Какво научихме от германските затвори
Николас Търнър - председател на "Институт по правосъдие Вера"1 и Джереми Травис - председател на Колежа за наказателно правосъдие "Джон Джей" 2, „Ню Йорк Таймс”, 6 август 2015 г.
Публикуваме текста със съгласието на авторите.
Обезпокоени за състоянието на пенитенциарна система на САЩ, в началото на лятото се включихме в делегация за посещение и проверка на условията на някои от затворите 3в Германия. Това, което видяхме, беше удивително.
Затворниците носеха своите дрехи, а не затворнически униформи. При влизане в килиите събуваха обувките си и се преобуваха с домашни чехли. Затворниците живееха по един в килия. Всяка килия е с ярка естествена светлина, обзаведена с лични вещи като завеси, растения, семейни снимки, цветно спално бельо, донесени от вкъщи. Всяка килия има собствена баня, отделена от помещението за спане, и телефон, с който затворниците могат да провеждат разговори. Затворниците имат достъп до общи кухни, напълно оборудвани с всички прибори, които всяка обикновена кухня има, където те могат да сготвят прясна храна с продукти, закупени със средства, заработени от участие в професионални програми.
Надяваме се, че видяното показва как може да изглежда системата на наказателното правосъдие и изпълнението на наказанията в САЩ в бъдеще.
Това е окуражаващ момент за защитниците на правосъдната реформа в САЩ. След десетилетия на коравосърдечност и самодоволство Съединените щати най-накрая започват да предприемат сериозни стъпки за промяна на това, което неотдавнашният доклад на Националния съвет за научни изследвания посочи като "исторически безпрецедентен и уникален в международен план" експеримент на масово лишаване от свобода. Конгресът, с подкрепата на републиканци и демократи, изглежда подготвен за приемане на законодателство, с което да бъдат намалени или премахнати твърдо определените наказания за различни престъпления. Много от щатите вече отбелязват напредък в намаляване броя на затворниците. Президентът Обама, в жест към поетия ангажимент за подкрепа на правосъдната реформа, през миналия месец стана първият президент на САЩ, който посещава корекционно учреждение. 4
Делегацията, която водехме, включваше привърженици на реформата в САЩ – губернатор – демократ, корекционни служители от целия политически спектър, главни прокурори, бивши затворници, учен – либерал, представители на "Right on Crime"5 и Института "Charles Koch"6, консервативни групи, които подкрепят реформата, както и Християнската евангелистка група "Prison Fellowship". 7
За да се забележат признаците на прогреса, радикалната промяна в Съединените щати изисква от нас фундаментално преосмисляне на някои ценности. Как може да настъпи промяна от система, чиято основна ценност е възмездие, към система, която дава приоритет на поемането на социална отговорност и рехабилитацията? В Германия видяхме примерен модел: система, която се основава на защита на човешкото достойнство и на идеята, че целта на лишаването от свобода е да подготви затворника да води общественоотговорен живот на свобода, живот без престъпност.
Докато в Съединените щати общият брой на затворниците е 2,2 млн., то в Германия те са 63 500, което представлява 1/10 от общия брой на затворници в САЩ. Повече от 80 % от осъдените за извършени престъпления в Германия получават наказания глоба в зависимост от вида на престъплението и финансовите си възможности. Само 5 % от извършителите биват лишени от свобода. Около 70 % от лишените от свобода изтърпяват наказание за срок по-малък от 2 години, а малцина са тези, които са в затвора за повече от 15 години.
Затворниците, които посетихме, разполагаха с правото на свободно движение в помещенията на затвора, като се очаква от тях да правят самостоятелна преценка как използват времето си. За голяма част от затворниците е позволено няколко пъти в годината да напускат затвора за няколко часа или за една нощ, за да посетят семейството и близките си. Режимът на изтърпяване на наказанието при условията на строга изолацията е рядкост в Германия и подобна мярка се налага само за срок от няколко дни, а в редки случаи продължителността й е месец (за разлика от САЩ, където изолацията може да продължи с месеци или години).
В Германия процедурата по обучение и подбор на корекционни служители е по-взискателна. Докато лидерите на корекционните дейности в нашата делегация описваха недостига на квалифицирани кадри и курсове за обучение само за период от няколко месеца, в германската провинция Мекленбург-Западна Померания са одобрени за участие в двугодишната програма за обучение по-малко от 10 % от кандидатствалите за корекционни служители в периода от 2011 г. до 2015 г. Това изглежда, че дава резултат: в затвора, който посетихме, в периода от 2013 г. до 2014 г. не е имало регистрирани случаи на нападение между затворници или срещу служители.
Германците, подобно на американците, са силно загрижени за обществената сигурност. Но те възприемат рецидивизма по различен начин. По време на нашето посещение чухме професионалисти в областта на затворното дело да обсъждат недостатъците на германската система за изпълнение на наказанията от неразбираема за нас гледна точка: ако след освобождаване на затворник, той се окаже отново в затвора, това се превръща в основание служителите в затвора да обсъдят какво биха могли да подобрят в дейността си. Когато им разказахме за американските политици, които прекратяват изпълнението на програма за "работа извън затвора" 8и "предсрочно освобождаване"след нашумяло престъпление, извършено от освободен затворник, те поклатиха глави в недоумение: Защо прекратявате изпълнението на иначе ефективни програми само заради това, че един от участниците се е провалил?
Разбира се, разликите между двете страни са съществени. На първо място американската система на наказателното правосъдие е изградена в дългата сянка на робството и до днес е под непрекъснато влияние на силите на расизма. Изграждането на американските затвори беше следствие на политическата среда, в която "безпощадни към престъпниците" беше печеливша стратегия за спечелване на изборите.
Но германският контекст все още осигурява визия за възможното бъдеще на Америка. Член 1-ви на германската Конституция гласи: "Човешкото достойнство е неприкосновено". 9 Разбира се, нашата Конституция забранява жестокото и необичайно наказание и защитава личността срещу незаконна намеса на държавата. Както беше отбелязано от върховния съдия Антъни Кенеди в повратното му становище – призив към щата Калифорния да намали общия брой на затворниците: "Затворниците запазват същността на човешкото достойнство, присъщо на всички лица.. Зачитането на човешкото достойство съживява духа на Осмата поправка на Конституцията." 10
Думите на съдия Кенеди вдъхват много надежди, но понастоящем имат твърде малко влияние върху условията в американските затвори. В Германия открихме, че зaчитането на човешкото достойнство е осезаемо в управлението на затворите. Чрез налаганите от съда правила, обученията на служителите и общата им мисия човешкото достойнство е нещо повече от правна абстракция.
Въпросът, който си задаваме, е дали можем да научим нещо от страна, която е взела поука от собственото си ужасно историческо наследство - Холокоста – с впечатляваща ангажираност за подкрепа на човешкото достойнство, особено за хората в затвора. Този принцип резонира, макар все още твърде глухо, със здравите базисни американски ценности.
Превод: Мария Христова
Сподели с приятели: |