Как зилотите изпълниха пророчеството1

Как зилотите изпълниха пророчеството¹

Но тези зилоти накрая достигнаха до такава степен на варварщина, че да не позволят погребение дори за онези, които са убити в града, или за онези, които лежаха по пътищата; но като че ли се бяха споразумели да унищожат и законите на своята страна, и законите на природата, и когато оскверниха хората със своите нечестиви действия, искаха да замърсят и самото Божество, те оставиха мъртвите трупове да се разлагат под слънцето: и за онези, които погребват някого, беше определено същото наказание, както на тези, които бягаха, което не беше нищо друго, а смърт; като този, който окаже на някой друг услугата да го погребе, сега сам ще се нуждае от гроб. Да кажем с една дума, никое друго благородно чувство не беше изгубено толкова напълно от тях, както милостта; защото това, което беше най-голям обект на съжаление, най-много раздразни тези негодници, и те прехвърляха своя гняв от живите на мъртвите, и от мъртвите на живите. Дори страхът беше толкова голям, че оцелелите наричаха убитите преди тях щастливци, че вече са в почивката си; както и изтезаваните в затворите считаха, че непогребаните мъртви са най-щастливи.

Така тези хора потъпкаха всички човешки закони, и се присмяха на Божиите закони; а колкото за предсказанията на пророците, те се подиграваха с тях като измамнически лъжи; а тези пророци предсказаха много неща относно [наградите за] добродетелта, и [наказанията за] порока, и когато зилотите нарушиха тези закони, станаха причина за изпълнението на същите тези пророчества върху своята собствена страна: защото имаше определено древно предсказание от онези хора, че градът ще бъде превзет и светилището опожарено чрез война, когато ще настанат заблуди сред юдеите, и че тяхната собствена ръка ще оскверни Божия храм. И така, макар тези зилоти да не вярваха [много] на тези предсказания, те се оказаха средство за тяхното изпълнение.

“Постоянното кръвопролитие” на Симон¹

8. Този успех на Симон подбуди наново зилотите; и макар да се страхуваха да излязат на открит бой с него, все пак му устройваха засади в проходите, и уловиха жена му, много хора от нейната прислуга; при което се върнаха в града с радост, като че ли бяха пленили самия Симон, и очакваха тогава, че той ще сложи оръжие и ще ги моли за своята жена; но вместо да се отдаде на жалостиви чувства, той страшно им се ядоса заради това, че са пленили неговата възлюбена жена; затова дойде до стената на Ерусалим и като див звяр, когато е ранен и не може да победи онези, които са го наранили, той изля злобата си на всички срещнати.

Така той залови всички, които бяха излезли от портите на града, било да събират треви или съчки, които бяха невъоръжени и на години; и ги изтезава и ги уби заради неимоверния гняв, в който се намираше, и беше почти готов да вкуси и плътта на техните убити тела. Също отряза ръцете на мнозина и ги изпрати в града, за да удиви своите врагове, и за да принуди хората да се надигнат на бунт и да изоставят онези, които са заловили жена му. Той също ги накара да кажат на хората, че Симон се е заклел в Бога на вселената, Който вижда всички неща, че ако не му върнат жената, той ще събори тяхната стена и ще наложи същото наказание върху всички граждани, без да пощади никоя възраст и без да прави разлика между виновни и невинни. Тези заплахи толкова силно уплашиха не само хората, но и зилотите също, че му върнаха жената – тогава той омекна и престана със своето постоянно кръвопролитие.

“Бог обърна сърцата им към най-лошия съвет”

И така бродеха нагоре-надолу из града, като в бордей, и го оскверниха напълно със своите нечисти действия; и докато лицата им изглеждаха като женски лица, те убиваха с десниците си; и докато походката им беше женствена, те нападаха мъжете и се превръщаха във воини, и изтегляха мечовете си изпод прекрасно оцветените си дрехи, и пробождаха всеки, на когото попадаха. Но Симон очакваше бегълците от Йоан и беше по-кръвожадният от двамата: и този, който избягваше от тиранина отвътре стената, биваше погубван от другия, който чакаше пред портите. Така всички опити за бягство и дезертиране към римляните бяха отсечени, ако някой помисляше да стори така.

11. Но войската на Йоан вдигна бунт срещу него; и всички идумейци се отдръпнаха от тиранина и се опитаха да го убият, и това от завист към неговата власт и омраза към неговата жестокост; затова се събраха заедно и убиха много от зилотите, и изтласкаха останалите пред себе си в този царски палат, който беше построен от Грапте, която беше роднина на Изатес, царя на Адиавена; идумейците ги нападнаха и ги изгониха от там в храма; и се заеха да ограбят Йоановите вещи; защото той беше в този палат и там беше събрал плячката, която беше придобил от своята тирания. През това време множеството от зилоти, които бяха разпръснати из града, се стекоха заедно към храма при другите, които бяха избягали там, и Йоан се приготви да ги изпрати срещу народа и идумейците, които не се страхуваха толкова от тяхното нападение (защото сами бяха по-добри войници от тях), колкото от тяхната лудост, да не би тайно да излязат от храма и да се вмъкнат между тях, и не само да ги убият, но и да подпалят града. Затова се събраха заедно, и главните свещеници с тях, и се съветваха по кой начин да избягнат тяхната атака.

Но Бог беше този, който обърна сърцата им към най-лошия съвет, и така те намислиха такъв лек да се освободят, който беше по-лош и от самата болест. Съответно, за да премахнат Йоан, те решиха да приемат Симон, и сериозно да пожелаят приемането на втори тиранин в града: което решение те изпълниха, и изпратиха Матиас първосвещеника да убеди да дойде при тях този Симон, от който те толкова често се страхуваха преди. Също онези, които бяха избягали от зилотите в Ерусалим, се присъединиха към тази молба до него, от желание да запазят домовете си и своите вещи. Съответно той по един надменен начин им даде своята господарска закрила и влезе в града, за да ги освободи от зилотите. Народът радостно го приветства като техен спасител и закрилник; но когато влезе със своята войска, той се погрижи да си осигури своята собствена власт, и счете онези, които го поканиха, за също такива врагове както другите, срещу които беше предназначена поканата.