Как Индексът за приобщаване може да Ви помогне да развиете Вашето училище?
Изтегляне 3.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 14 Измерения на Индекса Измерение А: Създаване на приобщаваща култура
- Измерение Б: Изработване на приобщаващи политики
- Измерение В: Генериране на приобщаващи практики
- Важността на институционалната култура
- Индикатори и въпроси
- Използване на материалите
- ЧАСТ 3. ИНДЕКСЪТ В ДЕЙСТВИЕ
- Подходи към приобщаването
- Фаза 1 – Подготовка
|
Опитът от прилагане на Индекса в много училища по света потвърждава значимостта на измеренията за структуриране на училищното развитие. Те могат да се разглеждат като част от теорията за развитие на училището. Макар и всяко измерение да представлява отделна и съществена сфера на развитие, те в известна степен се припокриват помежду си. Само чрез практиките могат да бъдат разпознати ефектите на културата и политиките. И точно както ценностите могат да бъдат разпознати през наблюдение на дейностите, така и същността на политиките може да бъде разбрана през опитите за повлияване на практиките. Изписването на думата „политики“ върху първата страница на един документ, не го прави политически по своя характер в нито един от аспектите на това понятие, освен ако не съдържа отчетливи намерения за регулиране на практиките. Без стратегия за приложение така нареченият политически документ е упражнение в реторика, което има за цел да впечатли инспекторите или потенциалните посетители на училището.
Важността на институционалната култура Поставили сме културата в основата на триъгълника, с което се подчертава важността на този фактор. Ако политиките и практиките водят до промяна в институционалната култура на едно училище, то тази промяна е много вероятно да бъде устойчива. Относителната трайност на културните нагласи и модели прави развитието на общностите, институциите и системите едновременно възможно и трудно. Именно културата е онова което прави промените устойчиви, но и онова, което се съпротивлява на всяка промяна. Културата е сравнително постоянният начин на живот, който създава и същевременно е конструиран от човешките общности. Културните модели се създават и намират израз чрез езика и ценностите, чрез споделени преживявания, истории, знания, вярвания, текстове, произведения на изкуството, артефакти, формални и неформални правила, ритуали, системи и институции. Културата може да поддържа, утвърждава или оспорва определени властови конструкции. Тя създава колективно усещане за начина, по който се случват или трябва да се случват нещата. Културата допринася за формиране на идентичност, така че хората да разпознават себе си, но да намират одобрение в груповите дейности. Идентифицирането с групови начинания създава мотив да се демонстрират пред общността начини за постигане на нови висоти. Подобно на идентичността, културата се формира чрез множествени взаимодействия и ефекта от тях, което я прави сложен процес. Те отразяват както различните, така и сходните влияния върху хората, което в най-общия случай предполага наличие на социални мрежи и припокриващи се субкултури. Ние използваме понятието култура за отразяване на това многообразие, на плурализма, и избягваме употребата на етос или микроклимат, които биха създали непълна представа за училището, представа, налагана от шефовете на институцията, а не формирана от споделения опит на всички участници в нея. Културните модели съдържат експлицитни или имплицитни правила за разпознаване или реагиране на външни хора или посетители. Приобщаващата култура признава и приветства разнообразието от идентичности и начини на живот, които могат да съжителстват помежду си, оценява общуването между тях като обогатяващо, изисква пренебрегване на властовите различия. В случаите, когато гъвкавостта и разнообразието от дейности са неприложими, всяка промяна може да бъде преживявана от членовете на общността като отнемане на идентичността, и съответно да бъде бойкотирана. Приобщаващата култура, споена от споделени ценности, води до дружелюбно отношение към новите членове на общността и предполага постоянна готовност за промяна. Всяко измерение има два раздела, както е илюстрирано в рамката за планиране на фигура 15 (стр. 175). Рамката може да предложи един добър инструмент за структуриран преглед на плана за развитие на училището. Всяко училище може да реши каква промяна да планира в някой от разделите, за да постигне развитие на училището като цяло.
Индикаторите и въпросите в Част 4 на Индекса съставляват основното му тяло и представляват нашия принос към отговора на въпроса: „как се отразяват приобщаващите ценности върху всички дейности на едно училище?“ Индикаторите са израз на аспирациите за развитие. Всеки раздел съдържа до 14 индикатора. Те могат да се използват за анализиране на съществуващите схеми, за да се поставят приоритетите за развитие. Това са тематични области, дефинирани да уловят съществените цели на едно училище, ангажирано с приобщаващото развитие. Понякога важността на даден въпрос, като например етническа принадлежност или увреждане, се отразява по-скоро чрез присъствието му във всички индикатори вместо формулирането на конкретен индикатор. Въпросите, свързани с пола, са отразени в отделни индикатори, но също така се повдигат и на други места. Изтичането на определени теми през поставяните въпроси ограничава възможностите за дефиниране на приоритетите за развитие чрез фокусиране върху индикаторите. Въпросите определят смисъла и съдържанието на индикаторите. Те предполагат критично осмисляне на конкретните индикатори и мобилизират съществуващото ни познание за училището; обострят анализа на положението в училище, провокират идеи за нови дейности и развитие на училището, служат като критерии за оценка на напредъка. Когато хората се задълбочат в детайлите на един въпрос, те често виждат практическата сила на Индекса. Някои училища, които използват Индекса, започват процеса с инициатива за диалог относно няколко въпроса, подбрани от група колеги, работещи заедно. Индикаторите и въпросите може да се използват за предизвикване на диалог около ценностите и тяхната връзка с избраните дейности. Всяка група въпроси завършва с покана за обогатяване на съвкупността от питания. Така, възрастните и децата във всяко училище могат да изработя своя собствена версия на Индекса чрез адаптиране и промяна на предлаганите въпроси, както и чрез добавяне на нови въпроси. Някои индикатори и въпроси третират теми, които са в компетенцията на училищата и местните власти, като например достъпа до сградата на училището, оценката на „специалните образователни потребности“, политиките за прием. Надяваме се, че училищата и местните власти могат да работят конструктивно заедно, така че да се стигне до успешно проектиране на достъп, до процедури за оценка и политики за прием, които да насърчават участието на всички деца и ученици от квартала в процесите по развитие на училището. Някъде учителите и настоялите могат да решат, че на дадения етап училището няма да се ангажира с определени индикатори, или че тези индикатори не водят в посоката, избрана от училището. Училищата могат да реагират по различни начини и да адаптират материалите в зависимост от собствените си изисквания. И все пак, не се препоръчва адаптиране на индикаторите и въпросите, когато целта е да се елиминира неудобна промяна или предизвикателство. На други места индикаторите и въпросите може да се окажат неприложими поради характера на училището. От девическите или мъжки училища, както и училищата на различни религиозни общности не се очаква да включат всички деца от местната общност. Независимо от това персоналът на тези училища обикновено изразява желание да планира приобщаващо развитие и може да адаптира индикаторите и въпросите така, че да отговорят на целите на училището. Тези училища се подчиняват на същите изисквания за промяна в посока към приобщаване, както и всички останали, например спрямо Националния учебен план, спрямо законите в сферата на уврежданията, на еднаквото третиране по признак етническа принадлежност или пол. След първото издание на Индекса никой не предполагаше, че той ще намери приложение и в развитието на специалните училища. Индекса е категоричен в насърчаването на всички училища да приемат всички деца от общността. Няколко специални училища обаче са го използвали, за да премахнат ограниченията за участие в живота на училището, поставени пред персонала и учениците.
Въпросници В Част 5 на Индекса има четири въпросника, които могат да бъдат използвани за стимулиране на диалога и предварително заявяване на приоритети за развитие от страна на децата, родителите/настойниците, настоятелите и персонала. Първият от тях се основава на индикаторите и е предназначен за всеки, който е въвлечен по някакъв начин в живота на училището. Той трябва да се използва с препратка към въпросите, така че да се осмисли значението на съответния индикатор. Останалите три въпросника са предназначени за родителите и децата. Подобно на индикаторите и въпросите, те са конструирани около идеята, че ценностната рамка на Индекса има директно отражение върху характера на училището. Изпълнението на тази задача предизвиква рязко разширяване на въпросниците, което от своя страна изисква известни съкращения. Ние бяхме истински окуражени от начина, по който ценностната рамка се превръща в съвкупност от практически изпълними заявления. Училищата може да пристъпят към по-нататъшното им съкращаване или друго адаптиране в зависимост от собствените си цели. Използване на материалите В следващата част на Индекса се коментира използването на въпросниците, начините за това в един консултативен процес с широко участие. Неколкократно подчертаваме, че няма правилен начин за използване на материалите. Приобщаващото развитие на едно училище може да бъде провокирано и да започне от: ангажиране с ценности, осмисляне на необходимостта от интегриране на припокриващи се инициативи, критична рефлексия върху естеството на планираните и реализираните учебни планове, въвеждане на такива концепции като „бариери пред научаването и участието“, „ресурси за подкрепа на научаването и участието“ и „подкрепа“ за промяна в начина, по който се гледа на обучителните трудности, от ролята на културните схеми и нагласи за устойчивост на промяната или съпротива срещу всяка промяна. Всяка от тези дейности може да бъде осъществявана отделно и самостоятелно, но това са темите, наложили разработването на индикатори и въпроси, включени в Индекса. И така, те са съчетани в съвкупност от материали за аналитичен преглед, които дават възможност за детайлизирано изучаване на случващото се в едно училище, както и на онова, което може да бъде променено, за да се стимулира приобщаващото развитие. ЧАСТ 3. ИНДЕКСЪТ В ДЕЙСТВИЕ Когато започнете да четете и мислите за приобщаването и как да го постигнете, вече сте въвлечени в процес на приобщаващо развитие. Приносът на Индекса към развитието на училището или на друго подобно учебно заведение започва още с първото запознаване с материалите. Част 3 представя някои идеи за работа с тях. Отчитаме, че вашият подход към използването на материалите ще зависи от времето, с което разполагате, както и от възможността да оказвате влияние на другите. Възможно е да откриете свои собствени, по-добри начини на работа, съответстващи на специфичната ситуация, в която се намирате. Част 3 подкрепя идеята, че използването на индикаторите и въпросите помага да се реализират ценностите на приобщаването, да се премахнат бариерите, да се мобилизират ресурси и да се интегрират различни инициативи. Ще покажем как приобщаването в училищата се подпомага от процес, който преминава през отделни фази, съдържащи определени дейности. Всеки, който използва Индекса, може да изпълни някои от дейностите, но всички фази стимулират участие в диалог за ценностите. Основната цел е възрастните и децата, използващи Индекса, да приемат ценностите на приобщаването, като се ангажират с изработването на план за приобщаващо развитие на училището и съвместна работа по осъществяването му. Ще обясним как материалите на Индекса могат да подпомогнат постигането на тази цел при гъвкаво и съобразено със специфичната ситуация планиране. Използването на част от Индекса – например, чрез фокусиране върху определена сфера от работата на училището или дори върху работата на отделен учител – може да стимулира диалог, който впоследствие да доведе до по-цялостно въвеждане на приобщаването в образователното заведение. Независимо от начина на употреба на Индекса, целта е приобщаващо развитие, а не изпълнение на отделен проект с нашите материали. Подходи към приобщаването В Част 2 обсъдихме редица подходи към приобщаващото развитие, които биха могли да се обединят чрез използване на Индекса. Индикаторите и въпросите на Индекса са формулирани в отговор на следните три по-общи въпроса:
Изхождайки от тези общи въпроси, индикаторите и конкретните въпроси на Индекса подпомагат приобщаващото развитие в три области, както показва Фигура 16. Диаграмата илюстрира как приобщаващото развитие може да започне със стремеж за практическо реализиране на ценностите на приобщаването, с желание за съчетаване на различни подходи към развитието и с опит за намаляване на бариерите и мобилизиране на ресурси. Използването на индикаторите и въпросите на Индекса осигурява допълнителна подкрепа във всяка от тези три области. Фигура 16 – Подкрепа на приобщаващото развитие с Индекса за приобщаване Преглед на образователната институция с помощта на индикаторите и въпросите Реализиране на приобщаващи ценности Интегриране на интервенции, съчетаване на подходи Премахване на бариери, мобилизиране на ресурси, преосмисляне на подкрепата Приобщаващо развитие чрез съвместно осмисляне и действие на възрастни и деца --- Надяваме се, че индикаторите и множеството въпроси, свързани с тях, ще осигурят нов източник на трайна подкрепа за участието на възрастните и децата в образованието, ще насърчат критичното отношение и ще стимулират формулирането на нови въпроси. Списъкът с индикатори на стр. 14-15, Въпросник 1 на стр. 176-177, както и въпросите към всеки индикатор съставляват ядрото на Индекса и работата може да започне направо с тях. Този принцип е отразен в Пример 1, съдържащ писмото на координатора по тестването на настоящата версия на Индекса към директор, пропуснал срещата за обсъждане на първата област. В Част 3 сме включили множество примери от опита на хора, използвали Индекса. Като всичко останало в настоящата книга, предназначението на тези примери е да стимулират идеи, а не да дават предписания. Процесът на работа с Индекса може да се представи като цикъл на развитие, както е показано на Фигура 17, въпреки че така развитието изглежда по-подредено, отколкото е в действителност. Практиката показва, че отделните фази от цикъла се застъпват и не могат да бъдат ясно разграничени като периоди във времето. В училищата, които непрекъснато се развиват, е възможно дейности от различни фази да се случват едновременно. Фаза 1 обхваща периода, през който групата за планиране разучава Индекса. В началото тази дейност може да се извършва и отделно от обичайния училищен цикъл на планиране, но е важно участниците в нея да разработят стратегия за интегрирането й в обичайното планиране, за да осигурят устойчивостта на своите усилия за развиване на училището. Всяка фаза съдържа поредица от задачи, както се вижда на Фигура 18. Тези задачи са описани по-нататък в тази част на Индекса. Пример 1 – Писмо до директора Ако нямате време да четете другите материали, все пак обърнете внимание на Въпросник 1, стр. 176-177. Казвам това, защото Въпросник 1 обобщава цялото съдържание на Индекса. Ако бях директор, щях да се консултирам с този текст всеки път, когато се предприемат мерки за цялостно развитие на училището. Индексът има три измерения – култури, политики и практики. Според мен, Въпросник 1 дава яснота по всяко от тези измерения. Например, третият ред от последната секция (В.2: Организиране на ученето) гласи „Децата се насърчават да мислят критично”. Ако сега погледнете на стр. 161, ще откриете списък с въпроси, които поясняват какво означава това на практика. Тези въпроси могат да се използват по време на срещи с персонала, за преглед на напредъка или дори за проследяване на работата на управленския екип. И това е само една от рубриките, включени във Въпросник 1! Останалите рубрики следват същата схема – всяка от тях препраща към списък с въпроси, разположени в предходната част на Индекса. Същността на Индекса е да се използват тези въпроси. Ето защо ако бях директор, щях да избера пет-шест въпроса и да ги включа в процедурите за вътрешен одит или проследяване на работата. Въпросник 1 щеше да ми помогне да се ориентирам в съдържанието на въпросите. Част 1 също дава възможност за първоначално ориентиране в същността и ползите от Индекса. Ваши колеги споделиха, че раздават този текст на членовете на училищното настоятелство при първоначалното представяне на Индекса. Старши консултант Областна администрация Норфолк Фигура 17 – Процес на работа с Индекса (цикъл на планиране за развитие) Фаза 1 – Подготовка Фаза 2 – Събиране на информация Фаза 3 – Изработване на план Фаза 4 – Изпълнение на плана Фаза 5 – Преглед на напредъка
Фаза 2 – Събиране на информация
Фаза 3 – Изработване на план
Фаза 4 – Изпълнение на плана
Фаза 5 – Преглед на напредъка
Фаза 1 – Подготовка Започнете където и с каквото можете Хиляди хора са работили с предишните редакции на Индекса, което ни дава информация за различните начини, по които Индексът може да се използва. Подобно на всяка друга книга, и тази се използва като източник на идеи, за разработване на задания за учениците, в преподаването и при работа с хората от общността. В тази част на Индекса обсъждаме неговия принос към развитието на училището. Не е задължително процесът да бъде иницииран от педагогическия персонал. Инициативата може да дойде от родителите / полагащите грижи, настоятелите, децата или младежите. Пример 2 разказва за първата среща, организирана от учител, изпълняващ ролята на координатор по приобщаването, който е назначен от училището да отговаря за работата по предварителния вариант на настоящата редакция на Индекса. В миналото бихме се фокусирали върху ограниченията на подхода от Пример 2 за започване на работа по Индекса. Опитът обаче показва, че всяко усилие е от значение и трябва да се счита за успешна стъпка към приобщаването. Една среща за обсъждане е постижение, което може да остави трайна следа. Пример 2 – Първи стъпки в гимназия „Уинтърбърн” Първата ми среща мина чудесно. Бях поканила хора, за които предварително знаех, че са склонни да дойдат. Присъстваше прекият ми началник, като представител на управленския екип. Дойде едно дете от приемно семейство, което ползваше допълнителна подкрепа. Дойде и момиче от азиатски произход по програма за „надарени деца”, родител на момчета с интерес към спорта, настоятел, въвлечен в програма за заетост, както и настоятелят, който следи за процедурите по закрила на детето в нашето училище. Поканих учители, които разполагаха със свободно време. Срещата трябваше да бъде неформална, затова осигурих закуски – пакет бисквити и кутия бонбони правят чудеса. Направих кратко въведение и за разчупване на леда използвах една идея от първата среща по проекта – участниците се разделят по тройки и всеки споделя за себе си две истини и една лъжа. Целта беше хората да се разприказват. След това ги насърчих да споделят идеите си за приобщаването – общото мнение бе, че то означава „въвличане на всички”. Когато обсъждахме бариерите, децата казаха, че не справедливо шестокласниците да правят безнаказано неща, които не се толерират при по-малките. Родителите и учителите се съгласиха. Впечатляващо беше и това, че учителите, родителите и децата имаха сходни виждания за проблемите в комуникацията. Ако учител изгони ученик от клас, родителите се информират с писмо, което може да стигне до тях чак след седмица. Училището премина към електронна кореспонденция, което предполага, че родителите имат достъп до интернет, но много от тях не разполагат с домашни компютри. Въпреки че в училището се осигурява достъп до компютри, много от родителите не смеят да ги използват. Даже на срещите с персонала родителите не получават информация за децата си – от тях се очаква да следят какво става по интернет, от дома си. Повдигнат бе и въпросът за пушенето. Част от персонала на кафето пуши на същото място, където пушат и шестокласниците. Освен негативни, имаше и позитивни коментари – комуникацията относно специалните образователни потребности беше определена като добра, а ученическите съвети процъфтяваха. Учебното заведение разполага с много ресурси, но и нуждите растат заедно с разрастването на училището, което е доста популярно. Решихме да правим по две срещи на срок за обсъждане на напредъка. Хората си даваха сметка, че това е само началото и че работата по Индекса ще доведе до по-значими промени в резултат от по-сериозното ангажиране с материалите. Показах Индекса на човека, който отговаря за докладите по училищната самооценка и той сподели, че това е много полезен инструмент за самооценка. Индексът дава възможност да се въведе алтернатива на наложеното „отгоре” планиране, произвело училищния план за развитие. Това, което направихме на срещата, е точно обратното. Без подкрепата на Индекса нямаше да успеем. Може би щяхме да опитаме – така или иначе трябваше да опитаме – но този инструмент ни даде основание да го направим и това ми хареса. Координатор по приобщаването Гимназия „Уинтърбърн” Организирайте група за планиране Въпреки това, както подсказва и разказът на учителя от Пример 2, целта е работата по Индекса да се интегрира в общ приобщаващ подход към училищното развитие. Групата може да посвети следващите си срещи на изработването на стратегия за постигането на тази цел. Ако работата на групата остане встрани от обичайните дейности по оценка и развитие на училището, това ще натовари допълнително персонала. Възниква и проблемът за съгласуваността на училищните дейности и устойчивостта на постигнатите промени. В някои случаи инициатори на работата по Индекса са членовете на вече съществуващия екип за планиране на училищното развитие. Независимо от първоначалния състав на групата за планиране, добре е членството в нея да се разшири, за да се включат и представители на преподавателския и непреподавателския персонал, родители, деца, младежи и настоятели. Важно е членството в групата да отразява половия и етническия състав на училището. С напредването на работата може да се привлекат и нови хора. В по-големите училища отделните структури може да организират собствени групи за планиране, поддържащи връзка с централната група. Материалите от Индекса трябва да бъдат достъпни за всички членове на групата. Училищата могат да фотокопират части от Индекса за собствен употреба или да разпространяват материалите в електронна форма, като използват компактдиска, приложен към книгата. Привлечете подкрепа За повечето училища е полезно да разполагат с подкрепата на човек с опит от въвеждането на Индекса в училищна среда. Често работата по Индекса започва в резултат от контакта с такъв човек. Подкрепата на някой външен за училището може да помогне за установяване на най-добрия начин за стартиране на работата по Индекса и за въвличане на персонала и другите в процеса. Такъв човек може да улесни достъпа до материалите и да разсее притесненията, свързани с очакването за непосилни задачи. Заедно с това, външният консултант по Индекса трябва да насърчи авторството на персонала, децата и родители / полагащите грижи и да стимулира усещането им за контрол върху процеса на развитие на училището. В някои случаи е полезно в работата на групата за планиране да бъде въвлечен и „критичен приятел”. Това също може да бъде човек, външен за училището, който обаче добре познава училището и е както подкрепящ, така и критичен. Такъв човек може да помогне със събирането на информация и проучването на нагласите на персонала, настоятелите, родителите / полагащите грижи и децата. Хората, изпълнявали в миналото ролята на „критичен приятел”, включват учители от други училища, експерти в сферата на образованието, настоятели, педагогически психолози и университетски преподаватели. Едно начално и едно средно училище използваха работата по Индекса като възможност за установяване на по-тесни връзки помежду си, привличайки координатора по развитие на ученето от другото училище за критичен приятел. Трябва да се има предвид обаче, че ролята на критичния приятел представлява дългосрочен ангажимент. В този смисъл е по-добре членовете на групата за планиране сами да поемат тази роля, отколкото да привлекат някой, който не е в състояние да участва в поредица от срещи в продължение на година или повече. Всеки член на групата може деликатно да изисква от своите колеги да обосновават мненията и изводите си относно училището. Работете приобщаващо Да станете критични приятели и да превърнете споровете в диалози вече е процес на приобщаване. Групата за планиране трябва да бъде модел за приобщаващи практики в училище, като работи в дух на сътрудничество, зачитайки мнението на всеки, независимо от неговия пол, образование или статус, и стремейки се никой да не доминира общуването. Членовете на групата трябва да чувстват, че могат да си имат доверие и да говорят свободно и спокойно. Всеки участник в групата трябва да споделя мнението си по начин, насърчаващ диалога. Различията в гледните точки трябва да се приветстват като ресурс, който помага на групата да се развива. Изследвайте себе си Подвеждащо е да се мисли за приобщаването и изключването като за неща, които се случват само на определени места или само с определени хора. Според нас, приобщаването и изключването засягат не само децата, но и възрастните; не само другите хора, но и самите нас; и не само това, което правим на работа, но и това, което правим вкъщи. Следователно, за да насърчим приобщаването и да намалим изключването, е необходимо да изследваме своите собствени ценности и вярвания, своите предразсъдъци, своя опит с бариерите пред ученето и участието, с изключването. С нарастването на доверието в групата, членовете й ще станат по-склонни да признават и изследват собствените си предразсъдъци и начина, по който те влияят върху поведението. Дейност 1 – Преживявания на приобщаване и изключване Участниците в групата се разделят по двойки и споделят един с друг случаи, в които са се чувствали ценени и подценявани или изключвани, както и какъв е бил ефектът от тези преживявания върху техните емоции, поведение и постижения. Документирайте работата Записките са безценни, когато дойде време да се оцени напредъка през изминалите три, шест или дванайсет месеца. Документирането на работата е колективно доказателство за напредъка, което може да се представи пред външни хора. То може да включва разсъждения, въпроси, фотографии и протоколи от срещи или други събития. С напредването на работата е възможно в документирането да се включат повече хора. Особено важно е да се документират действията за развитие на училището. Такъв архив може да включва описания, фотографии или филми, показващи отделни практики и работата на учителите и децата. Това може да подпомогне процеса, като осигури материал за групови дискусии.30 Работата по Индекса в училище може да получи стимул от членове на персонала, които участват в курсове за повишаване на квалификацията и използват примери от постигнатото по Индекса в своите курсови работи, след което ги споделят с колегите. Използвайте индикаторите и въпросите По време на първата среща е добре да се запознаете с най-важната част от Индекса, като прегледате индикаторите и въпросите. В Пример 3 заместник-директор представя Индекса пред група скептични учители в голямо средно училище, а Пример 4 разказва как възгледите на учителите за приобщаването бързо се променят при запознаването им с индикаторите по време на дискусия върху въпросника с индикаторите. Пример 3 – Да погледнем истината в очите В училище „Св. Симон” помощник-директорът представи Индекса на персонала след провеждане на обучение, организирано от местните власти. Формирана бе координационна група, включваща директора, помощник-директора, един учител, педагогическия съветник, социалния работник, отговорника за реда по време на обедната почивка, който е и родител, и домакина, който е и настоятел. Колега от местните образователни власти изпълняваше ролята на критичен приятел. До този момент въпросите на приобщаването не бяха обсъждани открито. Приобщаването се свеждаше до обучение в обща среда на децата, категоризирани със „специални образователни потребности”. Заместник-директорът описа представянето на Индекса така: – На първата среща обясних... целия процес. Направихме малко упражнение с индикаторите... След това обаче прегледахме въпросите и ги обсъдихме. В началото всички мислехме, че със сигурност работим приобщаващо, не бихме отказали на никого, можехме да дадем много примери за неща, които вече правим. Но когато разгледахме въпросите на Индекса, започнахме да забелязваме и нещата, които не правим... Пример 4 – Промяна в разбирането за приобщаване В средното общообразователно училище „Гарсайд” заместник-директорът се обърна към персонала на среща, на която всеки получи копие от въпросника. Тя започна, подчертавайки, че процесът на работа с Индекса ще подпомогне и затвърди постиженията: – Започнах с това, че приобщаването... не означава... всички и по всяко време да бъдат щастливи и да не се спазват правилата... Представих Индекса като възможност училището да се вгледа критично в начина, по който ние като общност насърчаваме приобщаването... Представянето ми приключи. Директорът също каза няколко думи, след което ни остави да работим. Представете си всички тези 140 души, събрани в голямата зала, които обсъждат откъде да започнат... От изключително маргинален въпрос, приобщаването се превърна в централна тема. Дебатите започнаха в три и двайсет. В шест без петнайсет някои от хората все още продължаваха да спорят. Нещо беше провокирало размисъл, хората си казаха: „Това всъщност ме засяга. То касае не само момичето със специалните образователни потребности, но и мен. То засяга всички ни. --- Координационната група трябва да се запознае с индикаторите и въпросите. Фигура 16 показва, че когато се използват за изследване на културите, политиките и практиките в училище, индикаторите и въпросите същевременно насърчават и диалог за ценностите, интегриране на интервенциите, премахване на бариерите и мобилизиране на ресурсите. Тук предлагаме няколко дейности, които ще подпомагат този процес. Дейност 2 – Любими въпроси Членовете на групата получават задача да прегледат поне някои от индикаторите и въпросите в Част 4 на Индекса преди срещата и да си изберат любим въпрос, който според тях е важен за училището. По време на срещата всеки участник представя своя въпрос, откъде е взет и защо е важен. Друг вариант е водещият на групата да избере предварително три или повече въпроса от различни части на Индекса, които според него/нея биха провокирали дискусия и биха помогнали на участниците да се запознаят с материалите. Опитът показва, че независимо какви въпроси се изберат, тяхното обсъждане помага да се очертаят основните проблеми в училището. Дейност 3 – Използване на индикаторите за идентифициране на проблемите Целта на тази дейност е чрез индикаторите да се очертаят проблеми, които изискват по-специално внимание. Пълният списък с индикатори е даден на стр. 14-15. Участниците могат да се запознаят с тях или чрез въпросник (виж Въпросник 1 на стр. 176-177), или с помощта на карти, на всяка от които е написан по един индикатор. Участниците могат да попълнят Въпросник 1 индивидуално, след което да сверят отговорите си останалите в групата и да обсъдят разликите. Друг вариант е групата да подреди картите в четири тестета според степента, в която индикаторът съответства на ситуацията в училище. Всеки индикатор получава една от следните четири оценки: „пълно съгласие”, „както съгласие, така и несъгласие”, „несъгласие” и „има нужда от повече информация”. При задачата за подреждане картите се разпределят в тестета, на всяко от които съответства една от тези оценки. „Има нужда от повече информация” означава, че смисълът на индикатора е неясен или че няма достатъчно информация, за да се вземе решение. Смисълът на всеки индикатор може да се изясни, като се прегледат въпросите към него, дадени в Част 4. В края на Въпросник 1 е оставено място да се отбележат три неща, които човек харесва в училището, и три приоритета за развитие. Идеите за промяна трябва да се споделят и обсъдят в групата. --- Дейност 3 дава възможност да се обсъди и ползата от използването на въпросниците. Подробното анализиране на резултатите от въпросниците чрез графики, диаграми и таблици отнема време и бави началото на същинската работа по развитието. Важно е да се подчертае, че когато се обобщават отговорите на въпросниците, използвани в допитвания до персонала, родителите и децата, фокусът трябва да бъде върху приоритетите за развитие на училището, набелязани от хората, а не върху всички отговори. Индикаторите са формулирани така, че съгласието с всеки от тях означава позитивна оценка за училището. Хората понякога представят училището си като по-приобщаващо, отколкото е в действителност. С изграждането на доверие между членовете на групата и нарастването на склонността за свободно изразяване на мнението оценката за степента на приобщаване в училище ще започне да спада. Това показва, че въпросниците в Индекса дават ограничена информация и трябва да се съчетават с последващи оценки на напредъка към приобщаване. Дейност 4 – Преглед на секция В.1: Разработване на учебен план за всички Групата може да обърне специално внимание на индикаторите в секция В.1. Има вероятност резултатите при началните и средните училища да бъдат различни, въпреки че и двата вида учебни заведения изпълняват определен учебен план. Членовете на групата може да обсъдят аргументите за алтернативен учебен план, представени на стр. 34-39 в Част 2.
Дейност 5 – Обсъждане на доказателства Групата постига съгласие за индикатор, по който училището се справя добре, и за друг, по който има поле за работа. Във всеки от тези два случая участниците могат да представят доказателства в подкрепа на своята теза. За целта биха били полезни и въпросите към индикатора. Дейност 6 – Преглед на останалите индикатори и въпроси Тази дейност може да се изпълнява между срещите. Всички членове на координационната група трябва да се запознаят с индикаторите и въпросите в Индекса, ако още не са го направили преди първата среща. Те ще забележат, че някои въпроси насочват към такива аспекти от работата на училището, които лесно могат да бъдат променени, а други провокират размисъл за необходимостта от по-дълбоки и обхватни промени. Подобни наблюдения може да се споделят на следващата среща. Обсъдете ценностите Запознаването с индикаторите и въпросите най-вероятно ще провокира обсъждане на ценностите. Групата може да продължи този разговор, като се фокусира върху индикатор А.2.1: Училището развива споделени приобщаващи ценности. Участниците могат да прегледат ценностната рамка на стр. 21-28 и превода й в поредица от формулировки, отразяващи ангажимента на едно училище и представени на Фигура 3. Дейност 7 – Ценности и практики Групата се разделя на малки групи, всяка от които разглежда определена ценност, изследва нейното значение и обсъжда какви практики се насърчават или възпрепятстват от нея в училище. Резултатите от тези обсъждания се споделят в голямата група.
Установете общ език – приобщаване, бариери, ресурси и подкрепа за различието Добра идея е участниците в координационната група да уеднаквят своето собствено разбиране за понятията в Индекса, преди да ги популяризират сред останалите. Дейности 8, 9 и 10 се изпълняват най-добре, след като участниците вече се запознали с индикаторите и въпросите, съдържащи тези понятия. Хората, които използват Индекса, споделят, че техният подход към приобщаването, бариерите, ресурсите и подкрепата се променя и развива в процеса на работа. Дейност 8 – Какво е приобщаване? Членовете на координационната група споделят своите разбирания за приобщаването и обсъждат възгледите на останалите в училище, използвайки индикатор А.2.4: Приобщаването се разбира като създаване на условия за участие на всички. След това може да разгледат Фигура 1 на стр. 11, където са обобщени различни аспекти от подхода към приобщаването, заложен в Индекса. Всеки елемент се обсъжда накратко. Първата точка засяга реализирането на приобщаващите ценности в практиката, както е обяснено на стр. 21-28. Разговорите за приобщаването често разкриват дълбоки нагласи. Малко вероятно е всеки да се съгласи с всички аспекти на разбирането за приобщаване, заложено в Индекса. Все пак ние се надяваме хората да приемат, че приобщаването засяга всички деца и възрастни и изисква промени в културите, политиките и практиките в училище. По-дълбоките различия, надхвърлящи този широк консенсус, могат просто да бъдат отбелязани и адресирани впоследствие. Дейност 9 – Бариери и ресурси Координационната група обсъжда бариерите пред ученето и участието, както и ресурсите в подкрепа на ученето и участието, след като членовете на групата са прочели за тези понятия в Част 2 на Индекса. Участниците може да разгледат следните въпроси:
Необходимостта да се мобилизират ресурсите във възрастните, децата и средата се подчертава на много места в Индекса и би било полезно членовете на групата да помислят как тази идея е вплетена в индикаторите и въпросите. Идеята се подчертава по отношение на учебния план – например, в секция В.1, според която всички части на учебния план трябва да бъдат свързани с местната и глобалната среда; в индикатор А.1.7, който насърчава заетостта на децата в училище; както и в много от останалите индикатори. Дейност 10 – Какво е подкрепа за различието? Подкрепата е дефинирана в най-общ смисъл на стр. 44 така: „всички дейности, които повишават капацитета на училището да откликва на различието по начини, които равнопоставено ценят всички хора”. Координационната група може да обсъди следните въпроси:
Прегледайте промените и развитието Индексът дава възможност за преглед на начина, по който училището се развива. Между училищата съществуват големи разлики в подходите към планирането за развитие. Някои училища въвличат в планирането голяма група хора, които работят заедно по относително систематичен начин. В други училища планът се изработва от ограничен кръг хора или дори от един човек. Индексът може да помогне при съставянето на плана за развитие. Надяваме се, че работата с него ще стимулира училищата, които не насърчават участието, да осъзнаят ползите от по-широкото и задълбочено въвличане в планирането на персонала, децата, младежите и техните семейства. Повечето училища са въвлечени в редица дейности или програми за развитие на училището, които не са включени в училищния план за развитие. Подобни практики възникват както в резултат на вътрешни инициативи, така и вследствие от местни и национални инициативи и инспекции. Групата по Индекса може да направи списък с такива практики и да оцени степента, в която те насърчават или възпрепятстват приобщаващото развитие. Дейност 11 – Преглед на училищното планиране за развитие Членовете на групата правят преглед на текущия план за развитие на училището. Те може да обсъдят процеса на планиране в училището, като се позовават на въпросите, включени в индикатор Б.1.1: Процесът на развитие на училището насърчава участието. След това може да се направи преглед на планирането за развитие, като се използват следните въпроси:
Потърсете начини за интегриране на интервенциите Училищата изпълняват дейности, инициирани по най-различни причини като ентусиазъм от страна на персонала и родителите, наличие на възможности за финансиране или натиск от страна на правителството. Понякога правителствените инициативи въвеждат нови понятия, които пренебрегват вече наличните практики в училище. Например, популяризирането на „ученето извън класната стая”31 често не отчита начините, по които персоналът използва в клас нещата, усвоени от децата вкъщи. Дейност 12 – Икономия на усилия Групата изследва интервенциите, инициативите и програмите, които са се случили в училището през изминалата година и са планирани за в бъдеще, независимо дали са записани или не в плана за развитие на училището. След това участниците може да прегледат списъците с дейности от Фигура 5 на стр. 29, обединени под рубриката на приобщаващото образователно развитие. Може да се обсъди примерът на стр. 31 за припокриването на правителствените инициативи за ангажиране на училищата с глобалните проблемите и въпросите на устойчивостта и за обединяването на двете инициативи в единния подход към развитието на Индекса. Може да се помисли и за фокуса върху дългосрочното, ангажирано и обхващащо цялото училище развитие, вместо върху отделни програми и инициативи като тези, описани на стр. 30. По време на обсъжданията може да се разгледат следните въпроси:
Използвайте рамката за планиране На стр. 175 е дадена рамка за планиране, която може да се фотокопира и участниците да нанесат в нея своите приоритети за развитие. Важно е да се обсъди как ще се случи напредъкът във всяко от измеренията и секциите на Индекса, така че да се осигури подходяща подкрепа. Един приоритет може да се запише под формата на индикатор или група индикатори, въпрос или група въпроси, както и като важен проблем, който не е отразен в индикаторите и въпросите. Участниците може да обсъдят начина, по който един добър план съчетава краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Дейност 4 на стр. 58 засяга начина, по който групата ще се запознае със секцията за учебния план, В.1: Разработване на учебен план за всички. Какво ще се включи в тази част от рамката за планиране зависи от степента, в която училището възнамерява да се ангажира със секцията за учебния план. Но училищата по принцип развиват своите учебни планове с цел да ги доближат до нуждите на децата и до съвременните реалности. Например, в тази секция ще бъдат включени плановете за увеличаване на връзките в учебния план между темите за устойчивостта на околната среда и глобалното гражданство. Дейност 13 – Подкрепа за приоритетите и планираните интервенции Когато се избере приоритет в някое от измеренията, може да се окаже, че работата по него изисква подкрепа чрез интервенции и в другите измерения. Например, ако развитието на политика срещу тормоза се приеме като приоритет за работата в измерение Б, това трябва да се свърже с индикаторите за взаимоотношение от измерение А. Групата може да избере приоритет за развитие, например в резултат от обсъждането на отговорите на въпросника с индикатори, да го включи в рамката за планиране и след това да помисли върху следните въпроси:
Дейност 14 – Как може Индексът да помогне за изпълнение на задачите от плана? Членовете на групата правят преглед на дейностите, заложени в плана за развитие на училището, и обсъждат как работата с Индекса може да подпомогне тяхното изпълнение. Обсъдете бариерите пред използването на Индекса След като прегледат материалите, членовете на групата може да обсъдят идеи как най-добре да се представи Индексът на останалите в училището и какви проблеми е вероятно да възникнат. Важно е да се дискутират начините за представяне на Индекса пред останалите, бариерите пред тази дейност, които е възможно да възникнат, както и стратегиите за тяхното преодоляване. Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 3.51 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||