Каква е тази увереност, на която уповаваш?

Каква е тази увереност, на която уповаваш?

Да ви звучи познат този въпрос? Каква е тази увереност, на която уповаваш? В дните на цар Езекия се зададе този въпрос и той се задава и днес. На кого уповаваш? На големи връзки, на солидно приятелство със силните на деня, може би самият ти си в отговорна позиция и уповаваш на тези, които са те поставили. Каква е тая увереност, на която уповаваш? Много могат да кажат, че на Господа уповават, но това ще бъде проверено. Ще бъде подиграно и презряно от силните на деня. Не биха разбрали силата на Господа и ето го Рабсак казва: Исая 36:13-15 „Тогава Рапсак застана, та извика на юдейски със силен глас, като рече: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар: Така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави. И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави; тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.” На кого да слушат думите? На Господа ли? Не. Те слушаха думите на асирийският цар, който и днес ни казва: „Да ви не мами някой, че Господ може да ви помогне; не се лъжете, че избавлението ще е от Него. С това ли са пълни ушите ни днес, че силните на деня могат да помогнат, че ако нямаш подкрепа от владетеля на земното няма да успееш?”

Да, с такива лъжи лъжеше по онова време сатана и днес ги казва пак: „Трепери за работата си; ужасявай се от финансовата криза; няма кой да ти помогне; Господ няма да види.” Спри! Не слушай тези лъжи. Бог е Цар на трона. Не е абдикирал и царството Му е вечно. Днес отхвърли лъжите, че няма на кого да уповаваш, защото той няма да спре само с тях, но ще предложи силни и примамливи неща, но с условия:

Исая 36: 16-17 „Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мен и излезте при мен; и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, пийте всеки от водата на щерната си докле дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя, земя изобилстваща с жито и вино, земя, изобилстваща с хляб и лозя!”

„Защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мен и излезте при мен”. Светът иска днес спогодба с неговия цар. Иска да излезем там и да се спогодим с него. Така ще ни е добре и какво ще получим? Нещо подобно на Божието, нещо подобно на обещаната земя, нещо уж добро. Спогодба или сделка, това иска, приятели, днешният свят. Всеки ден крещи и ни вика да имаме спогодба и ще получим само подобна земя на нашата. Даже един друг превод казва да се примирим с асирийския цар – царя на този свят. Ами, това е животът и такава е ситуацията, какво да правя, омръзна ми. Спри се... Не прави спогодби и не сключвай мир с царя на тъмнината!

Сатана постоянно хвърля презрение – „Кои измежду всичките богове на тия страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Йехова Ерусалим от ръката ми?” Кой е този твой Бог та да те избави? Нима може невидим Бог да избавя? И колко много подобни въпроси са летели към моето и твоето сърце. Но в стих 21 се казва: „А те мълчаха, и не му отговориха ни дума; защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте.” Да не отговаряйте и мълчете. Не се съгласявайте и не спорете и не убеждавайте сатана и поставените от него без да ви е казал Господ. Исая 37:1 „А когато цар Езекия чу думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.”

Днес аз и ти сме царе и свещеници и можем да влезем в Божия дом и да раздерем сърцата си пред Господа и да искаме отговора за утеснението и заплашването на царя на тъмнината. Стих 6: „Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.” Не бой се! Не се страхувай! Не, че заплахите ще престанат или трудностите ще се изпарят, не.

Стих 10: „Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Твоят Бог да те не мами, че ще се измъкнеш и упованието ти ще има полза.”

Приятелю, ако ти и аз стоим с пълно упование пред Господа за чисти дела, няма да сме измамени или посрамени. Но следващата стъпка е както първата – при нозете на Господа, както направи цар Езекия в стих 14: „А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците, та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.” Разгъна писмото пред Господа, а не пред съветниците си, но пред Главния съветник. Разгъна е дума, която ме докосна. Пред кого разгръщам сърцето си и на кого давам да гледа в него? Излагането на проблема – разгъването или разтварянето на проблемите е важно, но пред Господа. Ако не разтварям проблемите си, има опасност да си ги мъкна сама и да си ги решавам сама. Ето и молитвата на Езекия в стихове 15-20: „И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.” Мотивът на Езекия бе одобрен пред Бога – за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог! Езекия не искаше собствена облага, но искаше да има прослава на Бог като единствен над всичко. Другите са поразени и унищожени поради причината за боговете си, направени от човешка ръка, но царят имаше живия Бог, Който е сътворил човека.

Това е сила като динамит – да бъде представен Бог като единствен, на Когото може да уповава всеки човек.

Направи славата Му да не бъде засенена!

Признавай Го за Цар на живота си!

Само трон да е твоето сърце,

И непременно Той ще те подпре със Своите ръце!

Само трон да е твоето сърце,

И ще видиш Него в лице!
Стих 21 е отговорът: „Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мен против асирийския цар Сенахирим.” „Чух това, за което си се помолил!” Бог чува. Ухото Му не е затъпяло. Той чува. Колко пъти съм си мислила, че не ме чува, защото не виждам отговора. Но Бог чува. Не е престанал да чува! Даже е чул молитви, изказани плахо. Не си мисли, че не си чут!

И по-долу Бог задава въпроса в стих 26: „Не си ли чул, че Аз Съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.” Бог има власт за обръщането на укрепени градове в купове развалини. Но тази власт е дадена на мен и теб. Той има властта, която управлява всички царства.

На Господа уповавам и само на Него се доверявам,

Защото Създател на световете е Той

И поставил е звездите безброй,

Океани, морета и реки,

Извори, които не виждаш ти,

Но черпиш вода от тях.

Облаците в небето

и слънцето под тях изгряло,

за всичко, Господи,

моето сърце на Теб е уповало.

Такъв е моят Бог

Величествен и строг,

Но Той е Бог.