„Качество или количество? Преосмисляне на ролята на върховните юрисдикции в Централна Европа”



страница4/4
Дата25.06.2017
Размер0.71 Mb.
#24535
1   2   3   4
(zulassungsbedurftige Revision), и специален ред, където никакви критерии за допускане, като такива не се проверяват (освен разбира се от необходимостта да бъда убедени съдиите, че наистина е налице такъв случай на тежки процесуални нарушения).

15 Bundesgerichtshof – германската върховна юрисдикция по граждански и наказателни дела, се състои от 126 съдии, които решават около 3300 дела годишно (статистиката е достъпна на http://www.bundesgerichtshoсл.de); Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) – върховната юрисдикция по някои административни дела, се състои от над 40 съдии и решава по-малко от 2000 дела годишно (http://www.bverwg.de).

16 Сравни например Процедурен правилник на Върховния съд на САЩ (Rules of the Supreme Court of the United States), приет на 14 март 2005 г., в сила от 2 май 2005 г., правило № 10 – съображения относно процедурата при Certiorari (Considerations Governing the Review on Certiorari). За гражданските юрисдикции в Обединеното кралство вж. Practice Directions and Standing Orders Applicable to Civil Appeals, издание 2007 г., одобрено от Камарата на лордовете на 4 декември 2006 г., част I. 1., и приложимото законодателство, цитирано там.

17 Единственото изключение в тази категория е Апелативната комисия към Камарата на Лордовете (Appellate Committee of the House of Lords), където броят на Лордовете на правото, които могат да се произнасят при обжалване, е по-висок, но това е историческо изключение.

18 Вж. Goldstein, S. The Role of Supreme Courts at the National and International Level: Common Law Countries. В Yessiou-Faltsi, СТР. (ed.), цитирано по-горе, н. 2, с. 279-360.

19 Jolowicz, J. A. цитирано по-горе, н. 5, с. 37-63, с. 39 и сл.

20 Пак там, с. 56.

21 Пак там, с. 52., Jolowicz проследява произхода на френския Cour de cassation до постреволюционния Tribunal de cassation, който се е считал за еманация на легислатурата и е бил натоварен с правомощието да дава авторитетно („автентично“) тълкуване на новите закони. Целта на трибунала е била чисто публична. M. Taruffo добавя по отношение на касационните съдилища в гражданскоправните юрисдикции (Франция, Италия, Испания), че тези институции са се отчуждили от тяхната първоначална публична цел и са станали пълноправни „третоинстанционни“ съдилища. Taruffo, M. The Role of Supreme Courts at the National and International Level: Civil Law Countries. In: Yessiou-Faltsi, СТР. (ed.), цитирано по-горе, н. 2, с. 101-126, на с. 107-108.

22 M. Taruffo твърди по отношение на съдебната практика на италианския Corte di Cassazione, че тя влиза в противоречие със самата себе си стотици пъти в годината – пак там, с. 110.

23 Hart, H. M. The Time Chart of the Justice – The Supreme Court 1958 Term, 73 [1959] Harvard Law Review 84, с. 97. За общи размисли върху certiorari процедурата вж. Hartnett, E. A. Questioning Certiorari: Some Reflections Seventy-Five Years after the Judges' Bill, 100 Columbia Law Review 1643 (2000).

24 Hart, цитирано по-горе, н. 23, с. 98.

25 Damaska, M. R. The Faces of Justice and State Authority; A Comparative Approach to the Legal Process. Yale University Press : New Heaven, 1986, с. 16 и сл.

26 „Jurisprudence etablie“, „giurisprudenza constante“, „gesicherte Rechtsprechung“, „ustalena judikatura” (както и „established case law” – бел. пр.) и т. н.

27 Отлично сравнителноправно изследване на важността и постепенното израстване на съдебната практика в гражданскоправните системи е MacCormick, Н., Summers, R. S. (eds.) Interpreting Precedents; A Comparative Study. Издателство Ashgate, публикувано в Dartmouth, 1997. По отношение на Германия вж. изследването на Robert Alexy и Ralf Dreier (с. 17-64).

28 За по-обща дискусия вж. двата доклада за държавите и прехода на съдебните системи в Централна и Източна Европа, съставен от Институт Отворено общество (Judicial Independence (2001) и Judicial Capacity (2002)), достъпен в пълен текст на http://www.eumaстр.org/topics/judicial/reports [1.11.2006]. Вж. също Sajo, A. (ed.) Judicial Integrity. Leiden: Koninklijke Brill NV, 2004. Ограничен принос по отношение на Централна Европа предстои от Bobek, M. The Fortress of Judicial Independence and the Mental Transitions of the Central European Judiciaries. Том 14 (2008), бр. 1, European Public Law.

29 Като бивш дисидент адвокат и след 1989 г. председател на чешкия Върховен съд, а по-късно – и министър на правосъдието, д-р Otakar Motejl отбелязва в своите мемоари, че когато е назначен за съдия в тогавашния чехословашки Върховен съд за кратък период по време на т. нар. „Пражка пролет” (1968), той единствен сред всички съдии не е бил член на Комунистическата партия. В Kalenska, R. LEXikon Otakara Motejla [Otakar Motejl's LEXicon]. Nakladatelstvi Lidove noviny, Прага, 2006, с. 327.

30 Допълнително вж. Kuhn, Z., Bobek, M., Polcak, R. (eds.) Judikatura a pravnf argumentace []. Auditorium: Prague, 2006, с. 49 и сл.; Kuhn, Z. The Authoritarian Legal Culture at Work: The Passivity of Parties and the Interpretational Statements of Supreme Courts. Том 2 [2006] Croatian Yearbook of European Law & Policy 19, с. 23-25. Интересно е, че другите юрисдикции, най-вече френските, са се върнали към възможността върховната юрисдикция да дава обвързващи насоки за долустоящите съдилища въз основа на искане от съдии от долустоящите инстанции („saisine pour avis”). Вж. в Yessiou- Faltsi, СТР. (ed.), цитирано по-горе, н. 2, с. 52.

31 Чешкият Върховен съд, както и чешкият Върховен административен съд също са оправомощени да приемат тълкувателни решения в интерес на „единството на съдебната практика на долустоящите инстанции” – § 14, s. 3 от zak. c. 6/2002 Sb., o soudech a soudcich [Закон № 6/2002 г., Сб. за съдилищата и съдиите] и § 12, s. 2 of the zak. c. 150/2002 Sb., soudnf rad spravnf [Закон № 150/2002, Сб. Кодекс на административното правосъдие].

32 Sadurski, W. Rights Before Courts. A Study of Constitutional Courts in Postcommunist States of Central and Eastern Europe. Издателство Springer, Dordrecht, 2005, с. 43.

33 Както отбелязва Otakar Motejl, когато разглежда законодателните реформи на съдебните процедури и ролята на върховните съдилища, в които е участвал в ранните 90 години, В: Motejl, O. Nejvyssi soud – nejvyssi spravedlnost [Върховен съд – върховно правосъдие ] In: Simicek, V. (ed.) Role nejvyssich soudu ve sjednocujfcf se Evrope – cas pro zmenu Mezinarodni politologicky ustav, Masarykova univerzita: Brno, 2007, с. 87.

34 Например предвоенна Чехословакия има един от първите конституционни съдилища, установени под ясното и пряко влияние на Ханс Келзен още през 1920 година.

35 Естония, може би под влиянието на Финландия и Швеция, избра един особен модел за върховна юрисдикция. Естонският Върховен съд (Riigikohus) се състои от четири отделения (гражданско, наказателно, административно и конституционно) и за да се отнесе делото пред съда, се изисква разпореждане за допускане. Според статистиката, на разположение на уеб сайта на съда (www.nc.ee), през 2003 г. разрешение е дадено в 22 % от гражданските жалби и 17, 5 % от административните жалби.

36 По-обстоен преглед на функциите и правомощията на върховните юрисдикции в посткомунистическа Европа в разискванията на Втората среща на председателите на върховни съдилища на държавите от Централна и Източна Европа, Parnu, Естония, 22-25 октомври 1996 г., публикувани като „The Competences of Supreme Courts“, Съвет на Европа, Страсбург, 1998, както и съответните национални доклади в Judicial Organisation in Europe, Съвет на Европа, Страсбург, 2000.

37 Направено фрагментарно чрез множество частични изменения в годините след революцията, най-основното от тях е zak. c. 519/1991 Sb., kterym se meni a doplnuje obcansky soudni rad a notarsky rad (Закон № 519/1991, сб., Закон за изменение на Кодекса за гражданско правораздаване и Нотариалния кодекс).

38 Тогавашният § 237 от zak. c. 99/1963 Sb., obcansky soudni rad [Закон № 99/1963, Сб., Кодекс на гражданското правосъдие (О. s. r.].

39 Тогавашните§ 238 и § 239 О. s. r.

40 Тогавашният § 243b О. s. r.

41 Сравни някои от призивите за по-стриктно тълкуване на понятието „противоречие с материалния закон“, направени, освен от други, и от членове на Върховния съд, най-вече от David, L. Reseni pravni otazky v rozporu s hmotnym pravem – Achillova pata pffpustnosti dovolani (Правното решение в противоречие с материалния закон – ахилесовата пета на допускането до ревизия). Pravnik, 2003, т. 10, с. 990 и сл.

42 Данните от предходните години са: 2778 през 2004 г., 3131 през 2005 г., 3014 през 2006 г.; като цяло трудностите с висящите дела нарастват от 1400 през март 2004 до 2211 през декември 2006 – статистиката за дейността на върховния съд е достъпна на www.nsoud.cz [последно посетен на 20.02.2007 г].

43 § 243c s. 2 О. s. r., въведен със zak. c. 30/2000 Sb., kterym se ment zakon c. 99/1963 Sb., obcansky soudntrad (Закон № 30/2000, Сб., Закон за изменение на гражданския процесуален кодекс).

44 Решение на ЧКС от 11 февруари 2004, дело №. Pl. US 1/03, Sb. н. u. US, sv. 32, c. 15, str. 131 (Сборник с решения на Конституционния съд, по-долу СРКС, т. 32., н. 15, с. 131) публикуван също в Сборника със закони № 153/2004.

45 Член 36, ал. 1 от Хартата гласи, че „всеки може да защити своите права чрез установените юридически процедури пред независим и безпристрастен съд или в определени случаи – пред друг орган.“

46 Вж. по-долу, т. III. 1.

47 Освен решенията № Pl. US 1/03, цитирани по-горе, № 44, вж. също решението от 15 юли 2004 г., дело II. US 594/02, СРКС, т. 34, н. 99, с. 57, решение от 23 юни 2004 г., дело н. I. US 492/03, СРКС, т. 33, н.82, с. 297, решение от 28 юли 2004 г., дело н. I. US 599/03, СРКС, т. 34, н. 105, с. 107, и решение от 18 август 2004 г., дело US 55/04, СРКС, т. 34, н. 114, с. 187.

48 Считано от 1.01. 2003 г., с влизането в сила на zak. 150/2002 Sb., soudni rad spravni (закон 150/2002 сб., Кодекс на административното правосъдие). Въпреки това, дори преди установяването на отделна система на административно правосъдие, ограничен инстанционен контрол беше осъществяван от гражданските съдилища.

49 Около 3000 дела през 2003 г., 4722 дела през 2004 г., 4550 през 2005 г. (статистката на ВАС е на разположение на www.nssoud.cz).

50 От 409 касационни жалби по въпросите на предоставяне на убежище през 2003 г. до 3124 жалби през 2004 г.. Вж. още Baxa, J., Mazanec, M., Spravni soudnictvi ve vecech azylovych. Rozbor recentmho a soucasneho stavu u Nejvysslho spravnlho soudu (Административно правосъдие по въпросите на предоставяне на убежище. Анализ на скорошни производства пред Върховния административен съд). Soudce, 2005, т. 4, с. 23-30.

51 Сходни проблеми със съдебната практика по проблемите на защита на търсещите убежище имат много от държавите-членки в Европейския съюз – сравни например дебатите на колоквиума на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции на Европейския съюз (Association of the Councils of State and the Supreme Administrative Jurisdictions of the European Union), проведен на 20-21 юни 2005 г. в Брюксел на тема: „Procedures judiciaires en matiere de contentieux des etrangers et des refugies“, достъпно на http://www.juradmiн.eu/seminars/q_a_2005.pdf [последно посетена на 3.03.2007 г.].

52 Zak. c. 150/2002 Sb., soudnt rad spravni (Закон н. 150/2002 Сб., Кодекс на административното правосъдие), по-долу също „S. r. s.“.

53 Сравни например определени на ВАС от 26 април 2006 г., дело № 1 Azs 13/2006-39, c. 933/2006 Sb. NSS, или определение от 4 май 2006 г., дело н. 2 Azs 40/2006-57, и двете достъпни на www.nssoud.cz.

54 С „успешния“ пример на Полша и „позитивната“ конкуренция между трите висши полски юрисдикции за това коя от тях ще бъде по-голям „активист“ в конституционното тълкуване. Вж. Garlicki, L. Courts versus Supreme Courts. I-CON, т. 5, № 1, 2007, с. 44-68, с. 58-59.

55 ЧВС многократно отказва да следва част от практиката на ЧКС. Повече по тази тема вж. например в Kuhn, Z. Making Constitutionalism Horizontal: Three Different Central European Strategies. В Sajo, A., Uitz, R. The Constitution in Private Relations: Expиing Constitutionalism. Издателство Eleven International, Utrecht, 2005, с. 236-240.

56 Най-вече ЧКС (чл. 87 (1) (d) от Конституцията на Република Чехия) и словашкият Конституционен съд (чл. 127 от Словашката конституция).

57 Както един член на ЧКС заяви в лично интервю с автора, буквално всичко може да е конституционен въпрос, при условие че съответният конституционен документ съдържа поне следните три основни права – човешко достойнство, право на справедлив съдебен процес и гаранция за равенство.

58 Данните, с които авторът разполагаше на 20 март 2007 г. от регистратурата на ЧКС, са, както следва: през 2004 г. общият брой на подадените конституционни жалби беше 2710, от които 823 жалби (т. e. 30 %) срещу решенията на последните инстанции – ЧВС или ВАС. През 2005 г. общият брой е бил 2981 жалби с 989 жалби срещу решения на двете върховни съдилища (т.е. 33 %). На последно място през 2006 г. общият брой жалби се е повишил до 3453 с 1082 жалби срещу окончателни решения на един от върховните съдилища (т. е. 31 %).

59 През 2004 г. броят на конституционните жалби, подадени срещу окончателни решения на съдилищата на всички инстанции с изключение на двете върховни съдилища (т.е. районни, окръжни и висши съдилища взети заедно), беше 1620 от 2710 (т. е. 60 % от общия брой жалби), през 2005 г. бяха 1819 жалби от 2981 (т. е. 61 %), през 2006 беше 2107 г. жалби от 3456 (т. е. 61 %).

60 Те обаче са изразявани от някои от членовете на ЧКС в извънсъдебни изказвания, най-вече – от председателя на ЧКС г-н Pavel Rychetsky (например на конференцията на тема „Zakon o Ustavnim soudu po trinacti letech: vznik, vyvoj, problemy a uvahy de lege ferenda“ (Закон за конституционния съд, 13 години по-късно – произход, развитие, проблеми и размисли за бъдещето), проведена в Чешкия сенат на 18 май 2006 г.).

61 Най-силно изразено в решението от 10 май 2005 г., дело н. IV. US 128/05, непубликувано, достъпно онлайн на www.judikatura.cz, в което ЧКС подчертава, че жалбоподателят не може да бъде принизен до „доставчик на материал“ за единството на съдебната практика.

62 Препращайки също към съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, който заявява, че доколкото става дума за задълженията на договарящите страни по чл. 6 (1) и чл. 13 от Европейската конвенция, първо, договарящите страни не са длъжни да предоставят повече от една инстанция на съдебна защита и, второ, че ограничаването на достъпа до висшите и върховните юрисдикции чрез „разпореждане за допускане до обжалване“ или други филтриращи механизми не противоречи на Европейската конвенция. Вж. например решение от 17 януари 1970 г., Delcourt v. Belgium, Series A н. 11, § 25 и § 26; решение от 13 юли 1995 г., Tolstoy Miloslavsky v. United Kingdom, Series A н. 316, § 59; решение от 16 октомври 2001 г., Eliazer v. the Netherlиs, н. 38055/97, CEDH 2001-X, § 31; решение от 5 ноември 2002, Wynen et Centre hospitalier interregional Edith-Cavell v. Belgium, CEDH 2002-VIII, § 32, или решение от 23 октомври 1996 г., Levages Prestations Services v. France, CEDH 1996-V, § 44 и § 48.

63 Германският федерален конституционен съд, които разглежда същия въпрос през 1970 г. – вж. определение (2-ри Сенат) от 9 август 1978 г., -2 BvR 831/76-, публикувано като BVerfGE 49, 148, и определение (пленарен състав) от 11 юни 1980 г., -1 PBvU 1/79-, публикувано като BVerfGE 54, 277. Тук Bundesverfassungsgericht разглежда много сходна разпоредба, която дава на право на Bundesgerichtshof да не мотивира отказите за гражданска ревизия при спорове с малък материален интерес (bagatelle спорове (за дреболии)).

64 Т. IV.

65 С изключение на учудващото особено мнение в подкрепа на мнозинството на ЧКС на д-р Ivana Janu към решение от 17 юли 2006 г., дело н. Pl. US 18/06, публикувано като c. 397/2006, Сб. Г-жа Janu посочва „[...]

Трябва също да се отбележат и [...] личните качества на съдебния състав на ВС при условията на посткомунистическия преход на правосъдието. Във връзка с това имам предвид изцяло непрозрачните правила, на чиято основа се е правил подборът за съдии за Върховния съд. Името на кандидата не е обществено обявявано предварително и по този начин неговият интегритет и експертиза даже не е обсъждана в пресата, както често се обсъждат съдиите от Конституционния съд [...] Дори най-способните председатели на ВС ще успеят да направят твърде малко със съд, в който заседават съдии, които не са развили високи способности за въздържане и чувство за отговорност”. (Цитирано от английския превод на решението, достъпно на http://test.concourt.cz/angl_verze/doc/p-18-06.html).

66 Както са касационните жалби по бежански въпроси пред ВАС.

67 Не само по отношение на съдилищата, но също и по отношение на парламента под формата на абстрактен контрол на нормативните актове за тяхната конституционосъобразност. За тази функция на конституционните съдилища вж. например Stone Sweet, A. Governing with Judges. Constitutional Politics in Europe. Oxford University Press, Оксфорд, 2000, гл. 3 (с. 31-60).

68 Вж. например известното дело BverfGE 7, 198 (207) – „Luth”, BVerfGE 30, 173 (187) – „Mephisto“, BverfGE 34, 269 (280) – „Soraya“. За общия случай вж. Dreier, H. (Hrsg.) Grundgesetz. Kommentar. Bи I (Artikel 1-19). Mohr Siebeck 1999, с. 66 и сл., или Von Munch, I., Kunig, СТР. (Hrsg.) Grundgesetz – Kommentar. Bи I (Praambel bis Art. 19.), Munchen : C.H.Beck'sche Verlagsbuchhиlung 2000, с. 38 и сл.

69 В случая на ЧКС вж. например решение от 24 септември 1998 г., дело н. III. US 139/98, СРКС, т. 12, н. 106, с. 93, решение от 10 ноември 1999 г., дело н. I. US 315/99, СРКС, т. 16, н. 157, с. 165, решение 12 май 2004 г., дело н. I. US 367/03, СРКС, т. 36, н. 57, с. 605.

70 За развитието на сходни проблеми в контекстуална перспектива на Западна Европа вж. Stone Sweet, A., цитирано по-горе, н. 67, с. 114-126.

71 С очевидното изключение, че общите съдилища не могат да отменят законите, ако те противоречат на Конституцията. От друга страна, много може да се постигне с изискването за „съобразно“ („конформно“) тълкуване и съдиите в тези системи поначало са натоварени с правомощието да отнасят даден закон към конституционния съд за обявяване на неговата противоконституционност.

72 Вж. по-горе, н. 10.

73 Сравни ключовите разпоредби на § 93a от Закона за федералния конституционен съд, изменен от Funftes Gesetz zur Иerung des Gesetzes uber das Bundesverfassungsgericht (Пети закон за изменение на Закона за федерален конституционен съд), BGBl I, 1993, 1442.

74 Работата на комисията е публикуваня в доклад, представляващ може би най-задълбочената дискусия по темата, със заглавие „Entlastung des Bundesverfassungsgerichts; Bericht der Kommissioн“ (Разтоварване на германския Федерален конституционен съд, Доклад на комисията) Bundesministerium der Justiz (Moser Druck Verlag): Bonn, (Januar), 1998.

75 Пак там, с. 15.

76 Въпреки че последващите изменения в германския Bundesverfassungsgesetz (Закон за конституционния съд) индиректно следват препоръките, направени от Комисията Бенда – вж. сегашната формулировка на § 93a на Закона за конституционния съд, която поставя конституционната жалба в зависимост от разпореждането за допускане (Annahme) и § 93d s. 1, който гласи, че отказът за допускане на жалбата не е задължително да се мотивира.

77 Вж. разглеждания законопроект в испанския парламент от 25 ноември 2005, законопроект н. 121/000060 Organica por la que se modifica la Ley Organica 2/1979, de 3 de octubre, del Tribunal Constitucional, Boletin Oficial de las Cortes Generales, VIII Legislatura, Seria A., Num. 60-1, 25 de noviembre de 2005.

78 Най-вече от старши членовете на ЧКС, сегашният заместник-председател на съда - Pavel Hollander в Hollиer, СТР. Legislativni reflexe dosavadmho pusobem Ustavniho soudu (Законодателни размисли върху съвременната дейност на Конституционния съд) В Dancak, B., Simicek, V. (eds.) Aktualnost zmen Ustavy CR. Mezinarodni politologicky ustav, Masarykova Univerzita: Brno, 1999, с. 178-186. Съдия Hollander предлага моделът, препоръчан от Комисията Benda, да бъде възприет и на ЧКС да бъде дадена широка дискреция при подбора на дела за разглеждане.

79 Това само по себе си логическо противоречие – ако жалбата е наистина явно (очевидно) неоснователна, то не е нормално на 8 до 10 страници да се обяснява очевидността. Това е обаче проблемът на системата на подбор, където „явната неоснователност“, замислена в началото като категория на наистина фриволните и безсмислени жалби, се е трансформирала в de facto средство за филтриране.

80 В това отношение може да се каже, че Централна Европа е обсебена от един истински „Instanzmentalitat“, за който J. A. Jolowicz, когато разглежда германската правна култура, твърди, че е изключително чужд на английския манталитет и на манталитета на света на общото право. Jolowicz, J. A. цитирано по-горе, н. 5, с. 59.

81 Икономическият анализ на съдебната функция, повишаването на предлагането на своевременно разрешаване на съдебни спорове може само да повиши търсенето. Новосъздаденият капацитет бързо ще бъде зает и проблемът започва отначало – вж. в този смисъл интересния анализ на Posner, R. A. The Federal Courts – Challenge and Reforms. Harvard University Press, Cambridge 1999, с. 53-87 (part II).



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница