К а л и н и л и е в г о л я м а т а м а м а вечна драма

Г О Л Я М А Т А М А М А

вечна драма

между двама

пиеса

МЪЖА
Привечер.

Мъжа е неподвижен, седнал на стол, вперил поглед в една точка. Напълно неподвижен. Изглежда като заспал, но с отворени очи. Или като умрял, макар това да звучи банално.

На вратата се чука.

Той не помръдва.

Чука се отново.

Той все така не помръдва.

Чукането се усилва. Хлопа се. Вратата се тресе.

Шумът спира.

Тишина.

ЖЕНАТА
1.

Влиза Жената. Облечена екстравагантно, носи червена капела и дълги жълти ръкавици.

Не поглежда неподвижния мъж.

Отваря близкия прозорец.

ЖЕНАТА. Ще се задушиш, миличък!…

/показва се на прозореца, дълбоко си поема въздух/

Помислих, че си заключил. Щях да вляза с вратата…

/отваря другия прозорец/

Само като я погледнах, тази врата, само като я погледнах… На ей такива парченца ми се прииска да я строша! После се отказах. Все пак толкова години. В края на краищата… В края на краищата и аз имам достойнство.

/дълбоко си поема въздух, вее си с капелата/

Питаш се как те открих? По-консервативни от мъжа са само навиците му, миличък. Не пет месеца, пет години да не беше се прибирал, ясен си ми, все едно съм те раждала… Проследих момчето от пицария “Ла скала”, докато носеше противната ти люта пица!… Какъв ужасен шум вдигат навън!

/нахлупва капелата, затваря втория прозорец/

Забелязал ли си? Всеки смотан мъж сменя жена си с подобна на нея. Родните мъжкари пък имат принцип. Забогатеят ли, първо сменят колата си, после жената. Кола нисък клас – с кола висок клас. Брюнетка висока възраст – с брюнетка ниска възраст.

/затваря и първия прозорец, отново вее с капелата/

Когато проследих моята…нашата…твоята… по-точно – Другата, реших да не бързам. Преди да й видя сметката, да я поразгледам. И какво мислиш видях? Нищо. Даже, честно ти казвам, се позачудих. Как би ни различил в тъмното, особено на няколко водки. Затова, като се срещнахме на площадката пред асансьора, просто се разминахме. Вече не ми пука. Разбрах защо си с нея… За да не си с мен и за да не си сам. И освен това….

/нахлупва капелата, отива до вратата, поглежда навън, връща се/

Защо вие, момчетата, се страхувате да останете сами? И при майките си сте готови да се върнете, само да не сте сами… Екссъпругът на моя приятелка се върна да живее при майка си, бивша учителка по физкултура, сега с тежка атеросклероза. Командва го и бърка възрастта му, нали е малкото й момче. Горкият нещастник – плешив, с брада и очила, носи памперси, лази на четири крака и смучи бирата си с биберон. И представи си – гласчето му изтъня, стана бебешко.

/най-после се обръща към Мъжа/

Кажи ми честно. Ако бях я ликвидирала и ме тикнеха зад решетките, щеше ли да се грижиш за нашия син?…

/изпищява/

Ей!.. Жив ли си?

/бавно се доближава до него/

Ти…какво пак… си измислил?... Вместо юбилей…?

/започва да се смее/

Дишаш!… Жив си! Господи!…

/смее се неудържимо/

МЪЖА. Ужас! Спри да се смееш!

ЖЕНАТА. Изкара ми ангелите!

МЪЖА. Спри да се смееш!

ЖЕНАТА.

Миличък! Понякога изпитвам към теб…

МЪЖА. Пищи, вий, ругай, удряй ме, но…!

ЖЕНАТА. Ти си луд!

МЪЖА. Само не се смей! Това непоносимо нещо – женският смях…!

ЖЕНАТА. Съвсем си откачил!

МЪЖА. За мъжа той е по-страшен дори от неговото пенсиониране!

ЖЕНАТА.

Помислих, че точно в този ден си ни подготвил… изненада.

МЪЖА. Страхливецът не изненадва. Той говори, дрънка, бръщолеви.

ЖЕНАТА. Затова мълчанието му е толкова опасно.

МЪЖА. “Идва ми да се обеся, но ме е страх да не се удуша”. Класическа реплика на страхливец.

ЖЕНАТА. Само заради това ли не можеш, защото те е страх?

МЪЖА. Не.

ЖЕНАТА. Заради какво друго? Аз например не бих го направила заради …

МЪЖА. Може би и аз.

ЖЕНАТА. Заради сина ни?

МЪЖА. Представи си – да.

ЖЕНАТА. Бъзикаш ли ме?

МЪЖА. Не… Този път – не.

ЖЕНАТА.

Знаех си! Ти си истински баща! Въпреки че напоследък не ти личи. Наистина започвам да изпитвам към теб… Купила съм ти…

МЪЖА. О, не!...Моля те, не се смей, не ми честити рождения ден, не ми подарявай …!

ЖЕНАТА. Добре, добре…

МЪЖА. И престани да споменаваш майките ни!

ЖЕНАТА. Ще се опитам. А ти не ме гледай така!

МЪЖА. Как?

ЖЕНАТА. Знаеш как.

МЪЖА. Ще се опитам.

ЖЕНАТА. Благодаря ти!

МЪЖА. И аз на теб!

Пауза.

Той я погалва. Капелата му пречи.

МЪЖА. С тази капела приличаш на червена мухоморка.

Жената сваля капелата и я мята в другия край на стаята.

МЪЖА. И защо си се облякла като Барби?

ЖЕНАТА. Конкуренция. Тя е куклена актриса, аз – кукла.

/съблича елека си и го мята подир капелата/

МЪЖА. Какво правиш?

ЖЕНАТА. Стриптийз. На времето ти харесваше.

МЪЖА. Първо махни ръкавиците, с тях си като пачи крак.

Жената смъква ръкавиците и ги мята подир елека.

ЖЕНАТА. Така добре ли е?

Мъжа се усмихва.

Тя отново се притиска към него.

Той я погалва.

Пауза.

/мълчание/

Този мазол – от какво е?

2.

ЖЕНАТА.

Като попиташ и не ти отговорят, не повтаряй... Така започват разправиите.

МЪЖА. Права беше. Нашият син се отрови от вечните ни караници. Отдавна трябваше да се разделим. Реших да те облекча и го направих първи. И както виждаш – справям се…. Справям се, нали?

ЖЕНАТА. Изглежда, нищо не си забравил?

МЪЖА. Както и ти.

ЖЕНАТА. Последното ни скарване наистина беше смешно...

МЪЖА. “ И защото гласът е продължение на тялото, обичам те, когато ми говориш”…!

ЖЕНАТА. Да не забележиш лавровото дърво, високо цял метър, което от три години отглеждаме в дома си…!

МЪЖА. Постоянно цитати са ми в устата…

ЖЕНАТА. Само че после пропусна рождения ден на сина ни, миличък...!

МЪЖА.Изчерпахме се и колкото по няма какво да си кажем, толкова повече дрънкаме чужди думи…

ЖЕНАТА. Да беше само това…!

МЪЖА. Изстрелваме ги като отровни стрели…!

ЖЕНАТА. Извинявай!... Ако знаеш как искам да забравя всичко това!

МЪЖА.

/пее/

далече, далече от тук…

ЖЕНАТА. Каква е тази песен?

МЪЖА.

Зная, зная, където и да бъда,

ще е далече, далече оттук…

ЖЕНАТА.Спри!

МЪЖА. Тази песен е на нашия син. Не си ли спомняш?

Пауза.

МЪЖА. Няма да ти натяквам.

ЖЕНАТА. Сигурно нарочно съм я забравила.

МЪЖА.Беше на десет, когато я пееше. Преди осем години. Тогава звучеше странно, но сега….

ЖЕНАТА. Съвсем скоро… Той наистина…Ще замине.

Мълчание.

ЖЕНАТА. Как ще живеем тогава?

МЪЖА. Ще живеем с онова, което е поникнало…

ЖЕНАТА. Дали омразата ни е изгребала докрай?

МЪЖА. С онова, което сме отгледали в душите си.

ЖЕНАТА. Мразиш ли ме?

МЪЖА. Не. Особено когато си до мен – както сега.

ЖЕНАТА. Защо тогава ни напусна? Защо избяга от нас?

МЪЖА. Много добре знаеш.

ЖЕНАТА. Не е заради…?

МЪЖА. Заради Другата?

ЖЕНАТА. Заради нея, заради която и да е. До този момент никога не са ме интересували твоите любовници!

МЪЖА. Защото никога не си ме обичала истински! Любовниците са жалка компенсация. Вие ме изоставихте – ти и нашият син. Станахте си самодостатъчни! Когато осъзнах това, бяха минали години. Треперех от студ, бях вкочанен. Грабнах сърцето си от фризера, побягнах накъдето ми видят очите!

ЖЕНАТА. Сега по-топло ли ти е?

МЪЖА.Любовниците не носят любов, както и дъждовниците – дъжд.

ЖЕНАТА. Ти наистина си откачил.

Пауза.

МЪЖА. Ревнуваш ли?

ЖЕНАТА. На тези години?… Не зная. Никога не съм те ревнувала.

МЪЖА. Защото не си ме обичала. Дори себе си не обичаш. Само него. Но сега…

ЖЕНАТА. Припомни ми песничката.

МЪЖА.

Зная, зная аз, далече ще замина,

далече, далече от тук.

Зная, зная, където и да бъда,

ще е далече, далече оттук…

Притискат се.

ЖЕНАТА. Липсваш ни.

МЪЖА. И вие на мен.

ЖЕНАТА. Наистина ли?…

МЪЖА. Свикнал съм с теб. Ти сама каза – аз съм консервативен.

ЖЕНАТА. А Другата?

МЪЖА. В живота винаги има нещо друго.

ЖЕНАТА. Докога ще караме така?

МЪЖА. Наистина ли ти липсвам? Или просто те е страх, че той скоро

ще те напусне и ще останеш сама?

ЖЕНАТА. Не ни ли е хубаво? Сега – заедно?

МЪЖА. Рано или късно идва този миг – детето отлита.

ЖЕНАТА. Нека постоим така. Двамата.

МЪЖА. Обектът на твоята любов си отива и те забравя. А ти продължаваш да копнееш за него, за малкото момче.

ЖЕНАТА.Говорили сме достатъчно за това.

МЪЖА. Само че чувствата ти остават несподелени. Първо това дразни. После изнервя, опустошава, убива.

ЖЕНАТА. Помолих те да спреш! Освен това… Да, спри да ровиш в душата ми! Спри!… Моля те!

Пауза.

МЪЖА. Извинявай!… Поиска да сме само двамата. Забравил съм какво значи това.

МЪЖА. Да опитаме.

/тя го целува/

Поздравления! Моята жена е сменила парфюма си?

ЖЕНАТА. О, не! Не мога да повярвам!

МЪЖА. Ароматът е все така свеж, разпознавам любимия ти „Деларом”.

ЖЕНАТА.Ти забеляза нещо в мен! Невероятно! В такива моменти те обичам!...А ти?

МЪЖА. Какво – аз…?

ЖЕНАТА. Обичаш ли ме все още?

МЪЖА. От години не сме говорили за това.

ЖЕНАТА. Все още, макар и малко? Отговори ми!

МЪЖА. Искаш отговорът да е “да”, нали?

ЖЕНАТА. Не… Тоест – да.

МЪЖА. Думите нямат значение.

ЖЕНАТА. Покажи ми го тогава.

Той я целува.

3.
Тя се отдръпва от него.

ЖЕНАТА. Да се махаме оттук, в къщи те чака кулинарна изненада!

МЪЖА. Любимата ми украинска водка с мед и люта чушка.

ЖЕНАТА. Това се подразбира. Друго?

МЪЖА. “Учените от сътворението на света мислят и нищо по-умно от киселата краставичка не са измислили” – Антон Павлович Чехов…

ЖЕНАТА. Това също се подразбира. Последен опит.

МЪЖА. Миш-маш.

ЖЕНАТА. Не.

/пауза/

МЪЖА. Моля?… Та ти не можеше да ги гледаш!

ЖЕНАТА. И сега не мога.

МЪЖА. Не ги понасяше дори повече, отколкото не понасяше майка ми!

ЖЕНАТА. И продължава да е така.

МЪЖА. Кой ти даде рецептата?

ЖЕНАТА. Преди малко ме помоли да не споменавам името й.

МЪЖА. Говорила си с майка ми?… Не може да бъде!... Говорила си майка ми, за първи път от шест години?

ЖЕНАТА. Пет години и седем месеца.

МЪЖА. По твоя инициатива? И си ми направила любимите охлюви…? Това е потресаващо!

ЖЕНАТА. Потресаващо беше.

МЪЖА. Една сутрин си се събудила, пламнала от любов, изпълнена със самопожертвователност?…Как ги сготви?

ЖЕНАТА. С ориз и девесил.

МЪЖА. Колко дни ги държа да се изакат?

ЖЕНАТА. Два.

МЪЖА. Трябваше три.

ЖЕНАТА. На третия излязоха сами. Бяха плъзнали навсякъде, олигавиха цялата къща….Хайде да тръгваме, че отново ми прилоша!

Тя става.

Той не помръдва.

ЖЕНАТА. Няма ли кой да ти почисти – складирал си камара боклуци в ъгъла?… Защо стоиш? Тръгваме за вкъщи.

МЪЖА. В същност…

ЖЕНАТА. Нали се разбрахме? Хайде!

МЪЖА. Не сме се разбирали.

ЖЕНАТА. Ето – сега се разбираме.

МЪЖА. Но тя ще дойде…

ЖЕНАТА. Добре. Да я изчакаме и да я поканим с нас.

МЪЖА. У дома? А синът ни?

ЖЕНАТА. Той и без това всичко знае. Нека види с очите си.

МЪЖА. Абсурд! Ти луда ли си?

ЖЕНАТА. Просто се пошегувах… И какво да правим тогава?

МЪЖА. Най-добре – нищо.

ЖЕНАТА. Трябва да вземеш решение!

МЪЖА. Моля?

ЖЕНАТА. Длъжен си да вземеш решение! Иначе…

МЪЖА. Иначе?

ЖЕНАТА. Иначе ще се сърдиш на себе си. Освен това…

МЪЖА. Какво само ми повтаряш:”Освен това”!? Нищо не съм длъжен! На никого и за нищо! Не и на тези години! И никога не съм понасял този тон, този тон и тези думи!

Пауза.

/той не отговаря/

Но този път грешиш. Не хленча и не моля. Изпълнена съм със сила и решителност… За последен път те питам. Това ли е твоето последно решение?

/той не отговаря/

Добре. Имахме за теб изненада. Искахме да те зарадваме, но… Синът ти е приет да учи в престижен университет.

МЪЖА. Чудесно! Значи, освен жестокия си език към мен, е взел и някои от добрите ми качества.

ЖЕНАТА. Да не искаш да те благослови, че ни изостави?

МЪЖА. Не ви изоставих, облекчих ви. Освен това се грижа за вас… И не разбирам защо ме викаш да се върна?

ЖЕНАТА. Необходимо е да се направи първата вноска за учението. Осем хиляди долара.

МЪЖА. Толкова много!?

ЖЕНАТА. Колко мислиш, че струва таксата в престижен университет в Съединените американски щати?

МЪЖА. Къде?

ЖЕНАТА. Щатите. Не чу ли?

МЪЖА. Но…

ЖЕНАТА. Зная, нямаме толкова пари, но имаме къща, двор. Ще ги ипотекираме.

МЪЖА. Аха!... И кой ще изплаща ипотеката?

ЖЕНАТА. Ние с теб. Срокът на погасяване е добър, лихвата – ниска, има гратисен период за главницата... Гледаш ме някак враждебно.

МЪЖА. Това било значи…. Празнична трапеза, изненада, охлювите взели, че изпълзели. Направо да се побъркаш!

ЖЕНАТА. Истинските родители не се спират пред нищо, за да изучат детето си. Така ли е?

МЪЖА. Така е. Обаче…

ЖЕНАТА. Исках да поговорим за това в къщи. Тримата. Да поздравиш сина ми…сина ни… Не е късно да промениш решението си. Тръгни с мен!

МЪЖА. Чакай!… Ти наистина ли искаш да пратиш нашия син там?

ЖЕНАТА. Не го пращам аз, той отива сам. При това не къде да е, а в Съединените американски щати!

МЪЖА. Голям праз! Съединените американски щати – мормони, травестити и терористи!

ЖЕНАТА. И милионери, на всеки метър – милионери! Страна на неограничените възможности!

МЪЖА. На изперкалите глобалисти!

ЖЕНАТА. Изперкал си ти!… Господи! Дърлим се като че ли сме в детската градина.

МЪЖА. Спомняш ли си онзи дебелак? Постоянно набиваше сандвичи и фъфлеше с пълни уста: ”Не може милиони мухи да се лъжат! По-добре да ядем говна, отколкото скапани американски сандвичи!” Мамка му! Бях забравил всички цитати. И като се появи ти – край…

ЖЕНАТА. Представи си, че синът ми, че нашият син не иска да яде твоите “говна” и да бъде провинциалист като…

МЪЖА. Като мен, нали?

ЖЕНАТА. Не, за съжаление. Като нас.

МЪЖА. Ето защо сте крили от мен.

ЖЕНАТА. Нищо не сме крили. Ти отдавна не се интересуваш от семейството си.

МЪЖА. Защото то не се интересува от мен!

ЖЕНАТА.Сега те няма, а докато живееше в къщи, беше зает с изпращането на любовни есемеси…

МЪЖА. Защото сърцето ми беше вкочанено, фризерът работеше на пълни обороти!

МЪЖА.Моя син, нашият син ще стане гражданин на света!

МЪЖА. Може…

ЖЕНАТА. Ще стане и край!

МЪЖА. Може…

ЖЕНАТА. Какво? Какво “може”?…

Пауза.

ЖЕНАТА. Докато си жив, значи… Добре.

МЪЖА. Не мога да те разбера. Няма ли да ти е мъчно? Детето ни ще бъде на хиляди километри от нас!?

ЖЕНАТА. Важно е неговото развитие.

МЪЖА. Не мога да повярвам! Ти не искаш синът ни да живее край нас, да се виждаме с него, да се радваме на децата му!?

ЖЕНАТА. Ах, колко си се разтревожил!

МЪЖА. Така ние с теб ще изгубим детето си! Нима не разбираш това?

ЖЕНАТА. Ще го изгубим тук. Какво постигнахме тук? Ти, миличък, кажи ми ти, какво толкова си постигнал? Мъж на средна възраст с любовница. При това – мой двойник. Пълна деградация!

МЪЖА. Доволен съм от това, което имам. Работа, семейство, къща, приятели, спокойствие…

ЖЕНАТА. Не пропускаш ли нещо? А Другата?

МЪЖА. Американците нямат ли любовници? Мормоните например, знаеш ли по колко жени имат?… Нека не се караме! Нашият син трябва да учи тук. При своите корени, при родителите и приятелите си. Да диша своя въздух, да общува на своя език.

ЖЕНАТА. Моето момче няма какво да прави тук, запомни това! Моето момче ще стане част от елита на онзи свят, да – на онзи гаден свят! Ще се смеси с онези хора, ще си говори на малко име с тях, ще има техните възможности, ще се реализира като истински бял човек! Освен това…

МЪЖА. Аха!... Започвам да разбирам… Проектът е ясен – петата колона на майката. Синът прави контакти, кариера, окопава се. Майката отива при него, доживява мечтата си – да остарее в империята на злото. А аз…

ЖЕНАТА. Зная колко много ти се иска той да остане тук, да бъде край теб, ако може – да работи с теб. И знаеш ли? Дори бях свикнала с тази мисъл. Ние – баба и дядо, до нас – децата му. Идилия! Е, мислех си, такъв ми е късметът… Но ти пропиля своя шанс, миличък! Твоят син не го показваше, напротив – говореше остро, дразнеше те. Но през последните няколко години ти беше започнал да ставаш пример за подражание – бащата, който може всичко. Само че ти предпочете Другата и не забеляза промяната в собственото си дете. Вече не си пример за подражание. Това ми го върна. Синът ми е повече мой от всякога. Не твой, не наш, мой!… Моят син иска да избяга далеч от теб, да бъде свободен и независим, не твое копие. И аз ще направя всичко за да се случи това!

МЪЖА. Звучиш ми…

ЖЕНАТА. Как?

МЪЖА. Особено… В един момент ме побиха тръпки.

ЖЕНАТА. И правилно. Защото освен това…

МЪЖА. Стига с това “освен това”!

ЖЕНАТА.Освен това няма време. До два месеца трябва да платим таксата…. Слушай, нищо бащинско ли не е останало в теб?

МЪЖА. Готов съм да ипотекирам всичко, дори и простатата си, за да платя такса за който и да е университет. Но у нас, не в чужбина. В противен случай… Оправяйте се сами.

Мъжа тръгва заплашително към нея.

Тя не помръдва.

МЪЖА.

Нямам какво повече да кажа. А ти? Или отново ще започнеш с твоето “освен това”? Кажи? Какво има, “освен това”? Остана ли нещо друго?

Пауза.

4.
Жената изважда пистолет и го насочва към него. Той отскача като ужилен.

МЪЖА. Истински ли е този пистолет?

ЖЕНАТА. Знаеш ли, не ме подразниха дори грубите му намеци, сякаш аз съм виновна, че си избягал от къщи. Но когато обяви, че отказва да учи, че не иска да ходи никъде и ще гние тук…

МЪЖА. Кажи ми, че не е истински!

ЖЕНАТА. Направо щях да полудея! Тогава му казах, че Другата е твоят последен санитар, че си тежко болен, изпълнен с мрачни мисли и чувство за безнадеждност…

МЪЖА. Чувал съм, че жената може да се доближи от бога до дявола без да направи и крачка.

ЖЕНАТА. Той вече свикна с идеята, че биологичният му баща е на път, към царството небесно, искам да кажа.

МЪЖА.Какво каза?

ЖЕНАТА. Когато чуе, че си се самоубил, навярно ще страда, но ще му мине. Това е единственият начин да оздравее – като го откъсна от теб. После, миличък…Ще ипотекираме къщата и той ще отиде да учи.

МЪЖА. Слушай, тази шегичка не ми харесва!

ЖЕНАТА. Знаеш, че нямам чувство за хумор.

Тя отива до вратата, отваря я и проверява дали има някой отвън. Затваря. Връща се.

МЪЖА. Мамка му!… Да не би да искаш да кажеш, че пистолетът е истински? Внимавай с него, моля те, може да е зареден!

ЖЕНАТА. Каква ирония, а? “Соната на призраците”, “Мъртвешки танц”… Стриндберг, Стриндберг е твоята прокоба.

МЪЖА. Мислила ли си как ще се чувстваш, след като ме гръмнеш?

ЖЕНАТА. Не зная, не съм го правила.

МЪЖА. И няма да ти е мъчно за мен? Сигурна ли си?

ЖЕНАТА.Отдавна не ми е мъчно за теб, от самото начало. Трябваше да имам дете от някого и избрах теб. Търпях те, заради сина ми.

МЪЖА. От Другата ли те заболя толкова?

ЖЕНАТА. Глупости! Нито сегашната, нито предните ти метреси са ме засегнали лично. И не си мисли, че аз съм стояла с девствен пояс.

МЪЖА. Какво искаш да кажеш?

ЖЕНАТА. Това, че съм ти изневерявала сто пъти повече отколкото ти на мен!

МЪЖА. Не може да бъде! Лъжеш! Лъжеш, нали?

ЖЕНАТА. Покойник не се лъже.

МЪЖА. Но кога? Кога си имала време за това?

ЖЕНАТА. Вечер. След като захъркаш с глупавия си фалцет… От години аз живея паралелни животи, миличък. Чувал ли си за “Елмаз” – световен сайт за запознанства, панацея за самотни души?

МЪЖА. Значи затова си купи таблет?

ЖЕНАТА. Представях се с имената на всичките ти познати жени. Не само любовниците. Най обичах да сърфирам с името на майка ти и сестра ти, а напоследък с нейното име, на Другата. Бях с мъже, жени, поединично, групово, изобретателна и ненаситна, най-голямата кучка в света на виртуалния секс! Беше неповторимо!… Само понякога се страхувах да не забременея.

МЪЖА. Не може да бъде! Умът ми не го побира!

ЖЕНАТА. Нямаш въображение, затова… Време е да свършваме, миличък!

/спуска предпазителя/

По дяволите! Като си спомня как вонеше онова гадно стрелбище – на барут и мъжка пот! И как ме зяпаха мъжете до мен. До един се досещаха какво правя там. Кого виждам, когато се целя в мишената отсреща…

/въздъхва/

Отбелязвах на всеки патрон – имена, дати, спомени, илюзии.Стисках устни и стрелях. С всеки изстрел убивах нещо, което ни свързва. После сядах на една пейка в парка и плачех. За теб, за нас, за младостта, за нашата… Не, това е ужасно! И този мазол от спусъка на пистолета – дали ще ми остане завинаги, а?

МЪЖА. Ще ти мине.

ЖЕНАТА. Благодаря ти! Време е да свършваме!

МЪЖА. Моля те, чакай…!

ЖЕНАТА. Свърши се. Изстрелях всичко, което може да ме спре.

МЪЖА. Чуй ме! Ти ме убеди. Съгласен съм… Ще ипотекираме къщата.

ЖЕНАТА. Свърши, миличък! Защото, освен това, аз вече те мразя. Имаш думата за последно желание. Какво е то?

Пауза.

МЪЖА. Да кажа няколко думи…Не мога да разбера – откъде идва тази омраза? Връхлита като невидим облак – сгъстява се и се спуска, покрива всичко, отнема ми светлината, въздуха… И ме полазва хлад. Хлад и тъга. Тъга и недоумение… Защо ти…? Защо вие…? Откъде е тази омраза към нас – мъжете?

МЪЖА. Мъжът е мъж, когато се страхува! В момента умирам от страх! Но те обичам! Въпреки твоята омраза… До днес си мислех, че всички жени са еднакви, гюлета, изстреляни от една и съща гаубица. Но ти си необикновена, силна, преобърна ме! Изпълни ме с нови чувства, целият горя, като пожар съм…! Какво е това? Не е ли любов?

ЖЕНАТА. Любов, омраза… Става дума за едно и също.

МЪЖА. Обичам те!...Моля те!... Обичай ме и ти!

Пауза.

ЖЕНАТА. И аз те обичам!… Ако само знаеш… Ако само знаеш как те мразя! Сбогом!

Жената изкрещява и побягва навън.

Тишина.

Долитат познатите китарни акорди.

Той пее и си танцува сам.

Зная, зная аз, далече ще замина,

Далече, далече оттук

ДРУГАТА
1.
Влиза, танцува с него.

ДРУГАТА. Ама ти съвсем си се вдетинил, татенце!

/намира изоставените аксесоари на Жената, ритмично ги облича/

МЪЖА. Помолил съм те да не ме наричаш така! Разликата ни е някакви си там… петнадесетина години.

ДРУГАТА. Седемнайсет, цели седемнайсет… Супер! Погледни! Не съм ли същинска Круела Девил?

МЪЖА. Повече приличаш на поляна с гъби – мухоморка и пачи крак. Свали тези джунджурии!

ДРУГАТА. Харесват ми!

/доближава се до него/

Круела Девил търси своите далматинци! Я, останал е само един! Дръж го, Круела, докато и той не е избягал!

/притиска Мъжа до себе си/

Моята приятелка, художничката, и тя – вчера замина на околосветско пътешествие. И си го плати сама, представяш ли си? Акварелите й – пълна боза, сякаш кокошките на нейното татенце са подскачали отгоре им, но той щедро й ги откупи всичките. Нали има птицеферма и печели проекти по програми за развитие на селските райони, ще окачи акварелите при носачките, да увеличи добива на яйца... Стегни се, спечели и ти някой проект!

МЪЖА. Помолих те да махнеш тези дрехи. Не ти приличат.

ДРУГАТА. Ха, че на кого биха приличали!? И това не са дрехи, а кукли.

/импровизира етюди с шапката и ръкавиците/

Горката аз – талантлива, но бедна куклена актриса! Не съм Снежната царица… нямам цирк… нито лунапарк… дори не съм и Пепеляшка! Кой тогава ще ме заведе на околосветско? Кой? Моето татенце, разбира се!

/отива до вратата, рязко я отваря, оглежда навън, заключва и се връща, продължава с етюдите/

Наоколо бродят вещици и върколачки…Пред съседното бистро нервна стоматоложка смучи бира. Ега ти вкуса!

МЪЖА. Сестра ми?

ДРУГАТА. А икономистката – какво искаше от теб? Защо така бързаше – изхвръкна като тапа от входа? И защо нещата й са на пода?

МЪЖА. По-спокойно. Жена ми и сестра ми нищо не са ти направили.

ДРУГАТА. Не съм ли аз жена ти? Не съм ли аз дамата на твоето сърце?

МЪЖА. Така е… Но по документи…. Всъщност, знаеш…

ДРУГАТА. Зная. Сега ще кажеш, че си приличаме.И че на всичкото отгоре приличаме на майка ти… Комедия ла финита! Няма заради твоите фобии да си развалям околосветското пътешествие!

МЪЖА. Тя – носеше ли нещо?

ДРУГАТА. Ходих до агенцията. Круизът е 20 дни, в един от най-модерните лайнери. Шест хиляди и сто евро за двамата. До седмица трябва да платиш… Да, носеше – пистолет.

МЪЖА. Шест хиляди и сто?

ДРУГАТА. И колко смешно бягаше само – като патка, пат-пат-пат! Скри се зад контейнера отсреща, хвърли пистолета и отново – пат-пат-пат…! Какво да я правиш – икономистка!

МЪЖА. Задушавам се!

ДРУГАТА. Добре, че не те е гръмнала – околосветското пропадаше!

МЪЖА. Шест хиляди и сто… Въркулачки… Околосветско …. Такса за университета в Щатите….И този пистолет!... Задушавам се!

ДРУГАТА. За първи път виждам толкова бясна жена. Може с поглед да спре топенето на ледовете в Арктика… За всеки случай взех пистолета. Ако не слушаш, ще те гръмна. Паф – паф, колко му е!

Той се отпуска с ръце на гърдите.

Пауза.

ДРУГАТА. Пак ли ще мрем? Като ти дойде нагорнище, скръстваш ръце и чакаш възнесението... Какво искаше тя от теб?

Не искаш да кажеш на твоето момиче? Така ли, татенце? Ами ако твоето момиче ти се разсърди? Или направо си отиде?... Второто няма да се случи, докато не направим околосветското. Зная от какво ти се сви сърцето. Шест хиляди и сто за някакво си околосветско пътешествие. За шибания лукс – каюти, басейни, коктейли, разходки по пристанищата, масажи, възбудени моряци, и сервитьорки разбира се, въздишки и стенания през нощта, които сякаш долитат от дъното на океана!... Но всичко това теб не те кефи! Ти си над тези приключения, защото си ги преживял, защото си на средна възраст. Затова ти е скъпо, затова ти се свиди. Представяш си противната миризма на риба, досадния писък на чайките, огромните вълни, спарените каюти. От всичко това така ти се драйфа, че си готов да го направиш още сега. Направи го, издрайфай се, ще ти олекне!.…На твоето момиче така му се живее, че направо ще те побърка! Нали си луд по мен, нали затова си луд по мен – заради стръвта ми към живота? Е, тогава? Отпусни се! Довери ми се!

/пауза/

Как си? По-добре ли ти е?

Искаш ли вода?… Уиски?

Той кима. Тя налива уиски. Чукат се.

ДРУГАТА. Много ми харесва песента на твоя син.

/пее/

Зная, зная аз, далече ще замина,

Зная, зная, където и да бъда,

ще е далече, далече оттук…

/приближава се към него, глези се, продължава етюдите с импровизираните кукли/

Щом искаш млада любовница, ще си плащаш. И престани да мъркаш и хленчиш… Ще ми кажеш ли какво искаше тя от теб?

МЪЖА. Пари. Да заложим всичко и да вземем кредит. За да отиде сина ни да учи в Щатите.

ДРУГАТА. Щото тук е скапано, нали? Щото тук образованието ни е килийно и безперспективно. Скоро тази държава ще се превърне в чакалня – едните идват, другите си отиват!

МЪЖА. Не мога да се разбера се нея.

ДРУГАТА. Не трябва с нея, а с него.

МЪЖА. И с него – също.

ДРУГАТА. Не трябва ти. Аз ще се разбера с него.

МЪЖА.Как така…ти ще се разбереш със сина ми?

ДРУГАТА. Просто. Сети се от първия път.

МЪЖА. Не мога.

ДРУГАТА. Нали си гинеколог. Гинекологът е бог, нали, единственият мъж, който може да превземе света със средния си пръст… Сети ли се?

МЪЖА. Да не би да искаш да кажеш, че ще се разбереш с него…като жена с мъж?

ДРУГАТА. Малка подробност. Като опитна жена с неопитен мъж.

МЪЖА. Ти сериозно ли…!?

ДРУГАТА. За три дни ще го накарам да разбере преимуществата на родното образование и живота тук, в родното лайно, искам да кажа в шибаната ни татковина.

МЪЖА. За три дни ли казваш?

ДРУГАТА. И три нощи.

МЪЖА. Ама ти…какво си въобразяваш!?

ДРУГАТА. Би било класическо,той – Едип, аз – майката! Съвременен прочит, в реално време. Инцести и еротика, премесени с модерната сега тема за емиграцията. Трябва да определим жанра. Кой жанр избираш?

МЪЖА. Спри да ме дразниш!

ДРУГАТА. Ето! Вече си здрав!… Слава – богу!

МЪЖА. Не просто здрав, нещо повече!

/скача отгоре й/

Борят се. Тя се отскубва.

ДРУГАТА. Признай, че предложението ми е изкусително!

МЪЖА. Зависи от гледната точка.

ДРУГАТА. Той ще получи каквото му е нужно, ти ще спестиш каквото ни трябва.

Пауза.

ДРУГАТА. Чуй сега, татенце! Честно казано, не си падам по стегнатите дупета на спасители и други атлети – бързоебци. Но понякога си мисля, ами ако се бяхме срещнали седемнайсет години по-рано? А синът ти, не е ли той една твоя по-млада версия? Тогава? Нали сме едно семейство, всичко остава в семейството. Няма повод за ревност.

МЪЖА. Ти какво? Искаш да ме довършиш ли?

ДРУГАТА. Шегичка…! Но да знаеш, не мога да си представя, че нещо ще обърка плановите ни. Нали ме обичаш, нали уж правим планове за семейство? Така ли е, кажи?

МЪЖА. Така е, но…

ДРУГАТА. „Но” – най-курвенският съюз в граматиката!

/разплаква се/

МЪЖА. Моля те…! Ще измислим нещо.

ДРУГАТА. Кога?… Твоите вечни оправдания, протакания, отлагания. Знаеш ли, че онзи ден си извадих зъб?

МЪЖА. Случва се.

ДРУГАТА. Да, случва се…Това е само началото.

МЪЖА. Хайде, не плачи! Все пак имам юбилей, ето, заедно сме… Обещал съм ти – ще се оженим. Нека да мине малко време.

ДРУГАТА.

/спира да плаче/

Или още утре плащаш околосветското – или…!

МЪЖА. Знаеш – не обичам ултиматумите.

ДРУГАТА. Нервна съм. Трябва да направя нещо, да ми мине. Какво да направя, а, татенце?

МЪЖА. Ела при мен!

ДРУГАТА. Казах – нервна съм. Ще взема да подредя тази кочина. Ще я превърна в японско жилище. Ще изхвърля всичко, като започна с камарата в ъгъла и завърша с гинекологичния стол в съседната стая.

МЪЖА. Не се приема.

ДРУГАТА. Тогава?… Ще троша!

МЪЖА. Вече всичко изпотроши.

ДРУГАТА. Значи… Само викането ми остана, така ли?

МЪЖА. На твоите години и това нямах.

ДРУГАТА. Като Лайза Минели под моста в „Кабаре”.

/крещи/

/крещи/

Пауза.

ДРУГАТА. И кога беше това? Кога си го помисли?

МЪЖА. Няма значение. Но вие си приличате, като две капки вода. Всички до една.

ДРУГАТА. Защото нямаш въображение. Сега ще видиш, че нямам нищо общо с останалите. Обърни се.

МЪЖА. Как?

ДРУГАТА. С главата надолу.

Мъжа застава с главата надолу.

ДРУГАТА. Е…?

МЪЖА.

/продължава да стои така/

ДРУГАТА. Защото си мъж.

МЪЖА. Ще ми се да бях роден така.

ДРУГАТА. Вие, мъжете, се сещате за очевидното. Затова зяпате порно. /започва елегантно да се разсъблича/

Не си гледал такъв стриптийз, нали?

МЪЖА. Ти ще ме побъркаш!…

ДРУГАТА. И за какво си мислиш сега?

МЪЖА. Дори когато са в краката ни, не преставаме да гледаме жените отдолу-нагоре.

ДРУГАТА. В афоризмите те бива!… Дали си така и в другите работи? А, татенце?

МЪЖА. Стига с това “татенце”! Ела при…татенцето!

Тя сяда отгоре му и го масажира. Той ръмжи от удоволствие. Притискат се един към друг. Неочаквано тя отскача, крещи.

ДРУГАТА. Аааа! Миришеш на нейния парфюм! Веднага го усетих.

/помирисва капелата, ръкавиците, елека, хвърля ги/

Онази вещица те е яхала! Затова дрешките й бяха по пода…Няма ли да кажеш нещо?...Защо ме гледаш така?

МЪЖА. Как?

ДРУГАТА. Знаеш как. Не ме гледай така!

МЪЖА. Ама как те гледам!…Нищо не сме правили с нея, повярвай ми!

ДРУГАТА. То какво ли може да се прави с нея! Но сте опитвали. Признай си!

Пауза.

МЪЖА. Не сме… Честно. Просто я погалих. Ей, така, приятелски. Заради общото ни минало… или нещо такова.

ДРУГАТА. Обичаш ли ме?

МЪЖА. Обичам те.

ДРУГАТА. Сигурен ли си? Само мене ли обичаш?

МЪЖА. Само теб.

ДРУГАТА. Значи и аз те обичам!

Прегръща го. Целуват се.

Пауза.
2.

МЪЖА. Сега пък какво?

ДРУГАТА. Договорът с агенцията.

МЪЖА. Не може ли да почака?

ДРУГАТА. Ами – не.

МЪЖА. Седмица – две… Месец – два… ако се наложи.

ДРУГАТА. Казах – не. Следващият такъв круиз е след четири месеца. МЪЖА. Животът продължава.

ДРУГАТА. За кой път отлагаме? Не ме интересуват никакви причини! Или – или!

МЪЖА. Или – или… Какво?

ДРУГАТА. Слушай! Ти обеща ли?

МЪЖА. Да. По принцип.

ДРУГАТА. Хайде, подписвай договора!

Пауза.

МЪЖА. Моля те! Знаеш, че не съм съвсем добре.

МЪЖА. Нашите отношения – това ли наричаш сделка?

ДРУГАТА. Всичко е сделка. Дори между майката и онова нещастно създание в корема й? Рано или късно сделката лъсва, както в случая с твоя син и неговата майка. При нас с теб всичко си е ясно от самото начало. Да ти освежа ли паметта? Да ти припомня ли защо сме заедно?

МЪЖА. Не, не…Но точно сега… Не мога, разбираш ли?

ДРУГАТА. И защо? Имаш добра лекарска практика. Банката, която е свързана с агенцията, е готова да финансира нашата авантюра…”Нашата авантюра” – ти го нарече така.

МЪЖА. Трябва ми време.

ДРУГАТА. Шест хиляди и сто евро. Ще ги изплатиш за няколко години.

ДРУГАТА. Трябва ми време да помисля.

ДРУГАТА. Все това чувам. Имаше достатъчно време… Давам ти три минути!

МЪЖА. Но ти издевателстваш с мен!

ДРУГАТА. Не. Край! Подписваш или…

МЪЖА. Или… Какво? Ще ме застреляш ли?

ДРУГАТА. Да те застрелям ли?

МЪЖА. Защо не – неочакван подарък за нечакан юбилей.

ДРУГАТА. И как ти хрумна?

МЪЖА. Нали нейният пистолет е в теб?

Пауза.

ДРУГАТА. Бях забравила – ами да! Мога да те гръмна. Ако не подпишеш…

ДРУГАТА. Говориш така, сякаш си го просиш.

МЪЖА. Просто така се получава. Всички сте еднакви. Казвате, че ме обичате, а искате от мен само едно – пари. Не ги получавате …И ме застрелвате, с един и същ пистолет. Дори Стриндберг не се е сетил за това.

ДРУГАТА. Ето ти писалка, татенце!

МЪЖА. Не ме наричай така, никога не ме наричай така!

ДРУГАТА. Хайде, подпиши! Обичам те, не ме карай да бъда лоша!

МЪЖА. Не мога… Не мога да различа любовта и омразата в теб.

ДРУГАТА. Любовта и омразата – това е праисторическа дъвка. В началото е вкусна и сочна, дъвчеш я лакомо, с вдъхновение и упование. Правиш балончета, пукаш ги, следите им остават по лицето ти, забавляваш се. Постепенно ароматът и сладостта изчезват, но ти продължаваш да дъвчеш. Остава само дъвкането – дъвчеш, дъвчеш, жилите ти се издуват, но продължаваш да дъвчеш. Докато започне да горчи. Заболяват те зъбите, подуват ти се венците. Вече дъвчеш омразата. Ако искаш отново любов – какво?… Какво трябва да направиш, а, татенце?

МЪЖА. Ти ми кажи.

ДРУГАТА. Купуваш си нова дъвка.

МЪЖА. Не знаех, че разсъждаваш толкова интересно.

ДРУГАТА. Чудесно! Ще имаме какво да правим три седмици на околосветското, ще разсъждаваме… Защо още не си подписал договора?

МЪЖА. Какъв договор?

ДРУГАТА. Я не ме разигравай! Ако на жена ти тези номера са минавали, на мене – не!

МЪЖА. Не си ли груба с мен?

Пауза.

МЪЖА. А ти овладя силата на илюзиите.

ДРУГАТА. Един от следващите всезнайковци в живота ми беше професор в академията… Слушай! Продължаваш да протакаш. Ще ти помогна. Ще изрека това, което ти не смееш. Аз зная защо те е страх да подпишеш договора.

МЪЖА. Защо?

ДРУГАТА. Заради сина ти. Пазиш парите си за него. Няма да можеш да изплащаш кредита за околосветското и ипотеката по неговото учене едновременно. Така ли е?

МЪЖА. Благодаря ти за разбирането!

ДРУГАТА.Не ми благодари!… Разбирам те, но няма да приема второто място. Да си мислил навреме, татенце. Няма да оставя тези две години зад гърба си пропилени. Не ме топлят обещанията ти за женитба. За какво ми е тя? За да изплащаме заедно учението на твоя син?…

/пауза/

МЪЖА. Не мога…Няма да подпиша!

Другата изважда пистолета от чантата си. Разглежда го уплашена.

МЪЖА. Бум! Колко му е?… Бум-бум!

Другата насочва пистолета с трепереща ръка към Мъжа и натиска спусъка.

Изстрел.

Тишина.

МЪЖА ІІІ
По-късно.

Вратата е отворена.

Пистолетът и аксесоарите на Жената лежат разхвърляни на пода.

Мъжа гледа касета с видеозаписи на семейни тържества.

СЕСТРАТА.

Затваря вратата. Оглежда стаята, пода. После се заглежда в екрана.

Известно време двамата гледат заедно.

Той изключва уредбата.

Пауза.

СЕСТРАТА. Добър ден!

СЕСТРАТА. За какво?

МЪЖА. Просто така. Като си тръгне някой, трябва да дойде друг.

СЕСТРАТА. Капела, ръкавици – тук прилича на публичен дом от трийсетте! Само не разбирам какво прави този пистолет на земята?

МЪЖА. Откога пиеш бира?

СЕСТРАТА. Първо – зная, че не обичаш рождения си ден, не съм дошла…

МЪЖА. Второ…?

/мълчание/

Какво е второто?

СЕСТРАТА. Защо ме гледаш така?

МЪЖА. Как те гледам?

СЕСТРАТА. Знаеш как. Както винаги си ме гледал. Както си ме погледнал още когато съм се появила. С ревност и омраза.

МЪЖА. Хайде – пак.

СЕСТРАТА. Няма пак.

МЪЖА. Искам да кажа, че днес за трети говорим за омразата. Или за любовта. Все едно.

СЕСТРАТА. Не е все едно. Любовта беше за теб – наследникът, “на мама момчето, на тате мъжът”. А за мен, изтърсачката…

МЪЖА. Това го зная. Какво беше второто?

СЕСТРАТА. Не ме прекъсвай, не ме иронизирай! Не само ти си лекар! И аз станах лекар, въпреки, че всички ми се присмивахте.

МЪЖА. Напротив – радвахме ти се. А аз дори ти помагах да се подготвиш за изпитите. Не си ли спомняш?

СЕСТРАТА. Спомням си. Но ме иронизирахте, гледахте ме снизходително…

МЪЖА. И да си стоматолог не е зле.
СЕСТРАТА. Не стоматолог, а стоматоложка. Време е…

МЪЖА. Ще ми кажеш ли – кое е второто?

СЕСТРАТА. Време е да престанеш с вечното си подценяване. “И да си стоматолог не е зле”. Какво е това? Това отношение на брат към сестра ли е?… Защо се държиш така, защо вечно…?

Пауза.

СЕСТРАТА. Нямам избор.

МЪЖА. Няма да те прегърна, докато не кажеш, че ме обичаш!

СЕСТРАТА. Естествено, че те обичам, леке такова!

Той отива до нея. Прегръщат се.

СЕСТРАТА. Защо не дойдеш да те прегледам?

МЪЖА. Какво искаш да кажеш?

СЕСТРАТА. Долавям лош дъх – абсцес.

МЪЖА.

/разглежда очилата й/

СЕСТРАТА. Гадняр!… Имаш ли бира?

МЪЖА. Мога да ти налея уиски.

/налива/

СЕСТРАТА. Зъби имат всички хора, при това по трийсет и два. А пички – само жените, при това по една.

МЪЖА. Пички – супер! Наздраве!

СЕСТРАТА. Наздраве!

Чукат се.

СЕСТРАТА. Натрих ти носа, нали?

МЪЖА. Абсолютно! Въобще не мога да се сравнявам с теб в условията на пазарен механизъм… Как си?

СЕСТРАТА. Добре. С някои изключения… Откъде бяха тези кадри?

МЪЖА. От твоя рожден ден. Тъкмо бях купил първата си камера? Тогава ти ставаше на…

СЕСТРАТА. Не ми припомняй! И без това на нищо не приличам… А ти, като изключим някой друг кариес, си все такъв – с пламъчета в очите, че и ново гадже… Видях я. На идване – горда сърна, на връщане – уплашена котка. Тя ти каза, че пия бира, нали?… Опитвам се да спра концентратите.

МЪЖА. Да ме питаш – за какво са тези упражнения? Тези млади момичета?

СЕСТРАТА. Ти си знаеш. Аз като съм сама…

МЪЖА. И това си има преимущества. Когато си сам, няма кой да те застреля.

СЕСТРАТА. Тогава ти идва да се гръмнеш сам.

МЪЖА. Днес всички ме стрелят. Може и ти да опиташ. Обещавам да стоя неподвижен.

СЕСТРАТА. Я стига!… Освен това ме е страх от оръжия.

МЪЖА. Всички ги е страх, ама… Наздраве!

СЕСТРАТА. Наздраве!…

Пият.

СЕСТРАТА. През целия си живот си бил заобиколен само с жени. Че и дъщеря искаше да имаш. И сега – не спираш, продължаваш да търсиш. На какво се надяваш?

МЪЖА. Не може да няма равновесие. Не може някъде мъжът и жената да не могат да живеят спокойно.

СЕСТРАТА. Сам си ми казвал, че мъжете навсякъде са едни и същи.

МЪЖА. Да. Но жените…

СЕСТРАТА. Същото е. И те, приличат си като две капки вода. И зъбите им си приличат. Дори и когато имат зъб на някого, става дума за един и същи зъб.

МЪЖА. Ако имах дъщеря, тя щеше да бъде различна.

СЕСТРАТА. Майка ни беше ли различна? Аз различна ли съм? Новото ти гадже – че тя ти е дъщеря. Не е ли тя като всички останали?

МЪЖА. Напълно. Но тя не произлиза от мен. Жените, които не произлизат от нас, са наши илюзии и произвеждат в нас само илюзии.

СЕСТРАТА. А тези, които произлизат от нас – те са най-големите илюзии.

МЪЖА. Ако имах дъщеря, щях да я възпитам така, че да бъде част от мен.

СЕСТРАТА. Въобразяваш си.

МЪЖА. Както аз съм част от вас? От майка ми, от тебе…

СЕСТРАТА. На какво мирише тук?

МЪЖА. На майка.

СЕСТРАТА. Откога пиеш?

/не получава отговор/

Говориш странно, съвсем като откачен… Но не е от пиенето. Да не е от секса? Чувала съм, че прекаленият секс изтощава и води до дълбоки умствени разстройства. Тази – твоята, като я гледам… Малко ще подредя.

/докато подрежда, пее/

Зная, зная аз, далече ще замина,

далече, далече от тук.

Зная, зная, където и да бъда,

ще е далече, далече оттук…

МЪЖА. Откъде знаеш тази песен?

СЕСТРАТА. Синът ти ми я изпя. Веднъж го взех от училище вместо теб.

МЪЖА. Не си спомням. Аз къде съм бил?

СЕСТРАТА. Както обикновено – чукаше.

/вдига разхвърляните ръкавици, капела и елек, занася ги на камарата в ъгъла, докато минава край пистолета, не го изпуска от поглед, но не смее да го пипне/

Подреждам и си тръгвам.Но първо…

МЪЖА. Първо кажи кое е второто, което отдавна ти е на езика?

Пауза.

СЕСТРАТА. Ами да ти кажа.

СЕСТРАТА. Спомняш ли си, когато продадохме апартамента на родителите ни? Тогава ти взе всичките пари?

МЪЖА. Искаш си дела ли?

СЕСТРАТА. Услужих ти, за да си построите къщата. Разбрахме се, когато имам нужда…

МЪЖА. И за какво са ти точно сега пари?

СЕСТРАТА. За обзавеждането на нов стоматологичен кабинет. Знаеш колко е скъпа подобна инвестиция, почти всичко е вносно…

МЪЖА. Няма защо да ми обясняваш. Парите са си твои.

СЕСТРАТА. Ти ме попита.

МЪЖА. Така е… Не можеш ли да почакаш?

СЕСТРАТА. Правим съдружие с колега и сме поръчали оборудването. Той заплати авансово половината. До месец доставката ще бъде тук и трябва да се заплати останалата част.

МЪЖА. Колега значи? Стоматолог? Мъж?… Според мен той иска да те изиграе.

СЕСТРАТА. Моля!?

МЪЖА. Трябва да си внимателна. Днес всеки втори стоматолог е фалшив. Или е прост зъботехник, или има фалшива диплома, или намеренията му не са искрени.

СЕСТРАТА. Какви ги дрънкаш!?

МЪЖА. Искам да кажа, че трябва да си отваряме очите на четири!

СЕСТРАТА. Това не е твоя работа!

МЪЖА. Моя работа е. Длъжен съм да се грижа за по-малката си сестра, да я предпазвам и закрилям…

СЕСТРАТА. Майната ти!

МЪЖА. За подобно държание на времето… Спомняш ли си?

СЕСТРАТА. Наказваше ме, биеше ме, заплашваше да ме изнасилиш. Защо не го направи?

МЪЖА. Сърце не ми даде.

СЕСТРАТА. Не го направи, защото не ти харесвах.

МЪЖА. Ти упрекваш ли ме?

СЕСТРАТА. Да.

МЪЖА. За това, че си девствена заради мен? Затова че се правиш на мъж? Сигурно си готова и да ме изнасилиш, като мъж – отзад!

СЕСТРАТА. Гадно, цинично копеле! Знаеш ли какво заслужаваш?

МЪЖА. За какво? Кажи за какво?

СЕСТРАТА. Заради всичко! Затова че си мъж и пикаеш прав! Че си ми брат и родителите ни те харесваха повече! Че чукаше приятелките ми, а на мен се подиграваше и ме измъчваше! Че сега извърташ и не искаш да ми върнеш парите!…Че всеки път ме разплакваш!

Сестрата се разплаква.

Пауза.

СЕСТРАТА

/спира да плаче/

Защо?

СЕСТРАТА. Имам само един месец.

МЪЖА. Но аз нямам толкова пари накуп.

СЕСТРАТА. Имаш къща, практика, ще вземеш кредит. А заможните ти приятели, дето кюртираш любовниците им? Нека ти се отблагодарят.

МЪЖА. Помоли твоя колега да почака. Моля те! Направи го! Ти си ми сестра!

СЕСТРАТА. Не се опитвай да ме манипулираш! Времето ти тече, братко.

Той се притиска с две ръце главата си.

Тя се доближава до него и се опитва да му направи масаж, но той я отблъсква.

Сестрата отива до единия от прозорците и го отваря.

Отвън нахлува силен уличен шум.

Той се втурва и силно хлопва прозореца.

Тя пуска видеото.

На екрана продължава тържеството от нейния рожден ден.

Той изключва апаратурата от кабела.

МЪЖА.

/отново притиска ръце до главата си, крещи/

СЕСТРАТА. Защо ме гониш?

МЪЖА. Същата си като баща си!

СЕСТРАТА. Баща ни…

МЪЖА. Той така ме дразнеше, когато…когато…! Остави ме на мира!

СЕСТРАТА. Разбираме се и тръгвам.

МЪЖА. Мамка му!…

СЕСТРАТА. Кога да дойда за парите?

МЪЖА. Нямам пари, нямам!… И сестра нямам!

Пауза.

МЪЖА. Наобиколили сте ме като общинска крава. И всеки гледа да….

СЕСТРАТА. Никой не ти е виновен.

МЪЖА. Доите кръвта ми, душата ми доите!

СЕСТРАТА. Защото си мислиш, че светът е твой. А ние – в канала!

МЪЖА. Млъкни!

СЕСТРАТА. Нещастник! Пълен нещастник си ти, братко!

МЪЖА. Кучка!…Кучки!

СЕСТРАТА. Кога ще ми върнеш онова, което ми принадлежи?

МЪЖА. Махай се!… Махай се или…!

СЕСТРАТА. Или – война?

Двамата едновременно се спускат към пистолета, сблъскват се, очилата на жената падат на пода.

Сестрата грабва първа пистолета и стреля продължително в Мъжа.

Хвърля пистолета. Изкрещява и побягва навън.

Тишина.

От далеч се чува сватбарска музика, извисяват се кларнет и тъпан.

Той си подсвирква и се гласи да излезе. Запътва се към вратата. Минава край пистолета, побутва го с крак. Отскача уплашен.

Пистолетът не гръмва.

Продължава към вратата, спъва се на прага и пада, удря главата си на ръба на вратата.

Не помръдва.

Тишина.

Стъмнява се.

Мъжа мъкне от камарата в ъгъла дунапрен, парцали и конци, реже, шие и лепи. В сумрака изглежда сякаш свещенодейства в царството на сенките.

МЪЖА. Обичам спокойствието, мамо, и сигурността. В този живот…В този ли да кажа или в онзи? Няма значение. Сами ти ми ги даваш – спокойствието, сигурността. Не мога да повярвам, че днешният проклет ден свърши…Само главата малко ме боли.

ГОЛЯМАТА МАМА. Ммм!

МЪЖА. Устата, знам… Позабавих я малко, не исках да я претупвам. За повечето жени основното са задникът и циците. За теб – устата. Първо ще сложа подаръците от жена ми и дъщеря ти. Каква съдба – искате или не, трите сте заедно!

/ слага на главата на Голямата мама червената капела и очилата/

Същинска София Лорен от онзи прекрасен филм. Така, ето и дебел червен конец. “Ще остана само по червило”, спомняш ли си онази глупава песен?… Устните ти са готови. Моля, мамо!

ГОЛЯМАТА МАМА. Обидена съм ти!

МЪЖА. Заради капелата на жена ми ли? Ще я махна.

ГОЛЯМАТА МАМА. Харесвам я, остави я.

МЪЖА. Очилата ли не ти харесват?

ГОЛЯМАТА МАМА. Да не си посмял да ги пипнеш –италиански са, „Арнет”!

МЪЖА. Тогава?

ГОЛЯМАТА МАМА. Спомни си какво си приказвал?

МЪЖА. На кого…?

ГОЛЯМАТА МАМА. Сети се сам... Внимавай, отрежи малко от този миризлив дунапрен! Не ми прави крака като на слон!… Кога най-после ще мога да се движа, да отида до огледалото?

МЪЖА. Не мога да се сетя.

ГОЛЯМАТА МАМА. Можеш, можеш… Свий талията. Жена без талия – къща без прозорци.

МЪЖА. Ето, така харесва ли ти?

ГОЛЯМАТА МАМА. Сръчен си като майка си. Кога ще отида до огледалото?

МЪЖА. Ще ми приказват – не можело да има различна жена, всички си били приличали! Ние с теб ще постигнем хармонията, мамо. Ти ще бъдеш уникална. И моя, само моя! Мъжът трябва да има една жена, която да се грижи само за него, да му бъде предана…

ГОЛЯМАТА МАМА. Не приказвай, когато имаш важна работа! Не виждаш ли, че опирам в тавана!?

МЪЖА. Кръц… Край! Вече не опираш.

ГОЛЯМАТА МАМА. Толкова голяма – как ще изляза през вратата?

МЪЖА. Защо да излизаш, да се шляеш по улиците? Работата на майките е да си стоят при момчетата, да ги пазят, да се грижат за тях.

ГОЛЯМАТА МАМА. За какво са ми тези изкуствени нокти? При това със зелен маникюр?

МЪЖА. Такива намерих… Спомняш ли си колко обичах да ме чешеш по гърба?

ГОЛЯМАТА МАМА. Не станаха ли малко дебели дланите на ръцете ми?

МЪЖА. За да ме притискаш.

/притискат се/

Притисни ме още по-силно!

/пауза/

Главоболието ми отмина.

МЪЖА. Да опитаме.

/слага й ръкавиците/

Залепнаха ти.

ГОЛЯМАТА МАМА. Винаги съм мечтала за жълти ръкавици от кожена агнешка напа.Скоро ли ще мога да се видя?

МЪЖА. Скоро, скоро… Така се вълнувам! Израждал съм стотици жени, но сега е съвсем друго. Имах една непостижима мечта в този – онзи живот. Да си направя дъщеря, да си я родя сам и сам да си я възпитам!

ГОЛЯМАТА МАМА. Сети ли се за какво съм ти обидена?

Пауза.

ГОЛЯМАТА МАМА. Защо си бил станал гинеколог… Падна ми ръката.

МЪЖА. Новите лепила са като новите момичета, мамо. Траят докато ги разопаковаш. Ето, готово… Защо съм станал гинеколог ли?

ГОЛЯМАТА МАМА. Защо си бил станал гинеколог, да.

МЪЖА. Не си спомням… Мамо, аз умрял ли съм? Или сънувам?

ГОЛЯМАТА МАМА. Точно затова става дума. Ще го разбереш, когато се сетиш какво те питам.

МЪЖА. Не е ли невероятно? Те и трите не можаха да ме застрелят?

ГОЛЯМАТА МАМА. Не всички умират от куршум. Някои просто се спъват на прага и си удрят главата. Така е дори по-оригинално.

МЪЖА. Значи съм умрял?

ГОЛЯМАТА МАМА. Това зависи от теб. Искаш ли да си умрял? Или искаш да сънуваш?

МЪЖА. Не зная… В момента се чувствам прекрасно!

ГОЛЯМАТА МАМА. Извинявай, неудобно ми е, но искам нещо да те помоля!

МЪЖА. Разбира се, мамо.

ГОЛЯМАТА МАМА. Гърдите ми са малко накриво. Не те ли дразнят?

МЪЖА. Съжалявам! Сега… Така добре ли е?
ГОЛЯМАТА МАМА. Благодаря ти! Може би предпочиташ да си беше направил дъщеря – голямата ти мечта?

МЪЖА. Не те давам за нищо на света!

ГОЛЯМАТА МАМА. Макар и дунапрен, все пак – гърдите, дупето... Младото си е младо. Признай си, не ме лъжи!

МЪЖА. Казах! Мечтата си е мечта, майката – майка. Един познат обича да казва: ”От много мечти сме на тоз хал – постоянно ни ебават мамата!”

ГОЛЯМАТА МАМА. От днес го заобикаляй.

МЪЖА. Не те разбирам.

ГОЛЯМАТА МАМА. Този – твоя познат. И не използвай такъв език пред мен!

МЪЖА. Извинявай, мамо!

ГОЛЯМАТА МАМА. Кога най-после ще отида до огледалото? Жената е жена, когато е пред огледалото.

МЪЖА. Сега, сега… На моменти ми се струва, че сънувам, а после – че съм умрял.

ГОЛЯМАТА МАМА. Днес ти беше тежък ден.

МЪЖА. Само ти се грижиш истински за мен.

ГОЛЯМАТА МАМА. То от тази грижа до там я докарахме. Треперим над вас, глезим ви. Сложи ми и елека.

/Мъжа слага елека на Жената/

Като ви срещне бъдещата ви жена, още наивна и влюбена, понякога уплашена да не остане сама, вземете, че се ожените. Пък си и родите дете, момче. После тя превръща това момче във ваше подобие. Ето го омагьосаният кръг на мамините момчета… После сте постоянно болни и говорите такива глупости!

МЪЖА. Хайде, изплюй камъчето! Какво толкова съм казал?

ГОЛЯМАТА МАМА. Че си станал гинеколог, за да се върнеш там, откъдето си дошъл на този свят.

Мълчание.

МЪЖА. Така ли съм казал? Че съм станал гинеколог, за да се върна там, откъдето съм дошъл на този свят?

ГОЛЯМАТА МАМА. С две думи – аз съм просто една родилка, която не е могла да те подготви за живота. Справедливо ли е, кажи?

МЪЖА. Но ти не си виновна, мамо! Животът е гаден и подъл! Той е просто… неочаквана бременност. Винаги съм се чудил – защо въобще си ме родила?

ГОЛЯМАТА МАМА. Истината ли да ти кажа?

МЪЖА. Да.

Пауза.

МЪЖА. Толкова си хубава, мамо! Голяма, силна и само моя!...Можеш да отидеш до огледалото.

ГОЛЯМАТА МАМА. Най-после! Момент! Достатъчно се порадвах на тези „Арнет”, но с тях не виждам. Сложи ми обикновените.

/той сменя очилата й/

Благодаря! Добре ли ми стоят?

МЪЖА. Прекрасно, така изглеждаш по-авторитетна и взискателна!

ГОЛЯМАТА МАМА. Тръгвам.

Голямата мама прави първата си крачка. Мъжа аплодира. Голямата мама се придвижва до огледалото, застава пред него. Оглежда се.

Пауза.

ГОЛЯМАТА МАМА. Благодаря ти, моето момче! Това изкупва всичките ти грехове! Гинекологът си е гинеколог!… Остава само да решиш.

ГОЛЯМАТА МАМА. Умрял ли си, сънуваш ли… Като твоя майка трябва да знам по кой път ще поемеш?

Пауза.

МЪЖА. Има време.

МЪЖА. Не може ли да ми помогнеш?

ГОЛЯМАТА МАМА. О, скъпо мое момче! Отдавна мина времето, когато решавах вместо теб.

Пауза.

ГОЛЯМАТА МАМА. Просто трябва да решиш… Ще останеш при хората или ще се върнеш обратно там откъдето си дошъл – в света на дунапрена.

Пауза.

МЪЖА. Не мога да реша сам. Помогни ми! Аз съм един обикновен мъж, твоето малко момче…. Ти си моята Голяма мама!

МЪЖА. Какво няма?

Пауза.

ГОЛЯМАТА МАМА. Няма Голяма мама!

/пее/

далече, далече от тук.

ГОЛЯМАТА МАМА. Няма Голяма мама!

МЪЖА.Зная, зная, където и да бъда,

ще е далече, далече оттук…

ГОЛЯМАТА МАМА. Няма Голяма мама!

Няма! Няма! оляма Мама! Няма, няма, няма!Няма!