Как да разпознаваме минералите дефиниция и класификация на минералите

Кристалната структура и химическият му състав опредлеят един минерал. Възможно е два минерала да имат еднакъв химически състав, но различна кристална решетка – наричат се полиморфни. Такива са например пирит и марказит – и двата минерала са железен сулфид. Кристалната структура има голямо значение за физическите свойства на минерала. Така например въпреки че диамантът и графитът имат един състав (и двата са чист въглерод), то графитът е много мек, докато диамантът е най-твърдия от известните минерали.

Според Световната Минералогична Асоциация понастоящем са известни над 4000 минерала.

Минерали и скали – Скалата е съвкупност (агрегат) от един или повече минерали. В скалата може да има и органични останки. Специфичните минерали в една скала могат много да варират. Някои минерали като кварц, слюда и фесдшпат са често срещани, докато други са намерени само в едно или две находища по света. Повече от половината минерали са толкова редки, че са били намерени само в няколко проби, а има има и такива открити само в няколко скални зърна.
Някои пособия, необходими при идентификация на минерали:

1. 
   Ръчна лупа за наблюдение на малки кристали или фосили.
   
2. 
   Малка плочка от бял порцелан за определяне чертата на минерала.
   
3. 
   Монета и малка пластина от стъкло за определяне на твърдостта.
   
4. 
   Комплект образци от някои основни минерали за сравнение с непознат образец.
   
5. 
   Разпечатка с основните кристални форми за сравнение с кристалната форма на непознат образец.
   
6. 
   Дневник и химикал за описание на мястото, къдетоса намерени минералите.
   
7. 
   По възможност каталог на минералите с хубави цветни снимки и разбираемо описание.
   
8. 
   Малък магнит за определяне дали минералът има магнитни свойства.
   

Обикновено най-напред се забелязва цветът на минерала. Някои минерали лесно могат да бъдат разпознати по цвета, защото винаги са в един цвят. Малахитът например е винаги зелен. Трябва да се има предвид, че цветът не е достатъчен за идентифициране на един минерал. Химически примеси могат да променят цвета на минерала без да се променят останалите му свойства. Кварцът например в най-чистата си форма е безцветен и чист като стъкло. Когато в него има следи от желязо става виолетов (аметист). Примеси от манган го правят розов (розов кварц). Ако кварцът е подложен на радиация, той се оцветява в кафяво (опушен кварц).

На снимката е показан берил, който е почти прозрачен

Блясъкът характеризира начина, по който повърхността на минерала отразява светлината. Блясъкът трябва да се наблюдава върху прясно счупена, непотъмняла повърхност. Различават се два основни типа на блясък – металически и неметалически. Изпозваните термини за описание на блясъка са:

металически - пример: злато стъклен - пример: кварц, турмалин брилянтов (диамантен) - пример: диамант смолист - пример: сфалерит восъчен (мазен) - пример: тюркоаз перлен - пример: талк кпринен - пример: азбест матов (пръстен) - пример: боксит

Турмалинът има стъклен блясък

За да използвате скалата на Моос, опитайте се да одраскате повърхността на неизвестен минерал с минерал от скалата. Например ако незвестният минерал не може да бъде одраскан от фелдшпат (6), но се драска от кварц (7), то неговата твърдост е между 6 и 7 (например пирит с твърдост 6—6.5)

Ако не разполагате с минерали от скалата на Моос, то по-долу следват някои обикновени предмети и тяхната твърдост:

Ако неизвестен образец не може да се одраска с нокът, но се драска от монета, то твърдостта му е между 2.5 и 3.5. Пример за такъв минерал е калцита (3).

Някои основни форми на цепителност са ромбохедрална, кубична и басална. При кубичната цепителност се формират кубове (халит). При ромбохедралната цепителност се формират шестоъгълни призми (калцит), а басална цепителност възниква по равнина успоредна на основата на минерала (топаз)

ЛОМ

• 
  Изометрична – нарича се още кубична кристална система. Кристалите обикновено са оформени като блокове с подобни и симетрични лица. Кристалът има три оси на симетрия, всички под прав ъгъл една спрямо друга и всички с еднаква дължина (пирит).
  
• 
  Тетрагонална – обикновено кристалите имат форма на четиристранни присми и пирамиди. Всеки кристал има три оси, които са взаимно перпедикулярни. Две от осите са с еднаква дължина и лежат в хоризонтална равнина. Третата ос (вертикална) има друга дължина (циркон).
  
• 
  Хексагонална – тези кристали обикновено са оформени като шестоъгълни призми или пирамиди. Всеки кристал има четири ои на симетрия. Три лежат в една равнина, имат еднаква дължина и се пресичат под 120^о. Четвъртата ос има различна дължина и е перпендикулярна на другите три (берил).
  
• 
  Орторомбична – тези кристали са къси и плътни. Всеки кристал има три неравни оси, които са взаимноперпедикулярни (топаз).
  
• 
  Моноклинични – кристалите са къси и плътни с наклонени лица накрая. Всеки кристал има три неравни оси. Две от осите лежат в една равнина и са под прав ъгъл. Третата ос е наклонена (гипс).
  
• 
  Триклинична – кристалите обикновено са плоски с остри ръбове, но нямат прави ъгли. Всеки кристал има три неравни оси. Нито една не е перпендикулярна на някоя друга (фелдшпат).
  

Карат – единица тегло за диаманта и за някои скъпоценни и полускъпоценни камъни – 1 карат=200 милиграма=0.2 грама

Карат - степен на чистота на златото. Чисто злато е 24 карата; 18 карата е при 75% злато, 14 карата е при 58% злато и 9 карата е при 37.5% злато

5. Химичен състав на Земята.

При изчисляване на средния химичен състав са използувани различни подходи, като крайната цел е била обобщена характеристика на разпространение на елементите. Най-достоверни данни има за литосферата, което е обяснимо , поради съвременните възможности за преки изследвания – до 10-15 км дълбочина. Съществуващите различия в стойностите на отделните елементи се дължат и на това дали са били включени образци с космичен произход /метеорити/ или не.

Табл. Разпределение на химичните елементи в земната кора /по Mason, 1966/