Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
| Мозъчната кора е мислещата част на мозъка и спомага емоциите да се Контролират чрез разрешаване на проблема, а също така е отговорна за говора, художествените образи и други познавателни процеси. Периферията се смята за емоционалната част на мозъка и включва: таламуса, който изпраща послания до мозъчната кора; хипокампуса, който има значение за паметта и за осмисляне на възприятията; амигдалата, представляваща емоционалния контролен център. При посещението на известната личност същите тези невропредаватели ще причинят сухота в устата ви, руменина по лицето ви и напрегнатост в коремната област, свърза- на с вълнението. С всяка емоционална реакция мозъкът препраща тези химикали до сложна система от рецептори, простиращи се по цялото тяло. Както ще разберем от Глава 23, освен че действат като емоционални предаватели, тези невропептиди имат значение при предпазване на детето от вируси и от болести, застрашаващи живота му. НЕВРОАНАТОМИЯТА И РОЛЯТА НА РОДИТЕЛИТЕ За да разберем какво означава всичко това за начина, по който действаме като родители, нека да разгледаме случая с двамата шестгодишни съученици Матю и Мики. Матю е свенлив и затворен в себе си. Почти всеки ден се прибира от училище облян в сълзи. Майка му го описва като „уплашен от собствената си сянка" и казва, че е такъв, откакто се е родил. За разлика от него Мики е разговорлив и мил. Въпреки че учителите го описват като роден лидер, родителите му казват, че не е бил такъв по рождение. Когато го описват като бебе и прохождащ, много напомня на Матю. Плачел е винаги, когато са го оставяли с бавачка, не е обичал нови хора и места и само е наблюдавал другите деца да лудуват на игрището. Харвардският психолог Джерам Каган би описал и Матю, и Мики като стеснителни деца с „поведение на потискани чувства" - един от четирите темперамента, които Каган вярва, че характеризират човек по рождение. Каган теоретизира, че темпераментът на детето отразява една специфична вътрешна емоционална верига в мозъка, определяща неговия настоящ и бъдещ емоционален израз, както и поведението му. Според Каган стеснителното дете се ражда с лесно възбудима амигдала, вероятно поради генетична предразположеност към високи нива на норепинефрин или други химикали, които прекалено много стимулират контролния център на емоционалния мозък. В резултат на многогодишни проучвания той е открил, че две трети от децата, родени срамежливи, израстват като Матю - свенливи, затворени и по-вероятно е те да станат тревожни, болезнено страхливи и социално потиснати, като пораснат. Тези деца очевидно не развиват нервни пътища между амигдалата и мозъчната кора, за да позволят на мислещата част от мозъка да помогне на емоционалния мозък да се успокои. Една трета от децата обаче, които Каган е проучил, вероятно ще укротят превъзбудения емоционален мозък и подобно на Мики, когато достигнат възрастта за детската градина, ще са улегнали и общителни. Разликата при тези деца е начинът, по който родителите им са реагирали на срамежливостта им като малки - разлика, която Каган предполага, че буквално променя развитието на мозъците им. Майките на притеснителните деца са заели покровителствена позиция спрямо малките си - предпазвали са ги от нещата, които са ги обезпокоявали, и са ги утешавали, когато са плачели. Докато майките, чиито деца са надраснали срамежливостта си, са чувствали, че те трябва да се научат да се справят с това, което ги обезпокоява. Въпреки че са им съчувствали, те не са поощрявали плача и безпокойството им. По-скоро са определяли решителна граница и са настоявали за послушание. Каган допуска, че неврохимията на децата, надраснали стеснителността си, се е променила, защото родителите им са ги подлагали постоянно на нови изпитания и предизвикателства, докато децата, неподлагани на изпитания, са запазили същата мозъчна верига и така са останали емоционално претоварени. ДА ВЪРВИШ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ Проучванията на Каган и на други автори показват, че въпреки че нашите деца са родени с някои специфични емоционални предразположения, мозъчната им верига запазва поне една степен на пластичност. Те могат да научават нови емоционални и социални умения, които да им създават нови нервни пътища и по-приспособими биохимични образци. За да се извършат тези промени, ще трябва да поставите под въпрос някои от естествените си родителски инстинкти и да действате по начини, които са в разрез с вашите житейски навици. Следват няколко примера на родители, учители и професионалисти по психическо здраве, които показват как те се учат да поставят под съмнение своите интуитивни отговори: • Психолозите често препоръчват да се помага на децата да говорят за емоциите си като средство да разбират чувствата на другите. Но думите изразяват само малка част (по-малко от 10%) от нашите емоции. Хората интерпретират емоционалните послания от много по-примитивна част на мозъка и както ще видим в Глава 21, приучването на децата да разбират значението на позата, изражението на лицето, тона на гласа и др. ще бъде много по-ефективно, за да разбират по-добре своите и чуждите емоции. • Деца, които са травматизирани, обикновено се смятат за изключително уязвими и общоприета мъдрост е да им се даде време да сложат в ред емоциите си в една подкрепяща ги и изпълнена с родителски грижи среда. Но последните успехи в познавателната психология на поведението предполагат, че един по-бърз и непосредствен подход да се тушира ефектът от травмата е да се стимулират центровете за успокоение в мозъка,което би било по-ефективно при предпазване от психологически симптоми като кошмари и страхови реакции. Тази техника се дискутира в Глава 23. • Подходът за усъвършенстване на самопреценката на децата чрез постоянни похвали и силна подкрепа, проповядван повече от 25 години от последователите на движението за хуманна психология, по-скоро би навредил, отколкото да е полезен. Както ще видим в Глава 7, да помагаме на децата да се чувстват добре има смисъл само ако става въпрос за стимулиране на специфични постижения и усвояване на нови умения. • Стресът е зъл продукт на нашето забързано технологично общество — естествен враг на детството. Предпазването на децата от стрес може би е едно от най-лошите неща, които можем да направим. Както видяхме в проучванията на Каган за стеснителното дете (вж. Глава 18 за приучването на децата към настойчивост), научавайки децата да се справят с трудностите, им даваме възможност да усъвършенстват нови нервни пътища, които да ги направят по-приспособими и съобразителни. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|