Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

Лорънс Шапиро
Как да възпитаваме дете с висок
емоционален коефициент
Най-важното предимство на ЕМОЦИОНАЛНИЯ КОЕФИЦИЕНТ е, че той е по-малко заложен генетично и дава възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех. Д-р Лорънс Шапиро е сред авангардните американски психолози, които популяризираха методиката за обучаване на децата в уменията на емоционалната интелигентност
ЗАЩО ЕМОЦИОНАЛНИЯТ КОЕФИЦИЕНТ Е ПО-ВАЖЕН ОТ КОЕФИЦИЕНТА НА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ?
Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.
Как можете да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот? Необходимо е да възпитате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология.
Д-р Лорънс Шапиро ви дава практически достъпни съвети, за да научите децата си как:
Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си
Да работят по групи
Да говорят и слушат ефикасно
Да се доказват
Да се противопоставят на грубияни.
Да се учат на съпричастност към другите.
Да разрешават проблеми.
Да се смеят над себе си.
Да мотивират себе си в трудни моменти.
Да посрещат трудностите с увереност.
Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.
Да използват Компютъра, за да изявят емоционалните си умения.
Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.
Емоционалният коефициент е по-важен за успеха на вашето дете от коефициента ма

интелигентност.
ПРЕДГОВОР
Дребните неща променят живота
В едно предградие в Детройт две момчета, които винаги се бият на игрището, сега седят на една маса в дъното на класната стая и се споразумяват с техен съученик да разреши безпристрастно проблемите им. И трите деца са на седем години. В болница във Флорида десетгодишно момиче, чакащо за химиотерапия, се смее истерично, тъй като току-що е участвало в престрелка с водни пистолетчета с медицинската сестра и лекаря стажант, облечен като извънземен клоун. В Лос Анджелис един баща играе с трите си деца на гоненица - игра, предписана от класния им ръководител. През двете седмици, през които играели общи игри, липсвали семейните кавги.
Тези деца са били ощастливени от това, което някои наричат революция в детската психология: възпитаването на емоционални и социални умения. Безпристрастното пос- редничество на някой съученик се прилага в много училища в цялата страна и в резултат обажданията до родители, нерешените случаи и дори насилието намалели значително.
В детските отделения на болниците често могат да се видят клоуни, които раздават възглавнички за замерване и гумени пиленца. Смехът не само помага на децата да преодолеят стреса от престоя в болницата, но и стимулира имунната им система и ускорява оздравяването им. Целта на задружните игри, в които всеки или печели, или губи, е да се изгради семейната сплотеност и да се намалят гневът и агресивността у децата.
Предназначението на тази книга е да научи вашите деца на умения и игри, които да усъвършенстват техните способности - или, както се изразяват психолозите, да придобият емоционална интелигентност или емоционален коефициент (ЕК). Въпреки че терминът емоционална интелигентност е сравнително нов, аз и други терапевти в цялата страна вече двайсет години предписваме тези дейности, за да помогнем на децата да разрешат проблемите си. Едва сега разбираме, че всички деца имат полза от изучаването на уменията на емоционалната интелигентност, а не само децата със специфични проблеми. Установихме, че да имаш висок емоционален коефициент е толкова важно, колкото и да притежаваш висок коефициент на интелигентност. Всяко следващо проучване потвърждаваше, че децата, владеещи умения на емоционалната интелигентност, са по-щастливи, по-уверени и отличници в училище. Освен това тези умения трябва да станат градивната сила за децата ни и да ги превърнат в отговорни, грижовни и творчески личности.
ЗАЩО ТРЯБВА ЛА СЕ ПРЕПОДАВАТ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ УМЕНИЯ
Скептиците се чудят защо трябва да се преподават емоции на децата. Те задават въпрос: - Емоциите не са ли нещо естествено за децата? Отговорът е: - Не, вече не.
Много учени вярват, че човешките емоции първоначално са се развивали като оцеляващ механизъм. Страхът ни помага да се пазим от злото и ни подсказва да избягваме опасността. Гневът ни помага да преодоляваме бариерите, за да получим това, от което се нуждаем. Доставя ни радост и щастие да бъдем в компанията на други хора. Контактите с хора ни карат да се чувстваме защитени в една група, както и ни дават възможност да се съвкупляваме, за да осигурим оцеляването на човешкия род. Тъгата по загубата на важно за нас същество изпраща сигнали към него да се върне, а отчаянието може да помогне в привличането на друго същество, което ще замести този, когото сме загубили.
Ако тези емоции обаче са действали при първобитните ни предшественици, съвременният динамичен живот ни предоставя емоционални предизвикателства, които природата не е очаквала. Например гневът все още има значение за емоционалния ни образ, но природата не е очаквала, че той може толкова лесно да бъде провокиран от задръстването на движението, докато гледаме телевизия или играем на видеоигри.
Или пък еволюционното ни развитие не би могло да обясни защо едно десетгодишно дете може да намери оръжие и с лекота да застреля съученика си за нанесена обида.

Психиатърът от Сиатъл Майкъл Нордън ни отправя силно предизвикателство, карайки ни да признаем, че съвременният начин на живот се е оказал пагубен за емоциите ни и до известна степен е разстроил еволюционния им замисъл. Той пише:
Повечето от нас вече не живеят в малки села от няколкостотин души както през каменната епоха, а в гъмжащи от хора градове. Натрупващият се стрес на съвременния живот е отприщил лавина от депресии, тревоги и безсъние и други не толкова изявени проблеми като наднорменото тегло и рака. Повечето от нас се самолекуват, за да контролират емоциите си, като използват всичко - от кофеин до кокаин; в действителност почти няма незасегнати.
Емоционалните и социалните умения, разгледани в тази книга, може би ще ви помогнат да вземете инициативата при възпитанието на децата там, където природата е отказала да действа. Ако трескавият и забързан живот предизвиква в децата ви раздразнителност и гняв, вие може да ги научите да разпознават и да контролират тези чувства.
Ако страхът от престъпления или честите смени на местоживеенето е лишило децата от благото да живеят в открито и задружно общество, бихте могли да ги научите да създават и да поддържат връзки с близки приятели. Ако детето ви е разстроено от развод или повторен брак, ако е разтревожено от сблъсъка с нова ситуация или е самодоволно от работата си в училище, бихте могли да го научите на специфични умения с ЕК, за да му помогнете да се справя и да преодолява тези нормални проблеми на растежа.
ДА ПРОМЕНИТЕ МИСЛЕНЕТО НА ВАШЕТО АЕТЕ
Това, което може би е най-интересно при участието ви в емоционалното възпитание на децата, е, че вие буквално променяте химията на мозъка им или по-точно - научавате ги сами да контролират функциите на мозъка. Както ще разберем, емоциите не са абстрактни идеи, които психолозите ни помагат да наименуваме - по-скоро са твърде реални. Те приемат формата на специфични биохимични вещества, които произвежда мозъкът и на които след това тялото реагира.
Повечето от нас не са склонни да мислят за емоциите като за химични реакции, затова трябва само да помислите какво се случва, когато пиете алкохол или няколко чашки кафе. Може би не осъзнавате, но храната, която консумирате, също взаимодейства по химичен път с емоциите ви. Храни, от които се чувствате добре, например шоколад и сладолед, стимулират мозъка да освобождава серотонин и ендорфин — биохимични вещества, които мозъкът свързва с усещането за благополучие. Ето защо, когато сме потиснати, изпитваме желание за такава храна. Но не е необходимо да поглъщаме нещо, за да се произведат биохимични еквиваленти на емоциите. Най-важната заслуга на тази книга е, че можете да научите вашите деца да променят биохимията на емоциите си, като им помагате да бъдат по-приспособими, да умеят да се владеят и да бъдат естествено щастливи.
НЕКА УСМИВКАТА БЪДЕ ВАШИЯТ ЩИТ
Серотонинът е само едно от химичните вещества, наречени невропредаватели, които конструират емоционалните ни реакции чрез предаване на емоционални послания от мозъка до различни части на тялото. През последните десет години на серотонина се отделя специално внимание, защото подпомага преодоляването на стреса и във вид на лекарството прозак спомага за лечението на депресия, натрапчива мания за преследване и други психични смущения. Психиатърът Майкъл Нордън доказва в книгата си Отвъд прозак, че можем да тренираме мозъка си да произвежда естестве- но серотонин чрез такива прости средства, като по-здравословно хранене, повече физически упражнения и достатъчно сън.
Серотонинът е важен не само за емоционалния живот на едно дете — той влияе и на телесната температура, кръвното налягане, храносмилането и съня. Той помага на децата да се справят с всички видове стрес чрез предпазване на мозъка от свръхпретоварване. Повишените нива на серотонин се свързват с намаляване на агресивността и импулсивностга. И все пак серотонинът може да се отдели само с

една усмивка. Роберт Зайонк и негови колеги посочват, че когато се усмихвате, лицевите ви мускули се свиват, намалявайки притока на кръв към близките кръвоносни съдове. Това охлажда кръвта, която понижава температурата на мозъка, стимулирайки производството на серотонин. Когато казваме на децата си „просто да се усмихват" и всичко ще изглежда прекрасно, ние сме абсолютно прави. Дребните неща могат да променят живота.
ТРИКОВЕ, УМЕНИЯ, НАВИЦЙ И ИГРИ: РЕЦЕПТАТА ЗА ВИСОК ЕК
Новото разбиране за невроанатомия и еволюционна психология представя много възможности на родителите да подпомогнат децата си да разгърнат висок ЕК.
Надяваме се, че докато четете тези страници, ще откриете полезни идеи. Някои от идеите аз наричам трикове - елементарни начини с бърз ефект за промяна на поведението на децата. Например, когато работя с деца, склонни да се сбиват с другите, научавам ги на „техника на костенурката". Някога работех със седемгодишния
Сам, за когото ми докладваха, че се сбива на игрището. Казах му, когато почувства желание да се бие, да си представи, че е костенурка, която се оттегля в черупката си, да държи ръцете отстрани до тялото, да събере крака и да наведе брадичката към гърдите, като бавно брои до десет и диша дълбоко при всяко число.
Тази техника е елементарна и забавна за децата, но тя е психологически трик. Докато ръцете на Сам са прибрани отстрани, той не може нито да удря, нито да рита. Докато брои до десет и диша дълбоко, той изпраща послания до мозъка да забави произвеждането на биохимични вещества, свързани с агресията (катеколамини), които биха увеличили възбудата и желанието да се бие. А навеждайки брадичката към гърдите, той прекъсва зрителния контакт с предполагаемия противник. След всичко това той загубва желание да се бие (невъзможно е да се бие с някого, когото не вижда).
Емоционалните умения изискват повече време за научаване и включват известна практика, но веднъж усвоени, те стават втора природа. Например разбирането на мимиките (изражения на лицето, жестове и пози) е умение, което се усвоява лесно.
След като проучванията показват, че 90% от емоционалното общуване е без думи, това умение може да усъвършенства способността на детето да разбира чувствата на другите и да реагира по подходящ начин.
Също така ще откриете предложения как да насочвате детето да усъвършенства навиците, които ще повишат емоционалната му интелигентност. Например способността на детето да се отпуска и да използва въображението си, за да се справи с болката и психологическия стрес, може да има голям положителен ефект през целия му живот. Тези техники не само отвличат вниманието на детето от физическата болка, но и стимулират тялото му да отделя естествени средства против нея.
Много от триковете, уменията и навиците, които ще откриете в тази книга, са представени под формата на игри и други забавни дейности. Ана Фройд, дъщеря на
Зигмунд Фройд и същевременно известен детски терапевт, бе тази, която обясни, че
„играта е работата на децата". Възприех присърце за цял живот тази старинна поговорка, като учех децата на нови емоционални и социални умения посредством развлекателни и предизвикателни игри. Те са добър начин да се преподават умения с
ЕК, защото децата обичат да ги играят отново и отново. Чрез игрите даваме възможност на децата да научат и да практикуват нови начини да мислят, чувстват и действат, а участвайки в тези игри, ние ставаме неразделна част от емоционалния учебен процес.
Докато четете тази книга и изпробвате игрите и дейностите с учениците си, единствените три неща, от които се нуждаете, са: време, интерес и желание да се наслаждавате на предизвикателствата да възпитавате деца.
***