Какво не знае съпругата на пастора


СЕДМА ГЛАВА ТИ СИ ЛЮБИМАТА НА СЪПРУГА СИ



страница4/9
Дата21.01.2018
Размер1.78 Mb.
#50533
1   2   3   4   5   6   7   8   9

СЕДМА ГЛАВА
ТИ СИ ЛЮБИМАТА НА СЪПРУГА СИ
Натоварени програми, многобройни ангажименти и уморени тела лесно карат нас, пасторските съпруги, да забравяме, че все пак сме и любовници на съпрузите си. Една приятелка ми довери, че с всички изисквания на пасторския живот не можела да си позволи лукса да бъде любовница. Чувствала се толкова изцедена, че нямала останала енергия за прахосване в любов към половинката си. Побързах да я убедя, че е опасно да пропуска този „лукс да бъде любовница”.

„Има време за всяко нещо… време за обичане…” (Екл. 3:1, 8). Докато посвещаваме живота си в служение на църковните членове и на общността си, докато сме заети да поддържаме чисти, комфортни домове и да подготвяме питателна храна, както и да се грижим за децата си, това да обичаме съпрузите си романтично също трябва да намери определено място в плановете ни. Много пасторски съпруги са верни и подкрепят съпрузите си. Искаме те да успяват и постепенно да се изкачват по стълбицата на добродетелта. Често се отбелязва важността на приноса на съпругата за успеха на нейния съпруг. Също така има някои съпруги, чието лошо влияние и слаба подкрепа спъват напредъка на съпрузите им. После идват онези съпруги, които са толкова заети професионално и с домашни ангажименти, че романтиката ги напуска. Има нужда от баланс – работа, забавление и романтични моменти за пасторската двойка.


Чий ред е?

Пасторските двойки трябва да отделят време, за да планират романтично време заедно. В книгата „Всеки служител има нужда от любовница” („Every Minister Needs a Lover”), Епинджър и Епинджър наблягат на състоянието на много пасторски двойки: „Ние, духовниците, се учим как да вършим работата си по професионален начин – посещаваме събрания на комитета, създаваме проповеди, ръководим църковните дела, посещаваме болни, вършим работа за деноминацията и сме заети с безбройни задачи на служител. Нашите съпруги също имат своите специфични задачи за вършене и често действаме много добре като двойка в управлението на домовете си, в съвместната работа в църквите ни… За всеки брак, за да бъде истински изпълващ, интимността – креативната, израстваща опитност, която обединява хората емоционално, умствено, психологически, духовно, физически – трябва да бъде съществено, централно ядро” (16).

Това са много силни думи. Пасторските двойки трябва да отделят време да планират романтично време заедно. Бомбардирани сме с изискванията на множество задължения и отговорности. Тях вярно ги изпълняваме. Правим списъци и планираме срещи. Приоритетите се обслужват. Подобно на „скърцащото колело” от Притчи, някои неща в нашите списъци привличат вниманието ни. Насред всичко това къде в главния ни план е романтиката?

Една жена сподели това, че съзнава колко жаден за романтика е съпругът й. Въпреки това, тя отказа да се приеме за виновна, защото и тя била жадна! „Той никога не ми носи цветя или малки подаръци на признателност, затова и аз няма да го карам да се чувства добре”. Ето двама жадуващи хора, всеки от които чака другия да действа пръв. Аз не можах да помогна, но се усмихнах, когато размишлявах над думите на нашия Господ в Лука 7:31, 32: „А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте”. Чий ред е наистина?

Опитайте се да разговаряте за нуждите си със съпруга си. Бъдете честни и отворени един към друг. Това ще помогне. Ние трябва да признаем нуждата си от интимност, романтика и физическа любов. Поемете отговорност за пренебрегването на този важен аспект от живота си. Това не е разговор за обвиняване, а за планиране как да прекарвате редовно малко време, посветено един за друг. С други думи, започнете отначало. Тогава, чий ред е?
Разпалване на огъня

Всички сме се радвали на топлината и красотата на горящия огън, особено когато времето е студено. Знаем важността на горивото, което поддържа този огън да гори. Огънят на нашия брак не може да бъде поддържан без горивото на любовта и романтиката. Мери Съмървил ни напомня за това: „Жени, отделяме ли време за онези интимни моменти заедно и даваме ли на съпрузите си да разберат колко са важни за нас? Ако често сте твърде изморени, ще бъде мъдро от ваша страна да видите какви други дейности могат да бъдат премахнати от програмата ви или да се опитате да си починете, за да се подготвите за тази обединяваща и приятна част от деня, да бъдете заедно със съпруга си. Също така е подходящо да се молите за сила от Бог. Той ще ви даде силата и енергията Си за този свещен аспект от вашия брак” (120).

В книгата си „Да поддържаме жива искрата” („Keeping the Spark Alive”), Айала М. Пайнс набляга на тази концепция на действие – да се поддържа горящ огънят на семейната любов. Ако в него не се добавя гориво, рано или късно пламъкът ще изгасне. Мъдрецът Соломон твърди: „Където няма дърва, огънят изгасва” (Пр. 26:10). Трябва да правим всичко, което можем, за да поддържаме брака си жив и пламенен. Когато студените, жестоки ветрове на критикуването, враждебността и нереалистичните очаквания ни обрулят, топлите пламъци на любовта, интимността и споделянето на съпрузите могат да затоплят сърцата ни и да ни изпълнят с мир, сила и утеха.
Неговите нужди

Нашите мъже изглеждат толкова силни и мощни, че понякога забравяме, че имат нужди, които копнеят да бъдат задоволени. Жените не са потайни за собствените си нужди. Колко пъти не сме чували жена да се оплаква: „Никой тук не го е грижа за мен! Защо не може някой да разбере, че аз имам нужди?”. Ние, жените, сме изразителни по отношение на чувствата и нараняванията си. С мъжете е различно. Мъжете придават субективен характер на желанията и мечтите си и понякога това продължава, докато не забележим драматична проява, за да осъзнаем, че те действат според някаква незадоволена нужда. По-рано в тази книга споменахме петте най-важни нужди на мъжете, според проучване на нуждите от Уилърд Харли. В низходящ ред по важност те бяха:



  1. Сексуално удовлетворение

  2. Развлекателна компания

  3. Атрактивна съпруга

  4. Домашна помощ

  5. Възхищение (183, 184).


Сексуално удовлетворение. В един от нашите семинари за пасторски двойки една жена отбеляза, че е шокирана, че пасторът поставя толкова напред в приоритетите си сексуалното удовлетворение. Бях облекчена, че тя осъзна това, преди да бъде твърде късно. Пасторът е човек със същите физически и емоционални нужди като всеки друг нормален мъж. Затова се е оженил за жена. Мъжете, без да се срамуват, изразяват нуждата си от сексуално удовлетворение. Пасторите не са по-различни. Разбира се, те не избухват гневно на амвона и не барабанят по катедрата, докато реват, че са сексуално неудовлетворени. Въпреки това, като съпруги трябва да сме достатъчно осезателни, за да разпознаем тази нужда. Тогава трябва да искаме да задоволим тази нужда.

Решението на брачните сексуални проблеми не се намира в някакъв наръчник. Намира се в основополагащата любяща, грижовна, неегоистична и реципрочна връзка между съпруга и съпругата. Друга помощ за успешното брачно нагаждане е образоването. Много пъти сме се сблъсквали с погрешни схващания, които са ни преследвали през целия ни живот. Медиите, заобикалящата ни среда и дори някои неприятни преживявания от миналото може да са повлияли на гледната ни точка за секса.

Полезно е да си спомним, че нашата сексуалност е била Божия идея. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Също така, радостта от брачната близост е утвърдена в Библията. В Евреи 13:4 четем: „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено”. Знаем, че тук „леглото” не се отнася до мебел в спалнята, а до семейната близост. Една моя приятелка ми каза, че когато чете този текст в Библията е много щастлива, защото това я освобождава от чувство на вина!

Разбира се, план на дявола е да ни кара да се чувстваме виновни от насладата от Божия брачен дар за семейните двойки. На това или се набляга прекомерно или се игнорира. Християните вярват в умереността. Щастливите християни са завършени същества – социално, физически, духовно и интелектуално. Апостол Павел много ясно изобличава пропускането на брачна интимност във взаимоотношенията ни. „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате” (1 Кор. 7:3-5).

Изневярата често се приписва на фактори като: прекомерно отдаване на работата, отслабена връзка с Бог, ограничаване на времето, прекарано с партньора, както и нестихващата кампания на Сатана да разрушава браковете. Затова пренебрегването на сексуалната интимност в пасторския брак води до изневяра. Заблуда е за пасторските двойки да вярват, че са имунизирани срещи капаните на изневярата. В книгата „Сърце до сърце с пасторски съпруги” („Heart to Heart with Pastor’s Wives”), Колийн Таундзенд Евънс обяснява, че в едно общество, в което интимността се цени, но толкова рядко се постига, „нашите пастори-съпрузи, които са чувствителни, грижовни и искрено заинтересовани от паството, могат лесно да открият, че човешката топлина и благочестивото им състрадание са погрешно разбрани” (27). Евънс продължава: „Много хора са в нужда и служителите, както и лекарите, терапевтите и други професионалисти от типа „помагащи”, са уязвими мишени. Пасторите са особено податливи” (28).

Ние трябва да помагаме на съпрузите си да не станат жертва на „странни жени”. Мъдрият мъж Соломон ни дава чудесна мъдрост, която може да бъде приложена спрямо нуждата ни да погледнем сериозно на ролята ни в брачната интимност. „Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко” (Пр. 27:7). Не искаме съпрузите ни да се борят за трохи интимност от масите на други жени. Нека си обещаем един на друг да държим себе си „наситени”. Трябва страстно да защитаваме браковете си.

Понеже живеем в свят на грях, където атаките на Сатана са злостни и постоянни, ще има случаи на беда във взаимоотношенията. Затова трябва да се молим упорито и да работим упорито, за да държим браковете си живи. Трябва да се стремим към балансиран, систематичен подход, за да запазим семействата си.

Когато искрената любов, изразявана в несебелюбие и милост, е в сърцето на двойката, всеки ще желае другия. Епинджър и Епинджър споделят следното прозрение за сексуалната интимност: „За да задълбочи сексуалната интимност, двойката има нужда да се наслаждава на секса по начини, които ще заситят тяхната любов. Бракът е жизненоважен до степен да има обединяваща функция на тези две форми на интимност – физическата и психологическата. Задоволяването на личната жажда за половинка на човека, конкретно нуждите на сексуалното му его, е изключително важно” (71).

Има достатъчно християнска литература по въпроса как да се наслаждаваме на дара на брачната интимност. Добра идея е да се възползваме от облагите на тази материя. Това не само ще помогне на личния ни живот, но ние ще можем да споделяме правилни прозрения с другите двойки в нашето паство и дори в общността.
Нещо друго?

Има различни нива на връзка – намигване, усмивка, лека милувка, стискане на ръка. Обичам когато Янсен, съпругът ми, ми се усмихне. Може и да изглежда простичко, но това ми дава „топло-бълбукащо” усещане. Физическият контакт не е единственото средство да държим огъня запален. Комуникирането е напълно задължително. Колко често споделяме чувствата или убежденията си? Кога за последен път когато утвърдихме съпрузите си? Даваме ли словесен израз на възхищението си от тях? Една от ползите на добрата комуникация е, че води до подобряване на приятелството със семейните партньори. Не е достатъчно да обичаме съпрузите си. Също така трябва да ги харесваме. Затова е приятелството между партньорите в брака. Говоренето и слушането един друг може да изгради мостове. Нашата комуникация може да обхваща широк спектър – от сериозен бизнес разговор, обикновен „разговор за времето” до споделяне на надежди, страхове и мечти.

Спомням си толкова ясно, сякаш беше вчера, нашите първи брачни моменти. Аз не съм човек, който обича да изразява гласно мислите и чувствата си; по-скоро съм интроспективна. През първите години от брака ни не изразявах много чувствата си. Един ден съпругът ми ме попита дали се радвам на брака ни. Помислих си, че е странен въпрос от негова страна. Не бях ли му показала удоволствието си от това да бъда с него? Не показвах ли вече топлината на медения месец? Какво не правех, както трябва?

„Ами”, обясни Янсен, „ти не говориш много. Наистина не знам как се чувстваш”.

Това наистина ме шокира. За първи път осъзнах колко често по навик бях потопена в мислите си. Трябваше да споделям повече. Трябваше да давам израз на чувствата си. Наистина, не бях омъжена за пророк. Той имаше нужда да знае какво мисля, как се чувствам с новия си живот. От този ден нататък аз работих, за да бъда по-изразителна и комуникативна. Сега изглежда така, сякаш съпругът ми е създал чудовище!

Наистина трябва да работим за усъвършенстване на общуването със съпрузите ни. Струва си всички наши усилия и енергия. Любовниците трябва да общуват.


Развлекателна компания

Много пасторски двойки мислят за себе си като за отбор. Преди около десетилетие една млада двойка-служители дойдоха при съпруга ми и мен и казаха, че искат да обсъдят нещо с нас. Нямах представа какво е това „нещо”. Понеже имахме някаква предварителна подготовка, тази млада двойка изрази дълбок интерес към служението в екип. Не искаха отделно служение. Искаха да работят заедно, да споделят един и същ интерес към душите и да бъдат признати като пасторски екип. Беше ободряващо да видя искреността и ревността в техните млади, посветени очи. Екипното служение е цел на много двойки-служители.

За разлика от тази двойка, една пасторска съпруга се оплака, че съпругът й я оставил „на тъмно” за служението си. Тя не знаеше нищо за целите, постиженията и разочарованията му. Тя често присъствала физически и до него; въпреки това се чувствала оставена навън. „Това, за което копнея, е да се чувствам като част от екипа”, обясни тя. Изглежда съпругът й мислеше, че нейното участие беше или ненужно, или че ще бъде неефективно. Те трябваше да разговарят по този проблем.
Само работа и никакви забавления

Докато много двойки работят заедно, те пропускат и заедно да се забавляват. Семействата, които се забавляват заедно, остават заедно. Двойките, които се наслаждават на общуване за развлечение, се радват на освежителна връзка. Опитайте се да гледате любимата игра на съпруга си с него или да споделяте интереса към хобито му и вижте колко уязвим става той. Оставете домакинските задължения за малко и му дайте „време за забавление”. Ще се изумите как той ще го оцени. Нашите мъже се нуждаят от нас, за да споделят компанията за забавление с тях.

Компанията за забавление има предимства. Това време дава на двойката шанса да се запознаят отново един с друг като обикновени човешки същества. Махат се професионалните маски и вие сте вашето естествено, отпочинало себе си. Този опит е освежаващ и възстановяващ.

Участието ви в развлекателно общуване с вашия съпруг намалява възможността за стрес и изпушване. В книгата „Пастори в по-голям риск” („Pastors at Greater Risk”), Арчибалд Харт интервюира Х. В. Лондон и дефинира разликата между стреса и изпушването: „Стресът е предимно биологичен феномен: твърде много адреналин и твърде много напрежение. На високи обороти сте и използвате твърде много енергия, за да изпълните определени функции. Имате твърде много срокове. Често сте свърхнатоварени. Стресът е загуба на гориво и енергия, което често довежда до паника, фобия и разстройства от безпокойство” (177, 178). Харт продължава, като описва изпушването: „Изпушването е много повече емоционален отговор. При изпушването жертвата се деморализира и знае, че нещата не вървят добре. Хората не го утвърждават. Той започва да губи представата, която е имал за служението си. Загубва надежда… Деморализация е добър начин да го обобщим” (178).

Като прекарваме свободно време със съпрузите си, като се забавляваме заедно и се радваме на общата си компания, можем да намалим нивото на стрес и вероятно да отблъснем предстоящо изпушване. Професионалното изпушване не е единственият вид изпушване. Има също така и изпушване в брачните взаимоотношения, което е истинска дилема. Натрупването на стрес, разочарованието и обикновените предизвикателства влияят негативно на брака. Ето защо общуването за развлечение е от такава важност. Пасторските двойки трябва да се наслаждават на издръжливостта от компанията за развлечение. Ние не оспорваме, че „семейство, което се моли заедно, остава заедно”. Прибавете към това и: „Семейство, което се забавлява заедно, остава заедно”.
Атрактивен партньор

Съпрузите ни са се оженили за нас, защото са били привлечени от нас. Били ли са завлечени до олтара с ритници и писъци? Мисля, че не. Мъжете са визуални и преди да открият вътрешните ни добродетели, е имало нещо магнетично в това как сме изглеждали на външен вид. Нарича се „опаковка”. Няма нужда да бъдем убеждавани за ефекта на опаковката. Важно е представянето. Ето защо се грижим да подготвим и поднесем привлекателни храни пред семейството и гостите си. Избираме да пазаруваме в определени магазини, заради това как изглеждат, освен конкурентните цени. Атрактивността има своята привлекателност.

Ние, жените, обичаме да изглеждаме и да се чувстваме атрактивни. Понякога се оставяме да се занемарим и твърдим, че сме твърде заети, за да се грижим за себе си. Никога не трябва да спираме да се грижим за външността си. Трябва да държим на посвещението си към красота и атрактивност, не само заради това чии съпруги сме, а по-важното – заради това чии дъщери сме – на Царя на Царете. Като царски особи и посланици за Христос не можем да си позволим да сме безгрижни към външния си вид. Някои от нас имат нужда да полагат повече усилия от другите, но не трябва да забравяме целта си да останем атрактивни.

Съпрузите ни обичат да изглеждаме елегантно и това за нас е причина да полагаме усилие да бъдем атрактивни. Това може да включва да се погледнем добре в огледалото. Каква е формата на лицето ми? Прическата ми подчертава го или пречи? Трябва ли да се грижа по-добре за кожата си? За теглото ми? Заплаха ли е то за здравето и външния ми вид? Не трябва да забравям зъбите си. Хубавата усмивка може да направи чудеса за лицето на човек. Кога за последен път огледах критично гардероба си? Някои дрехи определено трябва да бъдат захвърлени, заради историческата си „стойност”. Ние не сме служители в музей; не сме в бизнеса с дрехи-антики. Отиват ли ми цветовете, които нося? Ако е възможно, си направете цветен тест. Ако не е възможно, забележете дрехите и цветовете, които обличате, които ви носят възторжени отзиви; това са най-добрите цветове за вас.

Не трябва да ограничаваме атрактивността си до извън дома. Жените трябва да полагат усилие да бъдат атрактивни и в дома. В „Адвентен дом”, любимата ми авторка, Елън Г. Уайт, отправя поразително обвинение срещу жени, които не се грижат за външния си вид у дома. „Сестри, когато свършат с работата си, не трябва да се преобличат с дрехи, които ги правят да изглеждат като чучела, които да плашат гаргите от царевицата. По-удовлетворяващо за съпрузите и децата им е да ги виждат облечени като за обикновени посетители или непознати” (252, 253).

В жилището на пастора няма пачки с долари във всеки ъгъл. Затова пасторските семейства трябва да правят бюджета си много мъдро и да харчат внимателно. Как може една жена, която има малко пари или няма работа, да намери ресурси да направи себе си атрактивна? Първо, обещайте си да запазите атрактивността си. Второ, разработете план да печелите или да спестите някакви пари, за да поддържате външния си вид. Планирайте и пестете. Трето, престанете да се чувствате виновна, че се грижите за външния си вид. Ние не се застъпваме за екстравагантността; само си напомняме да представим телата си храмове в приятна опаковка. Четете, говорете с консултанти, запознайте се с модните тенденции и се радвайте на копнежа да сте красива.

Чарът също ни прави атрактивни. Физическата красота не е необходимо условие за чара. Чарът е неопределима характерна черта, която магнетизира, стопля и ревитализира всеки, който попадне в обсега му. Той се излъчва от „чаровника” и има омекотяващо влияние върху очарования. Чарът не е лустро, а автентична характерна черта на християнина. Всяка жена има мерило за чар, предназначен да подхожда на личността й.

Има някои загадки около чара. Може ли да бъде уловен или изучен? Чарът е личен и не може да бъде копиран, в противен случай ще бъде разпознат като неистински. Чарът се състои от ума, външния вид и чувствата на човек, както и чувството му за сигурност. Ето и някои стъпки към това да си чаровен:




  1. Внимателно поддържане в спретнат вид;

  2. Удовлетворение от натурата (натурата се омекотява и става по-изискана);

  3. Организиране на себе си; трудно е да си чаровен и объркан в същото време;

  4. Навикът редовно да се прави нещо специално за някой;

  5. Решението да се избягват негативни мисли;

  6. Чувство за хумор. Това включва способността да се смееш на грешките на някой;

  7. Чувствителност към нуждите на другите;

  8. Решение да третираш другите като важни. Помнете, че те също са Божии създания;

  9. Решение да цените и да глезите себе си;

  10. Отказ да оставите хора с труден характер да ви правят грозна.

В обобщение, Божието Слово ни дава списък със съставките на чара. „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание” (Гал. 5:22).

Красотата или атрактивността не са ограничени само до външното. Те идват отвътре навън. Сърце, в което Исус царува, ще предизвика изливане на красота. Хората ще ни смятат за атрактивни. Когато бях малко момиченце, пеехме следния припев в съботното училище:

Нека красотата на Исус да се вижда в мен,

цялата Му чудна страст и чистота.

О, Ти, Дух божествен, цялата ми същност покори,

докато красотата на Исус се види в мен.
Свързването с Исус и молбата към Него да ни изпълни с Духа Си ще разкраси живота ни и ние ще станем атрактивни съпруги.
Домакинска помощ

Четвъртата нужда на мъжете, както е изброена от Уилърд Харли, е домакинската помощ. Едва ли сме си мислили, че това ще бъде в списъка на мъжа. Не сме ли ние, жените, тези, които се оплакваме, че имаме нужда от помощ с работата в дома? За мъжа домакинската подкрепа е повече от физическа помощ. Не си представям, че един мъж иска да се редува с жена си да окосят ливадата или да му помага в дейностите му като водопроводчик. Освен чистата къща и храната навреме, мъжът копнее за мирна атмосфера в дома си.

Фил беше отвратен от хаоса, който цареше в дома му. Мразеше да се прибира в дома си в края на деня. О, да, той обичаше семейството си, но хаосът в обстановката му почти го побъркваше. Той описваше една паметна вечер, когато се прибрал в къщи при свирещия чайник, раждащото кученце, двегодишното момче-барабанчик и гърмящо детско видео. Плеснал се по челото с длан и тъкмо щял да потърси бързо оттегляне извън вратата в търсене на мир и спокойствие, когато усмихнатата му съпруга се приближила до него. „Скъпи”, казала тя спокойно, „така е през по-голямата част от деня”.

Сигурна съм, че тази майка е понасяла други вариации на темата хаос през деня си. Вероятно е имало биещи се деца, плачещо двегодишно, шумна пералня, заплашваща да наводни мястото. Изглежда сякаш майките могат по-добре да се справят с този вид предизвикателство.

Ние, жените, задаваме тона в домовете си. Всички искаме да се наслаждаваме на спокойна среда. Мъжете също искат. От нас зависи те да имат приятна и ведра обстановка. Това е една от техните нужди. За един човек е невъзможно да създаде ведра обстановка у дома. Това трябва да бъде колективно усилие на всички членове на семейството. Ако не можем да се наслаждаваме на комфорт в домовете си, къде можем да отидем? „Дом, мил дом” е все още желана обстановка.
Възхищение

Когато бях дете в гимназията, прочетох историята за Нарцис, който бил един от най-красивите младежи в Гърция. Нарцис знаел, че бил красив и искал всеки да признае и да потвърди красотата му. Той бил особено развълнуван, когато младите девойки му казали, че тяхната красота била надмината от неговата красива външност. Един ден, на път за дома, Нарцис и приятелите му спрели до едно езеро, за да пият вода. Там, в езерото, той видял най-красивото отражение, което някога бил виждал. В действителност то било неговото собствено, но той не знаел. Нарцис стоял там до края на живота си, възхищавайки се на своето отражение и казвал: „Само твоята красота може да намине моята”. Само смъртта отделила Нарцис от отражението му.

Макар че мъжете не са толкова пристрастени към възхищения, колкото митологичния Нарцис, те се радват на похвали. Те не изразяват нуждата си открито, но обичат да им се възхищават. Жените харесваме да ни се възхищават и да получаваме комплименти. Кога за последен казахте на съпруга си колко прекрасен е според вас? Вероятно той е красив. Облича ли се добре? Похвалихте ли го за талантите му? Защо не му кажете колко сигурни се чувствате, вие и децата, когато той е вкъщи? Може да му изкажете възхищението си от неговото посвещение към задачите и това, че той е добър снабдител. Последната проповед, която е изнесъл, може би е била представена добре и е била благословение за много слушатели, включително и за вас. Казахте ли му?

Вярно е, че сме твърде заети да се справяме с изискванията на живота, така че нямаме нито време, нито останала енергия за „финтифлюшки”. Вашият съпруг се нуждае от възхищение. Това не е лукс. Направете усилие. Не трябва да подценяваме възможността някоя скъпа сестра да изригне във възхищение към съпруга ви и дори да се осмели да го потопи в реки от възхита.

Когато е обхванат от спазми на умора и разочарование, една доза възхищение може да прекрати болката на пастора. Пасторът се нуждае от емоционална подкрепа и когато е в дупка, той най-вероятно ще я приеме от всеки източник. Пасторските съпруги не трябва да се осмелят да оставят съпрузите си емоционално гладни.

Лондон и Висман в книгата Пастори в по-голям риск” („Pastors at Greater Risk”), правят следното поучително изказване: „Не пропускайте важна реалност: пасторите са особено уязвими за външна емоционална подкрепа във време на умора, изнервеност и безнадеждност. Ето защо те трябва да подхранват всяка възможна предпазна сила, която произтича от щастливия брак” (50). Даването на нашите съпрузи на редовни дози възхищение е „предпазна сила”, която можем и трябва да си позволим.


Какво е истинска любовница?

Трябва ли да носим със себе си списък с нуждите на съпруга си навсякъде, където ходим и пламенно да се втурваме в опити да удовлетворим всички тях? Това определено изглежда невъзможна задача. Идеята е да знаем какво чувства и от какво се нуждае мъжът. Познаването на тези фактори може да служи като пътна карта, за да ни упътва в очакванията и слабостите на съпрузите ни.

В брака съществуват многобройни нужди. Съпрузите – и съпругите – имат специфични нужди. Ние, съпругите, трябва да не се страхуваме да открием нуждите си и да ги споделим със съпрузите си. Когато сме отдадени на разбиране на взаимните си нужди, ние сме на пътя на щастието в брака. Никой не може да удовлетворява всички наши нужди през цялото време. Никой не притежава енергията, волята или желанието да го прави през целия ден. Само Исус може да удовлетвори всички наши нужди. Нека се облегнем на уверението: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса” (Фил. 4:19).

Какво означава любов в брака? Любовта в брака не означава, че има липса на конфликт или несъгласие. Съпрузите мислят независимо и са от различна среда. Затова е важно двойката да се посвети на упорита работа, за да развие уменията да се справя с конфликтите и несъгласията си. С напредването на годините двойката узрява и тази зрялост носи със себе си придружаващи я промени в тях. Това не означава, че любовта се разводнява. „Любовта не е постоянно състояние на ума”, казва Епинджър и Епиндьър, „а активно и функционално взаимодействие между двама човека, чиито чувства постоянно се развиват, създават нови конфигурации и модели, които отразяват както целостта, така и промяната” (76).

Бракът може да се основава единствено на истинска любов. В книгата „Истинска любов в брака” („Real Love in Marriage”), Грег Баер заявява: „Истинската любов не е един от най-важните елементи на щастливия брак; несъмнено тя е най-важният елемент” (189). Да бъдеш истинска любима включва желание да работиш упорито върху взаимоотношенията. Това ще бъде многократно възнаградено. Днес е подходящо време да се посветиш на това да бъдеш любима на съпруга си.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница