Как да отвърнем, когато се чувстваме онеправдани джон бивиър

C opyright 0 2004 by John Bevere

Published in Nashiville, Tennessee, by Thomas Nelson, Inc.

www.thomasnelson.com

ISBN: 0-7852-6000-5

rights reserved!

Bulgarian copyright © 2005 by "Eagle" Publishing house

КАК ДА ОТВЪРНЕМ, КОГАТО СЕ ЧУВСТВАМЕ ОНЕПРАВДАНИ

ДЖОН Бивиър

ISBN 954-8007-23-1 Издава ИК "Игъл" Гр. Силистра, 2005

Редакторски колектив: Ваня Ефтимова, Любомир Добрев, Николай Марков

Всички права запазени! Съдържанието и корицата да не се възпроизвеждат под каквато и да е форма без писменото разрешение на издателя ИК ""ИГЪЛ".

1

Една пренебрегвана истина

Съществуват много ситуации, при които към човек може да се отнесат несправедливо. Тук съм изброил няколко от възможностите, а съм сигурен, че вие също можете да прибавите и други към този списък.

Ако сте дете, на каквато и да било възраст, може да имате родител, който непрекъснато несправедливо ви критикува.

Ако пък сте родител, може детето ви да е непокорно или прахосник, или може да се отнася към вас вместо с любов, с обиди и непокорство.

Може би вие сте ученик, който все не успява да удовлетвори някой свой взискателен учител.

Възможно е да сте много добър в работата си, но шефката ви да не ви харесва и да иска да ви принуди да напуснете, за да даде мястото на някоя от приятелките си.

Карате си колата и се придържате към ограничението за скоростта, но шофьорът зад вас бърза, надува клаксона си, прави ви неприличен жест, а докато ви изпреварва, ви наругава.

Притежавате свой собствен бизнес и се отнасяте добре с клиентите си, но конкурентна фирма подбива цените ви и твърди, че стоките ви са боклук.

Омъжена сте от петнадесет години и през това време съпругът ви е завършил колеж, а вие сте му родили три деца. Той току-що ви е казал, че вече не ви обича и иска да се ожени за своя колежка.
И затова, когато на нас ни навредят,

искаме някой някъде да оправи нещата.

Често ние си мислим, че този някой

сме самите ние. Това е погрешно.

Това са само няколко от възможните сценарии. Но със сигурност съществуват още хиляди. Никой не е застрахован. Богатите и силните се сблъскват с това също както бедните и слабите. Понякога онеправдаването е толкова незначително, че предизвиква смях. Но друг път постъпката е тъй ужасяваща, че има силата да съсипе репутацията на човека, а дори и да застраши живота му.

Но позволете ми сега да ви споделя една истина от Божието сърце, която прекалено много хора или не познават, или избират да пренебрегват: Ако позволим Бог да се занимае с хората, които ни онеправдават, ще израснем и ще пожънем огромни благословения. И точно това е целта на тази книга. Ако сте се изморили да се чувствате безсилни, понеже не знаете как да отвърнете на лошото отношение, което получавате от хората, предстои ви едно чудесно откровение. Бог вижда вашето страдание, Той разбира, че страдате и има план как от тези страдания да произведе в живота ви нещо невероятно добро. Обаче вие трябва да знаете по какъв начин Той иска да направите това. И тогава трябва да се захванете с Неговата програма и да се покорявате.

Какви са резултатите? Зрялост, сила, възможност за стратегическо участие в разширяването на Божието царство. Може и да не ми вярвате сега, но когато привърша със споделянето на тази невероятна истина от Божието Слово, ще разберете защо когато на пътя ви се изпречи онеправдаването, това е моментът, в който трябва да извикате от радост и да затанцувате. Време е да се радвате и да празнувате в душата си! Защото ви предстои да вземете участие в един от ключовите опити от страна на Бога тук на земята да демонстрира Своята вярност към децата Си и да спечели велики победи над нечестивите и разрушителни планове на врага.

Но признавам, че нормалният начин, по който много хора отвръщат, когато са онеправдани, е да се ядосат и да търсят да си го върнат. Живеем в свят, в който Божиите намерения са били изопачени, понякога дори до неузнаваемост. Един от Неговите велики, основополагащи духовни закони е чувството за справедливост. В самата основа на ума и чувствата ни е вградено силното усещане за добро и лошо, правилно и погрешно.

И затова, когато на нас ни навредят, искаме някой някъде да оправи нещата. Често ние си мислим, че този някой сме самите ние. Това е погрешно.

Преди няколко години синът ни Адисън преживя една несправедливост в училище. Това, което се случи, и начинът, по който той реагира, разкриват основните, животопроменящи принципи, които искам да разясня в тази книга. Може би няма нищо по-лошо от това да видиш, че детето ти е онеправдано. Като баща на четири момчета, първото нещо, което искам да направя в плътта си, когато един от тях е онеправдан, е незабавно да скоча и да отида да си уредя сметките. Това е реакция от типа „дай да уредим нещата, а ще говорим по-късно" и е една от многото видове грешни реакции.

И затова, когато на нас ни навредят, искаме някой някъде да оправи нещата. Често си мислим, че този някой сме самите ние. Това е погрешно.

Точно така се чувствах, докато ден след ден най-големият ни син Адисън се връщаше вкъщи от училище и ни разказваше за лошите неща, които се случваха там. Жена ми Лиза и аз сядахме всяка вечер и слушахме, докато деветгодишният Адисън споделяше случаите, когато учителят му се е заяждал с него. Това просто не беше справедливо, понеже Адисън винаги е бил добър ученик и посещаваше добро християнско училище. Какво точно се бе случило, че синът ни да се превърне в такъв мърморко и недоволник?

Двамата с Лиза говорихме няколко пъти за това насаме. Наистина не можехме да го проумеем. Адисън си беше типично момче за възрастта си, но обикновено не се забъркваше в неприятности. Поради някаква причина учителят му често смяташе, че ако в класа има неприятности, то подстрекателят е бил Адисън. Можеше всички в класа да се държат лигаво, но когато дойдеше моментът да накаже някого, той си избираше Адисън. Двамата с Лиза не можахме да измислим друго обяснение, освен че може би ставаше дума за междуличностен сблъсък. Може би Адисън и неговият учител просто не се спогаждаха. Това се случва понякога.

Молихме се за това и се надявахме, че ситуацията ще се оправи. Но това не стана. Бог искаше да отговори на молитвите ни и в края на краищата го направи. Но беше нужно известно време, понеже Адисън трябваше от собствен опит да разбере как Господ иска децата Му да реагират на лошото отношение.

Капката, която преля малката чашчица на Адисън, обаче дойде един ден, когато двама от съучениците му, седящи зад него, си правели шеги в час. Учителят бил с гръб към класа, но когато се обърнал, за да въдвори тишина, те двамата бързо утихнали. Без да се поколебае учителят започнал да крещи на Адисън. Като всеки друг и Адисън мрази несправедливостта. Тъй като бил несправедливо обвинен, че проваля часа, сърцето му се наранило.

Онази вечер Адисън се прибра вкъщи и разказа на мен и на Лиза какво се е случило. Седяхме на масата за вечеря, а той хълцаше и от очите му се стичаха огромни крокодилски сълзи. Това наистина си беше голям проблем за момче от трети клас. И тъй като бе една добра майка, Лиза го взе в прегръдките си, гушна го и не спираше да повтаря: „О, момчето ми, горкото ми момче!" Аз също се чувствах доста зле, а в главата ми се блъскаха въпросите: Какво бих могъл да направя? Какво трябва да кажа на сина си?

Докато Лиза продължаваше да го утешава, нещо вътре в духа ми сякаш не си беше на мястото - Святият Дух ми даваше знак. Тогава си спомних за един урок, който бях научил преди много години. В главата ми присветна лампичката и на мига разбрах какво точно трябва да кажа на сина си.

„Виж, Адисън, може ли да те питам нещо?", казах аз. Той все още хленчеше сгушен до майка си. „Когато учителят направи това, ти как реагира?"

Адисън се изправи и видях в очите му да припламва огънче. „Казах му, че не съм бил аз, а другите две момчета!", каза той свирепо.

„А ти винаги ли правиш това, когато той те коригира?", попитах аз.

„Да-а, особено ако не е прав, а повечето пъти той не е прав!"

„Синко, това, което правиш, не е правилно", отговорих аз. Взех си Библията и му прочетох няколко ключови стихове. Припомних му как е реагирал Исус, когато са се отнасяли с Него несправедливо. Разказах му също една история за това как веднъж ме бяха онеправдали като пастор.

„Адисън, ти имаш избор - казах аз накрая. - Можеш да продължиш да се защитаваш и да се съпротивляваш на властта и авторитета или можеш да избереш да постъпиш по Божия начин, което според мен означава да отидеш при учителя си и да го помолиш да ти прости, затова че непрекъснато оспорваш властта и решенията му. Избирай."

„Но, татко, ами ако учителят е виновният?"

„Виж, Адисън, досегашният ти начин на действие имал ли е някакъв резултат?"

„Не."

„Тогава трябва да избереш. Можеш да последваш примера на Исус, както казва Библията, или да се опиташ да се справиш сам."

„Тогава нека се молим." И се молихме.

На следващия ден Адисън уговори среща с учителя си по време на обедната почивка. Той погледнал учителя и казал: „Господине, Бог работи вътре в мен. Досега непрекъснато оспорвах авторитета ви. Това не е правилно. Можете ли да ми простите? Няма да го правя повече."

Както сами можете да си представите, това направо сразило учителя. А в края на следващата седмица познайте кой получил от този учител наградата „ученик на седмицата"? Адисън.

А като връх на всичко, накрая на учебния сезон учителят присъди наградата „отличен ученик на годината"... да ви казвам ли на кого?

На Адисън.

Въпросът ми е: „Ако начинът, по който Бог ни заповядва да се справяме с лошото отношение, даде резултат при един третокласник, не смятате ли, че той може също толкова успешно да се приложи и за вас, и за мен?"

Това, което възнамерявам да направя в тази книга, е с помощта на Святия Дух да ви въоръжа, така че да реагирате на несправедливостите по начин, който ще ви донесе невероятно благословение.

Както сигурно знаете, служението ми включва проповядване в различни църкви и на конференции почти всяка седмица както в Съединените щати, така и по целия свят. Докато разговарям с хората и разпознавам какво им лежи на сърцето, все по-често чувам, че огромен брой християни преживяват изпитания поради различни трудности в живота си. През последната една година, докато проповядвам, много често задавам следния въпрос: „За колко от вас последните дванадесет месеца бяха най-трудната година, която някога сте преживявали?" Между 75 и 90% от присъстващите вдигаха ръце! Това просто не се е случвало никога досега в практиката ми. Вярвам, че Бог е замислил нещо наистина феноменално.

Д-р Йонги Чо го е казал по следния начин:

Налага ми се да умирам хиляди пъти, докато Бог не започне да върши нещо ново в живота ми. Един ден попитах Господа: „Защо трябва да умирам по хиляда пъти?"

Господ ми отговори: Понеже трябва в теб да бъде изграден характерът и отговорността за справяне с онова, което възнамерявам да поставя в живота ти.

Често трудните неща и страданията, които преживяваме, включват и лошо отношение от страна на околните. Ето защо вярвам, че Бог ми е дал да споделя това послание с вас в тази книга.

Веднъж, след като бях приключил с проповедта си за това как да реагираме спрямо несправедливото отношение, един мъж от присъстващите, учител в библейско училище, бил толкова повлиян от съдържанието й, че си отишъл у дома и изслушал касетата с поучението ми още единадесет пъти. Каза ми, че е използвал материала от посланието, за да състави академичен курс, който нарекъл „Християнство 101". Направил това понеже вярвал, че всеки християнин трябва да знае как да реагира на несправедливото отношение и че много малко хора получават поучение в тази област.

Но ето какво Бог обещава да стори за вас, ако реагирате правилно на лошото отношение:

• Той ще ви защити и ще се застъпи за вас;

• изобилно ще ви благослови;

• характерът ви ще израсне и ще оформите духовните си мускули.

Нека да разберем как е възможно всичко това да се случи във вашия живот - за ваше добро, за да се разширява Божието царство и най-важното - всичко да излезе за Божия слава.
2

Отмъщението принадлежи Нему

В началото на служението си бях младежки пастор в една голяма църква от около осем хиляди вярващи. Прекият ми началник бе пасторът по административните въпроси, който от своя страна бе подчинен на старши пастора.

Обичах работата си. Бог бе вложил в сърцето ми огненото желание да снабдявам тези младежи с истината от Неговото Слово по възможно най-ясния начин. По тази причина проповедите ми към тях всяка седмица въобще не бяха празни приказки. Учех ги на покорство спрямо Бога, на святост, на разпнат живот, как да влизат в молитвената си стаичка и дързостно да се приближават към Бога и други подобни теми. Всяка вечер в четвъртък подковавах здраво тези 250 хлапета и те наистина се хранеха добре.

Петнадесетгодишният син на шефа ми бе в младежката група. Бог докосваше този млад мъж и той действително се запали за живот и ходене с Христос. След няколко месеца младежът отишъл една вечер при Лиза, а по лицето му се стичали сълзи. С треперещ глас той казал: „Госпожо Лиза, как бих могъл да живея такъв богоугоден живот, какъвто проповядва пастор Джо като всяка седмица, когато в собствения ми дом майка ми и баща ми вършат неща, които просто не са правилни?" След това той споделил с жена ми някои подробности.

Лиза била потресена, понеже мъжът, когото това момче описвало, бил прекият ми началник. „Виж, тук не става въпрос за това, което вършат майка ти и баща ти - казала му тя. - Животът ти е нещо, което е между Исус и теб. Пастор Джон ти проповядва как да живееш пред Бога. Начинът, по който живеят майка ти и баща ти, просто не е твоя отговорност. Предай ги на Господа, моли се за тях и ги почитай." Лиза не могла да се сети да му каже нищо повече в тази ситуация, но и това бил мъдър съвет.

Не знам дали случката между Лиза и младежа и това, което последва, имаха някаква връзка, но точно по това време шефът ми, административният пастор, започна системно да ми създава проблеми. Научих, че говори на главния пастор някои неща за мен, които не бяха верни. Същевременно ми предаваше думите на главния пастор, които той уж бил казал по мой адрес. Между мен и главния пастор вече се оформяше доста голяма пропаст. Беше очевидно, че моят шеф бе планирал да се отърве от мен.

Изминаха няколко месеца и една вечер след службата с младежите четирима от тях дойдоха при мен, като в очите на двамата напираха сълзи. „Пастор Джон - изломоти един от тях, - просто не можем да повярваме, че ще те уволняват!"

„Моля? - казах аз. - Откъде чухте това?" Трябваха ми само няколко минути, за да разбера, че този слух водеше началото си от сина на административния пастор. Ето защо реших да си поговоря с него. „Откъде чу, че ще ме уволняват? - попитах аз тийнейджъра.

„От татко."

Това вече бе върхът! Записах си час и отидох на среща с шефа си. „Искам да те питам за нещо доста обезпокоително - казах му аз. - Няколко младежи дойдоха и ми казаха, че ще бъда уволнен, а като поразплетох историята, разбрах, че са го научили от сина ти. Той пък ми каза, че го е чул от теб. Какво става?"

Мъжът започна да се гърчи на стола си. „Виж, Джон, много съжалявам. Просто казвах на жена си онова, което каза за теб главният пастор, а синът ми трябва да е дочул разговора. Много съжалявам. Ще му кажа повече да не говори за тези неща." Той не ми даде никакво друго обяснение.

Благодарих му и излязох от кабинета. Е, сега вече наистина бях объркан. Нямах никаква представа дали оставам или си тръгвам.

Тази несигурност продължи да виси над мен като черен облак още два месеца. Накрая други двама мъже от екипа ми казаха, че решението да ме освободят вече било взето. Една неделя по време на богослужение главният пастор каза на хилядите хора на службата, че „в църквата предстоят драстични промени" и че той щял да се срещне с всички младежи и родителите им в четвъртък вечер". Седях отзад на платформата и си мислех: „Знам какви са тези драстични промени. Утре сутрин ще ме уволнят."

Онези почивни дни ми бяха невероятно мъчителни. С жена ми вече имахме един син и тя беше бременна с второто ни дете. Лиза непрекъснато ми повтаряше: „Какво ще правим сега, Джон? Така ли ще стоим и ще чакаме? Не трябва ли да планираш нещата?"

А аз постоянно й отговарях: „Скъпа, Бог ни е изпратил тук, не съм направил нищо нередно и ще оставя цялата каша в Неговите ръце."

На следващата сутрин бях помолен да се срещна с главния пастор в неговия кабинет. Това щеше да е първата ми среща с него от четири месеца! Административният пастор и още един от старшите служители трябваше също да дойдат на срещата. Но когато влязох в кабинета му, другите двама мъже ги нямаше.

„Джон, ти знаеш, че Бог те е изпратил в тази църква и че няма да си тръгнеш оттук, докато Той не извърши онова, което е намислил чрез теб", каза главният пастор. После ме погледна и продължи: „Защо административният пастор толкова много иска да се отърве от теб? Защо иска да бъдеш уволнен?"

„Не знам! - казах аз. - Нямам никаква представа какво съм направил."

„Виж, трябва да разбереш какво точно между вас двамата не е наред и да оправиш нещата. Би ли го направил, моля те? Не ми харесва това враждуване."

„Добре, пасторе, ще се опитам, но казвам ви, не знам защо е така." Поговорихме си още няколко минути и преди да си тръгна главният пастор каза, че всеки път, когато пожелая, мога да се видя с него.

След около месец у мен попаднаха някои писмени доказателства, които разкриваха, че административният пастор върши нередни неща. Научих също, че той се опитва да уволни отделни служители. Помислих си: „Е, добре, вече е време да покажа тези документи на главния пастор. Искам той да разбере какво е намислил този тип. Всъщност така дори ще направя услуга на църквата, тъй като ще защитя служението. Направих си извода, че административният пастор така бе манипулирал главния пастор, че той бе сляп за всичко, което ставаше. Отдаваше ми се възможност да оправя това на бърза ръка. Чувствах, че някак постъпвам доблестно, поради възможността да изоблича мъжа, който преследваше другите и, разбира се, мен самия. Уговорих си среща с главния пастор и на сутринта, когато трябваше да се видя с него, отделих време да се моля. Четиридесет минути се мъчих да произведа някаква резултатна молитва за предстоящата среща. Не спирах да питам Господа: „Как трябва да споделя тази информация с главния пастор? Документа ли трябва да му покажа или просто трябва да му споделя какво мисля?" Питах и не получавах абсолютно никаква насока. Затова продължавах да ора в молитва. Нищо не се получаваше. Най-накрая спрях, погледнах нагоре и извиках: „Господи, Ти не искаш да му показвам каквото и да било, нали?"

На мига се случи нещо невероятно! Божият мир се разля върху мен като огромна вълна. Вече ми стана очевадно ясно какво Бог иска от мен. Взех документа и го накъсах на малки парченца и ги изхвърлих в кофата за боклук. Помислих си: „Или аз съм най-смахнатият човек, който е живял някога на тази земя, или в момента действам с покорство към Бога." И наистина, след всичко преживяно заради този човек, който ме бе взел на мушка, това, което току-що бях направил, изглеждаше малко откачено!

Измина още един месец. Нищо не се случи. Все още имах работа, но атмосферата продължаваше да бъде напрегната. Една сутрин се молех отвън на паркинга пред църквата. Винаги съм обичал да се моля на открито и в повечето дни отивах на работа около час и половина преди началото на службата, за да мога да прекарам известно време насаме с Господа. Докато вървях онази сутрин, на паркинга пристигна административният пастор и спря колата си. Точно в този момент Господ ми каза съвсем ясно: Искам да отидеш при него, да му се извиниш и да го помолиш за прошка.

Ако трябва да съм честен, почувствах се доста объркан и разстроен. Казах на Господа: „Какво? Аз да му се извиня, на него? Не съм му направил нищо. Господи, той е този, който се опитваше да направи така, че да ме уволнят. Вече скъсах онези доказателства за това! Какво искаш да кажеш с това, че трябва да му се извиня?"

Запънах се. Може би пък не бях чул правилно какво ми казва Господ. Затова много бързо преминах към друга тема за молитва. Започнах да се моля за мисиите. И на мига молитвата ми стана по-суха даже и от пустинята Сахара. Струваше ми се сякаш Бог се бе изнесъл от цялата тази област. Естествено, знаех, че Той все още е там. Той е обещал никога да не ни остави, нито да ни забрави. Осезаемото Му присъствие обаче се беше изпарило. Но понякога аз съм си доста твърдоглав и така продължих да се моля за братята и сестрите, работещи на мисионерското поле.

С неимоверни усилия се молих така още двадесет минути и накрая попитах: „Е, добре, Господи, какво точно искаш да ми кажеш сега?" И веднага Божият Дух се завърна в моето молитвено уединение и ми заговори: „Искам да отидеш при него и да му се извиниш."

Знаех, че съм обречен. „Значи няма да мога нищо друго да направя с Теб днес преди това, така ли? Трябва първо да свърша това." Веднага се пренасочих в правилната писта и започнах да се моля за това, което трябваше да кажа на шефа си, понеже не смятах, че има нужда да му се извинявам за каквото и да било. Но тогава Господ ми показа някои неща и така аз отидох в кабинета му. Седнах срещу него и казах: „Бях навън тази сутрин и се молех, когато ти пристигна с колата. Тогава Божият Дух ми проговори и каза, че трябва да дойда при теб и да ти се извиня, понеже съм бил доста критичен спрямо теб и съм те съдил. Господ ми показа колко лошо е всичко това. Би ли ми простил, моля те?" Човекът изглеждаше доста изненадан, но каза: „Ами да, разбира се, че ти прощавам." Поговорихме си още няколко минути и това бе всичко.

Честно да си кажа, все още бях озадачен. Но пък това, че се бях покорил, ми изглеждаше правилно.

Изминаха още шест месеца и през това време атаките от страна на административния пастор намаляха. Трябваше да предприема едно пътуване и докато съм бил извън града през онзи уикенд, всичко излязло наяве. Престъпните му деяния били изобличени и те се оказаха много по-лоши от онова, което аз бях чул. Някои от действията му бяха дори незаконни и той можеше да бъде разследван и пратен в затвора. Но главният пастор реши да му покаже милост и да не го съди. Всички доказателства бяха картотекирани в архива на един адвокат и административният пастор бе незабавно уволнен.

Накрая той падна в същата онази яма, която копаеше за мен. И не само това, но аз бях оправдан пред пастора и персонала, тъй като те разбраха каква е била причината той да направи всичко това срещу мен. Няколко месеца по-късно, когато вече бях преминал от тази църква към ново служение, няколко пъти бях канен да се върна да говоря в нейните събрания.

Макар че знаех какво казва Писанието за това как да отвръщаме на лошото отношение, след това преживяване действително го осъзнах дълбоко в сърцето си. Проумях го! Оттогава животът ми се промени и сега горя от желание да споделя с вас това, което научих.
НЕ СИ ОТМЪЩАВАЙТЕ

В посланието на апостол Павел към римляните виждаме някои от най-ясно формулираните наставления на Библията за това как да отвръщаме, когато ни онеправдават.

Павел определено е знаел всичко по този въпрос. Преди да преживее съдбоносната си среща с Исус по пътя за Дамаск, след която се обърна, Савел (името на Павел по онова време) бе преследвал всеки християнин, до който можеше да се добере. Какъв по-добър пример за някой, който онеправдава! Писанието казва, че изпълнен с гняв и омраза към християните Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница (Деяния 8:3). Савел насърчаваше тълпата, която убиваше Стефан с камъни. А и на самото пътуване, по време на което Бог го обгради със светлина и той падна на земята, в Библията се казва, че той още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици (Деяния 9:1).

Но не мина много време след срещата си с Исус, и самият Савел позна какво означава да те онеправдават. След като изнесе първата си голяма проповед и така мощно свидетелства, че Исус всъщност е Месията, евреите направиха заговор да го убият. Единственият начин, по който можа да се измъкне от Дамаск жив, бе да го спуснат от градската стена в един кош. По-късно Савел (сега вече на име Павел) обобщи видовете онеправдаване, които бе претърпял като апостол на Евангелието: