Качества, характеристики на мъдреците



Дата25.02.2018
Размер97.71 Kb.


Предмет: мъдреците

Тема: качества, характеристики на мъдреците



І. Хора, търсещи истината

ІІ. Хора, вярващи в истината

ІІІ. Хора, устояващи в истината

Увод: Здравейте,

Днес е 25 декември, Коледа, Рождество Христово.

Миналата събота зададохме въпроса: Кой не обича Рождество? И видяхме поне три групи хора, които не са въодушевени от Раждането на Христос – народът в Ерусалим, свещениците и Ирод.

Да обичаш Рождество е нещо повече от това да се повеселиш с приятели и със семейството в празничната нощ. Нещо повече от това да отидеш на църква, да се помолиш и да благодариш. Да обичаш Рождество означава да приемеш властта на Исус в собствения си живот и да желаеш да си част от Неговото царство. Това означава да отидеш отвъд формалната религиозност, изразяваща се в набожни жестове и думи и да отвориш сърцето си за една пламенна вяра и връзка с Бог. Това означава да признаеш своя егоизъм и да предадеш сърцето си, което е пълно с алчност, завист, гордост и жестокост на Бог, за да го изцели.

В историята за Рождество, описана от Матей, на тъмния морален и духовен фон на народа, духовниците и управителите на Ерусалим като звезда изгрява примера на няколко души, описани като мъдреци, идващи от изток.

Те придават една оптимистична нотка на разказа за раждането на Исус:



Мат.2:1-12

Ражда се нов цар. Евангелието на Матей особено силно подчертава царската мисия на Исус – в началото и в края Исус е Юдейският цар.



Матей 2:2,6

Матей 27:11,29,37,42

И в началото и в края на това евангелие Исус получава поклонение:



Матей 2:11

Матей 28:9,18

Но това, което е шокиращо и учудващо е, че езичниците в лицето на мъдреците са тези, които Го признават за цар, а юдеите Му се подиграват и Го хулят на кръста, отхвърлят Го.

Това говори, че вече е идвало едно друго време, в което еврейският народ духовно и морално деградирал, е щял да изгуби своята водеща роля в Божия план за спасение на човечеството, а тази роля е щяла да бъде поверена на хора от различни нации, хора, подобни на тези мъдреци, идващи от изток.

Ако в миналото пророците на еврейския народ са съобщавали вести, предадени им от Бога, касаещи съдбата на другите народи, сега Бог използва чужденци, езичници, които да донесат най-вълнуващата вест, касаеща съдбата на еврейския народ.

Кои са тези мъдреци?

За тях знаем повече от коледните картички, отколкото от Библията. Различни традиции по различен начин представят тези личности.

Някои ги представят като царе.

Други като представители на трите основни линии на потомството на Ной – Сим, Хам и Яфет.

Една традиция даже споменава имената им: Мелхиор, Гаспар и Балтазар.

Гаспапр с азиатски тен е носил тамяна, Мелхиор с бяла кожа е носел златото, а Балтазар с черна кожа – миртата. Това е Легенда, няма потвърждение в Библията.

Но какви са тези личности, с какво се отличават те. Каня ви, изхождайки от този единствен библейски разказ, да разсъждаваме за някои черти от характера на мъдреците от Изток, дошли да се поклонят на Исус Христос.

І. Хора, търсещи истината

Със сигурност това не са евреи. Гръцката дума magos, която тук е преведена с мъдреци, може да означава маг, влъхва, чародей, звездоброец, магьосник.

Древногръцкият историк Херодот нарича с тази дума мидийците (мидяните), които са били свещеници в персийската империя.

В книгата на пророк Данаил четем за такива личности, които са били най-учените за времето си, и най-високопоставени – интелектуалния и духовен елит на нацията.

Въз основа на това кратко тяхно описание ние можем да заключим, че те са били хора, които сериозно и задълбочено са изследвали света и свещените книги. Техният произход – вероятно от Персия.

Съществува едно предположение, че тези мъдреци са потомци на някои от онези, с които е имал контакт пророк Данаил. Така тези личности са познавали библейските книги на Стария Завет и според своите възможности са ги тълкували. Те са били водени от едно древно пророчество за идващия велик юдейски цар:



Числа 24:17

В лицето на тези мъдреци от Изток аз виждам образа на търсача на истината.



1. Търсачът на истината е широковъзгледен.

Тези хора са имали някаква религиозна среда, в която са израснали, били са възпитани в определена религиозна традиция, били са научени от своите родители и учители на определени религиозни учения. Но те не са се задоволявали само с това. Тези хора са имали куража да надникнат и в други свещени книги – тези на еврейския народ, да ги изследват и да преценят дали те говорят истина или не.

Човекът, търсещ истината е готов да провери дали неговата религиозна традиция е вярна, съдържа истина и доколко.

Какви книги четете? От автори от вашето вероизповедание ли?

Възможно ли е някой от друга вяра да има прозрения, по-дълбоки и правилни от вашите? Допускате ли, че в някои неща може да бъркате?

Отворени ли сте за нова информация? Готови ли сте да проверявате дали вашите убеждения са наистина библейски?

Ако търсим истината, ще бъдем отворени. Ще бъдем готови да преглеждаме различните възгледи, мнения без да отбягваме и отхвърляме някое преди да сме го разбрали.

Търсачът на истината притежава и още едно качество – освен, че е широковъзгледен и търси истината без предразсъдъци:



2. Той преценя кое е правилно и кое не

Той може да анализира различните мнения и да прецени кое е правилно и кое – не.

Има хора, които казват: адвентистите казват едно, конгрешаните – второ, православните – трето, петдесятниците – четвърто ... и всеки има своето основание – кой е прав, не знам.

Някои хора се крият зад позата на объркани и бягат от отговорността да заемат позиция по въпросите на вярата.

Да, но ние трябва да можем да преценим аргументите и да се ангажираме с позиция. Много е лесно да отдадем право на всички и да не заемем позиция. Или пък да обявим, че всички бъркат. Търсачът на истината не се задоволява с това. Той заема позиция, той дава оценка, а не чака друг да направи това вместо него.

Тези мъдреци са изучавали раз личните релииги, в това число и Библията и в един момент са взели решение да тръгнат.

В лицето на мъдреците виждам и още едно качество на търсача на истината – за да стигне до нея,

3. Той е готов да преодолее предизвикателства заради истината

Ако приемем, че тези мъдреци идват от Персия (а е възможно и от по-далече), това значи, че са прекосили разстояние от 500-600 км. – това е път за няколко седмици с камили или месец – пеша. А като се има предвид, че са пътували нощем времето на пътуването се е удължило още повече. Представяте ли си разходите, които са били направени, лишенията, неудобствата.

Готови ли сме да се изправим пред предизвикателства, за да стигнем до истината, до едно правилно разбиране за Бог и Неговия план.

Съвременният човек е свикнал всичко да е наготово. Днес има толкова много материали, толкова е достъпна Библията. Проповеди на касети, дискове, книги. Няма нужда да пропътуваш стотици и хиляди километри. И все пак понякога трябват малко лишения. Да отделим малко време, да отидем на църква, да отделим средства за някоя книга. Това е нищо в сравнение с разходите, които правим за всички наши удоволствия и развлечения.

Е, приличаме ли на мъдреците от Изток в това отношение – хора, търсещи истината ли сме? Широковъзгледни, преценящи и готови на лишения.

В разказа откриваме и една друга тяхна черта. Те бяха:



ІІ. Хора, вярващи в истината

Да търсиш, изследваш, преценяваш, всичко това е необходимо, но не е достатъчно. Трябва и нещо повече от това, а то е да вярваш в истината. Мъдреците са били хора на вярата.

Те са провеждали своите научни и библейски изследвания и са стигнали до някакви заключения. Като знамение потвърждаващо, че са на прав път, те виждат и една звезда, която се появява в небето. Каква е?


  • халеевата или друга друга комета

  • конюнкция – свързване на две планети – Юпитер и Венера през 7 г. пр. Хр.

  • Свръхнова

Това са съвременни опити да се обясни. Още първите християнски тълкуватели говорят за чудо.

Йоан Златоуст и Теофилакт пишат за ангелска сила.

Димитрий Ростовски – също говори за група ангели.

Сигурно си мислим: „Е, след толкова много неща, потвърждаващи събитието, естествено е да са повярвали.”

Но не е така. Евреите са имали дори повече доказателства.



  • овчарите

  • Симон и Ана – Лука 2:25...38

Това става преди идването на мъдреците, защото след тяхното идване Йосиф и Мария тръгват за Египет.

  • мъдреците

И пак не вярват. Защо? Какво представлява неверието?

Неверието е съзнателен отказ да приемеш Божията истина. Вярата е съзнателното й приемане.

Пред двама души може да има едни и същи аргументи, но единият да повярва, а другият да не повярва.

Така че, ако ти живееш живота си без вяра в Бог, никога няма да можеш да се оправдаеш с липсата на аргументи.

Дали ще си човек на вярата като мъдреците или на неверието като ерусалимските жители, зависи само от теб. Но вярата включва не само убеждение, а и действие – след като разбраха истината, тръгнаха незабавно.

Много са хората, които стигат до убеждението и толкова, нищо повече. Те казват: Знам, че това е истина, абсолютно съм убеден, никой не може да ме убеди в противното, да, вярвам, че това Бог Го е казал, знам, че той иска това, знам, че това ще се случи, вярвам.

Но като вярваш, защо нищо не правиш тогава, защо не заживееш според истината? Защо стоиш толкова далече от нея, колкото и преди?

Мъдреците са тръгнали. Тяхната вяра е включвала действие, готовност да прекосят разстояния и трудности.

Представяйки ни техния пример, историята за Рождество Христово, е един апел към нас да направим крачка и да заживеем според убежденията, които имаме за Бога, независимо колко ще ни коства това.

Готови ли сме да го направим във всеки един пункт от нашата вяра? Продължавайки да разсъждавам върху техния характер, аз виждам мъдреците и като



ІІІ. Хора, устояващи в истината

Да си широковъзгледен търсач на истината е важно, да вярваш и да живееш според истината е още по-важно, но има и нещо друго, което трябва да прибавим към тези двете и то е да устояваш в истината, да бъдеш непоколебим в нея, да можеш да преодоляваш различните видове предизвикателства, които се изправят насреща ти.

И тук искам да отбележа най-малко три предизвикателства, които стояха пред мъдреците от Изток, въпреки които те трябваше да устоят в убежденията си, във вярата си за истината.

1. Те идват да се поклонят на един чужд цар.

Хората винаги са се надявали на добри управници. И те са смятали, че този бъдещ цар ще бъде такъв. И все пак това беше един чужд за тяхната държава цар.

Макар че в древността е имало обичай да се поднасят дарове на царе от друга държава, както са днес поздравителните телеграми, все пак тези хора са рискували да срещнат малко или много враждебност или подозрителност от страна на своите управници.

Днес Исус също е един чужд Цар за много от нашите семейства, приятели, роднини. Много от онези, които Го приемат за свой господ и Спасител, ще трябва да се борят с враждуващи близки, колеги, а понякога и едно враждуващи общество. Но това е да можеш да устояваш в истината.

Плаши ли ви това или в светлината на Рождество сте готови да вземете решение да устоявате в истината?

Едно друго предизвикателство:



2. Те се сблъскват с неверието на вярващите.

Каква ли е била изненадата им, когато, отивайки в Ерусалим, не са видели празнично настроение? А колко по-голямо е било разочарованието има, когато са се сблъскали с пълното безразличие на свещениците и книжниците.

Но въпреки всичко те не прекратяват своята мисия, а продължават напред.

Понякога търсачът на истината, вярващият в истината ще трябва да се сблъска със същото предизвикателство – да види неверие у дългогодишни църковни членове, да види недостойно поведение у хора, които трябва да бъдат негови учители. Той, който е направил много жертви, който е ентусиазиран и ревностен да изпълни Божията воля, може да срещне безразличието и липсата на подкрепа и насърчение от църковното ръководство.

Тежко разочарование, но този, който търси истината непоколебимо може да устои и да не се поклати.

И още едно – трето предизвикателство:



3. Те виждат отвъд външния изглед

Мат.2:10,11

Къщата, това вече не е онзи обор на гостилницата. Не знаем точно каква е била, но – обикновена къща, имайки предвид материалното състояние на Йосиф и Мария. Бъдещият цар нямаше стража, слуги, бавачки, дойки, лекари. Беше в една проста обстановка, дори твърде бедна да не кажем мизерна. Поставете се на тяхно място. Сигурно щяхте да си помислите, че сте сбъркали адреса. Искала се е наистина много, много вяра. И с това мъдреците ме впечатляват – те си принасят даровете, не си ги спестяват, с пълна вяра, че точно това е обещаният цар.

Исус и християнството със своята привидна простота винаги ще са едно предзвикателство за търсача на истината.

Спасението е нещо твърде просто – вяра, покаяние, изповед, живот с Христос.

Често Бог си служи с простички начини, с обикновени хора.

1Коринтяни 1:26-29

За това се иска вяра, която поглежда отвъд външния изглед на нещата.

Това е предизвикателство, което търсача на истината превъзмогва.

Заключение:

И така, скъпи приятели, сестри и братя, спряхме нашето внимание на Мат.2 гл.

Днес 20 века по-късно ние хората сме същите и ако има някой на когото желая да приличам в тази Рождествена история, това са тези мъдреци от Изток.

За мен, а надявам се и за вас техният пример е един апел:



  • С цялото си сърце и без предразсъдъци да търсим истината, готови да преминем през лишения и трудности.

  • Да решим да вярваме на истината – това е волеви акт и да действаме според убежденията си, вярата си.

  • Да устояваме в истината, преодолявайки препятствията за нашата вяра.

Това е нашият рождествен апел и Бог да ни благослови да откликнем на него, амин!




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница