Убийството на първосвещеника

“Бог осъди целия народ”

Но още едно нещастие сполетя онези, които така оцеляха; защото между сирийските дезертьори се намери един човек, който беше заловен да събира парченца злато от изпражненията от коремите на юдеите; защото когато излизаха, дезертьорите поглъщаха такива парчета злато, както ви казахме преди; и заради тях бунтовниците ги претърсваха целите; защото имаше голямо количество злато в града, дотолкова, че колкото се продаваше сега [в римския лагер] за дванадесет атика [драхми], толкова беше продавано преди за двадесет и пет; но когато този замисъл беше разкрит при един случай, слухът за него изпълни техните няколко лагера, че дезертьорите излизат при тях пълни със злато. Затова множеството на арабите, заедно със сирийците, разсичаха онези, които идваха като молители, и претърсваха коремите им. Според мен никое нещастие върху юдеите не беше по-страшно от това, след като за една нощ около две хиляди от тези дезертьори бяха така разсечени.

5. Когато до Тит достигна новината за тази нечестива практика, той искаше да окове онези, които бяха виновни за нея и да ги разстреля, и би го направил, ако техният брой не беше толкова голям, и ако онези, подлежащи на това наказание не бяха толкова много, повече от хората, които бяха убили. Но той свика командирите на помощните войски, които имаше при себе си, както и командирите на римските легиони (защото някои от неговите собствени войници също бяха виновни за това, както той беше уведомен), и изрази голямо възмущение срещу тях и им говори както следва: – “Какво! Направил ли е някой от моите собствени войници такова нещо като това от несигурната надежда за печалба, без да вземат под внимание техните собствени оръжия, които са направени от сребро и злато? Нещо повече, не започнаха ли арабите и сирийците да си позволяват твърде много и да задоволяват своите апетити с войни, и тогава поради варварството си да убиват хора, и от омраза към юдеите приписват това на римляните?” – защото за тази нечестива практика беше казано, че се разпространила също сред някои от неговите собствени войници. Тогава Тит заплаши, че ще осъди такива хора на смърт, ако някой от тях бъде разкрит, че е толкова безочлив, че да прави това отново: нещо повече, той заповяда на легионите, да разследват заподозрените и да ги довеждат при него; но стана ясно, че сребролюбието беше по-силно от всеки страх от наказание, а силното желание за печалба е естествено за хората, и никоя страст не е толкова дръзка, както пожеланието, иначе такива страсти имат определени задръжки и се подчиняват на страха; но в действителност Бог беше този, който осъди целия народ, и обърна в тяхно погубление всеки ход, който беше предназначен за тяхното оцеляване.

И така, това, което беше забранено от Цезар под такава заплаха, беше вършено тайно срещу дезертьорите, и тези варвари все още излизаха тайно и посрещаха бегълците преди някой да ги види, и оглеждайки се около себе си да се уверят, че никой римлянин не ги дебне, разсичаха ги и изкарваха тези мръсни пари от техните вътрешности; които пари се намираха все пак в малцина от тях, докато повечето биваха убити само с надеждата, че ще има нещо в тях, което отвратително действие накара мнозина бегълци да се върнат обратно в града.

6. Колкото до Йоан, когато вече не можеше да обира хората, се обърна към светотатство и претопи много от свещените съдове, които бяха дадени на храма; както и много от тези съдове, които бяха необходими за служителите на светите неща, котлите, съдовете и масите; той дори не се въздържа също от онези кани, които бяха изпратени на тях от Август и неговата жена; защото римските императори винаги са почитали и украсявали този храм; докато този човек, който беше юдеин, взе подареното от чужденци; и каза на онези, които бяха с него, че е правилно за тях без страх да използват божествени неща, докато се бият за Божеството, и че тези, чиято война е за храма, трябва да се издържат от храма, поради което той изпразни съдовете от това свещено вино и масло, което свещениците пазеха, за да бъде изливано на жертвите чрез всеизгаряне, и което лежеше във вътрешния двор на храма, и го раздаде на множеството, които като се помазаха и се напиха, използваха [всеки от тях] над хин¹ от тях: и тук мога само да изразя своето мнение, и какво ми налага да пиша загрижеността, под която се намирам, и това е следното:

Предполагам, че ако римляните се бяха още забавили да дойдат срещу тези разбойници, градът или щеше да бъде погълнат от земята под тях, или да бъде наводнен от вода, или да бъде разрушен от такъв гръм, от какъвто погина страната Содом, защото той беше родил поколение от хора много по-безбожни от онези, които понесоха такива наказания; защото заради тяхното безумие всички хора бяха погубени.