К у р с о в п р о е к т по превоза на интензивна крем-боя

„P R E S T I G E” ОТ ГР. ПЛОВДИВ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ГР. НОВОРОССИЙСК (КРАСНОДАРСКИЙ КРАЙ), РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ

Съдържание на курсов проект:

1. 
   Въведение
   
2. 
   Търговско наименование на товара
   

б) група на товар в митническа тарифа

в) стандартна опаковка на товара

г) изисквания към превоз и претоварване

2. Сделка—договор за покупко-продажба на стоката (предмет на договора, количество, страна-производител, купувач, цена,задължения на продавача и на купувача, печат, брой екземпляри).

3. Рискове по сделката и товара: риск за продавача, за купувача, за превозвача, за застрахователя, за вида транспорт

4. Опаковка на товара.

5. Място на товарене.

6. Технология на товарене.

7. Разходи в пристанището на товарене.

8. Разстояние на превоза на товара.

9. Време на кораба и курса на автомобила.

10.Кораб, автомобил.

11.Разходи на кораба.

12.Разходи за автомобилен транспорт.

13.Общи разходи за превоз.

14.Застраховка.

15.Мита, такси, данъци и пр.

16.Заключение.

17.Ползвана литература.

18.Приложения.

1. 
   Въведение
   

Транспортът е един от ключовите отрасли на всяка една държава. Обемът на транспортните услуги в по-голяма част зависи от икономическото състояние на една държава. Въпреки това самия транспорт често стимулира повдигане на нивото на активността на една икономика. Той освобождава възможностите, които са потенциално скрити в слаборазвити региони на една държава или света и позволява расширяването мащаби на производството като представлява връзката между производството и потребителите.

Значимото място на транспорта в сферата на производство се състои в това, че от една страна, транспортна промишленост предстаявлява самостоятелен отрасъл на производството, и затова е обособен отрасъл на инвестиране на производственния капитал. Но от друга страна, тя се различава с това, че представлява продължение на процеса за производство в рамките на процеса на обръщение и за процесса обръщение.

В транспорта, за разлика от промишлеността и селското стопанство, не се използват суровини и не се произвежда нов продукт, но без него е невъзможна каквато и да била производствена и стопанска национална и международна дейност. Развитият транспорт създава онези условия, които улесняват по-правилното и по-равномерно териториално-производствените комплекси, допринася за по-доброто усвояване на природните ресурси. Благодарение на него се осъществяват производствените връзки мецду отделните отрасли и предприятия, териториалната и международна специализация на производството и правилното функциониране на националните и международни пазари. Формирането на транспортната мрежа е свързано със социално-икономическото развитие на страната. Тя е съединителното звено между суровините и готовата продукция. Нещо повече, транспортната инфраструктура съдейства за плодотворното сътрудничество на контрагентите в международната търговия със стоки и услуги.

Подобряването на международната транспортна инфраструктура е предмет на многобройни международни преговори и договори, както на в рамките на междунационално ниво, така и междурегионално. То е резултат и от еволюцията на международни търговски отношения, породили множество споразумения, договори, конвенции между група или отделни субекти на международното търговско съобщество.

Българо-руски търговско-икономическите отношения през последните години се развиват на фона на стратегическата ориентация на България за разширяването на многоплановот взаимодействие със страните на Европейския Съюз.

В списъка на българските външнотърговски партньори Русия заема трето място след Германия и Италия. Според резултатите от последните години товарооборот между Русия и България се е увеличил 1.5 пъти и е съставил 3 млрд.щатски долара. Ръстът е обусловен от покачването на цените върху горивата и суровини на руският експорт във връзка със съответстваща й конюнктура на световните пазари. Запазеното от България отрицателно външнотърговско салдо е предизвикано от съществено преобладаване на руският експорт, основата на който съставя енергоносители (89%), машините и оборудване (5.4%). Експортът на България на руския пазар включва продуктите на машиностроене (20.8%), вината (29.5%), фармацевтика (27.7%), козметични продукти (6.7%), продуктите на хранително-вкусова промишленост.

Между България и Русия на държавно, правителствено и ведомствено ниво са подписани множество спогодби и договори в почти всички области от взаимен интерес. Сред по-важните споразумения в икономическата област са:

- Съвместна декларация на Президента на Република България г-н Георги Първанов и Президента на Руската федерация г-н Владимир Путин за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Република България и Руската федерация - подписана на 2.03.2003 г.;

- Декларация за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, подписана на 5.06.2002 г. от премиерите на двете страни г-н Симеон Сакскобургготски и г-н Михаил Касянов;

- Спогодба за търговско-икономически връзки и научно-техническо сътрудничество - подписана на 23.10.1991 г.;

- Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото от 8.06.1993 г.;

- Споразумение за сътрудничество по въпросите на данъчното законодателство - 2.03.2003 г.;

- Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 1993 г. и Протокол към него от 2.03.2003 г., в сила от 18.12.2005 г.;

- Спогодба за международни автомобилни превози - 19.05.1995 г.;

- Спогодба за морско търговско корабоплаване - 19.05.1995 г.;

- Спогодба за въздушни съобщения - 26.11.1997 г.;

- Договор за сътрудничество в областта на туризма - 14.12.1994 г.;

- Спогодба между бившия Комитет по стандартизация и метрология на РБ и Държавния комитет на РФ по стандартизация, метрология и сертификация за взаимно признаване на резултатите от работата по сертификация - 07.06.1999 г.;

- Конвенция за сътрудничество в областта на ветеринарната медицина - 14.03.1996 г.;

- Конвенция за сътрудничество в областта на карантината и защитата на растенията - 19.05.1995 г.;

- Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност - 19.05.1995 г.;

- Спогодба за сътрудничество в областта на антимонополната политика - 19.05.1995 г.;

- Спогодба за сътрудничество и взаимопомощ в борбата с незаконните финансови операции - 07.06.1999 г.;

- Спогодба между Патентното ведомство на РБ и Руската агенция по патентите и търговските марки (Роспатент) за сътрудничество в областта на индустриалната собственост - 26.03.1998 г.;

- Споразумение между Българската агенция за експортно застраховане и "Ингосстрах" РФ за сътрудничество в областта на застраховането - 19.03.1999 г.;и много други. 

Съществено развитие напоследък получава междурегионалното сътрудничество. Множество области, общини и градове на двете страни възстановяват контактите си от миналото и установяват нови такива. На регионално ниво са подписани редица споразумения за сътрудничество, на базата на които се осъществява обмен на информация, делегации, съдействие за установяване на контакти между стопански субекти, културен обмен и др.

 Инвестиции, смесени фирми

Между България и Русия съществуват възможности и двустранен интерес за развитие на връзките в областта на инвестициите, съвместните предприятия и производства.

По данни на Българската търговско-промишлена палата към края на 2002 г. в България са регистрирани 276 фирми със 100% руско участие и 384 със смесена българо-руска форма на собственост, както и 332 представителства на руски фирми.

Общият размер на преките руски инвестиции у нас за периода 1992 - октомври 2003 г. е 208.9 млн.щ.д., което отрежда на Русия 12-то място сред основните инвеститори в България. Основната част от инвестициите са реализирани през 1999 г. - 103.7 млн.щ.д., от които 101 млн.щ.д. на Нефтена компания "Лукойл" за закупуване на мажоритарен пакет от акциите на "Нефтохим" Бургас. Останалата част от руските инвестиции в България са главно във финансовата сфера, търговията и туризма. През 2003 г. руска фирма изкупи винзавода в Русе.

В Русия са регистрирани значителен брой представителства и задгранични участия на български фирми (към 2000 г. - броят им е 359), които основно са концентрирани в Москва. На този етап българските инвестиции в руската икономика присъстват най-вече при създаване на съвместни предприятия в хранително-вкусовата, цигарената, козметичната промишленост и др. Участието на българските организации в съвместните производства обичайно се изразява в доставка на оборудване, технологии и материали.

Стокообменът с Русия формира около 10% от общия стокообмен на България, с което Руската Федерация заема едно от основните места сред външнотърговските ни партньори.

През 2005 г. двустранният стокообмен възлиза на 3 002,0 млн.щ.д., като износът е 152,6 млн.щ.д., а вносът - 2 849,4 млн.щ.д. В сравнение с 2004 г. двустранният стокообмен бележи ръст от 54,5%, като увеличението при износа и вноса е съответно с 22,3% и 57,0%.

Вносът от Русия се задържа на постоянно високи равнища, главно заради доставките на енергоресурси. Рекордният внос през 2005 г. се дължи на увеличението цените на енергоносителите.

Стокообменът с Русия формира значително отрицателно салдо за България, чийто размер е около 2,7 млрд. щ.д. и варира в зависимост основно от стойността на внесените горива от Русия.

Структура на износа и вноса

В износа на България за Русия преобладават хранително-вкусовите и селскостопанските  стоки, представени основно от гроздови вина, плодово-зеленчукови и месни консерви, хлебарски и сладкарски изделия, тютюни др. Х имическатапромишленост е представена основно от фармацевтиката и козметиката, в т.ч. медикаменти, пасти за зъби, бои за коса, шампоани, препарати за бръснене и др. Останалата част се пада на машините, апаратите и съоръженията, в т.ч. кари и части за тях, машини за хранителновкусовата промишленост, електрически акумулатори, котли за централно отопление, апарати за звукова сигнализация, предпазители, прекъсвачи, кабели и др.

Около 90% от вноса от Русия формират минералните продукти и горивата - суров нефт, природен газ, ядрено гориво и каменни въглища. Останалата част от вноса се състои най-вече от суровини - вестникарска хартия, метали и изделия от тях, дървесна маса, полимери, торове и др. Около 2% е относителният дял на изделията на машиностроенето, електротехниката и електрониката.

2. Търговско наименование на товара

а)стандарт за характеризиране на стоката

б) група на товар в митническа тарифа

в) стандартна опаковка на товара

г) изисквания към превоз и претоварване

Търговското наименование на товара (предмет на този курсов проект):

интензивна крем-боя за коса с марка „Prestige”

стойкая крем-краска для волос „Prestige”,

Intensive Cream Hair Dye “Prestige”

Кратко описание на товара:

ИНТЕНЗИВНА КРЕМ БОЯ “PRESTIGE”

Съдържа модерни оцветители, които боядисват косата ви за по-дълго време. Прониква в структурата на косъма, фиксира и осигурява издръжлив цвят. С нея може да освежте естествения цвят на косата си, да я боядисате в по-тъмни или по-светли нюанси. Боята за коса предпазва и подсилва вашата коса.

Крем боя PRESTIGE има най-високата степен на устойчивост на оцветяването, което се съхранява максимално дълго на здрава и неувредена коса. Намаляване на устойчивостта е възможно ако е нарушена структурата на косата.

Кратка историческа справка за компанията, произвеждаща интензивна крем боя за коса „Prestige”

Козметична Компания "Роза Импекс" ООД

ФИРМА “РОЗА ИМПЕКС” ООД
СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ
Фирма “РОЗА ИМПЕКС” ООД е 100 % частна компания, създадена и регистрирана под № 12346 с Решение № 13941/ 11. 12. 1991 на Пловдивския Окръжен Съд.
Благодарение на ясно дефинираните корпоративни цели и мениджърските умения на нейния собственик и управител - инж. Димитър Георгиев, “РОЗА ИМПЕКС” ООД се развива с изключително бързи темпове. Още от самото начало фирмата заема челни позиции сред производителите на бяла и цветна козметика.!
През 2003 година компанията е сертифицирана по ISO 9001:2001.
В продуктовата гама на компанията влизат над 270 артикула като: кремове за ръце, лице и тяло, боя за коса, балсами, шампоани и тоалетни млека, пасти за зъби и мъжка козметика. Цялото това разнообразие се предлага в пет основни серии:
• “VIP’S PRESTIGE”;
• “REGAL COSMETICS;
• “GALANT”;
• “BOLERO”;
• “SCALA”.
80% от продуктите на “РОЗА ИМПЕКС” се реализират на международния пазар. Посочените марки могат да бъдат намерени в магазините и търговските вериги на над 20 страни, като Русия, Украйна, Грузия, Армения, Узбекистан, Прибалтийските Републики, Арабски страни от Близкия Изток и, разбира се – България.

Цветова гама:

Крем осветлитель 200	Светлый блондин 201	Светло-русый 202	Бежевый блонд 203	Темно-русый 204
Натурально-русый 205	Жемчужный 208	Серебристо-платиновый 210	Пепельно русый 211	Темно пепельный 212
Лесной орех 213	Золотисто-русый 214	Медно-красный 215	Медное сияние 217	Рубин 220
Гранат 221	Махагон 222	Темный махагон 223	Красный коралл 224	Бургунди 225
Каштановый 231	Темный каштан 232	Темная вишня 233	Коричневый натуральный 239	Тёмно-коричневый 240
Баклажан 241	Черный 242	Сине-чёрный 243

Стандарти и изсиквания на Руската Федерация

ГОСТ: HU03/0198

Комбинирана номенклатура от Общата митническа тарифа на ЕС:

Р А З Д Е Л VI

3305. 
      Препарати за поддържане на косата
      

Товарът ще се превозва на основание CIF   - Cost, Insurance and Freight (... named port of destination). СТОЙНОСТ, ЗАСТРАХОВКА И НАВЛО (... уговорено пристанище в местоназначението)

Терминa "Стойност, Застраховка и Навло" означава, че продавачът е осъществил доставката, когато стоката е преминала над/през борда на съда/кораба в отправното пристанище.

Продавачът трябва за заплати разходите и навлото, необходими за доставка на стоката в уговореното пристанище в местоназначението, НО рискът от загуби или повреди на стоката, както и обичайните допълнителни разходи, възникващи след доставката на стоката се прехвърлят от продавача на купувача. Обаче, при условието на термина CIF на продавача се възлага също задължението по придобиването на морска застраховка.

в полза на купувача срещу рискове от загуби и повреди на стоката по време на превоза.

Следователно, продавачът е задължен за сключи договор за застраховка и да заплати застрахователните вноски. Получателя е длъжен да вземе предвид, че съгласно условията на термина CIF, от продавача се изисква застрахователно осигуряване само с минимално покритие (вж. Въведение т.9.3). Ако купувачът иска да има застраховка с по-голямо прикритие, той би трябвало изрично да се договори с продавачът за това или сам да предприеме мерки за сключване на  допълнителна застраховка .