Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница33/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
По-големите деца прилагат сложни игрички, за да не ги помислят за глупаци.
Родителите трябва да научат децата си, че усилието е по-важно от
способностите и че дори да сгрешат и да претърпят неуспех - това е една от
стъпките към успеха.
Избягването на една работа, за да се заобиколи неуспехът, е характерна черта на повечето твърдоглавци с лоши постижения. Според Ковингтън „ученици, които редовно имат лоши постижения, избягват каквато и да е проверка на техните способности, като отказват да работят, и по този начин поддържат едно надуто мнение за себе си. За да оправдаят тази измамна фасада, те често превръщат в добродетел факта, че изобщо не се опитват. Може дори да изпитат криворазбрана гордост от нежеланието си да правят постижения, като омаловажават значението на работата, която отказват да свършат, или като нападат другите, които полагат усилия, наричайки ги лицемери, глупаци или затъ-пели. Те се самозаблуждават, че неуспехът е белег на диси-дентство и доказателство за тяхната индивидуалност."
При екстремни обстоятелства тези деца нарочно ше създадат пречки за себе си, за да избегнат провал в училище. Могат дори да развият фобии, които ще изместят фокуса от страха им, че не са в състояние да оправдаят очакванията на техните родители, учители и връстници. В юношеството алкохолът и наркотиците са най-често срещаните средства да се замаскира страхът от провал. Не е съвпадение, че по времето, когато децата са най-загрижени за мнението на връстниците си, започват да пият или да вземат наркотици.
Създаването на собствени пречки е един от най-несполучливите начини, които децата използват, за да избегнат неуспеха, защото така те попадат в порочния кръг на непри- язнено отчуждение от очакванията на възрастните и безотговорно поведение.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАДРУЖНИ ИГРИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ДЕТЕТО ДА СЕ НАУЧИ
ДА ПОСРЕЩА И ПРЕОДОЛЯВА НЕУСПЕХА
Американската образователна система и самата американска култура правят трудно посрещането на неуспеха за много деца. Конкуренцията е толкова американска, колкото и ябълковият пай, и ако се възхищаваме на черти като щедрост, милосърдие и любезност, всъщност побеждаващите са хората, които наистина уважаваме. Още от детството изпращаме послание на децата, че животът е състезание с печелещи и губещи, като разделяме хората на „най-добрите", а всеки, който не отговаря на тази квалификация, спада към „не от най-добрите". Гукаме на нашите бебета: „Кое е най- хубавото бебенце на света?" Правим излияния върху драс-каниците на прохождащите:
„Колко прекрасно! Това е най-страхотната картина, която някога съм виждал!" Слагаме листовете им с „6" върху хладилника, трофеите им - на камината, свидетелствата, панделките и изрезките от вестници - в семейния албум.


Независимо от прекалената ни ангажираност със състезанието, според много възпитатели няма такова нещо като „здравословна" конкуренция. Те цитират изследвания, които твърдят, че всеки съпернически подтик под каквато и да е форма намалява постиженията в училище. Логиката е проста: Когато вниманието на учениците е ангажирано за избягване на неуспеха, те не могат истински да се включат в заданието. Когато целта е да спечелиш, учение няма. Нито има доказателство, че състезанието изгражда характера. Тери Орлик, един от пионерите в движението за общи игри, вярва, че съперничеството поощрява децата да мамят, лъжат, да стават саботьори или да се съюзяват помежду си, за да попречат на други да спечелят. За да се уравновеси нашата културна тенденция, виждаща света като победители и губещи, трябва да научите вашето дете да цени задружните усилия и груповите постижения.
Въпреки че бебетата и прохождащите деца са известни с егоцентризма и собстве- ническите си наклонности, между 18-ия и 30-ия месец те преминават през някакъв вид трансформация към просоци-ално поведение, като стават забележимо по-общителни, услужливи и склонни да споделят.
От много проучвания е установено, че по-общителното и просоциалното поведение са едни от най-важните характеристики при социалния прием на малките деца. Наблюда- вайки деца в предучилищна възраст на детската площадка в началото, средата и края на учебната година, изследователят Гари Лад и колегите му са установили, че по- общителните деца са повишили социалния си статус, докато по-затворените се харесвали по-малко и по-рядко били избирани за другарче в игрите.
Общите, задружни игри са основният начин възпитателите да преподадат това важно социално умение. Проучванията показват, че уменията за приобщаване, усвоени в иг- рова ситуация, ще се разпрострат и върху други съвместни дейности с връстници. В едно проучване върху ролята на общите игри за туширане на агресивното поведение при малките деца, Ейприл Бей Хинтс и колегите й от университета в Невада установяват, че неагресивното общуване с Други деца е „едно от най-главните условия за развитие и създава основа за успех при приятелства, брак и кариера." Те отбелязват, че научаването на децата на общи игри и дейности е довело до повишаване на благосклонното отношение между връстници, на споделянето, толерантността към Различията и по-позитивии взаимоотношения.
Приучването на децата към общи игри им помага да поставят основите за по-успешно справяне с реалните проблеми в един силно конкурентен свят, защото започват да разбират, че постижението е част от групов процес.
Освен това общите игри и дейности показват на децата, които се страхуват от провал, значението на продължителното усилие. Не съществува индивидуален провал в една истински задружна дейност - или всеки печели, или всеки губи. По-долу са дадени примери за различни забавни игри. Веднъж щом ги изпробвате, ще откриете, че и децата ги харесват, дори повече от традиционните състезателни игри.
Семейният робот
Това е забавна игра за трима. Препоръчвам я на семейства, в които има съперничество между братя и сестри или децата преминават през особено
„недружелюбен" стадий. Най-малкото дете застава в средата и подава ръце на другите двама. Тримата трябва да действат като един. Състезателят в средата е „мозъкът", а двамата отстрани трябва да координират ръце и да правят това, което мозъкът иска.
Опитайте дейности, свързани с играта:
1. Направете сандвич с желирано фъстъчено масло и нахранете тримата. Осигурете им и мляко.
2. Като използвате огледало, нарисувайте картина на това, как изглеждате, съединени заедно, и изрежете картината.
3. Извършете проста домакинска дейност, като пометете пода или оправите леглото.
Задружният волейбол
Играта може да бъде проведена с различен брой деца, но е най-добре с три до пет.
Започнете с надуването на един балон. Играчите трябва да задържат балона във въздуха възможно най-дълго, но никой няма право да го прехвърли два пъти, преди

всеки да го е ударил по веднъж. Отборът трябва да се опитва непрекъснато да подобрява рекорда си.
Приближи се още малко
Тази игра е близка до играта, на която играят индианските деца от Гватемала. Ще ви е нужна малка кутия и десет топки за тенис. Всички топки трябва да бъдат еднакви с из- ключение на една, която трябва да е с различен цвят или да е маркирана с цветен молив и определена като „по-близката" топка. Начертайте стартова линия на около два метра от целта. Първият играч хвърля „по-близката" топка, като стои зад линията и се стреми да я търкулне възможно най-близо до целта. Другите играчи на свой ред търкалят топките така, че да побутват „по-близката", докато тя докосне целта - кутията.
Играта продължава, докато „по-близката" топка докосне едната страна на кутията.
Въздушен хокей
Тази игра за двама е измислена от Джим Дийков, друг първооткривател в задружните игри и плодовит изобретател на игри. Ще се нуждаете от осем молива, две сламки, ед- на чаша и малко хартиено тампонче. Започнете, като направите „двоен квадрат" от моливите, както е показано на фигурата по-долу. Всеки играч взима сламката и работейки, като си сътрудничат, играчите трябва да се опитат да издухат хартийката между вътрешния и външния квадрат два пъти. Тъй като въздушната струя идва от всички посоки, извънредно трудно е да се управлява хартиеното тампонче без помощта на другия играч. След като направят два тура, играчите трябва да вкарат тампончето в чашката. За да прибавите още вълнение към играта, кажете, че целта трябва да се постигне за две минути или по-малко или добавете още моливи и направете лабиринта още по-сложен.
Щом децата разберат принципа на задружните игри (или всеки печели, ил:я всеки губи), почти е невъзможно да ги играят грешно. И тъй като са забавни, децата ще искат да ги играят отново и отново.
Хората никога не са твърде възрастни, за да се научат на задружни игри или да разберат цената на задружните усилия, нито пък толкова стари, за да се научат да посрещат неуспеха, да ценят постоянството или да придобият други качества, свързани с личната мотивация и с постиженията. Все пак трябва да помним, че по- малките деца учат умения с ЕК по-добре и че всички умения с ЕК са взаимносвърза-ни.
Ако сте загрижени за мотивацията и успеха на вашето дете в училище, започнете само с една промяна в стила ви като родител и се покажете като непоколебим в решението

си да направите промяната постоянна. Запомнете най-важното правило в мотивацията както на децата, така и на родителите: Успехът поражда успех.
ВАЖНИ ПРАВИЛА ЗА ЗАПОМНЯНЕ
Проучванията показват, че когато достигнат 12-13-годишна възраст, децата са особено уязвими към проблемите на мотивацията. Докато по-малките деца виждат цената на усилието при достигане на тяхната цел в образованието, юношите често обръщат прекалено много внимание на наличието или липсата на способности в себе си и правят всичко възможно да избягнат факта, че са неудачници.
Компенсирайте тази промяна в развитието на детето, като го научите да цени усилието, а не само крайния резултат.
Научете го, че успехът често се гради върху един провал.
Помогнете на детето да намери удовлетворение в обединените усилия, а не толкова в индивидуалните постижения.
ЧАСТ 7
Силата на емоциите
В книгата Когато слоновете плачат Джефри Масън и Сюзън Макарти описват много случаи, в които животните изразяват чувства. Доскоро се смяташе, че наличието на чувства е определяща разлика между човека и звяра.
Конго, едно шимпанзе, отгледано от хора, мрази, когато го местят в нова зоологическа градина, но изкарвал гнева си върху другите маймуни. Той из-просвал запалена цигара от посетителите и я използвал да преследва другите животни из клетката, за да ги изгори. Когато Мария и Миша, две хъс-ки, били разделени, Мария всеки ден очаквала завръщането на Миша, но накрая, като осъзнала, че Миша няма да се върне, станала апатична, раздразнителна и депресирана. Уела, морско свинче с нос като патладЖан, ударила случайно ръката на дресьо-ра си и ужасно притеснена, слязла на дъното на басейна и се разсърдила, докато дресьорът не я придумал да излезе.
Масьн и Макарти отбелязват как различните животински видове разкриват различни емоции: папагалите са раздразнителни и често имат зъб на някого, без каквато и да е причина, гъските, лебедите и патиците са известни с предаността си към техния партньор, слоновете изпитват голяма скръб, ако някой от стадото умре, като проявяват силен интерес кьм костите на слона, но не и към костите на другите животни, и дори разпознават миризмата на слона и след смъртта му.
Чрез изучаване на животинските видове, както и на еволюционното развитие на човешките емоции научаваме, че те имат специфични функции за превръщането на детето в щастлив и успяващ възрастен. Но също така знаем, че емоционалното развитие на детето може да тръгне в много погрешна посока, причинявайки му най- различни социални и личностни проблеми.
Повечето теоретици са съгласни, че има няколко основни емоции - любов, омраза, страх, скръб и вина, и че всички други емоции са производни от основните. Това наподобява начинът, по който от основните цветове се образува почти безкрайна гама от нюанси.
Като човешки същества ние сме способни да изразим стотици нюанси на емоции и все пак не точно емоциите ни различават от животните. По-скоро това е способността ни да ги разпознаваме и да ги осмисляме, което ни поставя на върха на еволюционната стълбица. В част VII ще разучим умения с ЕК, подходящи за вашето дете, които не само ще впрегнат емоциите му, за да се справя с променящите се изисквания на технологичното общество, но и ще му помогнат да използва новото разбиране за емоциите, за да има по-пълноценен, успешен и дори по-здравословен живот.
Емоционално усещане и общуване
Традиционната психотерапия представя емоционалното усещане като първична движеща сила за промените в живота. Пациенти в консултациите говорят какво ги ядосва или ги прави тъжни или виновни и психотерапевтите работят, за да променят ситуациите, причинили тези чувства. Освен това пациентите говорят какво им доставя

радост, удоволствие и гордост и специалистите търсят начини да повишат тези чувства. Разговарянето за нечии чувства е най-прекият начин те да се разберат и контролират.
Кортексът, или мислещият мозък, ни позволява да имаме усещания за нашите чувства, да изразяваме чувствата си към другите и да наблюдаваме и се учим как останалите реагират на тях. Като учим децата да разбират и предават емоциите си, ще повлияем на много страни от тяхното развитие и успех в живота. И в същото време, ако не успеем да научим децата да разбират и предават емоциите си, това би могло да ги направи незаслужено уязвими при конфликтни ситуации.
Да разгледаме примера с шестгодишния Мартин, чиито родители преживяха особено мъчителен развод. Бащата настояваше Мартин да го посещава всеки уикенд и да лети до Бостън, докато майката получи родителските права и живееше в Ричмънд,
Вирджиния. Мартин едва отронваше дума през два и половиначасовия полет и настояваше да си легне веднага щом пристигнеше в един от двата си дома. След два месеца той започна да се оплаква от болки в стомаха, а учителката му каза, че рядко разговарял с децата в училище.
На самото дело адвокатът го попитал:
- Как се чувстваш, когато посещаваш баща си всеки уикенд?
- Не знам - бил отговорът на Мартин.
- Е, щастлив ли си, като видиш баща си всеки уикенд, когато ходиш до Бостън? - се осведомил адвокатът, като сдържал чувствата си и се опитвал да не подведе Мартин към един или друг отговор.
- Не знам - отговорил Мартин едва чуто.
- А какво ще кажеш за майка ти? Щастлив ли си, като живееш с нея цяла седмица? - попитал адвокатът, осъзнавайки, че по време на процеса ще получава само един отго- вор от Мартин.
- Не знам - каза Мартин отново и нищо в неговото поведение не предполагаше, че знае.
Способността на детето да изразява емоциите си с думи е жизненоважно условие за реализиране на основните му потребности. Когато двегодишното ви дете е нетърпеливо, защото си говорите с приятелка в гастронома, а то иска да отиде вкъщи и да хапне нещо, може изведнъж да се разгневи, защото това като че ли е най-бързият начин да удовлетвори потребностите си. Но ако детето е петгодишно, то ще може да осъзнае, че е гладно и отегчено и ще го изрази с думи. И най-вероятно вие ще го задоволите, като му предложите закуска от някое павшшонче. А десетгодишното ви де- те ще бъде в състояние да опише дузина и повече от своите емоционални състояния.
Когато го попитате как ще реагира на едно предстоящо пътуване или ако трябва да посети погребението на баба си, то ще си припомни някои емоционални преживявания и ще знае как ще реагира на тези събития.
Думите, които описват емоциите - щастлив, развълнуван, тъжен, разтревожен, обезпокоен - са свързани със самите емоции. Когато детето отговори, че е силно разтревожено да присъства на погребението и да види баба си в ковчег, е осъществена светкавична връзка между центъра за говор и емоционалния мозък, задействаща психологически отговори, които свързваме с безпокойството - леко учестя-ване на пулса, слабо повишаване на кръвното налягане и напрягане на тялото.
Когато вашият тийнейджър стане на 16 години и мислещата част на мозъка му е напълно развита, той ще бъде способен да говори за фини нюанси на емоциите си. Ще може да описва чувствата си в метафори и образи, обяснявайки, че е „щастлив като волна птичка" или че се „чувства сякаш седи в ъгъла на тъмно мазе и никой не го е грижа." Също така е способен да направи физически асоциации с различни емоции, използвайки фрази като „нещо го присвива под лъжичката" или „заплетох се като пиле в кълчища". Физиологичните описания на емоционалните ни състояния стават част от нашия речник и особено ефективно разкриват степента, до която изживяваме една емоция. Когато чуем психологическо описание на едно чувство и доловим неслове-сен израз на това чувство по лицето на говорещия или някакъв жест (той се изчерви,

пребледня, настръхна и т. н.), често сами отразяваме психологическия отговор.
ПРИРОДАТА НА ЕМОЦИОНАЛНОТО ОБЩУВАНЕ
Както видяхме, едно прохождащо дете, което още няма говорни умения, ще изпита трудност да изрази чувствата си с думи и може да изпадне в гняв. Петгодишното дете е придобило необходимия език и затова има способността да използва думи.
Капацитетът на децата за емоционално осъзнаване и способността да говорят за чувствата си се ръководят от неокортекса и така естествено следват когнитивно-то
(познавателното) развитие.
Но както при много други умения с ЕК еволюционната даденост на децата да разбират и предават чувствата си е едно, а способността им да го правят е нещо друго. Въпреки че способността им да говорят за емоциите си е заложена в мозъка (в нещо като еволюционно препрограмиране), дали могат да използват тази способност зависи до голяма степен от културата, в която са възпитани, и особено от начина, по който вие взаимодействате с тях и те взаимодействат с другите.
В семейства, където чувствата се изразяват и обсъждат открито, децата развиват речник, с който обмислят и предават емоциите си. В семейства, където чувствата се потискат и се избягва емоционалното общуване, има вероятност децата да са емоционално неми. Докато психотерапията е демонстрирала, че хората могат да научат „езика" на емоциите на всякаква възраст, както е при другите езици, най-доб- рите говорители са тези, които са учили като малки. Умението да разпознаваш и предаваш емоции е важна част от общуването и както ще видим, е жизненоважен аспект на емоционалния контрол. Но да оценяваш емоциите на другите е не по-малко важно умение с ЕК, особено за развиването на интимни и удовлетворяващи взаимоотношения.
Терапевтите са открили, че когато се отнася до емоционално общуване, може би по- важно е да бъдеш добър емоционален слушател, отколкото добре изразяващ се говорител. „Добрият слушател" е търпелив и чувствителен към емоционалните потребности на говорещия - качества, които се интерпретират като важна част от емоционалното възпитание. Докато брачните консултанти отдавна възхваляват ползата от активно емоционално изслушване при интимните взаимоотношения, ученяте откриха сега, че това умение с ЕК е също толкова важно и на работното място.
Например училищните инспектори описват директорите, владеещи уменията на активен слушател, като много по-слособни да оказват подкрепа.
През цялото юношество и през всеки стадий на възрастния човек личността, която се възприема като емоционално образована, е ценена най-много като добър компаньон, колега и приемник на любовта и доверието на другите.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА НАУЧИТЕ ДЕТЕТО ДА ИЗРАЗЯВА ЧУВСТВАТА
СИ
Едно от най-простите и полезни неща е да разширите емоционалния му речник.
Съставете „речник на чувствата", като го помолите да назове всички чувства, за които се сеща. Напишете ги по азбучен ред в тетрадка - по едно на всяка страница. Един добър начин да съставите списък на чувствата е да погледнете в списание с новини, което показва непринудени снимки на хора (не фотографии, на които се позира) и да помолите вашия малчуган да опише чувствата, които смята, че са изразени върху лицата на хората. След това напишете на всяка страница от речника различна емоция и накарайте детето да даде пример кога е изпитвало такова чувство. Ако детето намери упражнението за трудно, илюстрирайте с пример от вашия живот. По-малките деца биха се забавлявали да нарисуват картина на всяко чувство. По-големите деца предпочитат да поставят своя или нечия друга снимка за визуално припомняне на всяка емоция.
През почти двайсетгодишния ми опит като терапевт, помагайки на децата и техните семейства, често съм предписвал игри, за да окуража деца и родители да усъвършенстват езика на емоциите. В един трогателен случай работех с майка и двете й деца - на девет и на единайсет години, за да им помогна да преодолеят скръбта от

внезапната смърт на бащата. И двете деца бяха мрачни и необщителни, като показ- ваха нарастващи'признаци на депресия с всеки изминал месец. Многобройните опити на Джейн да накара децата да говорят за чувствата си винаги бяха безрезултатни.
„Освен това - обясни тя - сега работя на две места, за да се издържаме, и не знам кога ще имам време да седна и да поговоря с тях!"
Когато предписвам дадена игра, обикновено първата ми грижа е кога и къде ще се играе. Когато един родител ми каже, че едва има време за основната домакинска работа и съвсем малко време за себе си, знам, че е нереално да го карам да намери време за някаква друга дейност, дори и да е в интерес на децата. Мислейки кога и къде това семейство би могло да играе игра с ЕК, която да им помогне по-лесно да изразяват чувствата си, ми хрумна една странна дейност, която нарекох „Чувства в номерата на колите". Знаех, че семейството прекарва поне 45 минути на ден в пътуване до и от училище и други дейности, и си спомних как при по-дълги пътешествия децата обичат да се заглеждат в буквите или името на щата по табелките с номерата на колите.
При следващото посещение попитах Джейн и децата дали някога са играли такъв вид игра и дали биха се заинтересували да научат нова игра с коли. „Същността на играта е да се открие табелка на кола с две букви от някакво чувство. Например регистрационна табелка с буквите „Л" и „Д" може да послужи за образуване на думата
„луд". Казах, че това е колективна игра и че цялото семейство ще получава по една точка всеки път, когато открият букви в регистрационните табелки и се обсъжда чувството, което може да се изпише. Ако наберат двайсет точки от понеделник до петък, ще спечелят едно ядене в закусвалня; предадох им три купона, които пазех като поощрение точно за такъв случай.
На следващия сеанс забелязах значително подобрение в настроението на семейството. При играта бяха събрали 35 точки и бяха се насладили на яденето (и особено на факта, че го платих аз). Казах им да играят и следващата седмица с друго поощрение (този път Джейн заведе децата на кино). На следващата ни среща забелязах по-ведро настроение в семейството. Поне децата бяха станали по- разговорливи.
Когато поговорих с Джейн насаме, тя ми каза как в резултат от тази игра децата й започнали да говорят за много чувства и разкрили тъгата и гнева си от загубата на баща си. Това семейство бе започнало да използва емоционалното общуване, което щеше да им помогне да продължат живота си. После им предложих да починат за около месец от терапията, но продължих да държа връзка с тях по телефона всяка седмица.
При второто ми обаждане разбрах, че играта за общуване чрез чувства бе изиграла ролята си, когато Джейн' ми обясни: „Знаете ли, д-р Шапиро, играхме на вашата игра тази седмица, но не можахме да съберем достатъчно точки.
Искахме да излезем и да отидем на кино заедно. Затова в петък предприехме извънредна едночасова разходка с колата, за да гледаме за букви по номерата на колите и след това да поговорим за нашите чувства."
КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА СИ ДА СТАНАТ ДОБРИ СЛУШАТЕЛИ
Както можем да научим децата си по-добре да изразяват чувствата си чрез игри, така можем да им помогнем да станат добри емоционални слушатели. При обикновен разговор децата са естествено загрижени да изразят мнението си за казаното, търсейки възможност да покажат съгласие или несъгласие. При „активното слушане" обаче те се концентрират изцяло върху другата личност, без да изтъкват мнението или чувствата си. Вие може да преподадете умения с активно слушане, приличащи на уменията за слушане, използвани от професионалните консултанти. Това умение с ЕК е важна част от обучението в много училищни програми, основаващи се на разрешаване на конфликти, както и при различни форми на семейно консултиране.
Играта „Активно слушане" ще ви помогне да научите детето си на това умение.
Играта „Активно слушане"
Започнете, като направите два списъка с поне шест неща, които тревожат вашето дете


(над десет години) или юноша, единият за вас, а другият - за него. Този списък може да съдържа всичко, което безпокои вас или детето ви, ио най-добре е да започнете със сравнително по-малки проблеми или конфликти. След това вземете четири индексирани картончета и напишете следните умения за активно слушане:
1. Възстановете какво е казала другата личност („И така, това, което ми казвате...")
2. Изяснете какво е казала другата личност („Можете ли да ми кажете повече за...")
3. Проявете интерес какво казва другата личност (със жест, тон на гласа, визуален контакт и т. н.)
4. Означете или опишете какво чувства другата личност („Изглежда сте ядосан за...")
За да започнете играта, всеки от вас избира нещо, което го безпокои, или някакъв проблем, и говори по него около три минути. Може да бъде проблем, който имате с друга личност, или трудно решение, което трябва да вземете. Докато един от вас говори, другият демонстрира четирите умения за активно слушане, като за подсещане използва четирите картички. В края на всеки „рунд" говорителят дава на слушателя по една точка за всяко използвано умение и допълнителни две точки, ако слушателят не е давал преценки. След това слушателят и говорителят си разменят ролите и играят следващия тур.
Играта продължава шест рунда, като във всеки рунд се разиграва различна проблемна тема от списъка. В края на играта точките и на двамата се събират и ако общият сбор е над 30 (от 36 възможни) и двамата се обявяват за победители и може сами да се възнаградят както подобава.
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК
• Поощрявайте децата да говорят за чувствата си като начин да се справят със своите конфликти и безпокойства и да удовлетворят потребностите си.
• Научете децата на умения за активно слушане, които ще им помогнат да създават емоционално богати взаимоотношения през живота си.
Общуване без думи
Въпреки че е важно да научите децата да говорят за своите чувства и да слушат внимателно проявените от другите чувства, установено е, че всъщност думите са само малка част от емоционалното общуване. Много изследвания на психолога Алберт
Мерабиан показват, че при разговор очи в очи 55% от емоционалното значение на посланието се изразява с несловесни загатвания, като изражение на лицето, позата и жеста, а други 38% се предават чрез тона на гласа. Остават само 7% за емоцииите, които се изразяват с думи.
ЗНАЧЕНИЕТО НА БЕЗСЛОВЕСНИТЕ НАМЕЦИ
В книгата си. Да помогнем на детето, което не се приспособява лесно психолозите
Стивън Новицки и Маршал Дюк отбелязват, че проблемите при безсловесното общуване често ще пречат на социалните взаимоотношения на детето много повече, отколкото то може да изкаже с думи. Те казват:
Грешките в словесното общуване подвеждат другите и те приемат детето за необразовано и (или) неинте-лигентно. От друга страна, поради грешки в безсло- весното общуване обикновено детето е заклеймявано като странно или особено.
Когато човек прави грешка при словесно общуване, ние преценяваме интелектуалните му способности. И обратно, когато прави грешка при безсловесно общуване, ние сме по-склонни да преценяваме неговата психична стабилност.
Едно е срещу вас да стои някой, когото смятате за необразован, съвсем друго е да общувате с нестабилен човек. Такива хора застрашават чувството ни за безопасност и сигурност.
За разлика от словесното общуване, което има начало и край, безсловесното общуване е продължително. Децата, както и възрастните, винаги общуват с езика на тялото и израза на лицето, независимо дали го осъзнават или не,
Въпреки че никой изрично не обяснява на децата правилата за безсловесно общуване, все пак съществуват някои неписани правила, които те естествено попиват и спазват.
И когато въпросните правила се нарушават, бие на очи.


Новицки и Дюк дават пример с етикета в един асансьор. Представете си, че се движите в асансьор с деветгодишно дете, което се е обърнало към стената, а не към вратата. Или което ви е зяпнало или се е долепило до вас, въпреки че има достатъчно място. Незабавно ще изпитате чувството, че има нещо „необичайно" в това дете, въпреки че ще се затрудните да кажете какво точно е то.
Безсловесното поведение изглежда се ръководи от емоционалната част на мозъка и е на фаницата с познавателното ни разбиране, но все пак подлежи на анализ, когато осъзнаем важността на този вид общуване. Ако вашето дете разбере силата на несловесното общуване, това ще му помогне да усвои умения на водач, който отстоява правата си и проявява съпричастност към потребностите и проблемите на другите.
ТРУДНОСТИ ПРИ БЕЗСЛОВЕСНОТО ОБЩУВАНЕ
Новицки и Дюк изброяват шест често срещани трудности при безсловесното общуване, заради които децата биват квалифицирани като „различни" и обществото в някаква степен ги отхвърля:
Начин и ритъм на говорене, които „не са в синхрон" с друго дете. Представете си едно дете от Ню Йорк да говори с друго от Бейтън Руж, Луизиана. На всяко от тях ще му се стори, че другото говори странно, а може и да им е трудно да се разбират.
Запазен периметър. Ако едното дете стои прекалено близко или прекалено далече от другото, или пък едното докосне другото на необичайно място, и двете се чувстват неудобно.
Жестове и пози. Жестовете предават голяма част от емоционалното съдържание на думите. Прекалено разпуснатата или небрежна поза често означава неуважение или липса на интерес, дори и това да не са истинските чувства на детето.


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница