Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

фантастика. Повечето от приятелите му бяха смятани за „тройкаджии", но учителите чувстваха, че те могат повече - преценка, основаваща се отчасти на поразителните им познания в областта на спорта.
Родителите на Дейвид обясняваха на училищния ръководител как той и неговите приятели прекарват времето, произнасяйки името на всеки играч от Националната и
Американската бейзболна лига, постовете, които заемаха, и техните най-добри постижения. Но никой от тях не знаеше датата на подписване на Магна Харта - първият въпрос от междусрочняя изпит по история, за който бяха учили три седмици.
Всички деца (и възрастни) учат с по-голяма готовност, когато възприемат заданието като съответстващо на техния живот. Преподавателите и особено онези, които преподават в райони с малцинства, от дълго време критикуват стандартните училищни програми точно поради тази причина, като се питат, защо децата да бъдат мотивирани да стоят и учат в училище, ако не могат да свържат това, което учат, с ежедневните си житейски проблеми. Основно предписание за емоционалната интелигентност е, че съдържанието на преподаваното определя дали то въобще се възприема.
Например едно социологическо проучване, проведено от Гофри Сакс с безпризорни деца, живеещи в градските покрайнини на Бразилия, подчертава какво могат да пости- гат депата, когато задачата има значение. Сакс интервюи-рал много бедни деца. чието оценяване зависело от това, дали са способни да продават бонбони по улиците, за да при-
Г!й челят нари за най-кеобходимото. Гой открил, че макар да не ходели на училище, тези деца създали собствена, основана на интуицията аритметична система, която км позволявала да извършват сложни изчисления, за да купят бонбони на едро и след това да ги препродадат на пазарната цена на деня, като изчисляват и бразилската инфлация, надхвърляща 250% на година.
Докато малко хора защитават изоставянето на основната програма само защото не изглежда подходяща за много деца, съществува вълна от критика за начина, по който се преподава на децата. Харвардският професор Хауърд Гард-нър е един от по- изявените критици на училищата за това, че все още разчитат на педагогически теории от XIX в. Гар-днър теоретизира, че както показват тестовете за КИ, няма един общ фактор за интелигентност, но поне седем вида определят как хората учат и представят словесен, логическо-математически, пространствен, музикален, кинетичен, вът- реличностен и междуличностен интелект. Той посочва, че в един вид интелект децата притежават по-малка вродена способност, а в друг - по-голяма. Независимо как учат децата, повечето училища в действителност обучават, използвайки само първите два вида - словесен и логическо-математически.
Изглежда, теорията на Гарднър за многостранната интелигентност е съотносима с
„алтернативните" програми, съставени за немотивирани ученици, които биха изпаднали от редовните училищни програми. В програмите, които се разпространяват из цялата страна като част от образователна спасителна мрежа, стандартният академичен план се преподава с прилагане на всичките седем интелекта.
Програмата, създаваща възможности за реконструкция на образованието /СВРО/, сега част от Алтернативната учебна програма в гимназията в Дариен, Кънектикът, служи за пример как теорията за всестранната интелигентност може да се приложи чрез специализирани ученически проекти. При изучаване на урок за Втората световна война девет ученици от програмата на Сюзън Доран превърнали класната стая в кафене от 40-те, изпълнено с произведения на изкуството, разкриващи теми от войната. Ръководен от няколко музикално надарени ученици, класът написал песни, отразяващи настроенията около събитията преди и по време на войната.
Кулминацията на проекта достигнала в едно следобедно представление, когато преподавателите на училището били поканени да пият кафе и да „се вживеят" в про- екта. Те били поздравени и обслужени от учениците, които възхвалявали техните социални умения.
Моделът за всестранна интелигентност акцентира на уместността на учението и на неговото поднасяне чрез проекти, обществени начинания, групово учене с деца от раз- лични възрасти и гостуващи наставници. В училища из цялата страна подобни

програми са използвани, за да се задържат учениците в училище и максимално да се разгърнат техните възможности. Но в по-голямата си част тези творчески модели на образование са ограничени за сравнително малък брой ученици - само за онези, които ще имат полза от тях, и няма вероятност това да се промени. Но все пак отделни учители и, разбира се, родители могат да се учат от тези програми и да прилагат поне някои от техните принципи, за да се помогне на ученици с ниски постижения. Най- голямата полза от експерименталните учебни програми е, че децата стават мотивирани, когато материалът допада на интелекта им и изостря и удовлетворява любопитството им. За това пък е необходимо да се задават достатъчно сложни задачи, така че резултатите не винаги да бъдат сигурни. Задачите трябва да съчетават елементи на игра, изненада и въображение.
ДА БЪДЕШ ВЪВЛЕЧЕН В ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЕТЕТО СИ
Малко родители проявяват силен интерес към образованието на детето си, но броят им като че ли расте. Движението за домашно училище например е съставено от родители, която не позволяват на децата си да посещават училище и осигуряват 100% от техните потребности за образование. Това движение е свързано най-често с родители, които имат твърди религиозни или политически убеждения и чувстват, че държавните училища ще подкопаят основните принципи, които искат да научат децата им. Но осигуряването на» зователни условия е една крайна позиция, която не е тична за много родители.
Ако погледнем на японските училища и семейства като на модел за по-високо равнище на ученически постижения, ще видим, че американските родители не са на нужната висота по отношение на значението, което отдават на образованието на децата си, както и на времето, което му посвещават. Според Мери Уайт, експерт по японската образоват на система в Бостънския университет, двете култури се различават коренно по участието на родителите в образованието на децата. От икономическа гледна точка и американците, и японците изразходват приблизително една и съща сума за образованието на децата си (около 7% от целия национален продукт), а японските класни стаи имат много по-голямо съотношение учител-ученик (40:1 срещу 25:1). За мнозина ще бъде изненадващо, че японското училище, което е съсредоточено върху традиционни методи на преподаване, предлага по-малък достъп до новите технологии в класните стаи от средното американско училище. Разликата е в това, че японските майки виждат образованието на децата си като своя най-важна отговорност, докато американският родител е склонен да остави образованието на детето си изцяло на училището. Естествено, повечето американски семейства не могат да подражават истински на японските семейства, където майките са посветени изцяло на децата си, а на жените, които искат да правят кариера, не се гледа с добро око. Все пак и едно съвсем малкото изместване: акцента върху образованието може да доведе до значителни промени в дома. Ако можехте да прекарате дори и един активен час на ден, за да учите с децата си, това би означавало от 20 до 30% повишаване на образователния опит на малчуганите.
Може да започнете да проявявате интерес, като се запознаете с това, което учи (или не учи) детето ви в училище. Ако учителят не ви е предоставил информация за преподадените умения или знания през седмицата, вие непременно трябва да я поискате. Учителите следват една стандартна програма и правят ежедневни и месечни планове за уроците. Те би трябвало да бъдат щастливи, ако им поискате копие от тях.
Урочните планове имат ясно изразен предмет на изучаване във всеки урок и включват критерий как трябва да се направи или как да се оцени даден тест.
ВАЖНИ ПРАВИЛА ЗА ЗАПОМНЯНЕ
• Имайте по-големи очаквания от вашите деца. Това ги кара да очакват повече и от себе си.
• Изисквайте от тях да работят по-усилено и да прекарват повече време в приготвянето на домашните упражнения, в четене и учене за заобикалящия ги свят.
• Дайте възможност на децата да контролират някои страни от обучението си.
• Научете ги как да разпределят времето си и да оценяват изхода от своите усилия.

• Ако децата ви в предучилищна възраст не се представят според своите възможности, може да работите заедно с учителите, за да съставите една образователна програма, която да раздели ученето на малки стъпки, да даде на детето правото само да поставя целите си и само да оценява своя прогрес, да го научи на изкуство, музика и ек- спериментално заучаване, като ангажира всичките му сетива.
• Ако смятате, че не правите достатъчно за детето си, увеличете времето, което прекарвате заедно.
• Компютрите и особено Интернет са неограничени източници и предоставят добри възможности за учене.
Настойчивост и усилие
Ние идеализираме хората, които постигат успех чрез упорит труд, и все пак и родители, и преподаватели не се сигурни как да влеят уменията с ЕК за настойчивост, прилежност и амбиция. Един от най-тревожните мигове за родителите е, когато те забележат, че децата са престанали да се интересуват от образованието си - едно често срещано явление в нашата страна, където неграмотността се увеличава непре- къснато и 17 % от децата не завършват гимназия.
Мисис Кембъл се ужасяваше да отиде на годишната среща на учителите, свикана заради дъщеря й Синди. Тя знаеше, че Синди е една немотивирана ученичка, която като че ли въобще не се интересува от оценките си.
Учителите й виждаха, че тя пилее чудесния си интелект. И което бе най-лошо, твърдяха, че грешката е в семейство Кембъл.
Какво очакваха учителите от семейството?
Родителите й се молеха, наказваха я и я лишиха от всичко, но нямаше резултат. Това, което най-мно-го ги тревожеше, беше неочаквано слабият успех на Синди в училище.
Само преди година тя обичаше учителката си, винаги правеше домашното си навреме и за нея се говореше като за „образцова" ученичка. Сега Синди беше без настроение, често чупеше чаши, средният й успех от солидно „добър" бе паднал на „три минус". За семейство Кембъл и за учителите Синди изглеждаше сякаш се носи по течението.
За тях бе пълна загадка как да се възстанови първоначалният й успех.
Историята на Синди съвсем не е необикновена. Много деца на 12-13 години започват да губят интерес към училището и едновременно с това влиянието на родителите им върху техните постижения намалява. Известна е поговорката, че много тийнейджъри стават роби на хормоните си (ученето остава на заден план в сравнение с интереса към противоположния пол), но психолозите посочват, че промените в познанието може би са по-отговорни за липсата на мотивация в много тийнейджъри.
Психологът изследовател Мартин Ковингтън описва, че децата преминават през четири стадия на познанието, докато изучават връзката между усилието, способностите и постиженията. Тези етапи оказват голямо влияние върху мотивацията на детето да учи.
Стадий 1: За децата от предучилищна възраст усилието е равнозначно на способностите. Малчуганите вярват, че само ако опитат по-настойчиво и могат да успеят почти във всичко. Може би си спомняте експеримента с кулата, споменат в
Глава 1, в който на четиригодишни деца беше възложено да повдигнат една платформа с метална топка върху нея до върха на кулата (почти непосилна за тях задача). И независимо от последователните неуспехи почти всички деца чувстваха, че накрая ще успеят.
Малките деца не разбират, че всеки човек има вродени силни и слаби страни. Те вярват, че ако една личност иска да бъде най-добра в тичане или четене, тя просто трябва да прояви повече усилие. В книгата си Как да успяваме Мартин Ковингтън ци- тира и мнението па един първокласник за упорития труд: „Усиленото учене прави мозъка по-голям." Според Ковингтън на тази възраст „повечето деца вярват, че са способни на всякакви подвизи и не признават неуспеха."
Стадий 2: Между 6 и 10 години децата започват да разбират, че усилието е само един от факторите за постигане на успех, другото е вродена способност, но все още се

концентрират върху стойността на усилието. В този стадий повечето деца смятат, че има съответствие едно към едно между усилието и резултата. За да успяват, трябва да работят упорито.
Стадий 3: Между 10 и 12 години децата разбират все по-добре връзката между усилие и способност. Сега вече те осъзнават напълно, че една личност с по-малко възможности може да компенсира с повече усилия, а личност с по-големи способности се нуждае от по-малко усилия. Повечето деца продължават да гледат оптимистично на училищната си работа, но някои от тях като че ли се възмущават от факта, че работата им става все по-усилена и отнема все повече време. Това са децата, които, ако не бъдат наблюдавани, ще започнат да отлагат работата си или изобщо ще я избягват.
Стадий 4: На около 14-годишна възраст, или през времето, когато децата постъпват в гимназия или в някакво средно училище, разбирането им за усилието като равностоен участник в успеха отстъпва място на вярата, че единствено способностите са необ- ходимото условие за постижението. Липсата на възможности е достатъчно обяснение за неуспеха. Именно на тази възраст слабите постижения започват да се разпространяват като епидемия, тъй като все повече юноши възприемат песимистично отношение към шансовете си за успех. Когато човек упорито опитва, а не постига очаквания резултат, това е достатъчна причина повече да не опитва. Тогава твърде много юноши тръгват по пътя на най-малкото съпротивление, като полагат минимум усилия в училище и се задоволят с посредствеността.
Макар че тези еволюционни стадии оказват влияние върху децата, очевидно не всички реагират еднакво. Много деца развиват добри навици за работа, също и ентусиазъм за учене, които не намаляват през юношеството. Както и при другите умения с ЕК, тези качества се възпитават най-добре в най-ранна детска възраст.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕЦАТА ДА ОСЪЗНАЯТ
СТОЙНОСТТА НА НАСТОЙЧИВОТО УСИЛИЕ
Естествено, не всички деца и юноши стават жертва на постепенното осъзнаване, че дори и най-големите усилия не им гарантират успех. Следователно вие можете да направите много, за да поддържате у детето убеденост в ценността да учи заради самото себе си.
Възпитаването на децата да ценят усилието през целия си живот трябва да започне възможно най-рано. Въпреки че повечето американци биха критикували японските родители, които наемат учители за тригодишните си деца, за да покажат високи резултати на теста за приемане в предучилищните класове, факт е, че това ранно наблягане на важността на усилието всъщност е изкоренило неграмотността в Япония и определя равностойното ниво на японските гимназии с това на много американски колежи.
В книгата си По-големите очаквания преодоляват раз-глезването в нашите домове

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: