Кажи го правилно



страница3/13
Дата08.07.2017
Размер2.59 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Самочувствие и комплименти

Когато бях на десетина години, ми направиха комплимент, който цял живот ще помня. Предните ми зъби бяха издадени и трябваше да ходя всеки месец на зъболекар, за да притяга скобите в устата ми. Зъболекарят обаче винаги ми казваше: „Един ден ще станеш толкова красива, че не зная какво ще правим с теб". Друг път ще каже: „Я да видим как се усмихва мис Америка?" И него­вите комплименти наистина ме накараха да се чувствам привлека­телна и важна. Без да се усети, този зъболекар допринесе много за моето самочувствие още когато бях дете. И когато го посетих вече в зряла възраст, той пак ми каза: „Знаех си, Лилиан, че сте красавица!"

Всеки от нас се нуждае да чува комплименти и положителни оценки, за да напредва в живота и да покаже най-доброто, на което е способен.

Много хора, които са постигнали изключителни успехи в живота, произхождат именно от семейства, които са вярвали в тях, които не са се скъпили да им казват колко са чудесни, дори и в зряла възраст. Ако раздавате искрени и честни комплименти на околните, ще констатирате, че те стават по-разположени и ще ви търсят.

През детството ни хвалбите и комплиментите, които получава­ме от нашите родители, стават храна за нашето самочувствие. Ала по кой знае какви причини, повечето от нас престават сякаш да получават похвали и комплименти, когато пораснат. Как така из­веднъж престанахме да бъдем вече симпатични и умни? Онова, което ни правеше симпатяги на 5-6-годишна възраст, отпадна сякаш на 10-11 години. Защо тези оценки спряха така внезапно? Защо не ни хвалят, защо не възклицават колко добре рисуваме, както беше по-рано? Сега ние чуваме: „Не си въобразявай толкова много!", само ако попитаме „Не съм ли хубава днес?" или „Не нарисувах ли чудна картина?".

Толкова сме много ние хората, които не умеем да приемаме комплименти, и то само защото не сме били програмирани да израстваме, а не да се „главозамайваме"! Когато някой ни хвали, ние не умеем да приемем комплиментите.

Някои не обръщат внимание на комплимента (като че ли нищо не е казано), други го омаловажават, а пък трети го взимат на майтап. Някои се притесняват и се изчервяват. Всичките тези реакции издават притеснението ви, когато ви правят комплименти. А степента, в която приемате даден комплимент, говори много за вашето самочувствие и за това как гледате на себе си.

Убедителните ни комплименти

Щом някой не може или не иска да приеме вашия комплимент, ще трябва да продължите да го уверявате в своята искреност. Комплиментите и похвалите ви ще се приемат и по-лесно, и по-сериозно, ако в гласа ви присъстват повече чувства и искреност. Около нас е пълно с хора, раздаващи комплименти наляво и надясно, без всякакво чувство и сърдечност, така че наистина почвате да се съмнявате в искреността им.

Ако гласът ви е подплатен от истинско човешко чувство, хората ще се отнасят с много по-голямо разположение към вас. Така че вложете живот във вашата похвала и комплиментите ви да летят свободно. Просто гледайте събеседника в очите и го хвалете от сърце.

Позволете на похвалите да се леят свободно и не бъдете скъперник. Щом някой е чудесен, нека да го знае! Ако някой изнесе слово, което ви трогва, отвърнете му със същото чувство. Например: „Слушал съм много лекции, но трябва да ви кажа, че вие говорихте чудесно. Думите ви просто ме разплакаха!"

Един искрен и честен комплимент е най-добрият дар, който можем да поднесем някому. Един подарък, който трябва да подне­сете открито и свободно.

Няколко реда струват колкото хиляда дума

Когато изпитвате специални чувства към някого, може да изпитате желание да му кажете нещо повече от едно „благодаря ви". Защото благодарността, поднесена писмено, ще изрази по-ярко ва­шите чувства. Дръжте в чекмеджето си винаги картички с надпис „Благодаря ви" и когато някой ви направи по-специално впечатление, изпратете му такава картичка.

Изследванията показват, че жените изпращат повече писмени благодарности, отколкото мъжете, защото изглежда усвояват това по-рано в живота. Все пак много преуспяващи бизнесмени пишат редовно благодарствени писма и това има положителен ефект вър­ху техните персонални контакти Норман Брокау е президент на Агенцията за таланти на Улиам Морис. Той е един от най-общител­ните хора, които съм срещала. Не пропуска да пише по няколко реда на хората, изпълнили успешно някаква задача или получили някак­ва награда. На това се дължи привързаността на другите към него и тяхното положително отношение.

Ако някой ви е развълнувал, защо да не споделите това с него, да му кажете как това е повлияло на живота ви. Дори и да е непоз­нат човек, жестът ви ще бъде оценен. Това може да заздрави вашето приятелство, а така също и да прибави топлота в него. Всеки обича искрения комплимент, който е оценка за постигнатото от него.

Не се изисква кой знае колко време и усилие да драснете някол­ко реда и да кажете на някого колко много го цените и държите на него.

Самопотупване по рамото

Когато сте направили нещо, с което се гордеете, не се стесня­вайте да го разкажете на другите. Споделянето на такава положи­телна информация ще позволи на хората да разберат по-добре кой сте и така да ви опознаят по-добре.

Преди няколко години един дерматолог, мой приятел, ми раз­каза как на някакъв прием забелязал една жена с подозрителна черна пъпчица на врата. След няколко минути на учтив разговор, той я попитал дали е ходила на лекар за тая пъпка. Тя отвърнала, че въобще не я е забелязала и се надява в това да няма нищо обезпокоително. Той обаче й казал, че е лекар и че пъпката трябва да се види. Поканил я да го посети, за да направи биопсия. И наистина имала късмет, защото открили, че е смъртоносната синя пъпка. Кратко казано, тази настойчивост, откритост и честност на лекаря спаси живота на жената. Лекарят не беше горд от своята правилна диагноза, а от своята настойчивост и упоритост, от" това, че бе отказал да приеме каквото и да е „не" като отговор, когато става въпрос за живота на човека. Когато ми разказваше този случай, той не само сам се радваше на себе си, но и още повече оцени уважението и адмирациите ми към него като лекар и като човек.

Друг човек, който сподели с мене заслугите си, беше Сесилия Болоко, бившата Мис Чили и Мис Свят. С нея бях неотдавна в състава на жури на конкурса за Мис САЩ. Сесилия ни разказваше, че винаги се е чувствала неловко, поради цялото внимание, което я обкръжава като Мис Свят. Нейният велик миг в живота обаче бил, когато използвала титлата си Мис Свят, за да помогне на постра­далите от наводнение в Чили. Използвала положението си и орга­низирала специално телевизионно предаване за подпомагане на хората, останали без дом, така че издействала големи помощи.

Няма нищо лошо в това сам да се потупаш по рамото. Такава постъпка само ще подобри общото впечатление на хората от тебе.

Укрепвайте самочувствието на другите

Щом желаете да направите добро впечатление и да поддържате добри отношения с другите, трябва да изразявате своето уважение

и да им дадете възможност да почувстват, че значат нещо, когато са с вас.

Има хора, просто надарени да ви накарат да се чувствате значим в тяхно присъствие. Магията на техния успех е способност­та им да накарат другия да се чувства така, като че ли е единстве­ният човек в стаята. Уорън Бийти, за когото споменах вече, и Джордж Хамилтън имаха този талант по отношение на жените. Трябва да спомена и бившият президент Роналд Рейгън, както и Барбара Уолтърс като други одарени събеседници. Те умееха да накарат събеседника си да се чувства важен и това им умение, очевидно, добре им помогна. Тези комуникатори от висш порядък притежават способността да придадат на другия значение, като му засвидетелстват пълното си внимание. Те използват зрителен контакт, лицето им е приветливо, стойката и движенията на тялото им изразяват сърдечности искрен интерес към онова, което другият има да каже.



Доброто общуване с хората изисква добра памет

За да общувате добре с другите е необходимо да си спомняте някои неща, свързани с тях. Нима у вас не се събужда приятно чувство, когато не сте виждали някого дълго време, а той е запом­нил нещо, за което така и не сте предполагали, че ще направи впечатление. Например: „Как е вашето куче след онзи неуспешен лов?" или как е минало пътешествието ви преди няколко месеца. Ако искате да сте привлекателни за хората и да поддържате добри, солидни връзки, трябва да сте добър „паметар". Нещо, което за мнозина не е лесно. Всъщност, необходим е тренинг и постоянно внимание за това.

Аз, например, учудвам много от моите клиенти, че помня факти от нашите учебни часове. Жена, която не бях виждала около десет години, ме посети в кабинета, само да се видим, а аз внезапно я попитах: „Отървахте ли се от онзи ужасен шеф?" Човекът, който я беше тормозил години наред със своите изисквания и ужасния си нрав, бил най-после преместен. Моята клиентка бе възхитена как съм могла да запомня тия нейни преживявания.

На хората често им прави впечатление моята „изключителна памет", ала всъщност секретът ми е следният: за мене са истински важни хората, с които се срещам, и нещата, които те ми казват. Полагам специални усилия да запомня споделеното с мене. Това постигам чрез онагледяване. Създавам си мислени картини, когато ми говорят. Ако някой ми разкаже за свое пътуване до язовир, аз си го представям как лови риба на някакъв живописен бряг, виж­дам го как изтегля голяма риба от синята чиста вода. Ще запечатам тази представа в ума си и по-късно, когато го видя, съм в състояние да го попитам: „Как мина, хванахте ли риба?" Използвах тази техника на представи с актьора Хари Биличейз, бивш мой клиент, който играеше във филма „Островът на фантазиите". Хари бе възхитен, когато почнах да му разказвам подробности от неговото ранчо, което ми беше описал преди няколко години — чак до пилетата и прасетата, които си представях как ги храни. Вие също можете да постъпите като мен. Методиката е лесно приложима. Така ще зарадвате хората, че държите на тях достатъчно, за да ги запомните. Ако искате да подобрите паметта си, не бива да бъдете егоцентричен, а да проявявате интерес към другия.

Следващия път когато разговаряте с някого от вашите прияте­ли или дори с нов познат, опитайте се да си представите и да „озвучите" всичко, което ви разказва. Опитайте се да нарисувате картини, с колкото е възможно повече подробности, така че пред­ставите да се запечатат в ума ви. Опитайте се да минете отвъд представата — използвайте всичките си сетива, потопете се във вкуса, аромата и преживяването, които идват от тази представа. Нужно е да включите всичките си сетива, когато рисувате мислени картини за разказваното.

Как да бъдеш достъпен

Много често, ако вие самите считате себе си за достъпни, хората ще ви отвърнат по същия начин и ще се чувстват привлече­ни от вас, като от магнит. Достъпността включва цялата поза на тялото ви, жестовете, изражението на лицето ви.



Когато сте прекалено скован

Скованото ви поведение може да ограби доста от доброто впечатление, което създавате. Стюарт, един мой клиент-бизнесмен, изнервяше ужасно всеки с острия си глас и резки маниери. Той буквално насичаше думите си, движенията му бяха толкова болез­нено сковани, че изглеждаше no-скоро като робот. Създаваше у хората впечатление, че този човек не желае да общува с когото и да било.

Прилагайки упражнения за физическа релаксация, аз го научих да прави по-гъвкави движения, което пък от своя страна накара хората да се чувстват по-добре с него. Резултатът бе, че той конста­тира явен напредък и в бизнеса си, и в личните си отношения с хората.

Не бъдете и прекалено небрежни

Също така, както прекалената скованост може да отблъсква околните, прекалената ви небрежност няма да ги привлече особено. Една отпусната, небрежна стойка може да създаде у другия съвсем погрешна представа. Всъщност, изследванията показват, че с отпус­натата си стойка вие сте в състояние да саботирате самия себе си. На сто души бяха показани снимки на хора с лоша стойка (главата наведена, рамената отпуснати, коремчето издадено напред) и сним­ки на хора с добра стойка (изправена глава, изпънати назад раме­на). Всички отговори показаха, че хората с лоша стойка бяха преце­нени като по-малко популярни, по-малко привлекателни, по-слабо амбициозни, по-недружелюбни и по-слабо интелигентни от лицата с добра стойка. Ако стойката ви е прекалено вдървена, ще ви сметнат за тесногръд, както беше при Стюарт, докато разпуснатата стойка пък може да говори за повлеканщина и безразличие. Превитият гръб може да създаде впечатление за липса на увереност и самоуважение. Само като поизпънете рамене и държите главата си високо изправена, вече ще можете да измените значително впечатлението, което правите.

Франсиз, тридесет и петгодишна, завеждаща счетоводния от­дел на една рекламна агенция, дойде при мен, защото бе постъпила наскоро на нова работа в друга агенция, а не бе успяла да спечели уважението на своя нов творчески колектив.

В мига, когато се срещнах с Франсиз, аз вече можех точно да определя какъв е нейният проблем. Тя имаше ужасна стойка -заставаше или се движеше, като че ли беше уплашена от нещо. Позата й сякаш говореше: „Аз не се уважавам, значи не е необходи­мо и вие да ме уважавате".

След като поизправи главата си и започна да я държи така, като че ли е закачена за темето - както аз я учех - и като изпъна назад рамене, Франсиз успя да измени диаметрално своята стойка. С новата си стойка тя изкара на показ една новоразкрита увереност и дори започна да забелязва как хората - и особено хората от нейния колектив - започнали да се отнасят към нея с уважението, което заслужаваше. Дори започнали да я търсят по-често за съвет.

Приветливото лице

Много често, когато някой се съсредоточи силно или интензив­но мисли, лицето му добива изражение, което съвсем не издава какъв е или за какво мисли. Например, сбърчените вежди и втрен­ченият поглед, когато „мислите", могат да бъдат изтълкувани погрешно, примерно че сте ядосани, враждебно настроени или зли.

Следователно, винаги когато сте в присъствието на други хора, трябва да бъдете „нащрек" и да знаете какво изразява лицето ви.

Дори никак няма да е зле, да опитате с огледало, поставено на бюрото ви - да следите как се справяте с изражението. Това ще ви помогне да следите като на монитор през целия ден тялото си, главата си и мимиката си. Много полезно е също да имате приятел или член от семейството, който да ви подсеща когато „практикува­те" лошите си навици. Просто ги инструктирайте да ви ги посочват деликатно и добронамерено, без да ви укоряват или потискат.

Друг начин да уталожите напрежението на лицевите си мускули е да проверявате ежечасно кои части от лицето ви са под напрежение. Затваряте очи и си вземате миниваканция за няколко секунди. Представете си, че сте в мечтаната обстановка, отпуснете се и се успокойте. Изпълнете се с велики мисли! Дръжте очите си затворе­ни и си представяйте как цялото напрежение напуска челото, очите, носа, бузите, горната и долната устна, челюстта и врата. След като отворите очи, ще сте се отпуснал. Тогава другите ще съзрат у вас една привлекателна личност, с която ще имат разговор.

Също както едно неподходящо изражение на лицето може да смути хората и да ги отблъсне, така и безпристрастното изражение ще свърши същата работа. Щом желаете да имате по-сърдечни и по-съдържателни отношения с другите хора и да спечелите тяхното доверие, ще трябва да започнете „да изписвате" на лицето си истин­ските си чувства и да не се страхувате да ги изразите. Например, не се плашете да покажете на лицето си или чрез гласа си чувства като: тъга, изненада, яд, щастие, страх, отвращение, любов, съчувствие, съжаление, съмнение и... досада.



Оправете говорните си навици

Освен поддържането на добър език на тялото и лицето, по-добрата ви връзка с хората изисква и добри говорни навици.

Изследванията показват, че начинът, по който звучим, в голя­ма степен определя какво ще мислят за нас околните. Години наред съм учила хората да усъвършенстват говорните си умения. Тези въпроси са разгледани най-задълбочено в книгата ми „Говори, за да спечелиш". Опитът ми показа, че наистина всеки може да усъвършенства своите говорни умения, щом прави следното: 1. да отваря устата си достатъчно широко; 2. да отваря вътрешната част на гърлото, когато говори; 3. да поема дъх през устата, да го задържи за секунда-две и тогава да изговори фразата заедно с изпускането на въздуха; 4. да започне гласните силно, за да могат след това да затихнат; 5. да свива и разпуска коремните си мускули, за да може гласът „да се изнесе"; 6. да вложи емоционален заряд в

онова, което казва. Тези шест стъпки могат да ви помогнат да поправите силното си носово произношение, да смекчите острия си глас и да вложите повече жизненост в онова, което казвате, като го подплатите и гласово. Казано накратко, ако имате приятен глас, ще бъдете не само по-контактен, но и по-обичлив!



Ако няма какво добро да кажете...

За да общувате по-добре с другите, ще трябва да ограничавате отрицателните забележки, които просто напират на устните ви. Наблюдавала съм, че „ако излееш дъжд върху нечий парад" или „шилосаш нечий балон" с отрицание, това е сигурен начин да изгубиш приятели и да не постигнеш никакви персонални и делови контакти. Никой не желае да слуша, защо нещо „не струва". Щом някой споделя идеята си с вас, той се нуждае от вашата подкрепа.

Една моя клиентка дълго не можеше да разбере защо дъщеря й я замерила с четката, точно когато майката я увещавала да прес­тане да мечтае да става художничка, а да си гледа сигурната служба в банката, където би могла да се срещне със свестни хора и да прави добри пари.

Вместо да направи това, дъщеря й изкрещяла да я остави на мира и работата завършила с нейното напускане на банката. Започ­нала да се издържа с рисуване на портрети на посетителите в един прочут ресторант. За непълен работен ден тя изкарвала с тези скици толкова пари, колкото за цял ден в банката; а това пък й освободило по-голямата част от деня, за да се занимава с истинско рисуване, да се среща с художници, със собственици на галерии и продавачи на картини. Днес Линда е преуспяваща художничка в Лос Анжелис, и то „въпреки" майка си. С постоянното си отрицание майка й успя да разкъса връзката си с Линда. А пък можеше да вземе участие в успеха на дъщеря си, само ако беше признала таланта й и ако го беше насърчила.

Подобна ситуация раздели Джузепе и Антъни. Алтъни беше доста авторитарен. Винаги знаеше най-много и винаги трябваше всичко да контролира. Джузепе беше имигрант, усвоил още в Италия шивашкия занаят. В САЩ той постъпи на работа в едно голямо шивашко ателие. Беше добър майстор, честен и много работлив, така че не след дълго признателни клиенти му предложиха да хване собствен бизнес. Зарадван от тази идея, той я споделил с Антъни. Приятелят му обаче бързо изразил отрицателното си мнение, казал му, че след като вече печели добре, не му трябва да рискува, след като има да издържа жена и дете.

Джузепе изслушал съветите на приятеля си, но вместо да ги по­следва, взел банков заем, заел пари и от клиенти и отворил собствено ателие. Старите му клиенти се прехвърлили при него и" за една година Джузепе се превърнал в успяващ бизнесмен. След това си купил къща, докарал роднините си от Италия. Но когато се роди следващият му син, той не поканил Антъни на кръщенето. В новия живот на Джузепе нямало място за черногледствата на Антъни.

Ако някой лелее някаква мечта, във ваш собствен интерес е да не бързате да я окастрите със собствените си опасения. След като човекът ви каже, че иска да започне бизнес, защо да го затормозва-те с предстоящите трудности или да му разказвате колко нови бизнесначинания фалират всяка година или пък да го наричате вятърничав, задето изоставя сигурността на сегашната си кариера. Черногледството не ви приобщава към другите. Главното трябва да бъде: след като не можеш да подкрепиш въздушните мечти на някого, поне не казвай нищо отрицателно.

Какво ще направите обаче, ако при вас дойдат с някаква идея, която изглежда направо луда - например когато жена с 10-15 кг наднормено тегло, двойна брадичка, лоши зъби и проскубана коса ви каже, че иска да стане модел-манекен?

Бихте могли да извикате: „Да не сте луда?" и след това с удив­ление да гледате как тя сваля 20 кг, разкрасява косата си, поправя зъбите и влиза в школата за манекени. Но бихте могли да кажете и нещо като: „Това е чудесно. Браво!" или пък „Щом имате такова желание, захващайте се!". Ако успеете да изречете някой от тези окуражителни изрази, много вероятно е да си останете приятели.

Какво ще кажете, ако някой се е амбицирал да отслабне? Това е една от деликатните теми в наши дни. Щом някой ви каже нещо подобно, добре е да му засвидетелствате пълна подкрепа. Покрусени надежди, особено когато се отнасят до отслабване, се възстановяват трудно и никога не се забравят.

Джина, която винаги е била стройна и привлекателна, бе започ­нала да напълнява до такава степен, че се отвращаваше от себе си. „Не мога да се понасям!" - казала тя на приятеля си Марвин. - Не зная как се изоставих така. Трябва да смъквам тези килограми!"

„Мисля, че изглеждаш чудесно и сега - отвръща Марвин. -Смятам, че си великолепна, но ако мислиш, че ще се чувстваш по-добре като отслабнеш, ще ти съдействам!"

Какъв хубав диалог! Подкрепата на Марвин е изцяло безприс­трастна и без лични предразсъдъци. Докато Джери, един друг неин приятел, казал нещо съвсем различно. „Време беше да смъкнеш килограмите. Много натежа." И продължил да й дава съвети как да започне, какво и кога да яде и т. н. С една дума, накарал я да се чувства тлъста и непривлекателна. „Искам да видя резултати" -повтарял Джери. И наистина видял резултатите. Джина стопила 20

кг от теглото си и заедно с това се стопило и приятелството им. Тя престана да се среща с Джери.

Разликата между отношението на Марвин и на Джери се със­тои в това, че докато Марвин бе готов да я подкрепи, Джери беше готов само да дава преценки и да изказва опасения. Докато Джери накара Джина да се чувства дебела и непривлекателна, Марвин й позволи да се чувства привлекателна като личност - и бъдете сигурни, че тя не ще забрави това.

Да бъдете винаги тактичен не е лесна работа. Понякога дейс­твително се налага да сте откровени, но можете да бъдете тактично прями, можете да бъдете прями и честни, така че човекът насреща да ви разбере, само внимавайте да не го засегнете!



Как другият да разбере, че е прекрачил границата

Случва се някой да ви предлага съвет или да коментира нещо, с което докосва болното ви място. Казва ви нещо, което буквално „не е негова работа". Как ще се отнесете към този, който е прекалил?

В повечето случаи хората не предприемат нищо! Дори и да не обичат да им се месят в работата, те преглъщат обидата. Нищо не казват, докато отвътре кипят през целия разговор. Това ровене, това досадно вмесване, това проучване ги „яде", докато не избухнат най-после. А като си повтарят после разменените реплики наум, започват да се ядосват не само на другия, но и на себе си, че не са му казали „да си гледа работата". Могат да се ядосват на себе си дори за това, че едва ли не е трябвало да се оправдават. Или пък за това, че не са поставили нахалника на място...

Джена не можеше място да си намери целия следобед, прекар­вайки през ума си отново и отново как е трябвало да отговори, когато на обяда колегата й попитал защо не се е омъжила. Джена учтиво отвърнала, че още не е срещнала господин Истински. Недодяланият й колега веднага изтърсил „Е, може би много си вириш носа? В живота има неща, по-важни от службата. Трябва да излизаш по-често, за да си намериш съпруг."

На това място Джена усетила, че я свива стомахът. Гласът й се втвърдил и усетила, че същото става и с врата й. Все пак тя опитала да се измъкне, казала, че просто се е съсредоточила върху кариерата си. Колегата й пак вметнал: „Е, добре де. Не си чак с такъв трудов хъс, та да не намериш време и за кариера, и за съпруг!"

Сега вече тя нямала какво да каже. Почувствала се наскърбена и млъкнала.

Вместо да се чувства зле и да се опитва да кърпи разговора, Джена би трябвало да вземе инициативата и да не позволи на този господинчо да отиде толкова далече. Не е трябвало да допусне той да я смути и обърка. В мига на въпроса „Защо не си омъжена?", тя би трябвало да отвърне „Защо питаш?" В края на краищата обста­новката била служебна, а не светска. Ако колегата й отвърнеше „Просто любопитствам", тя можеше да го успокои, като каже „Не съм намерила още този, който ми трябва!" При положение, че събеседникът й упорствал, та дори и я обидил, че е „вирнала нос", тя би трябвало веднага да преустанови разговора, като го погледне направо в очите, поеме дъх и отчетливо му каже в лицето: „Намирам коментара ти за моя вирнат нос неуместен и наистина нямам намерение да обсъждам това с теб!".

При такъв отговор колегата й ще разбере, че тя има свое собствено пространство и самоуважение, което той нарушава. Ако е джентълмен, ще й се извини и ще смени темата.

Често пъти, когато кажете на някого, че е преминал границата, той ще ви уважава повече, а и вие, от своя страна, повече ще се уважавате. Достойно за съжаление е, че повечето хора още не са се научили кога да спрат със своите прекалено любопитни въпроси. Ето защо вашата задача е да им посочите докъде могат да се простират. Не е необходимо да заемете враждебна или агресивна позиция или да кажете нещо като: „Какво ви засяга това?" или „Първо, не е ваша работа, и второ, гледайте си работата!"

Напротив, трябва да бъдете тактични и да позволите и на събеседника да „запази лице". Кажете учтиво, че това е въпрос, който предпочитате да не обсъждате с него.

В отношенията между хората през 90-те години, в които живеем, вие не само трябва да държите сметка за техните, но и за собстве­ните си чувства. Като поставяте граници както във вашите бизнесотношения, така и в личните ви връзки, вие установявате стандарт за развитие на самоуважение ,и достойнство.

Глава четвърта

Тайната на приятния разговор:

добрите събеседници говорят

първо на себе си

Междуличностните връзки (комуникацията между хората) включват три момента: а. вашето самочувствие, 6. способността да въздействате на другите и в. въздействието на другите върху вас. Осъзнаването на тези връзки в общуването между хората може да ви направи наистина приятни събеседници - нещо твърде важно в живота и в семейството, и в бизнеса.

Старогръцкият философ Гален твърди, че онова, което минава през главата и през сърцето, се отразява дори на гласа. Той смята, че гласът е онова именно нещо, което издава човешката душа. Колко прав е бил, наистина! Ако се чувствате несигурни или стра­дате от ниско самочувствие, защото се смятате за непривлекателни или неинтересни, това неминуемо ще се отрази върху качеството на вашия глас. Да имаш тих, неясен, хрипкав или носов глас, много пъти говори и за отрицателно отношение към собствената личност. Гласовете, които чуваме, много често са резултат на вътрешни „гласове", които ни казват, че не сме достатъчно добри, че не сме достойни или не сме честни...

Лошото е, когато ние сме си „достатъчно добри", ала тия вътрешни гласове погрешно ни внушават, че не сме привлекателни, не сме интересни, не сме чудесни! Така се появява нашият неуверен тон и ние сме склонни непрекъснато да се укоряваме: „О, колко глупашко от моя страна!" или „Що за идиот съм!".

Щом се уловите в подобни констатации, вие сте в състоянието на т. нар. „отрицаващ саморазговор". Трудно е да очаквате положи­телна оценка от другите, след като вие непрекъснато се самозачерквате!

Слушайте добре сега: дори и подобна отрицателна самооценка да е продължавала при вас с години, вие можете да се промените! Ще приучите този ваш вътрешен глас да се обажда само в „положи­телния обхват", да ви внушава окуражителни неща и да не ви чука по носа при най-малката грешка. Положителният резултат от таки­ва мерки често се проявява в интонацията на гласа ви, която ще се подобрява заедно с все по-голямата ви увереност в собствените сили.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница