Какво мислите, за съвременните секти ?



Дата17.08.2018
Размер109.14 Kb.
Р Е Ф Е Р А Т
На
Теодора Димова

ИМ , ФН:916 , 26 ГРУПА

ПО

ФИЛОСОФИЯ

Тема : Какво мислите, за съвременните секти ?

Секти в истинския смисъл на думата съществуват само по отношение на една Църква. Всяка секта е против Църквата, т.е. представлява “опозиционно” движение (реформатортско или революционно), което, не можейки или не желаейки да постигне признание или да са утвърди в Църквата като законно и автентично, се отделя от нея с намерение да се обособи на свой ред в Църква. Разбира се, тези движения, оспорващи канона, възникват много често и преди всичко в период на обществена, а следователно и на религиозна криза. Колкото Църквата е по-централизирана, догматична, авторитарна, толкова повече тя е обект на опозиционни движения, на реформи, както и на нововъведения. 

Някои секти успяват да си извоюват официално признание от Църквата(монашески ордени, братства, духовни ордени, като например Тамплиерите, Християнската работническа младеж, Опус Деи...). Други (проповедници-труженици, привърженици на посвещението в духовен сан на жените, “сексуалните малцинства”, търсещи религиозна легитимност...), несполучили, прекратяват дейността си или разгръщат своя протест срещу утвърдената религиозна традиция вътре или извън Църквата. 

Може обаче да дойде момент, когато оспорващото монопола й движение преминава границата и става схизма (отцепване) или секта. Общото между тях е, че и двете се противопоставят на канона, но все пак съществува разлика: схизматикът се отделя, без да отрече нищо от съвместно постигнатото в лоното на Църквата, докато сектантът се отцепва окончателно, като въвежда нова или възвърната комбинация от вяра–вероизповедания–обреди. 

Следователно с езика се злоупотребява, щом за секти са провъзгласявани всевъзможни религиозни движения, които не се противопоставят на Църквата, нито се откъсват от нея, а съчетават появяването на обаятелен харизматичен водач със съвкупност от вероизповедания с всякакъв произход. Тези формации не са секти в истинския смисъл на думата, дори някои да използват знаци, символи или откъслеци от доктрини, заимствани от една или няколко религиозни традиции. 

Всяка секта възниква като оспорващо движение в определена култура и поради това може да черпи същността на своите опозиционни възгледи единствено от обкръжаващата я духовна среда. 

При някои Църкви става дума не за секти, а по-скоро за течения. Така например поради липса на институционализирано учение юдаизмът, във всеки случай поне съвременният, не познава “еретични” или отделни секти в буквалния смисъл, а по-скоро мисловни течения. Що се отнася до индуизма, който не познава нито догматичеко учение, нито строго регламентирани практики, това не е Църква или множество Църкви и следователно не се сблъсква с проблеми за сектите; там се говори за школи, за различни видове благочестия и способи за постигането им, в основата си до една легитимни. 

ВЛИЯНИЕ НА СЕКТИТЕ

Психолозите отбелязват, че обикновено в сектите попадат хора с особен манталитет, лишени от способността критично да възприемат заобикалящата ги действителност. Потенциални адепти на сектите са психически слабите хора, израснали в емоционално неблагоприятна семейна среда, смазвани от силен авторитет, не намерили своето място в живота. За адептите на сектата е характерно да възприемат заобикалящата ги действителност като свят на тъмнината, а хората, които го обитават – като слепци. Подобен мироглед е своеобразно бягство от проблемите, с които не са били в състояние да се справят. Но те не бягат сами. А със своите деца, които може би биха били по-различни от своите родители, може би те биха намерили своето място в живота, но сега са обречени да живеят в сектата и по нейните закони, които винаги са в разрез с интересите на личността и обществото.

По данни от отчета, публикуван във Франция през юни 1999 год., 40 000 (!) френски деца се намират под влияние на сектите. И това са само официалните данни. А реално колко деца са заплетени в мрежите на деструктивните култове, е почти невозможно да се определи. В Русия дори няма такава статистика, но се предполага, че броят на децата в сектите наброява стотици хиляди.

Мнозина сектанти крият децата си и не съобщават на властите за тяхното присъствие в общността. Например членовете на Френската федерация на „Кришна съзнание” не регистрират новородените нито в кметството, нито в органите за социално подпомагане. Затова никой не може да каже колко деца живеят в тази общност.

Измамна е представата за това, че ръководителите на сектите не се интересуват от съдбата на децата и че за тях главното е да привлекат в общността големи хора, от които ще извлекат повече полза. Това съвсем не е така. Интересът към децата от страна на сектантите е огромен.
"СТРАНАТА НА АНУР"

Животът на децата в сектата често е просто немислим. Така повечето сектантски общности, привърженици на т. нар. "естествен" живот, принуждават своите последователи да спазват строга диета, което води до хронично недохранване. През 2001 г. в Новокузнецк (по наши сведения днес в района на Кузнецка област действат повече от 50 тоталитарни секти, основани на окултно, неоезическо учение) избухна религиозен скандал. След едномесечно пребиваване в сектата "Страната на Анур" момиченце на 1 годинка и 9 месеца постъпва в болница заради изтощение, рахит, хипотрофия. Детето било лишавано напълно от месо, риба и сметана, продукти, богати на калций, белтъчини и въглехидрати. Естествено и никакви имунизации не били направени на момиченцето. При това родният 22-годишен баща на детенцето, върл адепт на сектата, и новата му съпруга (майката на детето починала от рак) са убедени, че това е "правилният път". 

Що за секта е "Страната на Анур"? Тяхната вяра представлява «коктейл» от християнство, будизъм, уфология, учението на Рьорих и Блаватска. За първи път за сектата се споменава през 1992 година. «Анурците» се смятат за потомци на жителите на Венера и за да поддържат постоянна връзка с "космическия разум", изтощават себе си и децата си с изключително строга "диета", много медитират, а сутрин на гладно задължително изяждат лъжичка сода, която според тях служи за проводник на космическата енергия… Анурците твърдят, че Космосът им дава дар да изцеляват болести и те се занимават с целителство, макар че, разбира се, нямат никакъв лиценз за извършване на лекарска дейност. А и самата секта не е регистрирана, тъй като "Космосът забранявал регистрация"…

Преди да станат "анурци", хората трябва да се откажат от "разкоша" – да продадат апартаментите и имуществото си, а парите да предадат в хазната на "страната". След това връщане назад за тях вече няма. Сектантите никъде не работят, не четат книги, оттеглят децата си ги от държавните учебни заведения, при болест им е забранено да търсят лекарска помощ. (През 1999 г. в «страната» пламва епидемия от краста, а през 2000 г. няколко човека се разболяват от сифилис, много сектанти са болни от хепатит). "Изцеленията" се провеждат вътре в самата секта, и по тази причина водят и до смъртни случаи, макар че поради недостатъчно свидетелски показания това не можа да се докаже. Известно е, че към детската болница в Новокузнецк се обръщат милосърдни хора с молба да се окаже помощ на изтощени деца, които живеят заедно със сектантите в малкото селище Ключевое, близо до Новокузнецк.
ВИСАРИОН

Не само «анурците» отхвърлят медицинската помощ. Не признават медикаментите и в сектата на Висарион - друг сибирски деструктивен култ. В сектата на Висарион хората се държат в състояние на постоянно недохранване, не им дават да се лекуват (вместо лекарства те практикуват т. н. «естетотерапия» – излизаш в гората, гледаш тревата, облаците и всичко трябва да ти мине), карат ги да си мият зъбите с урина и да правят куп други безсмислени и вредни неща. Между другото висарионовците, както и анурците, също са здраво свързани с "Космическия разум". От него те периодично получават послания. Ето едно от тези послания: «Послание от Орион. Прието в Молдавия, гр. Кишинев… Прочетено на събранието в Обителта на зората" - така виссарионовците наричат своето селище в тайгата. Коментариите, както се казва, са излишни. На децата, както и на възрастните се предоставя възможността само за една чинийка храна да работят наравно с възрастните: орат земята, строят за своите семейства бърлоги или самостоятелни къщи за лъжехриста Висарион. От храна биват лишавани всички, които закъсняват за четенето на книгите на основателя на сектата.

"СЕМЕЙСТВОТО"

Безусловно освен опасност за физическото здраве, сектите представляват заплаха и за детската психика. Става дума за широко разпространената сред сектантите педофилия и други сексуални престъпления. Характерен пример за това е сектата "Семейството". 

В продължение на много години тя практикува масово развращаване на малолетни. За сексуалното насилие над децата и принуждаването на членовете на сектата да упражняват "ритуална проституция" писаха вестниците на много страни в света: Великобритания, Аржентина, Франция, Австралия. От тези публикации научаваме, че макар сектата официално да се е обявила за прекратяване на практиката с детския секс, налице са данни за такъв «феномен» като т.нар. лагери или програми за победители. Някога в сектата част от жилищата на общността били отделени като база, където започнала разработката на методи за решаване на “трудните случаи”. Тази практика имала за свой обект младежите и по-големите деца на членове от сектата, но след това обхванала и възрастните. Използвайки методи като държане под ключ, четене на цели преписи от “Писмата на Мо” (посланията на основателя на сектата Берг (на снимката), “изгонване на бесове”, физически наказания, тежък труд, писмени самопризнания за направени лоши постъпки и публично унижение, подрастващите и възрастните били държани под подобно «наблюдение» в продължение на различен период от време (седмици и дори по цели месеци), докато те не “побеждавали” своите слабости или не напускали сектата. Това било документирано от бивши членове на движението, както възрастни, така и младежи. «Семейството» и досега не се е отказало от тази практика, само че доста по-внимателно я използва. Строгият контрол върху мислите на членовете на групата продължава да се осъществява чрез “чистосърдечни разкази”, които всеки член е задължен редовно да пише. 


Защо младите търсят сектите?

Много от тях влизат в секта, защото са дълбоко самотни. Има хора, които се сблъскват с различни проблеми от живота като моменти на голямо напрежение, здравословни проблеми или парични трудности. Тези секти или групи много умело индивидуализират такъв тип хора, и ги привличат на техните сбирки. Особено опасно е за тийнейджърите, които поначало търсят контакт със свръхестественото. За тях това е приключение, игра. А там сектите се възползват. Често младежите стават жертви на така наричаните секти, поклонници на злото. Сектите искат да прокарат злото като добро. В този случай става дума за възхваляване на смъртта, на насилието, на всичко, което е мрачно. То бива представяно като нещо добро. „Ако не се унищожаваме, няма да се забавляваме”.:това са ужасяващи и адски формули.

Често сектите карат техните членове да се изолират от обичайната си среда. Упражняват въздействие и внушение, като стигат и до сложни ритуали. Понякога се правят дори и жертвоприношения с животни и даже хора. Тези ужасяващи практики отслабват още повече психиката на участващите и ги карат да се смятат да неспособни да живеят без сектата.

Важен инструмент на сектантската манипулация е личната изповед. Разбира се, за да установи възможно най-пълен контрол върху последователите си, водачът трябва да има максимално пълна информация за тях. Лифтън посочва, че в подобни тоталитарни организации идеята за изповедта излиза от всякакви религиозни, законови и дори терапевтични рамки и се превръща сама по себе си в догма. От последователите се изисква да споделят грехове, които никога не са извършвали, да разкрият всичко за себе си, да направят общо достояние и най-личните си тайни. Това е свързано с чувство на срам и вина, което прави хората силно уязвими и е добре дошло за водачите. Пълното разкриване на детайли от живота, мислите и чувствата на отделния човек го прави още по-податлив за влиянието на водача, когото той без друго възприема като по-висш индивид. Идеята зад това пълно разкриване е да се заличи границата между личното и общото, човекът да загуби чувството за собственост над мислите, емоциите, спомените си. Несъзнателната вина и срамът са изначални човешки чувства, които водачът на сектата се старае да засили, за да постигне контрол над съответния индивид.
Постоянният натиск за правене на изповеди, изискването за пълно, неограничено доверие в мисията на сектата е в противоречие с нормалното човешко мислене. Когато това всеобхватно доверие се пропука, човекът е изправен пред дилема - дали да продължи с установеното поведение, макар и неискрено или да се откаже и да се върне към нормалния си живот. Много често се оказва, че дадена личност не е достатъчно силна да се откъсне от влиянието на организацията и тогава се развива така наречената от Лифтън "психология на пешката". Чувствайки се неспособен да избяга от влиянието на водача, човекът отдава всичките си сили на адаптиране към това влияние. 
С други думи, самият той започва да взима активно участие в манипулацията на други, с цел да избегне наказание от страна водача.
Всичко описано до тук има за цел да лиши хората от способността за вземане на самостоятелни решения. Стремежите на сектата, действията на водача й, целта й не бива да бъдат подлагани на съмнение. Този факт естествено означава, че последователят бива ограничаван в мисленето си. Има една единствена правилна реалност и това е реалността на сектата и нейната доктрина.


Всяко съмнение в "свещеността" на тази доктрина е грях, а грехът предизвиква чувство за вина и срам. От друга страна, пълното доверие в истинността на идеите на сектата и авторитета на нейния водач създава така необходимото за всеки човек усещане за сигурност и защитеност. В името на тази сигурност човек е склонен да пожертва способността си за критично мислене, а оттам и голяма част от индивидуалността си.
Друг основен инструмент в манипулацията на хората е езикът. Водачите на секти създават един ограничен речник, с който се борави непрекъснато и всичко се обяснява с кратки, обобщаващи и безапелационни клишета. Езикът като основно средство за комуникация оказва особено силен ефект върху всяка психика. Ограничаването на използваните словесни средства неизбежно води до ограничаване на мисленето. Освен това, използването на определените клишета засилва чувството за принадлежност към групата. Както казва Едуард Сапир, "ако говори като нас, значи е един от нас". Тези клишета са разделени на две групи, отразяващи разделението на света. Тези две групи друг изследовател Ричард Уийвър нарича "божествени термини", които изразяват целите, действията и идеите вътре в сектата и "дяволски термини", които се отнасят за външната реалност. Пример за божествените термини е думата "мисия". Не съществува сектантски лидер без "мисия"
Мисията да направи живота на следовниците си по-добър, да ги извиси над околните, "покварени" хора, да ги пречисти и предпази от грехове. Идеята за Дявола, в каквато и да е форма, също е неотделима част от всяка сектантска доктрина. Страхът трябва да се поддържа на високо ниво, затова всички извън сектата биват провъзгласени за слуги или жертви на дявола. Проявата на съмнение към идеите или моралността на сектата е предизвикана от намеса на дявола. Изобщо, абсолютизирането на доброто и злото в основна степен се развива чрез словото.
Важен аспект от действията на сектите е рязкото разделение между тези, които имат право да съществуват, тоест членовете, и другите, които нямат това право, тоест външния свят. Вярата в доктрината на сектата е единственият не само правилен, но и възможен начин на съществуване. Ето защо за последователите на сектите възможностите са две: живот чрез групата, или буквално небитие, изчезване извън нея. Това е основният човешки страх, на който разчитат сектантските водачи - дълбоко вкоренения страх от смъртта, от несъществуването.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Контактите, които представителите на тези секти установяват винаги започват със светли обещания. Те ги предлагат с голяма категоричност и убеденост. Следва промиване на мозъка, а впоследствие – и изисквания към вече привлечения последовател да се подчинява на вътрешната дисциплина в сектата и на нарежданията на гуруто. Когато има изискване да се изпълняват сляпо “предвижданията” за бъдещето или разпорежданията на водача, касаещи ежедневния живот – това е сигурен белег, че се касае за секта от тоталитарен тип. Тези култове се стремят към пълен контрол над човешката личност.Някои секти от източен тип, както и част от псевдохристиянските движения въздействат до такава степен върху психиката на последователите си, че когато човекът се убеди, че светлите обещания няма да се сбъднат, вече не може да се откъсне от общността, превърнала се в негова жизнена среда. Тогава се стига до тежки кризи, депресии и дори до самоубийства.


Проверил:

/ М.Каприева/
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница