Качество на атмосферния въздух мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на риосв-русе като част от нсмос – подсистема „Въздух”

Табл. 9

На територията на РИОСВ–Русе през 2011 г. е поставено началото на изработването на интегриран План за управление на двете зони: „Ломовете” с идентификационен код BG0002025 по Директивата за опазване на дивите птици и „Ломовете” с идентификационен код BG0000608 по Директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, като са извършени основните проучвания.

2. 
   Биологичното разнообразие
   

Понятието „биоразнообразие” описва многообразието сред живите организми от всяка среда, включително сухоземни, морски и други водни организми и екологични комплекси, от които те са част, като това включва разнообразие вътре в и между видовете, както и разнообразие на екосистемите. Нашата страна се намира в зоната на умерения климатичен пояс и в далечното минало в по-голямата си част е била покрита с девствени, непроходими гори.

В смесените дъбови гори растат цер, благун, космат дъб и др. видове и заемат равнинните и хълмисти части на страната. Най-многобройни са летните дъбове. Наличието им е доказателство за това, че в миналото тези територии са били покрити с обширни широколистни дъбови гори. Това са вековните дървета, за които се полагат грижи, за тяхното съхранение и опазване във времето.

В териториалния обхват на инспекцията попадат 78 бр. вековни дървета, като най-многобройна е групата на летните дъбове-общо 32 бр. Най-старите вековни дървета са 5 зимни дъба на възраст над 800 години, които се намират в землището на град Исперих. Сред вековните дървета попадат и нетипични неместни видове, вероятно засадени с декоративна цел - два броя конски кестена (Aesculus hippocastanum) в двора на Катедралата „Света Троица”- гр. Русе. Сред забележителните дървета се наблюдава и една вековна круша на приблизително 200 години, която се намира в землището на с. Щръклево, община Иваново.

На територията, контролирана от РИОСВ–Русе, обхващаща част от Дунавската равнина и част от Лудогорието, биоразнообразието е богато и се отличава със съхранени, опазени и възстановени диви растителни и животински видове и генетичните им ресурси. Значителна част заемат естествените горски масиви, остатъци от вековни дъбови гори, липови гори, заливни и крайречни гори. Естествените находища на лечебните растения се намират предимно в горски територии.

Най-голям дял в териториалния обхват на РИОСВ-Русе се пада на естествените широколистни гори, представени от различни видове дъбове, липи, габър, бряст, ясен и др. Характерни са културите от изкуствени насаждения от различни модификации хибридни тополи, заемащи голяма част от низинните терени, крайречните територии, както и основната площ на островите в р. Дунав. Значително по-малък е делът на естествените заливни гори, които са се запазили само на малки площи на някои дунавски острови и в крайречните галерии.

Равнинно-низинният и равнинно-хълмистият релеф на Дунавската равнина, съчетан с типичния умерено-континентален климат, естествено предполага развитието на широколистната горскодървесна растителност. Иглолистните гори са с много по-малко площно разпространение и се състоят предимно от изкуствено създадени култури. Климатичните и хидроложки условия не благоприятстват тяхното развитие.

В миналото териториите, попадащи в обхвата на РИОСВ–Русе, са били заети от обширни широколистни горски масиви, основната част от които е била унищожена с цел усвояване на земеделски територии. При коригирането на речните течения, съчетано с пресушаването на крайбрежните влажни зони, са били унищожени и естествените заливни гори. С оглед развитието на интензивно горско стопанство и по-високи добиви, тези масиви са били премахнати и от дунавските острови, като са заместени от култури от хибридни тополи, отличаващи се с бърз растеж и прави стебла. Във връзка с тези факти може да се направи извод, че съвременното състояние на горите и земите от горския фонд е силно изменено и повлияно от стопанската дейност, като естественият характер е запазен в много ниска степен.

От общата площ на защитените територии в обхвата на РИОСВ–Русе горските територии заемат 52,68 %. Този факт показва, че горските територии имат ключова роля за съхраняването биологичното разнообразие, тъй като са значим елемент в екосистемите и осигуряват подходящи местообитания за развитието на голям брой растителни и животински видове.

На територията на държавния горски фонд, в обхвата на РИОСВ–Русе, функционират няколко бази за интензивно стопанисване на дивеча – в ДЛС „Каракуз”, ДЛС „Воден – Ири-хисар”, ДГС „Сеслав” и ДЛС „Дунав”. В тях се осъществява подборен и трофеен лов при организиран ловен туризъм. Предмет на интерес са видовете сърна, благороден елен, дива свиня, елен лопатар, муфлон, представители на едрия дивеч, както и заек, фазан и яребица – от дребния дивеч.

През последните 5–6 години се наблюдава голяма активност на гражданите по отношение спасяването на животински видове, предимно птици в безпомощно състояние, особено през пролетно-летните месеци. Броят на проверките по сигнал за бедстващи животни през 2015 г. е 28, като 21 екземпляра са настанени в Спасителен център. Подаването на актуална иформация от гражданите и търсенето на съдействие и помощ от страна на РИОСВ-Русе показва, че населението не е безучастно по отношение опазването на животинските видове. Своевременното сигнализиране и оказването на ветеринарно-медицинска помoщ в много случаи допринасят за спасяване и запазване на видовете, някои от които са много ценни.

Липсата на констатирани нарушения по отношение на търговията с ранно-цъфтящи пролетни цветя през 2015 г. показва, че се полагат усилия от съответните институции и общините за информиране на населението за съществуващите забрани и за опазване на находищата.

Около 5 000 вида животни и 25 000 вида растения са защитени от пре-експлоатация като обект на международната търговия съгласно Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). С цел регулиране на международната търговия, която е един от застрашаващите числеността на много екзотични видове фактори, в страната ни е въведен регистрационен и уведомителен режим. В тази връзка ежегодно в РИОСВ-Русе се регистрират десетки екземпляри, които попадат под юрисдикцията на Конвенцията. През последните две години се наблюдава тенденця към увеличаване на броя на регистрираните екземпляри, който като цяло за РИОСВ-Русе не е малък. През 2015 г. са издадени 173 регистрационни карти съгласно чл. 91, за регистрация на екземпляри от видове по чл. 70 от Закона за биологичното разнообразие, включени в приложения A и B на Регламент 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях.

Тези данни показват, че интересът към екзотичните видове животни на територията на областите Русе, Разград и Силистра се повишава. Издадени са 7 регистрационни карти на основание чл. 22, ал. 1, във връзка с чл. 22а от Закона за защита на животните за диви животни, отглеждани извън зоологически градини, спасителни центрове и центрове за отглеждане на защитени видове.

Регистрацията се извършва с цел осигуряване на контрол върху начините, условията на отглеждане на диви животни и хуманното отношение към тях, извън зоопаркове и специализираните центрове. До момента в РИОСВ-Русе са регистрирани само влечуги.

Среднозимното преброяване на водолюбивите птици се провежда от 1967 г. в почти всички европейски държави, координира се от Wetlands International. В България то се организира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Обект на мониторинг са всички видове птици, за които влажните зони са основно местообитание–източник на храна, място за почивка и/или отглеждане на потомство. Към тях се включват изцяло разредите гмуркачоподобни, гмурецоподобни, пеликаноподобни, бурeвестникоподобни, дъждосвирцоподобни, семействата жеравови и дърдавцови.

Постоянен обект на среднозимен мониторинг са и грабливите птици, изцяло зависещи от влажните зони–морският орел, орелът-рибар и тръстиковият блатар. В България зимуват 8 вида водолюбиви птици, застрашени от изчезване в световен мащаб, както и голям брой видове, застрашени в Европа. Тези местообитания и обитателите им са предмет на опазване и на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Установяването на числеността, динамиката на популацията на зимуващите в България водолюбиви птици, както и местата от особена важност за тях е от голямо значение за научно обоснованото определяне на мерките за тяхното опазване.

Някои видове животни съгласно Закона за биологичното разнообразие се ползват с режим на ограничено ползване от природата. Такива са градинският (Helix pomatia) и лозовият охлюв (Helix lucorum). На територията на инспекцията през последните години се забелязва тенденция към увеличаване на интереса на лицата, които се занимават с търговия на градински и лозов охлюв. През 2015 г. са функционирали 13 пункта за изкупуване на охлюви.

Територията на РИОСВ-Русе от биологична гледна точка се характеризира с голямо разнообразие на лечебни растения. Това се обуславя и от биогеографското разположение и климатичните особености на района. Билкосъбирането за някои от населените места е един от основните поминъци и основен източник на доходи за местното население. През 2015 г. се запазва интересът към билкозаготвителната дейност - подадени са 11 нови уведомления за организирани билкозаготвителни пунктове и са регистрирани 10 книги за билките.

През 2015 г. в трите области са функционирали общо 125 билкозаготвителни пункта. Справката от годишните отчети на пунктовете показва, че на територията на РИОСВ-Русе предмет на стопанска дейност са обикновена коприва (корени, листа), троскот (корени), липа (цвят, листа), бъз (цвят, плод), глухарче, врабчови чревца, мащерка, бял равнец, шипка (плод), слез, обикновен глог (цвят с листа, плодове), змийско мляко, обикновен пчелинок, маточина, репей, бръшлян и някои др.

Постоянен остава интересът от страна на билкозаготвителите към култивирано отглеждане на редки и застрашени видове растения. Такива са случаите с балканския ендемит-мурсалски чай, отглеждан в 2 села на територията на община Главиница. Мурсалският чай е включен и в Червената книга на България. Отглеждането на такива растения подлежи на много строг контрол за произход на генетичния материал.

С оглед опазване ресурсите на някои видове лечебни растения с ограничени запаси в природата, всяка година Министърът на околната среда и водите издава Заповед за ползването на лечебните растения под специален режим за текущата година. Не се разрешава събиране на билки от тези видове в националните паркове, както и извън определените със заповедта райони и количества. Режимът не се отнася за случаите, когато билките се събират за лично ползване. Допустимите за събиране количества билки от естествените находища се отнасят за 11 вида лечебни растения, забранените за събиране билки от естествените им находища на територията на цялата страна са 24 вида.

Практиката през изминалите години показва, че отпуснатите количества се използват в много малък процент, т.е. малки количества от тези видове се събират от природата, което е един щадящ механизъм за видовете и техните популации във времето.

През 2015 г., на територията на инспекцията не са събирани и отчетени видове лечебни растения, които са поставени под режим на ограничено ползване.

Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР) представлява комплексен механизъм за проследяване и обобщаване на промените в биологичното разнообразие на Република България в дългосрочен план. Това се осъществява, от една страна, чрез целенасочени и дългосрочни наблюдения на елементите на биологичното разнообразие, съпроводени със събиране, обработка, съхранение и пренос на данни, а от друга страна – чрез система за оценка и анализ на въздействията върху биологичното разнообразие, неговото състояние и мерките, които се предприемат за предотвратяване на загубата му. НСМБР е основен инструмент в помощ при взимане на управленски решения, имащи отношение към опазването на биологичното разнообразие в България на национално ниво, като заедно с това обслужва нуждите от информация на възможно най-широк кръг потребители.

• 
  Безгръбначни животни – 252 вида, от които 74 са приоритетни;
  
• 
  Риби – 51 вида, от които 16 са приоритетни;
  
• 
  Земноводни и влечуги – 21 вида, от които 13 са приоритетни;
  
• 
  Птици – 315 вида;
  
• 
  Бозайници (без прилепи) – 16 вида, от които 10 са приоритетни;
  
• 
  Прилепи – 13 вида, от които 9 са приоритетни;
  
• 
  Гъби – 16 приоритетни вида (и допълнително наблюдение на други видове на принципа на избрани пробни площадки из територията на цялата страна);
  
• 
  Висши растения – 176 вида, от които 52 са приоритетни;
  
• 
  Мъхове – 13 вида, от които 5 са приоритетни;
  
• 
  Хабитати – 96 типа (според Палеарктическата класификация), от които 61 са приоритетни, и съответно 46 типа (според класификацията на Приложение I към Директива Хабитати 92/43/EEC), от които 37 са приоритетни.