К р ъ в т а н а Х р и с т о с кръвта е животът



Дата13.09.2017
Размер71.84 Kb.
#30092
К Р Ъ В Т А Н А Х Р И С Т О С
КРЪВТА Е ЖИВОТЪТ
Темата за кръвта е също една от централните и основополагащи теми в Библията. Навсякъде, както в стария, така и в новия завет, можем да видим, че тя олицетворява живота (Левит17:11,14; Втор.12:23; Бит.9:4). При това кръвта е символ не на отнемането на живота, а на неговото опазване и приемане. По този начин кръвта на изкуплението не беше символ на смъртта или наказанието, а символ на живота. По същия начин и Исус говореше за своята кръв, която не олицетворяваше толкова Неговата смърт, колкото Неговия живот.

Йоан6:53-54 – „Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден”.

Очевидно е, че Исус не ни кара да ядем физическото Му тяло и кръв, а да приемаме живота му, на който тези неща са символи.

От много места в Библията става ясно, че Бог държи сметка за кръвта (живота) на всеки човек по лицето на земята. Ето защо, Той ще изисква кръвта от всеки човек, който е виновен за смъртта на друг човек, било то за физическата (Мат.23:35; Лука.11:50-51; 2Царе.4:11) или за духовната му смърт (Езек.3:17-21). Всичко това наистина ни показва, че сме поставени в една изключително отговорна позиция спрямо хората в този свят, на които Бог е определил да свидетелстваме и да бъдем като стражи за живота им. Ето защо и апостол Павел в Новия завет винаги гледаше да е чист от кръвта на тези, при които го пращаше Господ (Деян.18:6; 20:26).


КРЪВТА ВИКА
В Битие 4 глава виждаме историята за първото убийство, това на Авел, извършено от неговия брат, Каин. Веднага след това Бог да говори на Каин, казвайки му, че гласът на братовата му кръв вика към Него от земята (10-ти стих). На много други места в Библията се говори за това, как ръцете на хората са били омърсени от кръв (Езек.23:37;45). В Новия завет Исус каза, че този, който мрази брата си е човекоубиец (1Йоан3:15). С други думи, всички ние в една или в друга степен сме отговорни за смъртта на хора около нас и съвсем естествено е смъртта да бъде и нашето наследство. В Евр.12:24 виждаме, че Христовата кръв говори по-добри неща от кръвта на Авел. Ако Авеловата кръв викаше към Бога за съд, за отмъщение и възмездие, то Христовата кръв вика за милост и прошка, защото четем, че тя беше пролята именно с тази цел (Мат.26:28). И само тази кръв може да омие ръцете и сърцата ни от виновността за всеки грях и всяка кръв, която вика към Бога за възмездие върху живота ни. За това няма грях, който тази Христова кръв да не може да измие и прости, тъй като според Божието Слово ние всички сме в графата на убийци, прелюбодейци и идолопоклонници.

КРЪВТА НА ЗАВЕТА
Бог винаги е търсил начин отново да доведе човека до примирение със Себе си. И Той винаги е давал гаранция, за начина и условията, при които това е възможно, чрез заветите, които е сключвал с хората. За това и никой завет не е бил сключван без проливането на кръв, която е преобраз, както вече видяхме, на живота. С други думи Бог се заклева в Самия Себе Си (Евр.6:13), относно отговорността, която поема чрез Своите обещания в завета. И основно, тези обещания и отговорности са за опрощаването греховете на хората, които са причината за нарушеното им взаимоотношение с Бога. В Стария завет Бог беше заповядал на хората да принасят кръвта на животни, с цел покриването на греховете им, но както четем в посланието към Евреите тяхната кръв не беше в състояние да отмахва грехове и да изчисти съвестта на човека (Евр.10:4; 9:9). За това Новия завет беше сключен с кръвта на самия Божий Син, Който беше принесен като агнец за греховете на света (1Петр.1:19). По същия начин както близу 2000 преди това евреите бяха избавени от смъртта, чрез кръвта на пасхалното агне в Египет, така и сега, Бог предоставя възможността за спасение на всеки, който искрено повярва и приеме в сърцето си лично жертвата, която Христос принесе за спасението на човечеството. По този начин кръвта (животът), която Христос проля за нас, ни осигурява достъп до живота на самия Бог. Както и апостол Павел казва в Рим.3:24-26, това не става на базата на добри дела „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му, посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса”.

По този начин кръвта на Христос, ни поставя в една позиция на примирение с Бога (Ефес.2:13-14; Кол.1:20). От друга страна Словото ни казва, че ние сме осветени, чрез принасянето на Христовата кръв веднъж и за винаги. (Евр.10:10,29). Това ще рече, че тази кръв ни отделя за един нов по-добър живот, за една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога (Евр.7:19). Нещо повече – Евр.9:11-12 ни казва, че Христос като първосвещеник на бъдещите добрини, влезе в по-голямата и по-съвършена скиния, която е не с ръка направена, в истинското светилище, и то не с кръвта на козли и телци, а със Собствената Си кръв, и веднъж завинаги придоби за нас вечно изкупление. Думата “вечно” тук ни показва и изцяло реалността, в която всичко това се е случило – реалността на Духа. Това означава, че тази кръв ни осигури едно постоянно очистване от греха, не само на духа на човека (новорождението), който решава да дойде при Бога, но и на неговата душа, на която тепърва предстои да бъде умивана, за да може да дойде до единство с Бога. И това е възможно, ако човек избере да ходи по новия и жив път, който Христос направи за нас през завесата, сиреч тялото си (Евр.10:20). Това е пътят, който Той прокара за нас до трона на Отец, поръсвайки го със Собствената Си кръв. За това и този път е наречен “жив” (защото животът е в кръвта), и тези които ходят по Него, пребъдват в живота Му. Сам Исус каза „Аз съм Пътят, Истината и Животът”, никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”. С други думи, кръвта на Христос, не просто ми дава Неговия живот, но тя ме идентефицира със Сина, който Единствен има постоянен достъп до Отца. По този начин кръвта ни прави способни да се радваме и да опознаваме Божествения живот, Който е в Сина и който единствено угажда на нашия небесен Баща.



БОГ НЕ ЖЕЛАЕ КРЪВТА ЗАРАДИ САМАТА КРЪВ

От пръв поглед върху жертвоприношенията принасяни в стария завет, човек може да остане с впечатлението, че едва ли не Бог желае всичката тази кръв, принасяна върху олтара. Истината, обаче е, че Той не се удоволства в проливането на кръвта, както например бесовете, на които езичниците са принасяли своите не само животински, но и човешки жертви. Ние трябва да гледаме на кръвта не като на нещо, което задоволява Бога, а като на символ на живота, който трябваше да бъде опазен. По същия начин можем да кажем, че кръвта на Христос не беше това, което Отец желаеше. Тя беше символ на живота, който вярващите в Него щяха да приемат, а не само на смъртта, както някои хора смятат. Поради това те мислят, че сме спасени поради смъртта на Христос, която беше като наказание за греховете ни, а не чрез Неговия живот (Рим.5:10). Смъртта не е наказание, а следствие на греха (Рим.6:23). Христос обаче самоволно, проля кръвта си за нас, за да живеем ние, приемайки върху себе си нашите грехове и смъртта, която ние заслужавахме. В този смисъл Неговата смърт не ни спасява от наказанието на Бога или от заплатата на греха, но от силата на дявола и робството на греха, защото именно чрез Своята смърт Христос победи злото. А Неговото възкресение беше завършекът и триумфът на тази победа. И именно затова Христос взе върху себе си плът и кръв, за да може чрез смъртта в плътското си тяло да унищожи този, който имаше властта над смъртта (Евр.2:14-15). Няма съмнение, че Христос умря за греховете ни, за да ни освободи от тях, но Библията ни учи, че чрез Своите изкушения и смърт Христос победи злото, усъвършенства се, даде ни живот и ни разкри истината. Така, че въпросът не е дали Христос е умрял за нас, а защо умря?

В този смисъл Христос никога не е преставял картината на един кръвожаден Бог, Чиито изисквания за правосъдие и справедливост могат да бъдат задоволени единствено чрез кръвта на Неговия Син. Вместо това ние виждаме в Библията един Бог на милостите и на пълната утеха (2Кор.1:3), Който бива умилостивен чрез кръвта на нашия Господ Исус Христос. За това кръвта на Христос е по-скоро символ на Божията милост, която ни дава живот, а не на Неговия гняв. Дори когато говореше за пиенето на Неговата кръв, Исус имаше за цел да премести фокуса на хората от старозаветните жертви и да го постави върху приемането на Неговия живот, на който кръвта е символ.

КАК КРЪВТА НИ ОЧИСТВА ДНЕС?

В Йоан10:17-18 Исус казва: “За това ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си”. В тези стихове виждаме как Христос наистина своеволно даде живота си (в плътта) за греховете на човечеството, за да може Неговият живот (в Духа), да се вмени на всички ония, които са умрели заедно с Него, идентифицирайки се с Неговата плътска смърт. За това и Исус каза, че който обича живота си на тази земя, ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят ще го запази за вечен живот (Йоан12:25). Същото откриваме и в Марка8:35-37. Ето защо само когато престанем да живеем за себе си на тази земя ние можем да имаме сигурност в спасението си. Това се вижда още по-ясно и в 1Йоана1:7, където се казва, че „ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение с Него и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях”. Както виждаме, тук не се казва, че ако ходим в нашите си пътища, амбиции, желания, страсти и похоти, кръвта на Сина Му Исуса Христа ще ни очиства от греховете. Напротив, казва се, че само когато ходим в светлината, което ще рече в Истината и волята на Бога и имаме общение с Него, което е задължително, за да сме в състояние да продължим да ходим в светлината Му, ТОГАВА кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. С други думи кръвта на Христос е един небесен атрибут, който има сила само върху тези, които като апостол Павел не само са изповядали и вярват в Христос, но и ходят чрез вяра в покорство на небесното видение за живота си (Деян.26:19). Това означава, че само постоянно съединявайки се с Христос – не само в Неговата смърт, но и във волята Му, аз имам привилегията на очистващото действие на кръвта.


СЪГРЕШАВАНЕ ПРОТИВ ТЯЛОТО И КРЪВТА
В Божието Слово има ясно предупреждение относно възможността да съгрешим спрямо Тялото и кръвта на Христос (1Кор.11:27; Евр.10:29). В първия случай се казва, че това е възможно, когато ядем хляба или пием Господнята чаша недостойно. Веднага след това ап. Павел обяснява, че това става в случаите, когато не разпознаваме Господнето тяло. В своя най-общ смисъл това означава, че човек има неправилно отношение към своите братя и сестри, а също и към затворените, болните, гладните и голите (Мат.25:41-45), и не се държи към тях както би се държал към своя Господ. От друга страна в посланието към Евреите10:26-30 ни се казва, че ако след като сме познали истината (имали сме преживявания и познаване на Бога в областта на Духа), но съгрешаваме доброволно, не остава вече жертва за грехове. С други думи, след като съм познал истината в Духа и съм ходил чрез вяра в тази духовна област, където кръвта на Сина Му Исуса Христа може да ме очисти от всеки грях, аз доброволно и съзнателно отстъпвам от тази област, където кръвта може да ме очиства, вече няма жертва за грехове. „Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?(Евр.10:29)


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница