Глава XIII СТРЕМЕЖЪТ ДА СИ РАЗЧИСТИМ СМЕТКИТЕ СТРУВА ТВЪРДЕ СКЪПО

Когато ненавиждаме своите врагове, ние им даваме власт над себе си - те въздействат на нашия сън, апетит, кръвно налягане, нашето здраве и щастие. Нашите врагове биха затанцували от радост, ако знаеха колко безпокойство, терзания и неприятности ни доставят! Нашата не­навист не им носи вреда, но тя превръща нашите дни и нощи в кошмари. Как мислите, кой е казал следните думи: „Ако егоистичните хора се опи­тат да ви използват за свои цели, зачеркнете ги от кръга на своите поз­нати, но не се опитвайте да си разчистите сметките с тях. Опитвайки се да си разчистите сметките, вие нанасяте голяма вреда на себе си, а не на тези хора?"... Като че ли тези думи са произнесени от някакъв идеа­лист с прекрасна душа? Нищо подобно, тези думи са се появили в бюле­тина, пускан от полицейското управление на град Милуоки.

С какво може да ви навреди опитът да си разчистите сметките? То­ва е опасно в много отношения. Съгласно статията, публикувана в спи­сание "Лайв", това може даже да подкопае вашето здраве. В статията е казано: "Главна особеност на личността, страдаща от хипертония, е злопаметността. Когато злопаметността става хроническа, тя предиз­виква хроническа хипертония и сърдечни заболявания”.

И така, надявам се, че вие разбирате, че когато Христос е казал: "Оби­чайте вашите врагове", той е проповядвал не само правилни етични прин­ципи. Той така също е проповядвал и принципите на медицината на двадесети век думите на Христос: "Прощавайте седем пъти по седемдесет пъти" ще ви помогнат да се опазите от повишено кръвно налягане, сър­дечни заболявания, язва на стомаха и много други болести

НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ТОЛКОВА СВЯТИ, ЗА ДА ОБИЧАМЕ СВО­ИТЕ ВРАГОВЕ, НО ЗАРАДИ СВОЕТО СОБСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ НЕКА ПОНЕ ДА ИМ ПРОСТИМ И ДА ЗАБРАВИМ ЗА ТЯХНОТО СЪЩЕСТВУ­ВАНЕ. Това е най-мъдрото, което можем да направим

Това че са ви обидили или окрали, - е казал Конфуций, - нищо не значи. ако вие не си спомняте постоянно за него, веднъж аз попитах сина на ге­нерал Айзенхауер, Джон, бил ли е неговият баща злопаметен. Не - отго­вори той,- татко никога нито минута не мисли за онези хора които са му неприятни.

Съществува старинна поговорка, че е глупак този. който не може да се разсърди, но е мъдър онзи, който не иска да бъде сърдит

Навярно ние можем да се научим да прощаваме и да забравяме своите врагове. Затова трябва да се увлечем от някакво важно и възвишено де­ло. Тогава оскърбленията и враждата, които срещаме в живота си, няма да имат никакво значение, защото ние ще помним само своята работа.

Епиктет още преди деветнадесет века е забелязал, че ние обикновено жънем плодовете на онова, което сеем. Кой знае защо, съдбата почти винаги ни заставя да се разплащаме за нашите злодеяния. "В крайна смет­ка ,- е казал Епиктет,- всеки човек заплаща за своите престъпления. Чо­век, който помни това, няма да се сърди на никого, няма да негодува сре­щу никого, няма да се кара на никого, няма да обижда никого и няма да ненавижда никого."

Вероятно, нито един държавен деятел в историята на Америка не е бил подложен на толкова оскърбления, ненавист и лъжа. както Линкьлн Обаче Линкьлн, съгласно класическата биография на Херндорн, "никога не съди за хората на основание на това харесват ли му или не му харесват. Ако е трябвало да осъществи някакво важно мероприятие, той е можел да го възложи даже на своя враг, ако той бил подходящ за това. Ако ня­кой човек го е оклеветил или се е държал грубо с него, но независимо от това се е явявал с най-добрата кандидатура за дадена длъжност, то Линкьлн го е назначавал без колебание, като че ли това е бил най-добрият му приятел... Аз не мисля, че той някога е уволнил човек заради това, че е бил негов враг или от неприязън към него."

Линкьлн е бил подложен на обвинения и оскърбления и от онези същи те хора, които са заемали в неговото правителство високи постове Макклелън, Сюърд, Стенън и Чейс. Обаче по думите на Херндорн, адвока­тът, Линкълн е считал, че нито един човек не трябва да бъде хвален, ни. то порицаван за това, което е направил или не е направил, защото "Всич­ки ние така или иначе сме подложени на влиянието на условията, обстоятелствата, околната среда, образованието, усвоените навици и наследствените черти. Именно тези фактори формират човека и го правят такъв. какъвто е и какъвто ще остане завинаги.

Възможно е Линкълн да е бил прав. Ако вие и аз бяхме онагледили физи­ческите. психическите и емоционалните особености, които са онагледи ли нашите врагове, и ако животът се е отнесъл с нас така, както и с тях, ние не бихме могли да се държим другояче. Както нерядко е говорил Кларънс Дароу:"Всичко да знаеш - значи всичко да разбираш и това не оставя място нито за обвинение, нито за осъждане." Затова, вместо да ненавиждаме нашите врагове, нека да ги съжалим и да поблагодарим на господа за това, че животът не ни е направил такива. каквито са те, вместо да осъждаме нашите врагове и да им отмъщаваме, да се отнесем към тях с разбиране, да проявим съчувствие, готовност да им помогнем и всеопрощение.

И така за да изработим у себе се умонастроение. което ще ни донесе душевно спокойствие и щастие, помнете правило второ:

НИКОГА НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СИ РАЗЧИСТИТЕ СМЕТКИТЕ С ВАШИТЕ ВРАГОВЕ, ЗАЩОТО С ТОВА ВИЕ ЩЕ ДОПРИНЕСЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ МНОГО ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО НА ТЯХ. НЕКА ДА ПОСТЪПВАМЕ КАТО ГЕНЕРАЛ АЙЗЕНХАУЕР: НИКОГА НЕ МИСЛЕТЕ НИТО МИНУТА ЗА ОНЕЗИ ХОРА, КОИТО СА ВИ НЕПРИЯТНИ!

Христос е изцерил десет прокажени за един ден. Но колко от тези про­кажени са се върнали поне да му благодарят? Само един. Вие можете да прочетете за това в евангелието от Лука. Когато Христос се обърнал към своите ученици и ги попитал: "Къде са деветимата?" се оказало че всички си отишли. Скрили се без всякаква благодарност! Позволете ми да Ви задам един въпрос: „Защо вие и аз, и бизнесменът от Тексас очакваме повече благодарност за своите неголеми услуги, отколкото е получил Христос?"

А когато работата се отнася до пари? Тук положението е още по без­надеждно. Чарлз Шваб ми е разказвал как веднъж той спасил един банков касиер, който спекулирал на борсата с пари, принадлежащи на банката. Шваб внесъл своите собствени пари, за да спаси този човек от затвора. Бил ли е касиерът благодарен за това? Да, но това продължило недълго По-късно той се опълчил срещу Шваб, хулел го и го оклеветил, него, съ­щият човек, който го спасил от затвора!

Ето така стоят нещата. Човешката натура винаги е била човешка и едва ли тя ще се измени в продължение на вашия живот. Защо да не я при­емем такава, каквато е? Защо да не се отнесем към това също така ре­алистично, както Марк Аврелий, един от най-мъдрите хора, които няко­га са управлявали римската империя. Веднъж той записал в своя дневник: „Днес аз се срещам с хора, които твърде много говорят, хора, съсредо­точени върху себе си, егоистични и неблагодарни. Но мен това не ме удив­ява и не ме безпокои, тъй като аз не мога да си представя света без та­кива хора."

Това е разумно, но не е ли така? Ако вие и аз през всичкото време мър­морим по повод на неблагодарността, то кого да обвиняваме в това? Човешката натура или непознаването й? Затова нека не чакаме благодар­ност. Тогава ако някои около нас изведнъж ни благодари, това ще бъде чудесна изненада. А ако не я получим, няма да бъдем огорчени.

Ето първият тезис, който се опитвам да подчертая в тази глава: ЗА ХОРАТА Е ЕСТЕСТВЕНО ДА ЗАБРАВЯТ ЗА БЛАГОДАРНОСТТА. ЗАТОВА, АКО ЧАКАТЕ БЛАГОДАРНОСТ, ВИЕ СИ ГОТВИТЕ МНОГО ОГОРЧЕНИЯ.

Има само един начин да заслужите любов - да престанете да я изисква­те и да започнете да дарявате любов, без да се надявате на благодарност.

Така разсъждават непрактичните идеалисти, витаещи в облаците? Нищо подобно. Това е просто здравият смисъл. Това е добър способ за вас и за мен да придобием щастието, за което мечтаем. Аз зная. Така бе­ше и в моето семейство. Майка ми и баща ми с радост помагаха на дру­гите. Ние бяхме бедни и винаги имахме дългове. Но въпреки това моите родители всяка година се изхитряха да прашат пари в приюта за сираци в Каунсил-Блафс, щат Айова. Майка ми и баща ми никога не бяха посеща­вали този приют. Вероятно никой не им е благодарил за техните пожер­твувания - освен с писмо. Но те бяха богато възнаградени, тъй като из­питваха радост, оказвайки помощ на малките деца, не желаейки и не очаквайки в отговор благодарност.

След заминаването ми от къщи аз всяка година изпращах на баща ми и майка ми чек по случай Рождество и ги молех да си купят нещо приятно. Но те рядко харчеха тези пари за себе си. Когато пристигах при тях ня­колко дни преди Рождество, баща ми ми разказваше, че е купил въглища и продукти за "една бедна вдовица", която имала много деца и малко па­ри. Каква радост изпитваха моите родители, правейки тези подаръци. Радост от това, че даваха, не очаквайки нищо в замяна!

Аз съм уверен, че моят баща почти съответства на описанието на идеалния човек, направено от Аристотел - човек, напълно заслужил пра­вото на щастие. "Идеалният човек, -е казал Аристотел,- изпитва радост от това, че прави благодеяние на другите, но се срамува да приеме бла­годеяние от другите. Възвишените натури творят добро, низшите на­тури го приемат."

Ето втория тезис, който се опитвам да ви подчертая в тази глава: АКО ИСКАМЕ ДА ПРИДОБИЕМ ЩАСТИЕ, НЕКА ДА ПРЕКРАТИМ ДА МИС­ЛИМ ЗА БЛАГОДАРНОСТТА ИЛИ ЗА НЕБЛАГОДАРНОСТТА, А ДА ИЗВЪР­ШВАМЕ БЛАГОДЕЯНИЕ ЗАРАДИ ВЪТРЕШНАТА РАДОСТ, КОЯТО ИЗПИТ­ВАМЕ ПРИ ТОВА.

В течение на хиляди години родителите си скубят косите от неблагодарността на децата си.

Даже шекспировият крал Лир възкликва: "...толкова по болно, откол­кото да те ухапе змия, е да имаш неблагодарно дете!"

Но защо децата трябва да бъдат благодарни, ако ние не сме възпита­ли у тях това чувство? Неблагодарността е естествена - като плевел благодарността е подобна на розата. Тя трябва да се отглежда, да й се трепери.

Ако нашите деца са неблагодарни, то кой е виновен? Може би ние са­мите. Ако ние никога не сме ги учили да изразяват благодарността към другите, как можем да очакваме от тях благодарност по отношение към нас самите?

За да избегнете огорченията и безпокойствата по повод на неблаго­дарността изпълнявайте правило трето:

А. ВМЕСТО ДА ПРЕЖИВЯВАТЕ ЗАРАДИ НЕБЛАГОДАРНОСТТА, НЕ ОЧАКВАЙТЕ БЛАГОДАРНОСТ. ПОМНЕТЕ, ЧЕ ХРИСТОС Е ИЗЦЕЛИЛ ДЕСЕТ ПРОКАЖЕНИ ЗА ЕДИН ДЕН И САМО ЕДИН МУ СЕ Е ОТБЛАГОДАРИЛ ЗА ЩО НИЕ ТРЯБВА ДА ОЧАКВАМЕ ПОВЕЧЕ БЛАГОДАРНОСТ, ОТКОЛКО Е ПОЛУЧИЛ ХРИСТОС?

Б. ПОМНЕТЕ, ЧЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ СПОСОБ ДА ПРИДОБИЕТЕ ЩАСТИЕ ТОВА Е ДА НЕ ОЧАКВАТЕ БЛАГОДАРНОСТ, А ДА ТВОРИТЕ ДОБРО ЗАРА­ДИ СОБСТВЕНАТА РАДОСТ.

В ПОМНЕТЕ, ЧЕ БЛАГОДАРНОСТТА - ТОВА Е ТАКАВА ЧЕРТА НА ХАРАК­ТЕРА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗПИТАВА. ЗАТОВА, АКО ИСКАМЕ НАШИ ТЕ ДЕЦА ДА НИ БЪДАТ БЛАГОДАРНИ, НИЕ ТРЯБВА ДА ГИ НАУЧИМ НА ТОВА..
Глава XV

БИХТЕ ЛИ ОТДАЛИ ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ, ЗА ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА?

В списание Таим беше публикувана статия за един сержант, който е бил ранен в сражение при Гуадалканале. Парчето снаряд попаднало в гър­лото му, след това седем пъти преливали кръв на сержанта. Той написал бележка на лекаря, питайки: "Ще Живея ли?" Лекарят отговорил : „Да”. Сержантът написал друга бележка, в която питал: "Ще мога ли да говоря?" Отговорът на лекаря отново бил утвърдителен. Тогава раненият написал следната бележка: "Тогава за какъв дявол се безпокоя?"

Защо вие още сега не се спрете и не си зададете въпроса: „За какъв дя­вол се безпокоя?” По всяка вероятност ще разберете, че поводът ви е относително несъществен и незначителен.

В нашият живот около 90% е хубаво и правилно и около 10% е лошо Ако искаме да бъдем щастливи, то за това е нужно само да съсредото­чим вниманието си на хубавото и да не мислим за лошото. Ако искаме да се безпокоим, да се огорчим, да се разболеем от язва на стомаха ние трябва да се съсредоточим върху десетте процента неприятности и да игнорираме деветдесетте процента светло и радостно в нашия живот

Вие бихте ли продали своите две очи за един милиард долари? Каква сума бихте поискали за вашите два крака? А за вашите ръце? А за слуха ви? Скъпи ли са ви децата? А вашето семейство? Мислено съберете всич­ки ваши достояния и вие ще разберете, че не бихте отдали онова. което имате за всички богатства на Рокфелеровци. Фордовци и Моргановци взети заедно. Но ценим ли ние всичко това? Разбира се, не. Както е казал Шопенха­уер: Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме. Действително склонността рядко да мислим за онова, което имаме, но винаги да се безпокоим за онова, което нямаме, е най-голямата трагедия на земята. Вероятно тази склонност е допринесла на човечеството повече нещастие отколкото всички войни и епидемии в историята Умението да виждаме положителната страна на всяко събитие, - е ка­зал доктор Джонсън ,- струва повече от хиляда фунта годишно.Обърнете внимание, че тези думи са били казани не от професионален оптимист. Произнесъл ги е човек, живеещ в душевни мъки, нищета и глад в-течение на двадесет години и в края на краищата станал един от най-известните писатели на своето поколение и най-блестящия събеседник на Всички Времена.

Логан Пълси Смит е вложил най-дълбоката мъдрост в няколко думи като е казал: "В живота трябва да си поставяме две цели. Първата цел осъществяване на онова, към което се стремим. Втората цел - умение да се радваме на достигнатото. Само най-мъдрите представители на човечеството са способни да достигнат втората цел."

Ако вие искате да престанете да се безпокоите и да започнете да жи­веете истински, изпълнявайте правило четвърто:

ПРЕСМЯТАЙТЕ СВОИТЕ УДАЧИ, А НЕ СВОИТЕ НЕПРИЯТНОСТИ!

"Каквото и да се случи винаги бъдете каквито сте! Този проблем - да искаш да бъдеш самия себе си е стар като света, казва доктор Джеймс Гордън Джилки. - и толкова универсален, колкото човешкия живот. Не­желанието да бъдеш себе си се явява скрита причина за много неврози и комплекси. Анджело Патри е написал тринадесет книги и хиляди статии за възпитанието на децата. Той казва: "По-нещастен е онзи човек, кой­то жадува да стане някой или нещо друго, отколкото онази личност, ко­ято е той по своите физически и психически дадености.

Този стремеж да бъдеш някой друг е особено разпространен в Холивуд Сам Ууд, един от най известните режисьори на Холивуд разказвал, че най-големите трудности с младите честолюбиви актьори възниквали при него заради този проблем да ги застави да бъдат самите себе си. Те всички искали да станат второстепенна Лана Търнър или третостепе­нен Кларк Гейбъл. На публиката вече е позната тяхната ярка индивидуалност - непрестанно им повтарял Сам Ууд - и сега тя иска нещо друго.

Преди поставянето на такива филми като „Сбогом, мистър Чипс” и „За кого звънят камбаните", Сам Ууд много години е работел в сферата на търговията с недвижимо имущество, подготвящи кадри за агенти по пласмента. Той заявява, че едни и същи принципи са приложими и към све­та на бизнеса, и към света на киното. Вие нищо няма да постигнете, ако през цялото време правите маймунджилъци. Не трябва да бъдете папа­гали. Опитът ме научи, каза Сам Ууд, че най-целесъобразното е колко­то може по бързо да се избавим от хората, който се изобразяват таки­ва, каквито не са.

Неотдавна попитах Пол Бойнтън, ръководител на отдел кадри на го­лямата нефтена компания Сокони Вакуум Ойл в какво се състои най-го­лямата грешка на хората, които се обръщат към него по повод работа­та. Той беше длъжен да знае - беше беседвал с повече от шестдесет хи­ляди човека, търсещи работа, а освен това той беше написал книга, озаглавена „Шест начина да получим работа". Той отговори: "Най-голямата грешка на хората, търсещи работа, се състои в това, че те изискват да се представят не такива, каквито са, вместо да се държат непринудено и да бъдат съвършено откровени, те често се стараят да дават такива отговори, които, както те си мислят, Вие искате да чуете. Но това не сработва, защото лъжци на никого не са нужни както и фалшивите мо­нети!"

Когато Джин Отри се стараел да се избави от своя тесайки акцент и уверявал, че е от Ню Йорк, хората само се смеели зад гърба му. Но когато започнал да свири на своето банджо и да пее каубойски балади, било положено началото на неговата кариера. Джин Отри станал най-популяр­ният в света каубой както в киното, така и в радиото.

Вие сте нещо съвършено ново в този свят. Радвайте се на това. Използвайте по най-добър начин това, което ви е дала природата. В край­на сметка всяко изкуство е автобиографично. Вие можете да пеете са­мо със своя глас. Вие можете да рисувате само със своята ръка. Трябва да бъдете такива, каквито са ви направили вашият опит. вашата среда и вашата наследственост. Каквото и да се случи, вие сте длъжни да сви­рите на своя малък инструмент в оркестъра на живота.

Емерсон в своето есе Доверие към себе си е писал: „В душевния жи­вот на всеки човек настъпва такъв момент, когато той стига до убеж­дението че завистта се поражда от невежеството, че подражанието е самоубийство, че човек, иска или не иска, трябва да се примири със себе си, както и с предопределената му съдба, че с каквито блага да изобилс­тва вселената, той няма да намери насъщният хляб, ако прилежно не об­работва своето късче земя. Силите, заложени в него, нямат подобни в природата и само на него самия му е дадено да знае на какво е способен, а това няма да се изясни, докато той не изпита себе си."

За да изработите у себе си отношение към живота, което ще ви до­несе спокойствие и ще ви освободи от безпокойството, изпълнявайте правило пето:

НЕ ПОДРАЖАВАЙТЕ НА ДРУГИТЕ, НАМЕРЕТЕ СЕБЕ СИ И БЪДЕТЕ КА­КЪВТО СТЕ!

В периода на работа над тази книга аз веднъж посетих Чикагския университет и беседвах с неговия ректор Роберт Мейнард Хътчинс. Попи­тах го как преодолява безпокойството. Той отговори- Винаги съм се стараел да следвам съвета, който ми е дал покойният Джулиус Розенвалд бивш президент на фирмата Сирс, Роубик енд Ко: "Когато ти дадат лимон, направи си от него лимонада!"

Именно така постъпва и знаменития педагог. Но глупакът постъпва обратно. Ако открие че съдбата му е връчила лимон, той се предава и казва: „Аз претърпях фиаско. Това е съдба. Нямам никакви шансове”. След това продължава да се оплаква от живота и да се опива от жалост към себе си. Но когато лимон се падне на умния човек, той казва: "Какъв урок мога да извлека от тази неприятност? Как мога да подобря своето положение? Как мога да превърна този лимон в лимонада?

Знаменитият психолог Алфред Адлер, посветил целият си живот на изучаване на човека и скритите му запаси от жизнени сили, заявява, че едно от най удивителните качества на човека е неговата способност да превръща минусите в плюсове.

Веднъж бях на гости на един щастлив фермер от Флорида. на който му се беше отдало да превърне дори отровния лимон в лимонада. Когато придобил фермата, той отначало бил доведен до отчаяние. Земята се оказала негодна за нищо. На нея не можело да се отглеждат плодове, ни­то да се развъждат свине. На участъка растели само вековни дъбове и се развъждали гърмящи змии. Но в края на краищата го осенило. "А какво ще стане, ако обърнем минусите в плюсове". Защо да не извлечем полза от гърмящите змии? За всеобщо удивление, той се заел с консервиране на месо от гърмящи змии. Ежегодно тя била посещавана от 20 хиляди човека. Неговото предприятие процъфтявало. Отровата, получена от зъбите на змиите, се отправяла в лабораториите и се използвала за приготвяне на антитоксичен имунен разтвор. Кожата на змиите се продавала на баснословни суми. От нея приготвяли дамски обувки и чанти... Аз видях как консервираното месо от гърмящи змии се отправяше към клиенти от цял свят. Купих картичка с изглед от фермата и я изпратих от пощенското отделение на селото, което беше преименувано и наречено Гърмяща змия в чест на човека, превърнал отровния лимон в сладка ли­монада.

Тъй като съм пътувал из цяла Америка, щастлив бях да срещна десет­ки мъже и жени, които са проявили своята способност "да обръщат ми­нуса в плюс".

Покойният Уйлям Болито, автор на книгата Дванадесетина против боговете е изразил това примерно по следният начин: „Най важното живота се състои не в това да използуваме максимално своите успехи. Всеки глупак е способен на това. Действително важно е умението да из­вличаме полза от загубите. Това изисква ум, в това се заключава разли­ката между умният човек и глупака”.

Колкото повече изучавам живота на хората, достигнали успехи, толкова повече се убеждавам в това, че удивително голям брой от тях са преуспели благодарение на препятствията в началото на своята дей­ност. Именно препятствията са ги подбудили към огромни усилия и в ре­зултат на това са ги довели до огромно възнаграждение. Както е казал Уйлям Джеймс: "Нашите отрицателни фактори неочаквано ни помагат".

Да, напълно вероятно е, че Милтьн е написал прекрасни стихове, защо­то е бил сляп, и може би, Бетховен не би създал такава прекрасна музи­ка, ако не е бил глух.

Да предположим, че толкова сме паднали духом, че сме загубили всяка надежда да превърнем някога нашите лимони в лимонада. Тогава аз ще ви изброя две причини, защото все пак ние сме длъжни да се опитаме да нап­равим това. Две причини, поради които ние имаме всички възможности да достигнем желаното и нищо да не губим.

Причина първа: Има вероятност да постигнем успех.

Причина втора: Даже ако ние не сме успели, сам по себе си нашият опит да обърнем минуса в плюс ни задължава да гледаме напред, а не да се об­ръщаме назад, обръща нашите мисли от отрицателни в положителни. Това ще освободи нашата творческа енергия и ние ще се окажем толкова заети, че няма да имаме нито време, нито склонност да тъгуваме за това, което се е случило и няма да се върне.

Такъв е животът. Това е нещо повече от живота. Това е ПОБЕЖДАВА­ЩИЯТ живот! Аз бих искал да увековеча следните думи на Уйлям Боли в бронз, ако имах тази възможност и да ги закача във всяко училище страната: „Най-важното в живота не се състои в това максимално да използуваме своите успехи. Всеки глупак е способен на това. Действи­телно важно е умението да извличаме полза от загубите. Това изисква ум, в това се заключава разликата между умният човек и глупака."

И така, за да изработите у себе си отношение към живота, доприна­сящо душевно спокойствие и щастие, опитайте се да приложите прави­ло шесто:

КОГАТО СЪДБАТА ВИ ВРЪЧВА ЛИМОН, ПОСТАРАЙТЕ СЕ ДА СИ НАП­РАВИТЕ ОТ НЕГО ЛИМОНАДА !
Глава XVIП

КАК СЕ ЛЕКУВА МЕЛАНХОЛИЯ ТА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ДНИ

Най-важното задължение, възлагано от религията, винаги е било изис­кването: "Обикни своя ближен". Именно човек, непроявяващ интерес към своя ближен, изпитва най-големи трудности в живота и нанася най-го­лям ущърб на другите. Именно сред такива личности се формират всич­ки неудачници. Всички наши изисквания към човека и нашата най-голяма похвала която можем да му дадем, се заключава в следното: той трябва да умее да се труди съвместно с другите хора, да бъде дружески разпо­ложен към сички хора и да бъде надлежен спътник в любовта и брака.

Доктор Адлер настоява, че всеки ден ние трябва да правим добро де­ло. А какво е добро дело? - ще попитате вие. Доброто дело, е казал про­рок Мохамед - това е делото, което изисква усмивка на радост на лице­то на друг човек.

Защо, ако извършваме добро дело всеки ден, това оказва такова уди­вително въздействие на онзи, който го извършва? Защото стремежът да доставяме удоволствие на други не ни позволява да мислим за себе си, а именно това е основната причина за безпокойство, страх и меланхо­лия.

Заратустра е казал. Да правиш добро на другите - не е задължение. То­ва е радост, защото подобрява здравето и увеличава щастието. А Бен­джамен Франклин е резюмирал това много просто: „Когато вие правите добро на другите,- е казал той,- вие на първо място правите добро на се­бе си."

"По мое мнение,- пише Хенри С. Линк, директор на центъра на психо­логическата служба в Ню Йорк,- нито едно откритите на съвременната психология не е толкова важно, колкото научното доказателство за са­мореализация и щастие".

Грижата за другите не само ви отвлича от безпокойството за себе си, тя може също така да ви помогне да придобиете много приятели и получите маса удоволствия в живота, По какъв начин? С този въпрос веднъж се обърнах към професора от Йелския университет Уйлям Лайон Фелпс. Ето какво ми отговори той:

" Когато аз влизам в хотел, бръснарница или магазин, обезателно го­воря нещо приятно на всички, които срещам. Старая се на всеки да кажа това. което го определя като личност, за да се чувствува той просто като винтче в машина. Понякога правя комплимент на продавачката в магазина, която ме обслужва. Изразявам своето възхищение от нейните красиви очи или коси. Питам фризьора дали не се е уморил като е стоял цял ден на крака. Освен това се интересувам как той е станал фризьор, колко години работи и колко рошави глави му се е отдало да приведе в порядък през това време. Помагам му да пресметне това. Забелязал съм, че проявеният интерес заставя човек да сияе от щастие. Протягам ръ­ка на носача, който ми е донесъл куфара. Това създава у него добро настроение и бодрост за цял ден.

Веднъж в един изключително горещ летен ден аз влязох да закуся във вагон ресторанта на железопътния експрес. Препълненият вагон ми се струваше нагорещена печка, а обслужването на пътниците ставаше мно­го бавно. Когато на края келнерът ми донесе менюто, аз му казах: "На готвачите, работещи в нагорещената от слънцето кухня днес сигурно им е много тежко. Келнерът отначало започна да ругае. Той говореше с обиден тон. От начало ми се стори че се сърди. "Милостиви всемогъщи боже,- възкликна той,- хората идват при нас и непрекъснато се оплакват от храната. Те са недоволни от бавното обслужване и мърморят по по­вод горещината и високите цени. Аз вече 19 години изслушвам жалби. Вие сте първият и единственият човек, изразил човешко отношение към готвачите, работещи до нагорещените печки. Моля се на бога да ми из­праща повече такива пътници.

Келнерът беше потресен, защото по човешки се бях отнесъл към него и майсторите — готвачи. Аз гледах на тях като на живи хора. а не като на винтчета в сложния механизъм на железопътната мрежа. "Хората се нуждаят, продължаваше професор Фелпс,- от поне мъничко човешко вни­мание към себе си. Когато вървя по улицата и виждам човек с красиво ку­че, аз обезателно изразявам възхищението си от него. Когато отмина малко, аз се оглеждам и често виждам как той го гали. Моето възхище­ние от неговото куче усилва любовта му към него."

Можете ли да си представите, че за човек, който благодари на носача, протягайки му ръка, изразява своето съчувствие към готвачите, работещи край нагорещените печки в кухнята, възхищава се от кучета на непознати хора по улиците, може да бъде мрачен и обезпокоен? Нима такъв човек се нуждае от помощта на психиатър? Разбира се, не. Китайската пословица гласи: „Аромат на рози навява онази ръка, която ги дарява”.

Навярно някой от тези, които четат тази глава, ще кажат: „Цялата тази дрънканица за интереса към околните е истинска глупост! Безсмислени религиозни нелепости! На мен това не ми прилича! Аз трябва да печеля пари, за да не ми е празен джобът. Имам намерение да взема от живота всичко - и при това веднага - и по дяволите това преливане от пусто в празно!"

Е какво пък, ако вие имате такова мнение, имате право на това. Но ако вие сте прави, в такъв случай всички велики философи и вероучители от самото начало на писмената история на човечеството - Христос, Кон­фуций, Буда, Платон, Аристотел, Сократ, Свети Франциск, дълбоко гре­шат. Но тъй като вие можете презрително да се усмихнете, ако става дума за учения на религиозни мислители, то да се обърнем за съвет към атеистите. Да се опитаме да се обърнем към най- знаменития американ­ски атеист на двадесети век - Теодор Драйзер. Драйзер осмивал всички религии като приказки и смятал, че животът - това е повест, която е преразказал глупак. В нея има много думи и страсти, няма само смисъл. Обаче Драйзер се възхищавал от една велика заповед на Христос запо­ведта да служим на другите. "За това, той (човекът) да може да получи поне някаква радост на определения му отрязък от пътя, - казва Драй­зер, - той трябва да мисли и да съставя планове как да подобри положе­нието не само на себе си, но и на другите, защото радостта, изпитвана от него самия, зависи от това, доколко той се радва за другите, и докол­ко другите се радват за него."

А ако имаме намерение да "подобрим положението на другите" - както е настоявал Драйзер - то ние трябва да бързаме, времето тече. По то­зи път аз ще мина само веднъж. Тогава нека още сега да извърша някаква достойна постъпка или да правя доброта. Нека да не отлагам и да не из­пускам да направя това, защото по този път аз никога вече няма да ми­на."

Затова ако вие искате да се избавите от безпокойството и да придо­биете душевно спокойствие и щастие, изпълнявайте правило седмо:

ЗАБРАВЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ, ПРОЯВЯВАЙТЕ ИНТЕРЕС КЪМ ОКОЛНИТЕ. ВСЕКИ ДЕН ПРАВЕТЕ ДОБРО ДЕЛО, КОЕТО ЩЕ ИЗВИКА РАДОСТНА УС­МИВКА НА НЕЧИЕ ЛИЦЕ.

ПРАВИЛО 1. Запълнете своя ум с мисли за спокойствие, мъжество, здраве и надежда; нашият живот е това, което ние мислим за него".

ПРАВИЛО 2. Никога не се опитвайте да си разчистите сметките с ва­шите врагове, защото с това вие ще допринесете много повече вреда на себе си отколкото на тях. Постъпвайте като генерал Айзенхауер нико­га не мислете нито минута за хора, които не обичате.

ПРАВИЛО 3. Вместо да преживявате заради чуждата неблагодарност, бъдете готови за нея. Помнете, че Христос е излекувал десет прокажени за един ден и само един от тях му е благодарил. Защо вие да очаквате по­вече благодарност, отколкото е получил Христос.

Помнете, че единственият способ да придобиете щастие, това е да не очаквате благодарност, а да извършите благодеяния заради радост­та, получавана от това.

Помнете, че благодарността е такава черта от характера, която е ре­зултат от възпитанието, затова, ако искате вашите деца да ви бъдат благодарни, научете ги на това.

ПРАВИЛО 4. Водете сметка на своите успехи, а не на своите неприятности!

ПРАВИЛО 5. Не подражавайте на другите. Намерете себе си и остане­те такъв, какъвто сте, защото завистта това е невежество, а подра­жанието самоубийство."

ПРАВИЛО 6. Когато съдбата ви връчва лимон, постарайте се да си нап­равите лимонада от него.

ПРАВИЛО 7. Забравяйте за своите собствени неприятности, като се опитвате да дадете малко щастие на другите. "Правейки добро на дру­гите, вие на първо място правите добро на себе си".