Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

културни идоли. Не проявявайте търпимост към поведение, лишено от уважение, зачитане на другите и изискани маниери, при никакви обстоятелства. Никаква прошка.
Ако наистина сте готови да работите по това умение с ЕК с вашето дете, вие също се подложете на теста. Таблицата по-долу представлява една скала, по която можете да отчетете как другите възприемат маниерите на вашето дете, Направете няколко копия и помолете най-малко пет души да я попълнят - двама родители, леля или чичо, приятел на семейството, роден брат или сестра и, разбира се, вашето дете. След това изчислете резултата. Максималният брой точки е 50, а ако е под 35, трябва да вдигнете червен флаг.
Тест за маниери
Насоки: На празното място напишете името на детето, а оценката — в скобите.
Оценките означават:
5 = Винаги
4 = Повечето пъти
З - Понякога
2 = Рядко
1= Никога
Оценяване
( )—---- е точно навреме,
( )—---- е учтив.
( )—----— има добри маниери на масата.
( )—---- се въздържа от отговор.
( )—----— не прекъсва другите.
( )—---- казва „моля" и „благодаря".
( )—---- пише благодарствени картички, след като е получил подарък.
( )—---- е търпелив и чака да му дойде реда.
( )—---- вежлив е при всеки удобен случай (например държи вратата).
( )—---- проявява загриженост и внимание към другите.
Ако детето ви не даде толкова добри резултати, колкото сте очаквали, приемете, че добрите маниери са ценност, изразяваща се в много специфично поведение, което лесно може да бъде модифицирано.
За начало направете списък със специфични правила, подобни на тези по-долу.
Окачете ги на едно или на няколко видни места на стената.
1. Поздравявай възрастен човек, като му казваш „Здравейте" и питаш „Как сте?".
2. Ако те представят на възрастен, когото не познаваш или рядко виждаш, ръкувай се с него като част от поздрава.
3. Винаги казвай „Благодаря", когато някой направи нещо, дори и малко, за теб.
Гледай човека в очите и го кажи ясно, така че той да разбере, че си искрен.
Това са само няколко предложения. Вероятно бихте могли да изброите една дузина специфични правила, подходящи за вашето дете, но започнете с три до пет, които ви изглеждат най-важни. Новите правила се учат най-добре, ако са само три-четири.
Веднъж щом наложите добрите маниери в дома ви, подчертавайте доброто поведение с похвала и одобрение и порицавайте отрицателните постъпки с незабавна забележка и последствия. Когато почувствате, че правилата, окачени на стената, са научени добре, прибавете в списъка още три до пет. При някои деца може да се наложи списъкът да бъде продължен по показания начин, но при друга това може да е достатъчно. Децата са проницателни наблюдатели и повечето от тях искат да доставят удоволствие на родителите си. Ако сте наясно с очакванията си и настоятелни в затвърждаването (и очевидно във формирането) на тези нови правила, детето ви ще търси възможност да се изяви с новите си добри маниери.
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК
• В нашето общество има един национален повик срещу загубата на цивилизовано поведение и отношението на вашите деца към другите се преценява всеки ден.
• Добрите маниери са едно от най-лесните за научаване умения с ЕК и все пак могат да имат силен ефект върху социалния успех на детето по-късно.

ЧАСТ 6
Личната мотивация и умението да постигаш целите си
Хората с лична мотивация имат желанието и волята да посрещат препятствията и да ги преодоляват. За много хора личната мотивация е еднозначна с усилен труд, а усиленият труд води до успех и собствено удовлетворение.
Американското възвеличаване на личната мотивация и нравственост в труда най- напред е било формирано от пуританите и други религиозни групи, които идват по нашите брегове през XV и XVI в. Те са вярвали, че усиленият труд и саможертвата на земята са пътят към пълен покой в небесния рай. По-късно обширните граници на
Америка привлекли мъже и жени с по-земни амбиции.. Те видели в нашата страна средство за постигане на богатство и положение, което не били в състояние да нап- равят в родината си. Въпреки че мотивите на тези нови заселници били много различни, решителността и самоувереността определят пионерския им дух.
Индустриалната революция обаче постави личната мотивация начело в класацията на американските добродетели. Повеждайки света със своите открития и технологични изобретения, американците започват да благоговеят пред машините, които са създали. Трудът на десетки мъЖе е заместен от тези изделия от чугун и стомана, нитове и болтове, парни двигатели и зъбни механизми, които не спират работата дори за едно кафе.
Но колкото и усилено и настойчиво да работели машините, на тях все пак им липсвала емоционалната страна на успеха - сърцето, страстта и смелостта да преодоляват препятствията - или това, което свързваме с великите постиЖения.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕСПОЛУКИТЕ
Емоционалната страна на постиженията ни носи истинско удовлетворение, дори повече от самите постижения. Никой не въплъщава нашия емоционален идеал за лична мотивация толкова добре, колкото хората, преодолели необикновени трудности, за да достигнат удивителното равнище на едно постижение. Има много примери за физически недъгави хора, които са постигнали изключителни успехи и са достигнали апогея на нашия социален ред - статута на знаменитост. Ето например Ажим Абът, питчър в отбора на Калифорния Ейнджълс, който на петгодишна възраст захвърля протезата на дясната си ръка, но изпъква блестящо в гимназията по баскетбол, футбол и бейзбол. Или Том Аемпси, който, въпреки че е роден без дясна ръка и е само с половин десен крак, счупи всички рекорди, вкарвайки гол от 63 метра за Ню Орлиънс
Сейнтс. И, разбира се, прочутите певци Рей Чарлс, Стиви Уондър и Марли Матлийн, които никога не позволиха физическият им недъг да бъде техен пасив.
Много други известни хора са преодолели по-малко забележими, но също толкова сериозни проблеми в учението или ранни неуспехи в училище. Повечето хора знаят, че
Алберт Айнщайн е имал проблеми в началното училище, включително и с математиката. Списъкът може да бъде продължен със световноизвестните атлети
Брус Аженър и Маджик Джонсън, актьорите Шер и Том Крус, лекарят Харви Къшинг
(който пръв експериментира мозъчна хирургия), държавниците Уинстън Чърчил и
Нелсън Рокфелър, който се затруднявал да чете речите си и трябвало да ги наизустява, преди да говори пред публика.
Как тези и още много други хора са станали толкова силно мотивирани, за да надхвърлят всички очаквания? Как може да научите детето си на същите тези умения, които да му донесат едновременно и успех, и лично удовлетворение? Ние можем да отговорим на тези въпроси, като разберем личната мотивация от еволюционна гледна точка.
КОРЕНИТЕ НА МОТИВАЦИЯТА
Както повечето други умения с ЕК, основните елементи на мотивацията да изучим и да овладеем заобикалящия ни свят е част от генетичното ни наследство. Още от първите моменти на живота си бебето проявява любопитство към света и се стреми да го разбере. Ако поставите показалеца си в неговата длан, то ще го сграбчи. Ако го изправите, очите му ще се ококорят като на кукла и ще започне да се оглежда. Ако

наклоните тялото му напред през едната си ръка с крачета, здраво стъпили на леглото, ще прояви рефлекс за ходене. Детето се ражда с желанието да овладее заобикалящата го среда - да се претъркулва, да се изправя, да стои право, да върви и да говори. И то неотклонно ще преследва тези цели.
С много американски деца обаче се случва нещо към седмата -осмата година, когато училищните занимания стабат по-трудни. Като че ли губят желанието си да учат и да откриват. Дори могат да станат прекалено загрижени за преценката на другите, веднъж щом ги е напуснала естествената им увереност в себе си. Родители и преподаватели си задават въпроса защо много от децата започват да учат с охота, а по-късно се задоволяват с малко, когато светът им предлага толкова много. Дори и учениците осъзнават, че липсата на лична мотивация е важна причина за някои от най-сериозни- те проблеми в училищата днес. На събрание на Националната асоциация на ученическите съвети през 1996 г. гласуването показа, че пристрастяването към наркотиците и алкохола е най-главният проблем, но повечето делегати вярваха, че злоупотребата с тези вещества всъщност е резултат от общата апатия.
Вече над 10 години научните работници размишляват защо някои хора имат лична мотивация за високи постижения, а други не. Те предлагат някои конкретни отговори, които съм разяснил в следващите три глави. Тези отговори попадат под общите принципи за:
]. Детето да бъде научено да очаква успех.
2 Осигуряване на най-добри възможности на детето да овладее света.
3. Образованието да бъде съобразено с интересите на детето и неговия начин на учене.
4. Детето да бъде научено да цени настойчивите усилия.
5 Детето да бъде научено колко е важно да посреща и преодолява неуспехите.
В очакване на успеха
В училище Линкълн за първи път имал възможност да види деца от други семейства и да противопостави своя ум и съобразителност на другите. По-висок от повечето си съученици, той носел шапка от миеща мечка и панталони от овнешка кожа, които винаги били толкова къси, че както си спомня един негов съученик, „се виждали 15-20 см от голия крак на Линкълн". Неосъзнаващ странния си вид, той често събирал около себе си други ученици, пускал шеги, разказвал истории и правел планове. Още от самото начало Линкьлн заемал ролята на водач. Съучениците му се възхищавали на неговото умение да разказва забавни истории и да говори в рими и се наслаждавали на първите му опити да говори пред публика. В очите им той очевидно е бил изключителен, а напускайки училище, вече е притежавал увереността на човек, който не познава някой, равен му по интелект.
Дейвид Хърбърт Доналд
Линкълн
Деца с лична мотивация очакват, че ще успеят, и нямат никакви проблеми, когато си поставят високи цели. Немотивираните деца очакват само ограничен успех и според психолога Мартин Конингтън поставят целите си на „възможно най-ниско ниво на постижение, което една личност би постигнала, без да проявява прекомерни усилия".
Дете, което си внушава, че е „четворкаджия" и не може да получава по-високи оценки, съзнателно или несъзнателно насочва усилията си към посредственост, независимо от интелектуалния си потенциал.
В едно проучване с цел да се установи защо американските ученици се представят под средното международно ниво на тестовете по математика и други предмети, сравнени с най-добрите ученици от Япония и Хонг Конг, Харълд Стивънсън и Шиниънг Лий интервюирани почти 1500 ученици от първи и от пети клас и техните майки. Те открили, че децата от тези три националности не се различават в интелектуалните си възможности - по-скоро имало значителна разлика в интересите и очакванията на родителите им. Японските и китайските майки имали по-високи очаквания за децата си и подчертавали значението на образованието във всекидневния им живот, след което

децата осъществявали тези очаквания в училище. Азиатските майки, освен че имали по-високи академични стандарти, имали и по-реални представи от американските майки за академичните, познавателните и личните характеристики на децата си. Те подчертавали значението на усиления труд повече от американците, които поставяли ударение на вътрешните способности на децата. Повечето американски семейства имат големи очаквания за децата си, но очевидно това не е достатъчно. Очакванията означават твърде малко, ако не са подкрепени от един родителски подход, който цени учението. Като вярваме, че желанията наистина се сбъдват, ние често разчитаме само на това, да стимулираме малките да изградят своето самомнение. („Това е най- невероятната рисунка, която съм виждал!") Но прекомерните хвалби имат обратен ефект. Когато хвалим безразборно всичко, което правят децата, те не се научават да преценяват реално възможностите си. Ето защо са по-склонни към разочарование, когато са поставени в съревноваваща се училищна среда.
Когато сме сериозни по отношение на желанието ни децата ни да успеят, ние даваме израз на това както с действия, така и с думи, които на свой ред се отразяват върху изискванията на културата и най-вече в училищата. В Япония например децата ходят на училище шейсет дни повече на година, отколкото в Америка (една трета повече учебни дни) и имат средно по четири часа домашни на ден, а в Америка - четири часа на седмица. И въпреки че говорим за по-дълги учебни години и по-високи стандарти в
Америка, изискванията общо взето са останали същите. Всъщност намаляло е времето, което прекарваме с децата си.
Следващият контролен списък е за начините, с които може да убедите децата си в значението на образованието. Преценете колко от тези дейности вече практикувате и колко още може да внедрите.
Дейности, разкриващи как родителите преподават стойността на учението
___ Определете време за четене всяка вечер, през което всеки от семейството си чете нещо.
___ Редовно играйте с децата игри, които поощряват словесните и умствените умения.
___ Поощрявайте децата да четат вестници и обсъждайте текущите събития.
___ Всяка вечер провеждайте дискусии върху това, което са научили децата в училище, и помислете как може да доразвиете разглежданите теми.
----- Планирайте редовни посещения, както и семейни ваканции, включващи музеи, библиотеки и исторически забележителности.
-— Домашните да имат първостепенно значение (преди гледане на телевизия или други развлечения).
—— Абонирайте децата за списания.
----- Заведете децата до вашето работно място или до други интересни за тях служебни места.
----- Продължете обучението на децата през лятото чрез специални лагери, библиотечни програми или наблюдавани проекти.
ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЕТО: КАКВО ИМА ЗНАЧЕНИЕ И КАКВО НЕ
Според психолога Мартин Селиман можем най-добре да разкрием нашите очаквания, като осигурим на децата си възможности за овладяване на заобикалящата ги среда.
Всеки път трябва да изискваме от тях сами да потърсят отговор, вместо да им го даваме наготово, или да им подскажем начин сами да спечелят пари за ново колело, вместо просто да им кажем да почакат до следващия рожден ден или празник - по този начин им изпращаме посланието, че могат да разчитат на личната си инициатива.
Като се базира на свои широки проучвания, Селиман открива симптомите на една заучена безпомощност, при която и животните, и хората могат да станат немотивирани и дори депресирани, когато всяко тяхно действие е обречено на неуспех. Селиман е убеден, че ако децата се научат да овладяват заобикалящата ги среда - например чрез търсене на собствени решения или чрез спестяване за заслужено спечелен велосипед
- така се усилва тяхната вяра в собствените им сили. Те научават, че определени

техни действия могат да доведат до предсказуем изход, а пътят към успеха е изграден от собствените им решения и настойчивост.
Много родители смятат погрешно, че да се изгради у децата опит да овладяват заобикалящата ги среда е сходно с усвояването на нови умения. Такава представа може да доведе децата им до лудешко препускане в извънучебни дейности -от уроци по пиано през тренировки по футбол до уроци по карате, - като често те имат чувството, че са контролирани от разписанието на тези дейности. Парадоксално е, че този трескав бяг може да попречи на децата да овладеят уменията за постигане на целите. Чувството, че си ръководен от външни фактори, води често до липса на мотивация.
Като психологическа концепция овладяването на заобикалящата среда е свързано с едно вътрешно чувство за контрол - способността да разбираш, да се интегрираш и да откликваш ефективно в собствената си среда. Чувството, че нещата са под контрол, е важен фактор за личната мотивация и е една от отличителните черти на личности с високи постижения.
За да внушим на децата този вътрешен контрол, е важно да им предоставим възможността сами да си поставят целите. При един експеримент с цел да се подобрят оценките по математика на петокласници с ниски постижения, учениците били запитани предварително какъв процент от задачите в теста биха могли да решат правилно. На учениците било платено с фиктивни пари от играта „Монополи", като кри- терий за възнаграждението била точността на техните предвиждания - те загубили или спечелили в зависимост от това, колко близо са били до собствените си очаквания, а не заради самите постижения. Вследствие на този осъзнат контрол потиженията им през учебната година нараснали с три нива, тъй като започнали да разбират, че най- сигурният начин да осъществят собствените си очаквания е да подготвят уроците и домашните си.
ОСИГУРЕТЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ САМО ДА ОВЛАДЕЕ СОБСТВЕНИЯ
СИ СВЯТ
Първо, за да помогнете на детето си да развие чувството за овладяване и осъзнат контрол, което ще доведе до засилване на инициативата и самонасочване, очаквайте от него да дава все повече от себе си. Все по-нарастващата тенденция е американските родители от средната класа да дават на децата си повече и да изискват от тях все по-малко, но това няма да помогне ва децата да се научат на лична мотивация и целенасоченост.
На второ място, преосмислете как възнаграждавате децата (с похвала или други средства) за неща, които извършват доброволно. По едно време на родителите бе казано, че постоянните похвали и внимание ще помогнат на децата да придобият високо самомнение, но всъщност вярно е обратното. Дали в училище или у дома, когато децата постоянно се даряват с внимание или пооощрение (точки, чипс, звез- дички, почерпки) за работа, която и без това вършат с удоволствие, те започват да си мислят, че учението е начин да печелиш награди. Въпреки че похвалите и наградите имат своето място за мотивиране на децата да правят неща, които са трудни за тях, възнаграждението е безмислено, ако е прекалено. Разчитайте на поощрителни подаръци само когато е абсолютно наложително.
Самооценяването е друг начин да повишите чувството за контрол на вашите деца върху постиженията им в училищната работа и да подобрите мотивацията им. Когато на учениците се даде възможност сами да оценят своята работа и накрая се вземе средната оценка между тяхната и оценката на учителя, се повишава загрижеността им за това, какво мислят другите за тях. Този принцип е валиден и във вашия дом. Вместо да проверявате домашната работа или общия успех на детето, накарайте го само да се оцени по петобалната система - като едно е слаб, а пет - нещо над вашите очаквания. Кажете на детето, че и вие ще оцените неговото изпълнение, а след това ще сравните двете оценки. Обяснете, че за да бъде приета задачата, то трябва да получи минимум оценка три от вас. Вероятно с изненада ще установите, че децата ви не само бързат да изпълнят зададената работа, която и те ще оценяват, но и

проявяват много повече съзнание при изпълнението.
И още един начин да повишите съзнателния контрол на детето е да го научите само да си поставя цели и само да ръководи постигането им. Например да предположим, че в понеделник учителят възлага на Ерик да направи литературно съчинение за петък.
Вместо да разчитате, че Ерик сам ще си начертае план за изпълнение (което със сигурност означава, че съчинението ще бъде писано късно в четвъртък вечер) или вие сами да направлявате изпълнението (което с нищо няма да допринесе за неговата самодисциплина), бихте могли да го научите всеки ден да си посгавя цел след цел и сам да ги направлява. Способността да се раздели една трудна задача на по- изпълними и по-малки стъпки е важно средство да се управлява времето, с което разполагаме, и метод, който помага на много хора да бъдат постоянно мотивирани.
Освен това по този начин се улеснява изпълнението на трудни задачи. Например в началото на моята кариера като психолог бях директор на училище за силно увредени деца - включително глухи, слепи и със забавено умствено развитие, вследствие на епидемия от рубеола през 60-те години. Прилагайки принципа на разделянето на трудните задачи на по-малки и по-изпълними стъпки, нашият професионален екип успя да обучи тези деца да изпълняват такива задачи, за които никой не би помислил, че са възможни, включително сглобяване на електронни табла за сателити на НАСА.
Открихме, че много трудни задачи ставаха изпълними само ако бъдат разделени на малки подс-тъгаси. Деца, за които по-рано се бяха грижили като за бебета, се научиха сами да се обличат, сами да поддържат личната си хигиена и дори да си оправят леглата. Оправянето на едно легло се състоеше от над двеста спомагателни стъпки, но веднъж щом ги научеха, вече можеха да си оправят леглата с твърде малко чужда помощ.
Картата за „постижения стъпка по стъпка" е съставена, за да помогне на децата да раздробяват възложената задача на подстъпки, да разпределят правилно времето за всяка стъпка и да направляват прогреса, завършвайки всяка стъпка. Ако децата са под десет години, вероятно вие ще трябва да попълните картата им, но въпреки това е необходимо да ги накарате да участват в процеса. Използването на тази карта за ново или трудно задание ще бъде важна съставна част от приучването на вашето дете на навици в училището и професията за цял живот.
Карта за постиженията стъпка по стъпка
Напишете заданието по-долу:

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: