Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница20/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
Отрицателен коментар:


Нека да погледнем истината в очите: независимо какво правиш, пак ще получиш ниска оценка. Вече имаш три провала.
Положителен коментар:
Дори и да имаш слаба оценка този срок, можеш да компенсираш, като прочетеш две допълнителни книги, и тогава би могъл да получиш дори отлична оценка.
Участникът, който седи в средата и е представил първоначалния проблем, действа като „съдия". Той трябва да запише всеки положителен и отрицателен коментар на лист с резултатите, ограждайки с кръгче всеки положителен коментар, само ако той е и точен, и реалистичен. Всеки тур трябва да продължи 5 минути и след това участниците си разменят ролите, като този в средата представя нов проблем и записва отново положителните и отрицателните коментари на другите двама. Играта трябва да продължи около 20 минути. Ако за този период са записани 30 реалистични положителни коментара, тогава „отборът" е спечелил играта.
ОСОБЕНОСТИ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ
По различни причини съвременното поколение деца е по-склонно към песимизъм, отколкото което и да е предишно поколение. Този нарастващ песимизъм е направил децата силно уязвими към разрушителните ефекти на депресията и свързаните с това проблеми като слаб успех в училище, липса на приятели и дори физическа болест.
Можете да помогнете на детето, като запомните следното:
• Децата могат да се научат да мислят по-оптимистично, като начин да се имунизират срещу депресията и други проблеми, свързани с психическото и физическото им здраве.
• Оптимизмът произтича както от реалистичното мислене, така и от възможността да се посрещнат и преодолеят предизвикателства, съответстващи на възрастта.
• Самите родители трябва да гледат по-оптимистично на проблемите, свързани с децата им. Децата възпиемат незабавно това, което родителите им казват и правят.
Начинът на държане на децата може да се промени, като се промени начинът им на мислене
В университети и научни центрове из цялата страна учените откриват, че като приучват хората да променят начина си на мислене, те всъщност променят химията на техния мозък. Този все по-налагащ се метод е свързан с познавателните видоизменения на поведението, защото е съсредоточен върху промяната на връзката между това, което мислим и това, което говорим, следвайки общите принципи на пси- хологията на поведението.
Само един пример е достатъчен, за да се илюстрират най-загадъчните и разрушителни психични заболявания -натрапчиво-маниакалните мисли, или НММ.
Деца, възрастни и юноши с НММ подлудяват себе си и другите с безумните си мисли и постъпки.
Бари е седемгодишно дете с НММ. Той трябвало да поглежда във всяка паркирана кола, за да види дали вътрешната й лампичка свети. Баща му казал на терапевта, че им е отнемало почти час да извървят трите блока до игрището, защото Бари проверявал всяка кола и изпадал в истерия, ако не му разрешат да го направи. Освен това Бари с часове наблюдавал как електронният часовник в кухнята сменя числата и задължително трябвало да гледа „Колелото на късмета" по телевизията, за да види как то се върти. Не излизал от къщата, ако не е облечен с нещо червено и нещо синьо.
Други деца (и възрастни) с НММ са обзети от манията за чистота. Те не използват обществени тоалетни, не докосват дръжки на врати и вземат душ по дузина и повече пъти на ден. Една тийнейджърка миеше ръцете си толкова често, че те се разраниха.
Очевидно такъв вид ритуално поведение и натрапчиви мисли причиняват хаос в живота на едно дете и на тези около него. В много случаи тези деца не са в състояние да напуснат дома си с месеци.
ПРОМЯНА НА ХИМИЯТА НА МОЗЪКА
Последните проучвания на хора с НММ показват, че химията на мозъка им се различава от тази на хората без подобни смущения. Психиатрите Джефри Шварц и Лю


Бакстър от Калифорнийския университет инжектираха глюкообразно вещество в доброволци със и без НММ. Използвайки нова техника за сканиране на мозъка, те откриха, че пациенти с НММ показват постоянно повишено наличие на енергия в орбитата на мозъчната кора. Не е изненадващо, че някои видове медикаменти
(включително и прозак) могат да променят начина, по който нервните клетки трансформират информация и енергия, намалявайки симптомите на НММ. Но както пише в книгата си д-р Шварц, „познавателно-мо-зъчните видоизменения могат да произвеждат същите химични промени в мозъка като психоактивните хапчета. По- добни проучвания разкриват, че промяната в начинала мислене на хората може да бъде толкова ефективна, колкото и медикаментозното лечение на депресия, фобии, нервни разстройства и някои психосоматични смущения."
В тази глава ще направим преглед на специфични техники на познавателни видоизменения на поведението, широко използвани при психични и физически проблеми. Може би ще оцените ползата от тях при проблеми, които децата ви вече имат, например страх от посещения при зъболекар. А много от тези техники биха имали значение за децата ви в бъдеще. Мисловните умения, които ще помогнат да детето при инжекция от тетанус днес, ще бъдат полезни и след 20 години, когато трябва да преживее едно раждане. Същите познавателни умения, които ще помогнат на детето да вземе теста по правопис, ще му помогнат и при теста САТ или да се справи с напрегнатата си професия.
Тези умения са особено важни за децата, когато се сблъскват с проблеми или конфликти. Психиатърът Джон Марч, директор на Програмата по детски и юношески нервни смущения при университета „Дюк",казва на децата да си направят кутия с инструменти" от стратегии. която винаги ще носят със себе си, защото кутията се нами- ра в техния мозък. Кутията на вашето дете включва всяка една идея, дискутирана в тази книга, но сега ние ще обсъждаме само познавателните и мисловните умения, доказали ефективността си при деца, които изживяват различни трудности.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕДИН ПРОБЛЕМ КАТО „ВРАГ"
Първата стъпка при повечето форми на познавателна психотерапия е децата да бъдат обучени да различават себе си от проблема, който имат. Джон Марч казва на децата да гле-дат на проблемите си като на свои врагове и да ги назовават с имена и да воюват с тях.
Например петгодишният Джош имал много фобии. Страхувал се от асансьори, ескалатори, мостове, тунели, от тъмното, от силни шумове и др. Неговият терапевт обяснил, че всички тези страхове правят живота на Джош много труден и той всъщност бил непрекъснато „атакуван" от тях.
- Трябва да мислиш за страховете си като за свои врагове - му казал той, - които те атакуват от всички страни! Когато излизаш, зад всяка врата има по един лош човек.
Трябва да се оглеждаш, да внимаваш и да се бориш! Не асансьорът и ескалаторът са твои врагове, а страхът от тези неща. Сега ние се нуждаем от име за тези страхове, за този враг.
Трябва да е много лош враг, за да причинява това на такова добро дете като теб и аз направо се вбесявам само като говоря за него! Аз мразя този враг, а ти? Как да наречем враг, който те прави толкова нещастен?
Джош гледал с широко отворени очи и наблюдавал обикновено спокойният терапевт почнал да се нервира и се приготвил да се бие.
- Не съм сигурен как да го наречем - обяснил Джон Помислил още малко и попитал: -
Какво ще кажеш за Човека Звяр?
- Човекът Звяр е добро име - отговорил терапевтът. Какво си мислиш, когато чуваш това име?
- Не знам - казал Джош тихо. - Това е само едно име.
- Е, добре, ние не искаме „просто име", ние искаме ужасно име. Искаме име, което направо да те подлудява. Име, което да те вбесява! Име, което да те направи боец! С всяко изречение терапевтът ставал все по-разпален и решителен. - Кажи сега кое е името, което ще накара кръвта ти да закипи? Кажи едно име, което ще те нервира само

като го кажеш. Кажи едно име за твоя отвратителен, лош, нечестен, глупав и да-си- гледа-работата-страх!
- Роберт! - възкликнал Джош. - Ще нарека моя враг Роберт! Аз мразя Роберт, той беше един дебел, огромен грубиян, който преди се заяждаше с мен и ме наричаше бебе, сядаше върху мен и ми дърпаше косата! Мразя го!
- Роберт - повторил терапевтът, видимо доволен от новия борчески дух на Джош. - Да, звучи като едно добро име за твоя враг. Внимавайте страхове, наречени Роберт! ще ви хванем!
ПРЕОСМИСЛЯНЕТО НА ЕДИН ПРОБЛЕМ И ОТПИСВАНЕТО МУ ОТ ЖИВОТА НА
ДЕТЕ
Психолозите наричат процеса, през който Джош премина преосмисляне. Ако накараме децата да размишляват един вътрешен проблем като нещо извън тяхната личност, им предоставяме нов начин да погледнат на него - нещо като нова рамка на отношение.
Освен това определянето на един проблем като враг служи да мотивира детето да направи нещо ново. Детето осъзнава, понякога за първи път, че самото то не е лошо.
По-скоро проблемът, който контролира поведението му, е този, който е лош.
Според новозеландските психолози Майкъл Уайт и Дейвид Епстьн, следващата стъпка е децата да опишат проблема в своя живот. Авторите развиват един познавателен подход, наречен описателна терапия, състояща се от най-различни писмени дейности, чрез които се увеличава разстоянието между децата и проблемите им.
Описателната терапия помага на децата да разберат, че чрез своя избор и поведение те метафорично описват историята на живота си. Ако едно дете като Джош е изпълнено със страхове, то именно страхът определя всяка глава от историята на неговия живот. Ако има епизод за тръгването му на училище, страхът ще присъства в него. Ако има епизод за заминаване на лагер, страхът ще е там. Но Уайт и Епстън обясняват, че точно както могат да опишат историята на своя живот с проблема, характеризиращ всеки негов епизод, по същия начин децата могат да опишат проблема извън своя живот. Авторите отбелязват как нещо толкова просто като писме- ната декларация може да мотивира едно дете напълно да промени отношението и поведението си. Например 14-годишният Даниел, който страдал от застрашаваща живота му астма, бил подпомогнат да напише една декларация, изразяваща независимостта му от неговата астма. Даниел е описан като отстъпчив и сговорчив юноша, но пасивен по отношение на здравословното си състояние. Терапевтът обяс- нил» че Даниел трябва да погледне на астмата си като на «изкусен мошеник", който би му навредил при пръв удобен случай. Чрез писма, а понякога и чрез срещи с терапевта
Даниел се ангажирал да разбере какво причиняват астматичните пристъпи, като в същото време знаел какво би ги предотвратило и внимавал за „триковете", които може да му играе здравословното му състояние. Още преди прилагането на терапията родителите на Даниел обяснили, че се чувстват 99% отговорни за неговата астма, мислейки, че синът им осъзнавал проблема само 1%. Целта на терапията била Даниел да се почувства 100% отговорен за проблема си.
Същността на познавателната терапия е децата (или възрастните) да бъдат накарани да мислят за проблема си по нов начин, докато започнат да вярват в този нов модел.
Новата гледна точка съдейства след това за възникването на различни чувства и поведение.
„Планът за битка с проблемите" е писмено упражнение, което ще помогне на децата ви да облекат в конкретна форма емоционалните си проблеми и конфликти и да ги атаку- ват. Той е подходящ за всеки проблем, който децата трябва да контролират: страхове, тревоги, навици, проблеми с ученето и т.н. Може да използвате тази форма, за да материализирате проблема и след това с обединени усилия да го разрешите.
Естествено, ако проблемът е остър или хроничен, трябва да се консултирате с професионален терапевт и да съставите специален план за атакуване.
План за 6итка с проблемите
Вашият личен план за битка с проблем, който кара вас (или другите) да се чувствате зле


Назовете врага си (проблема си)
Дебнеща атака (Подходете към проблема по нов и хитростен начин, при който изненадата е ключов елемент):
Всеобща битка (Избройте възможно най-много начини, за да атакувате проблема):
Партизанска война (всичко е позволено):
Къде ще бъде бойното поле?
Кога е най-подходящото време за битка?
Какъв вид война възнамерявате да водите? Опишете различни стратегии:
Кои са ваши съюзници? (кои са хората, на които може да се доверите, за да ви помогнат да разрешите проблемите си? Как възнамеряват да ви помогнат?)
Означете зона без проблеми (време и място, където може да си почивате от битката):
Враговете могат да бъдат коварни. Какво мислите, че би направил вашият враг, за да провали най-добрия ви план?
Какъв е вашият мирен договор? С какво можете и с какво не можете да живеете?
Как ще разберете дали сте спечелили войната?
Как ще изглежда бъдещето, когато войната свърши?
РАЗГОВОР СЪС САМИЯ СЕБЕ СИ
Хората имат способността да говорят със себе си, провеждайки вътрешен диалог. Но изучавайки начина, по който мислите влияят на нашите чувства и поведение, учените са открили огромно разнообразие по отношение на използването на способността за вътрешен разговор при децата. Тези разлики могат да бъдат определящ елемент в мисловното функциониране.
Според теоретика на детското развитие Лорънс Колберг децата минават през пет стадия на развитие на вътрешния разговор. Най-напред техният личен разговор може да се опише като форма на забавление, докато си повтарят думички или рими. Във втората фаза речта е насочена към околния свят и прохождащите често могат да бъдат чути как описват своите действия и сами си правят забележки, като че ли говорят на някой друг. Между пет и седем години повечето деца усвояват насочената към себе си реч и могат да бъдат чути как си задават въпроси и се самоинструктират в поредица от действия. През четвъртия стадий насочената към себе си реч се превръща в тяхна съкровена мисъл и децата могат да бъдат наблюдавани как си мърморят нещо или безмълвно оформят мислите си с устни. В петия стадий вът- решният диалог на децата е изцяло мълчалив, въпреки че според някои проучвания те продължават да си движат езика „под сурдинка", докато мислят.
Макар че еволюционните стадии на Колберг са обичайни за повечето деца, психотерапевтите са открили, че някои от тях не използват вътрешното си мислене, за да си помагат при разрешаването на проблеми. Тези деца са или импулсивни и буквално не мислят, преди да действат, или мислите им нямат определена посока, а са неясни, противоречиви или дори обречени на поражение. Ако децата се научат да се справят с трудни ситуации, като говорят със самите себе си, това ще има както незабавен, така и дългосрочен положителен ефект.
Много терапевти разглеждат вътрешния разговор като начин да се възпита ново поведение. В някои програми се използва самоинструктирането, за да се научат децата да планират действията си и да контролират импулсивните си постъпки. Други терапевти учат децата да си говорят сами, за да преодоляват стресови проблеми и да намаляват безпокойството си. В книгата си Положителният разговор на децата със


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница