Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент



Pdf просмотр
страница36/37
Дата03.01.2022
Размер0.93 Mb.
#113214
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   37
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро
Свързани:
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро, zhivot-v-skalite RuLit Me 549981, letters 2014 01 print, letters 2014 02 print
лаксираща реакция, която спомогна за пренасянето на медитацията в заседателната зала, харвардският професор Хърбърт Бенсън обяснява, че релаксацията има незабавен ефект за намаляване на нуждите ни от кислород, тъй като повишава алфа- вълните в мозъка (свързани с творчеството), намалява кръвния лактат (вещество, произведено от ме-таболизма на скелетните мускули и свързано с безпокойството) и

намалява ударите на сърцето.
Д-р Дийн Орниш, един по-нов защитник на ползата от релаксацията, я смята за един от петте основни компонента на вече прочутата му Програма за цял живот. Д-р Орниш показва как остро коронарно сърдечно заболяване може да бъде насочено в обратна посока, като се обърне внимание не само на психологическите, но и на физическите потребности на пациента (другите компоненти са безмаслена диета, умерени упражнения, сеанси за отказване от пушене и емоционална подкрепа).
Много терапевти Вярват, че самоуспокояването е най-важното умение с ЕК, което
може да бъде преподадено на децата. То не само помага при емоционалния контрол,
но може и да стимулира имунната система и да предпазва децата от физически
болести.
По време на обучението на релаксация детето ви ще стои спокойно в удобен фотьойл и бавно ще отпуска всеки мускул от тялото си, като обикновено се започва от центъра на тялото, придвижвайки се навън (гръдните мускули, след това стомашните, мускулите на гърба, ръцете, краката, дланите, стъпалата и т. н.). Докато детето отпуска всяка група от мускули, инструктирайте го да диша дълбоко и бавно и да си представя, че е на познато тихо и спокойно място - все едно че лежи на поляна с трева и гледа облаците.
Използвайте всички сетива. Описанието на хладния бриз, мириса на тревата и усещането за роса върху кожата помага на детето да отвлече вниманието си от ежедневните грижи и да отпусне тялото си в отпочиваща поза.
След няколко седмици упражнения децата над десет години трябва да могат да използват това умение веднага щом почувстват, че тялото им започва да реагира на стрес или някакво нежелано емоционално състояние.
Намаляване на последиците от стреса
Все повече хора стават емоционални жертви на стресовите фактори в съвременния живот, и все пак ние не учим нашите деца колко важно е да се справят със стреса. В книгата си Отвъд прозак Майкъл Нордън пише:
„За нещастие сега, когато повече толерираме стреса, мозъците ни по-трудно се справят с него. Фактите показват, че плащаме тежък данък на съвременния начин на живот и неестествената заобикаляща среда. Начинът, по който спим, ядем и дори въздухът, който дишаме, водят до същата диагноза: отслабване на серотонина - неврохимично вещество, защитаващо ни от стреса, което трябваше да бъде подпо- могнато от препарата прозак. В известен смисъл начинът ни на живот е причина да страдаме от „недостиг на прозак" и още по-точно, от недостиг на серотонин."
Нордън продължава да възхвалява ролята на серотонина, който като други невромедиатори има различни функции на различни места из тялото в зависимост от мястото на рецептора. Учените са открили поне 12 рецептора, които реагират на серотонина. Тези места са свързани с различни положителни въздействия - от

регулиране на такива важни функции като температурата и кръвното налягане до конт- ролиране на психологическите импулси и потискане на безпокойството.
Д-р Нордън е убеден, че много емоционални проблеми са причинени от липсата на серотонин, но бърза да добави, че това не означава всеки да взима прозак. Той отбелязва по-скоро, че има много естествени пътища за увеличаване производството на серотонин в организма, сред които са:
• Увеличаване на упражненията (90 минути енергични упражнения могат да увеличат три пъти количеството на серотонина в мозъка).
• Нискокалорична и лишена от мазнини храна с не повече от пет часа между храненията (освен по време на сън).
• Излагане на повече слънчева светлина през зимата.
• Достатъчно сън (лишаването от сън може да причини до 20% намаляване на серотонина в мозъка).
Начинът на живот на вашето дете ще увеличи ли способността му да произвежда биохимични вещества, необходими за емоционалното му благоразположение, социален успех и дори физическо здраве?
Благоразумието ни казва, че здравото тяло води до здрав ум и все пак съвременният живот ни е отвел отвъд съветите на разума. С прекаленото гледане на телевизия, недостатъчните физически упражнения и консумирането на прекалено калорични храни и мазнини, трябва ли да бъдем наистина изненадани, че сме застанали с лице към криза в психичното здраве на нашите деца? Парадоксално е, че дори и да гледаме към бъдещето на научните изследвания, които ще ни помогнат да възпитаме дете с висок емоционален коефициент, ние знаем, че много от максимите на миналото все пак са верни, както и максимата на Бен Франклин „Рано лягай, рано ставай - и ще станеш богат, здрав и мъдър." Но ще можем ли да приложим уроците от миналото към бъдещето на децата в новото хилядолетие? Ще продължим ли да позволяваме маратонът ни към прогреса да взима емоционален данък от нашите деца?
В следващата глава ще видим как технологиите могат да помогнат да научите детето си на различни умения с ЕК, дори когато се грижите да създадете по-разумен начин на живот, в който да отглеждате децата си.
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК
• Лечебната сила на нашия мозък е почти безгранична.
• Новите изследвания показват, че децата могат да се научат на различни форми на физическо и психическо лечение чрез стимулиране на специфични биохимични ве- щества, произведени в мозъка.
• Създаването на начин на живот, който заздравява имунната система на организма на децата, ще им помогне сега и десетилетия напред.
ЧАСТ 8
Компютри и ЕК: една изденадващо добра комбинация
Намираме се в центъра на истинска революция по отношение на начина на възпитаване на децата и едва сега започваме да разбираме как това може да им се отрази, богато ще са възрастни. В книгата си Посткапитолистическото общество Питър
Аракър пише: „На всеки неколкостотин години в западната история се извършва рязка трансформация. За няколко кратки десетилетия обществото се преустрои, преустроиха се възгледите му за света, за основните ценности, за социалната и политическата структура, за изкуствата и възловите институции... А хората, родени тогава, дори не можеха да си представят света, в който бяха родени родителите им."
Трудно е да се повярва, но само преди едно десетилетие социолозите оплакваха навлизането и незабавната популярност на електронните игри като „Нинтендо", страхувайки се, че пристрастеността към тази нова форма на развлечение ще отнеме на децата простата радост да си подхвърлят топка или да строят крепости в снега. По това време само няколко мечтатели биха могли да видят как същата технология ще се използва за преподаване математика и умения за четене, как цяла енциклопедия ще се събере в диск, тънък колкото пени, или пък деца, разпръснати по различни краища на страната, ще могат да се съберат чрез тази дигитална медия.


Въпреки че обществото на психолозите все още като че ли се въздържа да използва компютрите като допълнително лечение, а още по-малко се препоръчват компютърни дейности за деца вкъщи, трудно е да се отрекат възможностите на компютрите за напредъка в емоционалното и социалното развитие на децата. С бързото усъвършенс- тване на технологиите единствените спирачки са в нашето въображение.
Шо се отнася до технологиите, много родители често изпреварват учители и детски терапевти, които се противопоставят на тази, наречена от тях студена и безчувствена медия. Но с компютър почти на всеки две семейства и с нарастващия брой на обществени библиотеки, предлагащи връзка с Интернет, мнозинството от американските деца скоро ще има достъп до поразително количество технологичен прогрес. Неговото значение за благополучието на американските деца не може да се надцени. В предизборната кампания на президента Клинтън през 1996 г. достъпът до
Интернет бе включен като една от трите най-важни образователни цели (другите са всеобща грамотност за осемгодишните деца и възможност за образование в колеж за всеки 18-годишен юноша).
В тази част на книгата ще хвърля светлина върху някои от начините, по които могат да се използват компютрите за преподаване на много от уменията с ЕК, вече дискутирани в тази книга, и как това може да стане по-бързо, по-ефективно и с по-малко разходи, отколкото изобщо бихме могли да си представим.
КОМПЮТРИТЕ НИ ИДВАТ НА ПОМОЩ
Норман Шварцкопф и Стивън Спилбърг са имена, които обикновено не свързваме с психичното здраве на децата или с медицината. Но в действителност световноизвестният филмов продуцент и главнокомандващият генерал напоследък се обединиха, за да демонстрират изобретателното и находчиво използване на компютрите. Те ще помогнат на сериозно болки деца да победят самотата и изолацията и дори да мобилизират силите на ЕК и да победят животозастрашаващи болести.
Историята започва, когато генерал Шварцкопф силно се натъжил от самотата и изолацията на ед-но момиче в отделението за трансплантация на костен мозък в болницата в Джаксьнвил, Флорида. Изглеждало му, че психологическият стрес, причи- нен от приемането в болница, силно влошава шансовете на това дете да оцелее. Той запознава Спилбърг със случая и двамата основават „Старбрайт уърлд" - компютърна мрежа, която свързва детските отделения на болниците чрез модеми и позволява на тежко болните деца из цялата страна да контактуват помежду си като че ли се намират в съседни стаи.
Дори едно дете, което се възстановява от хи-миотерапия или операция, може да посети странни и вълшебни светове от болничното си легло само като щракне компютърната мишка. В програмата „Старбрайт уърлд" децата могат да посетят три отделни места: една пещера с тайни места за кри-ене, един небесен свят, където децата могат да летят, и една тропическа гора, изпълнена със звуците на екзотични птици и водопади. Децата се представят в тези светове от анимационни герои, наречени аватари (на индийски означава въплъщение на божество), които те могат да управляват. Докато пътуват из световете, могат да попаднат на аватари на други малчугани от различни болници. Тогава двете деца могат да разиграят заедно игра или да поведат разговор.
Сега програмата действа в шест болници из страната и не е изненадващо, че веднага е станала хит, след като намалява болката, стреса и безпокойството на децата, които най-накрая могат да разговарят с някой, който наистина ще разбере какво им е на душата. В болницата „Синай" в Ню Йорк сити изследователи проучват дали тази програма ще намали престоя в болницата на деца с рак. Учените предполагат, че когато болните деца са активно ангажирани с кибер-обществен живот, ще се нуждаят от по-малко болкоуспокояващи, а това ще доведе до по-добър апетит и повече лечебна енергия.
Нещо, което е почти толкова интересно, колкото и самото нововъведение, е колко

бързо технологията стана дотъпна за масова употреба. През 1994 г., когато бе съставена програмата „Старб-райт уърлд", инсталирането й струваше хиляди долари, а сега тя може да се ползват от всеки с мул-тимедиен компютър, скоростен модем и достъп до Интернет.
КАК КОМПЮТЪРЪТ МОЖЕ ДА ПОВИШИ ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА
ВАШЕТО ДЕТЕ
За разлика от всяко друго образователно или психологическо средство, почти всички деца си падат по компютрите. С новото поколение мултимедиен софтуер и с изглежда неограничените възможности на Интернет, компютрите отговарят на всички главни изисквания за научаване на умения с ЕК:
• Те стимулират емоционалната, както и мислещата част на мозъка.
• Има много повторения, необходими за усъвършенстване на нови нервни пътища.
• Правят заучаването интерактивно, така че преподаването се приспособява към предпочитания от детето стил на учене.
• Придобитите умения стават втора природа.
За изненада на много хора компютрите не спомагат за изолирането на децата, а по- скоро ги учат на широка гама от социални умения.
Компютърните програми стимулират емоционалната част на мозъка с комбинацията от анимация, гласове, музика, видеообрази, цветове и неизброими изненади. В сравнение с тях традиционните книжки изглеждат скучни и архаични като пещерни рисунки. Вземете например наскоро издадената игра „Сам по пижама" в „Няма нужда да се криеш, когато навън е тъмно", която, забавлявайки децата, им помага да преодолеят често срещания страх от тъмното. Играта започва с истинска анимация с музика и говор, не по-различна от рисувано филмче по телевизията. Сам чете книжка с комикси за любимия му супергерой Пижамения мъж. Когато майка му казва, че е време да си ляга, Сам трябва да се изправи срещу страха си от тъмнината. Той обяснява, че
„тъмното" се крие в един тайнствен свят зад килера и решава да се пъхне в костюма на своя супер герой и да се втурне да преследва „тъмното". Оттук нататък , когато играе на играта, детето трябва да помогне на Сам да намери различни предмети, които да му помогнат в пътешествието, да реши в каква посока да тръгне и да посрещне проблемите, представени му от говорещи дървета и странни същества. Този вид игри са идеалната среда за едновременно стимулиране и на мислещия, и на емоционалния мозък. Докато анимацията довежда детето до тъмния и умерено страховит свят зад килера на Сам, то трябва непрекъснато да използва своите умения за разрешаване на проблеми и за самоуспокояване, за да пътува успешно в историята и да помогне на Сам в издирването.
Най-добрите компютърни програми за научаване на умения включват игри, 1соито мотивират детето да ги играе непрекъснато. Знаем, че за да развием нови нервни пътища в мозъка, дейността трябва да се повтори безброй пъти, а компютрите са идеалната среда за повторение. За разлика от хората те никога не са уморени да прочетат една приказка, да обяснят някакъв факт или да изиграят дадена игра. Никой от нас не може да има търпението и издръжливостта на един компютър, нито * можем да бъдем толкова забавни ден и нощ, само с едно преместване на мишката.
Преди време бе изказано предположението, че компютърът може да стане първият достоен съперник на смятаната за непобедима телевизия. Едно проучване откри, че деца с нови компютри вкъщи са намалили гледането на телевизия с 20%. Напоследък един родител ми каза, че синът му, който не бил способин ученик и мразел да ходи на училище, сега настоявал да прекарва по два часа на ден в местната библиотека, за да играе образователни игри и да си кореспондира с приятели по Интернет. Дори помагал в училищния компютърен център на други деца и учители да усъвършенстват компю- търните си умения.
За разлика от телевизията, която и в най-добрия случай включва само пасивно учене, компютрите изискват от детето да взаимодейства, да мисли, да разрешава проблеми и да се държи по начин, който може и да не му допада много. Например една игра, наречена „Лъжата", разказва историята на Сузи, която послъгва майка си. Когато

майка й я пита дали има домашно за уикенда, Сузи излъгва и казва „не". По-нататък обаче лъжата на малкото зелено чудовище на Сузи започва да расте непрекъснато, причинявайки все по-големи пакости. Когато то превръща стаята на Сузи в истинска бъркотия, преди да може да мине на следващата страница, вашето дете трябва да подреди играчките и книжките, които чудовището е разхвърляло из цялата стая и да ги постави на мястото им. Ако детето постави някоя вещ на погрешно място, Сузи го поправя с думите: „Не, глупаче, това е за шкафа!" И когато завлече дрехата в шкафа, компютърът я окачва вместо него.
Когато за първи път играх тази игра, нямах търпение да разбера какво ще стане накрая и как Сузи ще се справи с непрекъснато нарастващите неприятности, причинени от лъжата й. Честно казано, никак не бях настроен да раз требвам стаята на Сузи, но трябваше да го направя, за да може приказката да продължи. Събрах цялото си търпение и поставих на място всяко нещо, въпреки че не бях в такова настроение точно тогава. С изненада открих, че разсъждавам като дете, удивлявайки се на глас за правилата на почистване: „Защо тази играчка отива на библиотечката, вместо в скрина с играчки? Не може ли този компютър да види, че това е по-добро място? Може би скринът е пълен. Ше я поставя на рафта." Овладявайки собственото си търпение, разбрах поуката от приказката: Лъжата предизвиква повече неприятности, отколкото си заслужава.
НЕОЧАКВАНИ ПОЛЗИ
Може би най-удивителното в ролята на компютрите за повишававане качеството на уменията с ЕК е как те събират хората. Противниците на технологията предричаха един свят от деца, затворени в стаите си. Втренчени с побъркан поглед в екрана на компютъра и избягващи всекси човешки контакт, който би ги откъснал от клавиатурата и мишката. Но това не се случи. Както видяхме в Глава 14 и 15, децата се държат естествено в об-ществото, когато са им предоставени съответните възможности. Те обичат да споделят преживяванията си и с други деца, и с възрастни и когато в детската стая или във всекидневната се постави компютър, той често става център на общи семейни занимания.
Много родители откриват, че компютрите увеличават времето, което прекарват с децата си в образователните им дейности. Много е важно бащата да донесе компютърът в къщи и да проучи многобройните му приложения заедно с децата. Това е една важна смяна на ролите в семейството, тъй като въпреки всички промени в ролята на половете през последните 25 години, бащите все още преварват само част от времето, ксоето май-ките обикновено отделят за подпомагане и поощряване на образованието на децата. Компютрите могат дори да започнат да отстраняват тази тенденция и да предоставят на децата (особено на момчетата) възможност да извлекат полза от този модел за ролята на мъжа в научаването на умения с ЕК.
Друга неочаквана социална придобивка от компютрите е, че те преподават социален опит чрез включване в най-различни услуги и в Интернет. По-нататък ще изследваме как електронното общуване влияе върху живота на нашите деца, но най-напред ще видим как широкодостъпният компютърен софтуер, по-евтин от повечето видеоигри, може да бъде приспособен за преподаване на голямо разнообразие от умения с ЕК.
Програмни продукти, които могат да повишават емоционалната интелигентност
От едно изследване, направено през 1996 г. от списанието Фемили ПиСи се установи, че има около 3000 компютърни програми, проектирани за деца, а една трета от тях са предназначени за образователни цели. През следващите няколко години, с нарастването на броя на компютрите по домове и училища, можем да очакваме този брой да се удвои и утрои. Софтуерът ще стане по-прецизен, комбинирайки елементи и на обучение, и на развлечение. Въпреки че броят на програмите, проектирани да обучават умения с ЕК, все още е малък, има много начини един вече известен софтуер да се приспособи за преподаване на умения, които ще изградят емоционалната интелигентност на детето ви.
Най-голямата група софтуерни продукти, приложими към ЕК, помага на децата да се

изразяват творчески. Чрез тях децата от четиригодишна възраст до края на юношест- вото могат да създават и печатат собствени книги и книжки с комикси, да правят пиеси и анимационни филмчета и да изразяват със своите мисли и чувства без ограничение.
СОФТУЕР, КОИТО РАЗКАЗВА ПРИКАЗКИ
Разказването на приказки, писането и изкуството отдавна се използват от специалистите, за да могат децата да научат много от уменията с ЕК в тази книга, включително и реалистично мислене, разрешаване на проблеми и емоционално изразяване. На сеансите при психотерапевти децата рисуват картини и пишат разкази, които отразяват техните проблеми или грижи, и тогава те откриват, че като се изра- зяват, могат да открият нови начини да мислят и да се справят с проблемите. Чрез мултимедийните компютърни програми тези дейности така ангажират малчуганите, че те често ги предпочитат пред по-класическите игри. Вие заедно с учителите на вашите деца (и психотерапевтите) лесно може да се включите с внимателни напътствия, за да направите тези дейности емоционално значими.
Както си спомняте от Глава 6, поучителните разкази са ефективен начин да помогнете на децата да усвоят реалистично мислене и умения да се справят, които на свой ред ще им помогнат да решават широка гама проблеми - от развод или загуба на родител до справяне с някой грубиян или болест. Принципът, при този вид истории е да се покажат на децата подходящи за възрастта и реалистични начини да мислят върху проблемите и след това да изберат подходящ курс на действие.
Например шестгодишната Сали се премести в нов квартал и откри, че децата от новия клас я отбягват. Всеки ден като се прибира от училище, тя се оплаква, че никой не се- ди с нея на обяд и не говори с нея през междучасието.
От еволюционното ни разбиране за сприятеляването на децата знаем, че социалното пренебрегване защото си нов в училище е нещо обикновено и може да продължи до шест месеца. Също така знаем, че децата на тази възраст имат най-голяма вероятност да постигнат социален успех, като се сприятелят с дете, с което си приличат или което живее наблизо.
Като се базират на това познание, родителите на Сали написаха заедно с нея на компютъра разказче за едно малко момиче, което също като Сали е самотно и без приятели. Докато пишат разказа, родителите й я поощряват да помисли за начини, чрез които главната героиня, наречена Сара, би могла да си намери нова приятелка.
Щом разказчето бе написано, Сали го отпечата във формата на книжка, която родителите й четяха всяка вечер. Тази книжка даде увереност на Сали, че има някои определени неща, които би могла да направи, за да не бъде така самотна (да покани една съученичка на кино, да се запише в курсове по танци, да се опита да се присъедини към други деца в игрите им и т. н.).
Сали и родителите й използваха програмата, наречена „Моята история", за да съчинят книжката (а има дузина и повече подобни програми, които можеха да използват). Тази програма дава възможност децата да кликват с мишката на различни сцени, хора и предмети и след това да ги преместват и да направят професионални на вид илюстрации за всяка страница. След като първата картинка в книжката на Сали беше завършена, родителите й напечатаха текста към нея в долния край на страницата.
Когато всички одобриха страницата, Сали кликна на следващата и създаде нова кар- тина, за да продължи разказа.
След като книжката бе завършена, те я отпечатаха като истинска книжка, която би могла да бъде създадена от истински автор и художник. Други програми като популярната „Kidswork*' могат да прочетат на глас историята на детето. Щом като разказът е написан, необходимо е само да се кликне върху бутона за звук и компютърът ще я изчете с мъжки или женски глас, на английски или на испански език.
По-големите деца вероятно биха предпочели програми като „Автор на комикси" (Comic
Maker), която позволява на деца над осем години да си съчинят книжка с комикси, избирайки сред десетина герои и злодеи свои супергерои, както и много сцени за фон.
Щом като сцените се изберат, децата могат да форматират своята книжка с репликите, ба-лончетата с мислите и комикс-картинките, която ще прилича на комиксите в

списанията. Единствената разлика е, че книжката на вашето дете ще е за супер-герои, разрешаващи проблеми, подобни на проблемите, с които то се сблъсква в ежедневието. Злодеите могат да бъдат 1рубияните, детските страхове или физическата болка от една болест, а героите ще използват суперсилите на ЕК.
СОФТУЕР, КОИТО ПОМАГА НА ДЕЦАТА ДА НАУЧАВАТ НОВИ НАЧИНИ НА МИСЛЕНЕ
Напредъкът в мултимедийните програми е издигнал разказването на приказки на ново и вълнуващо ниво, позволявайки на по-големи деца и тийнейджъри да създават анимационни филмчета и пиеси, в които героите се движат, говорят и взаимодействат.
Тези програми предлагат смайващи нови начини да се преподават умения с ЕК, особено познавателните умения на мозъчната кора, които изискват повече пов- торения, отколкото некомпютърните техники обикновено предоставят.
Например в Глава 3 описах как програмата „Пен Привенпгън" във Филаделфия помага на деца, застрашени от депресия, да променят своя вътрешен диалог (начинът, по който говорят на себе си), научавайки ги да мислят с по-реален оптимизъм. Програми от този вид обикновено използват кукли за по-малките деца и разиграване на диалози и писмени упражнения за по-големите.
Много от децата обаче се изморяват от тези техники и дори без продължителни упражнения спират да работят. И точно тук компютърът може да помогне. Софтуерни продукти като „Холивуд" за деца от 8 до 12 години и „Холивуд Хай" за тийнейджъри позволява на децата да научат нови начини на мислене, създавайки анимационни филми. Децата могат да печатат мисли и изявления на много от героите, които след това казват точно това, което е напечатано. Докато създават рисунките, пишат диалозите, които отразяват новото им мислене, уменията за разрешаване на проблеми и преодоляването им, те могат също така да избират и настроението на героя (който променя израза на лицето си), позата, жестовете и гласа. Както видяхме в
Глава 21, научаването на несловесното общуване е много важен фактор за повишаването на уменията с ЕК.
СОФТУЕР, КОИТО ВЪЗПИТАВА ЦЕННОСТИ
Още от възникването на видео- и компютърните игри голямо безпокойство предизвикаха пълните с насилие сюжети и малко хора биха казали, че то е без основание. Въпреки че има голям избор, игрите с насилие остават популярни сред децата, а реалното описание на насилието продължава да нараства. Например в изключително популярната игра „Гибел" жертвите са показани обезглавени, с посечени крайници и лежащи в локви от кръв.
Децата стават ли по-агресивни и изпълнени с повече насилие вследствие на тези игри? Вероятно не. Правят ли тези игри децата по-безчувствени към другите хора и към истинското насилие, което съществува в живота? Несъмнено. Ако признаваме възможностите на компютрите за подобряване на уменията с ЕК, трябва да разпознаем и техния потенциал да вредят. Понастоящем на повечето компютърни програми е отбелязана възрастта, за която са предназначени. Игри, изпълнени с насилие, имат написано предупреждение на опаковката. Разумно е да сте запознати с игрите на вашето дете и активно да го предпазвате от игри, изпълнени с насилие.
За щастие нараства броят на игрите без насилие, които подражават на предизвикателствата на популярните игри с коридори и лабиринти, но избягват насилието и дори учат на задружност. Например „Извънземна аркада", предназначена за деца от четири до шест години, има същата основна игра, като някои от по-ранните с точки, стрелба и старите трикове на класическите игри от този род, но вместо да стреля по космически кораби, детето хвърля банани към Куазар Клутцес, за да ги изхвърли от кораба, и отстранява мицели, които могат да затлачат механизмите на кораба. В друга игра децата превръщат „вонящите змии" в „щастливковци".
Освен това излизат все повече компютърни приказки, които учат малките деца на ценности. Подобно на „Лъжата" тези приказки сами ще се прочетат на деца, които още не знаят да четат, и ги предизвикват да участват в приказката по начин, който традиционните книжки не могат да предложат. Тези компютърни приказки предоставят

продължителни възможности за децата да вземат ценностни решения и да виждат последствията от тях до края на приказката. Съветваме родителите да играят на тези игри с децата си, за да подчертават духовните ценности, които те възпитават.
ПРОГРАМИ С ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ
Друг вид софтуер, който съдържа примамливи обещания за преподаване на емоционална интелигентност, създава виртуален свят за децата, за да придобият и практикуват умения с ЕК. От няколко години психолози от цялата страна използват компютри, за да създадат един триизмерен свят, толкова близък до действителността, че се чувстваш „все едно си там." Първоначално тези програми са използвани от хора с фобии като страх от преминаване по мост или от летене със самолет. Чрез поставяне на специални очила, свързани с компютър, терапевтите създават у пациента усещане, че пресичат моста Голдън гейт или се качват на Боинг 747, докато постепенно намаляват безпокойствата и страховете.
Въпреки че не са съвсем реални, едно ново поколение компютърни програми дават на децата и възрастните чувство, че „са там." Независимо че тези програми са създадени по-скоро за развлечение, отколкото за психологически техники, ценността им за преподаване на умения с ЕК е очевидна. Например „Обитаваната от духовете къща на
Греам Уилсън" може да бъде използвана, за да направи едно страхливо дете по- малко чувствително по същия начин, по който едно специално лечение би подействало на възрастен. Тази програма води децата през истинска обитавана от духове къща, изпълнена с призраци, зловеща музика и проблясващи светлини. Докато играчите се опитват да намерят тринайсет ключа, скрити из призрачната къща, те могат да бъдат преследвани и от различни чудовища, които се опитват да ги омагьосат. Играчите имат различни начини да избягат или да отвърнат на битката, поощрявайки децата да се срещнат лице в лице със страховете си и да ги преодолеят.
Друга програма, наречена „За кого се мислиш", използва видеоклипове на хора от действителността, за да преподаде умения с ЕК. Тази програма е по-подходяща за юноши и младежи и учи как човек да разбира собствената си личност по скалата на
Бъркли, по която се измерват пет личностни характеристики. Една част от програмата, наречена „Първи впечатления", показва на юношите видеооткъси, където 12 души разказват за себе си. След това зрителят оценява всеки от филма според пет измерения по личностната скала, които се основават на тона на гласа, жестовете, фразите и др. Обучаващият дори учи играча как да търси различни показатели от характера на личността, повтаряйки специфични аспекти от видеофилма, за да ги демонстрира.
За разлика от всяка друга медия компютърът позволява на играча да практикува непрекъснато уменията си за наблюдение само с едно щракване на мишката.
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ С ЕК
• Компютърните програми могат да научат на разнообразни умения с ЕК, като едновременно стимулират емоционалната и мислещата част на мозъка.
• Компютърните програми са особено ефективни за преподаване на умения с ЕК на децата, защото те задържат детския интерес, предоставяйки повторението, необходимо за преподаване на много видове емоционални умения.
• Въпреки че има само няколко компютърни програми, съставени да преподават умения с ЕК, има и нарастващ брой програми, които стимулират творческото и реалис- тичното мислене. Има също така много програми, които възпитават духовни стойности и могат дори да доставят на децата „виртуално изживяване", което да им помогне да преодолеят проблемите си.
Емоционална интелигентност в киберпространство
Представете си, че вашите деца биха могаи да посетят голям развлекателен парк по всяко време на деня. Двайсет доларов могат да бъдат пропуска им за цял месец неограничен достъп. И забавлявайки се, те учат. Докато карат блъскащите се колички, те минават покрай знаци, които обясняват как работи човешкото сърце и позволява на децата да слушат ударите на сърцето, да наблюдават кръвта, минаваща през

кръвоносните съдове и дори да наблюдават сърдечна операция) или защо е толкова трудно да се отървем от тези досадни хлебарки (в„най-отблъскващото" място в Ин- тернет има всичко за хлебарките и може да се открие на http://www.nj.com.yucky
Разхождайки се из колонадите със сводове, биха могли да посетят Белия Дом на http://www.whitehous.gov/kids
, да направят пътешествие из Административния дворец на президента и да изпратят послания с електронна поща до световните лидери. Ако си търсят компания, докато пият газирана вода, биха могли да отидат до световното селище, където възрастта е от десет до петнайсет години (едно наистина хубаво място да си побъбриш, използвано от децата от целия свят, и може да се открие на http://www.kidlink.org/IRC
Сега си представете развлекателен парк, хиляда пъти по-голям, по-интересен и по- възпитателен, отколкото някога сте виждали, и ще можете да усетите вълнението по
Интернет. Възможностите за усъвършенстване на умения с ЕК по Интернет са почти отвъд нашето въображение. Интернет мотивира децата да учат, обединява ги в общи проекти и им дава възможност да се сприятеляват с деца из цялата страна и целия свят, разчупвайки стереотипи и предразсъдъци. Интернет включва в обучението всички сетива, предлага интерактивно изживяване с безкрайни възможности. Ако се съди по скоростта, с която се развива и приема Интернет и особено неговият визуален компонент Word Wide Web, може би това ще е решаващото ново влияние в живота на детето ви.
Доскоро сравнително малко родители и преподаватели можеха да видят ефективността на Интернет в образованието на децата, осигурявайки им достъп до цели библиотеки, вестници, списания само за деца или „виртуални" музеи. А още по- малко хора разбираха как Интернет би могъл да стимулира емоционалната интелигентност: като преподава социални умения и мотивира неуспяващите деца да учат, защото ги кара да чувстват как овладяват нещата и те започват да вярват в собествените си сили.
Това, което не можехме да осъзнаем, беше колко бързо една „изключително текстова медия", използвана първоначално от учени и военни, може да се оживи от цветни изображения, анимация, гласове и видеообрази. Нито можехме да предвидим колко бързо тази технология ще стане достъпна. Към края на века ще има връзка с Интернет в почти всяко училище и библиотека и в около 40-50 % от всички домове. В първото десетилетие на XXI век децата ни вероятно ще носят малки компютърни тетрадки с мигновен достъп до Интернет или подобна мрежа. Програмите, по които сега се преподава в училищата, ще излязат от употреба. Бъдещето идва и предвещава само хубави неща за децата. Днешните родители, преподаватели и професионалисти по психично здраве трябва да бъдат начело.
СВЪРЗВАНЕ ОН-ЛАЙН
Свързването към Интернет става все по-лесно с всеки изминал месец. Ако днес си купите компютър, вероятно ще бъде готов за Интернет заедно с високоскоростен модем и пренастроен софтуер, който ще ви свърже с Интернет за по-малко от половин час. Ако вече имате компютър, ще ви е необходим високоскоростен модем, който да ви свърже чрез телефона с Интернет.
Но докато ви обяснявам как да се свържете с Интернет, което е извън обсега на тази книга, повярвайте ми, става детински лесно.
СВЪРЗВАНЕ С ДРУГИТЕ
Когато дъщеря ми отиде на летен лагер на деветгодишна възраст, вероятно съм й писал три или четири пъти за шестте седмици, през които отсъстваше. Исках да й пиша повече, но аз работя усилено през лятото, и просто не усетих кога мина времето.
Може би и тя ми е писала приблизително толкова пъти. Сега тя е на 19 и е далече, в колеж, но си кореспондираме почти всеки ден. Разликата ли? С електронна поща.
Когато влизам сутрин в кабинета си, първо проверявам електронната си поща. Винаги има кратка бележка от Джесика. Пиша й един-два абзаца, като й отговарям на въпросите, пускам шеги, разказвам й за работата или пътуванията си. След това кликвам бутона „Отговори" и съобщението е изпратено на 300 мили за един миг.


Джесика проверява пощата си и ми отговаря след часовете, преди да се захване с вечерните си задължения.
Електронната поща, която някога се смяташе за студен и безличен начин на общуване, е най-обикновеният начин за свързване чрез Интернет и други подобни служби. И не само родители и деца използват тази среда, но и учителите, за да изпращат съобщения на родителите за успеха на децата им, консултантите и психолозите, за да дават съвети, и което е най-важно - децата си кореспондират с други деца с подобни на техните интереси.
Най-популярният начин при по-големите деца и тий-нейджъри е това, което те наричат
„стаи за разговор", нещо като с „в живота на живо" електронна поща в реално време.
Хиляди такива стаи съществуват за деца и тийнейджъри, които си бъбрят за специфични неща поради общи интереси или просто да общуват. В една такава стая от две до двайсет и пет деца или тийнейджъри могат да си изпращат съобщения едно на друго. Компютърът показва по едно съобщение на екрана на всеки, когато нова личност влезе или напусне „стаята". Това са открити разговори, тъй като всеки чете това, което всеки казва, въпреки че частни разговори също могат да бъдат проведени, ако двете страни желаят.
За много деца и особено за юношите тези стаи са идеалният начин за общуване и посрещане на много от предизвикателствата, подходящи за възрастта, които описах в
Глава 14 и 15. Много юноши са привлечени от стаите за бърборене поради неочакваната изгода от общуване в киберпрост-ранството — анонимността. Когато общувате чрез Интернет, няма значение дали сте висок или нисък, дебел или слаб, бял, черен, лилав. В едно общество, в което външният вид е от такова значение, този електронен воал на невидимост улеснява децата и юношите да говорят за себе си - значение имат само думите и мислите.
В една статия на „Ю ЕС ЕЙ Тудей" как децата използват Интернет, Линдзи - седемнайсетгодишна - обяснява: „Това като че ли е някакъв алтернативен свят. Това е като да имаш голяма група приятели, но да не ги виждаш как изглеждат. Това е идеалът, за който всеки говори - не трябва да съдиш за човек по расата, възрастта или пола."
Други юноши разказват, че са били отблъснати в училище заради облеклото или външния вид, но в киберпростран-ството външните характеристики нямат никакво значение. Според петнайсетгодишния Уейн от Уинипег, Манитоаба, киберпространството може да бъде убежище за срамежливи юноши, които се чувстват отблъснати: „Преди да се включа, бях едно отчаяно дете. Израснах толкова много, за- щото имам възможност да говоря открито с хората. Всеки, който е включен, не мисли за възрастта или цвета на очите или кожата, или нещо друго. Те те виждат отвътре."
Възможността децата да говорят на други деца за общи проблеми или грижи (както болни деца участват в програмата на Шварцкопф и Спилбърг) е придала ново значение на концепцията за помощните групи. Има „стаи", свързани с Интернет, за деца с ниски възможности за учене, със смущения във вниманието, осиновени деца и още много такива. В тези групи, които могат лесно да се открият чрез различните форуми на по-главните интернет-провайдъри, деца и юноши се срещат под мълчаливото наблюдение на системен оператор и обменят идеи, изживявания и подкрепа. В Интернет има много групи като Ability On-Line Network, ръководена от д-р
Арлет Льофебр, която свързва болни и деца с дефект из страната и света
(
http://www.ablelink.org
).
Според психолога Шери Тьркл от Технологичния институт в Масачузец експлозивната популярност на електронното общуване е обяснима, щом знаем, че юношеските го- дини са „време да се опитат нови неща", да експериментираш с индивидуалността и с идеи, да имаш страстни приятелства. Няма друга среда, която да може така виртуозно да удовлетвори тези потребности и изисквания.
По-малките деца са привлечени силно от местата в Интернет, които включват нещо повече от говорене. Има стотици, ако не и хиляди места, в които биха могли да се срещнат с други деца из целия свят за развлечения и игри, както и за образователни

проекти и дори за обществена дейност. Тhe Computer Clubhouse @ The Computer
Museum е място, където децата се навъртат и разработват свои проекти, включително съставяне на фамилно дърво и художествена галерия. Eart Force е организация от деца, които искат да работят заедно, за да спасят околната среда.
Възможностите за децата да се образоват по Интернет са почти неограничени. Според нашето разбиране за ЕК тази среда изглежда уникално приспособена към начините, по които децата обичат да учат. Когато пътуват из Уърлд Уайд Уеб, те автоматично започват сами да се учат. Обикновено започват оттам, където могат да открият връзка с популярни детски сайтове, а също така проучват интересни места. Например
Уаhооligans! (
http://www.yahooligans.com
) - детската версия на популярния сайт за възрастни Уаhоо! свързва децата с игри, образование, наука, спорт, новини, клубове, както и с „нови и свежи места".
Когато децата следват естествените си интереси, образователната цел остава встрани. Имайки свободата да изследват, те следват естественото си любопитство и въображение и това, което откриват, е все по-вълнуващо. През следващите няколко години почти всяко популярно електронно място за деца ще ги обвърже чрез музика, анимация и интерактивни триизмерни светове.
ОПАСНОСТИ ПО ИНФОРМАЦИОННАТА МАГИСТРАЛА
Интернет неизбежно разкрива един нов свят за преподаване на емоционални и социални умения, но все пак трябва да внимаваме за по-главните опасни дупки по информационната супермагистрала. За щастие вече се появиха бързи решения, които да посрещнат най-сериозните проблеми на родителите.
Първата ни грижа, естествено, беше за безопасността на децата. Вестниците веднага побързаха да съобщят за деца, които са били подмамени извън домовете си от кореспондиращи си с тях по електронната поща или пък въвлечени в порнобизнеса.
Във връзка с това различни софтуерни програми като „Суber Раtrol“ помагат на родителите да блокират достъпа до специфични сайтове и да ги предпазят от търсене въз основа на конкретни думи. Нарастваща тенденция е компютърни браузъри като
Майкрософт Интернет Експлорър да стават достъпни само чрез вградени скоростни и блокиращи системи.
След като се вземат мерки за безопасността и неприкосновеността на личността, в по- голямата си част Интернет е може би много по-безопасно място от алеята в близкия парк и би трябвало да вземете подобни предпазни мерки в зависимост от възрастта на вашето дете.
Вторият проблем е, че компютрите могат да предложат прекалено много от едно добро нещо. Вече са сформирани групи за „компютърно пристрастени" и някои се тревожат, че децата ще окачат бейзболните си ръкавици и ще изоставят велосипедите, за да станат роби на терминала. Но досега технологиите винаги са успявали да разрешават проблеми почти толкова бързо, колкото и са ги създали. Много програми като „Суbеr
Patrol“ показват на екрана часовник, който позволява на родителите да ограничат достъпа до компютъра чрез код, който само те знаят. Когато времето, отпуснато за използване на компютъра, свърши, програмата просто прекъсва.
Все пак нищо не може да замени родителския контрол. Специалистите съветват да седнете с децата пред компютъра и да намерите подходящите сайтове за тях. В книгата си Детскоустойчив Итернет: Ръководство за родители за сигурен и


Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница