Как попаднах в почивна база "Атия" ? често си задавах този въпрос през изминалото вече лято

             Как попаднах в почивна база "Атия" ? - често си задавах този въпрос през изминалото вече лято.

             Без да знам за тази точка от нашето красиво Черноморие,без да знам,че това лято аз ще работя в тази база и ще се грижа за здравето на почиващи деца.Получих офертата неочаквано и приех медицинското обслужване в базата, но с малко смут, малко притеснение и с малко здържаност от неизвестното,което ми предстоеше, от  раздялата с близките ми.

              И така на 10.07. т.г. пристигнах в Атия,където вече имаше групи и живота си течеше както във всички други почивни бази за учащи.Останах очарована от природата - девствена и прекрасна.Заставаш пред сградата и пред себе си на 50-60 крачки виждаш ширналото се лазурно море,а зад теб - гъста зелена гора.Някъде на километри зад нея са шумните,модерни курорти - Созопол,Черноморец,Слънчев бряг,Несебър.Само на такова място можеш да се почувстваш освободен и да се заредиш с много еенергия,енергия която идва от дълбините на това райско кътче.

             С всяка група изживявах по нещо интересно, най-интересното предстоеше.

              Незабравим ще остане споменът ми за групата,която пристигна на 7.08.12година.Знаех че ще дойдат талантливи деца - една малка група от участници в конкурса "Орфеево изворче".Мислех си : " как ли ще контактувам с тях?", "ще ме допуснат ли до себе си?"Това все пак са хора на изкуството,може би ще стоим на разстояние, няма да имаме допирни точки.Но... това не се случи.Напротив.Като че ли всички сме чакали мига на нашата среща.

              От всяка кола с която пристигаха,слизаха лъчезарни млади хора,усмивки грееха по лицата им,добри думи се лееха от устата им.Още с идването им усетих тяхната близост.Сякаш в почивната база се настани едно голямо 46 членно семейство, семейство с добри обнооски и добри маниери.Още първата вечер показаха,че са такива.Чудех се - нима не бяха изморени от дългото пътуване,нима никой не искаше да почива.И как ще почиват когато в семейството има рожденник.И в късни часове се вият кръшни хора и се пеят звучни песни - празнува се и всички са доволни.Случката е импулсивна,гледката е неповторима.Същата тази вечер аз разбрах, че следващите десет дни ще бъдат пълни с изненади,с добро настроение, с много веселие,песни и танци.

               И точно така се получи.Всичко при тях беше планувано,подредено, подготвено и изпълнено - изпълнено много отговорно и с много любов.И всичко това организирано и ръководено от неуморимата госпожа Дочка Къшева - председател на НАЦИОНАЛЕН  МУЗИКАЛНО-ФОЛКЛОРЕН  СЪЮЗ.Имаше време и за ежедневното плажуване и за свободни игри и занимания и за репетиции и за вечери на изненади.

              Нямах търпение да видя как ще се представят различните групи.Какво ли ще ни покаже групата от МФА "Разметаница",които са ръководени от отлични  професионалисти в пеенето,свиренето и танцуването, при Народно читалище "Просвета" гр.Бобовдол.А с какво ли щяха да ни омаят танцьорите от ТС "Чародейци",с младата и амбициозна хореографка.

              Така започна нашето запознанство.

              Започна от хорото,от буйното шопско хоро.То се вихри,сякаш лети над теб и те пренася  на крилете си в друг свят,в друга земя.Там където хората са добри и безгрижни,там където хората пеят и танцуват и зло не мислят.Много пъти съм посащавала фолклорни концерти,но не мога да Ви опиша какво е усещането когато си толкова близо до изпълнителите,когато стъпваш по техните стъпки и усещаш тяхното дихание.Те предават духа,който носят в себе си и ритъма на танца,който танцуват, някак неусетно и в теб.И в този миг ти се чувстваш част от тях.Лицата и очите им греят така сякаш слънцето е слязло в душите им.Кокетните стъпки на момичетата от ТС "Чародейци" и темпераментната мъжка игра на младежите от МФА "Разметаница" не може да незавладеят сърцето ти.

              Много магия и много поезия има във всеки танц, във всяка песен.И много любов,любов към българското,любов към нашия фолклор.Не случайно вървят ръка за ръка песен и хоро, и нашата народна песен е подкрепила нашето хоро: ."..Пролетно слънце грееше,     зелена гора цъфтеше,   весело хоро играеха,   момите ситно ситнеха,    ергени снаги кършеха..."Така неразделни са хоро и песен,песен  и музика.Когато тези млади хора извиеха меден глас и запееха всичко утихваше: "Де се е чуло и видело    Слънце да пекне,    да пекне,па да се заседи...    Де се е чуло и видело   Господ да седне,да се заслуша,    в тая свирня убава   на кавал и тъжна гъдулка...

               С тези млади и талантливи българи имаше поканена и руска група от деца.Те не стояха настрани от живота,който кипеше в лагера.Те също показаха свои танци и пяха звучни руски песни,представиха тяхна вечер,на която се показаха като много всеоотдайни и верни на техния фолклор,пяха и наши песни,които бяха научили за краткото си пребиваве в лагера.Правиха пясъчни фигури на брега на морето.

               Тук имаше и по-малки деца,които бяха включени в клуб "Знам и мога" и заедно със своята всеотдайна и много еимоционална ръководителка показаха,че и те много добре се вписват  в това сеемейство със своите картини,които нарисуваха,с вечерта на талантите,която представиха.

               Но почакайте.Има още.Може ли море без Нептунова вечер,без лагерен огън край брега,където чакахме,посрещнахме Нептун и го отведохме на карнавала който бяха подготвили всички тези млади и симпатични творци.

                Както във всяко семейство и тук в това семейство от млади хора се случват и други неща.Сред тези батковци и каки имаше една много малка,бъдеща танцьорка или певица,защо пък не и двете.Тя беше само на 8 месеца,но най-важната от това семейство.Тук тя получи своето кръщене.Кръстница и беше г-жа Къшева.Макар и решено и направено много импулсивно,то беше много мило и чувствено,с много топлота,с много любов и с умиление и влага в очите,всички ние пожелахме на това  МЪНИЧЕ  много здраве и дух български,пожелахме й да продължи пътя на неуморната си и амбициозна майка /хореограф и ръководител/ на ТС "Чародейци".

               Когато последната вечер се събрахме,за да си кажем последни думи,аз разбрах,че те няма да са последни.Те ме приеха в своето семейство,аз станах част от тях.

              За това което преживях през това кратко време ми се иска чрез тези редове да поздравя Бобовдол и Карнобат,че имат такива деца и да им благодаря,че изживях с тях щастливи часове,часове на радост и приятелство.

              Ще запазя прекрасен спомен от пребиваването им в ПБ "Атия" и изразявам моето възхищение от техните танци и песни от яркоото им артистично присъствие,от задружния им живот,от приятелството което съдадох с тях.

              Благодаря! Благодаря Ви мили хора!

              Изпълнена с чувство на обич към българския фолклор,с тези редове изразявам благодарността си и  към всички летуващи от тази група.

              Изживях голяма радост от запозннанството си с ръководители,хореографи,музиканти,танцьори и певци.

              Ще запазя прекрасен спомен за Госпожа Дочка Къшева,за нейния силен дух,за нейния интусиазъм,за нейната голяма любов към децата,за голямата й любов към фолклора,за неуморния й труд,за да го има всичко това за което ви разказах.

              Благодаря Ви! Благодаря Ви че Ви има!

              На следващия ден всеки един от голямото семейство пое по своя път.На всички очите бяха влажни,но пълни с любов.

              Дълго след тяхното отпътуване,слизайки на плажа в досег с морето аз чувах техните песни и виждах вълните как играят техните танци.

              НИМА ТОВА НЕ Е МАГИЯ. 

              Магия направена и оставена завинаги в душите на хората.Дано тази магия запомним и запазим в душите си.Дано я обичаме и съумеем с много любов да я предадем на поколенията.Само така ще ни има.Само така ще пребъдем.

             БЛАГОДАРЯ  ВИ!  БЛАГОДАРЯ  ВИ  ОРФЕЕВИ  ЧЕДА!!!

             20.08.2012год.