Глава II
МАГИЧЕСКАТА ФОРМУЛА - КАК ДА ИЗЛИЗАМЕ ОТ ПОЛОЖЕНИЯТА, ПОРАЖДАЩИ ЧУВСТВО ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Ако при Вас е възникнала ситуация, пораждаща чувство за безпокойство, направете три неща:
1.Попитайте себе си: какво би било в най-лошия случай?
2.Пригответе се за това как да приемете най-лошото, ако се наложи.
З.След това се ориентирайте В ситуацията и се постарайте да намерите начин да подобрите този най-лош вариант.
В клиниката на Майо били изследвани 15 хиляди пациенти, страдащи от стомашни болести. В четири от всеки пет нямало никакви физически изменения, предизвикващи заболяване. Страхът, безпокойството, омразата, егоизмът, неспособността да се приспособим към реалният свят - ето какво води до стомашни болести, в частност, до язва на стомаха.
Неотдавна доктор X Хабейн от клиниката Майо изнесе доклад пред заседанието на хирурзите и терапевтите, работещи в промишлени предприятия. Той съобщи, че е изследвал 176 ръководители в промишлеността на средна възраст около 44,3 години. Той докладва, че повече от една трета от тези хора страдат от заболяване на сърцето, язва на стомаха и хипертония.
Помислете си! Една трета от ръководителите имат сериозни заболявания, преди да са достигнали 45 години! Скъпо заплатен успех! Може ли да се говори за успех, ако за него се заплаща с язва на стомаха или сърдечно заболяване? КАКВА полза за човек, ако той печели дори целия свят, но при това губи здравето си? Даже да владее целият свят, все едно, той може да спи само в едно легло и да се храни само три пъти на ден. А това е достойно за простия човек който освен това може да спи по-спокойно и да получава удоволствие от яденето повече, отколкото и най могъщият господар.
Ако трябва да говорим откровено, то аз бих предпочел да стана селскостопански работник в Алабама с банджо на коленете си, отколкото към 45-те си години да ходя с разрушено здраве, управлявайки железопътна компания или фабрика за цигари.
На масата ми лежи книгата на Е.Подолски озаглавена "Превъзмогнете чувството за безпокойство и живейте добре . Ето заглавията на няколко от главите :
-
Какво прави с вашето сърце чувството за безпокойство7
-
Хипертония поради чувството за безпокойство
-
Чувството за безпокойство може да предизвика ревматизъм
-
Старайте се по-малко да се безпокойте, за да запазите стомаха си
-
Безпокойството може да предизвика простуда.
-
Чувството за безпокойство и щитовидната жлеза
Чувството за безпокойство може да ви постави в люлеещо се кресло поради ревматизъм или артрит. Авторитетът със световно признание, доктор Р.Сесия от Корнелския университет, изброява четири най-разпространени причини, които довеждат до артрит
-
1. Развод.
-
2. Финансов крах
-
3.Самотност и чувството за безпокойство
-
4. Дълго преглъщано чувството за обида.
Малко неща могат така бързо да състарят и да развалят външността на жената както чувството за безпокойство То може да изменя изражението на лицето. Заставя ни да стискаме зъби и да покриваме лицето си с мрежа от бръчки. Косите посивяват, а понякога опадат, разваля се цветът на лицето. На основата на безпокойството могат да се разрушат зъбите.
...Неотдавна аз пътувах във Филаделфия с един мой приятел, който страдаше от щитовидна жлеза. Ние се отбихме за консултация при док тор И.Брам, известен специалист, който лекуваше щитовидна жлеза вече 38 години. В чакалнята, на дървена дъска, окачена на стената бяха на писани думи - препоръки: "Отдих и развлечения: най-добре от всичко възстановяват силите религията, сънят, музиката и смехът Научете се добре да спите, обичайте музиката, научете се да виждате смешните страни на живота - и тогава здравето и щастието ще бъдат с вас.
Искам да завърша тази глава, повтаряйки думите на доктор А Каррела: "Човек, който не знае как да се бори с чувството за безпокойство, умира млад.”
Глава III
ДОКЪДЕ ВОДИ ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Неотдавна ми позвъни моя съсед и започна да убеждава мен и членовете на семейството ми да се ваксинираме против едра шарка. Той беше един от хилядите доброволци, които звъняха по квартирите на хората в Ню Йорк. Наплашените от тях хора по четири часа стояха на опашка, за да се ваксинират.
Станции по ваксинация бяха организирани не само във всички болници, но и при пожарните команди, в полицейски участъци, в по-големите предприятия. Повече от две хиляди лекари и сестри напрегнато работеха ден и нощ, за да ваксинират тълпите от хора. Къде беше причината за всичко това? Осем човека в Ню Йорк се бяха заразили от едра шарка и двама от тях бяха умрели. Два смъртни случая на осем милиона души.
Аз Живея 8 Ню Йорк 37 години и нито веднъж никой не ми позвъни, за да ме предупреди за настъпването на душевно заболяване, което за последните 37 години е нанесло десетки хиляди пъти по-голям ущърб от едрата шарка.
Нито един от хората, които ми звъняха, не ми каза, че един от всеки десет човека, живеещи в Ню Йорк, страда от нервно разстройство, в повечето случаи породено от чувство за безпокойство и от емоционални стресове
Затова считайте, че аз пиша тази книга, за да позвъня на вратата ви и да ви предупредя.
Преди няколко години аз прекарах отпуската си в едно съвместно пътуване из Тексас с доктор Гобер. Той беше главен лекар на обединената болница на градовете Гулф, Колорадо и Санта-фе. Обсъждайки проблеми те за безпокойството, той каза 70% от пациентите, обръщащи се към лекаря, биха могли да се излекуват самостоятелно, ако можеха да се избавят от своите страхове и чувство за безпокойство. Аз не мисля че техните болести са въображаеми. Имам предвид язва на стомаха, сърдечни заболявания, главоболие и някой видове паралич. Това са реални болести. Зная какво говоря - каза доктор Гобер - аз сам в течение на 12 го дини страдах от стомашна язва.
Страхът поражда чувство за тревога. Чувството за безпокойство ни прави напрегнати, въздейства на нервните окончания на нашия стомах, изменя състава на стомашния сок, което често води до стомашна язва."
Доктор Д. Мотагу, автор на книгата "Язва на стомаха на нервна почва", казва същото: „Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас".
Заключение на част I
ПРАВИЛО 1. Ако искате да избегнете безпокойството, правете това, което е съветвал Уйлям Ослер. Живейте в отсека на днешния ден. Не се тревожете за бъдещето. Живейте спокойно до вечерта.
ПРАВИЛО 2. Ако бедата - с главно Б - се прокрадва след вас и ви притисне в ъгъла. прилагайте магическата формула на Уиллис и Х.Къриър
а/ Попитайте себе си : "Какво може да бъде най-лошото, ако не успея да реша проблема си?”
б/ Мислено се подгответе да приемете най-лошото - в случай на необходимост.
в/ Опитайте се спокойно да премислите мерките за подобряване на ситуацията, с която вие мислено сте се примирили като с неизбежна.
ПРАВИЛО 3. Помнете за неизбежната вреда, която безпокойството нанася на вашето здраве. "Деловите хора, не умеещи да се борят с безпокойството, умират млади” .
ЧАСТ ІІ
Основни методи за анализ на чувството за безпокойство
Глава IV
КАК ДА АНАЛИЗИРАМЕ И ДА РЕШАВАМЕ ПРОБЛЕМИТЕ, ПОРАЖДАЩИ ЧУВСТВО ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Слуги аз имам шест на брой от странно естество Наричат се: Защо, Как, Кой, Кога, къде, какво.
Р.Киплинг
Може ли да ни помогне магическата формула на Каппел, дадена във втората глава, да решим всичките проблеми? Не, разбира се. Тогава какъв може да бъде отговорът? Той се състои в това, че за да се научим да имаме работа с различни затруднения, трябва да си представим три сте пени на анализ. Ето ги:
-
Съберете фактите;
-
Проанализирайте фактите;
3 Вземете решение и след това действайте в съответствие с приетото решение
На това ни учеше Аристотел, който се е ползвал с подобни методи. Да вземам първото правило: СЪБЕРЕТЕ ФАКТИТЕ
Защо е толкова важно? Защото ако ние не бихме имали факти не е възможно, и не бихме могли да решим проблема. Без познаване на фактите ние бихме се блъскали в бъркотията. Това не е моя идея, това е идея на Г.Хокес, работил 22 години като декан на Колумбийския университет. Той е помогнал за решаването на проблемите на 200 хиляди студенти.
"Бъркотията - това е главното за чувството за безпокойство. Ако пред мен стои проблем, който трябва да бъде решен в три часа в следващия вторник, аз даже не се опитвам да взема решение, докато не настъпи следващият вторник. В промеждутъка аз се съсредоточавам в събиране на всички факти, свързани с дадения проблем. Не се безпокоя, не изпадам в паника. Не губя съня си. Просто концентрирам вниманието си върху събиране на фактите. И докато дойде вторник, ако аз имам на разположение всички факти, проблемът обикновено се решава сам!" - казва Хокес.
Хейлен Литчфилд в днешно време е един от най-великите бизнесмени в Азия и той ми призна, че в значителна степен е постигал успех благодарение прилагането на горепосочения метод на анализ на проблемите, свързани с безпокойството.
В какво се състои успехът на неговия метод? Той се отличава с действеност и конкретност, а също и с проникване в същината на проблема И така, завършвайки всичко аз ще назова следващото незаменимо правило- 'ПРЕДПРИЕМАЙТЕ ДЕЙСТВИЯ С ЦЕЛ РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ!". Ако вие не пристъпите към осъществяване на набелязаното действие, то събирането на факти и тяхното обмисляне се превръщат в преливане от пусто в празно. В такъв случай всичко се свежда до безсмислена загуба на вашите сили.
Уйлям Джеймс е казал следното: „Когато решението е взето и е набелязано неговото изпълнение, напълно престанете да се интересувате за отговорността и се погрижете за резултатите". В този случай Уилям Джеймс е употребил думата "погрижете" като синоним на думата „безпокойте се". Той е имал предвид, че взимайки решение, основано на осмислени факти, следва незабавно да се пристъпи към действие. Не се спирайте, за да преразгледате своето решение. Не отстъпвайте от набелязания план. Не губете време в съмнения в резултат на това могат да възникнат само нови съмнения. Не се обръщайте назад.
Аз веднъж питах Уайт Филпс, един от най-видните нефтопромишленици на Оклахома, как той осъществява своите решения. Той отговори: „Аз смятам, че прекаленото обмисляне на нашите проблеми може да предизвика обърканост и безпокойство. Настъпва момент, когато по нататъшният анализ и размишления допринасят само вреда. Настъпва момент, когато сме длъжни да вземем решения и да действаме, без да се обръщаме назад”.
Така че, защо да не приложим метода на Хейлен Литчфилд за решаване на проблемите, вълнуващи ви в момента?
Задайте въпрос № 1: За какво се вълнувам в момента?
(Моля, напишете с молив отговора на този въпрос по-долу. За това е оставено свободно място.)
Въпрос № 2: Какво мога да предприема?
Въпрос № 3: Какво смятам да правя, за да реша проблема?
Въпрос № 4: Кога смятам да започна изпълнението на набелязаните действия?
Глава V
КАК ДА ОТСТРАНИМ ПЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА ОТ БЕЗПОКОЙСТВОТО, ВЪЗНИКВАЩО В НАШАТА РАБОТА
Франк Бетджер, един от водещите деятели на застрахователните компании в Америка, ми разказа, че на него му се отдало не само да намали безпокойството си по повод положението на работите му, но и почти двойно да увеличи своите доходи, използвайки аналогичен метод.
"Преди много години - казва Франк Бетджер - когато започвах своята дейност в качеството си на застрахователен агент, аз бях пълен с безграничен ентусиазъм и любов към своята работа. След това нещо се случи. Аз стигнах до отчаяние и почувствах отвращение към нея. Даже мислех за уволнение. Навярно аз бих изоставил тази работа, но изведнъж, една съботна утрин ме озари мисълта да седна и да опитам да си изясня причините за своите тревоги.
1. Преди всичко аз си зададох въпроса: "В КАКВО ИМЕННО СЕ ЗАКЛЮЧАВА ПРОБЛЕМЪТ?". Проблемът се заключаваше в следното: аз извършвах огромно количество визити, а доходите ми бяха недостатъчно високи. Не лоши бяха делата ми с продажбата на проспекти, но след това Всичко се застопори, когато трябваше да сключвам договори за застраховка. Клиентите не рядко казваха: "Аз ще помисля по вашето предложение, мистър Бетджер, заповядайте по- късно." Довеждаше ме до отчаяние необходимостта да губя време за допълнителни посещения на клиентите.
2. Попитах се: " КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМА?" Но за да мога да отговоря на този въпрос, трябваше да изуча фактите. Отворих своята регистрационна книга за последните дванадесет месеца и анализирах цифрите.
Аз бях направил потресаващо откритие! Именно тук черно на бяло беше написано че 70% от застрахователните договори се оформяха при първото ми посещение при клиентите 23% от застрахователните договори се сключваха от втората ми визита. И едва 7% от тях се сключваха след третата, четвъртата, петата и т.н. визити. Именно тези посещения ми отнемаха най много време и ми причиняваха колосално безпокойство. С други думи, аз губех буквално половината от своето работно време за дейност, която даваше само 7% от сключваните от мен сделки.
3. Какъв бе отговорът? Отговорът беше ясен. Аз прекратих незабавно всички визити след втората, а останалото си свободно време започнах да влагам в издирването на перспективни клиенти. Така почти удвоих стойността на всяка сделка!"
Както вече казах, Франк Бетджер е един от най-известните деятели в областта на застраховането в Америка. Той работи в компанията "Фиделити мючуел" във Филаделфия и оформя всяка година застрахователни полици за милиони долари. А е смятал да се откаже от своята кариера. Той е бил на границата на поражението. Само анализът на стоящите пред него проблеми го е извел на пътя на успеха.
Можете ли Вие да приложите тези въпроси за решение на вашите делови проблеми? Повтарям ви - те могат да съкратят вашето безпокойство с 50%. Ето тези въпроси:
-
В какво се състои проблемът?
-
От какво е предизвикан проблемът?
-
Какви са възможните решения на проблема?
-
Какво решение предлагате?
Заключение на част II
Основните методи на анализ на проблемите, предизвикващи чувство за безпокойство:
ПРАВИЛО 1: Спомнете си какво беше казал деканът на Колумбийския университет Хокес: "Половината от безпокойствата в света произхождат от хора, опитващи се да вземат решение без достатъчно знания за това, на какво да основат решението си."
ПРАВИЛО 2. След като претеглите фактите, тогава вземете решение.
ПРАВИЛО 3: Когато решението е щателно подготвено и взето, действайте. Насочете силите си за изпълнение на приетото решение и не се безпокойте за резултата.
ПРАВИЛО 4: Когато вие или вашите помощници сте обезпокоени от някакъв проблем, отговорете на следните въпроси:
-
В какво се състои същността на проблема?
-
Каква е причината за възникването на проблема?
-
Какви могат да бъдат решенията?
-
4 Кое решение е най-доброто?
Част ІІІ
КАК ДА НАДЖИВЕЕМ НАВИЦИТЕ СИ И ДА ПРЕСТАНЕМ ДА СЕ БЕЗПОКОИМ, ПРЕДИ ТЕ ДА СА НИ НАДВИЛИ
Глава VI
КАК ДА ИЗБИЕМ ОТ ГЛАВАТА СИ ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗПОКОЙСТВО
Великият учен Пастьор говорел за спокойствието, което цари в библиотеките и лабораториите. Защо? Защото хората от библиотеките и лабораториите са толкова погълнати от своите задачи, че не им остава време да се безпокоят за себе си. У изследователите рядко биват нервни сривове. За подобен разкош те нямат време. Защо толкова просто нещо като заетостта ни помага да се освободим от чувството за безпокойство? Има един фундаментален закон на психологията:"Един, даже и най-големият ум не може да мисли за повече от едно нещо в даден момент."
Не ми вярвате съвсем? Добре, нека проведем един експеримент.
Отклонете се назад, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за статуса на свободата и за вашите планове за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се съсредоточите над всяка от двете мисли поотделно, но не на двете едновременно. Нещо подобно става и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме подтиснати от безпокойство. Единият вид емоция подтиска другия. Това просто откритие е помогнало на военни те психиатри да избършат чудеса по време на войната. Когато хората излизали от боевете в такова състояние, че ги наричали "психоневротици", военните лекари им организирали постоянна заетост. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от дейност, като правило на чист въздух - риболов, лов, футбол, фотография, работа в градината, танци. За размишление върху преживяното не оставало време.
„Терапия на заетостта" - тази терапия сега се изписва широко в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са използвали този метод още 500 години преди новата ера.
Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия разгар на бойната. Когато го попитали дали се е безпокоил заради огромната отговорност, която му е била възложена, той отговорил: "Аз съм твърде зает за да имам време за безпокойство".
В същото положение се оказал Чарлз Кетериг, когато започнал да изобретява автоматичен стартер за автомобили. Впоследствие мистър Кетериг станал вицепрезидент на фирмата "Дженерал мотърс". Едва неотдавна той се пенсионира. Той възглавявал известната в цял свят корпорация по научни изследвания - фирмата "Дженерал мотърс". Но в началото на своята дейност бил така беден, че се принудил да създаде лабораторията си в бараката. За да заплаща необходимите части, му се налагало да взима от хиляда и петстотинте долара, получавани от жена му за уроците по пиано. По-късно му се наложило да вземе 500 долара, като заложи своята застраховка. Аз попитах жена му била ли е тя обезпокоена в такова тежко време. "Да,- отвърна тя - аз бях толкова разтревожена, че не можех да спя, но мистър Кетериг беше спокоен. Той беше твърде много погълнат от своята работа, за да се безпокои".
Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше "духове на унинието". Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.
Познавам един делови човек в Ню Йорк, който победи тези джуджета благодарение на това, че е бил много зает и не му оставало време да нервничи и да роптае. Наричат го Тремпер Лонгмен. Кантората на този човек се намира на Уолтстрийт. Той беше слушател на моите курсове за възрастни. Неговият разказ за преодоляването на навика да се безпокои ми се стори толкова интересен и впечатляващ, че аз го поканих на вечеря с мен в един ресторант след заниманията, където се заседяхме почти до сутринта. Ето какво ми каза той:
"Преди осем години аз бях толкова обезпокоен, че страдах от безсъние. Бях в постоянно напрежение, през цялото време се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойство.
След като напълно се решиха моите проблеми, следваше веднага да престана да се безпокоя, но това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил.
Аз се безпокоях по всякакъв повод. Изпитвах напрежение, станах нервен, не можех да спя. Както вече казах заплашваше ме нервен срив.
От отчаяние заживях такъв живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех дела, изискващи концентрацията на всичките ми способности. По такъв начин не ми оставаше време за безпокойство. Обикновено работех по седем часа на ден. Сега започнах да работя по 15-16 часа на ден. Идвах в кантората в осем часа сутринта и оставах там до полунощ. Поех нови отговорности, нови задължения. Прибирайки се в полунощ у дома, аз бях толкова из мъчен, че незабавно лягах и заспивах след няколко секунди.
Изпълнявах тази програма в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се безпокоя и отново започнах да работя по 7-8 часа на ден. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не страдам от безсъница и се избавих от безпокойството."
Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той резюмира всичко това, като каза: 'Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи или не." И така, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще започне по бързо да циркулира, вашият мозък ще започне по бързо да работи и много скоро ще се повиши Жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-добрите.
За да приключите с навика да се безпокоите, изпълнявайте правило първо:
БЪДЕТЕ ЗАЕТИ. ЧОВЕК, СТРАДАЩ ОТ БЕЗПОКОЙСТВО, ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА ПОТЪНЕ В РАБОТА, ИНАЧЕ ЩЕ ИЗСЪХНЕ ОТ ОТЧАЯНИЕ.
Глава VII
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ДРЕБОЛИИТЕ ДА ВИ СЪКРУШАТ
Ние с мисис Карнеги веднъж обядвахме с един наш приятел в Чикаго. Разрязвайки месото, той направи нещо неправилно. Аз не забелязах. А и аз бях забелязал, не бих обърнал внимание. Но жена му видя това и се нахвърли срещу него пред нас. "Джон, разкрещя се тя, ти не виждаш ли какво правиш! Кога най после ще се научиш да се държиш както трябва по време на обяд!"
След това тя ни каза : 'Той винаги прави грешки. Дори не се опитва да се поправи." Възможно е да не се е стараел да реже правилно месото, но аз съм поразен от неговото търпение - как е могъл да живее с нея двадесет години! Говоря откровено, аз по-скоро бих се съгласил да се храня с кренвирши и горчица - в спокойна обстановка, отколкото да ям пекинска патица и плавници от акула и да слушам мърморенето на такава жена.
Скоро след тази визита ни дойдоха на гости. Малко преди тяхното пристигане мисис Карнеги забеляза, че три салфетки не подхождат към покривката. "Аз хукнах към готвача - ми разказа тя по късно, - и узнах, че трите други салфетки са отнесени в пералнята. Гостите бяха вече пред вратата. Нямаше време да сменяме салфетките. Чувствах, че ще се разплача! Мислех само за едно: "Защо това нелепо недоглеждане трябва да ми развали цялата вечер?" След това си помислих: "А защо да допускам това?" Настаних се пред празничната маса, твърдо решила да прекарам добре вечерта. И през цялата вечер бях в приповдигнато настроение. Нека по-добре нашите приятели да ме смятат за немарлива домакиня, - каза тя,- отколкото за нервна, раздразнителна жена. Във всеки случай, доколкото ми е известно, никой не бе обърнал внимание на салфетките!"
Известният юридически принцип гласи: "Законът не се занимава с дреболии". Не трябва да обръща внимание на дреболиите и загриженият човек, ако иска да съхрани душевното си спокойствие.
На склоновете на планината Лонгс-Пик, Колорадо, се виждат останки от гигантско дърво. Специалистите твърдят, че то е растяло около 400 години. Било младо дръвче, когато Колумб е слязъл от кораба в Салвадор. Дървото било пораснало до половина, когато английските колонисти са създавали своите селища в Плимут. В течение на своя дълъг живот дървото четиринадесет пъти е било подложено на ударите на мълниите, безчислените бури. Четири века лавини са бушували около него. Но то е устояло. Обаче в края на краищата пълчища малки бръмбарчета са започнали да го гризат. Насекомите прегризали кората и постепенно съкрушавали вътрешната сила на дървото със своите незначителни, но непрекъснати ухапвания. Горският великан, когото не бяха изсушили вековете, не сломиха мълниите и бурите, бе рухнал под натиска на малките насекоми - толкова малки, че човек може да ги смачка с два пръста.
Не напомняме ли всички ние на този сражаващ се горски великан? Ние така или иначе благополучно преживяваме рядко случващите се бури, лавини и удари от мълнии, които ни изпраща животът, но въпреки това отдаваме своето сърце на терзания от малките бръмбарчета на безпокойството - толкова малки, че могат да бъдат смачкани с два пръста. За да преодолеем навика да се безпокоим, преди той да ни е надвил, нека да изпълняваме правило второ:
НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА СЕ РАЗСТРОЙВАТЕ ЗАРАДИ ДРЕБОЛИИ, КОИТО СЛЕДВА ДА ПРЕЗИРАТЕ И ЗАБРАВЯТЕ. ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, ЗА ДА ГО ПРАХОСВАМЕ ЗА ГЛУПОСТИ.
Сподели с приятели: |