Как повярвах и намерих църквата
Изтегляне 18.28 Kb.
|
| Как повярвах и намерих църквата
Александър Ценов гр. Варна Роден съм и възпитан в атеистично семейство и комунистическа държава, далеч от познанието за Бог. Мое любимо занимание още от училищна възраст бяха книгите - от тях черпех идеали и мироглед. Но колкото повече съзрявах като личност, толкова повече ме вълнуваха въпросите за смисъла на живота, за доброто и злото, зa човека и съдбата му. Бъдещето изглеждаше за мен като черна стена, зад която дебнеше единствено неизвестността и смъртта. След демократичните промени навлязоха масово всякакви религиозни и спиритически влияния. Жадно четях вестници, които пишеха за древни мъдрости и пътища на усъвършенстване. Но нямах мир, нито решение за моите въпроси. В ръцете ми попадна една книга с кратък преразказ на Библията, приложено обширно тълкувание на десетте заповеди и блаженствата от Матей 5 глава. Бях силно впечатлен - за мен това беше най-голямото откровение за истината в живота и повярвах, че има Бог. Реших да стана християнин като разбрах, че съм намерил най-доброто, което съм търсил. Скоро след това попаднах на адвентна книга с основните учения на Библията, изложена систематично и лесно. Това окончателно подреди за мен основите на библейския мироглед и аз реших да започна да следвам всичко, предписано от Бог. Купих си Библия и я изучавах в събота, молех се всеки ден. За няколко месеца прочетох набързо цялата Библия, макар да имах много неясноти, особено в Стария завет. Скоро след това открих книгата "Животът на Исус" от Е.Уайт, която се споменаваше в адвентната книга, която бях прочел. Купих я и това беше моята лична среща с Исус Христос. Бях покорен от великата Му любов и Му предадох своя живот. В мен се зароди силно желание да следвам примера Му и да споделям вярата си с други като мен. Не бях ходил никога на църква и не познавах вярващи хора. Но знаех, че последните две книги, които прочетох са на църквата на адвентистите и започнах да я търся. Търсих я в телефонния указател, разпитвах близки и приятели, но никой не знаеше къде се събират адвентистите. Срещнах възрастна семейна двойка, които попитах и ми казаха, че сме пред оградата на църквата. Поканиха ме да вляза веднага с тях. Помещението беше малко. Коридора и стълбищата бяха пълни с народ. Не можах да вляза, но по един високоговорител до мен достигнаха думите от вътре, думи, които ми бяха познати, вълнуващи и сериозни. От този момент не съм напускал никога Божията църква и благодаря на скъпия Спасител, че ми се откри и ме доведе в нея! След години станах колпортьор и продавах книгите, които ме доведоха при Бог! Исая 42:16 „Ще доведа слепите през път, който не са знаели. Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати. Ще обърна тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.“ Изтегляне 18.28 Kb. Сподели с приятели:
|