Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт? От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал Аз ги лъжа че им



Дата10.04.2018
Размер24.07 Kb.


Екатерина Цвейн,

Стопанско управление № 6182



Как се обясняват ситуации като даване на билет на друг пътник при слизане от публичния транспорт?
От моите родители съм чувала, че по време на управлението на Тодор Живков е бил много популярен следният виц: „Тодор Живков бил казал - Аз ги лъжа че им плащам, те ме лъжат че работят.”
Този виц показва, че от много години българският народ се опитва чрез всякакви начини да оцелее икономически при ниското заплащане, което е получавал и продължава да получава в по-голямата си част. Процентът на тези, които получават адекватно заплащане е все още много малък. Това са служители в банковото дело, енергийния сектор и някои други. Останалите, тъй като не могат да повишат доходите си, се опитват да намалят разходите си. Държавните чиновници непрекъснато ни обясняват, че в Западна Европа цените на градския транспорт са многократно по-високи от нашите. Но никой не засяга факта, че разликата в доходите на работещите у нас и в Западна Европа е още по-голяма. При всяко увеличение на цените на пътуванията в градския транспорт ни се обяснява, че това се прави за наше добро, че качеството на обслужването ще се подобри - т.е. транспортът ще бъде по-чист, нов и редовен. Но транспортът ни продължава в по-голямата си част да се състои от амортизирани превозни средства, най-често закупени втора употреба. Интервалите им на движение са големи и те са обикновено претъпкани.
По тази причина обикновеният българин търси начини да не плаща за нещо, което не е качествено. В близкото минало бяха разпространени така наречените “класьори”. Хората събираха употребявани билети и ги подреждаха по определен начин според вида на перфорацията им. След качването си в превозното средство с обикновено листче хартия проверяваха комбинацията на перфораторите и си изваждаха съответния билет от “класьора”. Служителите на градския транспорт се принудиха да усложнят комбинациите на перфораторите и така да затруднят пътуващите по този начин. И тогава възникна феноменът даването на използван билет от слизащ пътник на качващ се такъв. Това представлява едно изключително проявление на солидарност на фона на постоянното нарастване на отчуждението и затварянето в себе си на всеки един от нас. Явно в желанието си да се преборят с държавата в лицето на градския транспорт, хората стават съпричастни един към друг в този частен случай. Най-интересното е, че подаващият билетчето не се интересува от социалното положение на този, на когото го подава, нито от това как е облечен или на каква възраст е. От друга страна, приемащият билетчето не се притеснява от това си действие и не го приема като подаяние или обида. Всичко това се прави в името на частичната победа на малкия човек над голямата държавна машина. Потвърждението на тази мисъл е стойността на действието - 50 стотинки. С тях никой не би забогатял, нито обеднял. В случая е важна не стойността, а самото действие. Всички виждаме какво става в частните превозни средства от градския транспорт - така наречените маршрутки. Особено в началото с новите и чисти коли те привлякоха голям брой пътници въпреки високата си цена.
От друга страна, този феномен на предаване на използвани билети от един пътник на друг довежда до намаляване доходите на компанията градски транспорт. Отлага се закупуването на нови автобуси, трамвай и тролеи. Броят на транспортните средства отново остава недостатъчен и това рефлектира върху пътниците. Компанията отново прибягва до най-лесното и не изискващо усилия решение - поредното вдигане на цените. И така омагьосаният кръг се завърта отново и отново.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница