Б.2.9. Тормозът е сведен до минимум

А 2.8 Училището насърчава ненасилствени взаимоотношения и разрешаване на спорове.

1. 
   Имат ли общо разбиране учителите, родителите, непедагогическият персонал и децата за това, какво е тормоз между деца?
   
2. 
   Има ли ясно заявена позиция относно тормоза, позната и разбираема за всички, която посочва допустимо и недопустимо поведение, в това число и в кибер-пространството?
   
3. 
   Смята ли се, че тормозът е следствие от силови отношения?
   
4. 
   Разпознава ли се наличие на тормоз във всички форми на притеснение и дискриминация спрямо възрастните и децата?
   
5. 
   Проявяват ли членовете на персонала бдителност, спирайки „игри“ с физически тормоз като грубо хващане, удряне или ритане на деца в гениталиите?
   
6. 
   Смята ли се, че тормозът включва освен физическо насилие вербални и емоционални обиди?
   
7. 
   Смята ли се заплахата за прекратяване на приятелство като източник на тормоз?
   
8. 
   Смята ли се за тормоз фактът, че някой бива притесняван във връзка със собствената му идентичност?
   
9. 
   Смятат ли се за тормоз коментари и поведение от дискриминационен, сексистки, хомофобски характер?
   
10. 
    Приемат ли се като тормоз коментари, свързани с индивидуалните характеристики на човека, като например цвета на косата, телесната маса, носенето на очила?
    
11. 
    Реагират ли членовете на персонала и децата, когато се използва думата „педераст“ за изразяване на негативно отношение?
    
12. 
    Избягват ли членовете на персонала да градят хипотези относно причините за налагане на тормоз, като например, че детето с увреждания бива тормозено заради конкретни нагласи към уврежданията?
    
13. 
    Чувстват ли се възрастните и децата защитени, ако се самоидентифицират по различен начин, а не като хетеросексуални, като мъж или жена?
    
14. 
    Провеждат ли се консултации с различни организации, когато се изработват указания за справяне с тормоза по отношение на номади/роми, деца с различна сексуална ориентация (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални), хора с увреждания, бежанци и хора, търсещи убежище?
    
15. 
    Чувстват ли се децата свободни да изразяват различен начин на себевъзприемане като момичета, момчета, и двете или нито едно от двете, без да бъдат изложени на подигравки и тормоз?
    
16. 
    Прави ли училището разлика между подкрепящ и тормозещ стил на управление?
    
17. 
    Сята ли се тормозът за сигнал, че самият му извършител може да се чувства уязвим и да се нуждае от подкрепа?
    
18. 
    Има ли тенденция сред училищното ръководство да се прикрива или да не се проучва степента на тормоз в училището, за да се съхрани доброто му име?
    
19. 
    Могат ли децата, подложени на тормоз, да изберат измежду избрани членове на персонала с различен пол кой да ги подкрепя?
    
20. 
    Има ли хора – освен синдикатите – към които могат да се обърнат преподавателите, ако са подложени на тормоз?
    
21. 
    Биват ли обучавани децата да правят медиация в случаи на тормоз, под формата на обучение, което е част от въвличането им в действия за предотвратяване и ограничаване на тормоза в училището?
    
22. 
    Води ли се ясна документация за случаите на тормоз?
    
23. 
    Намаляват ли случаите на тормоз?
    

Вашите допълнителни въпроси:

1. Децата се запознават с процесите на производство и потребление на храната.

2. Децата се запознават със значението на водата.

3. Децата изучават облеклото и украшенията за тяло.

4. Децата изучават жилищните въпроси и архитектурната среда.

5. Децата изучават как и защо хората пътуват и сменят местожителството си.

6. Децата изучават здравето и взаимоотношенията.

7. Децата се запознават със Земята, Слънчевата система и Вселената.

8. Децата изучават живота на Земята.

9. Децата изучават източниците на енергия.

10. Децата изучават общуването и комуникационните технологии.

11. Децата изучават и създават литература, изобразително изкуство и музика.

12. Децата изучават работата и свързват наученото с развитието на своите интереси.

13. Децата изучават въпроси, свързани с етиката, властта и държавното управление.

1. Планирането на учебните дейности отчита потребностите на всички деца.

2. Учебните дейности насърчават участието на всички деца.

3. Децата се насърчават да мислят критично.

4. Децата са активно въвлечени в процеса на учене.

5. Децата се учат едно от друго.

6. Уроците изграждат разбиране за сходствата и различията между хората.

7. Оценките подкрепят постиженията на всички деца.

8. Дисциплината се основава на взаимно уважение.

9. Преподавателите и училищният персонал си сътрудничат при планирането, преподаването и прегледа на работата.

10. Преподавателите и училищният персонал разработват и споделят ресурси в подкрепа на ученето.

11. Помощник-учителите подкрепят ученето и участието на всички деца.

12. Дават се домашни задачи, подпомагащи ученето на всяко дете.

13. Извънкласните дейности въвличат всички деца.

14. Ресурсите в района на училището се познават и използват.
В.1: Разработване на учебен план за всички
Разработването на учебен план за всички (секция В.1) предлага подход към учебния план, съобразен с ценностите на приобщаването. Той насърчава активно, критично и рефлексивно учене. Той включва учебни дейности, свързани с опита, които насърчават разбиране за взаимната зависимост между околната среда и хората по целия свят. Както и в другите секции, и тук мисленето се насочва от въпроси. Нашето предложение е те да се използват за стимулиране на поредица от изследвания във и извън класната стая, при които децата и възрастните задълбочават разбирането си за индикаторите, озаглавяващи списъците с въпроси. Активният характер на ученето се предпоставя от използването на думи като „учат за”, „изследват”, „проучват”, „изучават” или „обмислят” при формулирането на отделните въпроси.
Задачата за структуриране на подход за изграждане на познание е колосална. Поради естеството на материала индикаторите в тази секция съдържат повече въпроси от индикаторите в останалите секции на Индекса. Тук въпросите са групирани със заглавия и подзаглавия. Надяваме се нашите въпроси да насърчат формулирането на допълнителни въпроси, стимулиращи любопитството на децата и възрастните. Много от въпросите в тази секция подсказват какво биха могли да съдържат отговорите им. Имахме резерви към този подход, тъй като считаме, че учебните дейности трябва да дават много повече свобода. Но целта на предварително определеното съдържание е да покаже как индикаторите могат да структурират учебна програма, която е не само всеобхватна, но и задълбочена и подходяща за хора на всякаква възраст; както и че тя представлява реална алтернатива на традиционно структурираните учебни програми.
Тази секция е в процес на разработване, но в известен смисъл всички проекти за учебни програми могат да се възприемат така. Те трябва да насърчават възрастните и децата в училищата да изграждат на тяхна основа свои собствени, съвместно изработени учебни програми, които са пригодени към техните специфични условия на живот. Някои от нашите предложения са по-подробно разработени от други. Бихме желали да развием този инструмент в сътрудничество с хората, които решат да го използват в Англия, в други британски страни и на други места по света. Както отбелязахме в Част 2, надяваме се хората да изпращат своите предложения и идеи за по-нататъшното развитие на предложения тук учебен план на адрес info@tonybooth.org. Ние ще ги обобщим и публикуваме на www.tonybooth.org и на интернет сайта на ЦИПО.

В.1.1: Децата се запознават с процесите на производство и потребление на храната

А.2.9: Училището стимулира децата и възрастните да се чувстват доволни от себе си; В.1.6: Децата изучават здравето и взаимоотношенията;

В.1.7: Децата се запознават със Земята, Слънчевата система и Вселената;

В.1.8: Децата изучават живота на Земята

• 
  Училището разполага ли с градина или земеделска площ, където децата научават как се отглеждат земеделски продукти?
  
• 
  Училището свързано ли е с местна ферма?
  
• 
  Децата научават ли как се произвеждат техните любими храни и напитки?
  
• 
  Децата изучават ли хранителните предпочитания и диети в техните собствени и в други страни?
  
• 
  Семействата и общностите насърчават ли децата да научават как се отглеждат плодове и зеленчуци?
  
• 
  Храненето в училище и използването на училищната лавка помага ли на децата да научават повече за храната?
  
• 
  Децата изучават ли въпроси, свързани с благосъстоянието на животните, чрез обсъждане на училищната политика за закупуване на млечни продукти, яйца и месо?
  
• 
  Училището купува ли храна от местни ферми и пазари, на които се предлага местна земеделска продукция?
  
• 
  Участват ли в уроците хора, които купуват, отглеждат или приготвят храна във фермите, у дома или в ресторантите?
  
• 
  Децата идентифицират ли глобалните процеси, които влияят върху съдържанието, източниците и начините на приготвяне на тяхната храна?
  
• 
  Децата правят ли списъци с местата, откъдето идват храните, които се продават в местните хранителни магазини и супермаркети и изчисляват ли километрите, изминати от храните по пътя им до там?
  
• 
  Децата научават ли за местните, националните и глобалните различия в хранителните навици на хората?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които уличните търговци доставят готови за консумация храни от местни и международни източници?
  

• 
  Децата научават ли как хранителната верига включва подготовка на почвата, засаждане, отглеждане, бране, складиране / консервиране, обработване, разпространяване / транспортиране, маркетинг, купуване, съхраняване, приготвяне, консумиране, изхвърляне на отпадъците, компостиране и торене?
  
• 
  Децата научават ли как хранителните вериги са свързани с кръговратите на азота, въглерода и водата?
  

• 
  Децата съставят ли хранителни мрежи, съдържащи слънцето, растенията продуценти, животните консументи, детритофагите и гъбите и бактериите, преработващи органичните съединения?
  

• 
  Децата научават ли за почвите и как техният състав определя какво може да се отглежда на тях?
  
• 
  Децата научават ли за ролята на бактериите за образуването на плодородни почви?
  
• 
  Децата научават ли за причините и последствията от ерозията на почвите?
  
• 
  Децата изучават ли последствията от използването на земята за отглеждане на монокултури и от редуването на културите?
  
• 
  Децата изучават ли причините, поради които земята се използва за производство на чай, кафе, захар, алкохолни напитки, тютюн и незаконни наркотични вещества, вместо за производство на храна?
  
• 
  Децата изучават ли кой притежава земята, на която се отглежда храна?
  
• 
  Децата научават ли за трансформирането на гори в земеделска земя и за ефектите от това върху парниковите газове?
  
• 
  Децата научават ли за степента на механизиране на земеделието в различните държави?
  

• 
  Децата изследват ли връзката между отглеждането на храна и сезоните?
  
• 
  Децата научават ли за ефектите на климата върху отглеждането на храна?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които глобалното затопляне и екстремните метеорологични условия влияят понастоящем и ще влияят в бъдеще върху производството на храна?
  

• 
  Децата изучават ли как вредителите могат да бъдат контролирани по естествени и изкуствени начини?
  
• 
  Децата изучават ли как плевелите могат да бъдат контролирани по естествени и изкуствени начини?
  

• 
  Децата научават ли как се отглеждат селскостопански животни за храна?
  
• 
  Децата изучават ли риболова в моретата и реките и отглеждането на риба за храна в рибарниците?
  
• 
  Децата изследват ли изчерпването на рибните запаси, ефектите от квотите за риболов и възможностите за възстановяване на запасите?
  
• 
  Децата научават ли за индустриалните методи, които се използват при отглеждането на животни за храна?
  
• 
  Децата изучават ли добиването на мляко от крави, овце и други животни?
  
• 
  Децата научават ли за производството на яйца?
  
• 
  Децата научават ли за пчеларството и производството на мед?
  
• 
  Децата изучават ли болестите по животните (като шап и „луда крава”) и последствията от разпространяването на тези болести в тяхната страта и в други държави?
  
• 
  Децата изучават ли използването на пестициди и антибиотици с цел контролиране на болестите по животните?
  
• 
  Децата изследват ли използването на хормони за стимулиране на растежа на животните?
  
• 
  Децата изучават ли колко земя е нужда за добива на едно и също количество храна при отглеждането на зеленчуци и на животни за храна?
  
• 
  Децата научават ли как едрият рогат добитък произвежда големи количества парников газ (метан)?
  

• 
  Децата научават ли как храната се транспортира в глобален и национален план от производителите до потребителите?
  
• 
  Децата научават ли как животните се транспортират в национален и международен план за производство на месо и за клане?
  

• 
  Децата учат ли се да готвят в училище?
  
• 
  Децата научават ли се да се наслаждават не само на храненето, но и на готвенето?
  
• 
  Децата научават ли кой готви храната и защо някои хора не го правят?
  
• 
  Децата научават ли за това колко често хората четат за готвенето, гледат телевизионни програми, посветени на готвенето, и самите те готвят?
  
• 
  Децата изследват ли колко време отделят различните хора за готвене?
  
• 
  Децата научават ли за това колко разпространени са полуфабрикатите поради краткото време, необходимо за тяхното приготвяне у дома?
  
• 
  Децата научават ли как съвместното хранене поддържа отношенията между хората?
  

• 
  Децата научават ли за тенденциите при използването на подправки и аромати?
  
• 
  Децата научават ли за тенденциите при използването на сол?
  
• 
  Децата научават ли как солта и подправките са се превърнали в ценни търговски стоки?
  
• 
  Децата изучават ли ползите и вредите от използването на добавки в храните?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които подправките се използват в различните култури и традиции на хранене?
  

• 
  Децата изучават ли начините за съхраняване на храна чрез охлаждане, консервиране, бутилиране, опушване и осоляване?
  

• 
  Децата научават ли за канализационните системи и обработването на отпадъците?
  
• 
  Децата научават ли за използването на тор за подобряване на почвата?
  
• 
  Децата научават ли за различни подходи за компостиране, като използване на компост кошчета и компостиране с червеи?
  

• 
  Децата изучават ли кой се храни достатъчно и кой недостатъчно пълноценно?
  
• 
  Децата изучават ли значението на основните храни за много хора по света?
  
• 
  Децата сравняват ли здравословната храна с това, което хората всъщност ядат?
  
• 
  Децата разграничават ли здравословните храни от нездравословните продукти за бързо хранене?
  
• 
  Децата научават ли как замърсената храна и вода могат да бъдат източник на заболявания?
  
• 
  Децата научават ли как могат да се избегнат заболявания от храни чрез консервиране, осигуряване на пресни продукти, хигиена и готвене?
  
• 
  Децата научават ли за употребата на алкохолни напитки и за начините, по които те влияят върху здравето?
  

• 
  Децата научават ли за цените на храните и за връзките им с доходите на различни домакинства?
  
• 
  Децата научават ли как цената влияе върху избора на храна?
  
• 
  Децата изучават ли ефекта от търсенето на евтина храна върху: благосъстоянието на животните; заплащането и условията на труд на производителите; деградацията на земята, използването на торове, хербициди и пестициди; изсичането на горите, унищожаването на биоразнообразието, на почвеното плодородие и на възможностите за отглеждане на храна на местно ниво; използването на енергия за съхраняване и транспортиране по въздух и суша, както и за пътуване до извънградски супермаркети, което води до упадък на дребния местен бизнес?
  

• 
  Децата научават ли как хората си изкарват прехраната чрез производство, маркетинг, обработка, разпространение, приготвяне и продажба на храни?
  
• 
  Децата научават ли как печалбите от производството на храна се увеличават чрез консервиране или предварително приготвяне и замразяване и кой печели от това?
  
• 
  Децата изследват ли степента, в която хранителният бизнес се реализира от едри и дребни производители и едри и дребни търговци на едро и дребно?
  
• 
  Децата изучават ли как търговските споразумения и търговските ограничения затрудняват фермерите в икономически бедните държави да се конкурират с евтиния внос от богатите държави и да изнасят за тези държави?
  
• 
  Децата изучават ли нарастването и спадането на цените на храните и различните начини, по които тези процеси влияят върху хората в тяхната собствена и в други държави?
  
• 
  Децата изследват ли връзката между цените на храните и цената на петрола и използването на земя за произвеждане на биогориво?
  
• 
  Децата изучават ли как печалбата на фермерите може да спадне, независимо че цените на храните нарастват?
  

• 
  Децата и възрастните обсъждат ли нуждата да познават условията, при които се произвежда храната, и благосъстоянието на хората, които я произвеждат, и да предприемат мерки, ако тези факти са в разрез с техните ценности?
  
• 
  Децата изследват ли причините за глада в икономически бедните държави, при положение че храната в богатите държави е в изобилие?
  
• 
  Децата изследват ли проблема със затлъстяването в икономически богатите държави и мерките, които правителствата предприемат за справяне с този проблем?
  
• 
  Децата изследват ли възможността, че повечето от рекламите на храни и напитки по телевизията се отнасят до продукти, чиято прекомерна консумация е нездравословна?
  
• 
  Децата изследват ли влиянието на корпорациите върху цените, качеството на храните и тяхното производство и разпространение, както и върху изследванията за разработване на нови източници и методи на селскостопанско производство?
  
• 
  Децата изучават ли принципите на хранителния суверенитет: храната е право; производителите трябва да бъдат зачитани; производството трябва да бъде местно; местните жители трябва да имат контрол върху ресурсите за производство; уменията на местните хора трябва да се развиват; и производството на храна трябва да опазва природата?³⁵
  
• 
  Децата изучават ли ефектите върху околната среда и здравето от яденето на месо, риба, млечни продукти, вегетарианството и веганството?
  
• 
  Децата разбират ли принципите на „справедливата търговия” и аргументите за и против нейното насърчаване?
  
• 
  Децата изучават ли предимствата и недостатъците на органичното производство на храни спрямо производството, което използва изкуствени пестициди и хербициди?
  
• 
  Децата изучават ли как използването на пестициди като ДДТ, които отдавна са забранени в икономически богатите държави, е разрешено в икономически бедните държави?
  
• 
  Децата изучават ли как пестицидите причиняват смъртта на множество хора в икономически бедни райони по целия свят и защо още повече хора прибягват до самоубийство чрез целенасочено приемане на пестициди?
  
• 
  Децата научават ли за опасностите от използването на пестициди и хербициди за производителите и потребителите, например имайки предвид начина, по който ДДТ се концентрира в кърмата?
  
• 
  Децата научават ли как майки с ограничен достъп до чиста вода се насърчават от различни корпорации да използват мляко на прах вместо естествено стерилна кърма?
  

• 
  Училището насърчава ли обсъждане на ползите и вредите от естествените и изкуствените генетични модификации?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които семената могат да бъдат генетично модифицирани, за да се увеличи тяхната устойчивост на суша, вредители, пестициди и хербициди и да се направят те безплодни?
  
• 
  Децата научават ли, че предимствата и недостатъците на определена генетична модификация варират според естеството и целта на модификацията и според нейните ефекти върху хората, другите растения и животните?
  
• 
  Децата обсъждат ли предимствата и недостатъците на генетично модифицираните култури за доставчиците на семена, фермерите и потребителите?
  
• 
  Децата изследват ли ефектите от устойчивите на вредители генетично модифицирани култури върху останалите растения в околността?
  

• 
  Децата изучават ли как с времето производството и потреблението на храна се е променило в тяхното населено място, в страната им и в света.
  
• 
  Децата изучават ли ефектите от промяната на хранителните предпочитания върху здравето и околната среда?
  
• 
  Децата изучават ли начините, по които диетите се променят с времето?
  
• 
  Децата разсъждават ли върху въпроса каква храна ще се произвежда и консумира в бъдеще в тяхната страна и в света като цяло?
  
• 
  Децата изучават ли движенията в подкрепа на градското земеделие?
  

Б.1.12: Училището ограничава въглеродните си емисии и използването на вода;

В.1.5: Децата изучават как и защо хората пътуват и сменят местожителството си;

В.1.8: Децата изучават живота на Земята

• 
  Училището грижи ли се за местна река или поток, който може да се изследва и опазва и чрез който децата могат да изучават екосистемите и кръговрата на водата?
  
• 
  Училището подкрепя ли грижата за река в друга част на света и разбира ли значението й за хората, които живеят там?
  
• 
  Хората, които продават вода, доставят вода по домове, фабрики и ферми и се грижат за местните водни пътища, въвлечени ли са в преподаването?
  
• 
  Училището участва ли в опазването на местните реки и водни пътища?
  

• 
  Децата научават ли, че водата е от фундаментално значене за живота на растенията, животните и хората?
  
• 
  Децата разбират ли значението на реките, езерата и язовирите за живота?
  
• 
  Децата разбират ли, че прясната вода е малка част (2,5 %) от водата на планетата и че само една трета от нея е достъпна за използване от живите същества?
  
• 
  Децата научават ли, че потоците от морския лед са съставени предимно от прясна вода?
  
• 
  Децата научават ли за начините, по които човекът използва водата за пиене, почистване, лична хигиена, миене на храна и съдове, пране, градинарство, земеделие и животновъдство, включително в рибната промишленост, индустриалното производство и производството на енергия?
  
• 
  Децата изучават ли ролята на водата в сферата на развлеченията?