В.2.6: Уроците изграждат разбиране за сходствата и различията между хората

А.1.8: Училището насърчава разбиране на връзките между хората по целия свят

б) Децата имат ли възможност да работят с други деца, различаващи се от тях по произход, етнос, пол и наличие или липса на увреждане?

в) Материалите, използвани в учебните дейности, отразяват ли различията между хората?

г) Децата проблематизират ли стереотипите, възпроизвеждани в учебните материали и в дискусиите?

д) Децата дават ли си сметка за сходствата между тях и хората, които смятат за много различни?

е) Децата дават ли си сметка за различията между тях и хората, които смятат за много сходни?

ж) Децата дават ли си сметка за различията между хората, които според тях си приличат?

з) Децата насърчават ли се да забелязват сходствата между миналото и настоящето на страната си и събития в други държави, считани за прояви на крайно незачитане, за дискриминационни и антидемократични?

и) Учебните дейности правят ли често връзка със събития и с живота на хора от други страни?

й) Децата изучават ли причините за различията в географското разпространение на религиите и политическите системи?

к) Училището изгражда ли разбиране за различията в материалното състояние, здравословното състояние, продължителността на живота, благополучието и безопасността на хората, живеещи в различни части на страната и на света?

л) Децата изследват ли до какво води негативното отношение към хората и продължителното им дискриминиране, например чрез заробване или колонизиране на местното население?

м) Децата научават ли колко лесно хората отричат и отхвърлят някои аспекти от своето същество, например когато възрастните забравят какво е да си млад?

н) Децата идентифицират ли се с възрастните хора, изхождайки от разбирането, че и те също ще остареят?

о) Децата без увреждания идентифицират ли се с децата с увреждания, отчитайки, че и те самите могат да получат увреждане?

п) Децата изследват ли по какъв начин несправедливостите в миналото могат да доведат до неравенства в настоящето?

р) Отчита ли се фактът, че хората, които живеят в даден район от поколения, са дълбоко свързани с това място?

с) Възрастните и децата разбират ли по какъв начин вярването, че съществува една единствена национална култура, дискриминира хората и затруднява разбирането помежду им?

т) Учебните дейности проблематизират ли свързаните с пола обобщения, например че момчетата са по-силни или тичат по-бързо от момичетата?

у) Децата имат ли възможност да общуват със свои връстници от по-богати и по-бедни части на света?

В.2.4: Децата са активно въвлечени в процеса на учене;

В.2.12: Дават се домашни задачи, подпомагащи ученето на всяко дете
а) Приема ли се, че оценката на наученото от децата винаги трябва да съдържа и коментар на преподаването?

б) Възрастните използват ли опита си от получаване на оценки, за да подобрят начина, по който оценяват децата?

в) Помага ли се на децата да разсъждават върху своето писмено, устно и друго участие в уроците, за да стигат сами до идеи какво могат да подобрят?

г) Децата въвлечени ли са в предоставянето на подкрепа и в обсъждането на научаването на съучениците си?

д) Оценката на децата включва ли идентифициране на бариерите пред ученето?

е) Оценките показват ли как взаимоотношенията с възрастните и децата могат да възпрепятстват или подкрепят ученето?

ж) Персоналът оценява ли как взаимоотношенията на детето с възрастните или с другите деца могат да подкрепят или възпрепятстват ученето му?

з) Коментарите върху работата на децата окуражават ли ги и показват ли уважение към тях?

и) Оценяването на децата включва ли усилие да се възприеме ученето от тяхна гледна точка?

й) Учителите и помощник-учителите стремят ли се да разберат процеса на учене на децата, като ги наблюдават внимателно и описват впечатленията си?

к) Възрастните помагат ли си взаимно да разберат как техните наблюдения влияят върху ученето на децата?

л) Оценяването на децата води ли до промяна в учебните дейности?

м) Оценяването стреми ли се да помогне на децата да разсъждават върху своето учене?

н) Оценяването използва ли се за развиване на уменията на децата за самооценка?

о) Персоналът избягва ли да включва в оценките коментари за способностите или потенциала на децата, които снижават очакванията или ограничават възможностите на децата за развитие?

п) Правят ли се промени в изпитните процедури, свързани с продължителността, достъпа до технически средства, подпомагащи общуването, и осигуряването на преводачи, за да станат изпитите по-справедливи за децата с увреждания?

р) Родителите / полагащите грижи въвлечени ли са в обсъждане на ученето на децата?

с) Използват ли се разнообразни методи за оценка на наученото, които отчитат различията в характерите, интересите и уменията на децата?

т) Персоналът и децата оценяват ли редовно резултатите от работата, основана на сътрудничество?

у) Децата разбират ли какви са причините учителите да ги изпитват и да се провеждат изпити на национално ниво?

ф) Децата информират ли се открито за целта на националното оценяване да измери постиженията на училището?

х) Децата информирани ли са за последиците от полагането на изпит за определена степен и как хората, включително работодателите, гледат на това?

ц) Проследяват ли се постиженията на децата от определена група (момчета, момичета, деца от етнически малцинства, деца с увреждания), за да се установят, изследват и премахнат бариерите пред ученето?

ч) Документирането на постиженията прави ли се съвместно с децата, така че да отразява всички техни умения, знания и опит?

А.1.4: Персоналът и децата се отнасят с уважение помежду си;

Б.2.7: Натискът за дисциплинарно изключване е сведен до минимум
а) Начинът, по който децата и възрастните се отнасят помежду си по време на уроците, отразява ли културата на взаимно зачитане, изградена в училището?

б) Подходът към дисциплината насърчава ли самодисциплината?

в) Децата помагат ли на учителите да създадат атмосфера, подкрепяща научаването?

г) Членовете на персонала подкрепят ли се взаимно да отстояват позицията си, без да се ядосват?

д) Членовете на персонала съдействат ли на свои колеги за преодоляване на проблемите с дисциплината?

е) Членовете на персонала споделят ли помежду си своите знания и умения за справяне с недоволството и нарушаването на дисциплината?

ж) Персоналът смята ли, че дисциплината зависи от добрите взаимоотношения с децата?

з) Приема ли се, че изграждането на добра атмосфера за учене предполага избягване на противопоставянето между деца и възрастни при възникване на конфликт?

и) Членовете на персонала избягват ли да налагат възгледа, че децата трябва сляпо да следват авторитетите?

к) Очакванията към поведението на децата по време на уроците в съгласие ли са с ценностната рамка, изградена съвместно от персонала, родителите / полагащите грижи, децата и младежите?

л) Децата разглеждат ли ученето във и извън класната стая като изискващо

сходно поведение?

м) Членовете на персонала и децата чувстват ли се комфортно да признаят, че не знаят нещо или че са направили грешка?

н) Децата дават ли предложения какво може да се подобри, за да станат уроците по-интересни за тях?

о) Възрастните и децата правят ли разлика между тихите разговори, свързани с темата на преподаване, и нарушаването на дисциплината по време на уроците?

п) Когато бъдат помолени, децата започват ли да говорят по-тихо, за да дадат възможност и на останалите да учат?

р) Децата разбират ли, че всяко от тях има право да бъде в центъра на вниманието?

с) Когато хората около тях са разстроени, децата опитват ли се да ги успокоят, вместо да ги дразнят още повече?

т) Ако с децата работят няколко възрастни, те споделят ли си отговорността за гладкото протичане на уроците?

у) Има ли ясни за децата и възрастните процедури за справяне с проблемно поведение, което стига до крайности?

ф) Децата смятат ли, че отношението към тях е справедливо, независимо от техния пол, класа или етнос?

х) Децата и възрастните приемат ли, че не е справедливо момичетата или момчетата да получават повече внимание от страна на учителя или повече време за участие в дискусиите в група или в клас?

A.1.2: Членовете на персонала си сътрудничат;

В.2.10: Членовете на персонала разработват и споделят ресурси в подкрепа на ученето
а) Учителите и помощник-учителите планират ли заедно уроците и домашните задачи?

б) Учебните дейности планирани ли са така, че да се използват пълноценно знанията и опита на всички възрастни, присъстващи в класната стая?

в) Наблюденията на помощник-учителите върху участието на децата в различни уроци използват ли се при планирането?

г) Учителите планират ли дейностите така, че да се използват знанията и уменията на своите колеги?

д) Учителите използват ли съвместното преподаване като възможност да се учат един от друг?

е) Членовете на персонала помагат ли си взаимно при използването на технологии като компютри или интерактивни дъски?

ж) Членовете на персонала обсъждат ли практики на преподаване от други училища като възможност да преразгледат и променят собствената си работа?

з) Членовете на персонала използват ли идеи на колеги, ангажирани с обучение на учители или работещи в други специалности във висшите учебни заведения?

и) Учителите и помощник-учителите правят ли преглед на работата си през призмата на общата ценностна рамка?

й) Взаимното наблюдение на работата, последвано от обсъждане, използва ли се за подобряване на преподаването и ученето?

к) Учителите заснемат ли части от уроците на свои колеги и преглеждат ли заедно така заснетите уроци?

л) Учителите приемат ли обратна връзка от колегите си, например по отношение на достъпността на езика, който ползват, и въвличането на децата в дейностите?

м) Учителите правят ли промени в преподаването си в резултат от обратната връзка, получена от колеги?

н) Членовете на персонала помагат ли си взаимно да видят ученето и подкрепата от гледната точка на децата?

о) Членовете на персонала имат ли възможност да наблюдават процеса на учене на групи или отделни деца, обучавани от различни учители, за да го разберат и подобрят?

п) Членовете на персонала, които работят в един и същи клас, споделят ли отговорността за осигуряване на участието на всички деца?

р) Членовете на персонала търсят ли решения на проблемите съвместно с колеги от училището и извън него, когато напредъкът на някое дете или група деца поражда притеснения?

с) Членовете на персонала чувстват ли се свободни да оспорват възгледите на колегите си за причините за проблемите?

т) Членовете на персонала насърчават ли се взаимно да изпробват нови подходи и дейности?

у) Членовете на персонала дават ли си сметка за своето отношение към ученето на даден ученик и как то може да възпрепятства или съдейства за премахване на бариерите пред детето?

В.2.14: Ресурсите в района на училището се познават и използват

б) Училищната общност поддържа ли интернет сайт, който свързва интересите на персонала, децата и родителите?

в) На сайта на училището има ли връзки към други училища в региона / държавата и в други страни?

г) Учителите и учениците списват ли вестник, в който споделят информация за важни за тях събития и теми и използва ли се това в учебните занятия?

д) Класните стаи осигуряват ли среда, стимулираща ученето и съобразена със знанията и интересите на възрастните и децата, която може да се ползва и от други класове, за да подпомага ученето им?

е) Членовете на персонала споделят ли с колегите си наличните в класните стаи растения, инкубатори за насекоми, ферми за червеи и т. н.?

ж) Оборудването и материалите за развиване на въображението на по-малките деца достъпни ли са за ползване и от по-големи деца и младежи?

з) Членовете на персонала работят ли заедно по поддържането на училищна градина или земеделска площ?

и) Възрастните и децата разполагат ли със специално пространство за разказване на истории като отделен кът, стая или пристройка?

й) Възрастните и децата сътрудничат ли си при събирането на артефакти и свързани с тях истории за училищния музей?

к) Персоналът организира ли библиотеката така, че да подкрепя ученето на всички деца?

л) Библиотеката организирана ли е така, че да подкрепя самостоятелното учене на децата?

м) Има ли лесно достъпна колекция от DVD и компакт дискове?

н) Персоналът на библиотеката участва ли в планирането на ученето и преподаването?

о) Има ли система за записване, организиране и споделяне на телевизионни програми?

п) Децата имат ли достъп до електронни книги и четци на електронни книги?

р) Има ли различни художествени и други книги, които отговарят на разнообразните интереси на учениците?

с) Има ли книги на езиците, които децата говорят и изучават?

т) Има ли учебни материали, адаптирани по подходящ начин – например, с едър шрифт, аудио книги или книги на Брайл – за деца с увреждания?

у) Има ли в класните стаи на децата от началното училище „куклен театър“ с различни по размер кукли и марионетки?

A.1.2: Членовете на персонала си сътрудничат;

Б.1.4: Експертните познания на персонала се зачитат и използват
а) Помощник-учителите отговарят ли за определен клас или предмет, а не за отделни деца?

б) Помощник-учителите стремят ли се да насърчават участието на всички деца?

в) Помощник-учителите показват ли, че те също се учат и имат разнообразни интереси?

г) Помощник-учителите стремят ли се да изграждат у децата умения за независим живот?

д) Помощник-учителите насърчават ли оказването на подкрепа от връстници на децата, които изпитват затруднения в ученето?

е) Помощник-учителите споделят ли своето специфично разбиране за бариерите пред ученето и участието, с които се сблъскват децата и младежите в училището?

ж) Помощник-учителите споделят ли знанията си за района на училището и общностите, които го населяват?

з) Помощник-учителите участват ли в планирането и прегледа на учебните дейности?

и) Помощник-учителите стремят ли се да не пречат на взаимоотношенията на децата с връстниците им и с другите членове на персонала?

й) Пространството в класната стая организирано ли е така, че учителите и помощник-учителите да могат да работят с децата както групово, така и индивидуално?

к) Полагат ли се усилия да се назначават както жени, така и мъже за помощник-учители?

л) Отчита ли се мнението на помощник-учителите при определяне на задълженията им?

м) Помощник-учителите успяват ли да договорят длъжностна характеристика, която отразява целия спектър от отговорности, които те поемат?

н) Запознати ли са всички учители със задължения на помощник-учителите?

о) Помощник-учителите получават ли заплащане за всички дейности, в които са ангажирани, включително присъствие на срещи, подготовка на учебни материали и участие в обучения?

п) Отчита ли се фактът, че някои деца с увреждания може да се нуждаят от личен асистент, а не от помощник-учител?

р) Насърчава ли се наемането на работа на помощник-учители с увреждания?

с) Подкрепата, която личните асистентите оказват на някое дете да участва заедно със съучениците си в дейности във и извън класната стая, съобразена ли е с вижданията на учителите и помощник-учителите?

т) Членовете на персонала питат ли децата с увреждания за подкрепата, от която имат нужда и какъв трябва да бъде човекът, който ще им я предоставя?

у) Отчита ли се фактът, че може да е необходимо личните асистенти и помощник-учителите да се застъпват за някои деца и младежи?

В.2.7: Оценките подкрепят постиженията на всички деца;

В.2.1: Планирането на учебните дейности отчита потребностите на всички деца
а) Членовете на персонала отчитат ли при какви обстоятелства домашните задачи подпомагат и кога пречат на ученето?

б) Членовете на персонала обмислят ли дали даването на домашни задачи като цяло трябва да се смята за неподходящо за деца под определена възраст?

в) Членовете на персонала дават ли си сметка за нещата, които децата научават вкъщи, когато не работят по домашните си задачи?

г) Домашните задачи дават ли се с цел да подпомогнат ученето, а не по други причини, например приспособяване към външно наложени правила?

д) Случва ли се членовете на персонала да правят съвместно с родителите и децата преглед на подхода на училището към домашните задачи?

е) Учителите знаят ли колко време отнемат домашните задачи?

ж) Даването на домашни задачи помага ли за развиване на уменията и знанията на всички деца?

з) Членовете на персонала обмислят ли как могат да насърчават децата да развиват собствените си интереси, вместо да им дават домашни задачи?

и) Учителите помагат ли си взаимно да дават полезни домашни задачи?

й) Домашните задачи включени ли са като неразделна част от подготовката на учебния план за срока или учебната година?

к) Учителите проверяват ли дали всички деца разбират задачите за домашна работа?

л) Децата имат ли възможност да избират такива задачи за домашна работа, които имат връзка с развитието на техните познания и интереси?

м) Задачите за домашна работа променят ли се, ако след обсъждане стане ясно, че не са полезни или подходящи за някои деца?

н) Децата имат ли възможност да подпомагат ученето си, като сами формулират въпросите за домашна работа?

о) Домашните задачи насърчават ли децата да поемат отговорност за ученето си?

п) Персоналът знае ли кои от децата изпълняват домашните си задачи, ползвайки помощ от братя, сестри, родители или полагащи грижи?

р) Персоналът знае ли кои от децата разполагат с книги и възможност да ползват компютър, когато работят по домашните си задачи вкъщи?

с) Членовете на персонала предоставят ли подкрепа на децата, които не могат да разчитат на помощ у дома?

т) Децата имат ли възможност да работят по домашното си в училище в извънучебно време и да получават помощ?

у) Могат ли децата да използват домашните задачи, за да поддържат интереса си към дадена област за определен период от време?

ф) Домашните задачи насърчават ли сътрудничеството между децата?

х) Децата имат ли възможност да представят домашната си работа в различна форма?

В.2.14: Ресурсите в района на училището се познават и използват

б) Игрите в междучасията и във времето за игра отразяват ли интересите на всички деца?

в) Децата учат ли разнообразни игри, така че никой да не се чувства изключен?

г) Членовете на персонала питат ли децата какви дейности да организират в почивките, преди и след часовете?

д) Възрастните и децата имат ли възможност да учат заедно, например език или работа с компютър?

е) Има ли организиран транспорт, така че децата, които живеят далече от училището, да могат да участват в мероприятията преди и след часовете?

ж) Насърчават ли се всички деца да участват в свободноизбираемите занятия по музика, театър и физическо възпитание?

з) Полагат ли се усилия да станат дейностите, предпочитани от единия от половете, привлекателни за всички деца?

и) Имат ли момчетата и момичетата възможност да се присъединят към група с деца от противоположния пол, ако той доминира в някои от дейностите, например кръжок по компютри, по шах или хор?

й) Осигуряват ли се възможности за сформиране на групи само от момичета или само от момчета, когато участието в смесени групи е забранено от културата или религията на детето?

к) Прави ли се забележка на децата и младежите, които завземат пространството в двора за определена игра, например футбол?

л) Спортните събития включват ли дейности, в които всички могат да вземат участие, независимо от своите умения или наличието на увреждане?

м) Децата, избрани да представят класа или училището на спортни, художествени или други събития, отразяват ли многообразието сред своите съученици?

н) Екскурзиите в чужбина съобразени ли са с многообразието сред децата в училище?

о) Училищните екскурзии, включително в чужбина, достъпни ли са за всички деца от училището, независимо от техните постижения, увреждания или дохода на родителите им?

п) Имат ли всички деца възможност да участват в извънкласни дейности?

р) Имат ли всички деца възможност да участват в дейности, които са от полза за местните общности?
Вашите допълнителни въпроси

В.2.14: Ресурсите в района на училището се познават и използват

От В.1.1 до В.1.13 и

От В.2.1 до В.2.13
а) Членовете на местните общности допринасят ли за преподаването в училище?

б) Родителите / полагащите грижи и другите членове на общността подкрепят ли работата в училище?

в) Общностните организации подкрепят ли ученето извън класната стая и училището?

г) Привличат ли се хора от общността за ментори на деца, които срещат затруднения?

д) Приема ли се, че някои възрастни, например хората с увреждания, хората от пътуващи общности или хората, които говорят малцинствен език, могат да имат специална роля в подкрепата на деца, които се чувстват уязвими?

е) Ресурсите на отделните домакинства, например специални знания и умения, компютри и справочници, овощни градини, могат ли понякога да се ползват от по-широк кръг деца?

• 
  земеделски площи
  
• 
  Бърза помощ
  
• 
  художествени галерии
  
• 
  благотворителни организации и организации, организиращи кампании
  
• 
  организации в подкрепа на бъдещи родители
  
• 
  кина
  
• 
  бюра за съвети на гражданите
  
• 
  градски и селски стопанства и стопани
  
• 
  общностни групи
  
• 
  местни власти
  
• 
  институции, отговарящи за селските райони
  
• 
  клубове / групи по танци
  
• 
  групи за опазване на околната среда
  
• 
  лидери и организации на етнически малцинства
  
• 
  събития на национално ниво, например: месец, посветен на историята на чернокожите; месец посветен на историята на хомосексуалните, бисексуалните и трансджендър хора; месец, посветен на историята на хората с увреждания
  
• 
  градински центрове
  
• 
  здравни работници в общността, социални работници
  

• 
  институции, отговарящи за културно-историческото наследство
  
• 
  клубове по интереси
  
• 
  домове за възрастни хора / дневни центрове
  
• 
  организации на хомосексуални, бисексуални и трансджендър хора
  
• 
  библиотеки
  
• 
  местни власти / отделите за деца
  
• 
  местни събития и изложби
  
• 
  организации за опазване на природното и културно наследство
  
• 
  организации на хора с увреждания
  
• 
  други училища, учебни заведения за продължаващо и висше образование
  
• 
  родители / полагащи грижи и членове на общността
  
• 
  общински и областни администрации
  
• 
  паркове и градини
  
• 
  полиция, пожарна
  

• 
  болници
  
• 
  политици и политически партии
  
• 
  услуги и центрове за рециклиране
  
• 
  религиозни институции
  
• 
  пощи
  
• 
  магазини и други търговски организации
  
• 
  певчески групи
  
• 
  спортни клубове и центрове
  
• 
  улични артисти
  
• 
  центрове за обучение
  
• 
  басейни
  
• 
  телефонни компании / мобилни оператори
  
• 
  театри / театрални групи
  
• 
  железопътни и автобусни гари
  
• 
  летища, пристанища
  
• 
  синдикати
  
• 
  пристанищни власти
  
• 
  центрове за йога и медитация
  
• 
  младежки групи
  
• 
  и т. н., и т. н.