К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография



страница1/23
Дата23.07.2016
Размер5.51 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23
К.Г. Юнг

Автобиография

спомени, сънища, размисли

Записани и издадени от Аниела Яфе

Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография, или „книга със спомените", както я наричаше Юнг, излязла първоначално под името Спомени, сънища, размисли, е творение, което, подобно на своя „прототип" Карл Густав Юнг, изобщо не подлежи на квалификации (за съжаление това вече е квалификация!). Тя би могло да бъде наречена по-скоро „Автобиографията или Митът на Едно Несъзнавано". Необикновеното в нея се състои може би във факта, че Юнг, за разлика от много от нас, просто свободно е дръзнал да се вслуша в безмълвното и да придаде видима (словесно-образна) форма на невидимото в и около себе си. Оставяме я така, без коментар, защото коментарът „заключва" и „унифицира" и следователно е неприложим към едно толкова лично и уникално нещо, каквото е опознаването на нечия личност. Нека всеки от читателите намери своя - изследователски, исторически или просто човешки мотив, степен на потъване в тази необятна материя - приказката, мита на един човешки живот. Самият Юнг вероятно не би приветствал „воденето за ръка" на онзи, който би пристъпил в неговия свят. Нещо повече - той самият не би се наел с това, поради желанието му не да предопределя или да бъде определян, а просто да бъде. Нека „коренището" на този отлитнал прекрасен цвят говори само.

Ако навремето, след появата на сборника Юнг. Избрано (1993) и на Критически речник на аналитичната психология на К. Г. Юнг на А. Самюелз, Б. Шортър, Ф. Плаут (1993), някои от читателите ни останаха „разоча­ровани", а единици дори си позволяваха да намекват за повърхностно отношение от наша страна към творчеството на Юнг, то сега, надяваме се, подходът ни е напълно „прозрачен" и обясним. Както у много други автори, идеите и понятията на Юнг не „обитават" отделни, строго определени произведения. Те се развиват динамично: възникват, изчезват, променят се, преплитат се, изпре­варват се, катализират се едно друго и - разбира се - многократно се повтарят, уточняват, преливат. Ето защо трябваше да започнем с есенциалното в идеите (Юнг. Избрано), с „азбуката" на понятията (Критически речник), с пътя, по който Юнг е стигнал до тях, с разказа за субективните преживявания, които ги подплатяват (Автобиография). Съвсем не е безразлично дали естествено и постепенно, с разбиране „и на двете страни", утъпкваш пътека, която полека прераства, в широк и удобен за всички път, или стоварваш тонове скална маса на пътя и просто го затваряш. Птиците не правят непре­менно добро на рибите, като ги вдигат във въздуха (Р. Тагор). Фойерверкът се забравя. Запалената с любов и грижливо отглеждана светлинка укрепва.

Реализираните вече издания сега могат да бъдат пре­красен помощник за онези, които ще се запознаят за първи път с Юнг именно от автобиографията, доколкото в нея често се споменават негови възлови понятия. Раз­бираемо е, че при наличието на сборника и речника обяснението под линия на всички тях би представлявало ненужно утежняване на изданието.

Подходът към Юнг изисква максимална концентрация, честност и ентусиазъм. За онова, което правим и ще правим за представяне на Карл Густав Юнг в България, бихме отговорили с думите на самия Юнг за това, което е бил и е оставил:

„Сигурно би могло да бъде и по-различно, но тогава и аз би трябвало да съм различен... Станало е, защото съм такъв, какъвто съм."

И ние не ви предлагаме друго. Някое друго издателство би подходило по различен от нашия начин. Нашата „дума" за Юнг обаче е такава. Защото сме такива.

Освен съответните глави от книгата, написани лично от Юнг или в сътрудничество с Аниела Яфе, предлаганото издание на Спомени, сънища, размисли започва с Въведение от нея. Приложението обхваща извадки от писма на Юнг до жена му и до други личности от неговия кръг, есета, посветени на някои личности, като Рихард Вилхелм, Теодор Флорной и др. Също тук е и странната, но вели­колепна в своята цялостност и завършеност творба Septem Sermones ad Mortuos, оставената „непреведена" анаграма на Юнг, както и бележките на А. Яфе във връзка с родословното дърво на фамилията Юнг, написани на основата на устни разговори с Юнг и на т. нар. „семейна книга" на фамилията.

Всички бележки под линия, за които не е отбелязано нищо, са от изданието Erinnerungen, Тraите, Gedanken von С. G. Jung; Walter-Verlag Olten und Freiburg im Breisgau, Швейцария, "1990.

Книгата е първата от новата поредица на издателство ЕА - manuscript. Тя ще включва автобиографии и биогра­фии както на автори, чиито произведения влизат в плано­вете на издателството, така и на всички, които в бъдеще представляват интерес за нас. Следващата книга от поредицата ще бъде Сартър за Сартър - под редакцията на Иванка Райнова, - подбор на автобиографични студии и интервюта от десеттомника на издателство Галимар Жан Пол Сартър, Ситуации.

Предстои също излизането на За основите на анали­тичната психология - лекциите, четени от Юнг в Тавистокската клиника в Лондон през 1935 г., прекрасно обобщение на основните принципи, на които се основава неговото дело и творчество, както и на Еон, едно от най-сложните и в същото време „най Юнгови" произведения, осветляващо промяната на психичната ситуация в рамките на „християнския еон" с помощта на християнските, гностичните и алхимичните символи на цялостната личност. В плановете на издателството влизат произве­дения и на други психолози и психоаналитици.



13 декември 1994

От българския издател

Въведение

от Аниела Яфе

През лятото на 1956 г. - по време на заседание на Еранос в Аскона - издателят Курт Волф за първи път сподели със свои приятели от Цюрих своето желание да издаде биография на К. Г. Юнг в издателство ПАНТЕОН, Ню Йорк. Тогава д-р Моланде Якоби, сътрудничка на Юнг, предложи да се възложи на мен работата по биогра­фията.

На всички беше ясно, че не става дума за лесно начи­нание, тъй като беше известно нежеланието на К. Г. Юнг да излага на показ пред света себе си и своя живот. И наистина, той прие едва след дълго колебание, за съвмес­тна работа ми отдели един следобед в седмицата, което не беше малко при неговата напрегната работна програ­ма и умората, която бързо го обземаше поради напредна­лата възраст.

Започнахме през пролетта на 1957 г. Курт Волф ми бе предоставил своя план: книгата нямаше да бъде писана като „биография", а като „автобиография" - да говори самият Юнг. Това решаваше въпроса и за формата на книгата и моята първа задача беше да задавам въпроси на Юнг и да записвам отговорите му. В началото той бе по-скоро сдържан и изпълнен с колебание, но постепенно започна да разказва за себе си, за своето развитие, съни­ща и мисли с нарастващ интерес.

Така неговото положително отношение към съвмест­ната работа към края на 1957 г. доведе до решителната стъпка. След известен период на вътрешна борба у него започнаха да възкръсват отдавна забравени образи, обра­зите от детството; той долавяше тяхната връзка с мисли­те в своите по-късни работи, макар че все още не можеше да я обхване ясно. Една сутрин той ме посрещна със съобщението, че желае да напише сам спомените за детството си, за което вече ми бе разказал доста неща, но далеч не всичко.

Това решение беше колкото неочаквано, толкова и радостно, защото знаех колко уморително е това за Юнг, а без да го почувства като „поръчение", наложено му отвътре, той никога не би предприел нещо подобно. Така според мен бе потвърдено вътрешното „основание" за възникването на „автобиографията".

Известно време след тази промяна си записах негови­те думи: „Всяка моя книга е съдба. В нея има нещо неизбежно и аз не мога да си нареждам или да го предп­риемам по собствено желание. Ето че и тази „автобиог­рафия" вече поема посока, напълно различна от тази, която отначало си бях представял. Да записвам ранните си спомени стана потребност за мене. Дори и един ден да не направя това, веднага се проявяват неприятни физи­чески симптоми. Докато работя върху спомените, тези симптоми изчезват, главата ми се прояснява."

През април на 1958 Юнг завърши трите глави: за детството, за училищните и за студентските години, От­начало ги нарече „За първите събития в моя живот". Те завършваха с приключването на следването по медицина през 1900 г.

Това обаче не беше единственият личен принос на Юнг към книгата. През януари на 1959 г. той прекарваше в своето имение в Болинген. Всички сутрини посвещава­ше на изчитането на ръкописите на вече готовата глава от книгата. Когато ми върна „За живота след смъртта", той каза: „Нещо в мен се раздвижи. Усетих тласък и сега трябва да пиша." Така възникна и главата „Късни раз­мишления", където са събрани неговите най-дълбоки и п може би и най-далече стигащи размисли.

През лятото на същата година (1959), също в Болин­ген Юнг написа и главата „Кения и Уганда". Откъсът за индианците пуебло е взет от един непубликуван фрагмент на ръкопис от 1926 г., където той разглежда общи въпроси на психологията на примитивите.

За попълването на главите„Зигмунд Фройд" и „Сблъсък с несъзнаваното" съм използвала отделни пасажи от неговия семинар, проведен през 1925. Тогава Юнг за първи път говори за своето вътрешно развитие.

Главата „Психиатрична дейност" възникна на основа­та на разговори на Юнг с младия лекар, асистент при Цюрихската болница и санаториум за душевноболни Бургхьолцли от 1956 г. По онова време един от неговите внуци работеше там като психиатър и разговорите се провеждаха в дома на Юнг в Кюснахт.

Юнг прочете ръкописа и го одобри. Коригира някои места и предложи някои допълнения или сам ги направи. Аз също преглеждах написаните от него глави, като ги допълвах със записаното в нашите протоколи от разгово­рите ни и разработвах някои негови изказвания, дадени под формата на „ключови думи", и премахвах повторени­ята. С напредването на писането на книгата моята и неговата работа все повече се сливаха в единна амалгама. Начинът на създаване на книгата до известна степен определяше и съдържанието. Разговорите или спонтанният разказ имат характер на импровизации, което е типично и за „Автобиографията''. Главите са нещо като мимолетни проблясъци, които само бегло осветяват ня­кои моменти от външния живот на Юнг, както и негово­то творчество.

За сметка на това те предават атмосферата на неговия вътрешен духовен мир и преживяванията на един човек, за когото душата е представлявала истинската действителност. Напразно съм питала Юнг за някои външни събития и неща за него; единствено духовната есенция на преживяното бе незабравима и достойна за мъките на изказа.

По-важни от формалните трудности при създаването на книгата бяха други, затруднения от личен характер, за които Юнг споменава в едно писмо до свой приятел от студентските години. Същият го бе помолил да опише своите младежки спомени. Кореспонденцията датира от края на 1957 г.

„... Ти си абсолютно прав! Когато човек остарява, той се връща към спомените си от младостта - и вътрешни, и външни. Веднъж още преди тридесет години бях помо­лен от учениците си да опиша как съм бил стигнал до моята идея за несъзнаваното. Тогава отговорих чрез моя семинар. Напоследък от различни страни съм подтикван да напиша нещо от рода на „автобиография". Подобно нещо изобщо не мога дори да си представя. Запознат съм с твърде много автобиографии, със себеизмамните и целе­насочените лъжи в тях, съзнавам ясно невъзможността на самоописанието, за да си позволя подобни опити в тази насока.

Напоследък отново ми поискаха автобиографична ин­формация и при този случай открих, че в моя материал от спомени има някои обективни проблеми, достойни за едно по-обстойно разглеждане. Във връзка с това обмис­лих възможността и стигнах до решението да отложа другите си задължения, така че да мога да подложа на обективна преценка поне най-ранните години от моя живот. Тази задача бе толкова трудна, толкова необикно­вена, че трябваше да си обещая да не публикувам резул­татите й още приживе. Подобно решение ми се струваше необходимо, за да ми осигури спокойствие и необходима­та дистанция, защото разбрах, че всички онези още живи спомени се отнасят до емоционални преживявания, кои­то хвърлят духа във вълнение и страст, едно твърде неблагоприятно предусловие за обективно изложение! Твоето писмо пристигна „естествено" в момента, когато, така да се каже, взех решение да се заема с работата.

Съдбата пожела - както винаги е искала - сега всичко външно в моя живот да бъде несъществено, а всичко вътрешно да се възприема като важно и определящо. Във връзка с това всички външни спомени са така избледне­ли, а може би и „външните" преживявания никога не са били съвсем истински или вероятно само дотолкова, доколкото са съвпадали с вътрешните етапи на развитие. От тези „външни" прояви на моето съществувание ми се губи безкрайно много, и то именно затова, защото, както ми се струва, аз с всички сили съм участвал във всичко. Обаче това са нещата, които правят от една биография разбираемо произведение: личностите, които си срещал, пътешествията, авантюрите, перипетиите, ударите на съдбата и още много подобни. С малки изключения обаче за мене те са се превърнали в спомени схеми, които не могат да окрилят фантазията ми.

Толкова по-живо и по-ярко са се отпечатали у мен спомените за „вътрешните" преживявания. Тук обаче възниква проблемът за тяхното представяне, за което не се чувствам още готов, поне засега не. И точно по тези съображения не мога да изпълня твоето желание, за което много съжалявам..."

Това писмо е характерно за позицията на Юнг: въпре­ки че той „почти се чувства решен да поеме нещата", завършва писмото си с отказ! Конфликтът между потвърждаването и отказа не можа да бъде изцяло разрешен чак до смъртта му. Винаги оставаше известен скептици­зъм, а освен това той изпитваше боязън от бъдещите читатели. Книгата със спомените той не възприемаше като научна творба, нито пък като свое произведение, а винаги я наричаше и пишеше за нея като за „начинанието на Аниела Яфе", към което имаше известен принос. По негово желание тя няма да бъде включена в Събраните съчинения.

Особено въздържан бе Юнг по отношение на своите срещи, било с известни личности, било с близки хора или с приятели. „Срещал съм се с много известни за моето време личности, разговарял съм с величия в науката, политиката, с изследователи пътешественици, хора на изкуството и писатели, короновани особи и финансови магнати, но ако искам да бъда честен, би трябвало да кажа, че само в някои от тези срещи съм имал истинско преживяване. Срещахме се като кораби в открито море, които се поздравяваха един друг със знамената си. Пове­чето от тези хора имаха свои основания за отношенията ни, които аз не мога или нямам право да изложа. Така че те не оставят никакви спомени, независимо какво пред­ставляват в очите на света. Срещите не представляваха събития, бързо избледняваха и не оставяха по-дълбоки следи. А за онези отношения, които имаха известно значение за мен, които се връщаха като спомени от отдалечени времена, обаче не мога да разказвам, защото те засягат най-дълбоко не само моя живот, но и живота на други хора. Не е редно да разтварям тези завинаги заключени врати пред очите на света."

Липсата на външни данни и пълнота обаче се - компен­сира богато от нещо друго - от повествованието за вът­решните преживявания - на Юнг и от изобилието от мисли, които, както и той самият казва, би трябвал о да бъдат възприемани като биографични. Това във висша стенен е типично за него и съставлява, основата на неговия живот. На първо място тук се нареждат религиозните му размишления. Книгата съдържа религиозната изповед на Юнг.

Многообразни са пътищата, които водят Юнг до сблъ­съка с противоречия в сферата на религиозните въпроси. Такива са неговите собствени видения, които още в детството го въвеждат в действителността на религиоз­ните преживявания и го съпровождат до смъртта му; както и неговият неограничаван стремеж към познание, свързан с душата, нейните съдържания и изяви, който го характеризират като учен. И не на последно място - неговият морал на лекар. Юнг винаги се чувства преди всичко лекар. Той не оставя без внимание факта, че при терапията на душевноболния човек основна роля играе религиозната нагласа на пациента. Това съвпада с него­вия възглед, че душата спонтанно произвежда образи от религиозно естество, т. е. че тя е по природа религиоз­на". Отклоняването от тази нейна фундаментална приро­да Юнг смята за причина за множество неврози, особено във втората половина на живота.

Понятието на Юнг за религията в някои отношения се отклонява от традиционното християнство. Преди всич­ко в отговора на въпроса за злото и в представата за един не единствено добър или „всеблаг" Бог. От гледна точка на догматичното християнство Юнг бе един „аутсайдер". Това усещане той отново и отново получаваше чрез реа­кциите спрямо неговите трудове въпреки цялата му све­товна известност. Той страдаше от това; дори между редовете на тази книга тук-там се прокрадват думи на разочарованието на изследователя, който не се чувства изцяло разбран, що се отнася до неговите религиозни разбирания. Неведнъж той с мрачно чувство за хумор отбелязва: „В средновековието биха ме изгорили на кла­да!" Едва след смъртта му се чуха повече гласове на теолози за това, че Юнг е част от историята на църквата в нашия век.

Юнг определено смята себе си за християнин и най-значителните от неговите трудове поставят религиозни проблеми на християнина, които авторът разглежда от психологическа гледна точка и с осъзнато разграничава­не от теологическата постановка на въпроса. Същевре-



(липсват две страници)

нещо е извън моите възможности. Просто не бих могъл да представя в по-кратка форма това, което съм разрабо­тил подробно с толкова труд и усилие. В такъв случай би трябвало да изключа целия доказателствен материал и да се задоволя с един аподиктичен стил, което в никакъв случай не би направило моите труднодостъпни заключе­ния по-лесно разбираеми. Характерната за семейство двукопитни преживна дейност, която се състои във връ­щане на вече приетото, е нещо, което далеч не възбужда моя апетит..."

Така че читателят би трябвало да възприеме и главата „Делото" като ретроспективен поглед на стария майс­тор, обусловен от момента.

Краткият глосар, включен в края на книгата по жела­ние на издателя1, подпомага онези, които не са запознати с творчеството и терминологията на Юнг. Там, където е възможно, съм подкрепила значението с цитати от про­изведенията на Юнг. Те обаче могат да служат само като насочващи, защото Юнг винаги обновяваше и променя­ше употребяваните от него понятия и остави необясни­мото в психологическата действителност като загадка или тайна.

Много са онези, които ми помогнаха при тази колкото чудесна, толкова и трудна задача. Било чрез изявен инте­рес към бавно възникващата творба, било чрез насърча­ване и критика те стимулираха работата ми. На всички тях изказвам своята благодарност. Нека назова само някои: Елена и Курт Волф, Локарно, които помогнаха да се осъществи идеята за възникване на книгата; Мариана и Валтер Нийхус-Юнг, Кюснахт, Цюрих, които бяха до мене през годините на създаването на книгата и ми помагаха с думи и дела; както и Рихард Ф. С. Хул, Палма де Майорка, който с неизчерпаемо търпение ми помагаше със своите съвети.

Декември. 1961 Аниела Яфе
Пролог

Историята на моя живот е история на едно самоосъществяване на несъзнаваното. Всичко, което се намира в несъзнаваното, се стреми да се превърне в събитие, както и личността иска да се разгърне от своите несъзнавани условия навън и да се изживее като цялост. За да опиша този ход на развитие у мен, не бих могъл да използвам езика на науката, тъй като не мога да възпри­емам себе си като научен проблем.

Само посредством някакъв мит човек би могъл да изрази онова, което той съгласно със своята вътрешна убеденост представлява, както и онова, което човек sub specie aeternitatis (от гледна точка на вечността), изглеж­да, е. Митът е по-индивидуален и изразява живота по-­точно от науката. Тя работи със средни величини и понятия, твърде общи, за да отговорят на субективното многообразие на живота на индивида.

И така днес, вече на осемдесет и три години, аз се нагърбих с това да разкажа мита на своя живот. Аз мога да правя само непосредствени изявления, само „да раз­казвам приказки". Но проблемът не е в това, дали са верни или не, а дали това е моята приказка, моята истина?

Трудността при написването на една автобиография се състои в това, че човек не притежава нито мащаба, нито обективната почва, за да може да преценява. Просто не съществува обективна основа за сравнение. Аз знам, че по много неща се различавам от другите, но не знам какъв съм в действителност. Човек не може да се сравня­ва с нищо: той не е нито маймуна, нито крава, нито дърво. Аз съм човек, но какво е това? Както всяко живо същес­тво и аз съм частичка от безкрайната божественост, но не мога да се противоположа нито спрямо животното, нито спрямо растението, нито пък спрямо камъка. Само едно митично същество може да бъде поставено по-високо от човека. Как тогава да си съставиш каквато и да било определена преценка за самия себе си?

Човекът представлява един психичен процес, който не може или само отчасти може да бъде овладян. Поради това той не може да има окончателна преценка за самия себе си или за живота си. В противен случай би знаел всичко, ала това човек най-често само си въобразява. По същество ние никога не знаем как е произлязло всичко. Историята на един живот започва някъде, в някаква точка, за което имаме известен спомен, но още оттук започва усложнението. Какво ще се получи от живота ни, ние не знаем, а целта може да се предвиди само прибли­зително.

Животът на човека е един несигурен опит. Изразен само с числа, той е необикновено явление. Той е толкова мимолетен, толкова недостатъчен, че всъщност е истин­ско чудо, че действително нещо може да съществува и да се развие. Още като студент по медицина това ми праве­ше впечатление и ми се струваше невероятно, че времето няма да ме унищожи.

Животът винаги ми е приличал на растение, което живее от свои rhizoma (коренище)2. Неговият истински живот не е видим, то е скрито в rhizoma. Онова, което е над земята и се вижда, живее само едно лято. След това увяхва - едно ефимерно явление. Ако човек се замисли за безконечното пораждане и отмиране на живота и на цивилизациите, той остава с впечатление за пълното му безсмислие. Все пак аз никога не съм губел чувството си, че нещо живее и продължава скрито под вечния кръгов­рат. Това, което виждаме, е цветът, той си отива, rhizoma остава.

Всъщност за мен достойни за разказване са само онези събития от моя живот, които показват преминаването на непреходния свят в преходния. Ето защо говоря главно за своите вътрешни преживявания. Към тях се отнасят моите сънища и фантазии. Те същевременно са и основ­ният материал за моята научна работа, разтопеният ба­залт, от който кристализира очакващият обработка ка­мък.

Всички други събития, като пътешествия, хора, обк­ръжение, избледняват пред вътрешните преживявания. Мнозина са преживели и описали съвременната история. По-добре човек да чете тях или те да му я разкажат. У мен спомените за външните факти на моя живот са избледне­ли или в по-голямата си част изчезнали. Но срещите с другата действителност, сблъсъкът с несъзнаваното - това се е врязало неизличимо в паметта ми. Пред това богатство и многообразие всичко друго отстъпва назад.

Така е и с хората, които са останали завинаги в памет­та ми благодарение единствено на обстоятелството, че имената им отдавна са вписани в книгата на моята съдба, а срещата ми с тях като че ли бе само едно припомняне.

Така също нещата, които на младини или no-късно ми се случваха, които бяха от значение за мен, винаги биваха под знака на вътрешното преживяване. Твърде рано бях стигнал до извода, че когато за превратностите на живо­та не се намира отговор и разрешение отвътре, то те в последна сметка не означават много. Външните обстоятелства не могат да изместят вътрешните. Ето защо животът ми е беден откъм външни събития. Не мога да разкажа много неща за тях, защото ми изглеждат някак празни или незначителни. Мога да разбирам само своите вътрешни събития. Те представляват спецификата на моя живот, с това правят моята автобиография.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница