Глава VIII ЗАКОН, КОЙТО ЩЕ ПОСТАВИ ИЗВЪН ЗАКОНА ЗНАЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ ВАШЕТО БЕЗПОКОЙСТВО

Най-знаменитата застрахователна компания в света "Лойд" в Лондон е спечелила безчислени милиони от склонността на хората да се безпо­коят за неща, които се случват много рядко. Лондонската компания "Лойд" се обзалага с хората, които се обръщат към нея, че нещастията, за които те се безпокоят, никога няма да се случат. Обаче фирмата не нарича това облог. Тя нарича това застраховка.

Тази огромна застрахователна компания процъфтява вече 200 години. И ако не се измени човешката натура, компанията ще съществува и про­цъфтява още пет века, занимавайки се със застраховането на обувки, ко­раби от нещастни случаи, които по закона на големите числа се случват съвсем не толкова често, колкото си въобразяваме. Когато се оглеждам в изминалите десетилетия, аз разбирам, че голяма част от моето безпо­койство е била създавана от въображението ми. Джим Грант ми е раз­казвал, че той също е преживял това. Той е владетел на фирмата "Джеймс А. Грант" в Ню Йорк. Неговата фирма се занимава с търговия на едро с портокали и грейпфрути от Флорида. Джеймс Грант организира експор­тирането на десет до петдесет вагона с плодове от Флорида наведнъж. Той ми каза, че по рано обикновено се е измъчвал от такива мисли: "Ами ако изведнъж стане катастрофа с влака? Ами ако всичките ми плодове се разпилеят? Ами ако изведнъж рухне мост, точно когато моите ваго­ни преминават през него?" Разбира се, плодовете били застраховани. Но той се безпокоял, че ако не бъдат на време доставени, те ще загубят па­зара си. Той така се безпокоял, че започнал да подозира у себе си язва на стомаха и се обърнал към лекар. Лекарят не намерил у него такава болест с изключение на разклатени нерви. "изведнъж ме осени, разказваше той, и аз започнах да си задавам въпроси. Казах на себе си: "Послушай, Джим Грант, колко вагона с плодове си доставил за тези години?" Отговорът беше: "Около двадесет и пет хиляди." След това се запитах:"Колко ваго­на са пострадали от катастрофи?" Отговора беше:"Възможно е пет". То­гава казах сам на себе си:"Само пет от двадесет и пет хиляди? Ти знаеш ли какво значи това? Съотношение: 1:5000! С други думи, по закона за го­лемите числа, основан на опита, шансовете, че един от твоите вагони ще пострада, са 1:5000. Така че защо се безпокоиш?"

"По закона на големите числа това няма да се случи"- тази фраза отстрани 90% от моето безпокойство и ми даде възможност да преживея последните двадесет години спокойно и щастливо свръх моите и най-розови очаквания.

За да надвиете навика да се безпокоите, преди той да ви е надвил, из­пълнявайте правило трето:

ИЗУЧАВАЙТЕ ФАКТИТЕ. ПОПИТАЙТЕ СЕБЕ СИ: "КАКВИ СА ШАНСОВЕ­ТЕ ПО ЗАКОНА НА ГОЛЕМИТЕ ЧИСЛА СЪБИТИЕТО, ЗАРАДИ КОЕТО СЕ БЕЗПОКОЯ, НЯКОГА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ?"

По своя Жизнен път ние попадаме в много неприятни ситуации, кои­то не можем да изменим. Те не могат да бъдат други. Пред нас стои из­бор ние можем или да приемем тези ситуации като неизбежни и да се приспособим към тях, или да погубим своя живот, протестирайки про­тив неизбежното, и е, възможно, да докараме себе си до нервен срив.

Покойният Георг V поставил в рамка и окачил на стената на своята библиотека в Бъкингамския дворец надпис с думите: "НАУЧИ МЕ ДА НЕ ИСКАМ НЕВЪЗМОЖНОТО И ДА НЕ ТЪГУВАМ ЗА НЕПОПРАВИМОТО". Съ­щата мисъл е изразена от Шопенхауер по следния начин: "Достатъчния запас смирение има първостепенно значение при подготовката за пъте­шествието в живота".

Очевидно, само едните обстоятелства не ни правят нито щастливи, нито нещастни. Важно е как ние реагираме на тях. Именно това опреде­ля нашите чувства.

Всички ние сме способни да преживеем нещастието и трагедията и да ги победим, ако сме принудени да го направим. Може да ни се стори, че не можем, но ние притежаваме вътрешни ресурси с поразителна сила, кои­то ще ни помогнат да понесем всичко, ако ги използуваме. Ние сме по-силни, отколкото ни се струва.

Аз 12 години работих на ферма с добитък, никога обаче не съм забеляз­вал да се повиши температурата на джърийската крава от това, че вали мокър сняг и е студено. Кравата не преживява заради това, че възлюбе­ният и отделя твърде много внимание на друга крава. Животните спо­койно понасят нощите, бурите и затова те никога не страдат от нер­вни сривове, като от язва на стомаха и никога не се побъркват.

Вие мислите, че аз проповядвам просто да се примирим с всички прев­ратности на съдбата, които ще срещнем по пътя си? В никакъв случай! Това е истински фатализъм. Докато има възможност да изменим ситу­ацията в своя полза, дайте да се борим. Но когато здравия смисъл ни го­вори, че сме се сблъскали с нещо, което ще остане такова, каквото е, и не може да бъде друго, тогава, заради съхранението на здравия разум, не поглеждайте напред и не се оглеждайте, не скърбете за това, което го няма.

Дж. С. Пенни, основател на едноименна фирма, владеещ мрежа от ма­газини из цялата страна, ми каза: "Аз не бих се безпокоил, ако даже загубя всички мои пари до последния цент, тъй като безпокойството с нищо не може да ми помогне. Обикновено правя всичко, което е по силите ми, а какви ще бъдат резултатите - само на бог е известно."

Хенри Форд ми каза приблизително същото: Когато не мога да управ­лявам събитията,- каза той,- аз предоставям на събитията да се управ­ляват сами".

Когато попитах К. Т. Келер, президент на корпорацията "Крайслер", как избягва безпокойството, той отговори:"Когато се окажа в трудна ситуация, ако мога, правя всичко, което е по силите ми. Ако не мога ни­що да направя, аз просто забравям за това. Никога не се безпокоя за бъ­дещето. Та аз зная, че нито един човек, живеещ на земята, не може да предвиди какво ще се случи в бъдеще. Съществуват толкова много сили, които ще влияят на това бъдеще! Никой не може да каже кое управлява тези сили. Никой не може да ги разбере. Тогава защо да се безпокоя за тях?" К. Т. Келер би бил смутен, ако бяха го нарекли философ. Той просто е добър бизнесмен. Обаче той прилага в живота си онази философия, ко­ято е проповядвал Епиктет в Рим преди 12 века. "Съществува само един път към щастието,- поучавал Епиктет римляните,- за това е нужно са­мо да престанете да се безпокоите за неща, които не са подчинени на ва­шата воля".

Нито един от живеещите на земята не притежава достатъчно емоционалност и енергия, за да се бори с неизбежното и едновременно да създава нов живот. Необходимо е да се избере едното или другото. Вие можете или да се прегънете под натиска на неизбежните снежни бури, на които Ви подлага животът, или вие ще им се съпротивлявате и ще се пре­чупите!

Аз наблюдавах това в своята ферма в Мисури. Бях посадил около 20 дървета. От начало те растяха поразително бързо. След това по време на снежна буря всяко клонче се покри с дебел слой лед. Вместо плавно да се огънат под тежестта, тези дървета гордо се съпротивляваха и в края на краищата се счупиха, не издържаха тежкия товар. В резултат се наложи да ги унищожа. Те не бяха овладели мъдростта на северните гори. Бях пътешествал стотици мили из вечно зелените гори на Канада, обаче нито веднъж не видях нито ела, нито бор счупили се под тежестта на мокрия сняг или лед. Тези вечнозелени гори знаят как трябва да се огъ­нат, как трябва да склонят своите клони, как да се примирят с неизбежното

Майсторите на Жиу-Жицу учат своите ученици "да се огъват като вър­ба, а не да се съпротивляват като дъб".

Какво ще се случи с вас и с мен, ако се съпротивляваме на ударите на живота вместо да ги поглъщаме? Какво ще стане, ако ние се откажем "да се огъваме като върба" и упорито "се съпротивляваме като дъб"? Отго­ворът е много прост. Ще си създадем редица вътрешни конфликти. Ще бъдем обезпокоени, напрегнати, силно възбудени, нервите ни ще бъдат разклатени.

Ако отидем още по-нататък и отхвърлим жестоката действител­ност, която ни обкръжава, укривайки се в измисления свят, създаден от нашето въображение, ние ще се побъркаме.

За да надвиете навика да се безпокоите преди той да ви е надвил, из­пълнявайте правило четвърто:

СЪОБРАЗЯВАЙТЕ СЕ С НЕИЗБЕЖНОТО!
Глава X

НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ДА ПОТЪНЕТЕ В НЕПРИЯТНОСТИ. НА ВРЕМЕ СИ ПОДАЙТЕ КОМАНДА: "СТОП".

Искали Ви се да знаете как се правят пари на Уолстрййт? Предполагам, че това се иска на милиони хора. И ако аз знаех отговора, тази книга би струвала десетки хиляди долара. Има, обаче, една хубава идея, която из­ползуват много финансисти. Ето какво ми разказа за това Робъртсон, съветник на борсата по влоговете:

Пристигнах в Ню Йорк, имайки двадесет хиляди долара, които ми бя­ха дали приятелите ми за игра на борсата. Аз мислех, че знам всички тран­смисионни ремъци на този механизъм, но загубих всичко до последният цент. Наистина, имаше и удачни ставки, но в края на краищата загубих всичко. Не бих преживявал така тежко, ако това бяха мои пари. Чувствах се ужасно, тъй като бях загубил парите на моите приятели, Въпреки че те бяха богати и можеха да преживеят това.

Аз се боях от срещата с тях след всичко, което се случи, обаче, за мое учудване, те леко се отнесоха към загубата и запазиха своя оптимизъм.

Играех по принципа спечелил - загубил ", осланяйки се основно на къс­мета си и на мнението на другите хора. Както е казал X Филижс:"Аз иг­раех на борсата със своите уши". Започнах да обмислям ситуацията и ре­ших, че преди да се върна на борсата отново, съм длъжен да проумея всич­ко до края. Удаде ми се да се запозная с най-удачния играч В. Кастл. Раз­читах, че много ще узная от него, тъй като той имаше репутацията на човек, който с успех играе на борсата в течение на много години, а това не може да бъде просто късмет. Той ми зададе няколко въпроса за това как съм водел своите операции, а след това ми съобщи онова, което аз смятам за най-важния принцип във финансовите мероприятия. Той ка­за: „За всяка финансова операция аз предвиждам момент когато си давам команда "стоп"”. Това означава, че курсът на акциите, когато падне на 5% от стойността, те автоматически се продават. Загубите се ограничават от пет пункта

Ако вашата сделка се окаже добре премислена. вие можете да спечели­те десет, петнадесет или петдесет пункта. Следователно, ограничавай­ки се в загубването на пет пункта, вие можете да сбъркате в половина­та от сделките и Все пак ще спечелите много пари .

Аз последвах незабавно неговият съвет и го спазвам и до ден днешен, което позволи на мен и на моите клиенти да спечелим хиляди долари. След известно време разбрах, че принципът "спри навреме" може да се използува не само в борсата. Започнах да използвам този подход и за други проблеми.

Например, имах дни, когато закусвахме заедно с приятеля ми. Но той много често закъсняваше. Накрая аз му казах :" Ще чакам точно десет ми­нути. Ако се забавиш повече от това време, дори с една минута, изхвър­лям закуската в реката и си отивам".

Колко ми се иска на млади години да бях умеел да сдържам своето не­търпение, раздразнение, умствено и емоционално напрежение! Защо не ми стигаше здрав смисъл трезво да оценявам всяка ситуация, заплашва­ща да ме изведе от състоянието на душевно равновесие, защо не си каз­вах: Дейл Карнеги, защо се вълнуваш заради дреболии?" Защо действи­телно?

...Когато Б.Франклин бил на 7 години, направил грешка, за която пом­нел 70 години. Тогава на него безумно му се искало да има свирка. Той вля­зъл в магазина за играчки и поставил всички свои пари на тезгяха, поис­кал свирка, без даже да попита за цената.

"Когато се прибрах в къщи, - писал той на свой приятел десет години по късно,- започнах да се разхождам из къщата и да си свиря, много дово­лен от своята покупка. Но когато по-големите ми братя и сестри узна­ха, че съм заплатил за свирката много повече, отколкото тя струва, те ми се присмиваха. От досада аз заплаках".

Години по-късно, когато Франклин станал световно известен и бил посланик на САЩ във Франция, той още помнел този случай.

'Когато станах възрастен, - разказвал Франклин, -и виждах постъпки­те на хората, разбрах, че много, твърде много хора плащат скъпо за при­добиването на свирката. Накратко казано, голяма част от нещастията на човечеството е обусловена от неправилната оценка на нещата, от това, че те твърде скъпо плащат за свирката."

Както е написано в Британската енциклопедия, Лев Толстой през последните 20 години от живота си е бил най-почитания човек в света: от 1890 година до 1910 година неспирен поток от почитатели е ходил на поклонение в Ясна Поляна, за да зърне лика му, за да чуе гласа му, да се докосне до дрехите му. Всяка дума. която е произнасял, се е записвала. Но що се отнася до живота - обикновеният живот - тук Толстой е проявявал по-малко здрав смисъл за своите 70 години отколкото Франклин на 7 години. У него въобще не е имало здрав смисъл. Ето какво имам предвид:

Толстой се оженил за девойка, която много обичал. Те били толкова щастливи, че заставали на колене и молели Бога да продължи колкото може повече неземното им блаженство. Но София Андреевна била по натура много ревнива. Тя се преобличала като селянка и следяла всяка стъпка на мъжа си, даже когато се разхождал в гората. Между тях избухвали ужасни караници. Тя започнала да го ревнува даже от собствените му деца.

А какво правел Толстой? Не го обвинявам за това - той чупел мебели­те, бидейки достатъчно раздразнен. Но правел и по-лошо. Водел личен дневник, в който хвърлял цялата вина върху жена си. Това била неговата; "свирка". Той искал бъдещите поколения да го оправдаят а вината да прехвърлят върху жена му.

Какво правела София Андреевна в отговор на това? Тя, разбира се, късала страниците от дневника му и ги горяла. Започнала да води свой дневник, където го считала за негодяй. София Андреевна написала даже роман „Кой е виновен?", в който представяла своя мъж като дявол, а себе си като светица. И какъв е резултатът? Тези двама души превърнали дома си в онова, което Толстой нарича "побъркан дом".

Очевидно има няколко причини. Една от тях е било изгарящото жела­ние да се направи впечатление на околните. Да, ние сме тези потомци, за чието мнение те се безпокояли! А много ли се замисляме кой от тях в виновен?

Не, ние си имаме достатъчно свои проблеми, за да си губим времето, мислейки за Толстой. Ето цената, която тези двама нещастни хора са заплатили за свирката! 50 години живот в ада - само за това, че у нито един от тях не се намерил здрав разум да каже:"Спри!". Нито един от тях не казал:"Време е незабавно да спрем. Ще пропилеем живота си. Веднага да кажем стига!"

Аз твърдо вярвам, че познаването на реалната мярка на нещата се явява най-великата тайна за придобиването на спокойствие. И съм уверен, че ние можем да се избавим от 50% от огорченията, ако веднъж установим за себе си златното правило да определяме кои неща представляват за нас жизнена ценност.

И така, за да надживеем навика си за чувството за безпокойство пре­ди то да ни е пречупило, нека да вземе на въоръжение петото правило:

Навреме се спрете и си задайте три въпроса:

1. 
   ДОКОЛКО Е ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНО ТОВА, ЗА КОЕТО СЕ БЕЗПОКО­ИТЕ?
   
2. 
   В КОЙ МОМЕНТ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА КАЖА: "СПРИ!" ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЩАТА, ПРЕДИЗВИКВАЩИ БЕЗПОКОЙСТВО И ДА ПОСТАВЯ ТОЧКА?
   
3. 
   КОЛКО ПЛАЩАМ ЗА ТАЗИ "СВИРКА"? НЕ СЪМ ЛИ ЗАПЛАТИЛ ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СТРУВА ТЯ?
   

Д. Каруер, учен, загубил 40 хиляди долара - всички свои спестявания, ко­гато банката, в която ги държал, обявила банкрута си. Когато някой го питал знае ли, че е загубил всичките си пари, Каруер отговарял: Да, чух" -продължавал работата си. Загубата той съвсем изхвърлил от паметта си и никога повече не си спомнял за нея.

Аз съжалявам за това, че не съм посещавал школата на Дж. Вашинг­тон в Ню Йорк и не съм се учил у доктор Паул Брандвастън, преподава­тел, у който се е учил Алън Саундерс. А Саундерс разказвал как неговият преподавател в курса по хигиена дал на учениците си един от най-ценни­те си уроци.

Веднъж сутринта нашата група дойде на занятия в лабораторията, където се намирал доктор Брандвастън. Накрая на масата му имаше бу­тилка мляко. Ние седнахме и я загледахме, недоумявайки какво отноше­ние може да има млякото към курса по хигиена. Изведнъж мистър Брандвастън стана и запокити бутилката с мляко в умивалника Бутилката се разби и млякото се разля. А той викна: Не плачете за разлятото мляко! Изгубеното няма да се върне!". След това ни накара да се приближим до умивалника и да погледаме парчетата от разбитата бутилка.

Хубаво погледайте - ни каза той.- Искам да запомните този урок за цял живот. Вие виждате, че всичкото мляко се разля и колкото и да вди­гате шум и да си скубете косите - нито една капка няма да се върне на­зад. Ако бяхме взели някой предпазни мерки, можехме да запазим мляко­то. Но сега е твърде късно. Всичко, което можем да направим - това е да го отпишем, да го забравим и да преминем към по нататъшна работа."

Аз забравих геометрията и латинския,- каза А.Саундерс,- а този него­лям урок запомних за цял живот. Той ми позволи да внимавам в практическия си Живот повече, отколкото всичко друго, на което ме бяха учили във висшето училище в течение на 4 години. Научи ме по възможност да не разливам млякото, но ако това се е случило - напълно да забравя и ни­кога да не си спомням."

Винаги съм се възхищавал от покойния Р.Шедр притежаващ таланта да осветява старите истини интересно и по новому. Той бе издателят на "Филаделфийски бюлетин". Веднъж, обръщайки се към випускниците на колежа, той казал: „Някой от вас скоро да е цепил дърва? Вдигнете ръце." Болшинството от учениците вдигнали ръце. След това той попитал:"А случвало ли ви се е да цепите стърготини? Такива нямало. Разбира се, да се цепят стърготини не може! - възкликнал Шедр. - Те са вече нацепени! Същото е и с миналото. Когато си спомняте и преживявате случаи, които вече са станали и с които вече е свършено, вие просто се опитвате да цепите стърготини."

Разбира се, всички ние извършваме грешки и нелепи постъпки. Е, и как­во? Кой не ги извършва? Даже Наполеон е претърпял поражения в една трета от най-важните сражения, които е провел. Може би средното аритметично от нашите поражения в живота е не по лошо от това на Наполеон? Кой знае?

Във всеки случай, цялата кралска конница и цялата кралска войска не могат отново да върнат миналото.

И така, дайте да запомним правило шесто:

НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ИЗДРЕБНЯВАТЕ! НЕ ЦЕПЕТЕ СТЪРГОТИНИ!

Заключение на част III

ПРАВИЛО 1. Надвивайте на чувството за безпокойство с постоянна заетост. Активната дейност - ето едно от най-добрите средства за ле­чение.

ПРАВИЛО 2. Не се безпокойте за дреболии, не допускайте вашето щас­тие да се разруши заради незначителни неща.

ПРАВИЛО 3. По отношение на безпокоящите ви обстоятелства при­лагайте законите на теорията за вероятностите. Запитайте се:"Каква е вероятността това изобщо да се случи?"

ПРАВИЛО 4. Примирете се с неизбежното, ако знаете, че обстоятел­ствата са извън вашата власт и вие не можете да ги измените или поп­равите. Кажете си:" Да, това е така и не може да бъде другояче."

ПРАВИЛО 5. Умейте навреме да спрете, решете за себе си каква мяр­ка безпокойство можете да си позволите по отношение на едни или дру­ги обстоятелства и не се разплащайте с по- голяма цена.

ПРАВИЛО 6. Нека миналото само себе си погребе, не цепете наново стърготините.

Преди няколко години при едно интервю по радиото ме помолиха да отговоря на следният въпрос: „Кой е най-важният урок, който сте полу­чили през живота си?"

Да отговоря ми беше лесно най-ценният урок, който бях усвоил в живота си, е осъзнаването важността на това, което мислим. Кажи ми какво мислиш и аз ще ти кажа какъв си. Нашите мисли определят особенос­тите на нашата личност. Нашето отношение към живота, това е факторът, определящ съдбата ни. Емерсон е казал: „Човек е това, което мис­ли в течение на деня." .. Нима той може да бъде нещо друго?

Сега вече зная, извън всяко съмнение, че най-големият проблем, с кой­то се сблъскваме, в действителност едва ли не единственият проблем, с който ние с вас си имаме работа, това е изборът на правилно умонастроение. Ако сме способни да направим този избор, ние ще се окажем на пътя към решаването на всички свои проблеми. Великият философ Марк Аврелий, който е управлявал Римската империя, е изразил тази мисъл в девет думи. Девет думи. които могат да определят вашата съдба: "НАШИЯТ ЖИВОТ Е ТОВА, КОЕТО НИЕ МИСЛИМ ЗА НЕГО."

Наистина, ако мислим за щастието, ние се чувстваме щастливи. Ако ни посещават печални мисли, ние тъжим. Ако в нашите мисли присъства страхът, ние се страхуваме. Ако мислим за болести, напълно възможно е да се разболеем. Ако мислим за неудачите в нещо, навярно ще претърпим фиаско. Ако сме потънали в жалост към себе си, всички ще ни избягват. "Вие не сте това,- е казал Норман Винсент Пил,- което мислите за себе си. Вие сте именно това, което мислите."

На вас ви се струва, че аз ви пропагандирам примитивно оптимистично отношение към всички ваши проблеми? Не, за съжаление, животът не е толкова прост. Но аз съм за това, че ние сме длъжни да изработим у себе си положително. а не отрицателно отношение към обкръжаващия ни свят.

С други думи, ние следва да се погрижим за решаването на своите проблеми, но не и да проявяваме безпокойство по този повод. В какво се състои разликата?

Нека да илюстрирам тази мисъл. Всеки път, когато пресичам някоя нюйоркска улица с интензивно движение, аз се грижа за това да не попадна под някоя кола, но това не ме хвърля в безпокойство. Да се грижиш, това означава да съзнаваш в какво се заключват нашите проблеми и спокойно да вземаш мерки за тяхното разрешаване. Да проявяваш безпокойство, това означава непрекъснато движение в кръг, старателно довеждащо ни до изстъпление.

Преди много години бях прочел не голяма книга, която остави неизлечима следа в моя живот. Тя се наричаше "Как мисли човекът?". Нейният автор е Джеймс Лейн Аллън и ето какво е написано там:

Човек е открил, че когато изменя своето отношение към нещата и към другите хора, те също се изменят по отношение към него... Доста­тъчно е човек коренно да измени своите мисли и той с удивление ще види как бързо се изменят материалните условия на неговия живот. Хората притеглят към себе си не онова, което искат, а онова, каквото са те самите ... божеството, определящо нашите съдби, е заключено в нас са­мите. То - това е нашата истинска същност... Всичко, което човек достига, се явява пряк резултат на неговите собствени мисли... Човек е способен да се издигне, да победи или да достигне успех само ако издигне своите мисли. Той може да остане слаб, жалък и нещастен само ако се откаже да възвиси своите мисли."

Както е казано в Книгата на Битието, творецът е дал на човека власт над цялата огромна земя. Безусловно, това е велик дар. Но на мен не са ми нужни такива свръх царски прерогативи. Всичко, което аз искам, е да придобия власт над самия себе си. Власт над своите мисли, над своите страхове, власт над своя разум и над своята душа. И най-забележително­то - аз зная как да достигна тази власт в удивителна степен и когато поискам. За това трябва просто да управлявам своите действия, а те на, свой ред ще окажат влияние на моите реакции. И така, нека си спомним следните думи на Уилям Джеймс: "Много от това , което наричаме зло.. често може да се обърне в ободряващо и вдъхновяващо добро по пътя на простата промяна на умонастроението на страдащия - от страх и отчаяние трябва да се премине към борба."

И тъй, нека се борим за своето щастие!

Нека да започнем да се борим за своето щастие на основата на оптимистичното конструктивно мислене. Затова аз Ви предлагам програма, която трябва да изпълнявате всеки ден. Тя се нарича: "ИМЕННО ДНЕС

ИМЕННО ДНЕС

1. Именно днес аз ще бъда щастлив. Това означава, че ще се ръководя от думите на Абрахам Линкълн, който е казал, че болшинството хора са щастливи примерно толкова, колкото са пълни с решимост да бъдат щастливи". Щастието е заключено вътре в нас, то не е резултат от външни обстоятелства.

2. Именно днес аз ще се постарая да се приспособя към този живот, който ме обкръжава, а няма да се опитвам да приспособя всичко към сво­ите желания. Ще приема моето семейство, моята работа и обстоятелствата на моя живот такива, каквито са и ще се постарая да се прирав­ня към тях.

3. Именно днес аз ще се погрижа за своя организъм. Ще направя гимнастика, ще се погрижа за тялото си, правилно ще се храня, ще се постарая да не принасям вреда на своето здраве и да не го пренебрегвам за да стане моят организъм идеална машина за изпълнение на моите изисквания.

4. 
   Именно днес аз ще се постарая да отделя внимание на развитието на своя разум. Ще изуча нещо полезно. Няма да бъда лентяй в умствено отношение. Ще прочета това, което изисква усилия, размисъл и съсредоточаване.
   
5. 
   Именно днес ще се заема с нравствено самоусъвършенстване. За това разчитам да осъществя три неща: ще направя за някой нещо полезно, но така, че той да не знае за това; ще направя поне две неща, които не ми се иска да правя - просто за упражнение, както съветва Уйлям Джеймс.
   
6. 
   Ще се постарая да изглеждам колкото се може по-добре: по възможност ще облека онова, което най-много ми отива, ще разговарям с тих глас, ще се държа любезно, ще бъда щедър на похвали, ще се постарая да не критикувам, да нямам претенции към никого и да не се опитвам нико­го да управлявам или да превъзпитавам.
   

7. 
   Именно днес аз ще се постарая да живея само за днешния ден, няма да се стремя да решавам проблемите на целия си живот изведнъж. В течение на дванадесет часа ще мога да правя такива неща, които биха ме хвърлили в ужас, ако би ми се наложило да се занимавам с тях цял живот.
   
8. 
   Именно днес аз ще набележа програма за своите работа Ще си запи­ша какво имам да направя всеки час. Възможно е да не мога да следвам точно тази програма, но ще я съставя. Това ще ме избави от две злини - привързаност и нерешителност.
   
9. 
   Именно днес ще прекарам половин час в спокойствие и самота и ще се постарая да се отпусна.
   

Ако вие искате да изработите у себе си умонастроение. което ще ви донесе спокойствие и щастие, изпълнявайте правило първо.

МИСЛЕТЕ И СЕ ДРЪЖТЕ ЖИЗНЕРАДОСТНО И ВИЕ ЩЕ ПОЧУВСТВАТЕ СЕБЕ СИ ЖИЗНЕРАДОСТНО!