Кажи го правилно



страница6/13
Дата08.07.2017
Размер2.59 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Интервюто за назначаване на работа

Дайте възможност на интервюиращия да води разговора. Нагаждайте се по него - накъде да тръгнете, кога да се ръкувате, кога да седнете и кога да слушате. Винаги помнете, че сте гост в неговата служба. Никога не отивайте на интервю с предизвикател­но държане. И в никакъв случай не се здрависвайте с вашия бъдещ работодател, запъхтени от бързане, дори когато действително сте пристигнали в последния момент.

От друга страна обаче, не позволявайте на никого да ви обижда. Една от моите клиентки, артистка, отишла на интервю за работа при някакъв мениджър, който започнал да й прави бележки, че се появила с панталон, а не с пола. „Извинете, сър - казала тя - но аз съм тук, за да прецените личните ми данни и способностите ми като актриса, а не да ви показвам краката си. Ясно е, че няма какво да си кажем един на друг."

Когато някой ви унижи или обиди, възразете веднага и го накарайте да разбере, че всякакви унизителни коментари по ваш адрес са напълно неподходящи и неприемливи.

Има множество книги, които ви съветват, когато се явявате на интервю да задавате колкото е възможно повече въпроси и дори да се опитате да поведете кратък разговор с интервюиращия. Това, което наистина трябва да направите, е да си седите и да слушате колкото се може повече. Интервюиращият има думата.

Ако пък ще говорите, най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да кажете онова, което каза някога президентът Джон Кенеди. „Не

питайте какво може да направи за вас вашата страна, а какво можете вие да направите за вашата страна". Така че вместо да питате колко ще ви плащат и каква е отпуската, какви са привилегиите, кажете какво вие можете да направите за фирмата. Една моя клиентка търсеше нов счетоводител за рекламната си агенция. Това, което най-много я бе поразило, беше, че кандидатът непрекъснато разпитвал какво е заплащането и какво ще бъде работното време. Разбира се, тези неща са важни, но за интервю­иращия те положително не са най-важните. Ако някой дойде в кабинета ми и каже: „Доктор Глас, работила съм с глухи деца в една клиника през последните пет години. Обичам децата. Зная, че работите главно с възрастни, но аз бих могла да помогна да създа­дем и детско отделение във вашата практика, така че работата ви да се разрасне", аз бих назначила този човек на минутата, бих го предпочела пред някой, който би казал: „Да, работя с деца, но ми се иска повече да работя с вашата клиентела от знаменитости". Моята практика преуспява заради това, което давам на клиентите си, а не заради това, което взимам от тях. И всеки, който ще ра|5оти с мен, трябва да има същата философия.

Ако смятате да задавате въпроси на интервюиращия, задавай­те интелигентни въпроси. Един от моите клиенти, Брайън, никога не бе претърпял отказ при кандидатстване за работа. Онова, което правеше Брайън толкова различен от другите, беше начинът, по който той се готвеше за интервюто. Преди йсяко интервю той проучваше фирмата - отиваше в библиотеката, издирваше всичка­та възможна информация за фирмата: големината й, историята й, всичко за извършваните от нея услуги и предлаганите изделия, и след това буквално „обираше точките" на интервюиращите и ги по­разяваше с интелигентните си въпроси за фирмата.

Задавайте въпроси, които са свързани с фирмата, в която кан­дидатствате, въпроси, които ще ви представят като човек, който се интересува как той може да помогне. А когато интервюиращият ви попита за вашето семейство, отговорете кратко. Например: „Женен съм. Имам две деца. От пет години живеем извън града". Не започвайте да разправяте най-подробно: „Имам две дечица. Едното от тях иска да кандидатства в медицинско училище". Отговаряйте простичко, само на зададения въпрос. Помнете своята цел, както артистът знае своята задача, когато трябва да изиграе дадена сце­на. Помнете защо сте на това интервю. Не сте тук, за да впечатлява­те някого, защото никого няма да впечатлите. Най-многото, което можете да направите, е да бъдете естествени, да бъдете самия себе си.

Неотдавна бях поканена като член на журито за конкурса за Мис САЩ, където трябваше да интервюирам петдесет млади жени. Въпросът беше: „Какво означава да бъдеш мис САЩ?" Момичето, което спечели, Мис Тексас, превъзхождаше останалите претендектки, просто защото проговаряше само когато я заговорят и не се опит­ваше да се представи за нещо повече, отколкото е. Тя беше стопро­центово истинска и адекватна на ситуацията. Беше един чудесен пример за „по-малко значи повече".

И едно последно указание: изследванията показват, че използ­ването на просторечия или на жаргон по време на интервюто може да ви коства службата. Д-р Лари Пауел и неговите колеги от Държавния университет на Мисисипи посочват, че използването на жаргон при интервю-беседата винаги създава отрицателно впечатление.

Напълно възможно е първата ви реакция в случая да бъде „Ами да! Това е очевидно. Разбира се, никога няма да използвам тарикат­ски изрази при интервюто". Несъмнено, на съзнателно ниво вие няма да го направите. Но ако в ежедневието си използвате просто­речия като част от нормалния си говор, това може да се превърне в такъв затвърден навик, че да се „изпуснете", особено ако почувс­твате близост към интервюиращия. Колкото и добре да се чувствате с човека, който ви интервюира, никога не забравяйте, че сте там, за да участвате в интервю за приемане на работа!

Една от моите клиентки, завеждаща отдела за кадрите в една фирма, ми разказваше, че не може да се довери на хората, които говорят на жаргон при интервюто. Опасявала се, че просторечиви-ят им говор на работното място може да създаде потенциални затруднения на фирмата. И макар че моята клиентка не е предвзета и проявява широка търпимост към стила на живот на хората, тя никога не би назначила някой, който използва жаргон в нейно интервю.

За да приключите интервюто, отново се ориентирайте по дър­жането на интервюиращия. Ако той стане, това очевидно означава, че интервюто е приключило. Следете за сигнали, като припряност, прекъсване на зрителния контакт, нервни движения на тялото, прелистване и разместване на документите, затваряне на папката с вашето досие. Има хора, които изобщо не долавят тези сигнали и загубват дадената служба в последния момент на интервюто, тъй като са „надседели" своя успех. Онова, което правите и казвате в края на интервюто, е точно толкова съществено, колкото и онова, което казвате и правите в началото на интервюто.

Така че внимавайте за своите действия! Бъдете мил и вежлив при приключването и поблагодарете на хората за времето, което са ви отделили.

Вие като интервюиращ

В ролята на интервюиращ вие сте длъжен да съберете всичките си претенции за някакви си първи впечатления, всичките си преду­беждения и да ги напъхате в задния си джоб. Ако някой ви напомня за стар ваш приятел или е облякъл риза, която не харесвате, ако някой употребява парфюма на бившата ви жена - освободете се от тази мисъл, освободете се от всяко предубеждение.

Най-вероятно е лицата, които интервюирате, да бъдат нервни. Това е напълно естествено за такава ситуация. Така че ще зависи от вас да се опитате да ги накарате да се чувстват удобно и добре. Дайте им малко време да се аклиматизират. Опитайте се да вмет­нете няколко доброжелателни думи - за времето, за транспорта. Дръжте се като домакин и ги посрещнете.

Много важно е да бъдете вежливи. Даже да сте много заети и да имате да интервюирате много кандидати, вие дължите на хората уважение и внимание, не бива да бъдете резки с тях. Не използвайте положението си, за да важничите. Не говорете за това колко много сте заети, колко много хора познавате, не жонглирайте с големи имена. Интервюираните не се интересуват от това и на практика ще се почувстват потиснати, ще им бъде още по-неудобно и ще сметнат, че интервюто е загуба на време, че сте прекалено много заети, за да имате време за тях. Това, от своя страна, може да се отрази на тяхното поведение по време на интервюто. Могат да не се представят най-добре, да вложат минимална енергия и минимал­ни усилия при интервюто, обхванати от мисълта: „Ясно е, че в никакъв случай няма да ме назначат, защо ли си губя времето, защо ли се тревожа?"

Ако сте много заети и трябва да приключите интервюто по-бързо, отколкото бихте желали, кажете: „Беше ми наистина прият­но през краткото време, в което бяхме заедно. Смятам, че добих представа за вас и вашите възможности. Не бих искал да бъда не-любезен, но имам друг ангажимент. Действително ми беше приятно, макар и за кратко да бъда с вас, непременно ще ви се обадим".

И - след като сте го казали - наистина непременно им се обаде­те. Никога не оставяйте хората да чакат. Ако не искате да назначи­те човека, съобщете му го в най-скоро време. Ако отхвърляте кан­дидата, направете го деликатно. Изтъкнете положителните му стра­ни. Например: „Имате много добра квалификация и съм убеден, че сте много способен. За съжаление, намерихме друг човек, който е малко по-подходящ за нашите нужди. Ще запазим вашите данни в картотеката ни за в бъдеще, в случай че се открият нови места."

В Холивуд често пъти за една роля кандидатстват стотина ак­тьори. Дори и когато някой бъде отхвърлен, ако шефът на агенцията или директорът му каже: „Много ми хареса как направихте она­зи сцена..." или „Страшен актьор сте", това ще означава много за самочувствието на изпълнителя и в някои случаи ще е почти тол­кова важно, колкото и получаването на ролята. Ето защо сте длъж­ни да кажете няколко окуражителни думи на хората, които не сте избрали.

Вие като подчинен във фирмата

Много хора имат проблеми с началството. Някои от нас имат дори агресивно отношение към шефовете, към хората с положение или власт. Един прочут актьор, когото познавам, направо ненавиж­да всеки директор или продуцент, с когото има работа. Колегите му го обичат, разбира се с тях, но има проблеми само с онези, които му нареждат какво да прави. Ако не беше толкова талантлив, надали би получил изобщо работа!...

Е, добре. Ако искате да бъдете толкова голям късметлия като този актьор, че да бъдете наемани въпреки дрязгите с началството, ще трябва незабавно да се постараете да станете незаменим професионалист! Ако не го направите, могат да възникнат проблеми, които да ви костват много.

Когато говорите с шефа си, можете да „прокарате своята ли­ния", но е необходимо да направите това по начин, показващ вашия респект към него. Разберете най-сетне, че шефът е този, който „отго­варя". Има си причини за неговата власт и той (или тя) трябва да бъде третиран с необходимото уважение. Японците отбелязват това твърде отчетливо: човекът с отговорен пост получава малко по-дълбок поклон от човека, който не е на отговорна длъжност.

Дори и да работите в малка фирма, ако искате да говорите с шефа си, уговорете си час. Не си въобразявайте, че можете просто да нахълтате в кабинета му - той (или тя) може да има други важни неща за решаване. Това е косвен белег на уважение!

При разговора с шефа не увъртайте, не многодумствайте, не се оплаквайте. Просто изложете същността, без да проявявате емоции. Да речем, някой от колегите има проблеми с пиенето и се е превър­нал в източник на дрязги - не се явява навреме на работа, груб е, не е акуратен, станал е причина за няколко технически грешки, причинили на фирмата известни загуби. Бихте могли да изложите съображенията си, като кажете: „По принцип не бих искал да ви занимавам с това, но тази ненормална ситуация се задълбочи дотолкова, че вече смятам, че засяга фирмата. Не обичам да говоря против хората, но ми се струва, че нашият колега има проблеми с пиенето. Закъснява всяка сутрин, мирише на алкохол, явява се като замаян на преговори, а и допусна няколко грешки, които ще костват

на фирмата и пари, и загуба на клиенти. Съжалявам, че трябва да ви докладвам за това, но сметнах, че ще е по-добре за фирмата."

Може да решите да комуникирате с шефа си чрез докладни записки, особено ако той предпочита това, за да бъде всичко документирано. Установете какво предпочита вашият началник и не се стеснявайте да го занимаете с проблемите си и с проблемите на фирмата!

След като сте изложили въпроса, бързо напуснете кабинета. Колко много добри отношения в днешната динамична обстановка са били съсипани от „презаседяване"!

Когато излагате някакъв въпрос относно собствената ви работа, недейте да се държите като хленчещо дете. Използвайте кратки „сигнализиращи" изрази като: „Така, както го правим, не е в инте­рес на фирмата..." Или: „Смятам, че за работата би било по-добре, ако...". Ако пък искате да направите някакви промени в структури­рането на вашата работа, може да кажете примерно: „Смятам, че бих могъл да бъда по-полезен, ако работя по следния начин../' С други думи, когато правите някакви забележки, изложете ги конструктивно, в положителна светлина, което ще помогне на фирмата.

Дори ако смятате, че ви експлоатират, един положителен под­ход може да покаже разликата между една промяна за по-добро и липсата на промяна изобщо.

Като технически сътрудник Тереза бе много претоварена -работеше и с клиенти, и при обработката на документите, с карто­теките, със сметките. Всъщност тя беше помощник, който се нуж­даеше крайно от помощник! Но шефът й отказваше да назначи човек. Накрая, след един безкраен работен ден, който за Тереза завършил някъде към полунощ, тя разплакала взела решение. На сутринта отишла при шефа си и казала, че въпреки своето желание, просто физически не може да се справи и наистина трябва да се вземе още един човек. Разбира се, шефът отговорил, че не може да си позволи две секретарки. Но - и сега внимавайте! - този път Тереза била подготвена за такъв отговор. „Във висшите училища -казала тя - има учебни програми, съгласно които студентите се изпращат на производствено обучение, без работодателят да им заплаща..." Освен това Тереза предложила на традиционната еже­седмична сбирка всеки петък вместо да се дават пари за почерпка с кафе, безалкохолни напитки и ядки, средствата да се използват за заплащане на някой студент, който да работи на непълен работен ден.

Шефът на Тереза се съгласил с предложението - тя си получи помощника. Ала той бе дал ухо на думите й, именно защото тя не бе започнала да се жалва, а изложила всичко делово, позитивно и точно!

Ако сте претоварени с работа или не сте добре платени, ще бъде по-добре да демонстрирате своята лоялност към фирмата, вместо да се оплаквате. Ако шефът ви почувства, че сте движени от загри­женост за фирмата, той в повечето случаи ще възнагради вашата привързаност.



Да получиш повишение

В много случаи вие не търсите лично признание - и това е добре. В края на краищата никой не иска от вас да работите за признание. Важното всъщност е самите вие да съзнавате, че сте свършили добра работа.

От друга страна, ако заслугите ви бъдат узурпирани от някой друг, трябва да се обадите и да си поискате онова, което по право ви принадлежи. Имам моменти, когато се налага да направите нещо за самите себе си, когато не бива да се стеснявате да изтък­нете заслугите си. Ако сте доволни и горди от онова, което правите, не се колебайте да споделите с другите как - например - сте били посрещнати с пълна резервираност и как благодарение на вашата настойчивост и такт сте успели да осъществите сделката. Вашият успех и радостта ви от постигнатото в много случаи ще мотивират хората около вас, вие ще подействате като катализатор и ще ги увлечете. Така че няма нищо нескромно в това да разкажете на шефа си какво сте допринесли за фирмата. Това ще затвърди поло­жението ви в „екипа".

Имайте предвид, че само една голяма личност, със здраво чувство за самооценка и увереност в собствените си сили може да признае открито постиженията на другите. Такива хора създават дух на приятелство и откровеност. От вашите успехи не бива да останат изключени вашите колеги и сътрудници, те трябва да обхванат и вашия шеф. Най-после и шефът е човек и се нуждае, както и останалите, от признание на добрите му страни. Когато шефът ви каже или направи нещо, което ви харесва и ви възхити, не се колебайте да му го кажете искрено и открито!



Повишаване на заплатата

Преди да поискате от шефа си по-висока заплата, трябва да познавате състоянието на фирмата. Ако фирмата е „на плитко" и има финансови проблеми, би трябвало да знаете това. От друга страна, ако вие и Джон - да речем - вършите една и съща работа, имате еднакъв трудов стаж и еднакъв опит, но получавате по-малко от него, ще трябва да поискате повишение!

Необходимо е обаче да обосновете защо заслужавате повече пари. Няма защо да хленчите! Не започвайте да разказвате за големите си домашни разходи и личните си финансови затруднения, че трябва да изучите детето или че съпругът (или съпругата) ви е без работа. Това няма нищо общо с работата ви във фирмата! Искам дебело да подчертая, че когато разговаряте за пари или за служба, ще трябва да оставите личните си проблеми вкъщи.

Ако действително смятате, че работите здраво и не получавате парите, които заслужавате, това би могло да ви подскаже нещичко и за положението ви във фирмата. Например, ако си седите на едно и също място от десет години и все още печелите толкова, колкото сте получавали при първоначалното си назначение, това вече гово­ри много. Би следвало да се запитате: „Подходящ ли съм за тази фирма?" Може би ще трябва да се опитате да си намерите друго място с подобно положение, в някоя друга фирма, където да имате по-големи шансове за израстване.

За да се обърнете към началника си с искане за повишаване на заплатата, трябва да спазите няколко основни момента. 1. Угово­рете си среща с шефа в удобно за него време. 2. Не бъдете видимо нервен или развълнуван. Скрийте всякакви чувства в джоба си и се освободете от напрежението (тук пак ви препоръчвам дихателните упражнения - дълбоко вдишване, задържане на въздуха за няколко секунди и тихо издишване. Тези упражнения са много важни, кога­то става дума за елиминиране на стреса). 3. Бъдете точни и прями. Не казвайте: „Направих еди-какво си, така че заслужавам еди-колко си..." По-добре кажете: „Работя във фирмата от няколко години. През това време съм реализирал много сделки. Смятам, че съм пропуснат при повишаването на заплатите, така че искам да ви помоля за повишение". 4. Ако сметнете, че е подходящо, предложете на шефа си да поемете някакви допълнителни отговорности.

Ако не получите заплатата, за която претендирате, не изпадай­те в лошо настроение, не се сърдете, не започвайте с обвинения: „Ама еди-кой си получи по-висока заплата!..." Когато някой отказва да ви даде по-висока заплата, това може да означава едно от след­ните две неща: или вие не сте толкова ценен за фирмата, или фирмата не може да си позволи лукса да ви притежава. От вас ще зависи да намерите друга фирма, където да бъдете оценен по достойнство.



Когато шефът ви ругае

Чувала съм стотици истории за шефове-грубияни. Историята винаги е една и съща: дребнав, придирчив, недружелюбен началник, който пренася проблемите си и враждебността си върху бедните си жертви в службата...

Моята позната Бетани, която работеше в една от фирмите на „форчън 500", беше нещо като „жертвен козел" за всичко, което не вървеше както трябва в техния отдел. И това - защото просто няма­ше сили да се опъне на шефа си. Вместо да му възрази, тя започва­ше да плаче и да трепери при всяка негова грубост. А той беше разбрал вече, че винаги може да предизвика тази нейна реакция и че тя никога няма да му отвърне. Проблемът на Бетани се състоеше в това, че нейният „запалителен фитил" беше прекалено дълъг - тя бе готова да понася твърде много.

Когато имате работа с груб и придирчив началник, трябва да покажете, че „фитилът" ви е къс. Покажете от първия ден - още докато се формират схемите на неговите грубиянски навици - че не възнамерявате да търпите такова нещо. Никоя работа, колкото и добре платена да е, не може да ви заплати унижението!

Един от моите клиенти, Ричард, се бе превърнал в постоянна мишена за обидите на президента на фирмата. Един ден на общото събрание на фирмата пак се нахвърлил върху него и го направил за посмешище. Но този път Ричард направил нещо чудесно. Станал и пред всичките четиридесет присъстващи казал: „Разбирам, че сте президент на нашата фирма, уважавам ви, но при никакви обсто­ятелства няма да позволя да се отнасяте към мене по такъв начин - нито пред колегите, нито пред когото и да е друг! Вашето поведе­ние е недопустимо!" Седнал си и настъпила пълна тишина. Никой не се обадил. Но от този момент шефът му се отнасял със значител­но по-голям респект към него.

Когато някой ви обиди с думи, от вас ще зависи да го сложите на място и да му кажете как трябва да се отнася с вас. В мига, в който доловите, че „се надига" обида, категорично покажете* че това е недопустимо. Вие сте този, който трябва да постави грани­ците, вие трябва да се противопоставите категорично и незабавно! Кажете си точно как стоят за вас нещата и след това идете да си гледате работата.



Вие като шеф

Започваме с най-главното: към служителите си винаги трябва да се отнасяте с дължимото уважение.

Доктор Робърт Горлин, един от моите професори в Минесотския университет, беше и си остана един от най-фините хора, които съм срещала, един от най-добрите комуникатори, които познавам. Неговото мото беше: „Потупването по гърба е само на няколко прешлена разстояние от ритника по задника". Урокът е ясен: да се отнасяме един към друг с уважение, да сме любезни и вежливи помежду си. Похвалата може да мотивира даден човек много по-силно, отколкото предполагате!

Наистина има хора, които просто имат дарбата на мотиватори. Те са стабилни, уравновесени и изпълнени с толкова голямо себе-уважение, че се отнасят и към всички други - колеги, началници и подчинени - с респект и уважение.

Когато говорите със секретарката си, не се страхувайте да покажете сърдечност, дори когато само диктувате някакво писмо. Положителната енергия е заразителна и мотивираща.

Ако някой от подчинените ви има проблеми в личния си живот, не го отрязвайте: „Тук няма място за лични проблеми!". Онова, което би следвало да кажете в случая, може да бъде примерно: „Ако имате някакъв проблем и смятате, че не можете да продължите работата си днес, може би ще е по-добре да си вземете свободен ден и да го отработите друг път".

Не се дръжте като надзирател, от който вашите служители треперят. Въпреки че страхът може да бъде средство за поддържане на дисциплината, много съвременни анкети и изследвания показват, че хората не работят добре, когато действат под заплаха.

Пак повтарям: важно е да помните, че ако искате да видите положителни резултати, ще трябва и вие да имате положително отношение към хората!

Когато работех в телевизията, при нас имаше един действител­но великолепен новинар на име Чарлз Дарлинг. Името наистина много му приличаше (на английски „darling" означава „мил"). Беше толкова добронамерен и готов да помогне на всеки репортер, че всички душа даваха за него. Когато някой бе свършил добра работа, Чарлз винаги намираше време да го похвали и да изкаже възхище­нието си. А всички знаем, че новинарската професия създава неп­рекъснато стресови ситуации и съвсем не способства за проявлени­ето на най-добрите черти на дадена личност. Този необикновен човек обаче превръщаше работата в истинско удоволствие. Ето ви ярко доказателство за философията на „потупване по рамото".

Има, разбира се, моменти, когато някой греши или когато се налага да отправите „конструктивна критика" или пък да му нат­риете носа, та чак тогава да свърши добре работата. Ала за това си има „ключови" думи. Например: „Предполагам, че би било по-добре..." или „Бихте могли да опитате...", или „Защо не помислите за...".

Необходимо е да бъдете директен и твърдо да определите границите, ала необходимо е също така да направите това утвърждаващо, в положителна светлина и - непременно по начин, който ще позволи на другия да залази достойнството и самоуваже­нието си. Хората имат необходимост да чувстват, че не са „загубена кауза", че могат да се усъвършенстват и че не ги грози опасността да загубят работата си.

Наслушали сме се на началнически ругатни: „Забъркали сте страшна каша... Отвратително! Невъзможно! Идиотско!..." Едно такова поведение нито ще ви спечели уважение, нито ще запали хората да работят добре за вас. От такъв вид критика хората ви няма да се почувстват мотивирани или стимулирани. Ако наистина се налага да кажете на някого, че не работи добре, седнете с него и му посочете алтернативи, накарайте го да почувства, че вярвате в неговите способности и че той може да работи по-добре.



Когато се налага да уволните някого...

Има случаи, разбира се, когато в качеството си на началник сте опитали всичко, за да накарате вашия подчинен да работи, но не сте постигнали подобрение. Налага се просто да се освободите от него.

Да уволниш някого е може би най-трудното нещо за един на­чалник, тъй като уволнението е нещо като „изхвърляне зад борда". Има какви ли не случаи. Зная хора, които идвайки сутрин на работа, намираха заличени имената си от местата за паркиране или виж­даха вещите си събрани набързо от прислужниците. За такава безце-ремонност няма извинение! Да се постъпва така е унизително и безсъвестно!

Когато освобождавате някого, не бива да пораждате у него озлобление и враждебност, тъй като този човек може да си отмъсти (и често го прави!).

Щом се налага да уволните някого, направете това на четири очи. В някои случаи е най-добре да помолите човека веднага да напусне, вместо да връчвате предупреждение. Каквото и да направите, трябва да го направите спокойно и цивилизовано. Може би ще е най-уместно да го предупредите с писмо или по телефона, преди да е дошъл на работа. Един мой клиент отишъл на работа, работил целия предиобед и внезапно шефът му влязъл и му казал, че е уволнен. Без никакви обяснения. Отначало моят познат помис­лил, че е някаква шега, но после видял, че всички във фирмата вече знаят - отнасяли се с него като с прокажен.

Ето защо, ако ви се налага да уволните някой сътрудник, сте длъжни да го направите деликатно, като проявите загриженост и уважение. Ще се наложи да използвате някой от следните варианти: 1. Посочете неговите добри страни, кажете му, че не е лош човек, но че тази работа не е за него. Кажете му, че съжалявате, че неговата компетентност не е подходяща за тази фирма (а не въобще!). 2. Ка­жете му, че финансовото ви положение налага да съкращавате хора. 3. Кажете: „Имахме толкова трудности един с друг, че навярно ще бъде по-добре за двама ни и за фирмата ни всеки да тръгне по свой път".

При положение, че човекът не е злоупотребил или откраднал пари или че неговата непочтеност не е застрашила по някакъв начин фирмата, бихте могли да му кажете, че ще бъдете щастливи да му напишете препоръка, за да му помогнете да си намери друга работа.

Общуването с колегите

Във всяка трудова общност възникват най-различни проблеми. Вие можете да избегнете много от тях, ако следвате някои прости правила при общуването си с хората в службата ви.



Смесването на бизнеса с развлеченията

Бихте ли поканили началника си на гости у вас? Ще купите ли специално повече билети, за да поканите колегите си на някакъв мач? Ние сме на мнение, че служебните ви връзки и развлеченията могат да се комбинират, стига сами да определите границата меж­ду тях.

Много често в компании вие се поотпускате. Езикът ви може да стане по-свободен, облеклото ви може да е небрежно, можете да изкажете твърдо мнение какво харесвате и какво не понасяте, та дори и да споделите някои интимни тайни, особено след няколко чашки...

На работното място такава свобода не бива да си позволите, тъй като в повечето случаи си остава вярно правилото: „фамилиар-ниченето ражда неуважение". А на работното място са заложени на карта твърде важни за вас неща.

Внимавайте! Никога не споделяйте интимните си „афери" с колегите си, тъй като това може да се отрази зле на репутацията ви в службата. Естествено може да споделяте вижданията си, ала пре­ди да направите това, уверете се сами, че наистина нямате нищо против друг да ги знае. Пазете си тайните за съпруга (съпругата) си, за любимия човек - за всеки извън работната ви среда. Така ще бъдете сигурни, че тези тайни няма да бъдат използвани после срещу вас.

Един от моите клиенти имаше страшна слабост към японките и бе споделил това с един от колегите си. По-късно, когато назна­чили японка за секретарка, колегата направил живота му невъзмо­жен - подмятания, намеци, подигравки, и то пред момичето. И ко­гато моят колега му казал, че прекалява, онзи само вдигнал рамене - бил се пошегувал.

Никой не може да си позволи такъв вид шеги на работното място, тъй като това уронва престижа ви пред колегите. Но поуката е ясна: никога не споделяйте увлеченията си с колегите или с който и да било друг на работното място.

Помнете: можете да смесвате бизнеса и удоволствията, но след като сте сигурни, че можете да управлявате нещата. А ако сподели­те някаква тайна - бъдете готов да си теглите последствията.

Е, има, наистина, добри приятелства, които водят началото си от службата, но знайте, че те лесно могат да се обърнат срещу вас в службата, а там - както вече казахме - са заложени неща, които са твърде важни за вашата кариера.

Неуморимата клюкарска мелница...

Една от моите клиентки започна връзка с шефа си. Всички в службата обичаха и нея, и шефа и, ала когато тя признала на един от колегите си за връзката, веднага я заклеймили като „опортюнис-тка", „нагаждачка". Плъзнали клюките из цялата служба. Защо е трябвало да споделя?

И още нещо. Всички сме чували израза: „Бедата обича компа­ния". Ако сте изпаднал в неприятна ситуация - било в работата, било в любовта - по всяка вероятност ще се почувствате по-добре, ако споделите неприятностите си с колегите, особено с някой, който е на вашето дередже. Но когато преодолеете нещата и се почувства­те по-добре, съветвам ви да не споделяте новото си щастие с коле­гите - в най-добрия случай ще ви завидят. Не демонстрирайте, че сте щастливи, не подлагайте завистниците на изпитание!

Научете се да си държите езика зад зъбите, когато става въпрос за личния ви живот. Нито за щастието си, нито дори за затрудне­нията си. Един мой клиент се бе оженил за много красиво момиче, което после станало наркоманка. И той - вместо да си мълчи -където седнеше, където станеше разказваше как се борел с нея, за да й попречи, как я заварил с някакъв мъж и т. н., и т. н. Искаше да спечели съчувствие, а загуби доверие, дори това щеше да му коства работата. Той сам се бе наврял в положението да го съжаляват.

Оставете личните си проблеми пред вратата на службата! Прос­то си гледайте работата и се отнасяйте към самия себе си с онова уважение, което изисквате от другите.

Най-правилната политика е никога да не участвате в клюките. Дори и да не ги разнасяте активно, дори само да слушате, пак могат да ви обвинят. Избягвайте клюките на всяка цена! Опасността да излезете вие виновни е твърде голяма!

А когато не харесвате начина, по който някой говори за вас (или на самия вас!), реагирайте незабавно, като кажете спокойно: „Не ми е приятно да ми говориш по този начин!"

Едно от най-важните неща в службата е да не позволявате да се натрупа враждебност. Отиграйте „топката" веднага, за да си знае всеки докъде може да стигне.



Сексуалните задявки в службата

В Службата няма място за сексуално предизвикателство - нито за единия, нито за другия пол. Защото наистина не само мъжете, но и жените, търсейки сексуални контакти, създават неприятности на колегите си. Всяко такова „попълзновение" трябва да бъде пресича­но незабавно!

флиртуването често може да направи животът в службата значително по-приятен. Понякога дори интересът ви или захласва-нето ви по някой на работното ви място може да ви накара да работите още по-добре. Няма нищо лошо във флиртуването и харес­ването дотогава, докато не му „изпуснете края". Обаче, само ако почувствате, че не владеете положението, трябва веднага да реагирате. Не бива да оставите нещата да продължават, а след шест месеца да седнете да се оплаквате, че сте подложени на сексуален тормоз и става непоносимо.

Мъжете също могат да бъдат жертва на сексуално преследване. Един мой клиент работеше във фирма, където шефката бе жена, петнадесет години по-стара от него. Харесала го жената и започна­ла да флиртува с него. Той и не помислил, че става дума за секс, дори участвал понякога във флирта. И така, докато работата стана­ла неудържима и тя започнала открито да му предлага да се срещат. А когато отказал, изхвърчал от службата, шефката казала, че е просто изненадана - след като той също флиртувал с нея. Ако този джентълмен бе говорил навреме и не й беше давал аванси, нямаше да има недоразумения и щеше да си запази службата.

За беда, сексуалното преследване може да има и друга страна -просто да се чудите, да не би пък да сте направили нещо, за да провокирате наистина такива предложения. Една моя позната ужас­но харесваше един от шефовете, с който бяха в една компания. Той игнорираше нейните „подавания", но един ден решил да се възпол­зва от нейните предложения. Ала щом й заговорил направо, тя започнала да разправя из цялата служба, че я преследва и иска да спи с нея. Човекът се шашнал! Всичко, което бил направил, било да се съгласи с нейните предложения! Сега е започнало служебно разследване по случая...

Не смятайте, че такава ситуация може да мине като случаен инцидент. Бъдете крайно внимателни - ако усетите, че намирисва на сексуални желания. Реагирайте директно и незабавно! Просто кажете, ако трябва: „Виждам, че флиртуваш с мене и макар че те намирам страшно привлекателна, никога няма да допусна да за­почна връзка в службата!".

Не подавайте неверни сигнали! Внимавайте как се обличате, какви движения правите на работното си място. Хората не бива да ви смятат за „свободна територия". Веднага може да ми възразите: „Това си е лично моя работа! Не мога ли да се обличам или да правя каквото искам?". Можете, естествено! Но в личния си живот. На работното място има определени изисквания, които сте длъжни да спазвате, ако искате да направите кариера.

Запомнете! Просто бъдете откровени и прями, когато общувате с хората. И не започвайте някаква афера, която не ще можете да приключите!



Завистта на колегите ви

Много често фирмите се опитват да създадат атмосфера на съ­ревнование между своите сътрудници. Истината е, че по този начин те култивират завист, за да накарат хората да работят по-усърдно. Моето мнение е, че това е един ужасен начин за мотивация на хора­та. Той поражда параноя и страх в работната среда.

Проведохме анкета с въпроса, считат ли анкетираните, че са завистливи хора. Близо 85 % от тях отговориха, че решително не са завистливи. И все пак, ако поставите някой от тези хора в нездрава работна обстановка, в която някой се радва на по-специално отно­шение по някакви си причини, то „зеленоокото чудовище на завист­та" веднага ще изръмжи. А стане ли това, у вас ще се породи неприязън и към човека, който е толерирай незаслужено.

Моя клиентка правеше докторска дисертация по психология. Бяха две кандидатки. Моята клиентка имаше непрекъснато разпра­вии с членовете на комисията, другата кандидатка нямаше никакви трудности, просто защото спеше с научния си ръководител. Така в моята позната се породиха болезнени амбиции и завист. Тази мръсничка ситуация толкова я депресира, че тя стигна до положе­нието да намрази всички: кандидатката-съперница, собствения си научен ръководител и дори целия университет. Това пък даваше лошо отражение върху самата й работа... Чак когато осъзна, че за­вистта й я прави непродуктивна, тя успя да надмогне саморазруше-нието си и да си вземе доктората.

Завистта може да провали цялото ви поведение и представяне. Ако сте в обкръжението на непочтени хора, ще ви трябва да изха­бите много енергия, за да отреагирате на силите, действащи в тази нездрава ситуация. Ако във фирмата, в която работите, сте явно пренебрегвани, докато друг някой е незаслужено фаворизиран, не позволявайте на завистта да ви завладее и обезсили! Или въстанете срещу това положение, или напуснете фирмата в името на собстве­ното си душевно спокойствие.

Ами завистниците? Мнозина от нас не биха обърнали внима­ние: „Нека си завиждат, това си е техен проблем!". За съжаление

обаче вие не винаги можете да игнорирате злонамерените действия на хора, които се страхуват от вас или ви завиждат. Трудно е да живеете с хора, които не се радват кой знае колко на вашите успехи, които от завист саботират всяко ваше усилие и се опитват да ви злепоставят. Ако се получи нещо такова, единственото, което може­те да направите, е направо да ги запитате за техните мотиви, за да покажете недвусмислено, че знаете за онова, което правят, и че тяхното поведение е недопустимо!

Тайните на успешното човешко поведение в бизнеса

През годините на моята практика съм имала щастието да срещна някои от най-известните и преуспяващи лидери в света на бизнеса. От нашите разговори научих много за това, на какво се дължи успехът на тези хора. Установих, че всички те притежават една обща черта, която може би ги прави толкова преуспяващи. Общият знаменател, до който сведох наблюденията си, бе, че всич­ки те са отлични комуникатори. Знаят как да разговарят с хората и как да постигнат онова, което желаят.

Можах да формулирам седем

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница