Продължителността на геоложките процеси е различна: от няколко секунди, които са достатъчни за разрушителните земетресения до милиони години, през които се образуват скалите. За геологията като наука от съществено значение е да се определи времето на възникване на Земята и да се проследят геоложките събития в точно определен ред. Този въпрос е занимавал естествениците от самото зараждане на геологията като наука. Известно е, че скалите имат способността да запаметяват геоложките събития . В зависимост от това дали се използува наличието на фосилизирани организмови останки или на радиоактивни елементи в тях, за определяне на относителната и абсолютната геоложката възраст на скалите се използуват два основни метода – палеонтоложки /основаващ се на еволюцията на организмовия свят/ и радиоактивен / основаващ се на естествения радио разпад на атомите/ .
1. Относителна геохронология.
Тя проследява последователността на събитията в геоложката история, използувайки организмови групи, съществували сравнително кратко геоложко време и имат широко географско разпространение. Това прави определени родове и видове особено информативни и ги определя като ръководни вкаменелости или биорепери. Такива са някои фораминифери, брахиоподи, амонити, динозаври, птици и др.
За определяне на относителната геоложка възраст се прилагат следните основни биостратиграфски принципи:
1.1. Принцип на суперпозицията - през 1669 г. Николаус Стено установил, че всеки отгорележащ пласт е по- млад от отдолулежащия такъв.
1.2. Принцип на актуализма - през 1788 г. Хътън установява, че ”Настоящето е ключ към миналото”.
1.3. Принцип на непълнотата на геоложкия летопис - наличие на празноти в геоложките разрези, наречени хиатуси.
1.4. Принцип на допълнителността , при който се прилагат резултатите от други науки за доизясняване на геоложката картина, но тяхното самостоятелно използване е недостатъчно.
1.5. Принцип на хомотаксалността – основава се на сходство в реда на появяване на организмите.
1.6. Принцип на флористичната последователност – използуват се палеофлористични комплекси, чиято характеристика се с радиоактивен и меня във вертикална посока на геоложкия разрез.
2. Абсолютна геохронология.
Тя определя точното време на възникване и продължителността на геоложките събития. Използува се наличието на радиоактивни елементи в скалите, като методът се базира на закона за радиоактивно разпадане, което се осъществява с еднаква скорост през цялата геоложка история на Земята. Абсолютната геложка възраст се определя по следната формула: D=P(E l t-1), където
D е броят на стабилните изотопи, получени за време t ;
P е броят на нестабилните изотопи в настоящия момент;
E е основата на естествения логаритъм;
T време;
l е константа на разпадането.
За определяне на абсолютната геоложка възраст се използуват следните химични елементи: 238 U, 235 U, 232 Th, 40K, 87Rb, 187 Re, 14C. Точността на метода се мени от 25-30 млн години за по-старите скали до 2-4 млн години за неозойските скали. Най-старите скали на Земята са установени в Западана Гренландия и тяхната възраст е 3,8 млрд години.
При определяне на точната възраст на Земята са използувани данни от двата метода- за абсолютна и относителна датировка, което увеличава достоверността на получените резултати.
3. Основни поделения на геоложкото време и геохроноложка скала
Най-големите геоложки поделения са еони. В геоложката история на Земята се разграничават два еона, свързани с организмови доказателства за възрастта – първият се нарича Криптозой / еонът на “скрития живот”, за който няма съхранени фосилни възрастови доказателства/ и вторият , наречен Фанерезой / еонът на “открития живот”, който е свързан с наличие на фосилен материал/. Еоните се поделят на ери, които се делят на етажи и векове.
През 1881 г. На II Международен Геоложки конгрес в Болоня геоложката история на Земята се разделя на четири ери, използувайки палеонтоложкия метод . С приемането на основните геохроноложки поделения възниква и първата геохроноложка скала. Тя претърпява известни промени и детайлизация в резултат от развитието на геоложката наука и добива своя завършен вид /табл. /.
Възраст в млн.г.
|
Ера
|
Период
|
Биологична еволюция
|
3
65
|
Неозой
|
Кватернер
Терциер
|
Поява на човека
Поява на бозайниците
|
180
|
Мезозой
|
Креда
Юра
Триас
|
Поява и изчезване на динозаврите
|
325
|
Палеозой
|
Перм
Девон
Силур
Ордовик
Камбрий
|
Поява на рептилиите
Разцвет на рибите
Изобилие от вкаменелости
|
3 500
|
Докамбрий
|
|
Първите находки от едноклетъчни
|
4 500
|
|
|
Възникване на Земята
|
Табл. Геохронологична скала с елементи от биологичната еволюция / по Harland et all, 1989 с допълнения/
Сподели с приятели: |