Какво да се прави с бдж?
Изтегляне 176.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво да се прави с БДЖ
- Ние препоръчваме
- Вятърът на свободните пазара духа от изток
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще прочетете: Какво да се прави с БДЖ?Регулаторите и конкуренцията при мобилните комуникации За незнанието на закона и ДВ Люлката на европейския данъчен бунт: Естония Ние препоръчвамеЦитат на седмицатаКакво да се прави с БДЖ? Георги Ангелов Тези дни стана ясно, че Българските държавни железници имат малка печалба (2.5 милиона лева) през третото тримесечие на 2004 година – нещо, което не се е случвало от няколко години. Това звучи обнадеждаващо, но трябва да се спомене, че натрупаната загуба през първите две тримесечия на годината (над 17 милиона лева) е в пъти по-голяма от печалбата през третото. Освен това трябва да имаме предвид, че железниците получават значителни субсидии от бюджета, които се отчитат като приход – т.е. ако нямаше субсидии, загубата на БДЖ щеше да е значителна. За последните 4 години железниците са получили държавна помощ за над 500 милиона лева. За сравнение ще посочим, че намалението на данъка върху печалбата от 19.5% до 15% през 2005 година “струва” на бюджета около 160 милиона лева. С други думи, изглежда, че покриването на загубите на железниците е по-важно от цялата останала икономика – само така можем да си обясним факта, че всички отрасли плащат по-високи данъци, за да може БДЖ да бъде субсидирано. Таблица 1: Държавна помощ за железниците, 2001 – 2004 година
Източник: Министерство на финансите, Институт за пазарна икономика Както споменахме, през третото тримесечие на 2004 година БДЖ отбелязва печалба от 2.5 милиона лева. Това, на пръв поглед, би трябвало да е добра новина за данъкоплатците – ако тази тенденция се запази това означава, че ще са нужни по-малко субсидии за железниците. Реалността, обаче, е различна – ръководството на железниците и Министерството на транспорта не само, че не предвиждат намаление на държавната помощ, но предлагат тя значително да се увеличи през следващите години. Докато за последните 4 години средногодишно държавната помощ за железниците е около 130 милиона лева годишно, плановете са през следващите години тя да нарасне между два и три пъти. Оправданието за това е нуждата от обновяване на железопътната инфраструктура. Очевидно, докато железниците са държавни, имат фактически монопол и цените им се определят административно, исканията за субсидии от парите на данъкоплатците няма да намалеят. Пример за това е нежеланието на ръководството на министерството и железниците да оптимизират разходите и персонала както и високите инфраструктурни такси за товарните превози, които не стимулират навлизане на конкурентни превозвачи. Въпреки че от няколко години има изготвена програма за реформи в железниците, все още прекалено малко е изпълнено от нея. Следователно е необходимо да се търси по-радикално решение, което да създаде по-силни стимули за повишаване ефективността на железниците. Такова решение би могло да бъде приватизацията на железниците. В последния доклад за прехода (Transition Report) на Европейската банка за възстановяване и развитие се посочва като положителен пример за реформа приватизацията на естонските железници. През последните години производителността на труда в железниците в Естония е нараснала почти два пъти, персоналът е намален значително, печалбите нарастват няколко пъти. Приватизацията на железниците ще подобри тяхната ефективност и ще им даде възможност да финансират разходите си със собствени приходи. От друга страна, не държавата, а частният собственик ще поеме ангажимент за извършване на необходимите инвестиции. По този начин ще се спестят на държавния бюджет стотици милиони левове. Тези средства могат да се насочат към по-оправдани от икономическа гледна точка дейности от това да се субсидира губеща компания. Например, с тези пари може да се намали данъчната и осигурителната тежест, което да насърчи икономическото развитие. Това ще е от полза за всички, включително и за железниците, тъй като повече производство и по-богати граждани означава повече превози на товари и пътници.
Димитър Чобанов През тази седмица най-после имаше положително развитие в областта на мобилните комуникации, което се очакваше от три години насам – беше проведен успешен разговор в рамките на мрежата на третия GSM оператор. За съжаление, този разговор все още е само тестов и реалното влизане в експлоатация на цялата мрежа ще се случи най-рано през месец април 2005 г., но той дава основание за по-оптимистични очаквания по отношение на цената и качеството на предоставяните мобилни услуги в България. Развитието на мобилните комуникации в България е съпътствано до този момент с наличието на ясно изразена монополна позиция на един определен играч, което наскоро най-после беше признато и от регулаторните органи. Тази монополна позиция обаче, не е обоснована от пазарни фактори, тъй като просто конкурентните сили не бяха оставени да действат. Първият GSM оператор имаше възможност в продължение на около 7 години (1994-2001 г.) да действа като единствен доставчик на тези услуги, а след това беше даден още един лиценз, който не беше достатъчен за да причини значително намаление на цените. Все пак, не трябва да забравяме, че именно преди навлизането на втория GSM оператор беше извършено най-голямото намаление. В момента се получава нещо подобно - въпреки че третият оператор още не е започнал да действа се наблюдава понижение на цените и от двата досегашни оператора. Влизането на трети играч прави договарянето много по-трудно, а и неговата позиция е неблагоприятна, тъй като му е необходимо време за изграждане на мрежата и по-агресивна рекламна кампания поради насищането на пазара. По тази причина новият играч няма полза да се договаря за поддържане на по-високи цени със съществуващите преди него. При даването на третия лиценз беше предприета стъпка за увеличаване на конкуренцията, но тази стъпка не беше достатъчна. Възможният вариант беше да се даде и четвърти лиценз, въпреки че според управляващите това е било технически невъзможно. В Европейския съюз има примери (Англия, Германия), където има повече от 3 оператора и следователно в България това също би могло да се случи. При тази ситуация възниква въпросът за евентуалното преминаване към нова и по-съвременна технология за мобилни комуникации, каквато е UMTS или т.нар. трето поколение мобилни мрежи. Те дават повече възможности за потребителите по отношение на предоставяните услуги и могат да предизвикат интерес за изграждане на такива и в България. Само че тук отново се появяват регулаторите, които решават, че трябва да има само 3 такива оператора. При положение, че честотният спектър е различен от този при GSM-технологията и ще бъде освободен след известно време, то не става ясно защо точно 3 лиценза ще са достатъчни. Един аргумент за повече оператори е, че е възможно сегашните носители на GSM-лицензи да си купят и UMTS-лиценз и просто състоянието на пазара да се запази, каквото е в момента – едни от най-високите цени за подобни услуги в Европа, както като абсолютна сума, така и спрямо доходите на човек от населението. Другият недостатък на сегашната стратегия за лицензиране е, че ще бъде поискана минимална цена от 70 млн. лв. за лиценз. При оценката на тези лицензи трябва да се вземе предвид цената на последния GSM-лиценз, която беше определена на 54 млн. лв., а според различните подходи за оценяване на консултантските фирми тя би могла да бъде и много по-ниска (например 7 млн. дол.). Така че тази минимална цена може да се окаже твърде висока и по този начин да няма желаещи да инвестират в подобна мрежа в България. Това естествено ще забави развитието на пазара на мобилни комуникации, тъй като самото провеждане на търга или конкурса се планира след няколко месеца - за началото на 2005 г. – и това би могло да отложи допълнително даването на такъв лиценз. При даването на UMTS-лиценз от една страна се декларира желание за по-голяма конкуренция, но от друга, се иска висока цена с цел реализиране на повече приходи, което ще възпре тази конкуренция. На практика се преследват две цели, които си противоречат. Само че по-голямата конкуренция, а оттам и по-ниските цени на услугите ще са полезни на всички потребители, докато по-скъпите лицензи могат да причинят по-скоро обратен ефект. Ще има по-висок първоначален разход за операторите, който в крайна сметка до голяма степен ще бъде понесен от потребителите чрез цените, които плащат за мобилните услуги. В резултат на това цените отново няма да бъдат толкова ниски колкото в останалите европейски страни, а потребителите ще са по-малко на брой от възможното. Като заключение можем да кажем, че все още има достатъчно време посочените недостатъци да бъдат преодолени. Изискваната минимална цена може да бъде премахната, процедурата за даване на лиценз да бъде ускорена, броят на лицензите да се увеличи поне до 4, а защо не и повече. По този начин наистина регулаторните органи ще заемат отговорна позиция спрямо гражданите, чиито интереси са създадени да защитават.
За незнанието на закона и ДВ Светла Костадинова Както е известно, в римската държава за първи път се кодифицира обичайното правото като основен регулатор на обществените отношения. Тогава за първи път се появяват таблици, които представляват правото в писмен вид – те са били излагани на достъпно за всички граждани място. За първи път се формулират основните презумции - ”Незнанието на закона, знанието на който се предполага, не служи за извинение на лицето, нарушило закона” и ”Никой не може да се извинява с незнанието на закона”. По този начин правото се дефинира като фундаментален регулатор на обществото. Идеята, която е залегнала в тези презумции е, че правото е неосъществимо без гражданите да го познават. Затова, за да се осигури осведоменост на гражданите, българската държава налага задължително публикуване в Държавен вестник на нормативните актове, има изискване за публикуване на български език, достъпност и др. Вероятно повечето хора в страната имат представа за съдържанието на ДВ – в официалния раздел се публикуват единствено измененията и поправките в законите без пълния (последен) вариант на закона. Това вероятно се прави от гледна точка на обема на броя на ДВ, но със сигурност не е от помощ за ползвателите. Имат ли гражданите свободен достъп до информация за законите в България?
Как е в Европа?
Източник: http://forum.europa.eu.int/irc/opoce/ojf/info/data/prod/html/gaz1.htm
От Ханс Лабом На скорошното заседание на ЕКОФИН в Шевенинген (Холандия) европейските финансови министри влязоха в конфликт относно френско-германските предложения за хармонизиране на корпоративните данъци в Европейския съюз (ЕС), за да се попречи на страните с ниско данъчно облагане да примамят инвестициите от страните с високи данъци. Още повече, че френското и германското правителство натискат за определяне на минимални данъчни ставки за целия ЕС. За да се постигне по-голяма степен на прозрачност и да се улесни счетоводството на европейските компании, Европейската комисия (ЕК) предложи да се хармонизират основните правила за изчисляване на данъците им във всички 25 страни-членки. Но тя категорично се противопоставя на всякакви опити да се лиши от правото си отделната страна да определя собственото си равнище на данъчно облагане. Тази позиция е подкрепяна от Великобритания, Ирландия и новите членки на ЕС от Източна Европа. Фриц Болкещайн – доскорошен комисар, отговарящ за данъчното облагане на местните пазари и въпросите на митническия съюз – поддържа конкуренцията във фискалната политика. Според него: “Данъците в Европа са твърде високи и представляват заплаха за икономическото развитие”. Британският министър на финансите Гордън Браун – най-яростният опонент на френско-германската инициатива – коментира в същия дух, като настоява, че той ще се противопостави на всякаква хармонизация. “Ние вярваме, че данъчната конкуренция е най-добрият път напред... ние няма да подкрепим никакви мерки, насочени към данъчна хармонизация”, заявява той в Шевенинген. Но някои от големите европейски страни не са съгласни. Те разглеждат ниските (корпоративни) данъци като заплаха не само за инвестициите, но и за социалната държава като цяло. Френският министър на финансите Николас Саркози, който е един от вероятните кандидат президенти през 2007 г., дори достигна толкова далеч в тормоза над новите страни-членки с твърденията си, че ако са достатъчно богати да поддържат ниски данъци, не трябва да търсят милиарди евро от структурните фондове от по-старите страни-членки. Така той в по-малка или по-голяма степен повтори предишните изявления от месец май на шведския министър-председател Першон и на германския канцлер Шрьодер, които се оплакаха, че богатите хора не са обложени достатъчно високо в новите страни-членки. Естествено тези изявления провокираха яростно опровержение от новите членки, включващи Полша, Унгария, Чешката република, Словакия и Естония. В подкрепа на тяхната позиция новоизбраната ЕК също отхвърли френските предложения, като отрече наличието на каквато и да е връзка между данъчните ставки и структурните фондове. Новите страни-членки се стремят да повторят ирландското икономическо чудо. Когато Ирландия се присъедини към Европа през 1973 г. доходът на човек от населението там беше само 62% от средното за ЕС; през 2002 г. той е вече 121%. Чрез намаляване на данъците и дела на държавата в икономиката ирландците успяха да се възползват от достъпа си до пазара на ЕС и да насърчат масивен приток на преки чуждестранни инвестиции. През 1998 г. делът на американските мултинационални компании в ирландския експорт беше 70%. Най-високата корпоративна ставка – възлизаща някога на 40%, сега е 12.5%; делът на държавата в БВП, който достигна 54% през 80-те, сега е 33%. Нормата на безработицата е по-малка от 5%. Но освен Ирландия новите страни-членки имат още един модел, от собствения им ранг, и чийто успех също желаят да повторят – Естония! Как започна всичко? След като поведе коалицията си към изборна победа през есента на 1992 г. “златното момче” на естонската политика – 32-годишният тогава Март Лаар – състави младо правителство, което да се заеме с много от най-трудните реформи на шоковата терапия, насочвани от изключително либерални икономически възгледи. Март Лаар е историк с ограничени познания в областта на икономиката. При липсата на “ръководство за управление” за начина, по който да трансформира едно планов стопанство в пазарно той трябваше да разчита на някои фундаментални мисли, като например идеята, че по-ниските данъци ще доведат до по-високи публични приходи. Тази идея много отдавна е известна – от векове и дори от хилядолетия. Но тя не беше преоткрита преди 70-те години, когато американският икономист Артър Лафер, докато седял в ресторант и обяснявал на свой приятел механизма и, начертал графика върху една салфетката и тя по-късно станала известна като кривата на Лафер. Въпреки че бяха предприети някои скромни намаления на данъците през този период, идеята никога не е била приложена на практика по радикален начин. Естония беше тази, която постави началото с пропорционален подоходен данък от 26%. Философията на пропорционалния данък е проста. Хората, които работят повече и печелят повече, не трябва да бъдат наказвани заради това. Прогресивните данъци действат дестимулиращо. В Естония пропорционалният данък благоприятстваше за формирането на капитал, допринесе за по-високи равнища на производителност, по-високи заплати и създаване на нови работни места. Освен това пропорционалният подоходен данък е лесен за събиране и контрол. Днес в Естония се обсъжда по-нататъшно намаление на данъчната ставка до 20%. Заедно с това в Естония бяха премахнати всички тарифи върху вноса, беше въведено законово изискване за балансиран бюджет, масивна дерегулация и т.н. В Естония беше премахнато и корпоративното облагане на реинвестираната печалба. Тези уроци последователно бяха усвоени с готовност в някои други нови страни-членки. Понастоящем в Полша, Унгария и Латвия данъкът върху печалбата е под 20%. Словакия въведе 19% пропорционален данък върху печалбата и личните доходи; при положение, че в страните-основателки той често надвишава 30%. Данъчната ставка в Германия е почти 40%, а в Швеция варира между 30 и 60%. При изграждането на икономическата си политика в Естония са следвани идеите за либерализма на Милтън Фридмън. Както заявява Март Лаар: “Особено в страна в преход, където икономиката трябва да се придвижи от напълно контролирана от правителството система към пазарна, е много важно да се освободи частната инициатива, за да има възможност да добавя стойност. Правителството не трябва да наказва предприемчивите хора; то трябва да ги насърчава и чрез използването на данъчната система. Единственото, което трябва да осигури правителството, е честната игра. Всичко това е твърде далеч от начина на мислене, който изглежда преобладава в страните от “Стара” Европа. Предложенията за хармонизиране на данъчното облагане извикват в съзнанието картини за данчъни картели с определени долни граници на облагане, които изстискват парите на данъкоплатците и убиват стимулите за труд. Вятърът на свободните пазара духа от изтокМарт Лаар казва: “[...] ако “Стара” Европа иска да се конкурира ефективно с “Новата”, тя трябва да намали данъчното облагане и да преосмисли системата на социалната държава, която се поддържа от тези данъци. Преди десет години Естония стана първата страна в Европа, където беше въведен пропорционален данък върху личните доходи – политика, насочена да насърчи хората и да стимулира растежа. Тя представлява огромен успех. Латвия и Литва я последваха, след това Русия, Украйна и сега Словакия.[…] Изглежда твърде възможно в рамките на пет години цялата Централна и Източна Европа да премине към пропорционално подоходно облагане”. Март Лаар обяснява, че социалната държава е считана за съществена част от европейската идентичност въпреки негативното си влияние върху конкурентоспособността и въпреки нестабилността и в дългосрочен период. Министър-председателят Першон и германският канцлер Шрьодер се оплакаха, че богатите хора не са облагани достатъчно тежко в новите-страни членки и се опитаха да разширят властта на ЕС в областта на облагането и да премахнат националното вето относно някои регулации. Но Лаар вярва, че това ще повлияе негативно на новите страни-членки. Твърде вероятно е подобни действия да засилят вътрешните проблеми на сегашните членки и да ги прехвърли на ниво ЕС, като възпрепятства усилията на онези икономики, които подобряват конкурентоспособността си чрез радикални реформи – реформи, които се предлагат на всяка дискусия в ЕС и от всяка експертна група през последното десетилетие, но които последователно се отхвърлят от европейските лидери поради политически причини от местен характер. Според Лаар разширяването трябва да бъде катализаторът, който в крайна сметка да ги задвижи. Трябва да се предприемат мерки срещу икономическото неразположение на Европа, ако тя иска да се конкурира със световните си съперници. Континентът се нуждае от ясна визия и от нов дневен ред през 21 век. Разширяването трябва да даде тласък да се изработи този дневен ред и да се постигне реформаторска инерция. Новите страни-членки днес са бедни и все още носят товара от комунистическото си наследство, но ако засилят решителността си и поддържат либералния си подход и отвореност на икономиките си, те биха могли да успеят не само да подобрят собственото си положение, но и да влеят в Европа динамика и желание за реформи. Кой би повярвал преди 15 години, че най-мощните ветрове на свободния пазар ще духат от изток вместо от някъде другаде? --------------
Ние препоръчваме Д-р Николай Неновски, Елементи от паричната теория на Хайек http://www.easibulgaria.org/docs/nenovsky_hayek.doc Фридрих фон Хайек, Паричната единица на бъдещето http://www.easibulgaria.org/docs/hayek_IM.doc ***** Месечен бюлетин за ниски данъци “Плосък данък”, брой трети, октомври 2004 г.: www.ime-bg.org/flat
Цялата икономическа общност в страната една година говори за плоския данък. Едва ли има смислен икономист, който не е страдал от остър енцефалит, и който да ви каже, че плоският данък е нещо лошо! Изведнъж се оказва, че той в българския парламент е проблем. Недялко Калъчев, Новото време
Институт за пазарна икономика (www.ime.bg): Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg 1 За повече информация виж тук.
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 176.62 Kb. Сподели с приятели:
|