Какво не знае съпругата на пастора

Бог иска да ни даде мъдрост и водителство. Бог ни е обещал, че ако искрено търсим Божието водителство, Той ще ни го даде. Библията съдържа няколко уверения за Божието водителство в живота на Неговия народ.

Много от нас служат с желание в църквите ни и това е добре. Като Божии служители не трябва да ограничаваме благословенията си в ограничена област. Нашето посвещение към служението трябва да излезе извън стените на църквите и в нашите общности. Това не е предложение, което да ни претовари; то е просто „призив на предупреждение” да повиши чувствителността ни към нуждите на умиращия свят.

Много от нашите църкви са благословени с безкрайно талантливи хора, които служат. Нашата служба в църквата прибавя към купчината благословения там. Въпреки това е препоръчително да излеете някои от тези благословения в общността.

Представете си богато семейство, което има голям празник. На масата има изобилие от храна. Има толкова много чудесни неща, от които да избереш! Специално поканените гости почти са преяли с деликатесите. Домакинята приканва хората да ядат още и още, но това е невъзможно. Гостите са стигнали до предела си. Остават много подноси с недокосната храна.

Точно пред вратите на банкетната зала са тълпите от гладни деца. Някои гладни, бездомни хора обикалят отчаяно улиците, търсейки къшей. За тях храната изглежда илюзия. Междувременно, в банкетната зала домакинята решава да опакова неизядената храна в кутии и я дава на вече преялите гости. Много гладни усти остават извън вратите.

Вероятно домакинята не знае за гладните хора навън по студените улици. Вероятно това е първият ден, в който гладни, бездомни хора избират да отидат на улицата. Може би домакинята се страхува, че първоначалното показване на щедрост ще насърчи бедните редовно да се отбиват до благоденстващия й дом. Какво ще си помислят нейните богати съседи? Вероятно ще бъдат огорчени. Каквато и да е причината, остава фактът, че хората на улицата умират от глад.

Някои пасторски съпрузи се оплакват, че служението им нито е желано, нито оценявано в тяхната църква. Вероятно в църквата има пресищане от таланти. Разбира се, човек може да намери или дори да създаде друга сфера на служение. Не е необходимо да се служи само в обичайните сфери. Когато Бог ни разкрие нужда, ние трябва да служим.
Да светим в нашата общност

Има много неща, които можем да направим, за да споделим любовта и благословенията си с общността. Човек не трябва да започва гигантски проект; само малко сериозност тук и там може да бъде чудесно служение.

Един от популярните методи е да носим брошура, вдъхновяваща книга или картичка в чантата си и да я даваме на произволни хора. Молете се, преди да напуснете дома си и Бог ще ви покаже човек в нужда от благословение.

Обсъдете някои проекти в общността с други пасторски съпруги и си поставете различни задачи. Разделете проектите според групите в общността: възрастни, млади майки, инвалиди, бездомни, сираци, рехабилитационни центрове. Възхитително е за колко много групи от хора можете да си помислите по време на едно щастливо хрумване.

Направете списък с идеи и възложете проект на всяка съпруга на служител. Задачата не трябва да бъде трудоемка или отнемаща много време. Целта е да се запали светлина, дори една малка свещица в общността ви.

Ето един начален списък с възможни проекти:

• 
  Раздайте пакети с необходими неща на приюти за бездомни.
  
• 
  Изпечете нещо лесно и го раздайте в беден квартал.
  
• 
  Вземете възрастен човек на разходка до мола или в търговския център.
  
• 
  Изпълнете нечия поръчка.
  
• 
  Опаковайте за подарък някои книги за посвещение и ги раздайте на всеки, когото срещнете.
  
• 
  Пригответе обяд и го раздайте на бездомните на улицата.
  
• 
  Започнете да ходите в молитва.
  
• 
  Оставете здравни списания в чакалнята на доктора.
  
• 
  Организирайте някои младежи от църквата ви да боядисат оградата или да окосят тревата на някой възрастен човек.
  
• 
  Вземете малко литература за родители и направете пакет с неща за някоя майка на тийнейджър.
  

Тези проекти са относително прости. Има много повече по-сложни и изискващи време задачи, които някои хора могат да искат да направят. Идеята е да оставим светлината да свети в нашата общност.

Можем да служим по много начини. Независимо от възрастта или положението в живота, ние можем да служим. Служителството е състояние на щастливо служение за другите. Онези, на които служим могат да бъдат или да не бъдат в отчаяна нужда, но любовта ни към служението и желанието да служим (което е вдъхновено от Исус в сърцата ни) ще ни кара да го правим. Служителството не е иго на сервилност, породено от човек, повлиян от робско мислене. Напротив, жена, която е уверена, че е Божие дете, ще служи с радост. Това е така, защото тя притежава изключителна себестойност.

Служителстването е слугинята на смирението. Смирението е освобождение от гордостта, арогантността и самонадеяността. Макар и да е наясно с добродетелите, талантите и уменията си, смирената жена ще вижда себе си като притежаваща слабост, „праведност като омърсена дреха”. Тя ще признае нуждата си от милостта на Исус, Който да я направи всичко, което тя трябва да бъде. Прегърнала тази милост, тя ще се радва на този чудесен дар, като служи на другите.

Нашият Господ Исус е пример на служение. „Но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител… също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Мат. 20:26-18).

Клодет и Кен (имената са променени) са женени от шест години. Кен работи в голяма конгрегация в града. Клодет е учителка в начално училище. До този момент нямат деца. Клодет и Кен не били щастливи. Често водели престрелки. Думите им били свирепи и понякога Клодет се страхувала, че Кен почти е готов да я удари. Кога си заминали любовта и романтиката? Кога започнало влошаването?

Кен започнал да се ужасява да се прибира вкъщи след работа и Клодет винаги спорела. Той знаел, че не го чака ястие; в действителност, вече нямало официално време за хранене. Къщата бавно се превръщала в гробница. Бракът изглеждал като умиращ. Клодет открила, че мрази самия поглед на Кен.

В наше време разпадането на служителските бракове е много често срещано явление. Всяка следа на егоизъм, всяка индикация на жестокост, всяка проява на нечувствителност, всяка проява на насилие, всяко показване на нетолерантност, отказът да отговориш на нуждите на другия – всичко, което заплашва домашната хармония – е метод на сатанинска намеса. Осъзнаването на това ще ни помогне да се пазим и да привлечем себе си към небесните сили. Също така е важно да постигнем съгласие относно стратегията за справяне с неблагоприятните домашни ситуации, преди да настанат времена на реален конфликт и криза.

Когато се появят начални признаци на семейни проблеми, е време да обърнем внимание на ситуацията. Малките недоразумения се развиват по размер и интензитет. Трябва да приемаме на сериозно малките раздразнения, които могат да придобият чудовищни размери. Установете проблемите. Приемете, че те съществуват. Понякога предпочитаме да вярваме, че нямаме проблеми. Защо трябва едно семейство на духовник да признае, че бракът им е в беда? И ако има надвиснала беда, защо трябва да търсим помощ? Ние сме експертите. Освен това, ние не искаме енориашите да знаят за нашите проблеми. (Много често те вече знаят). Мъдрият Соломон ни съветва да започнем рано, когато възникнат проблемите: „Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят” (Песен 2:15). Твърде често ние чакаме докато „лисиците” пораснат до размери, с които не можем да се справим, преди да се опитаме да се занимаем с тях. Малките проблеми, които останат без внимание, ще нараснат експоненциално по размер.
Защо се разпадат някои бракове на служители

Много обстоятелства могат да доведат до семейни проблеми в семействата на служителите. Стресът в семействата на служителите е един фактор, който може да доведе до спорове и неприятности. Многото работа и умората могат да причинят нетолерантност и емоционални изблици. Понякога съпругата на служител е разочарована, защото не намира радостта, която се е надявала да намери в служението. Финансовите проблеми могат да се отразят тежко върху семейството. Дълго боледуване е друга заплаха за семейното щастие. Деца, които се бунтуват, са голямо напрежение за родителите си. Напрежението от ръководителите, съчетано с изискванията и критиките на църковните членове, са допълнителна причина. Всеки един от тези фактори или комбинация от тях може да даде плодородна почва за семейна дисхармония. Разликата между провалящите се бракове и успешните бракове не е липсата на трудности: разликата се корени в способността на двойката да казва: „Имаме проблем, нека го оправим”.

Взаимното обсъждането на проблемите винаги е от полза. Почти всеки аспект от семейния дисонанс може да се отнесе към проблем с общуването. Да не говориш за болката и страховете си причинява вреда на всяко взаимоотношение. Когато семейните членове откажат да споделят нуждите и нараняванията си, се създава негодувание. Следват гняв, разочарование и емоционална дистанция. Общуването включва слушане, говорене, споделяне на различни нива чувства и желание за взаимно разбиране. Божието Слово съдържа здрави принципи за общуване в Притчи 15-18 гл. и Яков 1:19. Изучавайте ежедневно някои от тези принципи. Общуването е умение, което трябва да бъде практикувано. То е трудно изкуство, но също и важна съставка за успеха.

Бъдете готови да работите за успеха на вашия брак. Добрите бракове не се случват просто така. Следното твърдение от „Адвентен дом” е много поразително: „За да получим правилно разбиране за семейното взаимоотношение, трябва да работим през целия си живот… Независимо колко внимателно и мъдро сте пристъпили към брака, малко двойки са напълно обединени, когато се извършва брачната церемония. Истинският съюз на двамата в брака е дело на следващи години” (Елън Г. Уайт, 105 – цит. по ориг.).

Както и във всеки друг аспект на живота, търсете Божията помощ. Той ни е обещал мъдрост и помощ. Недейте да имате нереалистични очаквания един от друг. Помнете, че ние всички сме уязвими за атаките на Сатана. Търпение, любов, разбиране и дух на простителност помагат в поддържането на брака.

Усещането за обвързващо посвещение ще заздрави вашето взаимоотношение. Препотвърдете посвещението си на Бог и един към друг. Пропъдете всяка мисъл, че сте избрали грешния партньор. Вие вече сте заедно. Пазете инвестицията си от време и енергия. Всеки ден, в който сте женени, е инвестиция на вашето време в брака. Никой не иска да хвърля на вятъра инвестиция, в която е вложено толкова много. Всичко, което може да бъде направено за спасението му, си струва да се опита.
Нужда от професионална помощ

Ако собствените ви опити се окажат безплодни, не се колебайте да потърсите помощ. Благословение е да можете да отидете при консултант, в опит да спасите брака си. Една от ползите на професионалната помощ е, че двойката получава възможността да разкрие болката си, наблюденията и общите чувства в сигурна среда, свободна от атаките на всеки брачен партньор.

Друг плюс в полза на визитата при професионалист е това, че от професионалистите се очаква да бъдат доверени. Страхът, че вътрешните борби и негодуванието на семейството на духовника ще бъдат изложени на показ, може да бъде преодолян там.

Човек може да получи по-голямо прозрение за причините за определено поведение. Правят се анализи и оценки, които насочват терапевтичните сесии. Понякога се провеждат тестове за личността и темперамента. Оказва се, че те не само разкриват, но и помагат. Клиентите научават повече за себе си и за брачните си партньори.

Християните-съветници дават надежда и техните ресурси са обогатени, защото са подпомогнати от Христос, „чудния Съветник”. Отделно от терапията, която се получава от професионалисти, съществуват много книги и СD-та, които са ценна помощ за успешен семеен живот. Инвестирайте в библиотека от ресурси за семейството.

Не подценявайте силата на професионалната помощ. Обърнете гръб на изкушението да се опитвате да изцерите ситуацията си, ако нещата изглеждат, че излизат от ваш контрол. Това не е необходимо. Бог е дал няколко дара в Неговата църква. Понякога трябва да ги приемем. Какво правите, ако пасторът не може да бъде убеден да потърси помощ? Първо се молете за неговото нежелание. После кажете на съпруга си, че бракът ви и семейството са от толкова голяма важност за вас, че искате и двама ви да потърсите помощ. Противопоставяйте се на желанието да се сочите един друг с обвинителен пръст. Вероятно дори може да искате да припишете проблема на собствения си принос. Дръжте целта си пред вас. Опитвате се да убедите съпруга си, че и за двама ви е от изключителна важност да се осигури помощ. Използвайте женските си умения да постигнете успех в това.

Трудно е сама да понесете тежестта за голям период от време. Сърцето има нужда от някакво облекчение. О, да, ние говорим с Бог, но често трябва да направим нещо, като споделим с някой друг. Издръжте на изкушението. Не обсъждайте детайли от брачните си разочарования с другите, освен в качеството им на професионалисти. Ето защо имаме нужда от терапевт. Много хора са любопитни да открият какво се случва в семейството на пастора. Това не трябва да се разкрива пред тях. „Свещеният кръг” трябва да бъде предпазен. Споделяйте проблемите си с професионалист. Има много болезнени опитности, които са в резултат на сестри и братя с натежали сърца, изливащи душата си пред продавачи на клюки. Понеже не познаваме сърцата на хората, никога не можем да бъдем толкова внимателни.

Наскоро една млада съпруга на духовник ми каза, че й е писнало. Щеше да си тръгне! Тя и съпругът й имаха две деца и тя щеше да вземе децата си и да си тръгне. Тя дори не искаше да бъде близо до съпруга си. Болката й се беше увеличила, както и ненавистта и гнева. Тази двойка служители от известно време не си говореше. Децата бяха объркани и нещастни, оценките им в училище се бяха понижили и се появили проблеми с дисциплината. За щастие тази двойка започна програма по съветване. Въпреки че се бяха „намразили”, те бяха готови да търсят възстановяване. Връзката им беше възстановена. Бракът беше спасен.

Други истории са имали трагичен край. Партньорите са били непреклонни в решението си да се разделят и дори се развеждат. Някои сменят кариерата си. Техните деца са опустошени. Енориашите са съкрушени. Приятели и колеги са наранени. Небето тъгува, а дяволът печели нова победа.

Важно е да се осъзнае, че разводът не е непредотвратим. Все още съществуват успешни бракове. Често разводът като решение на брачните проблеми е по-лош от болестта, която е трябвало да излекува. Многобройни проучвания върху въздействието на развода върху участващите страни ясно показва, че разводът никога не е „успешен”. Това е една от най-големите трагедии, които човек преживява. Влиянието върху бившата съпруга, бившия съпруг и децата е ни повече, ни по-малко от ужасяващо. То е като кошмар, от който повечето не се събуждат. Не е чудно, че Бог казва: „Аз мразя напускане” (Мал. 2:16).

Осланяйте се на надеждата, че бракът ви може да бъде възстановен. Бракът ви си струва всички усилия, които изисква, за да го запазите. Знайте, че имате всички небесни ресурси на ваша страна. Бог може да ви помогне в борбата ви. Той е Създателят на брака и на семейството. Доверете Му се да ви води и пази. Той никога няма да ви предаде.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТОЙ МОЖЕ
Докато размишляваме за отговорностите на пасторската съпруга, ние се чудим: „Кой може да се справи с всички тези неща?”. Колко дини под една мишница носим! Преди няколко години имаше една популярна телевизионна реклама за препарат за миене на съдове. Рекламата показваше една млада жена, очевидно претоварена. Навсякъде имаше чинии. Кухнята беше отрупана със съдове. Някои чинии дори бяха натикани във фурната, за да не са на показ. Кухненската маса и плотовете бяха отрупани със съдове. В ъгъла на кухненския под бяха струпани тенджери и тигани. Навсякъде имаше съдове, мръсни съдове. Когато младата жена седна на кухненския под, наблюдавайки този домашен хаос, един глас изрази чувствата й: „Какво прави момиче като теб на такова място?”.
Парти?

Колко често сме се чувствали като младата жена от телевизионната реклама! Когато нуждите на енорията сякаш ни потопяват, ние се съмняваме в способността си да се издигнем на повърхността и да оцелеем. Трудно е да не се чувстваме претоварени. Чувствата на отчаяние се проявяват по различни начини. В дома си можем да станем кисели и раздразнителни. Това означава, че любимите ни хора понасят тежестта от нашата непривлекателност. О, ние можем да съберем няколко оскъдни мили усмивки за хората в църквата или в общността, но в къщи изпускаме остри думи и показваме нетолерантност. Насред объркаността си една съпруга казала на децата си: „Ще избягам”. И бедната жена го е мислела. Тя била завладяна от стрес.

Можем да решим да приемем или да се присъединим към жаловития хор, в който стоим и да се самосъжаляваме. Много е лесно да го направим, когато сме ядосани или в нервен изблик. Ние пресмятаме броя на очакванията, които хората имат към нас. След това добавяме списъка с изречени или неизречени очаквания от страна на брачните си партньори. Спомняме си за дните на нашата младост, когато сме били свободни, сами и „нормални”. До това време нещата в менюто на нашето „парти” се увеличават. За нас има повече, на което да се наслаждаваме.

Сатана, който е истинският домакин на нашето жалко парти, държи блестяща табла, като ни кани да участваме в неговите „благинки”. Има хвърлена салата от разочарование и обезверяване. Големи чаши от незадоволените ни нужди посрещат нашия душевен поглед. Спомените ни на критицизъм се сервират обилно. В допълнение има голямо парче негодувание, гарнирано с горчивина към нашите винаги заети, често липсващи съпрузи. Ще напълним свиващите ни стомаси със събрани наранявания. Някои от нас си сервират дори втори и трети път. Партито е в разгара си.

След това Сатана пуска музиката. Тя заглушава съзнанието ни. Барабаните на съжалението, самосъжалението и дори на гнева бият все по-силно. Сатана надува тръбата на непокорството в ушите ни. „Ти не трябва да понасяш това. Служението е нерентабилно и неблагодарно”, навива той. „В него няма достатъчно пари. Децата изцеждат средствата ти. Съпругът ти рядко си е в къщи, за да ти помогне. Всичко, което правиш, е да даваш, даваш, даваш. Защо не се откажеш сега? Забрави за „призива”. Как знаеш, че въпреки всичко си била създадена за съпруга на служител? Време е вече да махнеш тази одежда на „първа дама”. Само помисли колко хубаво би било да можеш да бъдеш себе си. Не е ли това нещото, което искаше от дълго време? Направи го”.

Музиката става все по-силна. Сатана се приближава. „Ще танцуваме ли?”, идва неговата приятелска покана. Той валсира все по-близко и по-близко до вас. В стаята става горещо. Главата ви се върти, докато анализирате чувствата и напрежението си. Изкушавате се да отстъпите и да се предадете.

Планът на Сатана е да ни пречупи с отчаяние. Той се появява, когато сме най-уязвими. Той е вещ в това. В действителност няма лесен начин да се справиш с дявола. Въпреки всичко, той ще се опитва да ни убеди да го приемем. Той дори опита тази схема с нашия Господ Исус. Благодарение на Бог, Исус победи Сатана. Ето защо ние можем да успеем чрез силата и победата в Исус.

Обстоятелствата може да ни смазват. Напрежението на живота може да намали жизнената ни сила, но по Божията благодат можем да излезем победители. Това ще бъде възможно, когато се облегнем на Исус. Не се осмеляваме да се осланяме на собствените ни възможности. Бог е обещал да ни подкрепя и поддържа. „Господ е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител” (Изх. 15:2).

Когато се чувстваме изтощени и слаби, силата на Божията любов ще ни държи. В моментите на най-голяма слабост можем да се хвърлим в ръцете на нашия любящ Господ, Който е обещал: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена” (2 Кор. 12:9).

Понякога може да се чувстваме унили, но благодарение на Бог няма да бъдем на чужд терен. Във времена като тези това помага да спрем и да си дадем сметка за благословенията си. Има толкова много неща, които сме склонни да приемаме за даденост. Направете списък с обичайните благословения и не забравяйте също и уникалните благословения. Избройте благословенията си, спрете се за дълго на вашия списък и почувствайте как напрежението ви се стопява.

Бог държи божествените Си ръце под нас, подобно на гигантска осигурителна мрежа. „Вечният Бог е твое убежище; и подпора са ти вечните Му мишци” (Втор. 33:27). Когато се чувстваме отчаяни, можем да се затичаме и да скочим в ръцете на Бог.

Може и да се препъваме изпод товар от проблеми. Дори когато краката ни се преплитат, ние не трябва да падаме. Не можем да паднем, докато държим ръцете си в ръцете на Исус. Позволете Му да ви държи, да ви прегърне, да ви благослови. Той „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Еф. 3:20). Имайте предвид тези суперлативи – „несравнимо повече”. Нашият Бог не е бог на минималното. Нашият Бог има неограничени ресурси. Нашият Бог е изобилстващ. Хвала на името Му!

На нас не ни е обещана малко сила. Обещана ни е Неговата сила и Неговата благодат. Ние можем да го направим. Не трябва да падаме. Защо? Исус ни е обещал да ни подкрепя до края. Ние сме специални за Бог. Бог има големи планове за вас. Исус иска да ви представи с гордост на Своя Баща като победител. Ето защо, Той ни е обещал да ни пази от падане.

Искайте Неговото обещание. И познайте какво? Той може да го направи. „А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог, наш Спасител чрез Исус Христос, нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт преди всички векове и сега, и до всички векове!” (Юда 24, 25).