Кажи го правилно



страница5/13
Дата08.07.2017
Размер2.59 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Глава седма

Градивната критичност

Щом държите на някого, а виждате, че този човек прави всичко, за да си навреди сам, се налага да вземете критично отно­шение по въпроса. В такъв случай не е толкова важно „какво" ще кажете, а „как" ще го кажете! Съществуват толкова много „въвеж­дащи" - и наистина помагащи - фрази, които можете да използвате, така че да не засегнете другия и да му дадете възможност да запази достойнството си. Такива ключови изрази и думички са, примерно:

„Смятам, че би било във ваш интерес", „Навярно ще се съгла­сите, че...", „Позволете ми да направя едно предложение", „Никога не бих си позволил да сторя нещо, което да ви засегне, но...", „Знай­те, че съм на ваша страна, така че не приемайте това, което ще ви кажа като упрек, но...", „Искам да знаете, че изхождам от вашите интереси...", „Моля не се обиждайте, но наистина е много важно да се откажете от своето аз и да погледнем обективно на нещата..."

Ключът при отправянето на някаква забележка е да предложи­те не само критиката си, но и решение, което да покаже на другия, че не ви е безразличен, че го поддържате. От вас се очаква, че няма да изтърсите, примерно: „Как можа да постъпиш като последен тъ­пак!?" или „Не мога да повярвам, че сте допуснали такава глупост!"... Кажете ли такова нещо, рискувате да накарате събеседника да заеме моментално отбранителна позиция и да направите така, че вече да не може да чуе нито дума от онова, което казвате, нито да проумее какво всъщност предлагате.

В повечето случаи хората не желаят да слушат вашите критики, освен ако не са ви помолили за мнението ви - а и тогава дори пак може да се окаже, че нямат уши за думите ви. И все пак, ако „тапицирате" острите ъгли на критиката си с добронамерени, поло­жителни нотки, човекът сигурно ще се съгласи да чуе онова, което казвате.

Неотдавна гледах по телевизията един от моите клиенти -участваше в някакъв телевизионен разговор. Изглеждаше отпуснат, замаян, като че ли е дрогиран и не може да загрее за какво става дума.

Много хора знаеха, че съм работила с него и започнаха да ми звънят по телефона - колко ужасно изглеждал, провалял кариерата си с тази поява, дори водещият се чувствал неудобно... След огром-

ния труд, който бе хвърлил, за да усъвършенства държането си пред камерата и говорните си умения, аз наистина бях разочарована и ядосана. Знаех обаче, че никога няма да поиска и да чуе какво ще му кажа, ако не подходя с любов и такт. Ето как звучеше нашият разговор, когато въпросният господин дойде по-късно в кабинета ми:

- Какво смятате за разговора снощи? - започнах аз.

- Добре беше - каза той надменно.

- Искам да ви кажа, че откакто ви познавам, винаги съм била на ваша страна, изцяло вярвам в таланта ви и вашите способности. Но бих искала да направя някои бележки по снощния разговор по телевизията.

- Започвайте, слушам ви.

- Не бих казала, че вашето представяне снощи беше едно от най-добрите, които съм наблюдавала при вас. Наистина е много съществено да седите с изправен гръб, да гледате водещия и да реагирате само на въпросите, които ви задава. Но щом не сте доволен от начина, по който върви интервюто, не би трябвало да се гневите на телевизията - просто пренасочете темата. А също така не забравяйте нашите полезни уроци - да дишате и да контролирате нервността си.

Изслуша ме човекът, дори се зарадва на моята намеса. Поиска дори да започнем да се упражняваме с видеозапис, за да се наблю­дава като интервюиран.

Ако не бях подплатила острите ъгли на моите забележки със загриженост и желание да го подкрепя, той би преминал в самоот­брана и навярно би си тръгнал. А аз му предложих и алтернативи - какво да направи, за да се получи по-добре. Не го оставих да седи и да мига като виновен ученик, докато вие продължавате да му опя­вате колко ужасно е било, как не бива да се държи по такъв идиот­ски начин... Аз постъпих другояче: показах му, че не го укорявам, че искам да му помогна.

Когато смекчите критиката си с ключовите думи и изрази, които споменахме no-горе, и се погрижите да предложите алтерна­тивно решение за създалото се неблагоприятно положение, ще мо­жете вече да се похвалите, че умеете да критикувате градивно, от утвърждаващи позиции.

Критикарите

Случва се да имаме приятели, които са толкова критично настроени, че ни карат да сме постоянно нащрек, когато сме с тях. Такива хора просто преливат от заядливи забележки, започващи с „А ти трябваше", „Не виждам защо ти..." и т. н., и т. н. Винаги са на разположение със своето неодобрение за всяко нещо, което сте сторили, казали, допуснали - за всичко, което става в живота ви.

Единственият начин да се справите с такива „приятели" - ако възнамерявате да ги държите в живота си - е да ги отучите да бълват постоянно отрицание или просто да ги изхвърлите от живо­та си, тъй като могат да се окажат сериозно опасни за собственото ви самочувствие.

„Приятел" не значи човек, който ти казва как да живееш живо­та си.

„Приятел" не означава извор на унищожителни критики.

Ето ви един пример: Едит и Маргарет бяха решили да живеят живота на добри християнки. Само че Едит не тръгна по църкви и не държеше час по час библията пред себе си, нито пък бе склонна да се моли на глас, както правеше Маргарет. Маргарет непрекъсна­то винеше приятелката си, че не била благочестива и набожна, просто защото Едит не постъпваше така, както искаше нейната приятелка. Това беше непресъхващ източник на дрязги и неприятности. И накрая Едит се разбунтува и заяви, че наистина ще се отдаде на религията, но не желае да се отдаде на Маргарет -не иска да има нищо общо с нея, Маргарет да си търси друга приятелка.

Този ултиматум постресна Маргарет. „В края на краищата аз исках само да ти помогна..."

„Чудесно - отвърнала Едит - но без забележки - стига са я смятали за бавноразвиваща се, само защото е на друго мнение..."

Никой няма право да казва на другия как да се моли, как да живее живота си или как да съществува, ако не му дава съвети... А ако ви помолят за съвет, най-правилно ще е да изложите съвета си с дружелюбни, неукоризнени думи.

Всички имаме представа за образа на свадлива домакиня, която непрекъснато критикува мъжа си, че оставя навсякъде чора­пите си, че никога не хвърля боклука, че винаги забравя да изпълни каквото е заръчала. Вместо непрекъснато да кори мъжа си, тази жена би постигнала много повече, ако вместо „Ти винаги оставяш дрехите ри из цялата къща", кажеше „Мили, зная, че много бързаш, но моля не оставяй дрехите си в средата на стаята, защото това ми увеличава домашната работа".

Много важен е също така и тонът на гласа. Необходимо е да премахнете враждебните нотки в гласа си и да кажете онова, което трябва, с обич и любезност, за да можете наистина да постигнете оптимални резултати и да бъдете чути.

Ползата от критиката

Критиката обикновено представлява мнението на даден човек. И тъй като е само „мнение", често пъти то може да бъде източник на погрешна информация. Например, вижте мненията на телевизи­онните критици Сискел, Еберт или Гари Франклин или Рекс Рийд. В повечето случаи за не съм съгласна с онова, което казват за филмите, които съм гледала, фактически те много рядко са на едно и също мнение! Всичко, което тези критици казват, не е нищо друго, освен „мнение".

Ако някой от тези критици беше бивш филмов продуцент или режисьор, смятам, че би мислил по-различно. Тогава неговото мне­ние щеше да има и iio-голяма стойност, защото преценките трябва да почиват на повече обективни критерии. А тогава и хората щяха да проявяват по-голям респект към тези оценки.

Ако имате някакво кожно заболяване, мнението на вашия дерматолог ще бъде навярно по-компетентно от мнението на леку­ващия ви лекар. Същото се отнася и за моята област. Ако някой от семейството ви критикува вашия говор, може и да не се отнесете толкова сериозно, колкото би трябвало да се отнесете към мнението на специалист по общуване и патология на говора.

Главният проблеми при критикуването е, че хората ви казват какъв е проблемът, но никой не ви посочва алтернативи. Моята философия е следната: ако се стягате да критикувате някого, заедно със забележките си би следвало да му предложите и алтернативи. Това е причината, критичните оценки от специалист, когото уважа­вате и който може да ви посочи вариантни решения, да имат по-висока стойност.

Когато уважавате даден човек, забележките, които той ще направи, могат да бъдат много полезни, да извлечете поука от тях. Но ако някой ви отправя неподходящи или несправедливи упреци, би следвало веднага да възразите.

Така стана с една моя клиентка, многостранно надарена лич­ност, чудесен изпълнител, която се бе насадила на един вечно сърдит, кисел по природа мениджър, дето смяташе, че основната задача в живота му е да критикува всеки, който стъпи в кабинета му. За нещастие, той използваше поста си, за да си изкара на хората собствената си неувереност и враждебност. Та този мениджър раз­питвал моята клиентка за целите на нейната кариера. Тя - нали ви казах, че беше с много таланти - казала, че би могла да прави всич­ко - и пеене, и актьорско майсторство, и танцуване, и литература. Мениджърът отрязал: „Истински миш-маш! Изкарвате се недос-тижима!" Моята позната го погледнала право в очите и казала уве­рено: „Не съм недостижима. Просто имам много таланти в много области. Ако не можете да ме използвате във всичките тези области, смятам, че няма за какво повече да говорим".

Дотогава никой не му се бил опервал така, това го впечатлило и той заявил, че е склонен да се заеме с нея. Тя обаче не била много очарована от него и се насочила другаде.

Специално в този случай критиката беше незаслужена. Когато човек се натъкне на такъв вид мнителност, може да избере три неща: или да се изсмее, или да възрази, или да загърби и критика, и критичните му бележки.

От друга страна, има случаи, когато някой ви предлага добър, умен, полезен критичен съвет. В такива случаи е възможно да предприемете няколко неща: 1. да кажете на този човек, че напра­вените забележки са от голямо значение за вас - че са много ценни. Може да кажете например: „Много ценя вашата критика. Мнението ви е много важно за мен"; 2. да се опитате да извлечете колкото се може повече от тези ценни забележки, като попитате вашия критик за повече подробности, да разберете от него какво би след­вало да направите според него, за да се усъвършенствате.



Най-добър критик сте си вие

Обща черта на моите най-преуспяващи клиенти е тяхната способност да бъдат критици на самите себе си. Те са в състояние да се отдръпнат и да погледнат аналитично на себе си, на своите изпълнения и на различни аспекти на своя живот.

Имах привилегията да работя с Хулио Иглесиас по изпълнени­ето на неговата песен „До всички момичета". Бях толкова впечат­лена от неговата способност да разглежда под лупа кое е било пра­вилно и кое погрешно при пеенето му, когато го записваха в студио­то. Той е забележителен самокритик и това навярно му помага да е най-популярният певец в света. Внимаваше за произношението, за оформянето на фразата, за тембъра и само ако нещичко не беше наред, бе готов да се връща по няколко пъти при записа. В същото време той съвсем не се взимаше много насериозно. Беше скромен, с чувство за хумор. Шегуваше се: „Не разбирам защо хората ме намират секси... Аз съм си едно просто момче от Испания, с тънки пилешки крачета, само дето пея песнички...". Том Джонс е друг един .тьлнител, който също не се взема много насериозно. Неотдавна иМсТ възможност да наблюдавам как работи на сцената, как се смееше на самия себе си и бе недоволен от изпълнението си.

Когато човек успее да погледне на себе си обективно, позитивно

и критично, той започва всъщност да израства. Тестът за самокри-

тичност, който даваме по-долу, включва пет страни от вашия живот,

които трябва да бъдат посочени в най-дясната колонка: 1. социал-

ният ви живот; 2. животът ви в службата; 3. професионалният ви живот; 4. семейният ви живот; 5. физическото ви състояние. В антетката нанесете 1. сегашно състояние; 2. каква би била идеална­та ситуация; 3. какви стъпки би трябвало да предприема, за да се осъществи идеалната ситуация. Съставете три колонки за всяка от посочените пет категории. Например в първата колонка под „соци­ален живот" би следвало да опишете сегашния си социален живот, връзките си в обществото. Имате ли много приятели или не? Излизате ли често в компания? Запознавате ли се често с нови хора?

Относно служебния си живот би трябвало да опишете всичко, което става в момента в службата ви. Харесвате ли работата си? Стигат ли ви парите да заплащате сметките си? Изкарвате ли достатъчно, за да свързвате двата края?

В третата категория - професионален живот - си отговорете на въпроса какво е положението в момента по отношение на кариера­та ви. Осъществили ли сте мечтите си?

В четвъртата категория - семейния ви живот - трябва да си отговорите на въпроси относно сегашните ви отношения с най-близките - деца, родители, интимния ви приятел или приятелка, съпругът или съпругата.

В петата категория - физическото ви състояние - ще трябва да си зададете въпроси за цялостното ви състояние - тръгнете от косата, лицето, тялото и стигнете до дрехите, теглото, та дори говора. Бъдете честни при тази оценка. Кой сте вие вътрешно и как изглеждате отвън? Направете едно обективно и честно описание.

Във втората отвесна колонка попълнете представите си за вашия идеален социален живот, служебен живот, професионален живот, семеен живот и физическо състояние. Представете си, че се е появила някаква добра орисница, която може да ви даде всичко, което поискате - напишете какво бихте я помолили да ви даде във всяка една от тези пет области.

И накрая, в третата колонка изредете всички стъпки, които следва да предприемете, за да изпълните мечтите си, които описах­те вече във втората колонка.

Нека да разгледаме, например, категорията „социален живот", където сте посочили сегашното си положение: имате малко приятели, нямате любовни романи, не ходите по гости, не излизате с компании. Посочили сте, примерно, във втората колонка, че идеалното за вас би било да си имате близък човек, да ходите по приеми, казано фигуративно, „картичката ви за танци" да е запъл­нена за цялата седмица! В третата колонка сте написали стъпките, които трябва да предприемете, за да подобрите социалния си живот.

Например, може да се запишете в някаква агенция за запознанства, да започнете да взимате уроци по тенис, да започнете да каните приятели и техните приятели на вечери...

Този тест за самокритика е чудесен начин да се видите обективно, да направите оценка на живота си и да извършите необходимите промени, за да направите живота си щастлив и запълнен.

Един такъв реалистичен поглед върху самите вас и определяне­то на онова, което можете да направите в различните сфери на вашия живот, за да го промените, ще ви помогне да се превърнете в най-ценния си критик, оценяващ нещата с положителна насоченост.



Важно е да отбележим, че да си бъдеш сам критик не означава да се самонадценяваш, нито пък значи да си изпонапишеш отгоре до долу слаби бележки и да се самосринеш. Надценяването и подце­няването са две противоположности. Ако непрекъснато разправяте на хората колко сте дебел и как се мъчите да пазите диети, няма да мине много време и другите ще поемат темата - ще започнат да ви казват колко сте дебели и да ви дебнат пазите ли си диетата, като ще следят зорко всяко късче, което поднасяте към устата си.

Пример за съставяне на теста за самокритика



Сегашното положение

Идеалното положение

Стъпки, които трябва да предприема, за да постигна идеалното положение

1. Социален

Нямам любов.

Да имам в живота

Да се запиша в ня-

живот

Малко приятели.

си близък човек.

кое бюро за запоз-



Не ходя по гости.

Всяка седмица да

нанства. Да се



Не мога да срещна

ходя по приеми.

сприятеля с хора,



истинския човек.

Да имам множество

с които да се сре-



Прекарвам уикенда

ангажименти през

щам. Да бъда по-



тъпо.

почивните дни.

отворен (отворена).







Да рискувам повече.







Да каня гости на







вечери. Да се запиша







в спортен клуб.







Да се усмихвам, да

,





бъда по-дружелюбен







(дружелюбна)

2. Служебен живот



(попълнете!)



3. Професио-







нален живот







4. Семеен живот







5. физическо







състояние







Вслушайте се в добронамерената критика

Независимо от това, дали отправената ни критика е отрицател­на или градивна, щом е критика, на повечето от нас ще им стане неприятно, ще се почувстват уязвени и дори отхвърлени. Има две кардинални неща, които трябва да имате предвид, когато ви критикуват. Първо, кой е източникът, и второ, изхожда ли той действително от онова, което е най-добро за вас. Дадете ли отговор на тези два въпроса, вие ще можете да определите дали критиката е със знак плюс или със знак минус.

Ако някой непрекъснато ви критикува, така че вече не се чувст­вате удобно в собствената си кожа, критиката му е отрицателна. И ако човекът, който ви прави бележки, ви критикува заради това как вашите действия се отразяват върху него и върху мнението му за вас, надали ще е правилно да му позволите да ви се бърка в живота.

Една от моите клиентки, Мерилин, беше се събрала с един такъв критикар и не можеше да излезе на глава с него. Веднъж тя и Боб - приятелят й - решили да вечерят на кораба-ресторант „Куин Мери" и трябвало да чакат на опашка, за да получат маса. И докато чакали, Мерилин започнала да се клатушка напред-назад и казала закачливо на Боб: „Дай да видим, ще се заклати ли лодката!" Очевадно е, че никой не може „да заклати" „Куин Мери", Мерилин просто искала да се пошегува. Но усмивката й бързо изчезнала, когато Боб й изсъскал: „Стига си се правила на палячо, всички те гледат. Престани!" Той просто „обрал вятъра" от всичките й платна - ала и от платната на техните отношения. Чашата преляла от пос­ледната капка: като вечеряли, Мерилин видяла, че някаква двойка си поръчва речни раци - с очите, с щипките, с мустаците, цели-целе-нички. Мерилин, развеселена, казала игриво: „Гледай, какво страш­но нещо ядат!" Боб отново я срязал, като дори леко я плеснал по ръката: „Не сочи с ръка! Излагаш ме!"

През цялата им връзка той постоянно потискаше Мерилин, докато накрая тя вече престана да бъде собственото си аз, угасна без своята сърдечност и спонтанност. Край на връзката - това бе резултатът от тия заядливи забележки.

Също и приятелството на Джанет и Гейл си умря от отрицател­ни критики. Те бяха близки приятелки от колежа и не се бяха виждали години. Когато отново се събраха обаче, Джанет сякаш ня­маше друга работа освен да критикува Гейл и нейните разбирания. Това беше едно вечно: „Не бива да ядеш това... Би трябвало да се обличаш с... Трябва да си купиш това...". Излизаше, че всичко, което Гейл прави, нервира Джанет. След като каза на Джанет точно как­во мисли, Гейл престана да се съобразява с нея, просто не искаше повече в живота си такава черна станция. И установи, че изпита огромно облекчение като се раздели със своята критична приятелка от младини.

Всеотричащи критици като Боб или Джанет често се предста­вят за приятели, твърдейки: „Казвам ти го за твое добро!" или „Казвам ти го, защото държа на тебе". В действителност те се интересуват само от това как действията ви рефлектират върху тях, в каква светлина ги поставят или търсят начини да контролират поведението ви. При отрицателните критикари винаги трябва да си изясните източника. Обикновено това са властни личности, които съвсем нямат предвид „най-доброто за вас".

Има си начини да критикуваш някого, така че да му дадеш въз­можност да „запази лице", да помогне на критикувания да изяви най-доброто от себе си.

Повечето от нас не разпознават веднага позитивната критика, така че първоначалната ни реакция на тази градивна критика може да бъде: „За какво се мислите?" или „Вие пък какво знаете?" или „Казвате това само защото завиждате!" И все пак, след като сте изяснили източника на критиката и имате известно време да „об­лижете раните си" и да се възстановите от първоначалния удар, ще видите, че забележките са били наистина във ваш интерес. Ако се съобразите с критиката и последвате съвета, в повечето случаи ще станете „по-добър".

След като установите и обсъдите източника и допуснете, че той наистина има на сърце само вашия интерес, ще можете да извлече­те огромна полза.

Една моя клиентка, много добра преподавателка, искаше да стане телевизионен репортер. Одите при най-добрия агент в града, който й казал, че ако иска да предприеме такова нещо, трябва да смъкне първо двайсет килограма. „Тогава ще говорим!" Тя побес­няла и веднага ми се обади, разплакана и ругаеща. След като свърши, аз я попитах може ли да се откаже за малко от собственото си „его" - казах й да го сложи в задния си джоб - и да се вслуша в неговата критика, която може да е в неин интерес. Първо, казах й, че този агент е най-добрият в областта и в телевизионната промиш­леност думата му е дума. фактически аз й помогнах да си изясни източника на критиката. Второ, помогнах й да разбере, че агентът действително е изхождал от нейния интерес. Ако изглежда добре, ще бъде назначена, а след като бъде назначена, ще може вече да се занимава с онова, което желае, като и двамата - тя и агентът - ще печелят от това. Два месеца по-късно тя успя да намали теглото си и сега редовно се явява по телевизията.

Положителната критика може да бъде най-добрият подарък, който някога сте получавали - стига да я използвате в своя полза.

Ако я възприемете, съзнавайки, че човекът, който ви съветва, из­хожда от добри чувства и е на ваша страна, всичко може да свърши с това, че животът ви ще стане по-смислен и по-пълноценен.

Даването ш съвети

Често са ш питали: „Искаш ли да ти дам един безплатен съ­вет?" Добре, това може да не струва нищичко на човека, който полу­чава съвета, ала ако сте човекът, който дава съвета, може да се слу­чи така, че да платите скъпо и прескъпо за удоволствието да раз­давате съвети.

Да вземем Клара и Рита, които се бяха сприятелили още в колежа и продължиха да бъдат приятелки и по-сетне, когато работеха. Един ден Клара се спречкала с приятеля си Роджър и нямала сили да му се обади по телефона. Обърнала се към Рита за съвет. Никога преди това не бе търсила съветите й, тъй като самата тя имаше къде-къде по-богат опит с мъжете и обикновено тя давала съветите. Рита обаче дала възможно най-добрия съвет, като се опитала да бъде честна и към двамата - и към Клара, и към Роджър. Да, ала това положително не бил съветът, който Клара искала да чуе, тя махнала с ръка: „Защо ли съм седнала да те питам! Ти никога не си имала свястна връзка в живота си!"

За една седмица Клара изгуби двама приятели - Роджър и Рита.

Най-добрият съвет, който мога да ви дам относно даването на съвети, е следният: не давайте съвети, ако не ви попитат, а тогава пък помислете добре, оставете и другия да помисли добре, преди да дадете свой „принос". Понякога - както бе в случая с Рита и Клара - човекът, който търси съвет от вас, може да не хареса съвета, който му давате, така че току-виж се опълчи срещу вас. Така че, защо да не попитате преди това: „Сигурен ли си, че искаш да чуеш искрено­то ми мнение?" или „Може да не ти хареса това, което ще чуеш".

Разбира се, има и случаи, когато се чувствате задължен да даде­те съвет, дори и другият да не ви го е искал. Ако ще съветвате ня­кого, поднесете съвета си с едно: „Това е само мое мнение, но..." или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще кажа честно мнението си...", или „Аз не съм експерт...", или „Може да има и други мнения..." Това ще позволи на другия човек да може да отхвърли съвета ви, без да отхвърля самия вас.

Следователно, можете да предлагате съвет, както и да отправя­те критика, дори когато не са ви помолили за това, но важното е да предложите съвета си като израз на приятелство и загриженост, да щадите чувствата на другия. Но когато правите това, ще трябва да сте готови да рискувате приятелството си!

Последното нещо, което трябва да сторите обаче, е да налагате съвета си! Въпреки че има и изключения. Например една фризьор­ка ми разказа, как вечерта взела кокаин и изпаднала в опиянение. Като човек, който бе запознат с опустошителното действие на опиа­тите и алкохола, се чувствах задължена да й дам съвет - казах й, че флиртува със смъртта, че има опасност да получи удар, така че завинаги да увреди говора си, че няма да може да ходи. Помолих я веднага да отиде при специалист и да потърси помощ, да престане с тези глупости. Жената ме слушаше мълчаливо, нищо не каза. Едва след три месеца ми се обади по телефона и ми каза, че съм станала причина да се запише в курс за лечение на алкохолици и наркомани и че животът й коренно се е променил...

Така че има случаи, когато сте длъжни да дадете честен и нас­тойчив съвет, особено ако с това можете да спасите човешки живот!

Искреността е най-добрата политика

Хората лъжат по различни причини - да не наранят другия, да накарат някой да се чувства добре или пък да се почувстват самите те добре и по-важни, отколкото са всъщност. Каквато и да е причи­ната, която ви кара да лъжете, всичко се свежда до липсата на само­чувствие.

Животът ви би могъл да бъде толкова по-лесен, ако погледнете истината в очите! Вярно е, че за мнозина не винаги е лесно да казват истината, но е по-добре изобщо нищо да не кажеш, отколко­то да излъжеш. Вместо да лъжете, бихте могли да не отговорите на настойчивите въпроси на някого. Можете да кажете: „Не мога да отговоря на този въпрос" или „Не мога да си позволя да дискути­рам това с вас".

Като специалист по човешко общуване съм имала неведнъж случай да употребявам израза: „Съжалявам, но не мога да дискути­рам това с вас". Така определям известни граници, без да разкри­вам всяко нещо за всекиго, тъй като все пак онова, което става в кабинета ми, е поверително. През всичките тези години какво ли не съм чувала, какви ли не мечти съм изживявала „по съвместителс­тво" с многобройните си клиенти. Но никога никой няма да чуе ни дума от всичко това.

Една моя клиентка, която работи в отдела за дамско бельо на един голям магазин, ми разказа как един ден съпругът на нейна клиентка дошъл да купува дамско бельо - не за съпругата си, не за някаква любовница, а за себе си, най-голям номер! Не знаеше какво да прави. Трябва ли да каже на своята постоянна клиентка какво прави съпругът й или да си държи устата затворена и да си мълчи. Решихме да направи второто. В края на краищата работата й бе да

продава бельо, а не да отправя морални укори и да се меси в личния живот на клиентите си.

В близките лични отношения искреността е изключително важ­на. Най-щастливите двойки, които съм виждала, са тези, при които и двете страни „играят с открити карти" и във всичко са искрени един към друг.

Искреността е също така най-добрата политика и в бизнеса. Вярно е, че почти всеки човек има намерения да прави сделки. Ала най-сполучилите делови хора, които познавам, хора, които се радват на 40, 50, та дори и 60 години просперитет зад гърба си, се славят със своята „искреност". Трябва да бъдете почтен към своите парт­ньори в бизнеса, да си извоювате репутацията на честен човек. Необходимо е да поддържате цялостното впечатление, ако искате да поддържате добри делови връзки. Когато сте почтени, ще ще имате и самоуважение, и уважение от страна на другите. Хората предпочитат да правят бизнес с хора, на които вярват.

Безспорно, винаги ще се намерят хора, които ще сметнат, че да лъжеш е по-лесно, отколкото да казваш истината. Най-добрата политика спрямо такива хора е да им покажете, че сте наясно с тяхното поведение или пък изобщо да прекъснете преговорите с тях. Съвсем не е необходимо да се нахвърлиш на някого и да го наречеш „дърт лъжец". Вместо това му дайте възможност да се измъкне, „да запази лице", като кажете: „Мисля, че тук има някакво несъответ­ствие"...

Как можете да познаете, когато някой ви лъже? Има си сигна­ли за това. Д-р Паул Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско, автор на книга за лъжата, ни съобщава, че само 55 на сто от хората притежават умението да лъжат и да прикрият това, а за всички останали си има издайнически сигнали — предателско трепкане на мускулите и емоционални прояви, които лъжците нап­разно се опитват да прикрият. Ето защо повечето от нас обикнове­но разбират, когато някой лъже.



Глава осма

Вашето човешко поведение в света на бизнеса
Общуването в света на бизнеса е много по-различно от общу­ването в личния ни живот, тъй като тук са заложени на карта много повече неща. За разлика от личния ни живот, където можем да избираме с кого желаем да говорим, в бизнеса трябва да бъдем подготвени да общуваме с всекиго. И нещата по западните стандар­ти стоят така, че припечелването на целия ни доход зависи всъщ­ност от способността ни да общуваме - с колегите, шефа, служите­лите и клиентите, с всеки човек, с когото се наложи да контактуваме.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница