Как правителството не допуска да си купим сигурност

Съществува граница колко ще платят хората доброволно, за да намалят риска от случайно нараняване или смърт. С други думи, пределната стойност, която хората определят за своя живот е ограничена. Ние приемаме някои рискове, за да се възползваме от възможностите да направим нещата, които в крайна сметка осигуряват повече стойност от очакваната жертва на здраве и продължителност на живота. В резултат на това хората рутинно оценяват своя живот. Те го правят всеки път, когато ходят на ски, карат ролери на улицата, прекарват твърде много време на слънце, карат кола до магазина, разхождат се, преяждат, стоят до късно, плуват или правят хиляди други неща.

Но като кажем, че съществува граница колко ще платят хората за да намалят риска това означава, че те са склонни да платят нещо. Хората оценяват сигурността точно както оценяват другите неща и те ще си я купуват до точката, в която според тях, нейната пределна стойност се изравни с пределния и разход (стойността, на това което трябва да бъде пожертвано, за да се достигне допълнителна сигурност). Всъщност, сега ние си купуваме повече сигурност от всякога, защото ние сме по-богати и можем да си позволим повече от почти всичко.

Например, нашата работа е далеч по-сигурна сега отколкото е била в миналото. Отчасти това отразява промяната от работата изискваща ръчен труд (като фермите и мините) към работа в офис, където рязането на хартия е най-големият риск. Но работодателите също така харчат повече, за да предложат по-безопасни условия за всяка работа, защото работниците по-скоро биха предпочели допълнителна сигурност пред по-високата заплата, която иначе щяха да им платят. Ние харчим повече аз противопожарни аларми, неподатливи на подхлъзване вани, системи за филтриране на въздуха и външно осветление, за да направим домовете си по-сигурни. Ние изискваме определено ниво на чистота на храната, която ядем, на водата, която пием, на въздуха, който дишаме и на дрехите, които носим, които биха изглеждали смешни преди две поколения и невъобразими в много бедни страни днес. Пътуването със самолет е далеч по-сигурно сега, като се увеличават изминатите мили и намалява броя на фаталните случаи. И колата, която караш е по-сигурна от тези преди няколко години, защото имат по-добър дизайн, по-добри спирачки и съдържат повече системи за сигурност.

Нашето увеличено търсене на сигурност и отговорът на това търсене се обясняват основно с пазарни подбуди. Без сътрудничеството и координирането, създадени от пазарните подбуди, ние нямаше да преживеем растежа в богатството, който увеличава търсенето на сигурност. И когато търсенето на сигурност се увеличи ние го съобщаваме чрез цените и печалбите на най-подготвените да отговорят. Автомобилна компания, която с опитва да продава коли не по-сигурни от произвежданите през 1970 бързо ще банкрутират, както и самолети с мерки за сигурност от преди 30 години. Някои хора ще възразят, че правителствените регулации са принудили производителите на автомобили, на храни, авиолиниите, строителите и работодателите да доставят допълнителна сигурност. Не може да се отрече, че правителствените регулации имат въздействие, но то е далеч по-нежелано отколкото повечето хора разбират.

Правителствата често приемат регулации, изискващи повече сигурност само след като частният сектор започне да доставя желаното количество. Наистина, това е най-доброто, на което можем да се надяваме, дори въпреки че правителствените регулации обикновено повишават разходите за доставяне на повече сигурност чрез определяне на подход “един размер подхожда на всички” вместо да позволи на фирмите да използват подходи, които най-добре им пасват. Но правителствените регулатори често изискват да платим за далеч по-голяма сигурност отколкото искаме, заради тенденцията към разширяване на бюрокрацията, желанието за по-голяма власт и исканията на политически организираните групи. Например, регулациите на Агенцията за защита на околната среда (Environmental Protection Agency) струват повече от $4.5 милиарда за спасен живот и регулациите на Управлението за професионална сигурност и здраве (Occupational Safety and Health Administration) струват повече от $72.7 милиарда за спасен животⁱ.

Регулациите, които убиват

За нещастие, докато някои правителствени регулации ни принуждават да купуваме много малко сигурност при прекалени разходи, други ни обезкуражават да купим много сигурност при ниски разходи. Да разгледаме федералните регулации Corporate Average Fuel Economy (CAFE) за икономии на гориво, които изискват автомобилите да изминават не по-малко от определен брой мили с един галон гориво. CAFÉ сега изисква от новите коли средно 27.5 мили за галон и новите леки камиони (пикапи, ванове, миниванове и автомобили със спортни възможности) средно 20.5 мили за галон. Тези регулации са наложени през 1978, за да ни принудят да пестим бензина –след като федералното правителство наложи контрол на цените на бензина и отказа на хората информацията и подбудите да пестят по-ефикасно. Неотдавна, защитниците на околната среда лобираха за повишаване на изискванията, за да се намалят вредните емисии и да се използват екологично по-чисти газове.

Не е ясно дали CAFE стандартите правят много или изобщо нещо да намалят потреблението на газ или замърсяването. До степента, в която стандартите увеличават изминатите мили с един галон, разходите за колата ще намалеят и хората ще карат повече мили. Също така, понеже стандартите увеличават разходите за новите автомобили, особено за по-големите, чието предлагане изкуствено е ограничено, хората карат по-старите си коли по-дълго отколкото биха искали и по-старите коли обикновено използват повече гориво и замърсяват повече от новите коли. Но е ясно, че стандартите CAFÉ в действителност увеличават пътните инциденти като възпират хората да купят допълнителна сигурност при много ниски разходи.

Заради стандартите CAFÉ производителите на автомобили трябва да доставят коли , които средно са по-малки и по-леки отколкото потребителите са склонни да купят. Според чистата физика , при равни други условия, по-малките и по-леки коли са по-несигурни от големите и тежките – пътниците са по-близо до предното стъкло и dashboards и са обградени с по-слаби предпазни средства. Не е изненадващо, че скорошно изследване използващо данни от правителството и застрахователите разкрива, че за всяка добавена миля заради CAFÉ 7700 човешки живота са загубени в пътни инциденти.ⁱⁱ