Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница25/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
добро време/не добро време
Това не е добро време за мен да ти чета приказки. След вечеря ще бъде по-добро време.
ако/тогава
Ако приготвиш домашното си, когато се прибереш от училище, тогава ще можеш да гледаш телевизия след вечеря.
би могъл/може би
Ако дразня Били, той би могъл и да не иска вече да играе с мен.
Може би ще си играем заедно с неговите играчки, ако съм мил с него.
защо/защото
Обяснението защо нямам с кого да си играя е, защото не поканих никого.
честно/нечестно
Честно е, че Браян може да стои по-докъсно, защото е по-голям, но не е честно, когато бяга от домакинската работа, за да ходи на тренировка по бейзбол.
Щом веднъж свикнете да мислите с понятията на тези игри с думи, упражнявайте ги често и ги използвайте настойчиво, когато детето ви има проблем. За да ги запомни и за да го подсещате да използва именно този език за разрешаване на проблеми, бихте могли да напишете думите на кар-тончета и да ги изваждате при необходимост. Те ще бъдат сигнал, че това е начинът проблемът да бъде разрешен, а вашите малчугани накрая ще могат да използват автоматично езика за разрешаване на проблеми. (Това всъщност е една условна реакция. Видът на картончетата за разрешаване на проблеми ще приведе в действие едно заучено поведение.) Научаването на уменията за разрешаване на проблеми е като всяко друго ново умение. В началото е необходима повече практика, за да бъде то овладяно, докато стане почти като втора природа. Може би си задавате въпроса дали наистина си заслужава труда. Могат ли

такива елементарни игри да помагат толкова много? Отговорът е, да. Техниките АМРП се прилагат от двайсет и пет години и са доказали, че са успешни при хиляди деца, които отначало са охарактеризирали като нечувствителни, импулсивни, затворени в себе си, агресивни или антисоциални. Когато родителите са отдадени да помагат на децата си и отделят време за това, проблемите - дори и най-сериозните - биват разкривани и разрешавали.
ВАЖНИ ПРАВИЛА С ЕК ЗА ЗАПОМНЯНЕ
* Когато децата станат на около четири години, може да започнете да ги учите на езика, на който се разрешават проблеми.
* Започнете с прости игри с думи и след това ги приложете в ситуации, в които вашето дете ви представя проблем за разрешаване.
Трениране на решения
Дори и най-малките деца почти винаги имат повече от една възможна стратегия за решаване на даден проблем. Деветмесечно бебе, което се опитва да вкара квадратно колче в кръгъл отвор, се мъчи най-напред да го набие в него, след това да го завърти, да опита с нов отвор и накрая може да го захвърли в безсилието си (това също е начин да се разреши един неразрешим проблем). Но когато децата започнат да учат официално в училище, обикновено азбуката, осъзнават, че има „верни" и „грешни" отговори. Постепенно започват все по-малко да се доверяват на естествените си възможности и да създават алтернативни стратегии и решения.
Когато осемгодишната Мари е хваната да краде парите за обяд от класната стая, докато другите деца са на спортната площадка, тя обяснява на учителката си, че майка й е без работа и няма достатъчно пари да й плаща обяда всеки ден. Тя си помислила, че би могла да вземе по малко от всяко дете, което има повече пари.
Когато мисис Отис я попитала дали няма друг начин да се разреши проблемът, Мари навела засрамено глава и се разплакала. Тя разбрала, че учителката очаква един
„правилен" отговор, а тя не знае какъв е той. Усещала, че ако даде „грешен" отговор, това само ще влоши нещата.
Това, което мисис Отис наистина искала, е да накара Мари да помисли за други възможни решения на нейното разбираемо затруднено положение. Естествената способност на Мари да достига до алтернативни решения била победена от страха й от евентуално социално порицание. Емоциите на Мари, срамът от залавянето и страхът от отхвърляне са попречили на естествената й способност да види, че един проблем има много решения. В „Решаване на проблеми от деца" психоложката проф.
Стефани Торнтън обяснява, че когато не са замесени емоции, децата инстинктивно научават много различни стратегии, за да разрешат един-единст-вен проблем. Когато на един второкласник се даде прост сбор от 5+3, той би могъл да използва поне четири различни начина да реши задачата:
• Запомня отговора, защото познава задачата.
• Пресмята сбора на пръсти.
• Преброява на пръсти само от 5 нагоре, за да получи 8.
• Разлага по-голямото число 5, като знае, че то се състои от 2+3, че 3+3=6 и още 2 прави 8.
Торнтън обяснява, че на тази възраст децата имат склонност да разнообразяват стратегиите си в зависимост от това, как виждат сложността на проблема и от миналите им асоциации, свързани с успех. Чрез повторение децата избират стратегията, която има най-голяма вероятност да действа за всяка индивидуална задача.
При междуличностни проблеми връзката между логичния и емоционалния мозък може да се прекъсне. Изразено с неврологични термини, това означава, че амигдалата губи способността си да образува свързващи пътища с мозъчната кора и по този начин разчита изключително само на собствената си „емоционална логика", която оформя основата на интуицията и може да бъде достатъчна за разрешаване на някои видове проблеми. В много случаи обаче, особено когато участват силни емоции, само

безпристрастната помощ на мозъчната кора може да насочи мозъка към намиране на реални и ефектни решения. Когато децата практикуват намиране на решения на проблемите си, те установяват свързващи пътища между емоционалната и логическата част на мозъка.
ПОМАГАМЕ НА ДЕЦАТА ДА ОТКРИВАТ АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ
Както и в други аспекти на научаването на умения за разрешаване на проблеми, намерените решения могат да се повтарят в рамките на различни игри, докато се превърнат в автоматични реакции за посрещането на един проблем. При играта
„Главоблъсканица" трябва да накарате децата да измислят възможно най-много решения на един проблем и след това да изберат най-добрите. Особено важно е да се помогне на децата да подходят към проблемите с повече гъвкавост и творчество. Тази игра може да се играе навсякъде и помага на децата от всички възрасти да разрешават по-творчески прблемите.
Преди няколко години ме помолиха да говоря пред деца от една детска градина за начините, по които можеха да се справят с разпространилото се сред тях мъчително дразнене, вследствие на което няколко деца се прибираха у дома разплакали почти всеки ден. За да подготвя децата да обмислят възможни решения на този проблем, им казах, че ще играем на „Главоблъсканица". Помолих всяко дете да помисли дали има друг начин за използване на зеленото метално кошче за отпадъци до бюрото на учителката.
- Няма значение колко глупаво може да прозвучат вашите идеи - обясних аз. - Целта на играта е да се дадат възможно най-много решения, а след това да прецените и да изберете най-добрите.

Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница