Каква е представата за германците?



Дата16.08.2017
Размер144.02 Kb.
#28043
Каква е представата за германците?

Германците са надеждни, трудолюбиви и нямат никаквo чувство за хумор. Така поне твърдят те самите за себе си. Но какво мислят техните съседи и посетители на страната? Европейските им съседи смятат, че германците са преди всичко много организирани, точни и дори леко педантични. Това показва едно проучване на GfK Marktforschung, в което анкетирани са били около 12 000 жители на Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Австрия, Полша, Русия, Чехия и Турция. Сигурност, общителност и поддържане на добри социални контакти са качества, характерни за германския народ. Всеки пети в Холандия описва германците като мили и приятелски настроени хора, поне една пета от французите подчертава добрите бизнес-взаимоотношения с европейския си съсед. В Русия 8 % от запитаните твърдят, че харесват германците. Въпреки това близо всеки пети в Чехия е на мнение, че германците са арогантни, 8% от австрийците казват спонтанно, че не ги харесват и почти всеки десети италианец все още свързва Германия с Хитлер и нацистите.

Самите германци се определят като песимисти. Преди всичко те самите са склонни да преувеличават, да си създават грижи и най- вече да виждат собствените си слабости - така отговарят около 7% от анкетираните на въпроса „Какъв е германецът?“.

Човек познава или поне е чувал за френския или италианския начин на живот, но какъв е всъщност германският начин на живот? Никак не е лесно да се открият неща, които да са наистина типични и да важат за ЦЯЛА Гемания. Туристи и гости на страната искат да научат, разбира се, нещо повече за живота в Германия и си тръгват, купувайки си типично немски сувенири. Те се интересуват каква храна консумира германецът, искат поне веднъж да опитат от известната немска бира или поне веднъж да надникнат в немски дом.

По света Германия се свързва с колите, киселото зеле и бирата, но също и с класическата музика, големите поети и мислители като Гьоте и Шилер. Освен това хората правят асоциация за Германия и при споменаването на Адолф Хитлер, Втората световна война или Берлинската стена. Накратко казано, образът на Германия в очите на другите страни е някъде между войни, техническа прецизност, литература, дворци в стил романтизъм и разкошна храна.

Германската упоритост и сигурност, с които тя се слави по целия свят, способстват за продажбите на висококачествените „made in Germany“ машини и автомобили. Този имидж не съдейства задължително за задълбочаването на културните взаимоотношения. Германия е страна, за която се знае, че не е особено гостоприемна и животът там не е особено щастлив. Германците са точни, но дистанцирани. Всъщност често остава загадка за другите страни как живеят хората в Германия и какво е всъщност тяхното ежедневие.

Ето защо Германия се стреми към създаването на един нов имидж, който да я представи по един модерен и различен начин, както пред останалия сват, така и пред собствения ѝ народ. Това показват и множеството кампании като "Land der Ideen" (http://www.land-der-ideen.de/), станала популярна в годината на световното първенство по футбол през 2006 или така критикуваната кампания "Du bist Deutschland" (http://www.du-bist-deutschland.de). Филмовите продукции също започват да печелят особено внимание през последните години. В тази връзка големи надежди се залагат и на киното.

Произход на термина "Made in Germany"

От деситилетия, стоките с надпис „Произведено в Германия“ в много браншове са доказателство за особено високо качество. Терминът се появява благодарение на британския закон Merchandise Marks Act от 1887 с цел да предпази британските потребители от вноса на евтини и очевидно не толкова качествени германски стоки. С течение на времето, първоначално имащия негативен смисъл термин, се изменя и се превръща в специален знак за качество. Ето защо днес "Made in Germany", като географско обозначение за произход и качество на произведените в Германия стоки, е защитена марка, както на регионално, така и на световно ниво.



Струва ли си все още етикетът „Произведено в Германия“ ?

Какво е общото между аспирина, филтъра за кафе, телефона, факса, реактивния двигател, високоскоростния транспорт и онлайн технологията MP3? Всички те са германски открития, въпреки че освен самите германци, по света много малко хора го знаят. Когато биват запитвани граждани на други държави да назоват някои типично германски открития, те започват да изреждат: коли, влакове, перални машини и „кукувица“ часовникът. »Made in Germany« е знак за отлична инженерна мисъл, качество и сигурност. Най- добрите мотори, най- добрите машини, идват от Германия, така си мисли „светът“.

Това със сигурност е било така до преди няколко години, докато днес марката започва да губи вече своя блясък. Едно проучване показва, че за повечето германци вече не е от голямо значение дали е »Made in Germany«, когато трябва да вземат решение при закупуването на дадена стока. »Произведено в Германия« е символ на стабилност, но явно това са отминали времена. »Нашата сигурност сериозно пострада, поне що се отнася до другите«, казва Фолкер Вандух, Ръководител отдел Техника и наука към Съюза на германските инженери. Пералната машина, която след 30 години продължава да работи безпогрешно и поддържа имиджа за перфектна изработка, е все по- рядко явление. Статистиката на ADAС показва от години наред, че не германските коли, а японските са по- сигурни и надеждни. И докато италианските влакове »Pendolino« се справят безпогрешно със завоите, германските бързи влакове ICE бяха изтеглени след непрекъснати произшествия в продължение на две години.

Телефонът, изобретен преди 140 години, е дело на германския немския физик Йохан Райс, а не на шотландеца Александър Бел, на който всъщност се приписва първата по рода си такава технология. Факсът е също германско изобретение. Още през 1930 г. инженерът Рудолф Хел развива основната техника за този уред. В началото на 60 –те инженерът Валтер Брух открива системата за цветната телевизия ПАЛ, която и до ден днешен е най- добрата. През 1982 Проф. Дийтер Селцер от Института в Ерланген развива революционната идея за онлайн технологията MP3, чрез която става възможно свалянето на музика от интернет. И не на последно място, високоскоростния влак Transrapid, изобретение на германски консорциум.

За съжаление всички тези открития не са били използвани на местна почва. Единствено PAL- системата завладява пазара, тъй като германските фирми за електроника знаят как да използват своето технологично предимство. Факсът е въведен от японците. Германските производители на часовници, от друга страна, обсъждат толкова дълго време темата за масовото производство на часовници, че накрая изтича патентът. Сега с MP3 технологията правят предимно американците големите пари. А що се отнася до Transrapid, продължават дискусиите за високите разходи, докато в други страни хората отдавна се придвижват с влакове от този род, като например в Китай.

Все по- трудно ще става налагането на марката „произведено в Германия“ и особено в среда на обединена Европа. От една страна, усилията са насочени да се премахне изцяло обозначението на продуктите и да бъдат с едно просто „Произведено в ЕС“, но от друга страна пък марката на определен производител винаги е била стимул за покупка на даден продукт или в крайна сметка все пак е важно за потребителя да види етикета: „Произведено от...“.

През 70- те години и двата термина »Made in ...« и »Made by ...« са съжителствали „мирно“, дори са се допълвали. Колкото повече, обаче концерните разширяват своята дейност по света, толкова повече произходът на стоките губи своето значение и минава на заден план. Новата тенденция сега е: марката преди локацията. Ето защо големият концерн BMW залага все повече на „проектирано от BMW“; DaimlerChrysler цели »Made by Mercedes« трайно да се настани в подсъзнанието на потребителите. Това е тенденция, която ще продължава.

И все пак германският имидж е фактор, който ще привлича и за в бъдеще. Преди всичко, любителите на германските автомобили ще искат да бъдат сигурни и занапред, че колите, които си купуват, са произведени в самата страна Германия – една от основните причини, поради която автомобилните производители не се решават да преместят монтажните си дейности някъде другаде.

За страни, чиито марки не са толкова сериозно наложени, каквато е например Португалия, е при всички положения добре дошло да са под шапката на ЕС. В същото време, страни с утвърдени марки не са съгласни да бъдат редом с всички останали. Кой би искал да има обувки „произведено в ЕС“, вместо „произведено в Италия“, оплакват се критиците. И ако трябва да сме честни: вкусът на сиренето камембер „произведено във Франция“, звучи при всички положения много по- добре, отколкото сирене от ЕС.

„Произведено в Германия е марка, а марките трябва да се запазят“, това е мнението на Марлийз Шефър от Съюза за машиностроене и техника в Германия. Нови марки като „произведено в ЕС“ имат от тяхна гледна точка по- малко шансове за успех. За техния колега от VDI, Михаел Шварц, една марка може да бъде само тогава полезна, когато един продукт бъде специално разработен и се произвежда в повече страни, както е например при Еърбъс – реактивните пътнически самолети, произведени от международния европейски консорциум Airbus SAS, със седалище Тулуза, Франция. В консорциума работят 50 хил.души в различни страни на Европа. Окончателният монтаж на самолетите става в Тулуза, Хамбург и Севиля.

Не отдавна във вестник „СЕГА“ беше публикувана статия за недоволството на Германската индустриална и търговска камара(DIHK) срещу плановете на Еврокомисията да промени правилата за стандарта "Произведено в". Според немските индустриалци това сериозно би застрашило съществуването на марката Made in Germany . "Планираните промени предлагат продуктът да се оценява с оглед на това откъде произлизат материалите в него и тогава много продукти вече няма да могат да се оценяват като германски", е мнението на президента на сдружението, Ханс Хайнрих Дрифтман.

По- нататък, според еврокомисарят по данъците и за борба с измамите Алгирдас Шемета поне 45% от всички компоненти на продуктите с марката Made in Germany трябва да произхождат от Германия. В момента според евродирективите за страна създател на определен продукт се смята тази, в която той за последно е бил обработен. Сега много стоки, които носят лейбъла Made in Germany, са направени на 90% с материали от чужбина, но за последно са били усъвършенствани или сглобени в Германия. Ако плановете на Еврокомисията в тази област бъдат одобрени, то това неминуемо ще удари по автомобилния сектор, електрическата техника, машиностроенето и строителната техника. Президентът на сдружението Ханс Хайнрих Дрифтман предупреждава още, че "Това също така ще увеличи бюрокрацията, защото ще трябва да бъде създадена нова документация, за да се следи кой продукт откъде идва и от какви суровини е направен".

И все пак, дори да бъде изнесено производството извън пределите на страната, контролът върху качеството ще си остане германски, а това е от особено значение за потребителите. Етикетът "Made in Germany" стои за много добро качество и сигурност, и в световен мащаб се радва на висока репутация. А това се дължи основно на два факта: Германия е най- мощната икономика в Европа и абсолютен рекордьор в износа.

България през погледа на един немски студент

Публикувано от Екип "Българска история" на 27/11/2013 в Интервюта · 0 Коментари



На всички ни е ясно, че  българинът страда от липса на самочувствие. Този проблем е вкоренен в народопсихологията ни исторически и за съжаление с годините се е задълбочил, за да бъде днес основна характеристика на съвременния българин. За да покажем, че отношението на чужденците към България може да бъде и много уважително и приятелско, сме задали някои въпроси дна един германец, който е имал много близък досег до България. Въпреки че не е спестена  критика, неговата цялостна представа за България и българското изобислтва от положителни примери, които ние трудно можем да забележим в ежедневието си. Четейки отговорите, ще усетите колко искрени и директни са те, типично по германски.

Изглед от град Хайлброн, където Филип учи в момента



Представи сe накратко.

Казвам се Филип Палм и съм на 22 години. Роден съм през 1991 в немската провинция Северен Рейн- Вестфалия. След завършването на гимназия през 2010 проведох т.нар.  „Свободноизбираема социална година“ в гимназия „Асен Златаров“ в Хасково, България вместо военна служба или общественополезен труд. В момента следвам международен бизнес и култура с изучаване на чужди езици в Хайлброн, Баден Вюртемберг.



Какво знаеше за България преди това и какво те свързва днес?

Преди моята година не знаех нищо за страната и нейните характеристики. Но през тези 12 месеца имах възможността да се запознавам с България и да събирам много опит. По време на моята дейност като асистент-учител в чуждоезиковата гимназия, естествено,  се запознах с много ученици и така създадох отлични връзки с тях. Освен това моята менторка се грижеше за мен като майка, като това ми помогна да напредна лесно в културата, езика и обичаите в държавата. Днес нямам повече задължения в България, въпреки това останаха добрите връзки с приятели. Помагам от време на време при въпроси за Германия и немския език, забавлявам се с приятели, посещавам България редовно през ваканциите и също се срещам с приятели от България в Германия, които междувременно следват тук.



Хасково нощем – градът, в който Филип прекарва близо година



Как и какво те привлече в България?

Винаги съм искал да живея в чужбина за един по-дълъг период от време. Когато кандидатствах, след като бях завършил средното си образование, желанието ми беше да отида в африканска държава, но нямаше възможност за избор на страна. В крайна сметка дойде предложението да замина за една година в Хасково, България или да не получа нищо. Иначе казано всичко или нищо. Разбира се,че аз се съгласих веднага, без да знам с какво ще се сблъскам. Сега винаги много се радвам като идвам в България. Откакто приключи моята „Свободноизбираема социална година”, се връщам в България поне веднъж на година.



Кои места и градове си посетил в България и кои от тях те впечатлиха най- много?

Видях доста градове в България, но все още – не достатъчно, тъй като някои важни места все още не съм посетил. Все пак съм бил в София, Русе,Шумен, Бургас, Димитровград, Харманли, Несебър и Слънчев Бряг, на Бузлуджа, на Шипка, Трявна, Калофер и разбира се Хасково. Освен това посетих и някои по- малки градчета, селца и места с интересни музеи и история или красива природа. Освен Хасково, където имах най- хубавите изживявания, ми хареса и София, защото има много живот, винаги се случва нещо, хората са като тези в европейските големи градове. Атмосферата ми допадна много, особено през лятото – Витоша, НДК и т.н.



Филип на Бузлуджа

Но най-интересното място за мен е комунистическият паметник на Бузлуджа, който изглежда като космически кораб. Дори от далеч може да се види колко е огромно и величествено. Въздейства силно и дори плаши малко. Да стоиш непосредствено пред тази постройка е нещо много специално. Днешното очарование и обаяние, които тя излъчва, както и нейната история я правят неповторима. Много харесах и малките селца, които са навсякъде. Всеки познава другия и всички са близки, обичам това. Провинциалните като Хасково, Харманли и тн. също имат своя чар. Несравнимо е да отидеш в някое кафе там, да пиеш нещо и да се наслаждаваш как бавно тече времето. Чувството, което имах тогава, досега съм го усещал единствено в България.  Има толкова много готини места в България, така че не мога да изброя всичко. Но тези са моите лични фаворити, поне засега.

Какво най- много харесваш и какво ти допада най- много в България?

Не мога да напиша всичко, което ми допада най-много, но не мога да пропусна някои неща. На първо място, в България ценя много атмосферата, която чувствам в цялата страна. Начинът на живот е напълно различен от този в Германия. Докато в Германия всичко е структурирано, планирано и добре организирано и не трябва просто да функционира, а да бъде перфектно, българският  начин е по-скоро практически. В България не се отдава такова значение на перфекционизма и коректността на малките неща, но въпреки това всичко фунционира. Естествено причината е не само културата или манталитетът, но и трудното икономическо положение след разпадането на Социалистическия блок, както и окупацията от турци и руснаци преди това.



Но сега да продължа с не толкова абстрактните неща:

Обичам българския език. Неговият акцент и произношение, както и речниковият му състав. Обичам българската кухня: баница, шопска, овчарска, луканка,салам „Закуска“, сирене, лютеница, миш-маш, мусака, яйца по „панагюрски“, ракия, айрян и още много.

Обичам българската музика. Много харесвам мелодията и ритъма на  чалгата, макар и текстовете да са доста примитивни. Допадат ми българският поп и  БГ рапът.

Обичам българската природа и ландшафт: плажа, планините, градовете и полята. Харесва ми, че винаги се случва нещо и че мога да пазарувам и нощем( в Германия няма денонощни магазини), чувствам се много по- свободен и гъвкав, отколкото в Германия.

И, кой може да го оспори, в България има много красиви момичета.

Какво, според теб, спира развитието на страната и каква е причината, България да бъде изоставаща в сравнение с другите държави в Европа?

Корупцията е основната причина за лошото икономическо положение на България.

Мисля, че Германия е толкова добре икономически, защото хората тук са сравнително хладни, много рационални и добре организирани и структурирани.

Това е различно в България. Трудно може да се гарантира, че нещо ще бъде готово навреме, че може да разчиташ на уговорки. Те  се считат по- скоро за настройващи рамки, но не и за задължаващи и фиксирани обстоятелства. И това със сигурност прави много чужденци несигурни и ги отблъсква от търговски отношения с България. Само когато всеки се опира на планове и предписания и всеки се ангажира лично, че един проект ще успее, тогава той може да се осъществи.  Това като цяло за България не е много обичайно. Много млади, умни българи напускат страната, за да следват и живеят в други, по- западни държави. По този начин България губи елита си, следователно губи своето бъдеще. Той би бил толкова важен за българското развитие и кара някои да губят надежда, че ще има подобрение.

Чалгата е друга причина. Действителността във видеоклиповете и текстовете за много българи е, съзнателно или несъзнателно, пример за техния  собствен живот и действа затъпяващо. Както звуците и музиката могат да бъдат толкова хубави, съм също така убеден, че те пречат на страната.  Важните неща в живота биват подчинени на мускулите и физическата красота. В следствие хората се идентифицират не с характер и знания, а с външност и сила. Една държава- членка на ЕС би трябвало да е оставила този етап зад себе си.

 Как намираш манталитета на българите, от който ние винаги се оплакваме?

Към нещата, които най- много харесвам включвам и манталитета на повечето българи. Аз лично го намирам супер – много приятелски, с готовност за помощ, отворен и най-вече доволен. Хората в Германия имат много повече, но са много по- недоволни. В България семейството и приятелите са по-важни, а хората са по-благодарни. Като цяло, отношенията са по- топли, защото може без проблеми да се запознаеш с нови хора, което е трудно в Германия.

За мен винаги е много приятно да съм с българи, защото всичко за мен е много уютно, хармонично и приятелско. Мога да си позволя също да дойда 10 минути по- късно на срещата, получавайки опита да изживея един друг манталитет.

Свикнах с манталитета и го намирам за напълно положителен.  Макар и той да не помага на страната икономически, което естествено ме натъжава.



Следиш ли обществения живот в България?

Информирам се за българския футбол от време на време и получавам във фейсбук редовно новости от моя любим отбор в България-Ботев Пловдив, посетих и мача на Ботев с Щутгарт в Германия. За политика се осведомявам от немските новини и от приятели. Занапред планирам да се занимавам по- интензивно с обществените теми в България.



Какво ще кажеш за перспективите пред България за бъдещето?

България има голям потенциал. Икономиката може да расте  още много, но въпреки това за да се осъществи, трябва да се изпълнят и доста условия. Задължително е много от навиците просто да бъдат променени. И трябва да се фокусира върху важното. Тогава България може да изживее възход, друг начин не виждам.

Друга перспектива, която трябва да се развие е, че България може да споделя повече със света нейното чудесно изкуство и че други могат да се учат от България от тази гледна точка. При една страна не става дума само за икономика, но също и за нематериални неща! И погледната оттук, България е много силна.

За финал, би ли живял  някой ден отново в България?

Да, бих се преселил за определено време, ако мога да го съгласувам с моята приятелка или фамилия, с една добра работа и останалите мои желания. Мога да си представя много добре да живея отново в България, но не съм го планувал и не размишлявам върху това, дали наистина ще го направя.



Използвани интернет страници:

http://www.deutsche-lebensart.de/4.html

http://www.focus.de/wissen/bildung/deutsch/stereotype_aid_21930.html

http://www.bpb.de/themen/VIUCFS,0,Was_ist_Made_in_Germany_noch_wert.html

http://www.konstanz.ihk.de/recht_und_fair_play/handel_wettbewerb/werbung/1001114/madeingermany.html;jsessionid=2DF66695E5EB22E4A07320E11CC70DD6.repl21

http://www.pm-magazin.de/a/made-germany-was-ist-dieses-g%C3%BCtesiegel-noch-wert

http://www.segabg.com/article.php?id=585319
Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница