Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

бием ожесточено е осигурило оцеляването ни като вид, но във време, когато 105 000 деца в САЩ редовно носят оръжие в училище, да даваш израз на яда си вече е опасна емоционална възможност.
• За щастие има много начини да стимулираме мислещата част на мозъка, за да помогнем на децата да потискат и контролират гнева си.
• Техниките за разрешаване на конфликти учат на умения за преговаряне и за посредничество и би трябвало да бъдат част от образованието на всяко дете.
Емоционално лечение на ума и тялото
Вероятно най-значителните пробиви в областта на емоционалната интелигентност са дошли от новото разбиране за целебната сила на емоционалния мозък. Новите техники са много по-различни от „терапевтичните разговори", които се опитват да помогнат на деца и юноши да се научат да гледат на проблемите си отвътре. Те разглеждат сериозните емоционални проблеми на децата от биохимична гледна точка.
Например Меган Гънмър, психолог при университета в Ми-несота, казва, че при травма наред с очевидните физически реакции (повишаване на кръвното налягане и ускорен пулс) организмът отделя голямо количество от хормона кортизол, който нормално му помага да реагира на опасността. Голямото количество кортизол обаче може да доведе до временни, а вероятно и до трайни увреждания на част от емоцио- налния мозък - хипокампуса, които се изразяват в пропуски в паметта, безпокойство и неспособност да се контролират пристъпи на агресивност и импулсивност.
Още по-притесняващо е доказателството, че децата, изложени на продължителни травми, като малтретиране или пренебрежение, могат да получат постоянни увреждания на частта от мозъка, свързана със способността да се разрешават проблеми и с развитието на езика. Психиатърът Брус Пери от Медицинския колеж в
Бейлър открива, че мозъчната кора на група от пренебрегвани деца е с 20% по-малка в сравнение с децата от контролната група. По-малката мозъчна кора води до по-ниски
КИ и ЕК.
ИНТЕРВЕНЦИИ, КОИТО ЛЕКУВАТ МОЗЪКА
Някои наскоро усъвършенствани техники показват, че биохимичните увреждания на мозъка вследствие на травми може да се излекуват чрез сравнително прости интервенции. Традиционно лечението на травми при малки деца се състои от игрова терапия, като на детето се разрешава да играе с разнообразни играчки, а терапевтът търпеливо наблюдава и отчита избора на предмети и начина, по който се използват.
Предполага се, че в играта детето възпроизвежда аспекти от травмата и би могло да постигне контрол над болезнените емоционални спомени, като познавателният мозък намира словесен и смислов израз на тревожните внушения на емоционалния мозък, а детето увеличава психологическата дистанция от първоначалната травма. При деца над 10 - 11 години, които са големи, за да се изразяват чрез игри, се прилага по- непосредствен контакт с терапевта, който предписва семейна атмосфера с по-голяма грижа, за да могат подрастващите постепенно да се научат да се доверяват.
Въпреки че тези методи доказаха ефективността си при много деца и юноши, игровата терапия не е общодостъпна. Само около 20% от децата, които биха имали полза от нея, могат да получат необходимата им помощ. Игровата терапия обикновено се прилага от терапевти и консултанти с дългогодишна практика, а самото лечение може да продължи от шест месеца до няколко години.
В последните години се използват познавателни и пове-денчески техники, включващи много от „мислещите" умения с ЕК, описани в Част III на тази книга, за да помогнат на децата, преживели различни травми. Тези техники, изглежда, спомагат да се намали емоционалното влияние на травмата и едновременно с това дават възможност на децата така да организират чувствата си, че да са под контрола на мислещата част на мозъка.
Терапевтичните игри са особено успешни при стимулиране на мислещата част на мозъка, за да преодолее емоционалната травма. Например д-р Тони Кавано Джонсън, специализиран в лечението на малтретирани деца, е разработил игра на карти,

наречена „Хайде да поговорим за докосването", която се играе от професионални психотерапевти и деца, жертви на сексуално насилие. Той използва формата на прости игри като „Хайде на риба" или „Концентрация". Децата отговарят на преки въпроси за настоящите си чувства и за действителната травма, учейки се на начини да се справят с нея и да се уверят, че тези събития няма да се повторят. Този откровен и директен подход изненадва и дори шокира много възрастни, но явно подобни игри привличат децата.
Детето може да стане нечувствително към емоционалната травма, ако говори за нея открито и без да се срамува. Това стимулира промени в мислещата част на мозъка, който съумява по-добре да организира и да разпръсне травми-ращите емоционални спомени.
Самият формат на играта допринася за емоционалното лечение поради повторението, вложено в този вид игри. Дори консултантите са изненадани, че травмираните деца често молят да играят игрите отново и отново. Чрез повторението се осигурява възможност за развитието на нови нервни пътища от мислещия към емоционалния мозък. Терапевтичните игри от този вид са били използвани в разкъсвани от войни страни като Босна, Кувейт и Южна Африка, за да се помогне на децата да се справят с насилието в миналото и несигурността в бъдещето.
КАК ДА ПОМОГНЕТЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ ДА ПРЕОДОЛЕЕ ТРАВМАТА
Смята се за проява на благоразумие да потърсите незабавна професионална помощ, ако детето ви е преживяло сериозна травма, но често е трудно да се разбере какво означава „сериозна" травма за детето. Някои деца се травмират от едно-единствено събитие - ако станат свидетели на насилие, ако останат без дом при ураган, наводнение, пожар или земетресение, ако почине някой от семейството или ако са лежали в болница. Други живеят в страни, където се води война, и ежедневно са изложени на бомбардировки и лишения и все още изглеждат относително издръжливи.
Много професионалисти смятат, че деца, малтретирани физически и сексуално, трябва непременно да бъдат лекувани от психиатър.
Ако детето ви е преживяло травмиращо събитие, най-разумно е да прецените степента на емоционалното увреждане и да стимулирате неговите естествени защитни механиз- ми. Това може да се постигне чрез използването на бърз контролен списък на симптомите. Дори само един от симптомите да продължи повече от месец след травмата, потърсете професионална консултация.
Контролен лист за симптоми при деца, преживели травма
---------- Без видима причина детето изразява страх или безпокойство, което не е съществувало преди травмата.
---------- Детето страни от хората и проявява определени признаци на недоверие.
---------- Детето проявява гняв и агресивност до степен, непозната преди травмата.
---------- Детето има необичайно или странно поведение, включително тикове, заекване или особени маниери.
---------- Детето проявява постоянни признаци на депресия, като тъга, летаргия, раздразнителност или прекалена разпаленост (понякога депресираните деца имат поведение, противоположно на това, което наблюдаваме при депресирани възрастни.
---------- Детето изпитва чувство за вина и се самообвинява.
---------- Детето има прекомерни физически оплаквания, например болки в стомаха, главоболие или необяснима болка.
---------- Емоционално лечение на ума и тялото
---------- Детето изведнъж започва да проявява апатия към училището и училищната работа.
---------- Детето показва промени в навиците за спане и хранене.
---------- Детето проявява склонност към саморазрушение и/или към конфликти.
---------- Детето се държи „като бебе" и иска да гледат на него като на бебе.
Новите методи за лечение на травмирани деца чрез стимулиране на мислещата част на мозъка предполагат, че можем да намалим дълготрайните ефекти от травмата, като се намесим незабавно след инцидента или най-много няколко седмици след това. Ето

някои лесни техники, които можете да изпробвате:
Накарайте детето да говори за това, което се е случило. Може би чувствате, че трябва да го оставите на спокойствие, особено ако то не изглежда разстроено, но спокойс- твието в такива случаи е проява на шок. Зад привидното спокойствие може би се крие емоционално напрежение. Първоначално децата може да се разстроят, като ги при- нуждават да описват изживяното и се окачествяват чувствата им, но впоследствие това ще им помогне да превъзмогнат стреса и ще намали шанса да развият симптоми, свързани с травмата.
Накарайте детето да повтаря положителни изявления, които подсилват вярата му, че е преживяло травмата и може да се справи с последиците от нея:
Аз съм добре и не съм засегнат от -----------(описване на травмата).
Мога да продължа живота си независимо от________ (описване на травмата).
Ако се наложи, мога да получа подкрепа от хора, които са загрижени за мен.
Помогнете на детето да осъзнае телесните признаци на мъката и отчаянието, като прави всекидневно „сканиране" на тялото. Нека да направи мислен преглед на тялото си от главата надолу, като внимава за напрегнатост във врата, раменете, ръцете и краката.
Поощрявайте детето да прави всекидневно релаксиращи техники (описани на стр. 302
- 303). Това е особено важно, ако се оплаква от стрес, напрегнатост и безпокойство, но също така има значение при отделянето на биохимични вещества, свързани с емоционалното лечение. Ежедневните релаксиращи упражнения под наблюдението на грижовен родител са най-добрият начин за облекчаване на бъдещи проблеми.
ПСИХОНЕВРОИМУНОЛОГИЯ: ЕДИН ЕМОЦИОНАЛЕН ПОДХОД, КОИТО МОЖЕ ДА
ПОМОГНЕ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА ТЯЛОТО НА ВАШЕТО ДЕТЕ СЕГА И В БЪДЕШЕ
Нито един аспект на емоционалната интелигентност не е така вълнуващ като постоянната еуфория около проучванията, показващи как можем да тренираме съзнанието си, за да предотвратим и преодолеем някаква болест. Многобройни изследвания и стотици анекдотични случаи са показали, че емоционалните и социалните умения могат да бъдат важни фактори за побеждаването дори на животозастрашаващи болести като рака и сърдечните заболявания. Ако тези сведения се окажат дори отчасти верни, ще бъде неразумно да не научим децата на умения с
ЕК, които един ден могат да удължат живота им. Това ново поле на проучвания върху оздравяващата сила на емоциите се нарича психоневроимунология или ПНИ. Става въпрос за изследване на връзките между ума и емоциите - централната, вегетативната нервна система и имунната система. Изследванията се основават на предпоставката, че умът може да произвежда химични вещества, които предпазват тялото от болести и в някои случаи дори могат да върнат процеса на болестта.
За да се разбере подтекстът на тази нова наука, като начало трябва да изоставим концепцията, че умът и тялото са две отделни неща и ще мислим за тях като една нервна система. Нервната система се състои не само от мозък, но и от гръбначен стълб, нервни клетки и нервни възли). След това се разделя на централна, периферна и вегетативна. Ако използваме компютърната терминология, още от зората на съвременната медицина знаем за тази „хардуерна" система, но едва преди по-малко от десетилетие разбрахме, че има и втора, „софтуерна" система, или както я нарича пионерът в тази област д-р Кандис Пърт, „психосоматична комуникативна мрежа", която има голямо значение за емоционалната интелигентност.
Тази химична система, състояща се от невропептиди (съединения, образувани от аминокиселишш остатъци) и техните рецептори, представлява биохимичното съотношение на емоциите. Според д-р Пърт невропептидите и рецепторите се намират в тази част от мозъка, свързана с емоциите, и се изпращат от мозъка до тялото, за да му кажат как да реагира.
Пърт отбелязва, че всеки невропептид е като тухла, използвана за построяване на една къща, „и може да се постави в мазето или на тавана, има различни функции на различни места, но това е една и съща тухла". Даден невропептид влиза в координация с целия организъм, за да удовлетвори една-единствена потребност.

Откриването на системата от емоционални биохимика-ли, състоящи се от невропептиди и техните рецептори, има вълнуващо приложение в предпазването и дори в лечението на болести. Въпреки че точните механизми за действието на тези биологични пратеници на емоциите все още не са изяснени, приложението им може да предизвика революция в западното разбиране за здравето.
Това, което изненадва учените, е, че много от уменията с ЕК, за които говорих, не само имат незабавен видим ефект, карайки едно дете да се чувства по-щастливо и по- успяващо, но биологичното им действие е с голямо и широ-кообхватно приложение.
Вземете например уменията с ЕК за хумор и значението му за социалния успех на детето. Сега учените откриват, че хуморът има голямо значение за имунната система и вероятно трябва да се предписва на всяко дете, за да бъде в добро здравословно състояние. Макар и да не е изненадващо откритието, че хуморът намалява стреса - отпуска мускулите, намалява усещането за болка и понижава кръвното налягане, - биохимичните промени, които изживяваме, когато се смеем, са направо поразителни.
При експерименти, в които учените разказват шеги и показват смешни филмчета на хора, беше установено, че хормоните, свързани със стреса, намаляват, а се повишават възлови аспекти на имунната система. Всъщност реакциите на имунната система на хумор, някои от които можеха да се измерят и на следващия ден, бяха особено впечатляващи. Беше регистрирано нарастване на:
• естествените клетки убийци, които атакуват вируси и тумори;
• Т-клетките, които организират имунната система на организма;
• Антитялото имуноглобулин, което се бори с дихателните инфекции;
• Гама-интерферона - хормонът, който задейства имунната система, бори се с вирусите и регулира растежа на клетките.
• Б-клетките, които произвеждат антитела срещу вредни микроорганизми.
В резултат от тези открития в свещените коридори на медицината скоро може да започнат да отекват кикотене и бурен смях. Болницата „Мортън Плент" в Клиъруотър,
Флорида, е в съседство с училище за клоуни, където стажантите медици обикалят коридорите в търсене на смях. В Центъра за борба с рака във Филаделфия един доброволец бута количка на смеха, в която двуметров клоун раздава ко-медийни филми, водни пистолетчета и възглавнички за замеряне. Много педиатрични заведения често приемат клоуни и други комедианти, знаейки, че смехът и веселието могат да бъдат сериозно лекарство. Според д-р Лий Верк, известен търсач на хумор и здраве, „Хуморът не е алтернативно лекарство. Това е истинско лекарство."
УМЕНИЯ С ЕК, КОИТО МОЖЕ АА ПРЕПОДАДЕТЕ НА ВАШЕТО ДЕТЕ, ЗА ДА
ПОВИШИТЕ ФИЗИЧЕСКОТО МУ ЗДРАВЕ
Разбирането на взаимната зависимост между ума и тялото ни помага да видим защо научаването на всяко умение с ЕК ще подпомогне децата физически и защо всичко, което помага на детето да бъде по-здраво, ще му помогне и емоционално. Например научаването на детето на психологическото умение за самоуспокояване е важно средство да се справи с широка гама от емоционални проблеми - от внезапното избухване до безпокойството от изпит и страха от кучета. Всеки възрастен, загрижен да помогне на детето да се справи с трудни емоции, трябва да включи в усилията си някои от упражненията за релаксация.
Релаксиращи техники
Релаксацията или техниките за самоуспокояване са едни от най-важните психологически умения, които детето ви може да научи. Освен че е противосредство при различни стресови ситуации, модерната релаксация може да накара деца, юноши и възрастни да се почувстват освежени, по-спокойни и по-бодри. Тези положителни
„чувства" не се намират само в ума, но и в тялото. В класическата си книга Ре-

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: