„Какво е Истина?



Дата25.01.2018
Размер247.28 Kb.
#51473
О Т К Р О В Е Н И Е

„ И ще познаете Истината и

Истината ще ви направи свободни”

„Какво е Истина?” – Този съдбовен въпрос, отправен в Поврата на Времената от Пилат като представителя на човечеството към стоящия пред него Бог, жертвено превърнал Себе Си в човек, днес звучи със страшна, невиждана досега сила от самото човечество, попаднало в плен на дълго изплитаната луциферическо-ариманическа мрежа от илюзии. Изминаха почти 2000 години откакто се сбъдна обещанието на Спасителят, че Духа на Истината ще бъде на наше „разположение” но сякаш все по-малко стават онези, които искат, знаят начина и могат да Го пропускат през Душите си, за да приемат НОВОТО Христово Откровение и стане то спасителното ни оръжие срещу главоломно нарастващото зло. Йерархиите Богове от Ангели до Серафими буквално са обградили Земята и ОЧАКВАТ да ги призовем по ПРАВИЛНИЯ за Михаиловата епоха начин, за да се задействат чрез Духа от Петдесятница и усетим присъствието им като истинската реалност, въздействаща ни далеч по-мощно от каквото и да било сетивно възприемане на външната природа. Призоваването се нарича „ПИТАНЕ”, задаване ОТ Съзнателната ни Душа на въпроси с космическо значение, формулирани в Светлината на Свещения Импулс, тръгнал от България на границата между второто и третото хилядолетие. Непрекъснатото повтаряне САМО на изреченото от Рудолф Щайнер и Беинса Дуно няма как да предотврати неминуемото изсъхване на духовния живот в качествено различната обстановка на ХХІ-и век, ако не „пробием” с будно съзнание границите със свръхсетивните светове и чуем Гласа Христов.

С настоящата лекция се стартира един процес, чиято продължителност засега не е известна, но имайки предвид сгъстеното време, със сигурност няма да бъде голяма. Съдържанието му също е неясно, но ако съдим по ударното начало, за което ще се говори в лекцията, то можем благоговейно да тръпнем в очакване на продължението. Със съзнателно „изиграните” за седем години 28 упражнения на паневритмията под формата на индивидуален Азов акт бе положена ОСНОВАТА за намирането на Спасителя в НОВИТЕ условия. Сега започва изпълнението на „слънчеви лъчи”, за което обаче е нужна духовна общност от Души, търсеща съвсем целенасочено непрекъснато променящия се Христос. Преди 2000 години Той слезе във физическо тяло и се жертва върху етерния център на Земята, наречен „Голгота”, а днес сме длъжни да Го намерим в астралния свят, където ще ни се открива в етерно тяло, за да продължим на по-късен етап нагоре през Деваканите към ложата на 12-те Бодхисатви на Света и изживеем истинската Му същност. Етапа „28 упражнения” СИМВОЛИЗИРА Пътя на ученика от деня на Архангел Михаил до празника Рождество, а със „слънчеви лъчи” ще се опитаме да погледнем и изживяваме родения в нас „Исус” от 12 гледни точки(сили) в 12 различни образа-мирогледа като дванадесетично отражение на преминаващото през Зодиака Слънце, откривайки по този начин Слънцето-Христос в собствения си Аз, без Което е изключено да се справим с предстоящите в ТОЗИ ни живот колосални изпитания. Дванайсетте „свети нощи” са ДУХОВНИТЕ „слънчеви лъчи” и водят от микрокосмическия ни Висш Аз до разкриването на Макрокосмическия ни Истински Аз на „Богоявление”. Раждането на първия изисква среща с малкия Пазач на Прага, сочещ към миналото на микрокосмоса-човек, а раждането на Слънцето-Христос задължително е свързано с преминаване през Големия Пазач на Прага, съхраняващ ключовете за паметта на Макрокосмоса и бъдещето на Божията творба, изграждано около излъчения преди 2000 години Спасителен Импулс.

Паневритмията завършва с упражнението „пентаграм”, което се „изиграва” от Богоявление до Пасха и с него приключва Пътят на ученика, успял да изнесе на „гръб” своя кармически кръст чак до подножието на Голгота, където съзерцава с духовните си очи прикования на Кръста Спасител, разбирайки цялото мирово значение на Великата Жертва. До тук ученикът е изминал петте лъча на Пентаграма, СЛУЖЕЙКИ на Христос, а сега се издига в степента „Учител на човечеството” и преминава във вътрешните нива на Пентаграма, за да започне ПОДРАЖАНИЕТО на Христос и жертването на ВСИЧКО, натрупано в телата по време на ученичеството. Този е Пътят, към който ни зове Големият Пазач на Прага! Какво ни казва Той ДНЕС?

На 05.09.2010 година по обяд във варненски храм, строен преди четири века се извършваше тайнството „кръщение” на едно малко момиченце. Вкопаната в земята църква, ритуала и рутинната формалност на случващото се пораждаха съвсем осезаемото усещане за някакво отминало, неадекватно на времето и без заряд за бъдещето събитие. Учителят категорично посочи, че от всичко това „нищо няма да остане”. НОВОТО предстоеше да се случи след няколко часа и „кръщенето” играеше ролята на преход към него.

В три следобед имах уговорена среща с непознат човек от друг град. Няколко дни по-рано ми беше изпратил имейл с молба да се видим във Варна, защото щял да присъства на форума, организиран от „Бялото Братство”. Основния въпрос, който го вълнувал бил: „Защо в „Братството” липсва Живота”? Срещнахме се в центъра пред Операта и седнахме на открито в близкото заведение. Оказа се човек на 35-36 години, т.е. в началото на периода, свързан с изграждането на Съзнателната Душа. Дойде с 29 годишната си приятелка, пред която пък предстои да се справя с проблема „Разсъдъчна Душа”. От моя страна присъстваха съпругата ми и един бързо развиващ се човек на 30 годишна възраст. Поръчахме по чаша чай и разговорът потече – по-точно започнах да говоря по начина, както го правя от години, а именно: „Чрез думите да достигнем до вътрешно преживяване на Духа, защото ТОВА е тайната на съвременното посвещение”. Веднага разясних причините, поради които няма как в „Братството” Живота да се проявява. После преминахме към коментар на други духовни теми. След около час, прагът на поносимост към изричаното при младата жена беше преминат. Нейният Ангел-Хранител я „хвана” за ръката и с формалния повод „да си купи някаква закуска” тя бе изведена от събралата се група во Христе. Останалите можеха да приемат в продължение на много часове предлаганата им ТВЪРДА духовна храна, а Духът от Петдесятница има особен „афинитет” към ТАКАВА атмосфера за да изяви Божествената си Сила.

След няколко часа интензивно и концентрирано говорене, което си е чиста проба будна медитация, започнах вътрешно да усещам, че към мен идва нещо наистина голямо. От поне 10 години знам на практика КАК става изпълването „отвътре с Дух”, но сегашното сякаш беше по-различно, огромно и си нямах представа доколко ще го издържа! Успях само да кажа: „Плаче ми се!” и Духът на Истината нахлу през Аза в Душата, после продължи към астралното тяло и отпечатването в етерното, за да предизвика бурни, продължителни, но безмълвни ридания на физическото тяло. Там – в центъра на Варна, прикривайки лицето си с ръка, Душата ми беше възнаградена с висшата благодат да изживее твърдението на Рудолф Щайнер, че СЛЕД Мистерията на Голгота и последвалата Петдесятница „отношението между Син и Отец в Светата Троица е променено, защото Сина доброволно се свърза с човечеството и еволюцията на нашето съзнание е възможна единствено ако РАЗБЕРЕ този факт”! Знаем от Библията, че Сина „притежава цялата власт на Небето и Земята”. От няколко месеца чрез Откровение знаех също, че след Голгота финала на Сътворението си остава такъв, какъвто още преди Началото го е отредил Отец, но ПЪТЯ до него ще бъде РАЗЛИЧЕН от предварително замисления. Каква обаче е СЪЩНОСТТА на промяната в отношението между Отец и Син досега не само ми убягваше като разбиране, но не си и помислях даже, че мога ЛИЧНО да я ИЗЖИВЕЯ!

Всъщност, ИСТИНСКОТО(РЕАЛНО) разбиране винаги идва СЛЕД изживяването и в случая към Душата ми се беше насочила Космичната Любов като „принцип в Духа” , т.е. като Истина, за да доведе чрез последвалото ридание до ЯСНОТО разбиране: „Преди Голгота всяко същество в Космоса „дишаше” и живееше в Любовта на Отец, а след Голгота съществата в ЦЯЛАТА Божия Творба „дишат” и живеят в Любовта на Сина, Която е РАЗЛИЧНА от Любовта на Отец, защото беше постигната на „дъното” на световете в условията на свободния избор в плът! Пред ТАЗИ Любов Душата ни трябва да се покае и от Нея да почерпи Сила, защото, ако от избора в Гетсиманската градина зависеше дали ще има промяна в пътя до финала, то от избора на земното човечество зависи КАК ще го изминем този път – дали със съзнанието за живеене в Христовата Любов или с безумството на нейното отхвърляне и превръщане в насочен към нас „гняв”. Предупреждението на Учителя: „Или си Христос, или против Него” е предназначено именно за сегашния момент от еволюцията! Защо ли? – Защото последвалите още две изключителни Откровения недвусмислено разкриха уникалността и значението на първите десетилетия на ХХІ-ви век за цялостната съдба на Макрокосмоса занапред.

Веднага след неделния дар в нощта срещу понеделник „отгоре” дойде пояснението: „Това беше Посвещение с ЖЕЛЯЗОТО и ХЛЯБА за Слава на Христос”! Вече стана дума, че във вчерашното нахлуване на Духа имаше нещо по-различно от предишните пъти – най-малкото заради мощта, с която се изяви. Дошлото пояснение сякаш загатваше за някакво продължение. Но какво? Следващата неделя(на 12.09.) предстоеше представянето на новата ми книга, наречена „Кодът на Сътворението”. Бях решил вместо обсъждане на книгата да изнеса цяла лекция, в която новото Откровение непременно да присъства, но все още не знаех какво точно ще говоря. Насочих вниманието си към разтълкуването на „желязото и хляба”. На първи „прочит” веднага разбрах, че „желязото” сочи към Михаил, а „хляба” – към Христос. Не случайно човекът, пожелал срещата на няколко пъти спомена за обзелото го вълнение, когато в „Пътят към Аза” срещнал думите на Беинса: „Вашият път е Архангел Михаил, Христос, Отец”! Чували сме за старозаветното посвещаване на Авраам от Мелхиседек с „виното и хляба”, демонстрирано и от Спасителя – но в съвсем друг смисъл – на Тайната вечеря. Знаем за водното кръщение в р. Йордан и за прехода към новото Посвещение чрез йерофантския Христов вик: „Лазаре, излез вън”! Знаем за кръщаването с „Дух и Огън”, т.е. с превърнатия в чиста душевност Дух от Петдесятница и с Огъня на Христовия Аз, но за Посвещение с „желязото и хляба” не бях чувал.

На астрономите е известно, че Слънцето има тъмни петна. Антропософията казва, че съществата, които го управляват отвътре изхвърлят през тези петна слънчева субстанция, видима за нас навън като звездопади. Това е космическото желязо. В древни времена то е имало значение по-скоро за звездната система, а днес импулсите, носени от него стават особено важни за хората. Със звездопадите в края на лятото и началото на есента Михаил сваля мировите мисли на Боговете, към които трябва да се приближат човешките мисли и по този начин Духът на Епохата става посредник между Космоса и човека. Ако ние оживим нашето мислене с космическите мисли и го пропуснем към „разумното” си етерно сърце за да се превърне там в космическо чувство, тогава става възможно Михаил да стигне чак до волята ни, творяща Любов и ни превърне в свои помощници, прониквайки ЧРЕЗ нас в земното битие, където Ариман има почти пълна власт. Метеоритите падат външно, но лъчезарещото желязо се свързва душевно-духовно с кръвта ни, носейки мощна лечебна сила, освобождаваща човека от страха, малодушието и омразата. Желязото в кръвта е вътрешната ни връзка с Вселената, въздействаща одухотворяващо не само върху астралното ни тяло, но и върху етерното, КЪДЕТО е истинската битка на Михаил с Ариман и където трябва да открием Етерния Христос. Да, в 1879 година Михаил победи във външно-духовното – очиствайки астралния свят от тъмните ариманически духове – и това, което Ариман искаше да постигне чрез човешкото развитие няма да бъде достигнато, но сега е наш ред свободно да решим и вземем участие в случващото се в най-близкия до нас свръхсетивен свят, за да използваме Михаиловата Сила и се справим с инкарнирания на физически план Антихрист. Без човешкото съучастие Духът на Времето няма как да победи на земен план и Етерния Христос ще остане недостъпен за нас, защото такъв е начина: колкото повече зло трансформираме в Добро, толкова по-велик ще ни се открива Спасителя в етерен образ, т.е. като „хляб”. Ако „желязото” е Мъдростта(Манас) на Боговете, слизаща през Михаил и просветляваща астралното ни тяло, то етерното ни тяло като „тяло на живота” се нуждае от Силата, носеща Живота. Тази Сила е Христовата Любов, наречена „Будхи” и именно тя е „хляба”, без който етерното тяло е обречено на изсъхване и мумифициране. Ариман иска точно това! Как да му противодействаме?

Когато „желязото” и „хляба” се срещнат-„оженят” в ЕТЕРНОТО тяло, се стига до слизане на Истината на ФИЗИЧЕСКИ план и тогава удара на Ариман няма да успее – нито в етерното, нито във физическото тяло. И кой е инструментът за срещата на „желязото” с „хляба”, който направи възможно изживяването(докосване) на Спасителя като Мировата Любов-Истина? На 30.01.2005 година в лекцията „Храмът” говорих за тайната на тройното Слънце като извор на Светлина, Живот и Любов. Нека си припомним част от изреченото! Слънцето е поле за действие на съществата от Втората Йерархия: Власти, Сили и Господства. Те изминаха дълъг еволюционен път, издигайки го от планетна степен до степен на звездно битие. На древното Слънце се роди Светлината, която има духовен характер, на Старата Луна се роди самостоятелния Слънчев Живот, а в Земния еон след повторното отделяне на Слънцето от Земята през Хиперборейската епоха постепенно се роди принципа на Любовта, като противоположност на силите на смъртта, проникнали в земния свят вследствие на уплътняването му до минерално и физическо състояние. Излъчваната от Слънцето Любов стана откровение на възникналата по това време най-вътрешна негова духовна обвивка, с която то се повдигна на степен неподвижна звезда. Оттогава действа в нашия космос като същество с три обвивки, създадени от Небесната София: светлинно ТЯЛО, изпълващо с потоци светлина цялата Вселена; Слънчева ДУША, съхраняваща в себе си Космическия праобраз на Живота и Слънчев ДУХ, носещ силите на Любовта, побеждаваща смъртта. И трите обвивки по-късно послужиха за небесни обвивки на Макрокосмическия Аз на Слънцето(и Космоса) Христос при инкарнацията Му в трите тела на Исус. Тайната на тройното Слънце се символизираше в древността с Паладиума, спуснат като най-висш дар отгоре в НАЧАЛОТО на Третата следатлантска културна епоха и скрит от ръководителите на Мистериите в Троя, които отдаваха навън към започналите ОТТОГАВА да се ФОРМИРАТ народи тази най-свещена тайна под формата на културни и художествени импулси. Тези ръководители бяха БЪЛГАРИ, защото българите са онези предводители на човечеството, които не само стоят в началото на ВСИЧКИ епохи и дават духовната Светлина(Мъдростта) като тласъка за тяхното разгръщане, но се явяват и ГАРАНТА за правилната връзка на хората с Боговете, осигуряваща изпълнението на Божия Промисъл. Когато човеците извращаваха връзката, следваше упадък на съответния народ и постепенното му потъване в забрава. Историята на света – това е историята на българите, както и историята на българите – това е историята на света! Тази Истина тепърва ще бъде разкривана пред човечеството, за да погледне то към центъра на Балканския полуостров и разбере от една страна миналото, а от друга – да потърси Светлина, Живот и Любов за бъдещето. Звучи твърде претенциозно ли? Даже налудничаво? Нека видим фактите и се опитаме да разчетем Божия Промисъл!

Знанието за тайната на тройното Слънце като Софийна одежда на Космическия Христос отдавна е угаснало и в ХХ-ти век се възроди чрез Антропософията и Учителя, който неслучайно изпълни мисията си точно в България. Пак от България тръгна и предречения Свещен Импулс, гарантиращ на СЪВРЕМЕННОТО човечество правилна връзка с Боговете и най-вече с Етерния Христос. А едно друго предсказание гласи, че след двукратното си преминаване през Слънцето по пътя от Троя до Рим и от Рим до Константинопол, Паладиума ще бъде изнесен от сковаващия константинополски мрак, ще премине за ТРЕТИ ПЪТ през СЛЪНЦЕТО и ще тържествува на Изток в един СЛАВЯНСКИ град, но духовното му спасение, т.е. РАЗБИРАНЕ ще дойде от Запада. В древността той бе приет на Изток в Троя от българи, но сега азиатския ислямски и хиндуистко-будистки Изток е потънал в декадентство и Светлината за развитието и духовното разбиране не могат да дойдат оттам. В мига, когато „източната” Троя беше опожарена от „запада”, определена част от духовната Светлина стана „западна”, защото предстоеше центъра на еволюцията да се измести на запад към Четвъртата следатлантска културна епоха, наречена „гръко-римска”. Но по времето на троянската война през 13-ти(или 12-ти) век преди Христа на запад(Балканския полуостров) нямаше нито гърци, нито римляни, които да опожарят Троя. Кой тогава се погрижи за прехода към новото? Ами траките, т.е. „благите” българи, които „изместиха” духовната Мъдрост в посока запад. С акта на опожаряването, те прокараха пътя не само към Четвъртата културна епоха, но гледаха далеч напред към времето, когато развитието пак щеше да тръгне от запад на изток и духовната Светлина се превърне в единно и неделимо „източно-западно”. Определено е през Шестата културна епоха славянския Изток да засвети с нова сила, спасен от Запада, за да блесне Паладиума в своето величие и мощ високо горе пред очите на всички в Светлината на Духа като Истина. И ако сърцето ни води по верния път на световната и космическа еволюция, ние можем да извлечем от Паладиума изгарящ, несломим ентусиазъм, способен да издържи на всички срещи със злото. Но сега предстои НАЙ-ВАЖНАТА от тях – сблъсъка с Антихриста! Къде е Паладиума да ни помогне? Трябва ли да чакаме чак до Славянската епоха, започваща след около 1500 години? Та нали подготовката за всяка следваща епоха започва далеч преди нейното начало?!

В Троя Паладиумът беше скрит в Мистериите, в Рим беше заровен под колоната на Портир и за него знаеха само посветените в най-дълбоките тайни на Римската империя, а в Константинопол пак беше скрит под същата колона, пренесена от Рим, като върху нея е стояла статуята на Аполон, символизиращ отражението на Христос преди да слезе от Слънцето сред хората. И въпреки, че останки от Кръста на Голгота са обрамчвали статуята и от гвоздеите, пронизали ръцете и краката на Бога-Син са били направени лъчите на венеца около главата на Аполон, то нито колоната и статуята, нито източната римска империя издържаха изпита на тръгналия по света Христов Импулс. Къде е днес това тяло, „обвито от тъмен флуоресциращ блясък”, което трябва да бъде „виждано от всички”? Претърпя ли Паладиумът някаква метаморфоза след Мистерията на Голгота и КАК да го потърсим в НОВИТЕ условия?

Когато Христос напусна Слънцето и тръгна към Земята, Той остави там Своя Човек-Дух и Михаил за заместник. Но Михаил все още не беше станал Архай и съответно нямаше връзка с оставеното Христово „наследство”. Пред него стоеше задачата от една страна да „оглави” ръководството на Слънцето, а от друга по някакъв начин да се свърже с човечеството, подготвяйки се за новата епоха, през която отново щеше да стане Дух на Времето. Някъде към 8-ми век след Мистерията на Голгота той последва Спасителя и тръгна към Земята. След битката с Ариман през 19-ти век се издигна до Слънчев Архай, осъществи „пълнокръвна” връзка с Христовия Човек-Дух и стана Негов пълноправен заместник и ръководител на всички Слънчеви същества. По своята вътрешна същност Михаил си остава свързан със Слънцето, защото премина „човешката” си степен на Старото Слънце, докато чрез Импулса на Голгота и Петдесятница Христос напълно се свърза със земното човечество, ставайки груповия му Аз. Тази „дистанция” между нас и Слънчевите същества, представляващи Небесната София, трябваше да бъде „запълнена” от някой. И този някой стана Архая Михаил, който, благодарение пак на битката от 19-ти век можа да слезе чак до етерните тела на хората и вече предхожда ВСИЧКИ дела на Христос на Земята, целящи духовното издигане на човечеството към бъдещо свързване със Слънчевите същества, т.е. със самата Небесна София. Трансформацията на Паладиума следваше ИЗЦЯЛО току-що описаните процеси. В древността той символизираше тройното Слънце и връзката му с Макрокосмическия Христов Аз. За персиеца от Втората следатлантска епоха Слънцето беше Божествен извор на СВЕТЛИНА, а днес Светлината на Паладиума пробужда в нас ново духовно съзнание. За древните египтяни и халдейци Слънцето беше Божествения извор на самия ЖИВОТ, а днес Живота от Паладиума изпълва с духовно съдържание нашите чувства. За древните гърци Слънцето беше Ерос – Божествения извор на ЛЮБОВТА, а днес духовната Любов на Паладиума пронизва с жертвени сили нашата воля. Ето как в нашето време Паладиумът стана РЕАЛНАТА връзка между властващия на Слънцето Михаил и скритото в НАС тройно Слънце Христос, Което е източника на Светлина за астралното ни тяло, на Живот за етерното и на Любов-Истина за физическото. За да се „задвижи” обаче Христос и Го изявим на земен план като физически волеви акт, задължителна е връзката ни с Духа на Времето, действащ от Слънцето, т.е. Паладиума да ПРЕМИНЕ за трети път през Слънцето по ДУХОВЕН начин. Как да стане ли? Чрез СИНТЕЗА между „източната” Светлина на Бодхисатвата Беинса Дуно и „западната” Светлина на Антропософията, която беше формирана от Михаил на Слънцето в онази духовна школа от 15-ти до 18-ти век. Къде се осъществи посочения синтез за първи път? – В един славянски град с име, означаващо „начало” ! След като „източната” и „западната” Светлина вече се срещнаха във Варна, къде се „крие” все още Паладиума, та не „изгрява”?



Когато пишех „Храмът”, бях „пренесен” край „Света София” в Константинопол, за да потърся под нейните основи скрития Паладиум, но се убедих, че НЕ е там. Къде е тогава? Бях предрекъл, че „ще засияе от България”! През изминалите оттогава години въпросът „кога” ме съпътстваше постоянно, въпреки, че оставаше на по-заден план поради многото друга духовна Работа во Христе. И така – до 12.09.2010 година! В 9 часа сутринта все още не знаех точно какво ще говоря пред присъстващите на представянето. Седнах с лист и химикал да нахвърля някакви идеи. Не бяха минали десетина минути и усещането, че сълзите пак ще тръгнат – този път не със същата сила, както предната неделя – напираше да стане реалност. И те потекоха в момента, в който ОСЪЗНАХ: „Пред Операта аз се докоснах до Христовата Любов като Истина ЧРЕЗ Паладиума, който на 05.09.2010 година беше се ЗАВЪРНАЛ”!!! Древното пророчество се изпълни и с него става възможно за съвременните хора да изживяват новата връзка Михаил-Христос, става възможно Посвещението с „желязото и хляба” за Пришествието в „СЛАВА” на Етерния Христос”. Ето как извършвания от есента на 2000-та до есента на 2010-та година Синтез между Импулса на Бодхисатвата и Антропософията доведе до завръщането на Паладиума и споменатото Посвещение-причастие, което ВСЪЩНОСТ е преживяване на Мировия Култ на Братството во Христе от сферата на 12-те Бодхисатви, превърнат от двойката Михаил-Христос в култа-причастие на физически план, наречен „Мирово пладне”. Щайнер беше посочил: „Възприемането на идеите е истинското причастие на човека”. Именно така съвременния духовен пилигрим се свързва с Михаил, който насочва отвън Слънчевите сили към телата ни и с Христос, Който отвътре като самото Слънце на Мировата Любов започва чрез НАС постепенно да одухотворява всички светове. Встъпвайки в астралното тяло на човека, Той завоюва за Себе Си цялата Лунна сфера; пронизвайки етерното ни тяло, завоюва планетните сфери заедно със самото Слънце, а встъпвайки във физическото ни тяло, получаваме достъп до света на неподвижните звезди, включвайки се във Великата Звездна Колегия на 12-те Бодхисатви, „обитаваща” сферата на Провидението, където Спасителя се открива като Азът на Бога, вечно излъчващ Божествена Светлина, Живот и Любов. Следователно, Паладиумът ни води не само към свързване със силите на Небесната София, от която беше спуснат преди хиляди години, но чрез Христовия Импулс в нас самата Премъдрост Божия като „ДУШАТА на света” получава възможност да се издигне до своите Висши Макрокосмически ДУХОВНИ членове, представлявани от Престолите, Херувимите и Серафимите, към които благоговейно се стреми. Свързването на Небесната София с най-горните Богове означава, че човечеството на свой ред ще може да получава от тези немислими досега висини така нужните му за битката със злото Откровения. Нали Беинса и Щайнер ни гарантираха, че при правилно извървян Път на Посвещение в сегашните условия, свързан ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с НОВИЯ Завет на Спасителя към нас за „впрягане на злото на Работа за Добро” можем да узнаем мирови тайни, непостижими дори за най-великите духовни предводители на човечеството през изминалите етапи от неговото развитие! Ако през физическите очи на Седемте Свещени Риши от Първата следатлантска културна епоха в определени моменти е заблестявала дивната духовна Светлина на Небесната София, която в следващите епохи ставаше постепенно все по недостъпна за насочилото се към опознаване на физическия свят човечество, то днес ЧРЕЗ съзнателното трансформиране на злото в Добро със Силата на Тройното Христос-Слънце, човекът има възможност и ПРАВО да потърси през Съществата от Небесната София достъп чак до Престолите, Херувимите и Серафимите, които да „отговарят” директно от ДУШАТА му без унищожаване на Азовото съзнание!!! При това – БЕЗ да е стигнал до етапа „безсмъртие”, т.е.до РЕАЛНОТО навлизане в свръхсетивните светове! НИКОГА досега подобна възможност не е стояла пред въплътения във физическо тяло земен човек, защото никога досега не сме заставали пред реалната заплаха част от Съзнателната Душа и Аза ни да бъдат похитени от азурите и безвъзвратно изгубени за нас. Да, именно атаката на Сорат чрез АЗУРИТЕ към физическото ни тяло и правилното справяне с проблема е онзи „пропускателен пункт”, който ни отвежда до Откровенията на Висшите Богове от Макрокосмическия Човек! Разбира се, слизайки надолу към човешката Душа, Откровенията се трансформират до съзнанието на Ангела-Хранител и Съществото Антропос-София, но по-важното е ОТКЪДЕ идват! „Онова” пред Операта слезе от Серафимите – Духовете на Вселенската Любов, а вестта за Паладиума дойде от Духовете на Мъдростта, оглавяващи Небесната София. Серафимите „казаха”, че след Голгота „живеят и дишат” в Христовата Любов, а Господствата „поясниха”, че отсега нататък Паладиумът ще изгрява от вътрешността на човека и човека е длъжен да се превърне в Храм, в който да чува гласа Христов от ВСИЧКИ нива на Битието и Му дава ход на земен план. Навремето Паладиума слезе в Троя в момент, когато тогавашните хора бяха на път да изгубят етерното си ясновидство, а сегашното му завръщане съвпада с началото на периода, през който трябва СЪЗНАТЕЛНО да си възвърнем по правилния начин изгубената духовна способност и осъществим среща най-напред с Етерния Христос в астралния свят, за да подготвяме бъдещите Му все по-висши Откровения в Деваканите.

Но дали само тази е причината за завръщането на Паладиума ТОЧНО сега и по каква причина ни трябва помощ от толкова висши нива на Съзнание? Не иска ли Спасителят – Който без съмнение издаде „разрешителното” за завръщането – да ни предпази от някакво предстоящо изпитание без аналог в изминатите досега етапи на световното развитие?

Разбрал смисъла на „желязото и хляба”, оставих химикала и се запътих към спътницата ми в живота, която в кухнята правеше някаква закуска. Казах: „Дойде обяснението на случилото се миналата неделя, но ще го запазя в тайна пред теб, защото се нуждае от подробна аргументация. Ще я чуеш на лекцията. Хем ще ти бъде като изненада”. Тя се съгласи. В този момент през нея дойде ТРЕТОТО Откровение: „Ариман е ВЕЧЕ инкарниран и това стана на 11.08.1999 година по време на слънчевото затъмнение”. А след малко и допълнението: „Роден е в еврейско семейство”. Разбира се – на Запад, а не в Израел. Щайнер не посочи изрично САЩ, а „англоезичния свят на Запад”, което може да означава и Англия. На Беинса се приписват едни думи, изречени през 1911 година: „Когато Христос беше на Земята, Сатаната беше в астралното поле. Сега е обратно – Сатаната е на Земята, а Христос действа в астралното поле. Сатаната ще се въплъти тук, в Европа, в един царствуващ дом, ще привлече към себе си всички отрицателни елементи, след което най-после ще бъде разпнат”. Не знам какво означава „един царствуващ дом”, но Щайнер ясно посочи, че след раждането си Антихриста ще бъде записан в местния регистър с примерното име Джон Уилям Смит и хората ще го приемат като най-обикновен гражданин, подобен на другите, проспивайки какво всъщност е станало. Както примерното име, така и много други неща – например американската окултна география – сочат, че инкарнацията ще бъде в Америка. Голямата българска ясновидка Слава Севрюкова без никакви уговорки го потвърди: „Злото ще излезе от Америка”. Когато попитали Учителя: „Къде е Сатаната?”, той отговорил: „На Уолстрийт”! Двеста годишната отвъдокеанска държава минава за протестантска, но в действителност е създадена от масони и винаги е била управлявана от тях, т.е. продължава да съществува в руините на разрушения Соломонов храм от Стария Завет. Христос беше разпнат от старозаветните евреи и Антихриста е логично да се роди сред „своите” си. Щайнер предсказа идването му в третото хилядолетие, без да уточнява колко години ще са изминали от неговото начало. Твърди се, че в частен разговор с притеснение споменал: „Както вървят нещата, има вероятност да дойде до края на ХХ-ти век”. Ясно е, че не всичко е точно определено, а винаги има едно „ако” според човешкото участие в развитието.

Дали в Америка, или в Англия – ще стане известно в близкото бъдеще. Важно е Откровението – Ариман е на Земята в плът и от нас зависи как ще го посрещнем! Инкарнацията на Луцифер преди около 5000 години в далечния Изток се прозря само от пророческата сила на жреците-българи в Мистериите. Инкарнацията на Христос в Близкия Изток протече до голяма степен безсъзнателно за хората, но Аримановата инкарнация на Запад ТРЯБВА да бъде посрещната от човечеството СЪЗНАТЕЛНО – при това в обстановката на следващи един след друг шокови удари на етерен и физически план. В етерния свят ще действа друго ариманическо същество с огромна сила, а долу в плът ще властва самият Сатана, активирайки със своята инкарнация всички налични „тъмни” същества за да бъдат „съблазнени дори избраните”. За разлика от Луцифер и Христос, той тръгва по Земята, разполагайки с цялата мощ на човешката интелигентност, която ще използва не за Божествени, а само за лични цели. Дават ли си сметка хората какво ги очаква?! Гледайки към онази изработена от Щайнер глава, излъчваща сковаващ мраз, свръхинтелигентност и презрение към всичко чисто и светло, всеки разумен човек ще се запита: „Каква е моята роля в това представление”?



Най-напред Ариман трябва да бъде РАЗПОЗНАТ и РАЗБРАН чрез АНТРОПОСОФИЯТА! Който отказва да използва Слънчевия Дар на „Дневния Дух” Михаил, остава в „нощното” му Откровение от Стария Завет и автоматично застава на страната на злото, без значение колко големи кръстове носи и какви инфантилни думи за „светлина” и „любов” изговаря. Момента изисква не просто „вяра”, а ОСЪЗНАТА Вяра, способна за ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ. След като на опасност е подложен самият индивидуален човешки Аз, то избора е между ОКОНЧАТЕЛНОТО попадане под властта на злото или съзнателното обръщане към Етерния Христос, в Който да открием Висшия праобраз на Аза си и станем победители в предстоящото велико изпитание. Откровението за Аримановата инкарнация дойде ОТ Архая Михаил и звучи като сигнал за бой, отправен към онези, които ще застанат под неговото огнено знаме-меч в тази най-решителна битка в човешката история, наречена „малкия апокалипсис”. От нейния изход зависи как ще протекат и ВСИЧКИТЕ ни следващи срещи със злото, олицетворявано в „големия апокалипсис” с числото „666”. До 1998 година то се изпълни на три пъти, но срещите със „Звяра от бездната” ще ги има и през отдалечените от нашето време епохи, като в Славянската културна епоха ще бъде сблъсъка с първата „шестица”, в „епохата на тръбите” ще бъде срещата с „66”, а в много отдалеченото бъдеще в Деваканите ще се „изправим” пред „666”, за да подготвяме „Новото Небе и Новата Земя” на Свободата и Любовта, а заедно с него и „ВИДА” на ЦЯЛАТА Божия Творба! Земното човечество е „бушона” на „системата”, наречена „Космос” и затова в НЕГОВИТЕ „ръце” е решението на въпроса как тя ще функционира след сблъсъка с Антихриста – дали според намеренията на Звяра-Сорат и „подопечния” му Ариман, или според плана, начертан от Михаил-Христос. Естествено, никой не внушава, че Сатаната трябва да бъде издирен и убит „своевременно” за да избегнем изпитанието. Това е НЕВЪЗМОЖНО! Челен сблъсък ще има, но ние дали сме готови за него?!

Нека се опитаме да уловим поне част от логиката, по която Ариман действа!? Зачатието му вероятно е станало на 11.12.1998 година, т.е. в края на втората седмица от Адвента, когато Архангелите се „отдръпват” от човека. Знаем, че те работят в етерното тяло, където сега бушува битка. Със зачатието си на посочената дата Ариман вероятно цели по някакъв начин да прекъсне общуването ни с Архангела на Народа и осуети свързването с Архая Михаил, което свързване ЗАДЪЛЖИТЕЛНО минава през Духа на Народа. В Славянската културна епоха Архангелите ще сменят Ангелите във водачеството на човечеството и това бъдеще трябва ОТСЕГА да се подготвя. Специално за новия богоизбран народ – българския, по-нататъшната му съдба ИЗЦЯЛО зависи от правилната връзка с Архангел Рафаил, отговарящ не само за „най-древния народ на Земята”, но и за централния празник в Космоса – празника „Пасха”, след който в субстанцията на Христовата Любов започна Меркуриевата половина на Земния еон. Рафаил отговаря и за планетарната интелигенция на Меркурий, стояща днес заедно с останалите планетарни интелигенции от нашата Слънчева система в опозиция на Михаилова слънчева интелигенция, което предизвиква хаос в кармическите връзки на целия Космос. Кой ще свърже отново интелигенциите и ще помогне на Господаря на Кармата Христос? Учителят ясно посочи Божествената задача, стояща пред българите: „От България ще излезе Любовта(като Истина) и ще хармонизира света”! Паладиумът дойде И заради това, но дали ще бъде използван по-нататък по „предназначение” от „българите”, т.е. от „хората на Духа”?! Ако преди 2000 години ние човеците не разполагахме с пълния „инструментариум” за реално упражняване на свободния избор и неразпознаването на Христовата инкарнация в плът би могло в известна степен да ни бъде „простено”, то след Втората Голгота и жертвите на Беинса и Щайнер вече сме НАПЪЛНО свободни и нищо не може да оневини слепотата и мързела в духовния ни живот. Длъжни сме да чуем Гласът Христов като ИСТИНА и НЕЯ да противопоставим на Ариман! Пак от Учителят чухме думите: „Истината си говори със Слънцата. Далечни и възвишени са нейните цели”. Извършвайки Синтеза между Антропософията и Бодхисатвата, ние се издигаме до тези „цели”, преживяваме връзката Михаил-Христос и се „въоръжаваме” със СИЛАТА на Истината, за да „впрегнем злото на Работа за Добро”. Срещу Ариман НЕ можем да воюваме с познатите външни средства, а средството трябва да бъде самият човек, станал ПРОВОДНИК на Истината, която може да ОБЪРНЕ Антихриста към Христос! Дали е възможно подобно нещо? – Да, защото за ПРЪВ път Ариман няма да действа изцяло според Волята Божия, а ще има правото на СВОБОДНИЯ ИЗБОР В ПЛЪТ и ние сме длъжни да използваме този факт! Според Учителят свободната воля е 25 %, влиянието на обществото също е 25%, а 50% остават за Божията Воля, гарантираща по-нататъшния ход на еволюцията. Самият Ариман вече 11-та година усеща на „гърба” си влиянието на обкръжаващата среда, която ТОЙ е създавал чрез войнствата си. Мъртво образование, убиваща култура, унищожаващи живота информационни технологии и ядрени енергии, отровни генномодифицирани храни – това и още много други прояви на смъртта и злото пронизват телата му, за да понесат грамадната „тъмна” сила на неговия Дух. Тази сила е СЛЕДСТВИЕ от тръгването на Луцифер към уплътняване по време на четвъртия кръгооборот на еона „Старо Слънце”, който съответства на 11-я „старец”. По същото време Христос „премина” през най-издигнатия от Духовете на Мъдростта, за да се включи в развитието на нашата Слънчева система, но продължи по-нататък по път, различен от луциферическия. Луцифер започна да задържа за себе си част от Божествената Светлина, прокарвайки по този начин пътя към свободния избор и егоизма. „Носителя на светлината” се отдалечаваше от Бога, създавайки нещо различно от Божественото, но го правеше СПОРЕД Волята Божия. Подобно творчество води до образуване на космическа карма, която някой трябва да плаща. И дойде Ариман, за да разрушава изработеното от Луцифер. Ариман стана кармата на Луцифер – една незавидна роля, изпълнявана СЪЩО според Божия Промисъл. А от средата на Атлантида кармата на самия Ариман се свърза с кармата на земното човечество, защото тогава започнаха да се появяват първите проблясъци на индивидуалното ни Азово съзнание и веднага бяхме атакувани в етерното тяло от войнствата на Антихриста. В продължение на около 15 000 години ние се люшкахме непрекъснато между Дявола и Сатаната, за да дойде ред в края на ХХ-ти век и на азурите, подготвящи по невиждан досега начин „терена” за намеренията на Ариман. На 11.08.1999 година от една страна „официално” започна „осмия ден” на Сътворението и ИЗГРЯВАНЕТО на Христос като Тройно Слънце от човешката душевност, а от друга се инкарнира Антихриста, опитвайки се да „засенчи” за нашето съзнание и двете започващи събития. Единайсет години по-късно от Михаил дойде вестта за инкарнирането, като междувременно на 11.09.2001 година под диктовката на Ариман от масонска Америка беше дадено началото на Третата световна война, наречена „война срещу тероризма”, целяща също да отклони вниманието на хората от започналите свръхсетивни процеси. Слънчевата „активност” също е с 11 годишна цикличност, 3х11 прави 33 – възрастта, на която беше разпнат Спасителя. Вероятно, числото „11” се използва от Христос – Който има ПЪЛНАТА власт над светлите и „тъмните” същества – за да ни каже, че трябва да разберем Аримановата „тъмнина”, да оценим жертвата му, да го заобичаме заради нея и му помогнем СЕГА! Как? – Като жертваме и ние себе си! Практикуването на Синтеза между Антропософията и Бодхисатвата означава постепенно трансформиране на малкия Пазач на Прага в сияйно Същество и доближаване на момента, когато ще се „изправим” пред Големия Пазач на Прага, Който е САМАТА Истина, способна да помогне на Ариман. Към пряко изкупление на Сатаната могат да пристъпват само Учителите, достигнали шестата степен на съвременното християнско Посвещение. И тъй като такива сякаш не ги виждаме на „сцената”, явно задачата се прехвърля върху свободните Азови човеци, живеещи Синтеза и ОБЕДИНЕНИ В ГРУПИ с център Христос. Такива обединения НЕ могат да изкупват Ариман, но могат да го НАСОЧАТ към Доброто чрез Истината-Христос в себе си. „Слънчеви лъчи” ще се „играят” ЗАРАДИ спасението на Антихриста, а пък той САМ ще реши: Или с Христос, или против Него! От 11.08.1999 година започна „обратното броене” до сблъсъка и времето за подготовка все повече ще ни притиска. В тази връзка е добре да надникнем в близкото бъдеще и видим какво ни очаква!

Слава Севрюкова предсказа, че до 2017-2018 година в България външния живот няма да върви на добре поради егоизма на народните водачи. После начело ще застане жена и добрите дни за българите ще започнат. Не трябва обаче да забравяме, че всичко ще протича на „фона” на набиращия все по-голяма сила Ариман и съответните шокови удари. През периода 2025-2032 година светът ще се тресе от природни катаклизми, религиозни войни и всякакви други невиждани досега в човешката история бедствия, защото Антихриста ще се „вихри”, обявявайки, че е завърналия се Христос! Много държави ще изчезнат от картата на света, милиарди Души бързо ще отидат в Камалока, но за българите тогава ще бъде по-спокойно, защото най-накрая натрупаната заради гоненията на богомилите карма ще бъде изплатена. България ще стане „оазиса” на света, към който отвсякъде ще гледат с удивление, възхищение и упование.

Така видя бъдещето Слава Севрюкова, а Ванга беше категорична, че каквото „света Слава е казала, ще се сбъдне”. Можем ли да им вярваме? Дали събитията ще протекат по този начин? Ако анализираме настоящия духовен живот по света през погледа на Спасителния Импулс, излъчен от България, можем да констатираме: „Че по какъв друг начин да се случат”? Истината си прокарва път към Земята и без гигантски катаклизъм е невъзможно адекватното събуждане нито сред хората с отчайващо жалък материалистичен светоглед, нито сред потъналите в луциферическо-ариманическа самодостатъчност религиозни общности! На 03.04.2033 година се навършват 2000 години от Разпети Петък и ще са изминали 33 години от инкарнацията на Антихриста, която вероятно ще приключи ТОГАВА, за да си отдъхне оцелялото и оредяло човечество от невижданото изпитание и най-после тръгне по ПРАВИЛНИЯ начин след Онзи, Който е „Пътят, Истината и Живота”. А какво ще е станало с Ариман, дали ще бъде „разпнат” или спасен, засега само Христос знае! Преди 2000 години на Кръста Той видя цялото бъдеще до Вулкан и следователно „ново Небе и нова Земя” ГАРАНТИРАНО ще има, но втори път слизане в плът на Ариман няма да има. Всеки човек е длъжен да направи своя избор, без значение каква духовност изповядва. Ако не последва Христос по пътя Му към Вулкан, обрича следващите си инкарнации на мъчение и безвъзвратно изоставане в развитието. Бодхисатвата беше съвсем ясен: „Неутралитет сега няма”. Спасителят ни предупреди: „Будни бъдете!”, защото живеем във време-ОТКРОВЕНИЕ. ЦЯЛОТО Небе гледа КЪМ нас, КАКТО гледаше в Поврата на Времената към Гетсиманската градина! Тогава Синът Човешки САМ взе решението да се жертва и Му се откри Промисъла на Бога за МИНАЛОТО. С „изиграването” на „слънчеви лъчи” ние човеците СЪЩО ще разберем МИНАЛОТО от Божествена „гледна точка” и ще НАПИШЕМ ИСТОРИЯТА на земното си развитие в историчен, мистичен и космичен план, която всъщност отразява развитието на Аза. Думата „българин” означава „Аз” и затова историята на света е историята на българите – „най-древния народ на Земята”. Познали миналото, ще открием Промисъла на Бога за човечеството и едва СЛЕД това ще сме в състояние да „изиграем” и „пентаграма”, т.е. срещата с Антихриста, в която Христос ще ни открие БЪДЕЩЕТО! Преди 2000 години Той се справи със задачата. Сега е наш ред. Ще се справим ли ?!
Димитър Мангуров

12.09.2010 год.



гр. Варна


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница