Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница10/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
Дуейна Брукс изучаваше темата за бездомността. Като за повечето й връстници
за нея това по-скоро беше една интересна тема, а не нещо, което пряко я
засягаше. Затова веднъж когато се връщаше от училище, тя спря да поговори с
един бездомен човек и му зададе следния обикновен въпрос:
- От какво се нуждаеш?
- Нуждая се от работа и дом - отговори той простичко.
Дуейна знаеше, че не би могла да му даде тези неща, и затова го попита:
- Има ли нещо друго, от което да се нуждаеш?
- Бих желал едно наистина хубаво ядене - отвърна той и Дуейна почувства, че това
е нещо, което би могла да му даде.
След три дни пазаруване и планиране Дуейна заедно с майка си и двете си сестри
направиха повече от 100 порции, които откараха до близкия приют за бездомни. В
продължение на една година, всеки петък вечер, Дуейна и семейството й носеха
храна на бездомните. Измолвайки дарения от съседите, с помощта на съучениците
си Дуейна даде хиляди яденета на бездомните в Далас.
Тя обясни своята философия на репортер от Тоdау: „ Всеки от нас би трябвало да
изпитва загриженост за другите хора... А освен това ние им го дължим. Няма човек,
който да не е бил подпомаган от някого. Винаги трябва да сме готови да се
отблагодарим на хората за това, което са направили за нас."
Дуейна е олицетворение на това, да бъдеш съпричастен - способна е да се постави на мястото на другите. Всъщност тя е нещо повече от съпричастна, защото веднъж разбрала какво чувства бездомният й съсед, тя е готова да действа в негово име. В резултат на това е помогнала на стотици хора.
Възвръщаемостта е огромна, ако научим децата да бъдат по-съпричастни. Такива деца не са агресивни и участват в повече общополезни дейности. По този начин те спечелват повече симпатии от връстниците си и от възрастните и постигат по-голям успех в училище и в професията си. Не е изненада, че съпричастните деца развиват

по-големи умения за добри интимни отношения със съпрузи, приятели и деца.
СТАДИИТЕ НА СЪПРИЧАСТНОСТ
Според детските психолози има два стадия на съпричастност: емоционална реакция
спрямо другите, която се развива през първите шест години от живота на детето, и
познавателна реакция, определяща степента, до която по-големите деца са в състояние да разбират гледната точка или възгледите на друг човек.
Емоционална съпричастност се наблюдава при повечето малки деца. Бебетата се обръщат, виждат друго дете да плаче и в повечето случаи и те започват да плачат.
Детският психолог Мартин Хофман смята това за „световна съпричастност" - тъй като детето не разпознава разликата между своя и заобикалящия го свят, интерпретира тъгата на всяко друго бебе като своя. Между първата и втората година децата навлизат във втори стадий на съпричастност, когато могат ясно да видят, че нещастието на друг човек не е тяхното собствено. Повечето прохождащи бебета се опитват интуитивно да намалят страданието на другите. Поради своето незряло познавателно развитие прохождащите бебета не са сигурни какво точно трябва да направят, което води до състояние на съпричастно объркване, илюстрирано в следващия пример:
При Сара се наблюдава съпричастно объркване, когато приятелката й Мелани изведнъж се разплаква. Най-напред изглежда, като че ли и самата Сара ще избухне в плач, но след това тя се изправя, оставя кубчетата, с които е играела до момента, и започва да гали Мелани.
Когато майката на Мелани влиза в стаята и прегръща Мелани, за да разбере защо е разтревожена, това само кара дъщеричката й да заплаче по-силно. Като вижда, че
Мелани все още е натъжена, но вече има кой да се погрижи за нея, Сара започва нежно да гали ръката на майката на Мелани. Решавайки, че Мелани се е подмокрила, майка й я извежда от стаята. Сара остава сама и неудовлетворена от резултатите на своята помощ. Тя отива до едно плюшено мече и започва да го гали, като от време на време гали и собствената си ръка.
Някои деца се раждат с по-силно чувство на състрадателност от другите. Психолозите
М. Радке-Яроу и А. Зан-Уекслър са установили, че някои прохождащи деца откликвали на скръбта на други и се опитвали да им помогнат, докато други само гледали, проявявайки повече интерес, отколкото загриженост. А трета група показвали негативна реакция към мъката на други деца - едни се отдръпвали от плачещите, а други им се скарвали или ги удряли.
С постепенното развитие на способностите за възприемане и познание, децата се научават все по-добре да разпознават различните прояви на емоционална скръб при другите и са в състояние да изразяват загрижеността си със съответно поведение.
Шестгодишната възраст е началото на познавателната състрадателност при децата - способността да виждат нещата от друга гледна точка и да реагират по подходящ на- чин. Умението да възприема перспективно нещата позволява на едно дете да знае кога да се приближи до нещастното си приятелче и кога да го остави на мира.
Познавателната съпричастност не изисква емоционално общуване (например да се разплаче), защото по това време детето вече е изградило своя гледна точка или свой модел как би се чувствал един човек при беда или нещастие, независимо дали я показва или не.
Осемгодишният Кевин например, който е решил да изчака в ъгъла до вратата на магазина, докато майка му пазарува за обяд, вижда една жена на възрастта на баба му, натоварена с тежки торби, да се отправя към вратата. Инстинктивно той й отваря.
„Благодаря, млади момко, колко мило от твоя страна!" - отговаря тя на жеста му, изпълнена с внимание.
Минути по-късно млада жена приближава вратата, като се опитва да запази равновесие, държейки пазарската чанта и увитото в одеяло бебе. Кевин отново бързо й отваря вратата и получава благодарност. След това идва мъж с барета и чашка кафе в ръка, последван от възрастна жена и още две девойки. Кевин отваря вратата на всеки от тях, а те на свой ред му благодарят. Кевин е в състояние да си представи как-

во чувстват тези хора и да реагира съответно. В случая той прилага своето умение за познавателна състрадателност.
В късното си детство - между десет и дванайсет години - децата разгръщат много повече своята съпричастност извън кръга на хората, които познават. На този стадий, наречен абстрактна състрадателност, децата изразяват своята загриженост спрямо хора, които са по-малко облагодетелствани от тях, независимо дали живеят в друг блок или в друга страна. Когато децата извършват такъв вид благотворителни и алтруистични дейности, можем да приемем, че те напълно са усвоили уменията да бъдат състрадателни и съпричастни.
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО СИ ДА СТАНЕ ПО-
СЪСТРАДАТЕЛНО КЪМ ДРУГИТЕ
Както видяхме, състраданието - основа на всички социални умения - се проявява естествено при много деца. Може да се изненадате, че повечето изследвания не показват важни различия в съпричастното поведение на момчета и момичета.
В голяма степен момчетата са готови да окажат съдействие също толкова, колкото и момичетата. Но момчетата са склонни да съдействат повече физически или например да помогнат на друго дете да се научи да кара колело, докато момичетата имат по- голяма склонност към психологическа подкрепа - например да успокоят разтревожено дете. Нито социалната класа, нито рангът на семейството изглеждат свързани със състрадателното поведение, въпреки че в едно семейство по-големите братя и сестри са по-услужливи от по-малките, особено при голяма разлика в годините.


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница