Качество на атмосферния въздух мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на риосв-русе като част от нсмос – подсистема „Въздух”

• 
  за качество (химично състояние) на подземните води и
  
• 
  за количество (количествено състояние)на подземните води.
  

Мониторинг на химичното състояние

На територията на ДРБУ попадат 50 подземни водни тела разделени вертикално в 6 ГИС слоя, наблюдавани за химично състояние от 99 мониторингови пункта. Повечето наблюдавани мониторингови пунктове са съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

През 2015 г. е извършен планирания мониторинг във всичките 99 на брой пункта.

Съгласно чл. 169б, ал. 1 от ЗВ, за мониторинг на подземните води се разработват програми за контролен и оперативен мониторинг. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по показатели съгласно Заповед № РД–182/26.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите в която наблюдаваните показатели са разпределени в следните групи:

• 
  Физико-химични показатели
  

• 
  Специфични замърсители
  

II-^ра група органични замърсители: трихлоретилен, тетрахлоретилен, алдрин, диелдрин, ендрин, атразин, симазин, пропазин, ендосулфан, метоксихлор, хептахлор, хлордан, DDT/DDD/DDЕ, НСН – съединения, ацетохлор, пендиметалин , флутриафлор, триадименол, манкоцеб, алахлор,циперметрин – анализите се извършват еднократно през годината.

Мрежата за количествен мониторинг на подземни води обхваща 44 подземни водни тела в границите на БДУВДР. Общият брой на пунктовете е 184. Наблюдават се:

• 
  нива – на кладенците;
  
• 
  дебити – на изворите.
  

• 
  СЛОЙ 1 -НЕОГЕН-КВАТЕРНЕР
  

„Порови води в Кватернера - Бръшлянска низина” – наблюдавано с два пункта за мониторинг (МР 053; МР 054).

• 
  МР 053 при Тутракан ШК-Р1 ВС "Тутракан" ,община Тутракан, област Русе;
  
• 
  МР 054 при Сливо поле ШК-Р8 ПС"Сливо поле",община Сливо поле, област Русе.
  

„Порови води в Кватернера - Попинско-Гарванска низина” – представено с един мониторингов пункт (МР 057).

МР 057 при Попина ШК-Р ВС „Попина“, община Ситово, област Русе - водата в пункта запазва високи концентрации на нитрати. Повишените концентрации над стандарта за качество на нитратни йони е наблюдавано и в предходните години.

Тенденцията в средногодишните стойности по този показател е възходяща. Пунктът е с оперативен мониторинг по нитрати.

Фиг. 13

Подземно водно тяло с код BG1G0000QAL012

„Порови води в Кватернера - Айдемирска низина” - представено с един пункт за мониторинг /МР 062/.

• 
  МР 062 при Силистра ШК-Р1 ВС „Силистра“, община Силистра, област Силистра - и през 2015 г. водата в пункта запазва добро химично състояние по стандартите за качество.
  

Подземно водно тяло с код BG1G0000QAL021

„Порови води в Кватернера - р. Русенски Лом и притоците му” – представено с един мониторингов пункт (МР 322).

• 
  МР 322 при Разград ШК „Млин 97 Разград“, община Разград, област Русе – за периода на наблюдение 2010-2015 г. включително, средногодишните стойности на водата в пункта по показателя манган показват трайно превишаване на стандарта за качество по този показател. По останалите показатели водата в пункта отговаря на изискванията за добро химично състояние.
  

Фиг. 14.

• 
  СЛОЙ 2 –НЕОГЕН
  

Подземните водни тела попадащи във втори слой на територията на ДРБУ са - 3 на брой:

„Порови води в Неогена - район Русе – Силистра” – представен с два мониторингови пункта (МР 192; МР 340).

• 
  МР 192 при Сребърна ДР-МП 44,община, Силистра,област Силистра – резултатите от пробите на водата показват съответствие с добро химично състояние по стандартите за качество.
  
• 
  МР 340 при Малко Враново, дренаж „Миджеран - ВиК Русе- ВС“, община Сливо поле, област Русе – пункта се пробонабира от 2015 г. Резултатите от анализите на водата в пункта през изминалата година отговарят на изискванията за добро химично състояние.
  

• 
  СЛОЙ 3 НЕОГЕН-САРМАТ
  

Фиг. 15

От тях в обхвата на РИОСВ-Русе попада едно от тях :

„Карстово-порови води в Неоген - Сармат Добруджа” – наблюдавано с шест пункта за мониторинг (МР 191;МР 292;МР 295;МР 296;МР 298;МР 300). От тях в обхвата на РИОСВ-Русе попада един от тях :

• 
  МР 191 при Кайнарджа дренаж „Кайнарджа“, ПС „Кайнарджа“, община Кайнарджа, област Силистра – водата в пункта е в добро химично състояние по стандартите за качество.
  

• 
  СЛОЙ 5 ТРИАС –ЮРА-КРЕДА
  

В този слой на територията на ДРБУ попадат - 7 подземни водни тела:

Фиг. 16


От тях в обхвата на РИОСВ-Русе попадат две от тях :
Подземно водно тяло с код BG1G000K1HB050

„Карстови води в Разградската формация” – наблюдавано от четири мониторингови пункта /МР 229;МР 231;МР 232;МР 307 /. От тях в обхвата на РИОСВ Русе попадат три от тях :

• 
  МР 229 при Малък Поровец КИ резерват „Воден“, община Исперих, област Разград – водата в пункта отговаря на добро химично състояние по стандартите за качество;
  
• 
  МР 231 при Малък Поровец, КИ ПС - ПБВ „Малък Поровец“, община Исперих, област Разград – добро химично състояние по стандартите за качество;
  
• 
  МР 232 при Кацелово ШК „Лакане“, ПС „Кацелово“, община Две могили, област Русе – резултатите от анализите на водата в пункта отговарят на изискванията за добро химично състояние.
  

Подземно водно тяло с код BG1G0000K1B041

„Карстови води в Русенската формация” – наблюдавано с три пункта за мониторинг (МР 227; МР 228;МР 326).

• 
  МР 227 при Цветница ЕС1 ПС „Цветница“ , община Русе, област Русе – водата в пункта запазва добри показатели по стандартите за качество и през 2015 г.
  
• 
  МР 228 при Топчии ШК ПС“Топчии“, община Русе, област Русе – през 2015 г. резултатите от анализите на водата в пункта запазват високи концентрации на ортофосфати над стандарта. Наблюдава се и леко повишение в концентрациите на нитратите в сравнение с предходната 2014 г., но средногодишната им стойност не превишава стандарта за качество. В пункта се извършва оперативен мониторинг на нитрати и фосфати.
  
• 
  МР 326 при Побит Камък ТК „Ердуван Чакъров“, община Разград, област Разград – водата в пункта е с високи концентрации на нитрати над стандарта и през 2015 г. Това се наблюдава и в предходните години.Пункт е с оперативен мониторинг по нитрати и фосфати.
  

Фиг. 17

Резултатите от оценката на химичното състояние на подземните водни тела (ПВТ) за периода 2010-2014 г. е общодостъпна на интернет страницата на БДДР. В публикувания проект ПУРБ 2016-2021 г., Раздел 4 „Мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води, подземните води и зоните за защита“, може да получите цялата информация http://www.bd-dunav.org/content/upravlenie-na-vodite/plan-za-upravlenie-na-rechniia-baseyn/aktualizaciia-na-purb/purb-2016-2021-v-dunavski-rayon/.

• 
  
  
• 
  Липсата на канализации в населените места
  

Голям процент от малките населени места на територията на областите Русе, Разград и Силистра са без канализация, както и с частично изградена канализационна мрежа. Възможни емитирани замърсявания от този вид натиск към подземните води са повишените концентрации на амоний, нитрати и фосфати.

• 
  Земеделие
  

Голяма част от площите на територията на РИОСВ-Русе са заети от обработваеми земи. Интензивното земеделие включва използванито на азот и фосфор съдържащи торове, необходими за развитието на културите. При обилни валежи, чрез инфилтрация през почвения слой се повишават концентрациите на нитрати, нитрити и фосфати в подземните води.

• 
  Индустриални площадки
  

Промишлеността е друг значим източник на замърсяване към подземните води. В зависимост от спецификата на производството, прилаганите технологии и използваните суровини и материали възможните замърсявания могат да бъдат от разнороден характер. Замърсяване от индустриалните производства към подземните води може да се получи вследствие от :

• 
  неправилно съхранение на суровини и материали;
  
• 
  разливи и течове ;
  
• 
  аварийни замърсявания;
  
• 
  нерегламентирано заустване на непречистени производствени отпадъчни води.
  

нерегламентирани сметища и депа за отпадъци. Те са значими замърсители, емитиращи вещества от различен произход. Възможните замърсявания тук могат да бъдат широкоспектърна група: нитрати, амоний, фосфати, органични замърсители, метали и металоиди.

1. 
   Обща информация за територията на РИОСВ-Русе
   

Почвите на територията на контролиранитe от РИОСВ-Русе площи са черноземни, сиви горски и алувиално-ливадни. Подходящи са за отглеждане на зърнено-житни и технически култури. В почвената характеристика попадат следните подтипове почви: карбонати, типични, излужени и оподзолени.

2. 
   Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди
   

В района на РИОСВ-Русе е създадена организация на контролна дейност в пунктове за наблюдение и контрол, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда `(НСМОС), с цел провеждане на мониторинговата дейност в подсистема „Земи и почви”. Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвените проби, са разположени на цялата територия контролирана от РИОСВ. Те са постоянни и са определени в зависимост от източникаи вида на замърсяването. Мониторинговата система е определена на база един квадратен километър, като целта е обхващане на големи територии от почвено различие на територията на цялата страна. Пунктовете са съобразени с типа на почвите, начина на трайно ползване и културите, които се използват. Определени са им географските координати, които образуват мрежа от 16х16 км един от друг.

На територията на РИОСВ–Русе са регламентирани 33 пункта за наблюдение състоянието на почвите. Целта на мониторингова система е да се обхванат по-големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната.

Мониторинговата система се извършва на три нива:

• 
  първо ниво – широкомащабен мониторинг;
  
• 
  второ ниво – мрежите за вкисляване и засоляване;
  
• 
  трето ниво – локални замърсители–дифузно почвено замърсяване от земеделски източници.
  

Табл. 2 Пунктове за почвен мониторинг на територията на РИОСВ-Русе