"Как България може най-добре да се възползва от реформата на осп?"



Дата19.10.2017
Размер36.07 Kb.
"Как България може най-добре да се възползва от реформата на ОСП?"
Албена Костова, СУ "Св. Климент Охридски", специалност Европеистика, IV курс
Концепцията за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е много амбициозна и полезна с оглед на новите предизвикателства, пред които ЕС, а и светът като цяло е изправен. Ако новата ОСП успее, Европа ще може да се похвали с устойчиво замеделие – с голям процент млади фермери и иновативни перспективи за бъдещето, с уважение към околната среда, по-висока конкурентоспособност и по-висок жизнен стандарт в селските райони. България има вече 5 години опит в усвояване на средствата от ОСП и сега имаме възможността, с по-силна администрация, програми, насочени към младите земеделци и повече зелени практики, да се възползваме от предстоящата реформа, за да превърнем българското земеделие в устойчив, високоефективен и конкурентен икономически сектор.

С 20% са намалели регистрираните земеделски производители в България от началото на членството ни в Европейския съюз. В същото време, безработицата в страната расте, особено сред младите хора. ЕК предлага да се стимулират млади земеделци под 40-годишна възраст. Те са основен приоритет на новата ОСП, за тях са предвидени допълнителни субсидии и специални инструменти в политиката за развитие на селските райони. Земеделието има потенциала да намали безработицата сред младите, те са способни да внесат иновативни идеи и практики в селскостопанския сектор и в маркетинга, а на европейско ниво ще се увеличи конкурентоспособността и растежът на икономиката. През 2011г. ресурсът, насочен към модернизация на стопанства на млади фермери е най-бързо усвоеният. Това показва, че имаме потенциала да се развиваме в тази област. С оглед на безработицата, комисар Дачиан Чолош също подчертава добрите практики, предвидени в подкрепа на горите на Европа, които представляват ежегодно растящ сектор, даващ работа на 2,5 милиона души. Крайно време е и за България да признае икономическата, социалната и екологичната полза от горите и да спре да ги изсича. Важна стъпка за развитието на българското земеделие би било изготвянето на национална стратегия за селско стопанство и устойчиво развитие, за да сме способни да набележим приоритетите си. Тя е нужна и с оглед пренасочване на земеделци като тютюнопроизводителите към отглеждане на други култури или към други дейности, за което все още не са взети мерки.

Основен проблем пред българските фермери и причината за ниските нива на усвояемост на средствата е администрацията. В момента има много големи бюрократични пречки, особено пред биопроизводителите. Италия е абсолютен първенец с 95% усвояемост на парите за биоземеделие, но там администрацията консултира на място. По неин пример, българският министър по управление на европейските фондове Томислав Дончев заяви, че са предвидени мерки за такова консултиране и у нас. Новата ОСП дава по-голяма автономия на държавите-членки в разпределението на средствата между различните мерки. Държавите сами ще избират тези мерки, които са им необходими и приложими, с цел по-добро адаптиране на помощта към националните условия и по-бързо усвояване на средствата. Друг основен проблем е, че много малко средства достигат до селските райони и до малките предприятия, а парите основно са съсредоточени у едрите производители, които най-често се намират в градовете. Новата ОСП, от една страна, поставя таван на субсидиите за едно предприятие, т.е. ограничава едрите ферми. От друга страна, малките ферми са централен аспект – те са подпомогнати и в първи стълб с опростена схема за директни плащания, и във втори с мерки за преструктуриране и модернизация. Освен това през периода 2014-2020г. допълнителни пари са предвидени за земеделие в неблагоприятни райони - за тази мярка България поиска прехвърляне на средства през 2011г., т.е. сега ще имаме възможност да се възползваме от по-голям ресурс.

В новата ОСП голям акцент се поставя върху зеленото земеделие и върху възстановяването на екосистемите и биоразнообразието. Предвидени са редица мерки – прогресивно намаляване и таван на директните плащания няма да се прилагат за зелено земеделие, 30% от субсидиите принципно трябва да се насочат към зелени практики, изисквания за поддържане на постоянни пасища и диверсификация на културите. В момента България е усвоила по-малко от 10% от заложените пари за агроекология. Биоземеделци се отказват от сектора, а фермери са твърдо против новите изисквания за зелени практики, тъй като според тях те не са реално приложими в България. Зеленото земеделие дава много нови възможности - ние не сме все още обременени от ГМО култури и имаме възможност да избираме между тях и биохраните. Както казва българският комисар Кристалина Георгиева, ние имаме безкрайни възможности за зелени практики, защото сме безкрайно неефективни в момента, както в земеделието, така и в енергетиката, където земеделието също може да е полезно с производството на биогорива. ЕС е заложил устойчивото развитие и защитата на околната среда като стратегически цели за идното десетилетие и е готов да ни подкрепя щедро, за да се развиваме в тази област и според мен имаме всички предпоставки да го направим. Биохраните действително са по-скъпи и по-неконкурентоспособни, но и много търсени. ЕК предвижда и мерки за скъсяване на пазарните връзки между производители и потребители, за организиране на местни пазари, така че местната продукция да стане по-лесно достъпна.



ЕС ни дава шанса да станем модерна аграрна държава и да върнем славата на българското земеделие и ние имаме всички предпоставки да го направим. Нужната национална помощ за засилване на администрацията, за информиране на фермерите за предлаганите възможности и за реклама на родната продукция според мен е по силите ни, а и вече селскостопанският сектор е изгубил твърде много средства, за да можем да си позволим небрежност.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница