А 1.7 Училището е модел за демократично гражданство

Б 1.1 Процесът на развитие на училището насърчава участието.

В 1.13 Децата изучават въпроси свързани с етиката, властта и държавното управление.

1. 
   Научават ли се децата на добри обноски и активно гражданско поведение, като ходят на училище?
   
2. 
   Създават ли заедно и съзнателно – персоналът, учениците и родителите –култура на участие и сътрудничество?
   
3. 
   Учат ли се децата едно от друго, както и възрастните, да бъдат активни граждани?
   
4. 
   Приветстват ли всички членове на персонала активното участие на децата и възрастните в училище?
   
5. 
   Има ли видими и неоспорими доказателства за активното участие на децата и възрастните в класните стаи, в учителската стая, в училищния двор, преди и след училище, в училищни събития и прояви?
   
6. 
   Има ли споделено разбиране на понятието за демокрация между учители и ученици?
   
7. 
   Обсъждат ли децата и възрастните степента, до която тяхното училище насърчава демократичното участие?
   
8. 
   Организира ли училището публични форуми, на които децата и възрастните редовно да споделят идеите си?
   
9. 
   Отбелязва ли училището евентуален напредък в зачитане на човешките права и демокрацията, включително и основни моменти в собствената му история?
   
10. 
    Има ли определено време, когато класовете и цялото училище са ангажирани в гласуване по въпроси от особена важност за училището?
    
11. 
    Имат ли всички деца възможност да участват в Ученическия съвет или Училищния парламент?
    
12. 
    Участват ли всички ученици в заниманията, които допринасят за развитие на училището?
    

Заниманията могат да включват:

Вашите допълнителни въпроси:

Раздел В1 (Обвързване на местното с глобалното).

В 2.6 Уроците изграждат разбиране за сходствата и различията между хората.

1. 
   Използват ли се контактите на децата и възрастните от училището с други хора по света за начало на едно по-добро разбиране на глобализацията?
   
2. 
   Разглежда ли се от различни гледни точки – исторически и географски – разположението на училището в региона, в страната, както и връзките му със света? Има ли визуална демонстрация на подобен подход?
   
3. 
   Придобиват ли децата представа за това как глобалните връзки между хората се променят с течение на времето?
   
4. 
   Информирани ли са децата за това как животът на хората в една част на света се отразява върху живота на хората другаде?
   
5. 
   Изучават ли децата глобалните въздействия върху онова, което те учат, върху думите, които използват, върху изкуството, на което се наслаждават, върху енергията, която консумират, върху вестниците и книгите, които четат, върху спортните и други игри, с които се забавляват?
   
6. 
   Показват ли децата и възрастните това, че глобалното гражданство изисква ежедневни действия?
   
7. 
   Добри съседи ли са децата за онези, които идват в страната от други части на света?
   
8. 
   Изучават ли децата градивните и подтисническите отношения между държавите?
   
9. 
   Помага ли се на децата да разберат смисъла на расизма и ксенофобията и тяхното влияние върху човешките нагласи и отношенията между хората и различните държави?
   
10. 
    Учат ли децата как държавите се свързват помежду си чрез търговски обмен?
    
11. 
    Учат ли се децата и възрастните на възможностите за етично потребление?
    
12. 
    Ангажира ли се училището с принципите на „лоялната търговия“, когато извършва търговски и банкови дейности?
    
13. 
    Научават ли децата какво се случва с кредитите и хуманитарните помощи, отпускани на бедни държави?
    
14. 
    Научават ли децата степента, до която отношенията между различните държави се основават върху принципите и ценностите на равенството между хората, участието и ненасилието?
    
15. 
    Научават ли децата колко е важна и съществена търговията с оръжие в тяхната страна?
    
16. 
    Получават ли децата разбиране за положителните или отрицателни начини, по който дейността на бизнеса и банките, както и на правителството като цяло, може да се отрази върху живота на хората по света?
    
17. 
    Има ли училището връзки с училище в развиваща се държава?
    
18. 
    Осигурява ли училището равнопоставеност, уважение и диалогичност, а не благотворителност в отношенията между възрастни и деца от друго училище?
    
19. 
    Обвързано ли е училището с друго училище в държавата – било то градско или селско?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 2.9 Училището стимулира децата и възрастните да се чувстват доволни от себе си.

1. 
   Разбират ли възрастните и децата, че не всички хора мислят за себе си като мъже и жени?
   
2. 
   Осмислят ли членовете на персонала собствената си идентичност като полови същества?
   
3. 
   Чувства ли се персоналът в състояние да позволи на децата да изразяват и развиват своята полова идентичност по начин, който ще им помогне да се чувстват най-добре?
   
4. 
   Научават ли децата, че човек може да се чувства мъж, жена или транссексуално създание без това да определя поведението на човека, неговите чувства, интереси или постижения?
   
5. 
   Обсъждат ли възрастните степента, до която са повлияни от стереотипи за ролята на двата пола и как демонстрацията на подобно отношение може да ограничи децата в израза на тяхната полова идентичност?
   
6. 
   Избягват ли децата и възрастните да слагат етикети на другите хора, посочвайки определен тип поведение на момче или момиче, например „тя е мъжкарана“?
   
7. 
   Въвлечени ли са възрастните и децата в търсене на начини да се намали свръх представителността на момчетата, когато става въпрос за „непослушни“ деца или за такива с обучителни трудности?
   
8. 
   Имат ли възрастните и децата специфичен език на говорене, когато става въпрос за пола, полова неяснота или променливост, мъжественост или женственост?
   
9. 
   Разполага ли персоналът със списък на учениците по азбучен ред, а не с отделни списъци на момчета и момичета?
   
10. 
    Имат ли децата възможност да участват в смесени спортни инициативи и извънкласни занимания?
    
11. 
    Подлагат ли децата и възрастните на съмнение тезата, че мъжете и жените трябва да имат определени роли в училище, на работното място, при възпитанието на децата или в домакинството?
    
12. 
    Зачита ли се трудът, който полагат възрастните и децата, когато се грижат за някого, независимо от пола им?
    
13. 
    Обучава ли персоналът децата от двата пола на признание към това, че да си родител или да се грижиш за малко дете е сред най-съществените и престижни неща, които човек прави в живота си?
    
14. 
    Има ли разбиране на факта, че за някои хора половата идентичност е по-важна отколкото за други, и че това може да се промени с времето, както става с религията или етническата принадлежност?
    
15. 
    Насърчава ли се активно в детските градини, основните и средните училища подход, при който на мъжете се възлагат разнообразни роли?
    
16. 
    Избягва ли училището да насърчава стереотипи по полов признак чрез облеклото и училищните униформи?
    
17. 
    Обсъждат ли децата и персонала онзи културен натиск върху жените и мъжете, който води да скриване или показване на части от тялото?
    
18. 
    Биват ли насърчавани децата на идват на училище с такива дрехи и обувки, които да им позволяват свободно движение?
    
19. 
    Получават ли децата съвети да не гледат на даден пол или на дадена форма на женственост или мъжественост като по-важен от друг пол или форма?
    

Вашите допълнителни въпроси:

Раздел В1 (Обвързване на местното с глобалното).

В 2.14 Ресурсите в района на училището се познават и използват.

1. 
   Участва ли училището в дейности, които въвличат околните общности, в това число възрастни граждани, хора с увреждания, местни търговски обекти и фирми, както и различни етнически групи?
   
2. 
   Използва ли училището разнообразния опит на местното население в подкрепа на училищните дейности?
   
3. 
   Отразява ли училищния вестник местни хора, събития и бизнеси?
   
4. 
   Има ли училището календар за празненства и специални тематични дни или седмици, които са споделени с местните общности?
   
5. 
   Участват ли местните общности на равни начала в живота на училището, независимо от социалния им статус, религиозна или етническа принадлежност?
   
6. 
   Имат ли хората от местната общност усещане за принадлежност към училището, макар и техни деца да не посещават училището?
   
7. 
   Предлага ли училището музикални, театрални, танцови и изобразителни културни събития за хората от местните общности?
   
8. 
   Организира ли училището курсове, например, по изкуства, езици, езикова и цифрова грамотност, които получават одобрението на местните общности?
   
9. 
   Допринася ли училището към събития, организирани от местните общности?
   
10. 
    Познава ли училището някакви съществуващи планове за общностно развитие, към които може да допринася?
    
11. 
    Консултира ли се училището с местните хора, в това число с общински съветници, социални работници, полиция, местни благотворителни организации, когато става въпрос за планиране на широкото участие на общността?
    
12. 
    Има ли училището съвместни дейности за предоставяне на здравни и социални услуги на местното население?
    
13. 
    Споделят ли членовете на местната общност материалната база – библиотека, зали, бюфет – с децата и възрастните в училището?
    
14. 
    Използва ли училищната кухня/столова продукция на местни производители и доставчици на плодове и зеленчуци?
    
15. 
    Разпознават ли се всички общностни групи като ресурс за училището?
    
16. 
    Има ли положително отношение на местните общности към училището?
    
17. 
    Има ли положително отношение в рамките на училището към местните общности?
    
18. 
    Насърчава ли училището местните хора да кандидатстват за работа в училището?
    
19. 
    Подкрепя ли училището проекти за подобряване или консервиране на природните богатства, например, потоци, реки, канали?
    
20. 
    Работи ли училището съвместно с други организации за поддържане на околната среда чиста – без отпадъци?
    
21. 
    Насърчава ли училището засаждането на дървета?
    
22. 
    Помага ли училището да се развиват зелени площи чрез засаждане на дървета, посяване на семена?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 1.5 Персоналът и родителите / полагащите грижи си сътрудничат.

Б 1.7 Всички новоприети деца получават подкрепа за ориентиране в новата среда.

Раздел В1(Обвързване на местното с глобалното).

1. 
   Запознати ли са членовете на персонала с разнообразието от семейни културни традиции и обстоятелства?
   
2. 
   Успява ли персоналът да забележи, че някои деца се чувстват по-добре в училище, отколкото в къщи?
   
3. 
   Осъзнават ли възрастните и децата, че някои хора могат да изпитат сериозно неудобство, когато не се зачита тяхната култура и идентичност?
   
4. 
   Има ли гаранции от страна на възрастните в училище, че училищните материали и демонстрации отразяват спецификата на всички деца, че обучителните дейности правят връзка с домашната им среда и традиции?
   
5. 
   Разпознава ли училището случаите на някои деца, а които училището е спасителен рай в сравнение с домашната среда?
   
6. 
   Имат ли възрастните усет за това, че някои деца демонстрират в семейството си умения и интереси, които не показват в училище, като например говорене, чувство за хумор, грижовност, вземане на решения, готвене, четене, броене, проектиране, правене на различни неща, колекциониране, отглеждане на цветя?
   
7. 
   Полагат ли възрастните усилия, така че в ученето и взаимоотношенията си в училище децата да използват знанията и уменията, които демонстрират в семействата си?
   
8. 
   Разбират ли децата и възрастните, че опознаването на даден човек изисква заинтересованост и влизане в диалог с него, а не предварително познаване на културната традиция или неговото семейно положение?
   
9. 
   Подлага ли персоналът на критика всеки свой опит да адаптира обучителните дейности само за децата, които персоналът разпознава като близки до него по произход и култура?
   
10. 
    Има ли разбиране у членовете на персонала, които идват от други населени места, че местните възрастни и децата в местната общност може да гледат на тях като на гости?
    
11. 
    Избягват ли членовете на персонала да градят хипотези за обучителните дейности и за вярванията на всяко едно дете, въз основа на своето собствено културно наследство?
    
12. 
    Осъзнават ли възрастните и децата, че някой може да изпитва неудобство, когато се отдели от семейството или приятелите си?
    
13. 
    Осъзнават ли възрастните и децата, че някои хора могат да преживяват културен шок, когато се присъединяват към училището, като например бежанци или хора, които търсят убежище?
    
14. 
    Отразява ли културата на училището съчетанието от полове, социални прослойки, етнически групи, културни традиции, семейни отношения, сексуална ориентация сред децата, родителите/настойниците и персонала?
    
15. 
    Отбелязват ли се важни за децата събития по начин, който зачита тяхната културна традиция?
    
16. 
    Наблюдава ли се зачитане на културните норми за благоприличие, когато се организират занимания, свързани с плуване и къпане?
    
17. 
    Насърчават ли членовете на персонала децата да посещават клубове или събития по местоживеене, дори когато училището не се намира в същото населено място?
    

Вашите допълнителни въпроси:

Свързан с всички останали индикатори

1. 
   Отделят ли членовете на персонала, членовете на настоятелството, родителите/настойниците и децата време, за да разговарят за ценности, за техния ефект върху работата, за естеството на техните собствени ценности, и за това как различните хора изповядват различни ценности?
   
2. 
   Има ли разбиране за ценностите като нещо, което се демонстрира по-скоро чрез действие, а не чрез думи?
   
3. 
   Може ли да се каже, че всички в училището са убедени в еднаквата ценност на всеки човек и в правото на всеки да участва в живота на общността?
   
4. 
   Изучават ли възрастните и децата ценностите, които формират начина на работа и действие в училището?
   
5. 
   Избягват ли възрастните и децата да предпоставят, че всички в дадена общност изповядват едни и същи ценности?
   
6. 
   Има ли разбиране по въпроса, че е необходим опит и доверие, за да се заявяват честно ценностите, които формират нечие поведение и действия?
   
7. 
   Има ли разбиране за това, че съгласието около ценности е частично, тъй като различието в гледните точки, например по отношение на участието, може да се прояви едва при задълбочаване на диалога?
   
8. 
   Имали принципно съгласие сред членовете на персонала, членовете на настоятелството, родителите/настойниците и децата относно ценностната рамка, върху която да се проектират и организират дейностите в училище?
   
9. 
   Използва ли се съгласуваната ценностна рамка за отпор на външния натиск, който изисква действия в съответствие с други ценности?
   
10. 
    Правят ли членовете на персонала периодичен преглед на действията си спрямо съгласуваните ценности? Предлагат ли промени, когато практиките се подчиняват на ценности, които те отричат?
    
11. 
    Има ли разбиране на факта, че действието, продиктувано от общи ценности, изисква балансиране на противоречащи си интереси, като например, когато участието на едно дете пречи на участието на друго?
    
12. 
    Обръщат ли възрастните и децата внимание на действия в рамките на училището или извън него, които противоречат на приетата от тях ценностна рамка?
    
13. 
    Съответстват ли промените в училището, когато се правят такива, на приетата ценностна рамка?
    
14. 
    Излизат ли дискусиите за ценностите извън общите формулировки, за да навлязат в сложността на техния смисъл?
    
15. 
    Свързват ли децата и членовете на персонала всяка обща декларация за училищните ценности с по-задълбоченото им разбиране?
    
16. 
    Изследват ли се ограниченията на идеите, свързани с националните, глобалните или Западните ценности?
    
17. 
    Огласява ли училището своите ценности и насърчава ли останалите да се свържат с децата и членовете на персонала въз основа на споделените училищни ценности?
    
18. 
    Прилага ли се по един и същи начин ценностната рамка спрямо възрастните и децата?
    
19. 
    Осъзнава ли се фактът, че всички трябва да работим усърдно, за да следваме собствените си ценности?
    
20. 
    Има ли разбиране за това, че една силна ценностна рамка може да бъде удържана от хора без конкретна религия, както и чрез множество религии?
    
21. 
    Има ли разбиране за това, че изповядването на конкретна религия или политическа позиция само по себе си не гарантира приобщаващи ценности?
    
22. 
    Обвързват ли хората действията си извън училище с поведението си вътре в него?
    
23. 
    Има ли разбиране за ефекта от житейското претворяване на някои ценности, като например, еднаквата загриженост за всеки човек и насърчаването на надежда за по-добро бъдеще, като аспекти от професионалните задължения на персонала?
    

Вашите допълнителни въпроси:

А 2.3 Училището насърчава опазване на планетата Земя.

1. 
   Насърчава ли училището убеденост, че всяко живо същество има права и те са еднакви за всички хора.
   
2. 
   Насърчава ли се зачитането на човешките права чрез взаимното научаване между възрастните и децата?
   
3. 
   Има ли разбиране на факта, че концепцията за човешки права предполага обща ценностна система, която се основава на равенство, съпричастност и зачитане на различието?
   
4. 
   Осъзнава ли се фактът, че човешките права на индивида могат да бъдат ограничавани само ако тяхното директно упражняване нарушава правата на друг човек?
   
5. 
   Има ли осмисляне на това, че ограничаването на нечии права поради неодобрение на конкретни действия (например, по отношение правата на затворниците да гласуват) ограничава зачитането на правата на всички останали?
   
6. 
   Може ли да се каже, че възрастните и децата разглеждат ангажимента си към човешките права като начин да се цени всеки еднакво независимо от произхода на човека, неговите възгледи и идентичност?
   
7. 
   Има ли разбиране за основните човешки права като съвкупност от конкретни права на храна, облекло, подслон, грижа, образование, сигурност, свобода на словото, платен труд, участие във вземането на решения и зачитане на личната идентичност и личното достойнство?
   
8. 
   Изучават ли децата история на робството и степента, в която робството продължава в тяхната собствена страна и в други държави по света?
   
9. 
   Изучават ли децата настоящи и минали кампании за човешки права във Великобритания и в други страни по света?
   
10. 
    Учат ли децата как могат да допринасят към една кампания за човешки права?
    
11. 
    Прави ли училището връзка между националната и глобалната справедливост и идеята за човешки права?
    
12. 
    Учат ли децата как би се променил светът, ако в него има по-малко несправедливост?
    
13. 
    Обвързва ли се идеята за човешки права с глобалното гражданство?
    
14. 
    Има ли разбиране на факта, че неравенствата в едно общество ограничават възможностите на всеки човек да упражнява човешките си права?
    
15. 
    Има ли разбиране, че правата се упражняват неосъзнато?
    
16. 
    Обследва ли се степента на предотвратим глад и болести в рамките на училището?
    
17. 
    Изучават ли децата международни правозащитни документи, като например, Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията на ООН за правата на детето (виж списъка на стр. 188)?
    
18. 
    Има ли обсъждане сред децата и възрастните на степента, в която съдържанието на правозащитните документи може да бъде усъвършенствано?
    
19. 
    Има ли обсъждане сред децата и възрастните на човешките права в националните закони?
    
20. 
    Запознати ли са децата с нарушения на човешките права в тяхната държава и другаде по света, дори при подписани правозащитни документи и евентуална ратификация от страна на държавите?
    
21. 
    Има ли разбиране на факта, че всички деца имат право да посещават едно или друго местно училище?
    
22. 
    Произнасят ли се децата и възрастните в подкрепа на онези, които са жертви на несправедливо отношение в тяхната страна и в международен план?
    
23. 
    Използват ли се човешките права за критика на такива социални явления като сексизъм, класово разделение, расизъм, ислямофобия, дисейбълизъм (разделение по увреждане), хомофобия или трансфобия?
    
24. 
    Помага ли Училищният съвет да се разпространяват идеите на Конвенцията на ООН за правата на детето?
    

Вашите допълнителни въпроси:

В 1.7 Децата изучават Земята, Слънчевата система и Вселената.

1. 
   Признават ли децата и възрастните правата на нечовешката природа – жива и нежива?
   
2. 
   Изучават ли децата и възрастните смисъла на екологичната устойчивост като продължаване и ненарушаване на животинските видове, екосистеми и растителна природа?
   
3. 
   Осмислят ли възрастните и децата Всеобщата декларация за правата на Майката Земя (виж извадка на стр. 190)?
   
4. 
   Разбират ли възрастните и децата колко са зависими от благоденствието на планетата?
   
5. 
   Приемат ли възрастните и децата ангажимент да се грижат за водните пространства и за земята на планетата?
   
6. 
   Разсъждават ли възрастните и децата върху твърдението, че земята е предназначена да бъде обработвана, експлоатирана и завладявана от хората?
   
7. 
   Разсъждават ли възрастните и децата върху твърдението, че хората трябва да живеят в хармония със Земята, с останалите животински видове и естествени природни формации на планетата?
   
8. 
   Стигат ли възрастните и децата до собствена гледна точка за взаимоотношенията им със земята?
   
9. 
   Обсъждат ли възрастните и децата твърдението, че икономиките трябва да се развиват и печалбите трябва да се трупат само до степен, в която съхраняват здравето на планетата?
   
10. 
    Обсъждат ли възрастните и децата тезата, че ако всички потребяват на нивото на най-богатите нации, то човечеството ще има нужда от няколко планети като планетата Земя, за да оцелее?
    
11. 
    Замислят ли се възрастните и децата върху тезата, че ако някои ресурси на планетата са изчерпаеми, то образованието, културата, музиката, игрите, информацията, приятелството и любовта са неизчерпаеми?
    
12. 
    Замислят ли се възрастните и децата върху тезата, че поведение, което замърсява, развива прекомерно и застрашава оцеляването на Земята, трябва да бъде обявено за международно престъпление?
    
13. 
    Обсъждат ли възрастните и децата възможността за инкриминиране на всяко поведение, което замърсява почвите и водата, независимо от наличието или липсата на доказателства за вредоносен ефект върху хората?
    
14. 
    Обсъждат ли възрастните и децата въпроса за това кой може да владее земята, моретата, реките и езерата на планетата?
    
15. 
    Обсъждат ли възрастните и децата историческото право на уникални местни групи от хора да ползват земята на своите деди, въпреки че нямат формално сключени договори за собственост?
    
16. 
    Обсъждат ли възрастните и децата последиците от загуба на достъп до земя, ползвана съвместно от гражданите на тяхната страна, както и от хора от други държави?
    
17. 
    Замислят ли се възрастните и децата върху това кой владее и кой претендира за владение върху въздуха и водата?
    
18. 
    Замислят ли се възрастните и децата върху това как хората могат да противостоят на природното замърсяване и какво се случва, когато го правят?
    
19. 
    Замислят ли се възрастните и децата върху ефекта от ангажимента на всяко поколение да остави чиста и процъфтяваща планета на следващите поколения?
    
20. 
    Смята ли се за престъпление срещу бъдещите поколения поведение, което застрашава човешкото здраве, оцеляването и сигурността на човечеството, води до необратимо разрушаване на природата, вандалско използване на природните ресурси, изсичане на гори и заплаха за оцеляването на други природни и животински видове или на цели екосистеми?
    
21. 
    Разглежда ли се от възрастните и децата екологичният дълг към планетата и бъдещите поколения, натрупан от предишни поколения, като нещо, което те ще трябва да изплащат?
    
22. 
    Разбират ли възрастните и децата, че по-голямата част от дълга към планетата принадлежи на онези, които консумират най-много?
    
23. 
    Осъзнават ли възрастните и децата, че наглед незначително замърсяване на земята, водата и въздуха може да има огромен ефект, такъв ефект например биха могли да имат последната песъчинка върху една пясъчна пирамида или по-голяма пукнатина в кокосовия орех, дребен пожар в гората или една кратка история в Интернет за счупена глава от полицейска палка в държава с недемократичен режим?
    

Вашите допълнителни въпроси: