Как софтуерът с отворен код може да помогне на неправителствените организации

от Мирослав Йорданов

В следващите няколко реда ще се опитам да опиша моето виждане за това как софтуерът с отворен код може да подпомогне за развитието на неправителствените организации в България. Предполагам, че вече всички сте чували вълшебните думички "отворен код" и че повечето от Вас знаят какво означават те.

Защо софтуер с отворен код?

На този въпрос могат да се дадат много отговори. Може би най-важната причина е, че този софтуер е свободен - което означава, че не трябва да се дават пари за да бъде закупен (например може да бъде изтеглен свободно от Интернет); не ви се налагат ограничения за това на колко компютъра можете да го инсталирате; не ви обвързва с комерсиални лицензи, а ако желаете и имате нужда - можете да модифицирате кода и не на последно място този софтуер може да ви свърши работа!

Като оставим настрана практичната гледна точка, софтуерът с отворен код ни предлага един нов начин на мислене: свободата да споделяш това, което си направил, свободата да използваш това, което някой друг е направил. Отпадането на налаганите от по-големите софтуерни компании ограничения (при положение, че използвате софтуер с отворен код), ни кара да се замислим върху човешката взаимопомощ.

От какъв софтуер имат нужда неправителствените организации?

Нуждаят ли се неправителствените организации от скъпи CAD системи? Програми за предпечат? Счетоводни програми и прочее? Не че скоро няма да ги има и за под Линукс, ала в най-общия случай неправителствените организации имат нужда от стабилна операционна система, текстови редактор, електронна таблица, програма за елементарно редактиране на изображения, програма за електронна поща, сигурна работа в мрежа и Интернет. Ако имате необходимите средства, можете да заделите една не малка сума и да закупите комерсиален софтуер. Но защо да правите това, когато можете да използвате безплатен софтуер с отворен код, който ще ви свърши същата работа? Нека предположим, че имате офис с 10 компютъра, на които трябва да инсталирате операционна система и офисни програми. За да закупите 10 лиценза за OS и офисната програма ще ви трябва солидна сума. Но ако решите да използвате софтуер със свободен код, няма да е необходимо да давате тези пари. Вместо това можете да закупите допълнително офис оборудване или пък още персонални компютри. Единственият ви разход ще е да наемете човек, който да ви инсталира свободната операционна система и да ви обучи да работите с нея (освен ако сами можете да направите това). Според личните ми наблюдения, за хора които досега не са работили с компютър не е трудно да се научат да работят със свободен софтуер и им е безралично каква операционна система използват, какъв е софтуера – важното е да им върши работа.

Ако ви е страх първоначално да инсталирате операционна система с отворен код (например Linux) на всичките компютри с които разполагате, можете да инсталирате само на част от тях. Съвместната работа Linux – Windows в мрежа не представлява проблем. Може да споделяте файлове и директории, да използвате общ мрежови принтер и т.н. А ако искате да инсталирате Интернет сървър, за вас няма по-добро решение от софтуера с отворен код.
Конкретен пример
Нека ви дам конкретен пример. В организацията в която работя се използва софтуер с отворен код. По точно: Операционна система – Linux Mandrake 9.0, включваща голямо количество полезен софтуер и офис пакет OpenOffice. При преминаването от Windows към Linux основният проблем беше в това как ще се прехвърли офисната документация запазена в Microsoft Word Doc формат и запазените email съобщения в Outlook. Разчитането на документите в .doc формат не беше никаква пречка за OpenOffice, а запазването на email съобщенията от Outlook става чрез инсталиране на Mozilla, която може да конвертира съобщенията в mbox формат, който се разчита от повечето email клиенти с отворен код (Mozilla Mail, Sylpheed, Evolution, Kmail и други). Работата с Linux не се оказа проблем за хората досега работили с Windows – графичната среда с отворен код KDE е лесна за използване и с интуитивен интерфейс . Това, което задължително се обяснява на новия потребител е файловата структура, начина на работа с файлове под Linux и ограничението в правата на различните потебители. Тази разлика не е трудна за възприемане и след няколкодневна работа с Linux, всички въпроси и притеснения отпадат. В момента използваме Linux както за ежедневната офисна работа, така и за обработка на графики, web development, мултимедия и забавление. Няма да пропусна да отбележа, че Linux предлага много графични среди, всяка със свой собствен стил и красота, така, че всеки ваш колега би могъл да намери най-подходящата за него работна среда.

Кирилизацията на Linux е безпроблемна (което е важно за нас българите). Има много разработени програми за проверка на правописа и сричкопренасяне.

В частност неправителствените организаци би трябвало да се стремят да са независими – не да се обвързват с ограничаващи ги лицензи. Използването на софтуер с отворен код ще направи тяхната работа по-гъвкава и ще им спести пари.