Качество на атмосферния въздух мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на риосв-русе като част от нсмос – подсистема „Въздух”


Засоляване и вкисляване на почвите



страница12/13
Дата22.11.2017
Размер1.68 Mb.
#35186
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13



6. Засоляване и вкисляване на почвите
На територията на РИОСВ- Русе са определини два пункта за засоляване в село Новград, Община Ценово и един за вкисляване в село Раковски, Община Разград.

През отчетната 2015 г. не са извършвани анализи за вкисляване на почвата. Честота е един път на четири години.

Степента на развитие на процесите на засоляване се определят от климатичните, хидроложките и стопанските условия. Голяма част от засолените почви, представляват главно изоставени земеделски ниви и не се обработват поради намалено плодородие.

Засоляването на почвата е процес, при който се увеличава съдържанието на водоразтворимите соли и /или обменен натрий в почвата в количества, влияещи негативно на техните свойства, респективно на продуктивния им потенциал. Засолените почви са типичен представител на почвите с неблагоприятен състав и свойства за развитие на растенията. Към тях се отнасят т.н. солончаци (същински засолени почви), чиято най-съществена педогенетична особеност е значителната концентрация на водоразтворими соли в почвения профил и т.н. солонци (алкални почви), съдържащи и в по-малко количество хидролизно-алкалния нормален натриев карбонат /сода/ и натрий в обменно състояние (над 20% от Т-сорбционен капацитет).

На територията на РИОСВ-русе няма засолени и вкислени почви.
7. Нерегламентирано изхвърляне на отпадъци върху почвената повърхност (строителни, битови, промишлени и селскостопански отпадъци)
За периода от 01.01.2015 до 31.12.2015 година на територията на РИОСВ-Русе е извършена рекултивация на сметищата в град Борово, град Исперих, с. Калипетрово, Община Силитра, село Айдемир, Община Силистра, град Цар Калоян, град Ветово.

8. Кратка обобщена оценка за състоянието на почвите на територията на РИОСВ Основни положителни констатации и проблеми. Предприети мерки за подобряване на състоянието на почвите
Почвата е повърхностният, рохкав слой от земната кора на сушата, образуван под действието на много фактори, която притежава свойството плодородие. На контролираната от РИОСВ-Русе територия  са разположени едни от най плодородните почви в страната. Затова дълг на всеки, който използува почвата, като средство за производство или и  действува по друг начин е да я опазва от увреждане и замърсяване, като по този начин гарантира ефективна защита на човешкото здраве и естествените почвени функции. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползуване на пестициди и торове.

            По отношение опазване на почвите  през 2015 г. трябва да се отбележи значителното намаляване палежите на стърнища; обезвреждане на складовете, съхраняващи стари и негодни за употреба пестициди.

  През последните години на територията на РИОСВ-Русе се забелязва намаляване на замърсяването на земите и почвите.

Обръща се голямо внимание на ограниченото използване на пестициди и торове в земеделието.

Разработват се програми за екологично земеделие и животновъдство, спазват се правилата за дибри земеделски практики.

II.4. ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ


  1. Защитени територии

Съгласно нормативната уредба категориите защитени територии са: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. Общият им брой на територията на страната е 1014. От тях 42 се намират в териториалния обхват на РИОСВ–Русе и са с обща площ 15 859,77 ха, разпределени по категории, както следва: резерват „Бели Лом”, поддържан резерват „Сребърна”, природен парк „Русенски Лом”, 30 защитени местности и 9 природни забележителности.

За пет от тях: ПР „Сребърна”, ПП „Русенски Лом”, ЗМ „Калимок-Бръшлен”, Р „Бели Лом” и ЗМ „Ломия” има утвърдени и влезли в сила Планове за управление, които са основни документи, определящи конкретните режими и дейности. През 2015 г. са изготвени Актуализиран План за управление на ПР „Сребърна” и План за управление на ЗМ „Пеликаните” . Същите са в процес на одобряване.

Защитените територии са обявени с цел опазване на ценни екосистеми, биоразнообразието като цялост или отделни растителни и животински видове. Не е малък броят на защитените местности, чрез които са се съхранили фрагменти от съществувалите в миналото естествени широколистни гори в Лудогорието. Такива са „Вековна церова гора”, „Колчаковската кория”, „Юперска кория”, „Находище на турска леска”, „Каракуз” и „Вековна дъбова гора”.

Влажни зони с изключително голямо значение за опазване на биологичното разнообразие са защитените местности „Дойчов остров”, „Комплекс Алеко-Телика”, „Калимок-Бръшлен”, „Блатото край село Малък Преславец”, „Гарвански блата”, „Ломия” и „Рибарниците”.

В периода 2004-2015 г. броят на защитените територии от 34 се е увеличил на 42.

Фиг. 25 Фондова принадлежност на земите, попадащи в границите на защитените територии

Защитените местности са територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата или са местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. На територията на регионалната инспекция заемат 10 531,607 ха, включващи гори, земеделски земи и водни площи.

За защитени местности са обявени някои естествени находища на редки и ценни растителни видове - червен божур (Paeonia peregrinа) – 4 бр., пролетно ботурче (Cyclamen coum) – 2 бр., кримска какула (Salvia scabiosifolia), обикновен сладник (Glycyrrhiza glabra), българска гърлица (Limonium bulgaricum) и уехтрицова урока (Bupleurum uechtritzianum S. Stoyanov).

В зависимост от морфологичните характеристики на дадено растение и изискванията му към средата, броят на екземплярите на единица площ може да варира в голям диапазон. За да се анализира състоянието и да се предприемат конкретни мерки по поддържане или възстановяване на местообитанията, е необходимо продължително наблюдение в рамките на няколко последователни години. От тази гледна точка приоритет в контролната дейност по защитени територии е ежегодният мониторинг на находищата на редките растителни видове, при който се установява както моментното състояние, така и тенденциите в развитието им.

Ежегодните проверки на тези находища отчитат изменения в състоянието. Естественото находище на червен божур (Paeonia peregrina) в землището на с. Беловец, община Кубрат, област Разград, което попада в защитена местност „Мющерека”, с площ 5 ха държавен горски фонд, през последните седем години значително се е разраснало и е излязло извън границите на защитената територия. Плътността на популацията на растението плавно се е увеличила, като през 2015 г. тя достига до над 5 – 7 екземпляра на квадратен метър, а проективното покритие на вида е 60 %. Тази тенденция е обусловена от благоприятните фактори за развитието – съобщество от дъбова дървесна растителност и широки осветени поляни.

В някои находища, където условията са по-различни от горното местообитание, налице е присъствие на по-значителен подлес и други дървесни видове, обуславящи по-малка осветеност, популацията на червения божур се изменя слабо. Пример за това е защитена местност „Находище на червен божур” в землището на с. Печеница, община Исперих, област Разград, с площ 5 ха държавен горски фонд. Тук през последните шест години плътността на популацията бележи известен спад, като екземплярите се срещат предимно поединично.

Находището в землището на с. Подайва, община Исперих, област Разград, обявено за защитена местност с наименованието „Божурите” с площ 3,16 ха поземлен фонд, също се отличава с относителна стабилност. Там плътността на популацията е ниска. Растението е разпространено предимно поединично и расте на отделни стръкове. В това местообитание условията са коренно различни, липсва горски масив и това обуславя ниската му плътност.

Съществуват и находища на червения божур, в които плътността на растението видимо намалява в резултат на специфичните условия на средата. Такова е находището в част от защитена местност „Горната кория” в землището на с. Добротица, община Ситово, област Силистра, с площ 7,09 ха държавен горски фонд. Там плътността на популацията е намаляла от 5–10 екземпляра на квадратен метър през 2007 г. до 4-5 растения на квадратен метър през 2015 г. Това се дължи на постепенната подмяна на горските дървесни видове с други, които допускат по-малка осветеност. Осветеността е един от ключовите фактори за развитието на червения божур.

На територията на РИОСВ–Русе се намира единственото за страната находище на защитения растителен вид кримска какула (Salvia scabiosifolia) в землището на село Полско Косово, община Бяла, област Русе. Находището е в отлично биологично състояние, като тенденцията е запазване на плътността му и благоприятно развитие на екземплярите. Това се дължи на подходящите за вида условия и на факта, че находището се намира в изолиран и труднодостъпен терен, който не се използва за паша и стопански дейности.

В подобно много добро състояние са и находищата в едноименните защитени местности на: пролетно ботурче – с. Осенец, община Разград и на обикновен сладник – с. Белцов, община Ценово.

Защитена местност „Находище на обикновен сладник” в землището на с. Белцов, община Ценово, е обявена с цел опазването на едно от малкото находища в страната на обикновения, или гол сладник (Glycyrrhiza glabra). Популацията на този представител на сем. Бобови (Fabaceae) в находището показва удивителна стабилност в продължение на десетилетия. Неговата плътност в хода на провеждания мониторинг през годините варира между 5 и 10 екземпляра на квадратен метър. Очевидно на това място растението е открило идеалните условия за своето развитие, като се наблюдава и известно увеличение на площта на находището през последните 5 – 6 години.

Ежегоден мониторинг се провежда и на растителния вид пролетно ботурче (пролетна циклама, Cyclamen coum). Едно от находищата е обявено за защитена местност „Находище на пролетно ботурче” в землището на с. Осенец, община Разград. Резултатите от наблюденията показват, че находището е в благоприятно състояние, като плътността на популацията непрекъснато нараства и за последните три години се е увеличила от 10 – 20 до около 25 – 30 екземпляра за квадратен метър в някои участъци, където растението плътно покрива горската територия.

В резултат на охраната на защитената територия нарушения не са констатирани, което е довело и до положителното въздействие върху находището на вида.

Със Заповед № РД-170/17.03.2015 г. на Министъра на околната среда и водите е обявено за защитена територия и друго от находищата на пролетната циклама, намиращо се в горски масив в землището на с. Бреница, община Тутракан, което също се намира в отлично състояние.


Състояние на защитените местности, опазващи крайбрежни влажни зони
На територията на РИОСВ–Русе се намира една от най-големите защитени местности в България – „Калимок-Бръшлен”. Обявена е през 2001 г. с площ 59 523 дка. Разположена е в две области: Русе и Силистра, като обхваща части от 8 землища: Ряхово, Бабово, Голямо Враново, Бръшлен в община Сливо поле и Цар Самуил, Нова Черна, Старо село и Тутракан в община Тутракан. Създадена е с цел възстановяване и запазване на една от малкото останали Дунавски влажни зони и нейното уникално биологично разнообразие. Със своите блата, тръстикови масиви, заливни гори, влажни ливади, пясъчни коси, тя е местообитание на над 400 вида растения, 60 вида риби, 20 вида влечуги и земноводни, 40 вида бозайници, 230 вида птици и хиляди видове безгръбначни животни. През юни 2002 г., Глобалният екологичен фонд (ГЕФ) отпусна на правителството на България финансиране за изпълнение на дейности по проекта „Възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването”, който е реализиран в защитената местност.

От влажните зони на територията на РИОСВ–Русе ежегоден мониторинг се извършва на ЗМ „Гарвански блата”, ЗМ „Блатото край село Малък Преславец” и др.

Състоянието на екосистемата в ЗМ „Гарвански блата” е влошено. Малкото количество вода в блатата за четвърта поредна година е принудило много от птиците, които ги обитават, да търсят храна и гнездови местообитания по други места. Предвид ключовото значение на водните количества и водообмена във влажните зони, тук се наблюдава постепенна деградация на екосистемата, дължащо се на прекъснатата връзка с р. Дунав вследствие на изградени редица хидротехнически съоръжения с цел отводняване на територията. Въпреки че обектът е обявен за защитен още през 1985 г., до момента не са предприети никакви мерки за подобряване на водния режим.

Благоприятно е било състоянието на водоема в друга защитена територия – ЗМ „Блатото край село Малък Преславец”, където се намира едно от добре развитите находища на бяла водна роза (водна лилия, Nymphaea alba). Това се дължи на факта, че в резултат на хидротехнически дейности в миналото водният режим на блатото се обуславя не от нивото на р. Дунав, а предимно от постъпващите в него води от подземни реки. Тази защитена местност се оформя и като подходящо място за гнездене на немия лебед (Cygnus olor).

Във флористично отношение територията на РИОСВ–Русе не е достатъчно добре проучена. За да съществуват видовете и да се развиват нормално в естествената си среда, е необходимо спешно да бъдат изследвани териториите, за които липсват или има недостатъчна информация. Принос в изследванията имат два проекта, финансирани по Програма „LIFE +” – „Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора” и по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” – „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”.

Целта на първия проект е да се обявяват за защитени територии находищата на ценни видове от българската флора, с висока консервационна стойност, разпространени в единични находища и извън защитени територии. Такава е основната цел на съвместния проект между Института по ботаника към БАН и МОСВ по Програма LIFE + с наименование „Изграждане на пилотна мрежа от малки защитени територии в България, чрез прилагане на модела за растителните микро-резервати”. Проектът предвижда разработване на Планове за действие и мониторинг на избраните видoве, опазване в семенна банка и жива колекция, създаване на оптимални условия в местообитанията за подобряване устойчивостта на популациите.

Първоначално обект по Проекта за територията на РИОСВ–Русе през 2010 г. е единствено находището на българската гърлица (Limonium bulgaricum), намиращо се северно от село Караманово, община Ценово, област Русе. Видът е критично застрашен, с висок консервационен статус, защитен за България. Обитава влажни тревисти места върху засолени почви до около 250 м н.в. Разпространен е оскъдно в Дунавската равнина (по долината на р. Студена и нейните притоци в района между гр. Свищов, гр. Павликени и гр. Бяла). Български ендемит. Включен е в Червена книга на България.

През 2012 г. е проведена комисия по реда на Закона за защитените територии за обявяване на част от находището за защитена местност. Тъй като то попада изцяло в земеделски земи – ливади – частна собственост, е необходимо съгласието на собствениците за включването на земите им в защитената територия. На проведената комисия са се явили само двама от тях, които са изразили съгласие. Общата площ на техните имоти е 16 дка. Документацията е изпратена в МОСВ и в последствие е издадена Заповед № РД-300 от 29.03.2013 г. (ДВ, бр. 36/2013 г.) на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитената територия.

През 2011 г. като обект по Проекта е включено допълнително и находището на уехтрицова урока (Bupleurum uechtritzianum) в землището на с. Острица, община Две Могили, област Русе. Видът е нов за науката и за първи път е описан през 2010 г. Растението е балкански ендемит и е един от най-редките видове в българската флора. Ареалът на уехтрицовата урока заема североизточния край на балканския полуостров (Североизточна България и Румънска Добруджа), в рамките на който видът е известен с малко на брой и твърде отдалечени една от друга (разпокъсани) популации.

В България уехтрицовата урока е представена с 3 популации, от които най-голямата е тази между селата Острица и Кацелово. Другите две популации се намират североизточно от гр. Аксаково, Варненско и северозападно от гр. Балчик. В района на село Острица (местността „Къс баир”), видът обитава екотонната зона между храсталаците с преобладаване на келяв габър и драка и местообитанието Субпанонски степни тревни съобщества (код 6240*). В другите 2 находища уехтрицовата урока е елемент в състава на разредените храстови съобщества на келявия габър.

Съгласно представената информация от гл. ас. Стоян Стоянов (ИБЕИ-БАН) - откривател на находището, в предложението за обявяване на нова защитена тертория, популацията при село Острица е представена от единични екземпляри или разпръснати малки групи, заемащи периферията на храсталаците или частично навлизащи в по-разредените техни участъци. По-рядко индивидите се настаняват на съседните варовити каменисти полянки. Ограниченото разпространение, ниският миграционен потенциал на вида и привързаността му към специфичния степен хабитат го правят особено уязвим. Тези последни научни открития са обусловили включването на втори обект от територията на РИОСВ–Русе в Проекта по Програма „Life +”. В тази посока през 2012-2013 г. продължи работата по обявяване на нови защитени територии. Предвид това, че растението е оцеляло и се развива добре в резултат на специфичните условия, е даден ход на процедурата за обявяването на защитена местност с цел съхраняване на вида.

През 2012 г. е проведена комисия по реда на Закона за защитените територии за разглеждането на предложението за новата защитена територия. Документацията е изпратена в МОСВ и е издадена Заповед № РД-19/11.03.2013 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 9/2013 г.) за обявяването й.

Природен парк „Русенски Лом”

Обявен е със Заповед № 567/26.02.1970 г. на Министъра на горите и горската промишленост като народен парк. В последствие два пъти през 1983 г. и през 1986 г. е увеличавана площта му. Прекатегоризиран е в природен парк съгласно Закона за защитените територии през 2002 г. със Заповед № РД-794/19.08.2002 г. на Министъра на околната среда и водите. Общата му площ е 35 210, 438 дка, като включва горски и поземлен фонд. В границите на парка попадат част от землищата на селата Сваленик, Щръклево, Нисово, Червен, Кошов, община Иваново, област Русе и село Писанец, община Ветово, област Русе.

Паркът е разположен по каньоновидната долина на р. Русенски Лом – последният десен приток на р. Дунав. Признат е като интересен и ценен обект с висока естетическа стойност, която се обуславя от наличието на красиви крайречни тераси, меандри, високи отвесни скали, зони с богато видово разнообразие, пещери, скални образувания, исторически паметници с национално и международно значение. От биологическа гледна точка, уникалността му се дължи на факта, че той се явява едновременно северна граница за разпространението на много южни и средиземноморски видове и южна граница за редица растения и животни, характерни за степите и за по-северни географски ширини.

От 2011 г. на територията на Природен парк „Русенски Лом” се изпълнява проект „Ломовете - Център за опазване на скалогнездещите птици”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”, приоритетна ос 3. Основните дейности са свързани с опазването на видовете и местообитанията им. Охранявани са 2 гнезда на египетски лешояд и едно гнездо на черен щъркел. По една от тези дейности е поставен сателитен предавател на един млад египетски лешояд и един млад черен щъркел.

Като част от изпълнявания друг проект „Трансграничен екологичен коридор Русе – Гюргево”, е направена инвентаризация на горите в Природния парк и са проектирани бъдещите дейности за стопанисване на горите с цел опазване на биоразнообразието, което е в изпълнение на насоките на Програма Натура 2000. Този доклад и дейностите, свързани с него, са предоставени на лесоустройствената група, извършваща лесоустройството на Държавно ловно стопанство „Дунав” – Русе. Същият е интегриран в Горскостопанския план на ловното стопанство.

В изпълнение на проект „Възстановяване на гори в 10 природни парка”, е проучена възможността за подмяна на акациеви насаждения и възстановяване на естественото местообитание. Подготвена е площ от 308 дка, на която ще се възстановят местообитания от смесени широколистни гори върху сипеи и стръмни склонове, както и крайречни смесени гори.


Поддържан резерват „Сребърна”

Сребърна е една от най-важните и ценни защитени територии с голямо значение за опазване на биологичното разнообразие не само в страната ни, но и в световен аспект. Резерватът е обявен през 1948 г. с Постановление на министерството на земеделието и държавните имоти и от тогава последователно е включван в списъците на различни национални нормативни актове и международни конвенции и организации. През 1965 г. е отнесен към категория „А” на проекта МАP - списък на най-значимите влажни зони в Европа, а през 1975 г. е обявен за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция.

През 1977 г. получава статут на биосферен резерват по програма МАВ на ЮНЕСКО – „Човекът и биосферата”. През 1983 г. около резервата е обявена буферна зона и резерватът получава най-голямото си признание - включен е в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен поддържан резерват съгласно Закона за защитените територии „Сребърна” е орнитологично важно място в България, което попада и в защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 – „Сребърна” с идентификационен код BG0000241 по Директивата за съхранението на дивите птици и Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, с площ 1448,20 ха.

Резерватът е един от първите на територията на България, които имат утвърден и влязъл в сила през 2001 г. План за управление.

Богатата орнитофауна - 232 вида, представляваща над 50 % от птиците, срещащи се в България, увеличава значително стойността на Сребърна като важно място за съхраняване и опазване на биологичното разнообразие.

Уникалността на езерото е обусловена от няколко фактора, сред които са наличие на голяма открита водна повърхност и плаващи тръстикови острови, заемащи почти 2/3 от езерото. Тук се намира единствената в страната ни гнездова колония на Световно застрашения вид къдроглав пеликан (Pelecanus crispus).

От 2001 г. периодично Министерството на околната среда и водите утвърждава Работна програма на фондация „Льо Балкан”- България за наблюдения и поддържащи природозащитни дейности в гнездовата колония на къдроглавите пеликани в резервата.

В резултат на проведените наблюдения, в седем последователни години от (2009 до 2015 г.), след приключване на гнездовия период са изградени общо четири дървени наколни платформи върху тръстиков остров в залив, в централната част на езерото. Резултатите показват, че птиците предпочитат това място, което постепенно се очертава като нова гнездова територия, която постепенно се увеличава.

Първите двойки къдроглави пеликани са забелязани на 10.01.2015 г., а трайно птиците са загнездили на 15.02.2015 г. Общият брой на установените възрастни пеликани е между 60-65 двойки. В периода от 01.01. до 27.01.2015 г. цялата водна повърхност на езерото е замръзнала, като дебелината на ледената покривка е достигнала 20 см. На 17.03.2015 г., с помощта на монтираната система за видеонаблюдение, в пеликанската колония са наблюдавани мъртви птици. На 24.03.2015 г. е извършена съвместна проверка с представители на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Силистра, в резултат на която са констатирани и извадени 21 бр. мъртви птици от вида къдроглав пеликан (Pelecanus crispus). Две от птиците са изпратени в Централната ветеринарна лаборатория в гр. София за анализ, който е установил заболяването Инфлуенца (грип) - H5N1. На 30.03.2015 г. е извършено повторно влизане в езерото, при което са извадени още 6 бр. мъртви птици от същия вид. До края на месец май, общия брой мъртви птици извадени от езерото е 42. Общият отчетен брой млади птици е 78 бр., общият брой възрастни – 82, общо екземпляри в колонията – 160.

Всяка година след приключване на гнездовия период се провежда комисия, в която участват представители на всички заинтересовани институции с цел установяване състоянието на гнездовата колония и вземане на решения относно бъдещи поддържащи, възстановителни регулиращи дейности (почистване, косене и натрупване на тръстика ).

В резервата са наблюдавани и други обитатели - малък корморан, жълтокрака чайка, черни щъркели, неми лебеди, лиски, лопатарки, сиви чапли, малка и голяма бяла чапла, червена чапла, червеногуши гъски и др.

Целогодишно е провеждан и ежедневен мониторинг на водното ниво в езерото и в междудиговото пространство. Най-високо ниво в захранващия канал – 275 см. – е отчетено през месец януари (31.01), а най-ниско – в месеците януари (от 04 до 15) и юни (от 15 до 30) - 0 см. Най-високо ниво в езерото – 310 см е отчетено от 20.03. до 10.05.2015 г. Най-ниското отчетено ниво е 215 см през месец декември.
НАТУРА 2000

Изграждането на НАТУРА 2000 местата в Р България е регламентирано в Закона за биологичното разнообразие. В него е предвидено изграждането на Национална екологична мрежа, която се състои от два основни елемента:

- защитени зони, като част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000”, в които могат да участват защитени територии (по смисъла на Закона за защитените територии);

- защитени територии, които не попадат в защитените зони.

Защитените зони са нова форма на териториална защита на биологичното разнообразие. Тя се въвежда конкретно за целите на прилагането на изискванията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците и по-конкретно за изгаждането на НАТУРА 2000 в България. Понятието защитена зона, въведено със Закона за биологичното разнообразие, обединява употребените в директивите понятия: „Специално защитена зона” по Директивите за птиците и „Зони под специална защита” по Директивата за местообитанията.

На територията на РИОСВ – Русе се намират следните защитени зони:



  • за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

Табл. 8




Код


Наименование

Обща площ в ха

Общини на територията на РИОСВ-Русе

Забележка

BG0000169

„Лудогорие-Сребърна”

5223,80

Силистра

Алфатар


Ситово




BG0000171

„Лудогорие-Боблата”

4836,45

Завет

Кубрат


Главиница

Тутракан





BG0000173

„Островче”

6749,18515

Разград

Лозница


Попада и в област Търговище

BG0000180

„Боблата”

3216,87

Тутракан




BG0000231

„Беленска гора”

5041,85

Бяла

Попада и в област В. Търново

BG0000233

„Студена река”

5301,57

Ценово

Попада и в област В. Търново

BG0000530

„Пожарево-Гарван”

6304,9234

Главиница

Ситово


Тутракан

Силистра





BG0000605

„Божкова дупка”

1,6

Ветово




BG0000610

„Река Янтра”

13900,41

Борово

Бяла


Ценово

Попада и в областите В. Търново и Габрово

BG0000107

„Суха река”

62528,73

Кайнарджа

Попада и в областите Варна и Добрич

BG0000168

„Лудогорие”

59447,4621

Алфатар

Главиница

Ситово

Силистра


Дулово

Кубрат


Завет

Исперих


Разград

Самуил


Ветово

Русе


Сливо поле




BG0000232

„Батин”

2691,05

Борово

Иваново





BG0000241

„Сребърна”

1448,2177

Силистра




BG0000377

„Калимок-Бръшлен”

7550,18

Сливо поле

Тутракан





BG0000529

„Мартен-Ряхово”

1172,74

Русе

Сливо поле






BG0000534

„Остров Чайка”

504,17

Силистра




BG0000608

„Ломовете”

32 488,93

Разград

Цар Калоян

Ветово

Две могили



Иваново

Русе


Попада и в област Търговище

BG0000106

„Хърсовска река”

36756,7004

Силистра

Алфатар


Кайнарджа

Дулово


Попада и в областите Добрич и Шумен

Каталог: images -> riosv
riosv -> През периода 27-28 април 2015 г е извършена контролна проверка за спазване условията в Комплексно разрешително (КР) №327-Н0/2008 г на „Свинекомплекс Юделник оод, с. Юделник, Община Сливо поле
riosv -> Отчет за контролната дейност Обобщен анализ на контролната дейност на риосв-русе за 2013 г
riosv -> Отчет за контролната дейност обобщен анализ на контролната дейност на риосв за 2016 г
riosv -> Възложител Номер на документ Вид документ „мемотрейд”
riosv -> Отчет за контролната дейност обобщен анализ на контролната дейност на риосв за 2015 г
riosv -> Отчет за генерираните отпадъци при производствената дейност, данните, от който съответстват на заверените в риосв русе отчетни книги, съгласно изискванията на Наредба 1
riosv -> Отчет за контролната дейност Обобщен анализ на контролната дейност на риосв-русе за 2014 г
riosv -> Инсталациите, попадащи в обхвата на кр работят на прекъснат режим. Производственият капацитет
riosv -> І. Наименование на административната услуга
riosv -> Издадени разрешителни документи за дейности с очцм по зуо


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница