Бари живее до едно много лошо куче, което лае през цялото време. Той е чул, че кучето хапе деца и дори се опитало да изяде едно бебе! Бари взима една книжка, в която пише за такива кучета. Той среща кучето, когато е на разходка със стопанина си, и дори го погалва. Бари научава от
собственика защо кучетата лаят, какво ги ядосва и какво да направи, ако кучето го безпокои.
Когато семейството на Мигел се преместило, тъй като ураган безмилостно повредил къщата им, разказаната по-долу приказка предложила малка утеха на четиригодишно- то дете:
Кучето Роувър живее в в Южна Флорида, където има много урагани. Когато неговата кучешка колибка отлетяла, Роувър трябвало да отиде във временен заслон за бездомни кучета. Той видял, че в заслона има и други бездомни кучета. Роувър обичал да гризе кокали с тях и да тича из двора. След няколко седмици неговите собственици решили да се преместят в нова къща с нова кучешка колибка. На Роувър му било мъчно да напусне приятелите си, но си помислил, че може би ще срещне нови приятели и в новата си колибка.
Следващата приказка е написана за 9-годишната Стефани, чийто родители изживявали яростен развод. Тя илюстрира защо някои приказки трябва да бъдат по- неуловими и по-различни от непосредственото
изживяване на детето, за да не предизвикват прекалено безпокойство.
Диана живее в далечна провинция, където винаги има война между Лилавите и
Зелените хора. Тя живее с родителите си, но единият е лилав, а другият - зелен.
(Диана е наполовина лилава и наполовина зелена.) Тъй като не може да промени своя цвят или цвета на родителите си и не може да спре войната, тя си измисля начини да се справя със ситуацията и да живее в мир със себе си.
Ето едно резюме на приказка за 11-годишната Наталия, на която често й се подигравали за наднорменото тегло:
Хелън Келер, Стави Уондър и Рей Чарлс се срещнали на една автобусна спирка на път за Ню Йорк. Те обсъждали какво е да си сляп и да изглеждаш различно от другите хора. Говорили за времето, когато имали истински трупни моменти и как са ги изживели. Приказвали си толкова разпалено, че
изпуснали автобуса, но се качили на следващия. Били щастливи, че са такива добри приятели.
Тази техника се прилага предимно на възраст между три и десет години, когато децата обичат да им се четат или да им се разказват приказки. Стейхорн предполага, че когато измислят или четат тези приказки, родителите създават една приятелска атмосфера, като:
• Избират време, в което детето няма с какво друго да се занимава.
• Избират приказка, която ще привлече вниманието на детето.
• Четат артистично и с ентусиазъм.
• Разменят
често погледи с децата, докато четат.
• Поощряват децата да прекъсват четенето с коментар или въпрос.
• Превръщат четенето във взаимно удоволствие, а не в досадно задължение.
• Поощряват по-малките деца за близък физически контакт.
• Използват одобрителна интонация, сигнализираща края на приказката.
• Карат децата да обсъждат друг алтернативен край на приказката, като им помагат да правят собствени разсъждения.
Приказките, които сами сте измислили, винаги имат най-голям ефект върху децата. Но ако това не ви се удава, постоянно се издават положително моделирани книжки за деца на най-различни теми - за преодоляване на страх, при развод, при заболяване на родител и др.
ОСОБЕНОСТИ С ЕК,
КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ• Реалистичното мислене е противоположно на самоизмамата.
• Съчиняването на приказки вероятно е най-добрият начин да научите децата на това умение, независимо дали им четете от книжка, или сами измисляте приказки.
• Децата ви ще се научат да мислят реалистично за проблемите и грижите само и единствено, ако и вие правите същото. Не крийте истината от децата, дори тя да е бо-