Какво не знае съпругата на пастора

Тези думи я жегнаха, като трудолюбивата съпруга се опита да анализира твърдението. Съпругът ми ме намира за скучна. Опитвам се да поддържам нещата у дома в ред. Готвя, чистя, грижа се за децата и изпълнявам задълженията ни. Работя и извън къщи в една много отговорна служба – само, за да свържа двата края. Сега „вече не съм забавна”. Това не е наградата, която се надявах да получа.

Джуни, една работеща жена, беше към края на 40-те и работеше в голяма фирма. Съпругът й се беше изкачил по стълбицата на успеха в пасторската кариера и заедно подържаха успешен начин на живот от средната класа. Децата им бяха типични пъргави тийнейджъри, които ходеха в частно училище и някак си успяваха да не се вкарват в проблеми. Според всички признаци домът им изглеждаше щастлив. Въпреки това, майката вече „не беше забавна”.

В допълнение към обичайните домакински задължения, програмата на Джуни беше препълнена. Децата си имаха собствени ангажименти, които включваха услугите на таксиметровата фирма „Джуни Супер Мама”. Имаха уроци по пиано и музика, уроци по плуване и гимнастика. Всички тези дейности поглъщаха пет следобеда всяка седмица. Дори почивните дни бяха запълнен. Често тогава децата трябваше да ходят на лагери или да се занимават с доброволчески проекти. Животът беше една жестока въртележка и Джуни „вече не беше забавна”. Каква беше причината за това?

Джуни осъзна, че често страда от преумора. Бореше се с често главоболие и хващаше грип, когато дойдеше в града. Един поглед към нея отблизо разкриваше, че веселият дух я напускаше и стомахът и бе завързан на възел без очевидна причина. Влачеше се всяка сутрин, за да излезе от леглото и с усилие на волята отиваше на работа. Вечер се катурваше в леглото, една изтощена купчина. Ден след ден животът изглеждаше лишен от смисъл. Идваше четиридесет и осмият й рожден ден, както и менопаузата й. Страхуваше се, че животът й се върти безконтролно. Джуни често беше плачлива и раздразнителна. Тези чувства я изплашиха до такава степен, че тя отиде при лекаря си.

После дойде шокиращото откритие! Беше с опасна хипертония, с наднормено тегло и на ръба на психически срив. Нейният лекар й напомни, че програмата й е твърде натоварена и тя трябва да се успокои. „Махни някои неща от чинията си”, посъветва лекаря. „Научи се да ограничаваш ангажиментите си и да се занимаваш с някакво хоби. Стресът те убива!”

Историята завърши щастливо. Днес Джуни е различен човек.
Това нещо, наречено стрес

Стресът обикновено се определя като износване на тялото на човек. В „Ръководство за управление на стреса на пълния идиот” (The Complete Idiot’s Guide to Managing Stress), Дейвидсън дефинира стреса като „психологическа и физиологична реакция, която се случва, когато усещате дисбаланс в нивото на предявяваните към вас изисквания и възможностите ви да се справите с тези изисквания” (18). Постоянното напрежение от житейските изисквания се стоварват върху вас с тежест, изморяваме се и се чувстваме като вафла. Може да се сблъскваме с проблеми и се борим със способността си да се сблъскаме и да спечелим.

Ако има човек, който е предразположен към стрес или напрежение, това е съпругата на служителя. Сп. „Пийпъл” (People, Friday, March 31, 2006) цитира един женен духовник и семейния терапевт от Тенеси, Кенин Къртън, който дава причината за напрежението у съпругата на проповедника. От нея се очаква да е „любезна домакиня, добра готвачка, добър управител на дома и майка на деца с добро поведение”. Къртън продължава: „Хората ви гледат критично, защото сте първа дама на църквата. Всеки от семейството се гледа под микроскоп”. Къртън коментира върху скорошното убийство на служител в Съединените щати, което шокира нацията. Къртън, който е съветвал много пасторски двойки, е забелязал, че стресът в пастирството има тенденция да води до разводи, раздели, зависимост от лекарства и дори самоубийство.

Ауербах и Грамблинг дефинират стреса като „набор от промени, които хората понасят в ситуации, които оценяват като заплашителни за благоденствието си. Тези промени включват физиологическо пробуждане, субективни чувства на дискомфорт и други поведенчески реакции” (3).

Поводи, събития или обстоятелства, които причиняват стрес, се наричат „стресори”. Стресорите могат да бъдат остри (събития, които са кратки) или хронични. Хроничните стресори продължават за по-дълъг период от време, без никаква ясна дефиниция за началото или края им.

Стресът невинаги е лош. Има положителен стрес (евстрес) и отрицателен стрес, който често се нарича дистрес. Положителният стрес е този, който ни кара да преследваме определена цел или проект. Вероятно може да планираме сватба, програма за църковно изграждане или голямо почистване. Може да имаме серии от семинари, които да представим или изпит, който да вземем, затова работим упорито, за да постигнем успех. Положителният стрес ни дава стимулация, предизвикателство и необходимата енергия, за да преследваме целите и развитието си.

Негативният стрес ни прави тревожни и раздразнителни. Това е реакция към позната или доловена опасност. Това е нашият отговор на стреса. Нашият отговор причинява физиологически или психически промени в отношението ни или в поведенческите реакции. Негативният стрес или дистреса е сериозна заплаха за здравето ни. Хората реагират различно на обстоятелствата. Еднакви стимули могат да провокират различни реакции у различните хора. Обстоятелство, което стресира един човек, може да не подразни някой друг. Ханс Сейл, който е наречен „баща на стреса”, забелязва, че не „събитието, а възприемането му от ваша страна прави цялата разлика”.
Специфичен стрес за жените

Днешната жена се сблъсква с множество причини за стрес. Това включва грижата за децата, спазване на срокове, отношения със съпруга и работа извън дома. Ранди и Нанси Алкорн изброяват редица стресори, с които жената се сблъсква:

„Съвременната майка на деца в училищна възраст има нужда от тактически умения на фелдмаршал. Тя трябва да подготви за училище Джими в 8 часа сутринта и да бъде на повикване, в случай, че шофьорът, който е на ред да кара децата, е болен или не може да запали колата. Дъщерята, Джени, ходи в различно училище, което започва в 8:30 ч., но автобусът й пристига в 7:45 ч. Джони ходи в училището на Джени, но той е у дома всеки ден по същото време (с изключение на уикендите, по време на уроците по плуване)… Добавете променливата работна програма на съпруга Чък и имате повече променливи от уравнение по физика” (19).

Макар че това е само малка част от програмата на мама, това е главозамайваща картина. Много жени също така трябва да се справят с вторичния стрес. Това е стресът, свързан с преживяванията на съпруга и децата. Това е много истинска картина на съпругата на служителя. Тя често поема проблемите, които засягат съпруга й. Това я поставя пред голямо напрежение. Пред лицето на този стрес пасторската съпруга обикновено се стреми да замаскира стреса и напрежението си. Тя се усмихва на хората от църквата и демонстрира търпение и разбиране. Понякога е принудена да се забавлява – докато е на ръба да крещи: „Ще ми помогне ли някой да се справя?”. Ако има бебе или няколко малки деца, тя е пръв кандидат за срив.

В своята книга „Оцеляване за заети жени” (Survival for Busy Women) Емили Барнс дава рецепта срещу стрес, който характеризира живота на повечето жени:

• 
  3 пакетчета караница. Всички житейски напрежения и травми ще изчезнат,
  
• 
  5 чашки отмяна. Има обикновени ежедневни задачи, които могат да бъдат изпълнени от всеки член на семейството, съсед, работодател, детски клуб, църковно задължение или отговорности на комитета.
  
• 
  7 супени лъжици бързаница. Можете да ги вземете пресни, директно от програмата си, очакванията и отговорностите си.
  

Една от главните причини за стреса е липсата на организация. Всяка жена, която иска да оцелее, има нужда от мерило за организация. Аз намирам, че организацията е била основното средство, за да запазя нормалната си психика. С работа извън дома, зает съпруг-пастор и четири деца трябваше да намеря начин да оцелея. Списъци, семейни събрания, маркери върху календарите, всички видове програми, лепящи се бележки и магнити ми бяха от полза. Кутии от обувки, чанти за отпадъци, кошници, подноси и планиране на седмичното меню бяха за мен благодат. Използвах всякакви средства, за да ми помогнат в организацията. Няколко изтъркани девиза, като: „Постави го, не го захвърляй” и „Място за всички и всичко на мястото си” ми помогнаха да намерим правилния начин за мир и сигурност вкъщи. Затова опитайте план за организиране на живота си. Той ще намали стреса ви. Ще се радвате на по-щастлив дом и ще ви хареса.

Пасторското семейство се сблъсква с различни видове стрес. Някои от тези стресове се срещат и при други работещи. Въпреки това, макар и други да се сблъскват с тях, изглежда, че семействата на служителите биват поразявани от тяхното натрупване. Ето няколко от стресорите, които Мак Бърни изброява:

• 
  Невъзможни задачи. Очакванията са много неоснователни.
  
• 
  Успех на всяка цена. Един аспект на служението, което го отделя от другите професии, е усещането за „призив”, което духовенството чувства… Ако Бог ме е призовал да бъда пастор, защо нещата в живота ми не вървят по-добре?
  
• 
  Финансово напрежение. Те са нископлатени и въпреки това от тях се очаква да имат стандарта на живот на паството.
  
• 
  Междукултурно приспособяване. Повечето чужди мисионери се сблъскват с предизвикателството да учат и да живеят успешно в друга култура (56-65).
  

От години се ужасявах от летенето. Когато трябваше да взема самолет, бях в напрежение седмици преди това. Имах много безсънни нощи и богатото ми въображение работеше извънредно. Ами ако самолетът…? Открих, че съм нетърпелива и се сопвах на всеки, който се изпречеше на пътя ми. Мисълта за летене ме стресираше. Стресът ми бе толкова очевиден за семейството ми, че 10-годишната ни дъщеря Нелита ми написа утешителна бележка, напомняйки ми, че Бог се грижи за мен. Повече от десетилетие пазих бележката в паспорта си. Благодаря на Бог, че сега съм много по-добре. Това е чудо! Имам „летяща работа” и Бог успокои нервите ми значително.

Нашите стресори и отговорите ни на стреса са уникални за нас. Това, което ме стресира, може да премине незабелязано за другите. Когато разпознаем източниците на нашия стрес и знаците са очевидни за нас, по-добре да се справим с тях и да контролираме реакциите си. Дейвидсън дава четири категории на стреса:

Изпреварващ стрес е стресът, причинен от грижа за бъдещето.

Ситуационен стрес е стресът в момента.

Хроничен стрес е стресът в течение на времето.

Остатъчен стрес е стресът от миналото. (19, 20)

Как можем да разпознаем знаците на стреса? Ето няколко общи прояви:

• 
  Пресъхнала уста
  
• 
  Стомашно-чревни проблеми
  
• 
  Тежко, накъсано дишане
  
• 
  Често прозяване
  
• 
  Чувство на постоянна умора
  
• 
  Неприятни, лепкави длани
  
• 
  Раздразнителност
  
• 
  Желание за сладки неща
  
• 
  Липса на концентрация
  
• 
  Заядливо поведение
  
• 
  Обръщане на ненужно внимание на дреболии
  
• 
  Ръфане на ноктите
  
• 
  Непрекъснато потупване с краката
  
• 
  Чувство на безгрижие или непредпазливост
  
• 
  Главоболие или други болки в тялото
  

Изумително е как стресът може да контролира как да се чувстваме и функционираме. След като веднъж сме разпознали знаците или симптомите, след това можем да се справим със стреса.

Има многобройни източници на стрес. Стресорите могат да включват задръствания на пътя, дълги опашки в супермаркета, настоятелен търговец от някоя телевизионна реклама, спаднала гума, когато закъснявате, приближаващ краен срок или нетърпелив и настоятелен шеф. Помислете за многото ситуации, в които можете да се озовете и в тях ще откриете еднакъв брой стресори. Стресорите могат да бъдат подредени в няколко групи, включващи емоционални, семейни, социални, химически, свързани с работата и физически. Всеки набор от стресори има изисквания и натиск, които износват и изхабяват умовете и телата ни.

Щом веднъж установим източника на стрес, ние сме на път да се справим с него. Непознаването на източника на нашия стрес води до амбивалентност и неспособност да се справим с напрежението. Трябва да намерим стресора и да започнем да действаме от тази позиция. Някои стресори могат да бъдат толерирани, докато други трябва да бъдат елиминирани незабавно. Ако някой от колегите ни постоянно хленчи или се оплаква, можем да се научим на съвместно съществуване с този човек, като планираме стратегия за справяне. Вероятно можем да се правим на глухи за негативните неща. Въпреки това, ако някой от колегите ни пуши или прекарва обедната си почивка пушейки в коридора, докато ние обядваме, ние можем да елиминираме този стресор. Можем да изберем да почиваме по различно време за обяд или да се храним на друго място.

Едно от напреженията, които пасторската съпруга понася, е това да носи много отговорности. Ние сме домакини, работим извън дома, караме такси, грижим се за дома и за църковната община. След това започваме да се чувстваме и действаме като Супержена. Ранди и Нанси Алкъм описват супержената:

„Където и да отидат – в къщи или в офиса – тези жени непрестанно се раздават за доброто на другите, дават, но не вземат. Резервоарите пресъхват, те живеят, за да радват другите, но нищо не остава за тях… Независимо дали работят извън дома или не, не е чудно, че днешните жени са под стрес” (24, 25).
Мисля си, че съпругът ми ме стресира

Онзи ден, след дискусия с някои пасторски съпруги, аз събрах списък с начини, по които пасторските съпруги се чувстват стресирани – неумишлено, разбира се – от своите съпрузи. Ето и списък с проблемите, които събрах:

• 
  Не ме предупреждава достатъчно навреме, когато трябва да отидем на среща.
  
• 
  Не ми предлага да ми помогне, за да приготвим децата.
  
• 
  Получавам оскъдна информация, когато отиваме на събитие: какъв е дрескодът? Кой друг ще бъде там? От мен очаква ли се да направя нещо? Искам отговор на тези въпроси.
  
• 
  Не обръща внимание на това как изглеждам; единственото, което го интересува, е да стигнем до събитието навреме.
  
• 
  Очаква от мен всичко да е в ред.
  
• 
  Иска от мен да правя много неща в църквата, въпреки, че имаме много малки деца и здравето ми е крехко. Мисли си, че това е моята роля и аз ще се чувствам добре.
  
• 
  Не забелязва, когато не се чувствам добре.
  
• 
  Когато ходим по различни поводи, аз трябва да се грижа за децата през цялото време, докато той и приятелите му общуват необременени.
  
• 
  Справянето с всички задължения ме стресира. Имам нужда от малко почивка.
  
• 
  Той винаги е толкова „зает”, че почти не можем да отидем заедно до магазина да пазаруваме или да прекараме време заедно.
  
• 
  Да го накарам да се моли заедно с мен за собствените ми нужди е като вадене на зъб.
  
• 
  Отказва да се грижи за здравето си.
  
• 
  Трябва да знам нашите финансови планове за бъдещето.
  
• 
  Трябва да мога да обсъждам с него целите си.
  
• 
  Вярвам, че ме обича, но се държи по-добре с църковните членове, отколкото с мен.
  
• 
  Чувствам се като чужд човек в дома на пастора. Нямам идея за неговото служение.
  
• 
  Понякога имам нужда да се смеем и да се забавляваме заедно.
  
• 
  Съпругът ми не ме взима на сериозно, когато му казвам колко съм стресирана.
  
• 
  Липсва ми утвърждаване от негова страна.
  
• 
  Искам да ми помага повече с децата. Нуждая се от помощ, за да ги храня.
  

Не трябва да смятаме, че тези стресори са преднамерено създадени от пасторите-съпрузи, за да тормозят съпругите си. Тук е мястото, на което общуването играе главна роля. Ако има неща, които ви притесняват, кажете ги на съпруга си. Единственото честно нещо, което можете да направите, е да кажете на съпруга си какво ви наранява, дразни или като цяло стресира. Той може да бъде в блажено неведение относно болката ви. Жените сме склонни да прикриваме болката си. Използвайте подходящ момент, за да дискутирате чувствата си.

Ограничете списъка на грижите си. Не го затрупвайте с твърде много проблеми наведнъж. Вземете нещо, което е наистина важно за вас и говорете за него. Започнете с някакъв лек разговор, като го похвалите за онова, с което ви радва. Съпругът ви има нужда да му се напомнят позитивните неща. Похвалете силните му страни. Дайте му да разбере колко много оценявате какво прави за вас и за семейството ви.

Ние всички обичаме одобрението. Ето някои препоръчителни теми, които пасторските съпруги споделят за съпрузите си. Някои от тези качества могат да бъдат в списъка за вашия съпруг:

• 
  Съпругът ми ми се обажда да ми каже, кога ще закъснее за ядене.
  
• 
  Когато пътува, ми се обажда редовно.
  
• 
  Съпругът ми никога не забравя рождения ми ден или годишнините ни.
  
• 
  Обича да ми купува разни неща.
  
• 
  Аз съм в училището и съпругът ми готви.
  
• 
  Все още ми носи цветя.
  
• 
  Когато съм бременна, съпругът ми се грижи отлично за мен.
  
• 
  Насърчава ме да имам приятели.
  
• 
  Кара ме да се чувствам специална.
  
• 
  Държим се за ръце на публични места.
  
• 
  Помага ми да постигам целите си.
  
• 
  Аз съм съпруга, която стои в къщи и той се грижи да имам достатъчно пари за харчене.
  
• 
  Той е почтен човек.
  
• 
  Молим се заедно.
  
• 
  Помага ми с децата.
  
• 
  Много е внимателен във взаимоотношенията си с жените.
  
• 
  Знам, че ми е верен.
  

Имам многобройни начини да се справим със стреса. Много зависи от стресора и от стресирания. Някои решения трябва да си изработим самостоятелно. Упражнения и диета играят значителна роля и помагат на човек да се справи със стреса. Упражненията и подходящата диета ще намалят излишната дебелина. „Излишната дебелина означава излишен физически стрес – повече напрежение за сърцето, мускулите и костите ви. Аеробиката ще намали излишната дебелина… и, с течение на времето, излишния стрес”, казва Алкърн (171).

След като установим стреса, ще се наложи да приемем ситуацията. Психически тормоз за промяна увеличава стреса. Може да бъде изнервящо да се опитвате да промените хората. Ако се провалим, се чувстваме разочаровани. След това се нуждаем да пренасочим целите си. Понякога нуждата от промяна не се крие в средата, която ни заобикаля или в другите, а в нас. Тук молитвата за спокойствие („Господи, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя”) може да бъде добър девиз.

Друг метод е да се адаптираме. В приспособимостта има свобода. Твърдият подход понякога е задушаващ и неудобен. Може и да имаме собствени идеали, но съществуващите обстоятелства да не ни позволяват да ги реализираме. Съпругата на пастора може да мечтае да преподава в детския клас в църквата. Въпреки това, понеже има две малки деца, програмата й може да бъде прекалено пълна, за да си позволи да подготвя помощни материали за обучение и планове на урока. Вместо да позволява тази ситуация да я стресира, съпругата на пастора може да коригира мечтата си за служене в църквата, докато малките й деца пораснат или може да избере друга област на служене междувременно. Адаптирането е друг начин за справяне със стреса.

Изумително е колко много малки неща ни контролират: телефонът, неочакван посетител, филм, който ни изненадва с определена сцена, внезапна промяна на мястото на срещата. Не трябва да позволяваме на неща, които ни плашат, да ни контролират, да ни стресират.

„Какво е живот, пълен с грижи/ Нямаме време да станем и да се огледаме?”

Някога чувствали ли сте се като пумпал? Понякога само поглеждането към списъка с неща за правене ме кара да ми се завие свят. Ние или се чувстваме виновни, че нищо не правим, или правим нещо, което да ни предпази да се чувстваме виновни. Чувала съм се много пъти да казвам: „Днес наистина имах много ползотворен ден. Всичко свърших”. Защо човек трябва да направи много, за да бъде продуктивен? Какъв е проблемът да направи само няколко неща, но да може да „стане и да се огледа”? Някой ни кара да чувстваме, че не-действието е грешно. Спомням си, че учителят в началното училище казваше на класа ни: „Дяволът намира работа за вършене на бездействащите ръце”. Сега ние смятаме, че почиващите ръце са „бездействащи ръце” и, че дяволът скоро ще ни наеме на работа. Затова правим неистов спринт, за да държим дявола настрана.

Ние можем да се стресираме от твърде много дейност. Свърх-ангажираността и натоварената програма допринасят за нашия стрес. Ние не възпяваме мързела. Мъдрият Соломон произнася много пренебрежителни изявления за мързеливия човек. Той възхвалява продуктивността на простата мравка и я препоръчва за пример на мъдрост. Това е смайващ комплимент от най-мъдрия човек, който някога е живял. Въпреки това, насред ангажиментите си, изискванията и сроковете, понякога трябва да спираме.

Г-н Джоунс, един възрастен мъж, лежал на болничното си легло, отслабнал от скорошно сериозно заболяване. Доли, една весела съседка, отишла да го посети. След няколко начални въпроса за здравето на човека и кратка актуализация на новините за техния квартал, Доли тръгнала за работа. Тя дръпнала щорите и направила бърз коментар за това, което ставало долу на улицата. После проверила бутилката на пациента, за да види дали има нужда да се допълни. Тя обърнала мъжа първо наляво и после надясно, докато потупала възглавницата под него. Бедният човек изохкал от дискомфорта в резултат на движението. Изморявал се, докато очите му следвали прелитащата, добронамерена съседка. Толкова било лошо, че му липсвала сила да я върже в неподвижно положение!

Междувременно Доли наблюдавала стаята с въпросителни очи. След това се осмелила: „Какво друго мога да направя за вас, г-н Джоунс?”

„Нищо, благодаря, Доли. Не прави нищо, просто стой там”.

Много пъти си мислим, че винаги трябва да правим нещо, но това не е вярно. Исус ни насърчава да почиваме. Една моя приятелка казва: „Почивката е законна”. Можем да седнем или да стоим и просто да не правим нищо. В Библията Марта е била много заета да приготви вечеря за Исус и за учениците Му. Представям си я как се движи със скоростта на светлината, изстрелвайки множество, понякога несмислени нареждания към слугите си. Буря от мисли се въртяла из ума на Марта. Защо, за Бога, сестра ми, Мария, не е достатъчно чувствителна да влезе в кухнята и да ми помогне? Мария не била в кухнята. Тя слушала Исус. Представете си възмущението на Марта. Тук тя работела като луда, а Мария помагала ли й е? Не. Мария „седна при нозете на Господа и слушаше словото Му” (Лука 10:39).

Марта се оплакала на Исус. Но Исус не изпратил Мария в кухнята с изрични заповеди да помогне на сестра си. Всъщност, Марта била тази, към която Исус отправил нежен укор. „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща” (Лука 10:41). Исус бил твърде зарадван, че Мария „седна”. Когато седнем или стоим тихо, можем да чуем гласа на Исус. Бързането и суматохата заглушават гласа на нашия Господ. „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (Пс. 46:10). Почивка от дейностите ни помага да се свържем с Бог. Ние имаме нужда от тази връзка.

Забавете. Спрете. Насладете се на мириса на розата. Чуйте разбиването на вълните. Почувствайте бриза по лицето си. Усмихнете се на дете. Възхитете се на дъгата. Понякога е добре просто да застанем там и да не правим нищо. Това може да намали стреса ви.

След като сме работили за справяне със стреса, най-важната стъпка е да предадем стреса на Бог. Ние имаме един небесен Баща, Който е готов да приеме нашите стресори и нашия стрес. Харесва ми поканата: „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” ( 1 Петр. 5:7). Великият, чудесен Бог, Който „държи целия свят в ръцете Си” може да ви освободи от стреса и да изпълни сърцето и ума ви с Неговия мир.